РЕШЕНИЕ
№ 5277
гр. София, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. А.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110146088 по описа за 2023 година
Фирма е предявило срещу Г. В. Г., Р. В. С. и В. В. П. установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане спрямо ответниците да бъде признато за
установено, че дължат в условията на разделност на ищеца при квоти Г. В. Г.
– 6/12, Р. В. С. - 3/12 и В. В. П. - 3/12 от следните суми: сумата от 1875.93 лв.,
представляваща доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ
се на адрес: /административен адрес/, аб. № ******** за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от
28.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 336.40 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.01.2020 г. до 07.11.2022 г.,
сумата от 43.38 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за периода от 28.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 9.23
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2019 г. до
07.11.2022 г, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. №
64964/2022 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за
процесния период на ответниците топлинна енергия, като той не е заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи
условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се
прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения
на потребителя. Поддържа, че ответниците са изпаднали в забава, поради
1
което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
върху главницата. Претендира разноски. Пред съда процесуалният
представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за
което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Г. В. Г., Р. В. С. и В. В. П. са
депозирали отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените
искове по основание и размер. Оспорва се ищецът да е доставял топлинна
енергия, както и се оспорват посочените квоти. Оспорва се претенцията за
лихва за забава, като основана на неравноправна клауза. Прави се възражение
за погасяване на сумите по давност. Претендират се разноски. Пред съда
процесуалният представител на ответниците поддържа отговора на исковата
молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Третото лице – помагач на страната на ищеца Фирма изразява становище
по предявените искове, като счита същите за основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и
разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и
качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на
реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и
че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за
законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че
е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е
спорно, а се и установява от договор № **** от 31.07.2001 г., сключен между
Фирма и етажната собственост с адрес /административен адрес/, съгласно
който е договорено ФДР да извърши индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода, включително издаване на обща и индивидуална
сметка. Като по делото е представено и удостоверение с изх. № 68-00-1068 от
30.08.2012 г. от „ГИС София“ ЕООД, съгласно което стар адрес
/административен адрес/ е идентичен с настоящ адрес /административен
адрес/
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
2
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 134 от 29.11.2021 г., том III, рег. № 8541, дело 448 от
29.11.2021 г., съгласно който Р. В. С. като собственик на 3/12 ид. ч., В. В. П.
като собственик на 3/12 ид. ч. и Г. В. Г., като собственик на 6/12 ид. ч.
продават на С.Е.М. следния свой съсобствен недвижим имот, а именно:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 681034.704.564.6.24 с адрес
/административен адрес/. Представен е нотариален акт за прехвърляне
собствеността на недвижим имот срещу издръжка и гледане № 162 от
27.12.2019 г., том III, рег. № 9461, дело 440 от 27.12.2019 г., съгласно който
В.Г.Г. прехвърля на сина си Г. В. Г. собствената си ¼ ид. ч. от следния своя
съсобствен с приобретателя и с трети лица недвижим имот, а именно ап. 24,
находящ се в /административен адрес/. Съгласно нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 177 от 06.12.2017 г., том II, рег. № 35916, дело № 283 от
06.12.2017 г., Е.В.Ц. дарява сестрите си Р. В. С. и В. В. П., при равни квоти за
всяка една от тях собствената си 1/6 ид. ч., придобита по наследство от
следния свой съсобствен с дарените недвижим имот, а именно ап. 24,
находящ се в /административен адрес/. Представен е и нотариален акт за
собственост апартамент по чл. 55 от ЗПИНМ № 108 от 20.11.1969 г., том
XXXIII, дело 6508/69 г., съгласно който Р.В.Д. и М.П.Д. са придобили
собствеността върху апартамент /административен адрес/. От представеното
удостоверение за наследници с № 5987 от 20.10.2014 г. издадено от Столична
община се установява, че М.П.Д. е починал на 25.04.2007 г., като е оставил за
наследници по закон: Р.В.Д. – съпруга починала на 31.05.2007 г., С.М. Г.а –
дъщеря и В.М.П. – син починал на 19.09.2013 г. и наследен от Е.В.Ц. –
дъщеря, Р. В. С. – дъщеря, и В. В. П. – дъщеря.
