Решение по дело №662/2012 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 ноември 2012 г. (в сила от 18 декември 2012 г.)
Съдия: Живка Кирилова
Дело: 20122230100662
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 1128

 

гр. С., 22.11.2012 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ-ми граждански състав в публично заседание на тринадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЖИВКА КИРИЛОВА

 

при секретаря А.В., като разгледа докладваното от районния съдия гр.дело № 662 по описа за 2012 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 415 и чл. 422 от ГПК.

В молбата си ищцовото дружество твърди, че има открита партида за недвижим имот, находящ се гр. С., ул. „Б.” № .. Титуляр на тази партида е ответникът Р.В.Г.. Сочи, че е доставена и консумирана питейна вода, която се отчита на партидата на ответника и стойността на изразходваното количество се фактурира, след което възниква задължение в тридесет дневен срок от издаване на фактурата да се погаси задължението от длъжника.

Сочи, че ответникът не е заплатил стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от 28.02.2009 г. до 31.05.2011 г., независимо от възникналото задължение, съгласно чл. 31, ал. 2 от „Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – ВиК С.”, одобрени с Решение № ОУ-045/23.06.2006 г. на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, а именно „Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране”.

Излага аргументи, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати доставената питейна вода и отведените отпадни води за периода 28.02.2009 г. до 31.05.2011 г., като общата стойност на неплатената главница е в размер на 751,87 лв., мораторна лихва върху главницата в размер на 122,95 лв., натрупана към 01.12.2011 г.

С оглед гореизложеното, моли съда да признае за установено по отношение на ответника, като потребител на питейна вода в ползвания обект в гр. С., ул. „Б.” № ., че същият дължи сума в размер на 751,87 лв., представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 28.02.2009 г. до 31.05.2011 г. за имот, находящ се в гр. С., ул. „Б.” № ., мораторна лихва в размер на 122,95 лв., натрупана към 01.12.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.12.2011 г. до окончателното изплащане на задължението и направените разноски в заповедното производство в размер на 26.50 лв. Претендира направените по делото разноски.

Не е постъпил писмен отговор от ответника при усл. на чл.131 от ГПК. Същият не се явява и в откритото съдебно заседание и не е изразил становище по иска.

           В с.з. ищцовото дружество, редовно призовано се представлява от пълномощник, който поддържа изцяло предявените искови претенции на посочените в исковата молба основания и моли за уважаването им.

           Ответникът, редовно призована, се явява в с.з.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

 Ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация - С.” ООД е подало до С.ски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение  на осн. чл. 410 от ГПК против ответника Р.В.Г. за  сумата от 751,87 лв., представляваща главница за доставена и консумираната питейна вода на адрес: гр. С., ул. „Б.” № . за периода от 28.02.2009 г. до 30.05.2011 г.,  мораторна лихва в размер на 122,95 лв., изтекла към 01.12.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 27.12.2011 г., както и сумата 26.50 лв., представляваща държавна такса по ч.гр.д. № 8232/2011 г. по описа на С.ски районен съд.

  Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата се установи безспорно  от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени от страните.

              От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

     Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 415 и чл. 422 от ГПК е допустим - предявен е от дружество, имащо правен интерес да иска установяване на дължимост на сумите.

   Разгледан по същество същият е изцяло основателен и следва да се уважи изцяло.

                По предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1, вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, вр. чл.183, ал.1 от ЗЗД и чл.208, ал.1 от ЗЗД, а именно: установителен иск за признаване дължимост на вземания за процесния период въз основа на договор за периодична доставка на стоки и услуги, съдът намира така предявения иск за основателен и доказан поради следните съображения:

   По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 208, ал. 1 от ЗЗД за признаване на установено, спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 550.32 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена питейна вода на адрес гр. С., ул. „Б.” № . за периода от 28.02.2009 г. до 30.05.2011 г.,  мораторна лихва в размер на 122,95 лв., изтекла към 01.12.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 27.12.2011 г., както и сумата 26.50 лв., представляваща държавна такса по ч.гр.д. № 8232/2011 г. по описа на С.ски районен съд, съдът намира претенцията за  основателна.

Съгласно чл. 31, ал. 1 от Общите условия на ВиК , одобрени с решение на ДКЕВР от 23.06.2006 г., ВиК оператора издава ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактурите. В чл. 31, ал. 2 от ОУ на ВиК  е визирано задължение потребителите  да заплащат дължимите суми за ползваните от тях  ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактурирането, като съгласно чл. 33 потребителя заплаща дължимите суми-в брой на каси, по банков път чрез директен превод или  чрез разплащателна сметка.

Безспорно се установи по делото, че ищцовото дружество е издавало фактурите в предвидения в общите условия срок, както и факта, че потребителя на услугата, при неплащане в едномесечен срок от издаването им. Разпоредбата на чл. 208, ал.1 от ЗЗД при договорите за периодични доставки, цената се плаща при отделните доставки съразмерно с тях, а съгласно чл.183 от ЗЗД с договора за продажба продавача се задължава да прехвърли на купувача собствеността върху една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати. В конкретния случай в ОУ на ВиК е уговорено, че плащането се извършва  в месеца, следващ предоставянето на стоката битова питейно вода и услугите водоснабдяване и канализация.

   Ищцовото дружество е претендирало присъждане на направените по делото разноски в настоящото производство с оглед изхода на процеса.

    Съгласно разпоредбата на чл. 78 от ГПК следва на ищцовата страна да бъдат присъдени разноски в размер на 180 лв. възнаграждение за адвокат по настоящото производство. Направените в заповедното производство разноски в размер на 26.50 лв. по ч.гр.д. № 8232/2011 г. по описа на СлРС са дължими.

   Ответникът следва да заплати и дължимата се държавна такса в размер на 75 лв. по сметка на СлРС.

   Ръководен от гореизложеното, съдът 

 

Р      Е     Ш     И  :

 

    ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ - С.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Шести септември” № 27, представлявано от управителя П. М., че Р.В.Г. с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ сумата от 751,87 лв. /седемстотин петдесет и един лева и 87 ст./, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 28.02.2009 г. до 31.05.2011 г. за имот, находящ се в гр. С., ул. „Б.” № ., както и мораторна лихва в размер на 122.95 лв. /сто двадесет и два лева и 95 ст./, натрупана към 01.12.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК – 27.12.2011 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 26.50 лв. /двадесет и шест лева и 50 ст./, представляваща заплатена държавна такса по ч.гр.д. № 8232/2011 г. по описа на СлРС. 

 

ОСЪЖДА Р.В.Г. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ - С.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Шести септември” № 27, представлявано от управителя П. М., направените разноски в размер на 180 лева /сто и осемдесет лева/ за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

 

ОСЪЖДА Р.В.Г. с ЕГН **********,*** да заплати по сметка на СлРС държавна такса в размер на 75 /седемдесет и пет/ лева.

 

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред С.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването  му на страните.

               

                                   

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: