№ 2535
гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря В.Д.
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20221110204982 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „БЪЛГАРИЯ ТРАВЪЛ“ ЕООД, гр. София. *******, ЕИК
********* срещу наказателно постановление /НП/ К- 040459 от 29.01.2020 г., издадено от
Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград на КЗП, с което на БЪЛГАРИЯ ТРАВЪЛ“ ЕООД е наложено административно
наказание "имуществена санкция" на основание чл. 221 от ЗТ в размер на 1000 лева за
нарушение на същата разпоредба.
В жалбата се съдържат доводи, че атакуваното наказателно постановление не е
надлежно връчено на наказаното юридическо лице.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. М., който пледира за
отмяна на НП по мотиви, изложени в жалбата. Претендира адвокатско възнаграждение. В
писмени бележки излага допълнителни доводи за отмяна на НП, като счита, че няма
доказателства писмата от КЗП, с които се дават указания за представяне на документи, да са
получени от дружеството. Посочва, че лицето, присъствало на проверката – Ч., не е
представител на дружеството. Правят се оплаквания, че не е ясна и е грешно посочена
датата на нарушението. Алтернативно претендира приложението на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от адв. К., която пледира за
потвърждаване на наказателното постановление поради спазена процедура по издаването
му. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По повод постъпила в Комисия за защита па потребителите (КЗП) жалба от група от 21
туристи, закупили туристически пакет „Южна Италия" за периода 07.06. -11.06.2019г. на
дружеството БЪЛГАРИЯ ТРАВЪЛ ЕООД в качеството си па регистриран туроператор,
съгласно Удостоверение за регистрация № РК-01-6362 от 02.04.2009 г., била извършена
проверка от И.К., М.П. – служители на КЗП в присъствието на В. Ч., служител на
проверяваното дружество, за което няма данни да е било представител на управителя му или
1
по някакъв начин да е осъществявало надлежно представителство на юридическото лице. За
извършената проверка бил съставен Констативен протокол № К-2682279 в офис, находящ се
в гр. София, ул. „Пиротска“ № 45, стопанисван от „БЪЛГАРИЯ ТРАВЪЛ“ ЕООД. В
разпоредителната част па констативния протокол от дружеството е изискано да представи на
19.07.2019г. в КЗП следните документи и информация: писмено становище по жалбата на
туристите; писмена информация за пътуването и стандартен формуляр, предоставени на
пътуващите; договори, сключени с туристите (по приложен списък); ваучери за настаняване:
договор с транспортната фирма; документи, доказващи заплащането на каюти и самолетни
седалки на ферибота; документи, издадени на туристите за заплащане па всички такси;
копия на удостоверения за регистрация за туристическа дейност и застрахователна полипа.
Констативният протокол бил подписан от служителката Ч., но не и от управителя на
дружеството към датата на проверката или негов пълномощник.
Към посочената в протокола дата – 19.07.2019г. изисканите документи не били
представени.
Била изпратена покапа с изх. № С-03-3963/23.07.2019 г. за предоставянето им на
31.07.2019 г. Поканата била описана от куриера като непотърсена и върната обратно на
изпращача. Не било посочено в документите за разнос на пратката кога е посетен адресът и
какво е констатирано, съответно имало ли е служители на дружеството и как е уведомено
същото, че е налична пратка за получаване от КЗП, която то не е потърсило.
На 31.07.2019г. изисканите документи не постъпили. Била изпратена покана с изх. № С-
03-3963/07.08.2019 г. до управителя на дружеството за явяване за съставяне на АУАН.
Поканата била описана от куриера като непотърсена и върната обратно на изпращача. Не
било посочено в документите за разнос на пратката кога е посетен адресът и какво е
констатирано, съответно имало ли е служители на дружеството и как е уведомено същото,
че е налична пратка за получаване от КЗП, която то не е потърсило.
На посочената дата не се явил представител на дружеството и АУАН бил изготвен в
отсъствие на нарушителя на основание чл.40, ал.2 то ЗАНН. В АУАН било посочено, че не
са представени изисканите документи с констативния протокол от 10.07.2019г. на
посочената в него дата – 19.07.2019г., нито на 31.07.2019г., датата, определена с
неполучената от дружеството първа покана. Като дата на нарушението бил посочен
31.07.2019г. АУАН бил предявен на законния представител на дружеството на 17.01.2020г.,
но същият отказал да го подпише, което било удостоверено с подписа на един свидетел.
Въз основа на така съставения АУАН при същата фактическа обстановка и правна
квалификация било съставено и процесното наказателно постановление /НП/ наказателно
постановление /НП/ К- 040459 от 29.01.2020 г., издадено от Директор на Регионална
дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград на КЗП, с което
на БЪЛГАРИЯ ТРАВЪЛ“ ЕООД е наложено административно наказание "имуществена
санкция" на основание чл. 221 от ЗТ в размер на 1000 лева за нарушение на същата
разпоредба.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите
по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал на основание
чл. 283 НПК, както и въз основа на събраните гласни доказателствени средства чрез разпита
на актосъставителя И.К..
Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво изясняват фактическата
обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост. Поради
липсата на противоречие в доказателствата по-подробен техен анализ не се налага.
Категорично се установява, както и от свидетелските показания на разпитания свидетел,
така и от приложените писмени доказателства, че задължението не е било изпълнено и
документите не са представени.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема
2
следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана
е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана
по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:
На първо място следва отново да се посочи, че съдебният състав не намира жалбата за
просрочена по мотивите, изложени в открито съдебно заседание. В тази връзка следва да се
посочи, че АССГ е имал възможност да се произнесе по идентични казуси към настоящия
момент в три свои определения, касаещи срока за обжалване на три други наказателни
постановления, с които адв. К. се е запознал по начина, описан в придружителното писмо
на КЗП, но и касационната инстанция е приела, че това не може да се приеме за надлежно
връчване на същите и от 22.12.2020г. да е започнал да тече срокът за обжалване. В този
смисъл са Определение № 3415 по дело номер 1384 по описа за 2022 година на АССГ,
Определение № 4058 от 19.05.2022г. по дело номер 1474 по описа за 2022 година на АССГ
и Определение № 5154 от 28.06.2022г. по дело номер 5185 по описа за 2022 година на АССГ
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи по смисъла
на чл.232, ал.1 и ал.2 от ЗТ, като за оправомощаването на актосъставителя е представена и
Заповед от 22.04.2015г., а за АНО – заповед от 21.08.2019г.
Съгласно чл.221 от ЗТ (в приложимата редакция от 2013г.) При недопускане на
длъжностно лице от контролните органи в подлежащите на контрол обекти или при
непредоставяне на контролните органи на изискани документи или информация
съответното лице, извършващо дейност в обекта, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв., а
на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от
1000 до 5000 лв.
По делото безспорно се установява, че дружеството жалбоподател не е предоставило
на контролните органи изисканите документи. Въпреки това НП следва да бъде отменено
поради нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение.
Видно от АУАН и НП, а и от показанията на самия актосъставител, свидетелката
Кираджийска, за нарушение е прието от самата нея, че дружеството не е представило
документите, изискания с изпратената покапа с изх. № С-03-3963/23.07.2019 г. за
предоставянето им на 31.07.2019 г., а не поради непредоставянето им в изпълнение на
указанието, дадено с протокола за проверка от 10.07.2019г. На първо място следва да се
посочи, че поканата за предоставяне на документи не е получена от дружеството и нейното
съдържание не е станало известно на неговия представител. Поканата е изпратена на адреса,
но е маркирана от куриера като непотърсена. Изобщо не е посочено кога е посетен адресът,
колко пъти, в какъв часови диапазон, съответно на какво се дължи невръчването на
поканата. Няма данни в разписката да е посочено, че лицето не се намира на адреса, да го е
напуснало или служител да отказва да получи пратката. Не може да се приеме, че КЗП е
осъществило редовно връчване на поканата с искане за представяне на документи,
доколкото не са ясни причините за нейното неполучаване. Още повече, че нито ЗАНН, нито
Законът за туризма, предвиждат, че изискването на документи би могло да се отправи
надлежно чрез фингирано връчване на адреса. За да е налице съставомерност на посоченото
нарушение е необходимо указанията за предоставяне на документи – техният вид и срокът
за това да е съобщен реално на адресата, а не да се позовава наказващият орган на фикцията,
че съобщението се счита за връчено при положение, че е ненадлежно оформена разписката
за връчване. Липсата на законова възможност указания за съдействие на контролните органи
да се считат за връчени, макар и да не са, обуславят несъставомерност на
административното нарушение въобще. Без реално лицето да знае, че от него се изисква
определено действие и срокът за неговото осъществяване, няма как да са налице признаците
от обективната съставомерност на нарушението. Това на самостоятелно основание води до
отмяна на НП.
3
Въпреки че видно от АУАН, НП и от свидетелските показания, жалбоподателят не е
санкциониран за неизпълнение на указанието да представи документите, обективирано в
констативен протокол за проверка от 10.07.2019г., следва да се посочи, че и тези указания не
са съобщени надлежно на лице, което да представлява дружеството. Видно от протокола за
проверка, същата е извършена не в присъствието на управител или упълномощено от него
лице, а на служителката Ч., която няма данни да е представител на БЪЛГАРИЯ ТРАВЪЛ
ЕООД. Съответно и тези указания няма данни да са съобщени надлежно на представител на
юридическото лице, респективно последното да има основание да бъде санкционирано по
изложените по-горе съображения, Освен това, видно от описанието на нарушението в НП,
АУАН, а и от изрично заявеното от актосъставителя, формулирал
административнонаказателното обвинение в хода на производството пред КЗП,
дружеството не е санкционирано за неизпълнение на указанието да представи документите,
дадено с констативния протокол, а за това, че не е изпълнило това указание, обективирано в
поканата от 23.07.2019г., която пък изобщо не е получена от дружеството.
На следващо място, в противоречие с чл. 42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в АУАН и
НП погрешно е прието, че нарушението е извършено на 31.07.2019г. Не става ясно поради
каква причина не е посочен денят, следващ датата, на която жалбоподателят е могъл да
изпълни задължението си правомерно в срок. Доколкото крайният срок е бил 31.07.2019г.
(доколкото именно той е посочен като крайна дата, на която може да се изпълни
правомерно), то логично би било нарушението да е извършено на 01.08.2019г. Противно на
закона е посочена последната дата, на която е могло без да изпада в забава дружеството да
предостави исканите книжа, но не и датата, считано от която дружеството е било в
нарушение. В случая АНО твърди да е налице административно нарушение, което се
осъществява чрез бездействие. Макар и да има продължителен характер, поради своето
естество, нарушението чрез бездействие има начален и краен момент. В конкретния случай
осъществяването на нарушението чрез бездействие е започнало на деня, следващ този, на
който изтича срокът за изпълнение, даден от контролните органи. Този ден е следвало да
бъде посочен в АУАН и НП като дата на начало на извършване на нарушението. Съгласно
указанията от невръчената покана, крайният срок за надлежно изпълнение е 31.07.2019г.
Този ден се пада в сряда – редовен работен ден, което обстоятелство води до извода, че до
тази дата дружеството могло да изпълни законосъобразно и на посочената дата дружеството
не е било в неизпълнение на указанието, съответно не е извършило вмененото му
нарушение. Следователно на 01.08.2019 г. четвъртък, срокът му е изтекъл и тогава то би
следвало да е нарушило цитираната разпоредба. С изтичане на срока, предоставен от
контролните органи, нарушението е извършено без значение дали денят е почивен,
присъствен или неприсъствен. Обстоятелството, че денят, в който жалбоподателят е могъл
законосъобразно да изпълни, е бил присъствен, обуславя като дата на нарушението денят,
следващ посоченият в поканата краен срок. Ето защо нарушението е следвало да се счита за
извършено на 01.08.2019 г., а не в последния възможен ден на надлежно и правомерно
изпълнение. Обстоятелството, че задължението не е изпълнено в последния възможен ден
не означава, че именно на него е допуснато административното нарушение. Ангажирането
на административнонаказателната отговорност на лицата е строго формален процес, при
който наказващият орган следва да спази задълженията си по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и да
посочи конкретно и вярно описание на нарушението и датата, на която то е извършено.
Процесуално невъзможно е съдът, действащ като въззивна инстанция, да подменя волята на
наказващия орган или да „поправя” допуснати неточности в издаденото НП като определя
друга дата на нарушението, различна от посочената от АНО.
Административното нарушение, предмет на НП, се изразява в неизпълнение на
скрепено със срок законово задължение и се осъществява чрез бездействие. Датата на
извършване на нарушението е датата, следваща последния ден от срока за изпълнение на
задължението. Нарушението е извършено в първия ден след изтичането на срока и създава
трайно противоправно състояние /продължено нарушение/. В случая продълженото
4
нарушение е извършено юридически на конкретна дата - датата след изтичането на
законовия срок, в който е следвало да се представят документите. Касае се за нарушение,
чието изпълнително деяние е под формата на бездействие и същото следва да се
характеризира с начален момент – денят след срока за изпълнение на задължението до краен
такъв, в който нарушението е довършено или констатирано. От това, че нарушението е
продължено нарушение не следва обаче, че датата на нарушението не е съществена част от
административнонаказателното обвинение. Затова тук следва да се посочи, първо, че чл. 53,
ал. 2 ЗАНН касае само нередовност в АУАН, но не и в НП. Второ, датата на нарушението не
е сред нередовностите, които могат да бъдат надлежно преодолени чрез правилото на чл. 53,
ал. 2 ЗАНН. Следователно грешното посочване на дата на извършване на нарушението в
АУАН и в НП е в нарушение на изискванията чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Процесуалният
пропуск е съществен, защото в хода на съдебното следствие не могат да се установяват
факти, с които да се допълва, коригира или конкретизира административнонаказателното
обвинение. Касае се за правораздавателна административнонаказателна дейност, която е
изцяло подчинена на ЗАНН, а за неуредените случаи - на НК и НПК, на основание
препращащите норми на чл. 11 и чл. 84 ЗАНН. Допуснатият порок несъмнено нарушава
правото на защита на санкционираното лице да разбере административнонаказателното
обвинение, респ. води до невъзможност да се определи по недвусмислен начин предметът на
доказване /чл. 102 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН/, което е в правомощията единствено на
административнонаказващия орган. В административнонаказателното производство е било
допуснато съществено процесуално нарушение, от категорията на абсолютните, което е
неотстранимо. На това основание НП подлежи на отмяна. В този смисъл Решение № 1698 от
9.03.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 141/2020 г., Решение № 7699 от 9.12.2015 г. на
АдмС - София по адм. д. № 9008/2015 г., Решение № 2922 от 28.04.2016 г. на АдмС - София
по адм. д. № 12447/2015 г., Решение №3614 от 04.06.2021г. по к.а.н.д. 3327/2021 по описа на
АССГ 11-ти касационен състав и други.
Същите аргументи са важими и в случай, че АНО е целял да санкционира
дружеството за неизпълнение на указанието да представи документи, обективирано в
констативен протокол от 10.07.2019г. и краен срок за изпълнение до 19.07.2019г.
