Решение по дело №1697/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. § 8 от АПК.

Образувано е по жалба на Т.С.Т., ЕГН **********, чрез пълномощник – адв.К.Д., против Мълчалив отказ на Кмета на Община Варна по подадено Заявление № АУ061230ВН/30.06.2023г. за заверка на молба-декларация за признаване на собственост по обстоятелствена проверка върху недвижим имот с идентификатор *****.****.***, ведно с изградените в него постройки/сгради.

Жалбоподателят сочи, че въпреки изтичането на срока за извършване на исканата административна услуга и трикратното напомняне на органа, същата не е изпълнена в нейната цялост, доколкото и към момента на подаване на жалбата не е извършена исканата заверка. Твърди, че мълчаливият отказа е незаконосъобразен, тъй като са налице основания за извършване на исканата услуга. На изложените основания претендира отмяна на същия и връщане на преписката на Кмета на Община Варна за извършване на поисканата услуга в определен от съда срок.

В депозирана на 21.11.2023г. писмена молба, чрез пълномощника адв.Д. жалбата се подържа и се моли нейното уважаване. Претендират се разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът – Кмета на Община Варна, чрез процесуален представител – гл.ю.к.А.Т.в писмена молба от 21.11.2023г., жалбата се оспорва в нейната цялост. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя, с оглед отсъствие на фактическа и правна сложност на спора.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заявление № АУ061230ВН от 30.06.2023г. до Кмета на Община Варна, от Т.Т. е поискана заверка на молба-декларация за признаване на собственост по обстоятелствена проверка върху недвижим имот с идентификатор *****.****.***, с площ по КК 789 кв.м., ведно с изградените в него постройки/сгради с идентификатор 10135.3503.364.1 и 10135.3503.364.2, находящи се в гр.Варна, район Младост, с.о.“Сълзица“.

Към заявлението са представени актуални скици на имота и сградите от СГКК-Варна, 2 бр. молби – декларации и доказателства за платена такса за извършване на услугата. Молбата декларация е била със заверка от Дирекция „МД“ при Община Варна, съобразно която имотите в заявлението са декларирани от лицата, посочени в Удостоверение изх.№ МД-Т23005795ВН от Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, издадено на 20.06.2023г., във връзка с предходно заявление № **********/30.05.2023г. от Т.Т..

Видно от цитираното удостоверение, приложено към преписката, имот с идентификатор *****.****.***, ведно с изградените в него постройки/сгради, е деклариран с декларация вх.№ 1019952/25.03.1998г. и с декларация за промяна на обстоятелствата вх.№ **********/11.04.2019г. от лицата Я.П. С./4/6 ид.части/, Т.С.Т. /1/6 ид.ч./ и П.С. С./1/6 ид.ч./, като е отбелязано, че към момента на издаване на удостоверението Я. С.и Т.Т. нямат неплатени, изискуеми задължения по партида на имота.

От Т.Т., чрез пълномощника – адв.К., са изпратени три уведомления /на 18.07.2023г., на 25.07.2023г. и на 28.07.2023г./ до Кмета на Община Варна с искане за извършване на заявената услуга. Предвид отсъствието на такава, на 31.07.2023г. е подадена жалба до Административен съд-Варна, по която е образувано настоящото съдебно производство.

В изпълнение на дадени от съда указания, с писмо от 31.10.2023г. от процесуалния представител на ответника е направено изявление, че исканата от жалбоподателката услуга не е изпълнена в цялост – не е извършено надлежно удостоверяване представлява ли общинска собственост ПИ *****.****.***.

С оглед гореустановената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно легалната дефиниция на § 1, т.2 б.“а“ от ДР на Закона за администрацията, административна услуга е издаването на индивидуални административни актове, с които се удостоверяват факти с правно значение. Административноправната теория приравнява мълчаливия отказ като правни последици към изричния /ТР 016/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС/. Отказът на административния орган да удостовери претендираните в настоящия казус правнорелевантни факти по подаденото заявление на оспорващата страна представлява индивидуален адм. акт по чл.21, ал.3 от АПК и като такъв подлежи на съдебно оспорване по аргумент на § 8 от ПЗР на цитирания кодекс.

