РЕШЕНИЕ
№ 303
гр. Плевен, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Й. СТ. К.
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА
Въззивно гражданско дело № 20254400500416 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 197 от 15.02.2025 г по гр. Дело № 4891/24 г по описа
на РС – Плевен, допълнено с решение № 531/23.04.25 г, състав на същия съд
е ОПРЕДЕЛИЛ местоживеенето на детето Н. Д. Д., ЕГН ********** да бъде
при бащата Д. Д. Д., Е Г Н **********, в с.***, ул.Ал.С. №*.
ПРЕДОСТАВИЛ Е упражняването на родителските права върху
детето Н. Д. Д., ЕГН **********, на бащата Д. Д. Д., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛИЛ е режим на лични контакти на Н. Д. Д., ЕГН
**********, с майката В. Б. С., ЕГН **********, както следва:- всяка първа и
трета събота и неделя от месеца, от 10,00 ч. в събота до 18,00 ч. в неделя, с
преспиване при майката, като детето следва да бъде взимано от майката от
дома на бащата в 10,00 ч. в събота и бъде връщано там в 18,00 ч. в неделя;-
всяка сряда от 15,00 до 17,00 часа в Център за обществена подкрепа към
Община Плевен в присъствието на психолог и без присъствие на бащата – за
период от 12 месеца, считано от влизане на решението в сила, като детето да
1
бъде завеждано от бащата и след приключване на срещата да бъде прибирано
от него;- 30 дни през лятото, когато не съвпада с платения годишен отпуск на
бащата, в периода 31-ви май – 31-ви август;- през четна година – Коледните и
Великденски празници /от 10,00 ч. на първия ден до 14,00 ч. на последния
почивен ден/, през нечетна година – Новогодишните празници /от 10,00 ч. на
първия почивен ден до 14,00 ч. на последния почивен ден/, като детето да
бъде взимано от майката от дома на бащата и да бъде връщано там след
приключване на определения срок.
ОСЪДИЛ Е майката В. Б. С., ЕГН **********, от гр.П., да заплаща
на детето Н. Д. Д., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен
представител Д. Д. Д., Е Г Н **********, месечна издръжка в размер на 350,00
лева, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, до
настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване,
ведно с лихва при просрочие.
Съдът се е произнесъл и по въпроса за държавната такса върху
присъдената издръжка.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от В. С., в която се
възразява, че решението е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и
постановено при процесуални нарушения. Възразява се ,че въззивницата е
полагала всички грижи за детето, веднага щом е забелязала промяна на
отношението на детето към нея се е обърнала към психолог, страните по
делото са в конфликтни отношения, които се отразяват върху детето, с
поведението си другата страна цели омаловажаване на фигурата на майката,
последната няма самостоятелен контакт с детето. Според въззивницата
поведението на бащата цели отчуждаване на детето от майката и по този
начин го поставя в риск. Възразява се, че бащата няма постоянни доходи, няма
подкрепяща среда. Не е било налице адекватно проучване и анализ на
семейната среда. Възразява се, че въпреки подадени сигнали от майката при
работата в ЦОП – Д. М. никой не е обърнал внимание и не е предприел
действия за запазване на отношенията между майката и детето. Възразява се,
че отчуждението на детето от майката вече е факт. Според въззивницата
съдебната практика не възприема желанията на детето като абсолютна
отправна точка при определяне на режима на лични отношения. Според
въззивницата не може да се очаква от малолетното дете да притежава зрялост
2
и обективност, за да прецени при кого от родителите иска да живее. Според
въззивницата следва да се вземат мерки за преодоляване на родителското
отчуждение като възпитателските качества на родителите следва да бъдат
оценени с оглед отношението им към настъпилото отчуждение. Според
въззивницата отделянето на детето от майката в този случай ще доведе до
настъпване на вреда за детето по отношение на неговото емоционално
състояние. Претендира се отмяна на атакуваното решение и постановяване на
друго, с което родителските права да бъдат предоставени на майката и
местоживеенето на детето да бъде определено при нея с произтичащите от
това законови последици.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна. Възразява
се, че отчуждението на детето към майката е резултат от нейното поведение
много преди раздялата на родителите. Възразява се, че по делото е налице
изготвена психологическа оценка на майката В. С. съгласно която тя е описана
като характеризираща се с импулсивно поведение, неспокойствие,
тревожност и променливо настроение, има промени в настроението,
раздразнителност и дори невротичност. Оценката е направена от клиничен
психолог. Възразява се, че са налице промени в обстоятелства, тъй като бащата
на детето има нова връзка, което не може да се възприеме от майката.Бащата е
предприел действия за преместване на детето в друг клъс, тъй като
приятелката на бащата е учител в занималнята на детето, но и преместването е
предизвикало проблем от страна на майката. Майката живее на квартира, сама
и при липсата на подкрепящи близки. Претендира се потвърждаване на
атакуваното решение.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят родителския капацитет на
страните по делото и най – добрия интерес на детето при определяне на
местоживеенето му и предоставянето на родителските права
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА , НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
РС е приел за безспорно между страните и установено от
3
представеното копие от удостоверение за раждане от 09,09,2016 г., че родители
на детето Н. са ищеца и ответницата. От представената служебна бележка от
СУ Стоян Заимов се установява, че детето Н. Д. е записан като ученик във
втори клас за учебната 2024/2025 г. От представеното удостоверение за доходи
на отв.В. С. се установява получаваното от същата брутно ТВ. От
представеното копие на Договор за наем от 29,08,2024 г. е видно, че
ответницата ползва жилище под наем в гр.П. срещу месечен наем в размер на
550,00 лева. От изготвения във връзка с откритото производство по чл.323 от
ГПК социален доклад от ДСП-Д. М. се установяват жил.условия в дома на
бащата, където живее детето, както и че детето е заявило, че желае да живее
при своя баща, а родителите са с нарушена комуникация помежду си. От
изготвения от ДСП-Плевен социален доклад се установяват жилищните
условия в дома на майката. От представените протоколи от проведени
родителски срещи на родителите на учениците от 1 «б» клас в СУ Стоян
Заимов – Плевен, от 09,05,2024 г., 08,02,2024 г., 23,11,2023 г. и 11,09,2023 г., се
установява, че на тях е присъствал бащата Д. Д.
От показанията на св.Г. П. се установява, според РС, че преди да се
разделят, майката много викала по детето. Сочи, че детето е спретнато, с
чисти дрехи, като бащата го води и прибира от училище. Свидетелката
твърди, че веднъж е станала свидетел как детето не искало да отиде при майка
си, която била дошла с кола да го види. От показанията на св.М. И. се
установява,според РС, че отношенията межд страните били нормални преди
раздялата, но детето повече търсело одобрението на баща си. Посочва, че
след като ответницата си тръгнала, детето било много възмутено от това, че
майката била взела доста вещи от дома им. От показанията на св.С. Д. се
установява, че е придружавала майката за режима на лични контакти, като
след първия път, детето вече отказвало да се срещша с майката. От
показанията на св.Л. Г. – сестра на ответницата, се установява, че след
раздялата на страните детето не е искало да се вижда със майка си освен в
самото начало. От показанията на св.Й. Д. се установява, че детето Н. е
отличен ученик, винаги е спретнат, с чисти дрехи. Посочва, че при работа в
клас установила, че детето не иска да впише майката в родословно дърво, в
друг случай заявило, че няма да поиска прошка от майка си, а само от баща си,
поради което провела разговор с родителите му. От предоставената справка от
ДНС – 112, РЦ Монтана, се установява, че на 21,09,2024 г., в 19,29,35 ч. е
4
получен сигнал от лице, представило се за Д. Д.. С писмо от 21,11,2024 г. от
ЦОП-Д. М. са представени в копие протоколите от проведени срещи и
телефонни разговори със страните по делото. От представеното копие от
Заявление за ползване на соц.услуга вх.№ от 30,07,2024 г. до Директора на
ДСП Д. М. се установява, според РС, че майката е заявила срещи с психолог с
детето. По делото са изготвени психологически оценки на страните и на
детето. От изготвената психологическа оценка на детето Н. се установява, че
същото има силна емоционална връзка с бащата, до степен на симбиотичност;
детето използва нетипичен език за възрастта му, свързан с негативни
изказвания срещу майката, формирано поведение «ние срещу нея»; посочва
се, че детето преживява конфликт на лоялност, който генерира емоционални
преживявания, свързани с тревожност, страх, гняв, несигурност; стратегиите
за справяне са дезадаптивни – потискане на емоции, изразяване по
неконструктивен начин, бягство. В изготвената психолочигна оценка са
идентифицирани рисковете за детето и са дефинирани препоръки –
включително продължаваща работа с психолог, работа по прекъсване на
симбиотичната връзка между бащата и детето, психологическа подкрепа и за
двамата родители. От изготвената по делото СПЕ на детето Н., се установява
следното: има данни за Синдром на родителско отчуждение – засилваща се
тенденция; на вербално ниво показва отхвърляне на майката, но на процесно
все още я възприема като част от семейната система; липсата на контакти
между майката и детето на този етап може да се отрази на общото усещане на
детето за стабилност и сигурност, затруднения в адаптацията към училищните
задължения; при засилване на синдрома ими риск от поява на депресии, загуба
на базисно доверие, гняв, безпомощност, асоциални прояви и неадекватно
поведение, насочено към разрушения. В заключението се посочва, че би било
подходящо срещите между майката и детето да продължат, като тяхната
интензивност се увеличава и се предостави възможност детето да се усети
сигурно в нейната среда. Подходящо е да се използва допълнителна подкрепа
за справяне със собствените чувства на родителите, за да не бъдат
проектирани върху детето и това да засили синдрома. Изрично е посочено, че
ако остане да живее при баща си, детето би се чувствало на място, но ако
формирането на негативно отношение към майката продължи и не се
подкрепи връзката с нея, емоционалното състояние на детето вероятно ще
бъде засегнато. В с.з. ВЛ - психолог, изрично подчертава, че има препоръка
5
през следващите 6 месеца детето да не бъде подлагано на изследвания, тъй
като с него се работи в социална услуга; посочва се, че твърде многото
въпроси, свързани с конфликтите между родителите му, допълнително
засилват неговите тревоги; заявява, че ако детето бъде внезапно отделено от
настоящата му среда, има много голяма вероятност и риск да направи нещо
необмислено поради своята незрялост. Според ВЛ ако детето остане в
семейната среда на бащата и той не съдейства за подобряване на отношението
на детето към майката, синдромът ще бъде задълбочен, като има риск детето
тотално да се отчужди от майката. На изрично зададен въпрос ВЛ пояснява, че
конфликта между майката и детето има значение, но отчуждаването е процес,
който се развива по други механизми - когато детето възприема мнението на
други значими за него лица, тъй като все още не е сформирало Аз-образ. ВЛ
разяснява, че на процесно ниво се реагира по един начин, а на рационално и
чрез говора си реагира по друг начин. Посочва, че бащата е казвал, че
абсолютно подкрепя срещите на детето с майката – и това е нещо, което е
изразил вербално, очаквано от обществото; на процесно ниво обаче какво
означават действията му - когато детето е водено в институции, където чува
разговори между възрастни, касаещи отношенията между родителите, когато
пред него се споделя информация, която е свързана с тяхната същност и то
негативна, бащата на практика има такова индиректно влияние и това е
развитието на синдрома. ВЛ заявява пред РС, че и двамата партньори
проектират през детето своите чувства към другия - майката демонстрира
разочарование, гняв, което допълнително може да отблъсне Н.. Според ВЛ
поведението на майката не може да доведе до отчуждение на детето, тъй като
синдрома на родителско отчуждение не се създава от отчуждения родител.
При личното изслушване на страните в почти всички проведени о.с.з., всяка от
страните се опитва да наложи впечатление, че е родителят, който следва да
упражнява родителските права върху детето Н..
РС не е обсъждал останалите събрани по делото доказателства, тъй
като ги е счел за неотносими към правния спор.
С оглед на обсъдените доказателства РС е приел от правна страна
следното: При решаването на процесния спор следва винаги да се изхожда от
интересите на детето, преценени с оглед на следните обстоятелства:
родителски качества, полагане на грижи и умения за възпитание на децата,
възраст и пол на децата, привързаност между детето и родителите. Всички
6
тези обстоятелства следва да се преценят съвкупно и с оглед на събраните по
конкретното дело доказателства. На първо място, като критерий са поставени
възпитателските качества на родителите, които имат най-голямо значение за
правилното отглеждане и възпитание на децата. От приложените по делото
социални доклади се установява, според РС, че жилищните и битови условия
в дома и на двамата родители са отлични. До момента на раздялата между
страните и двамата родители са полагали необходимите грижи за правилното
физическо и психическо развитие на детето. Събраните данни за
осъществявано физическо насилие от майката спрямо детето съдът не
кредитира с доверие най-вече с оглед изразеното от ВЛ психолог в съдебно
заседание, че твърденията на детето за насилие от страна на майката са
засилени, но дори е да е било налице, то не е в размера, описан от детето.
Според ВЛ, ако детето е било системно жертва на насилие, то би било много
по-резервирано, ще оставя майката да се доближава до него, да го докосва, да
има ласки, защото децата подложени на насилие са подчиняеми деца и не
протестират какво се върши с тях, а при Н. се наблюдава обратния феномен –
държи се грубо, има иронично и подигравателно отношение към майката,
което демонстрира много често в разговорите. Не може да не бъде обърнато
внимание и на обективния факт, според РС, че още на 30,07,2024 г. майката е
потърсила ползването на социални услуги с детето – с оглед установените от
нея проблеми в общуването между майка и дете, и засилващото се агресивно
и незачитащо поведение от страна на детето. По отношение признака
„привързаност на детето към родителите“ РС е приел, че в настоящия случай
няма нужда да взима отношение, доколкото безспорно е установено от
заключението на СПЕ, че у детето е констатиран, при това в засилваща се
тенденция, синдром на родителско отчуждение спрямо майката. Интересите
на детето трябва да са водещи при решаване на спора за предоставяне на
родителски права. Доколкото към момента детето живее със своя баща, и най-
вече с оглед изразеното от ВЛ, че ако детето бъде внезапно отделено от
настоящата му среда, има много голяма вероятност и риск да направи нещо
необмислено поради своята незрялост, то съдът е приел, че на този етап не е
желателно да се променя средата, в която се отглежда детето и да се нарушава
обичайният му ритъм на живот. Изхождайки от гореизложеното, съдът е счел,
че упражняването на родителските права върху детето Н. следва да бъде
предоставено на бащата, при когото да се определи и местоживеенето му. За
7
детето е важно да продължи да бъде отглеждано с любов и внимание от
двамата родители, доколкото е възможно. Ето защо на майката, според РС,
следва да се определи един разширен режим на лични контакти, особено без
присъствието на бащата, като именно в тази насока са препоръките и в
изготвената психологическа оценка на детето Н., и в заключението на ВЛ по
СПЕ. Изрично следва да се предвиди част от контактите да са в присъствието
на социален работник, доколкото след проведените първоначални такива с
оглед определението по привременните мерки от 19,12,2024 г., е налице макар
и минимална промяна в отношението на детето към майката. По отношение
на издръжката - съгласно чл.142, ал.1 от СК размерът на издръжката, която
родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца се определя в
зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя, който я
дължи. Съобразявайки обичайните нужди за възрастта на детето Н. -
потребностите му от здравословна храна, облекло според възрастта и сезона,
развлечения, учебни пособия, съдът е приел, че необходимата обща издръжка
на детето Н., което е на 9 години, следва да се определи на 550,00 лева. От
тази сума ответницата следва да заплаща ежемесечна издръжка за детето в
размер на 350,00 лева, като останалата част от издръжката следва да се поеме
от бащата.
РЕШЕНИЕТО на Плевенски районен съд е законосъобразно
РС е изложил подробни мотиви, които се споделят от въззивната
инстанция и не следва да се преповтарят във вида, в който са изложени.
Пред въззивната инстанция са допуснати гласни доказателства.
Видно от разпита на св. Й. Д. същата е била класен ръководител на
детето до м. февруали, тъй като от втория срок детето е било преместено в
друг клас. Свидетелката твърди пред съда, че детето е отличен ученик,
редовно ходи на училище, много добро дете, но след преместването в другия
клас не разговаря със свидетелката по никакъв начин. Свидетелката твърди, че
майката е идвала редовно в училище в голямото междучасие да се интересува
от детето, то понякога е излизало при нея, но не винаги. Майката е звянъла и
редовно на свидетелката да се интересува от развитието на детето.
Свидетелката твърди, че е разбрала за някакъв проблем една сутрин от
8
обаждане на майката, която я е попитала къде е Н., но тя не е знаела къде е
детето. Видяла е детето по – късно, след първия час, в коридора, но не е
видяла кръв и не знае какво се е случило. В коридора детето е било спокойно,
но тя не е разговаряла с него. Свидетелката твърди, че не е видяла промяна в
детето с оглед раздялата на родителите му, то се е обръщало към учителката в
занималнята с „ госпожо“. Свидетелката твърди, че е говорила с новата класна
ръководителка на детето за отношението на Н. към нея но тя е казала, че не
знае.
Видно от разпита на св. И. К. същата е начален учител и класен
ръководител на детето Н. от м. февруари. Свидетелката твърди, че Н. е умно
дете, винаги подготвено, любознателен е, възприема бързо, уважава и отчита
интереса на учителя. Свидетелката твърди, че на 6 март детето е дошло
притеснено на училище, легнало е на чина и ту е отишла да види какво се
случва. Детето е обяснило, че предната вечер е било в квартирата / според
свидетелката - при майка си/, искало е да установи връзка с баща си,
посегнало е към телефона, но майката го е ударила през лицето и от носа му е
потекла кръв. Свидетелката твърди, че като го е погледнала действително в
носа му е имало засъхнала кръв. В това време се е обадил бащата на детето, за
да види къде е и е пожелал да го види отвън. Свидетелката е преценила, че
има време и е извела детето във фоайето за среща с бащата и го е оставила. По
– късно се е върнала да го вземе и там вече е била другата свидетелка М. като
пред двете детето е заявило, че не желае да посещава квартирата и не желае
да прекара предстоящия уикенд с майката. През целият ден е бил унил и дори
не е закусил. Не е излязло и през голямото междучасие. Свидетелката описва
и случка след розителска среща в друг ден, когато е била с бащата и детето до
автомобила на бащата, тъй като са й предложили да я закарат, когато майката
на детето е минала с нейната кола доста плътно близо и с доста силна скорост,
което е било предпоставка за произшествие. Свидетелката твърди, че е
приятелка с друга учителка в училището, госпожа Д.а, и детето се обръща към
нея с „ госпожо“ и това свидетелката изисква от всички свои ученици.
Свидетелката не отговаря на въпроса дали детето се обръща към тази
учителка с „мамо“, заявява, че не я интересува какво става извън училище, не
е посещавала извън училище бащата на детето и госпожа Д.а. Свидетелката
твърди, че детето бързо е намерило приятели в новия си клас, говорят с
детето, че учителите трябва да се уважават, нея винаги я поздравява, не знае
9
дали поздравява предишната си класна ръководителка. Свидетелката твърди,
че е виждала майката три пъти от момента, в който Н. е дошъл в класа на
свидетелката. Не е видяла майката да довежда детето в случая с кръвта в носа
на детето. В този случай свидетелката не се е обадила на майката, защото знае,
че има съдебно решение, че бащата е настойник и той е дошъл да го види.
Според свидетелката детето избягва въпроси, свързани с майката и говори за
нея като я нарича „тя“, но не казва „мама“. Знае, че детето ходи на психолог,
не е насочвала към училищния психолог, тъй като детето няма проблами в
училище.
Видно от разпита на св. З. М. същата е ресурсен учител в у-ща Стоян
Заимов, познава детето като ученик в училището. Свидетелката твърди, че е
видяла Н. с баща си във фоайето на училището, бил е разстроен, тя се е спряла
и го е попитала какво става, детето се разплакало и казало, че е било при
майка си и тя му е разбила носа. Според свидетелката в едната му ноздра е
имало засъхнала кръв. През това време е дошла и другата свидетелка К. и
пред двете детето е заявило, че не иска да ходи при майка си в събота и неделя
и следващата вечер. Свидетелката не е виждала в този ден майката да води
детето, не знае кой го е довел на училище, не знае през голямото междучасие
същия ден дали детето е излизало от класната стая.
Въззивният съд принципно кредитира показанията на свидетелките
като основаващи се на преки впечатления и кореспондиращи помежду си.