С оглед на гореизложеното в разглеждания случай от представените по
делото доказателства се установява, че ответниците са имали качеството
потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ през
процесния период. Така придобитото качество законът не ограничава със срок
и не го поставя под условие, в зависимост от различните нови основания за
пораждане на търговски отношения с нови потребители на топлинна енергия
и загубването на това качество става при настъпване на законоустановения
факти, прекратяващи облигационните отношения. Видно от нотариален акт за
собственост апартамент по чл. 55 от ЗПИНМ № 108 от 20.11.1969 г., том
XXXIII, дело 6508/69 г. Р.В.Д. и М.П.Д. са придобили собствеността върху
процесния недвижим имот в режим на семейна имуществена общност.
Доколкото М.П.Д. е починал на 25.04.2007 г. и Р.В.Д. е починала на
31.05.2007 г. те са оставили за наследници своите деца С.М. Г.а и В.М.П.,
които от този момент са придобили по ½ ид. ч. от процесния недвижим имот.
Тъй като В.М.П. е починал на 19.09.2013 г. същият е бил наследен от Е.В.Ц. –
дъщеря, Р. В. С. – дъщеря, и В. В. П. – дъщеря, които са придобили по 1/6 ид.
ч. Съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот № 177 от 06.12.2017
г., том II, рег. № 35916, дело № 283 от 06.12.2017 г., Е.В.Ц. дарява сестрите си
Р. В. С. и В. В. П., при равни квоти за всяка една от тях собствената си 1/6 ид.
ч., придобита по наследство от следния свой съсобствен с дарените недвижим
имот, а именно ап. 24, находящ се в /административен адрес/, от който
момент Р. В. С. и В. В. П. са придобили по 3/12 ид. ч. от процесния недвижим
имот. По отношение на ответника Г. В. Г. към момента на продажбата на
процесния апартамент на 29.11.2021 г. той е притежавал 6/12 ид. ч. от същия,
което се установява от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 134 от 29.11.2021 г., том III, рег. № 8541, дело 448 от 29.11.2021 г. В
същото време не се установява, че същият е притежавал тези ид. ч. през целия
процесен период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. Г. В. Г. се явява наследник
на С.М. Г.а /притежаваща ½ ид. ч. от имота/, който обстоятелства са изрично
3
посочени както в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
134 от 29.11.2021 г., том III, рег. № 8541, дело 448 от 29.11.2021 г., така и в
нотариален акт за прехвърляне собствеността на недвижим имот срещу
издръжка и гледане № 162 от 27.12.2019 г., том III, рег. № 9461, дело 440 от
27.12.2019 г., в които изрично е посочено, че към същите е предоставено
удостоверение за наследници на С.М. Г.а. Още повече, че с втория
нотариален акт за прехвърляне собствеността на недвижим имот срещу
издръжка и гледане № 162 от 27.12.2019 г., том III, рег. № 9461, дело 440 от
27.12.2019 г. В.Г.Г. прехвърля на сина си и съсобственик Г. В. Г. собствената
си ¼ ид. ч. от следния своя, а именно ап. 24, находящ се в /административен
адрес/, т. е. към този момент и двамата са притежавали по ¼ ид. ч. от имота в
качеството на наследници на Светлана Г.а.
От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия са
ответниците по силата правото на собственост и на наследствено
правоприемство. Ответниците следва да отговарят за задължения свързани с
процесния имот съобразно притежаваните от тях идеални части, а именно Р.
В. С. - 3/12 ид. ч. и В. В. П. - 3/12 ид. ч., а Г. В. Г. – ¼ ид. ч. за периода от
01.05.2019 г. до 26.12.2019 г, и за 6/12 ид. ч. за периода от 27.12.2019 г. до
30.04.2021 г. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и
топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо
изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички
потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между
топлопреносното предприятие и битовия потребител.
От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че в не било
представено свидетелство от метрологична проверка от 08.2019 г. на общия
топломер, като същият бил сменен с друг през м.05.2020 г., като за периода от
м.08.2019 г. до м.04.2020 г. нямало доказателство за годността на общия
топломер, поради което СТЕ не можела да потвърди изчислената сума за този
периода в размер на 1269.45 лв. В процесния имот е имало 4 броя
отоплителни тела с монтирани ИРРО и 2 бр. щранг лира без техническа
възможност за монтаж на уред. Вещото лице посочва, че ТЕ за отопление
отдадено от сградната инсталация била изчислена по формулата приложена в
Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на база пълна отопляема кубатура 177 куб.
м. Съгласно заключението за процесния период нямало изчислена ТЕ за общи
части. През процесния период имало служебно 1 бр. монтиран водомер за
топла вода. Съгласно заключението за процесния период ТЕ изравнителните
сметки са изчислени съобразно Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. Вещото
лице посочва, че общия размер на дължимата суми през процесния период
възлиза на 376.49 лв., от която сума била приспадната сумата от 1269.45 лв.,
която сума не можела да бъде потвърдена поради липсата на доказателства за
годност на общия топломер.
По делото пред районния съд е приета и СЧЕ, която съдът кредитира в
частта, в която е посочено, че за процесния период размерът на претенция за
дялово разпределение за процесния период възлиза на 43.38 лв.
Настоящият състав намира, че по делото е установено реално
доставената топлинна енергия. По делото е прието заключение по СТЕ, което
е дадено от компетентно вещо лице с притежавани специални знания в
науката топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като вещото
лице е дало и категоричен отговор на поставените му от страните въпроси,
предвид на което и настоящият състав на съда при извършена преценка във
връзка с чл. 202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира. При
извършена съвкупна оценка на събраните по делото писмени доказателства и
при кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът
приема за установено, че при спазване на ЗЕ на наследодателя на ответниците
до процесния имот е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение
4
на същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на
потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация и изравнителна сметка. При кредитиране заключението по СТЕ
съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди
съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани
са на изискуемия контрол /при проверките не били констатирани отклонения
извън допустимите стойности/ и точно са отразявали количествата постъпила
топлинна енергия. Няма основание да не се приеме съдебно-техническата
експертиза, тъй като тя е подробна и обоснована и не се опровергава от
никакви обстоятелства и доказателства по делото, още повече, че в случая
данните за потребената в имота на ответниците топлинна енергия не са
единствено на основата на издадените в периода от ищеца счетоводни
документи, а са събрани и други доказателства, в това число и от
представените от третото лице помагач документи. Ето защо съдът счита, че
по делото е установена по несъмнен и категоричен начин потребената от
ответниците топлоенергия в определеното количество. Предвид изложеното и
съдът намира, че общия размер на дължимата главница за топлинна енергия
за процесния период за целия процесен имот възлиза на сумата от 376.49 лв.,
от която сума била приспадната сумата от 1269.45 лв., доколкото за периода
от м.08.2019 г. до м.04.2020 г. нямало доказателство за годността на общия
топломер, поради което СТЕ не можела да потвърди изчислената сума за този
периода. При липсата на други доказателства то по делото не се установи, че
за периода от м.08.2019 г. до м.04.2020 г. ищецът да е доставил топлинна
енергия на ответниците на стойност 1269.45 лв. В случая всеки един от
ответниците следва да отговарят за задължения свързани с процесния имот
съобразно притежаваните от него идеални части от собствеността на
процесния имот, поради което ответникът Р. В. С. следва да отговора за 3/12
част от общия размер на дължимите суми за топлинна енергия или за сумата
от 94.12 лв., ответникът В. В. П. следва да отговора за 3/12 част от общия
размер на дължимите суми за топлинна енергия или за сумата от 94.12 лв., а
ответникът Г. В. Г. – ¼ от общия размер на дължимите суми за топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 26.12.2019 г, и за 6/12 за периода от
27.12.2019 г. до 30.04.2021 г., или за сумата от 165.33 лв.
След като ответниците не са изпълнили точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация са изпаднали в забава и дължат
обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД върху главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия е предвидено,
че клиентът е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася,
поради което не е необходима последваща покана. С оглед на което
претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява основателна за сумата от 67.28
лв. изчислена по реда на чл. 162 от ГПК, а за разликата до пълния
претендиран размер от 336.40 лв. искът да бъдат отхвърлен. Ответникът Р. В.
С. следва да отговора за сумата от 16.82 лв., ответникът В. В. П. следва да
отговора за сумата от 16.22 лв., а ответникът Г. В. Г. –за сумата от 33.64 лв.
Основателно се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за
дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.
). Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
5
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно
определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между
топлопреносното предприятие и топлинните счетоводители /които се
сключват при Общи условия/ се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия. Източник на процесните вземания е
продажбата на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно разпоредбата на
чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при публично известни Общи
условия, а според последните купувачите са длъжни да заплащат на
продавача сума за услугата дялово разпределение, чието стойност се формира
от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на
изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се
заплаща допълнителна цена по ценоразпис определен от продавача.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на Фирма, като по делото не е спорно, че
третото лице - помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот за исковия период. В нормата на чл. 156 ЗЕ е
регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането
на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация. Следва да бъде посочено, че съгласно чл. 22, ал. 1 от
Общите условия е предвидено, че клиентите заплащат на ищеца стойността
на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец.
В случая съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза
стойността на услугата за дялово разпределение е 43.38 лв., поради което
претенцията се явява основателна. Ответникът Р. В. С. следва да отговора за
3/12 част от общия размер на дължимите суми за дялово разпределение или за
сумата от 10.84 лв., ответникът В. В. П. за 3/12 част от общия размер на
дължимите суми за дялово разпределение или за сумата от 10.84 лв., а
ответникът Г. В. Г. следва да отговора за 1/4 част от общия размер на
дължимите суми за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до
26.12.2019 г, и за 6/12 за периода от 27.12.2019 г. до 30.04.2021 г., или за
сумата от 19.81 лв. Действително след като ответниците не са изпълнили
точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация биха
изпаднали в забава и ще се дължи обезщетение в размер на претендираната
законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за дялово
разпределение. За цената за заплащане на лихвата за дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна
енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. 84, ал. 2
6
от ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправени и получена
покана от ответниците за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което претенцията за лихва в общ
размер на 9.23 лв. се явява неоснователна.
С оглед основателността на исковата претенция следва да бъде
разгледано и възражението за погасяване на задълженията по давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение
№ 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Следователно еднаквостта или различието на размера на
задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като
периодично, като единствено е необходимо той да е предварително определен
или определяем.
Вземанията на ответното дружество съдържат изброените признаци на
понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона
за енергетиката.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. Видно от Общите условия за продажба
на топлинна енергия от Фирма на потребители за битови нужди в гр. София в
релевантни за процесния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в четиридесет и пет дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Преди изтичането на тези срокове
вземането е ликвидно, тъй като е установено по основание и размер, но
същото не е изискуемо, защото от първия до четиридесет и петия ден на
месеца, следващ този за който е изчислена стойността на топлоенергията
съществува право, но не и задължение за изпълнение от страна на
потребителите на топлинна енергия.