включително. Отново датата на нарушението не може да се приеме, че е надлежно посочена
и определена като 31.07.2019г.,
Неспазването на чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН е винаги съществено нарушение, доколкото
води до ограничаване правото на защита на наказаното лице, а също така прави невъзможно
упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление. Нещо повече, неправилното определяне на датата на нарушението пречи да
се определи началният момент, от който започват да текат сроковете по чл. 34 ЗАНН и
абсолютната погасителна давност за административно-наказателното преследване
Не на последно място, настоящият състав намира, че при съставяне на НП е допуснато
съществено процесуално нарушение, водещо до отмяната му. По делото установено, че
АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя на 21.08.2019г., а му е предявен едва на
17.01.2020г., но не са представени надлежни доказателства същият да е поканен да се яви за
съставяне на акта. Действително е изпратена покана с изх. № С-03-3963/07.08.2019 г. до
управителя на дружеството за явяване за съставяне на АУАН. Поканата обаче е описана от
куриера като непотърсена и върната обратно на изпращача. Не е посочено в документите за
разнос на пратката кога е посетен адресът и какво е констатирано, съответно имало ли е
служители на дружеството на адреса, осъществява ли то дейност там, открит ли е
управителят, съответно налице ли е отказ да получи поканата и как е уведомен той, че е
налична пратка за получаване от КЗП, която той не е потърсил. Не са положени никакви
усилия да се извърши реално връчване на поканата до управителя на дружеството да се яви
за изготвяне на АУАН. Не е ясно колко пъти е посетен адресът, оставяни ли са някакви
съобщения, по кое време е посетен адресът, какво е констатирано там, съответно какви са
5
конкретните причини за ненадлежно връчване на съобщението.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение
се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
извършване или установяване на нарушението. Изключение от това правило се допуска само
в хипотезата на, ал. 2, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след
покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. Това означава,
че актосъставителят, след като констатира наличието на данни за извършено
административно нарушение, е длъжен да покани нарушителя за съставяне на акта. Само
при наличието на надлежно връчена такава покана, ако нарушителят не се яви в
определения ден и час, съставянето на акта в негово отсъствие ще попадне в хипотезата на
чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Императивността на изискването за лично предявяване на АУАН на
нарушителя намира израз в разпоредбите на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН и спиране на
производството, ако нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен.
Съставянето на акта в отсъствие на нарушителя се явява съществено процесуално
нарушение, изначално опорочаващо цялото административно наказателно производство,
доколкото по този начин се нарушава правото на защита на наказаното лице. Изискването
актът да бъде съставен в присъствието на нарушителя има за цел процедурата по съставяне
на акта с участието на посочените в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН лица, както при неговото
съставяне, така и при подписването му, с което се обезпечава правото на защита на
нарушителя. Последният винаги следва непосредствено да възприема действията на
актосъставителя и посочените свидетели, включително дали същите действително са
присъствали при съставянето на акта, както и да провери верността на посочените в акта
обстоятелства. Освен това, нарушителят е лишен от правото да направи възражения още при
съставяне на акта и да организира защитата си още при образуването на административно
наказателното производство. Допуснатото нарушение не може да бъде санирано с
последващо връчване на АУАН на нарушителя. Съставянето на АУАН в отсъствието на
нарушителя, при положение, че същият не е бил надлежно поканен да се яви за съставянето
му, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, опорочило цялото
административнонаказателно производство и води до процесуална незаконосъобразност на
издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление, което обосновава отмяна на
последното. Така в Решение № 1709 от 17.03.2021 г. на АдмС - София по адм. д. №
11511/2020 г. и Решение № 1658 от 11.03.2016 г. на АдмС - София по адм. д. № 11780/2015
г.
Поради изложените съображения обжалваното НП следва да бъде изцяло отменено.
Право на разноски има жалбоподателят, който претендира такива, но не е представил
никакви доказателства за техния размер и реалното им извършване, поради което съдът не
следва да му присъжда такива.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ К- 040459 от 29.01.2020 г., издадено от
Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград на КЗП, с което на БЪЛГАРИЯ ТРАВЪЛ“ ЕООД е наложено административно
наказание "имуществена санкция" на основание чл. 221 от ЗТ в размер на 1000 лева за
нарушение на същата разпоредба.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено, на
6
основанията, предвидени в НПК, и по реда на АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7