По делото през въззивния съд е представен и социален доклад от Д
„СП“ ОЗД - Плевен, в който е изложено, че е проведена среща само с майката,
изложени са обстоятелства, че преди раздялата на родителите детето е
отглеждано и от двамата, има пресъздаден случая със съмнението за удряне на
детето от майката по разказ на самата майка пред социалния работник, от
който разказ се установява, че детето е пренощувало при майка си, тъй като
бащата не е дошъл на срещата в ЦОП, детето е било притеснено, но се е
успокоило, на сутринта Н. си е пипал носа и е питал дали има кръв, но майката
е казала, че няма. Завела го е на училище, бащата се е обадил да го търси и е
казал, че детето е при психолога, тъй като майката го е ударила. В социалния
доклад се описват условията на живот при майката, които са подходящи за
отглеждане на дете. Според доклада майката има подкрепа от сестра си,
роднини и приятели.
10
Налице е и социален доклад от Д „СП“ ОДЗ – Д. М., в който се описват
условията на живот в дома на бащата, които са подходящи за отглежгдане на
дете, детето живее там, има и подкрепа от майката, която живее в Плевен, но
срещите с нея са неритмични. Бащата отглежгда породисти кучета за
продажба, детето обича животните, бащата има собствен бизнес и съобщава,
че доходите му са достатъчни , семейството не е обект на социално
подпомагане. Детето съобщава, че срещите му в ЦОП минават добре без да
влиза в конкретика, има приятелски кръг, вълнува се от предстоящ лагер на
море, избягва темата за майка си, описва се среща с майката по настояване на
бащата по време на събора на с. *** като майката е искала да го вземе със себе
си в Плевен, но детето не се е съгласило и си е тръгнало по друга улица, за да
не го намери майката. Провежда се редвоно консултация с психолог по
график. Родителите са във влошени отношения.
Двете социални служби предлагат вземане на решение в интерес на
детето. Провеждането на срещи в ЦОП се установява и от служебна бележка
на л. 64 от делото. От представената справка за обучението на детето на л. 65
от делото се установява, че Н. е завършил втори клас със среден успех от 5,90.
Събраните по делото доказателства пред въззивната инстанция не водят
до изводи, различни от тези на първата инстанция. Въззивният съд приема, че
отношенията между родителите са влошени, нарушената комуникация между
тях не позволява рационално и в интерес на детето да се подържа линия на
поведение, която да успокоява Н. и да го предразполага да общува спокойно и
с доверие и с двамата си родители. Наличието на синдром на родителско
отчуждение спрямо майката е сериозен проблем и той не би могъл да бъде
разрешен без решителното участие и на бащата на детето. Въззивният съд
счита, че са налице известни дефицити в родителския капацитет и на двамата
родители, тъй като в противен случай не би се стигнало до ситуацията, в която
се намира детето в момента. Правилен е обаче изводът на Пл РС за
предоставяне на родителските права на бащата доколкото това не променя
настоящата среда на живот на детето и изводът е съобразен и със
заключеинето на психологическата експертиза относно това къде е по добре
да живее детето в момента. С последователни и упорити действия от двете
страни, при участието и съдействието на психолог следва да се преодолява
отчуждението от майката като изключително значение за това има и
11
разширения режим на лични отношения, определен от съда, както и
преоценка на междуличностните отношения на двамата родители, което е
основен фактор и за развитие на създалата се ситуация в положителна посока.
Предвид гореизложеното следва да се потвърди атакуваното решение
като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото разноски следва да се дължат само на
въззиваемата страна, каквито са претендирани с отговора на въззивната
жалба. Съгласно разрешението, дадено в ТР 3/23г на ОСГК на ВКС на РБ в
производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК,
разпоредбите на чл. 78 ГПК се прилагат съответно. При цялостно отхвърляне
на молбата, въззивната жалба или касационната жалба, когато касационното
обжалване не бъде допуснато, както и при прекратяване на производството по
причина в поведението на молителя, отговорността за разноски се носи от
подателя им. С оглед наличието на договор за правна защита и съдействие на
л. 18 от делото и определените от съда депозити за призоваване на свидетели
следва да се осъди въззивницата да заплати на другата страна разноски за
въззивната инстанция в размер на 660 лв. РС – Плевен не е присъдил разноски
за първата инстанция ,но не е налице и искане за изменение в тази част от
страните по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 197 от 15.02.2025 г по гр. Дело № 4891/24 г
по описа на РС – Плевен КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОСЪЖДА В. Б. С. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. Д.
ЕГН ********** деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 660
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на
РБ в месечен срок от съобщението за изготвянето му при условията на чл. 280
от ГПК.
Председател: _______________________
12
Членове:
1._______________________
2._______________________
13