В случая искът с оглед на разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК се смята
за предявен на 28.11.2022 г. и при прилагане на изложените по-горе принципи
част от задълженията за процесния, а именно за периода от м.05.2019 г. до
м.09.2019 г. на стойност 57.27 лв. от общото задължение са погасени по
давност изчислена по реда на чл. 162 от ГПК. Предвид изложеното съдът
намира, че непогасени по давност са задължения за главница в размер на
319.21 лв., като всеки един от двамата ответници Р. В. С. и В. В. П. дължи
сумата от по 79.80 лв., а ответникът Г. В. Г. дължи сумата от 151.02 лв. С
погасяването на главните вземания са погасени по давност и акцесорните
вземания за лихва за забава начислена върху главницата за топлинна енергия–
арг. чл. 119 ЗЗД, поради което погасени се явяват вземания за лихва за забава
на стойност 10.09 лв., /изчислени по реда на чл. 162 от ГПК/, а общия размер
на непогасените по давност задължения за лихва възлиза на 57.18 лв., като
всеки един от ответниците Р. В. С. и В. В. П. дължат сумата от по 14.29 лв., а
ответникът Г. В. Г. дължи сумата от 28.58 лв.
По отношение на претенцията за дялово разпределение, то на основание
чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, давността започва да тече от датата, на която вземането е
7
възникнало, тоест давността за всяко месечно вземане започва да тече с
изтичане на месеца, за което е начислено – от първото число на следващия
месец. Частично погасени по давност се явяват и претенциите за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г. на стойност 2.50
лв., изчислена по реда на чл. 162 от ГПК, като общия размер на непогасените
по давност суми възлиза на 40.88 лв., като В. В. П. дължи сумата от 10.21 лв.,
Р. В. С. дължи сумата от 10.21 лв., а ответникът Г. В. Г. дължи сумата от
19.19 лв.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК
заявителят /ищец/ има право на направените от него разноски в двете
производства, като ищецът претендира сумите от 45.30 лв. държавна такса в
исковото производство, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, 600 лв. депозити
за вещи лица, 45.30 лв. платена държавна такса в заповедното производство и
50 лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство. С оглед
частичната основателност на исковите претенции на ищецът следва да му
бъде присъдена сумата в размер на 151.19 лв. На основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗА с оглед на частичната неоснователност на
исковата претенция процесуалния представител на ответниците за исковото
производство следва да се присъди сумата в размер на сумата от 328.05 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение. По отношение на претендираните от
ответника разноски в заповедното производство съдът намира, че
заповедното производство е уредено като едностранно, поради което в чл. 7,
ал. 7 от НМРАВ то е поставено наред с други едностранни производства –
производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на
изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези производства се
осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този
случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК
е основание за отпочване на исков процес. По възражението заповедният съд
не дължи произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл.
422 ГПК. То няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка
за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а
не израз на материалноправната защита на длъжника. В този смисъл не се
дължи възнаграждение за процесуално представителство на длъжника в
заповедното производство по смисъла на чл.7, ал. 2, нито по чл.7, ал. 7 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето
защо Софийски районен съд отчитайки обстоятелството, че подаването на
възражение по чл. 414 от ГПК по своя характер все пак представлява действие
по подаване на молба, намира, че следва да бъде определено по реда на чл. 6,
т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възнаграждение в размер на 100 лв. за длъжника, като с оглед изхода на спора
следва да бъде присъдена сумата от 82.01 лв. на всеки един от ответниците.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от Фирма, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление /административен адрес/
срещу Г. В. Г., ЕГН ********, със съдебен адрес /административен адрес/,
8
чрез адв. С. Г. по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Г. В. Г. дължи на Фирма сумата от
151.02 лв., представляваща доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: /административен адрес/, аб. № ******** за
периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода
от 28.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 28.58 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.01.2020 г. до 07.11.2022 г.,
както и сумата от 19.19 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за периода от 28.11.2022 г. до изплащане на вземането, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 64964/2022 г. по описа
на СРС, 39 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за
сумата над уважения размер от 151.02 лв., до пълния претендиран размер от
937.96 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
– 28.11.2022 г., до окончателното изплащане, както и за периода от 01.05.2019
г. до 30.09.2019 г. г., иска за лихва за забава за сумата над уважения размер от
28.58 лв., до пълния претендиран размер от 168.20 лв., иска за дялово
разпределение за сумата над уважения размер от 19.19 лв., до пълния
претендиран размер от 21.69 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК - 28.11.2022 г., до окончателното изплащане,
както и за периода от 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г., както и иска за сумата от
4.61 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 07.11.2022 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от Фирма, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление /административен адрес/
срещу Р. В. С., ЕГН **********, със съдебен адрес /административен адрес/,
чрез адв. С. Г. по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Р. В. С. дължи на Фирма сумата от
79.80 лв., представляваща доставена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: /административен адрес/, аб. № ******** за периода от
01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от
28.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 14.29 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 15.01.2020 г. до 07.11.2022 г., както и сумата
от 10.21 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за периода от 28.11.2022 г. до изплащане на вземането, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 64964/2022 г. по описа
на СРС, 39 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за
сумата над уважения размер от 79.80 лв., до пълния претендиран размер от
468.98 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
– 28.11.2022 г., до окончателното изплащане, както и за периода от 01.05.2019
г. до 30.09.2019 г. г., иска за лихва за забава за сумата над уважения размер от
14.29 лв., до пълния претендиран размер от 84.10 лв., иска за дялово
разпределение за сумата над уважения размер от 10.21 лв., до пълния
претендиран размер от 10.85 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК - 28.11.2022 г., до окончателното изплащане,
както и за периода от 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г., както и иска за сумата от
2.31 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 07.11.2022 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от Фирма, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление /административен адрес/
срещу В. В. П., ЕГН **********, със съдебен адрес /административен адрес/,
чрез адв. С. Г. по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1
9
от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че В. В. П. дължи на Фирма сумата от
79.80 лв., представляваща доставена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: /административен адрес/, аб. № ******** за периода от
01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от
28.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 14.29 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 15.01.2020 г. до 07.11.2022 г., както и сумата
от 10.21 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за периода от 28.11.2022 г. до изплащане на вземането, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 64964/2022 г. по описа
на СРС, 39 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за
сумата над уважения размер от 79.80 лв., до пълния претендиран размер от
468.98 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
– 28.11.2022 г., до окончателното изплащане, както и за периода от 01.05.2019
г. до 30.09.2019 г. г., иска за лихва за забава за сумата над уважения размер от
14.29 лв., до пълния претендиран размер от 84.10 лв., иска за дялово
разпределение за сумата над уважения размер от 10.21 лв., до пълния
претендиран размер от 10.85 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК - 28.11.2022 г., до окончателното изплащане,
както и за периода от 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г., както и иска за сумата от
2.31 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 07.11.2022 г.
ОСЪЖДА Г. В. Г., ЕГН ***********, със съдебен адрес
/административен адрес/, чрез адв. С. Г., Р. В. С., ЕГН **********, със
съдебен адрес /административен адрес/, чрез адв. С. Г., и В. В. П., ЕГН
**********, със съдебен адрес /административен адрес/, чрез адв. С. Г., да
заплатят на Фирма, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК
сумата от 151.19 лв. разноски в исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
/административен адрес/ да заплати на Г. В. Г., ЕГН *********, със съдебен
адрес /административен адрес/, чрез адв. С. Г., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 82.01 лв., представляваща разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
/административен адрес/ да заплати на Р. В. С., ЕГН **********, със съдебен
адрес /административен адрес/, чрез адв. С. Г., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 82.01 лв., представляваща разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
/административен адрес/ да заплати на В. В. П., ЕГН **********, със съдебен
адрес /административен адрес/, чрез адв. С. Г., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 82.01 лв., представляваща разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, да заплати на адв. С. Л. Г., САК със съдебен адрес
/административен адрес/, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 78, ал.
1 от ГПК сумата от 328.05 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ответниците Г. В. Г., Р. В. С. и В. В. П. пред
СРС в исковото производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - Фирма.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11