Съгласно чл.57, ал.2 от АПК, административният акт по чл.21, ал.2 и 3 се издава до 7 дни от датата на започване на производството. Съгласно чл.25, ал.1 от АПК, датата на започване на производството е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган. В конкретният случай искането е било подадено на 30.06.2023г. като срока за издаване на искания ИАА е бил до 07.07.2023г. До изтичането на срока, както и до настоящия момент не е налице произнасяне на административния орган по подадената от жалбоподателя молба до Кмета на Община Варна. Съгласно чл.58, ал.1 от АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде акта. С § 8 от ПЗР на АПК, е предвидено, че уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго.

С оглед на горното съдът намира, че е налице хипотезата на постановен мълчалив отказ от административният орган по подаденото от жалбоподателката Заявление № АУ061230ВН/30.06.2023г. за заверка на молба-декларация.

Според разпоредбата на чл. 149, ал. 2 от АПК мълчаливият отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. В случая този срок е започнал да тече от 08.07.2023г., като жалбата е подадена в рамките на същия – 01.08.2023г., от страна имаща правен интерес, поради което е ДОПУСТИМА за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съществото на исканата административна услуга се състои в издаването на удостоверителен документ с предназначение да констатира факти с правно значение, включително дали за посоченият в заявлението на жалбоподателя имот има съставен акт за общинска собственост – съгласно чл. 86 от ЗС не може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост. Задължението на компетентния административен орган да изпълни исканата административна услуга е обусловено единствено от установяването от страна на молителя на правното значение за него на фактите, предмет на исканият документ. В този смисъл, когато е установено, че съответните факти са от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения на молителя, административния орган е длъжен да издаде исканият документ. В случая, релевантния за правния интерес на жалбоподателя факт следва от представената в общинската администрация молба-декларация до нотариус за признаване на право на собственост върху недвижим имот, чрез извършване на обстоятелствена проверка. В тази връзка, за наличието на правен интерес не е необходимо доказване пред административния орган от страна на заявителя на собственически права върху имота, предмет на исканата административна услуга, нито са от значение обстоятелствата удостоверяващи принадлежност на правото на собственост в полза на други субекти - компетентен за произнасянето по този въпрос е единствено съответният нотариус. Задължението на органът се изразява единствено в издаване на удостоверение, относно обстоятелството актуван ли е имотът като общинска собственост. В него той вписва обстоятелствата, каквито е установил при извършената от него проверка и които той счита за относими към собствеността на имота. Дори да счете, че е налице конкуренция на права, административният орган не може да откаже извършване на услугата. Така неоснователно ще препятства защитата на правата на молителите, тъй като законът му е възложил единствено удостоверителни функции.

По делото безспорно е установено, че с подаденото заявление Т.Т. е поискала заверка на молба - декларация, необходима й за производството по чл.587 ГПК, по която кметът дължи произнасяне в законоустановения срок по АПК с изричен акт. Като не се е произнесъл в установения срок и при наличие на предпоставките за извършването на това, административният орган е постановил материално незаконосъобразен мълчалив отказ, който подлежи на отмяна на основание чл.146, т.4 от АПК, при което и на основание чл.173, ал.3 от АПК кметът на община Варна следва да бъде задължен да извърши исканата административна услуга, в срока по чл.57 ал.2 от АПК, а именно 7 дни.

При този изход на спора е основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати сторените по делото разноски, съответстващи на приложения по делото списък – 10 лева за държавна такса и 700 лева адвокатски хонорар. Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за прекомерност на възнаграждението, тъй като същото е под определения минимален такъв по чл.8, ал.3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. второ, чл.173, ал.2 и ал.3 и чл.174 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Мълчалив отказ на Кмета на Община Варна по подадено от Т.С.Т., ЕГН **********,***, Заявление № АУ061230ВН/30.06.2023г. за заверка на молба-декларация за признаване на собственост по обстоятелствена проверка върху недвижим имот с идентификатор *****.****.***, ведно с изградените в него постройки/сгради.

ВРЪЩА преписката на Кмета на Община Варна за произнасяне по подаденото от Т.Т. Заявление № АУ061230ВН/30.06.2023г. за заверка на молба-декларация, като извърши в 7-дневен срок поисканата административна услуга, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Т.С.Т., ЕГН **********,***, съдебно-деловодни разноски в размер на 710 /седемстотин и десет/ лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: