№ 558
гр. Шумен, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XVI-И СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Цв. Марков
при участието на секретаря Ана В. Пушевска
като разгледа докладваното от Мирослав Цв. Марков Гражданско дело №
20213630102301 по описа за 2021 година
Производството е образувано по депозирана в съда молба от С. Х. Х. с ЕГН: **********,
действаща лично и в качеството си на майка и законен представител на Х.Б., с ЕГН: **********
по Закона за защита от домашното насилие против С. Х. МЮЗ. с ЕГН: ********** с постоянен
адрес с. Студеница, обл. Шумен, ул. *** № 5, който е неин вуйчо, брат на баща й. Пострадалата
моли съда да постанови мерки за защита.
Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, н изпраща процесуален
представител.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи
от фактическа страна следното:
Ответникът,който е вуйчо на молителката, извършил спрямо нея и детето й физическо,
психическо и емоционално насилие.
За да приеме горното, съдът взе предвид приетите писмени и гласни
доказателства.
Съгласно легалната дефиниция на чл.2, ал.1 от ЗЗДН - Домашно
насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени
спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Безспорно е по
делото, че страните се намират в родствена връзка.
При така установената фактическа обстановка, съдът е намирил, че
молбата на пострадалото лице е допустима, подадена е в срока визиран в
чл.10, ал.1 от ЗЗДН, а по същество се явява основателна.
От събраните по делото доказателства се установява с категоричност,
че на 14.08.2021г., около 14:00 часа, ответникът извършил спрямо пострадала
и нейната дъщеря физическо, психическо и емоционално насилие. Съгласно
1
разпределението на тежестта за доказване по чл.154 от ГПК, в тежест на
пострадалото лице е да докаже по безспорен начин акта на осъществено
домашно насилие, в т.ч. и да установи формите му на проявление - физическо
или психическо. Към молбата е приложена и изискуемата се по реда на чл.9,
ал.3 от ЗЗДН декларация, в която пострадалато лице е декларирилало
извършеното домашно насилие. Видно и от съдържащите се в нея реквизити,
декларацията има значение на доказателство за заявените с нея факти, което
при липса на други доказателства, следва да бъде съобразено от съда при
преценка за основателността на молбата. С това си съдържание, декларацията
може сама по себе си, да се ползва като доказателство в подкрепа на
заявените с молбата по чл.4 и сл. от ЗЗДН обстоятелства. Обсъдена във
връзка с останалите доказателства, същата се явява безспорно и категорично
потвърдена. Според чл.13, ал.1 от ЗЗДН в производството по издаване
заповед за защита са допустими всички доказателствени средства по ГПК,
като при липса на други доказателства (чл.13, ал.3 от ЗЗДН), заповедта се
издава само на основание декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН.
Ангажираните в този смисъл доказателства навеждат до извод за
насилие. Сочат данни за задълбочени конфликти между страните и за факти,
сочещи, че е извършен акт на насилие спрямо пострадалия. Обобщавайки
изложеното от фактическа и от правна страна, съдът приема, че са налице
предпоставките, при които законът предвижда мерки за закрила срещу
домашно насилие. Носещият доказателствената тежест в процеса е провел
успешно пълно и главно доказване на твърденията си, от което да следва
категоричен извод за осъществен акт на домашно насилие.
Ето защо и предвид извършеното домашно насилие по смисъла на чл.2,
ал.1 от ЗЗДН, пострадалата следва да получи защита срещу извършителя,
поради което съдът намира, че молбата следва да бъде уважена и на
ответника да бъдат наложен мерките по чл. 5, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН, като
мярката по т. 3, а именно забрана да се доближава до ищцата и малолетната й
дъщеря, до жилището им, находящо се на адрес с. Студеница, общ.
Хитрино, ул. *** № 5, местата им за социални контакти и отдих, на по-малко
от 20 метра, следва да бъдат приложени за максимално предвидения срок в
чл. 5, ал. 2, а именно 18 месеца.
Относно размера на наказанието „Глоба”, което съгласно чл. 5, ал. 3 от
ЗЗДН, съдът е съобразил тежестта на извършеното и поради липса на данни за
имущественото състояние е намерил, че размерът следва да бъде определен
на 200,00 лева, който е минималния по закон.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА С. Х. МЮЗ. с ЕГН **********, с адрес: с. Студеница,
общ. Хитрино, ул. „***“ №5, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА
2
ДОМАШНО НАСИЛИЕ над С. Х. Х. с ЕГН ********** и малолетната й
дъщеря Х.Б. ЕГН: **********, с адрес: с. Студеница, общ. Хитрино, ул.
„***“ №5.
ОТСТРАНЯВА С. Х. МЮЗ. с ЕГН **********, с адрес: с. Студеница,
общ. Хитрино, ул. „***“ №5 от съвместно обитаваното със С. Х. Х. с ЕГН
********** и малолетната й дъщеря Х.Б. ЕГН: **********, с адрес: с.
Студеница, общ. Хитрино, ул. „***“ №5 ЗА СРОК ОТ ОСЕМНАДЕСЕТ
МЕСЕЦА, считано от влизане в сила на настоящото решение.
ЗАБРАНЯВА на С. Х. МЮЗ. с ЕГН **********, с адрес: с. Студеница,
общ. Хитрино, ул. „***“ №5, ДА ПРИБЛИЖАВА жилището, което обитава С.
Х. Х. с ЕГН ********** и малолетната й дъщеря Х.Б. ЕГН: ********** с
адрес: с. Студеница, общ. Хитрино, ул. „***“ №5, както и местата за социални
контакти и отдих, които посещава, ЗА СРОК ОТ ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА,
считано от влизане в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН С. Х. МЮЗ. с ЕГН
**********, с адрес: с. Студеница, общ. Хитрино, ул. „***“ №5 да заплати
„ГЛОБА” в размер на 200,00 лева(двеста лева).
На основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
В заповедта ДА СЕ ВПИШЕ предупреждение за последиците от неизпълнението й по
чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА С. Х. МЮЗ. с ЕГН **********, с адрес: с. Студеница, общ. Хитрино, ул.
„***“ №5 да заплати държавна такса по делото в размер на 25,00 лева(двадесет и пет лева).
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му пред Окръжен съд
- Шумен.
На основание чл.17, ал.3 от ЗЗДН, обжалването на решението не спира изпълнението
на заповедта.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
3