Решение по дело №1003/2020 на Районен съд - Ловеч

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр. Ловеч, 05.06.2025 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен състав в открито заседание на трети юни две хиляди двадесет и пета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА

 

при секретаря ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,

като разгледа докладваното от съдията НАХД №1003 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

 

С Наказателно постановление НП №20-1762-000105/16.09.2020 година, издадено от Златин Щерев Михайлов, Началник РУ Ловеч към ОДМВР – Ловеч, упълномощен с 8121з - 515/14.05.2018г. на К.Н.Й. ***, ЕГН **********, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение на чл.150 от ЗДвП, което се твърди, че е извършено на 04.09.2020 г. около 09.10 часа в гр. Ловеч, на ул. Подп. Александър Кусев  - от кв. Гозница към централна градска част, и че последния като неправоспосочен водач  е управлявал А.А.А.с рег. №** **** **, държава България , при обстоятелства: управлява А.А.А.с рег. №** **** **, собственост на С.М.К.            , ЕГН ********** от с. О., като водачът не представя СУМПС и КТ  към него. От направената справка с дежурен ОДЧ при РУ Ловеч се установи,  че водачът не притежава СУМПС, с което е нарушил чл.150 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят, който го обжалва в срок, като неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и моли съда да го отмени като такова.

С протокол за избор на съдия докладчик от 15.04.2025г. делото е преразпределено на съдия Йорданка Вутова, тъй като предходния съдия докладчик Галя Маринова  е освободена от длъжност, считано от 01.04.2025 г.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява адв. М.И., който заявява, че поддържа жалбата и искането за прекратяване, депозирано в хода на производството поради изтекла абсолютна давност. Изтъква, че не държи на разпит на актосъставителя и свидетелите по акта. Моли съда да присъди на доверителят му направените в хода на делото разноски, за което са представили своевременно доказателства.

Издателят на обжалваното НП – Началника на РУ Ловеч към ОДМВР – Ловеч, редовно призован не се явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата, като в придружителното писмо молят да бъде оставена без последствие и да бъде потвърдено НП.

С оглед императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началника на РУ Ловеч към ОДМВР – Ловеч, на чиято територия е извършено нарушението.

Съдът като съобрази обстоятелството, че видно от приложения по делото АУАН № с бл. №827199 от 04.09.2020 г., както и процесното  НП №20-1762-000105/16.09.2020 година, издадено от Златин Щерев Михайлов, Началник РУ Ловеч към ОДМВР – Ловеч ,нарушението вменено във вина на жалбоподателят е извършено на 04.09.2020 г., намира, че административно-наказателната отговорност е погасена по давност. Съгласно разпоредбите на Глава девета от Общата част на НК, приложими по силата на чл.11 от ЗАНН, наказателното преследване, поради изтичане на съответната давност, се изключва след изтичането на определен срок, който е в зависимост от вида и размера на наказанието, което се предвижда за съответното деяние. Тъй като за административните нарушения се предвижда наказание „глоба”, то по отношение на срока за изключване на наказателното /съответно административнонаказтелното/ преследване, следва да намерят приложение правилата на чл.80 ал.1 т.5 от НК. Следователно наказателното преследване за извършено административно нарушение ще бъде погасено при изтичане на тригодишен срок от довършване на съответното нарушение. Съгласно чл.81 ал.2 от НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. В настоящия казус административното нарушение е извършено на 04.09.2020 година. От тази дата е започнала да тече и давността за административнонаказателно преследване. С издаването на НП на 16.09.2020 година давността е била прекъсната и след това е започнала да тече нова давност. Независимо от прекъсването й обаче на 04.03.2025 година е изтекла абсолютната давност за административно-наказателно преследване, който извод следва от разпоредбите на чл.11 от ЗАНН във вр. с чл.81 ал.3 във вр. с чл.80 ал.1 т.5 от НК. Поради това е отпаднала възможността спрямо евентуалния нарушител да може да бъде извършено наказателно преследване, което е самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП и прекратяване на цялото административно-наказателно производство.

При тези съображения съдът намира, че с оглед субсидиарното приложение на НПК по силата на чл.84 от ЗАНН, съдът следва да отмени НП и да прекрати административно-наказателното производство.

От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на  чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА, препращащ съответно към наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая е представен договор за правна защита и съдействие и фактура от които е видно, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 600 лв. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, за защита по дела с интерес до 1000 лв., възнаграждението е 400 лв. Според чл.9 от Наредбата „При защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв.“.  В конкретния случай уговореното и платено възнаграждение е в размер на 600 лв., като предмет на обжалване е наказателно постановление, с който е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100.00 лв., делото действително не представлява фактическа и правна сложност, но оказаната от пълномощника правна помощ се изразява в изготвяне на жалбата и процесуално представителство в четири съдебни заседания. Ето защо заплатения от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение при тези обстоятелства се явява съразмерен и съответстващ на критериите по чл. 36, ал. 2 от ЗА (да е справедлив и обоснован). Затова следва да бъде уважен, в размера, в който е поискан. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР – Ловеч, именно същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по делото.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.6 във вр. с ал.2 т.3 от ЗАНН, чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.334 т.4 и чл.24 ал.1 т.3 от НПК съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №20-1762-000105/16.09.2020 година на Златин Щерев Михайлов, Началник РУ Ловеч към ОДМВР – Ловеч, упълномощен с 8121з - 515/14.05.2018г., с което на К.Н.Й. ***, ЕГН **********, на основание  чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 100 лева, за извършено нарушение на чл.150 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство по НАХД №1003/2020 година по описа на ЛРС.

ОСЪЖДА ОД  на МВР – Ловеч да заплати на К.Н.Й. ***, ЕГН ********** сумата от 600.00 /шестстотин/ лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално представителство в производството пред Районен съд Ловеч.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :