№ 816
гр. Бургас, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Г. Върбанова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско
дело № 20242100501186 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на
въззивната жалба на процесуалния представител на Дирекция „Социално
подпомагане „-гр.Кюстендил ,участваща като заинтересована страна в процеса
, против решение № 118/07.06.2024 год. постановено по гр. дело № 697/2023
г. по описа на РС-Карнобат в частта относно определения режим на лични
отношения на бащата Д. И. с детето Д. ,съответно всяка първа и трета събота
от месеца от 10,00 часа до 13,00 часа ,в защитена среда –ЦОП,Кризисен
център,Контактен център ,или друга подходяща социална услуга ,предлагана в
гр. Кюстендил,а при невъзможност да се осъществят по този начин ,личните
отношения да се осъществят в присъствие на социален работник от ДСП-
Кюстендил
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото
за неправилно в частта относно определяне на режима на личните отношение
на бащата с детото .
Сочи се ,че макар и опиращи се на правилно възприетата от съда
1
фактическа обстановка ,изводите противоречат на съдебната практика.В
случая не е посочен конкретен период или брой срещи на бащата и *** ***
,които да се проведат в защитена среда .Ако решението влезе в лиса и не
възникнат обстоятелства ,водещи до искане за промяна ,то срещите на
бащата с детето ще се провеждат по този начин близо 8 години само в
защитена среда.Верно е ,че в момента момичето изпитва безпокойство в
присъствието на бащата ,но в дългосрочен план,за пълноценното общуване и
заздравяване на връзката между тях е необходима по-различна форма на
контакт ,т.е. необходимо е съдът да разграничи за какъв времеви интервал ще
се прилага този режим на лични отношения.Това ще е период на адаптация
,през който детето плавно ще се подготви за по-нататъшното си общуване с
баща си ,без посредничество на специалисти .
Затова се моли се отмяна на решението в атакуваната част и се определи
режим на лични отношения с детето ,при който до навършване на
пълнолетие отношенията да се разграничат в два /или повече /периода-само
през първия ,по-кратък период те да се провеждат в защитена среда .
Писмени отговори по чл. 263 от ГПК не са постъпили от страните и
същите не са взели становище по въззивната жалба .С молба адвокатския
представител на ищецаД. И. е поискал издаване на изпълнителен лист за
постановения с привременни мерки режим на лични отношения с детето .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,съдът прие за установено следното :
С постановените по реда на чл.290 ГПК - решение №147/ 04.06.2014г. по
гр.д.№1557/2014 г. на ІІІ г.о., решение № 217/27.05.2015 г. по гр.д.№ 6851/
2014 г. на ІVг.о., решение № 36/20.03.2015 г. по гр.д.№ 4794/2014 г., ІІІ г.о. на
ВКС и др. е прието, че въззивният съд е длъжен в мотивите на решението си
да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, касаещи
мерките за упражняване на родителските права и личните отношения между
децата и родителите, като приоритет има интересът на децата, за който съдът
следи служебно. Най-добрият интерес на детето се определя в съответствие с
легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето.
Мерките за лични отношения се определят във всеки конкретен случай, след
анализ и оценка на всички правнозначими обстоятелства, като водещ
критерий е интересът на детето, а не само желанието, заявената готовност и
2
възможност на родителя. Във всеки спор, свързан със съдебна администрация
на отношенията между родители и деца, съдът е длъжен да съобрази както
общите критерии, така и спецификите на конкретния случай, имащи значение
за създаване на нормална обстановка за общуване и поддържане на отношения
между детето и родителя, който не упражнява родителските права. Съдът
трябва да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства /общи и специфични/
се отразява и по какъв начин на положението на детето и на ефикасността на
мерките, които определят същото, като висшият критерий за решението на
съда е детският интерес. Желанието на родителите и това на децата както по
въпроса за упражняването на родителските права, така и за мерките за лични
отношения, не са задължителни за съда. Техните становища и искания се
обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните
доказателства, като основният критерий за решението на съда е интересът на
децата. Когато при първоначалното определяне на режима на личните
отношения на детето с родителя са предвидени и защитни мерки по чл.59, ал.8
СК за изпълнението на режима, съдът по иск за изменение на тези мерки,
следва да прецени има ли изменение на обстоятелствата, мотивирали
необходимостта от постановяване на защитни мерки. Без съмнение, режимът
на личните отношения трябва да осигури възможност децата да растат и се
развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители, защото право и
естествена потребност на всяко дете е да общува и с двамата си родители.
Свиждането и вземането на детето от родителя, на когото не са предоставени
родителските права, са неразделни части от поддържането на лични
отношения. Начинът и формата на поддържане на лични отношения могат да
бъдат най-разнообразни / ППВС № 1/1974 г./, а определяните по реда на чл.59,
ал.8 СК защитни мерки на режима трябва да са подходящи, изпълними и
подчинени на правно защитения интерес на детето – то да се развива
пълноценно и да общува нормално с родителите си и с техните роднини.
Поради това, съдът в спора за режима на лични отношения с детето не е
обвързан от предложенията на родителите, още повече в случаите, когато
липсата на нормална комуникация между тях и напрежение в отношенията им
е довела до затруднена или прекъсната връзка с единия родител, в т.ч. до
родителско отчуждение. В такива случаи, ръководейки се от интереса на
детето и преценяйки съвкупността от обстоятелства, съдът може да постанови
за определен период от време режимът на лични отношения да се осъществява
3
в присъствието на служител от дирекция „Социално подпомагане”, психолог,
или друго лице по местоживеене на детето, като постепенно времето за
контакт да се разшири, а присъствието на лицето, медииращо срещите да
отпадне. В крайна сметка, чрез режима на личните отношения целта, която
трябва да се постигне, е да се осигури възможност децата да растат и да се
развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители.
В конкретния случай районният съд е определил на основание чл.127, ал.2
от СК лични отношения на бащата Д. П. И. с детето Д. Д.И., както следва:
всяка първа и трета събота от месеца от 10,00 часа до 13,00 часа в защитена
среда – Център за обществена подкрепа ,Кризисен център ,Кантактен център
или друга подходяща социална услуга ,предлагана в гр. Кюстендил ,а при
невъзможност личните отношения да се осъществяват в предоставяните от
ДСП-Кюстендил социални услуги личните отношения на бащата Д. И. с
детето Д. да се осъществяват в присъствие на социален работник от ДСП-
Кюстендил, както и всяка втора и четвърта сряда от месеца за времето от 17,00
до 18,00 часа по телефон или чрез социалните мрежи, като в тази връзка
задължава майката Е. М. да осигури телефонен апарат и номер, който да бъде
за лично ползване на детето за посоченото време и посредством, който бащата
да общува с детето Д..
Настоящото производство е образувано по жалбата на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Кюстендил с искане за промяна на режима за
лични контакти,като се посочи конкретен период или брой срещи на бащата с
детето ,които да се проведат в защитена среда ,тъй като непосочването на
такъв период означава ,че личните констакти между бащата и детето ще се
осъществяват в такава среда до навършването на пълнолетие на детето ,което
не е в негов интерес /особено ,след като решението не е било обжалвано от
някой от родителите /.
По делото не е спорно, че и двамата родители обичат детето си,
привързани са силно към него, загрижени са за пълноценното му израстване и
развитие, разполагат с нужните условия, за да го отглеждат и възпитават.
Същевременно, неразбирателството, конфликтните отношения между майката
и бащата , натрупалото се в годините психическо напрежение, недоверие и
негативизъм в комуникацията им,агресивното поведение на бащата спрамо
родителите му/които отглеждат детето / и майката на детето , е довело до
4
невъзможност да се обсъждат нормално въпросите за връзката, която детето
трябва да запази и поддържа с баща си. Районният съд е обсъдил и съобразил
специфичните за случая обстоятелства – че критично влошените отношения
между родителите са рефлектирали неизбежно и тежко върху психиката на
детето, превръщайки го в заложник и жертва на крайната нетърпимост на
възрастните един към друг и са подложили на изпитание естествените му
чувства на привързаност, обич и потребност от това да общува по нормален
начин не само с майка си , но и с баща си . Обсъдени са в достатъчна степен
обстоятелствата, че остротата на кризата в отношенията между
родителите,агресивното поведение на бащата , е довело не просто до трудно
осъществяване на контактите между момичето и баща му, а на практика до
пълно нежелание на детето да контактува с баща си .Отчетено е
заключението на вещите лица по назначената комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза ,както и личните впечатления на
съда от детето ,че то не се чувства спокойно и сигурно с баща си ,че с него е
емоционално потисната ,с висока степен на тревожност от агресията му
,поради което и правилна е преценката ,че първоначално личните отношения
с бащата следва да се отъществят в защитена среда .Съобразени са не само
интересите на бащата, но не и тези на детето, на което безспорно му е нужен
определен период на адаптация и психологическа помощ, за да възобнови
постепенно и без допълнителни емоционални сътресения връзката си с този
родител.
По правило, съдът не е обвързан от желанията и исканията на родителите,
както и от заявеното от детето при изслушването му в съда, но чувствата на
децата трябва да се отчитат, както и ефекта от принудата в тяхната възраст,
като се изхожда от конкретното им развитие, зрелост и емоционално
психическо състояние.
Отчуждението от бащата кръг не е в интерес на детето. Наложително е
възстановяване на нормалните отношения с бащата, за което и двамата
родители са длъжни да съдействат, като съдът намира за нужно да им укаже
да потърсят и професионална помощ с оглед нормализиране на отношенията
между тях и за подкрепа на *** им *** за справяне със ситуацията. Съдът
намира също, че майката, която към момента се ползва с доверието на детето
и познава психиката, настроенията и желанията му , трябва да положи усилия
да го успокои и подготви за срещата с баща му, без това да се превръща в
5
травмиращо преживяване или принуда за психиката на Д.. Бащата също
трябва да прояви разбиране към чувствата на детето си и да осъзнае
отговорността си на родител и значението на личния пример на поведение за
възпитанието на едно дете, като положи усилия и се въздържа от укорими
действия, въпроси и негативни коментари пред Д. за майка й. И майката, и
бащата трябва да се постараят в името на детето си да не се връщат назад в
проблемите на миналото си, а с общи усилия да създадат условия и
възможност занапред детето им пълноценно да общува и с двамата и да знае,
че винаги може да разчита на тяхната подкрепа. Възстановяване на връзката с
бащата няма да може да се постигне по принудителен начин и само по силата
на новото съдебно решение. Същевременно, режимът на лични отношения на
Д. с баща й, следва да бъде съобразен с факта, че връзката между двамата е в
криза, налице са наченки на синдром на родителско отчуждение и за
възстановяването й е необходим преходен период, през който срещите между
двамата в началото да са по-кратки и да са медиирани от трето лице –
психолог,социален работник и т.н./както е посочил и първоинстанционния съд
/. Постепенно обаче режимът следва да се разширява и да се осъществява без
присъствие на трето лице.Доколкото обаче решението е атакувано само в тази
част /с която не е определен конкретен период за провеждане на свижданията с
детето в защитена среда/,в останалата част решението е влязло в сила
,настоящият съд счита ,че в тази част решението следва да бъде отменено и
определеният режим на лични отношения да бъде изменен ,като се посочи
конкретен период за провеждане на срещите между бащата и детето в
защитена среда –и с оглед данните по делото и всички обстоятелства този
период да бъде в рамките на една година ,а след това След този период, до
навършване на 14 – годишна възраст на детето, бащата да го взема детето
всяка втора събота от 10 ч. до 16 ч., всяка четвърта събота от 10 ч. до 16 ч. в
неделния ден с преспиване при бащата.
След навършване на 14 – годишна възраст на детето, бащата да го взема всяка
втора и четвърта събота от месеца от 10 ч. до 16 ч. в неделния ден с
преспиване, както и две седмици през лятото, определено по взаимно съгласие
на родителите и по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на
майката, или ако споразумение не бъде постигнато – бащата да взема детето
от 1-ви до 14-ти август.
Ако родителите не постигнат съгласие за режима на детето по повод
6
официалните празници, съдът постановява следния режим:
Бащата да взема детето всяка четна календарна година - за майските и
новогодишните празници, а всяка нечетна календарна година - за
великденските и коледни празници.
Служителите от ангажираната със случая Дирекция „Социално подпомагане”
могат при необходимост, ако интереса на детето го налага, да предприемат
нужните мерки, включително да сезират съда.
Необходимо е и двамата родители да спазват определения от съда режим за
лични отношения с детето. При разногласия, да търсят първо пътя на диалога,
а когато е необходимо и съдействие от Дирекция „Социално подпомагане” -
Кюстендил. Страните, техните близки и детето да оказват необходимото
съдействие на служителите при ДСП – Кюстендил.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 118/07.06.2024 г. постановено по гр.д. №697/2023 г.
по описа на Районен съд –Карнобат В ЧАСТТА относно режима на лични
отношения на детето Д. Д.И. ,ЕГН ********** с бащата Д. П. И. , ЕГН
********** и вместо това ПОСТАНОВИ :
ОПРЕДЕЛЯ на осн.чл. 127 ал. 2 СК следния режим на лични
отношения между бащата Д. П. И. , ЕГН ********** и детето Д. Д.И. ,ЕГН
********** ,както следва :ПРЕЗ ПЪРВАТА ГОДИНА след влизане на
решението в сила :всяка първа и трета събота от месеца от 10,00 часа до 13,00
часа ,в защитена среда –Център за обществена подкрепа ,Кризисен
център,Контактен център ,или друга подходяща социална услуга ,предлагана в
гр. Кюстендил,а при невъзможност да се осъществят по този начин ,личните
отношения да се осъществят в присъствие на социален работник от ДСП-
7
Кюстендил;
След този период, до навършване на 14 – годишна възраст на детето,
бащата да го взема детето всяка втора събота от 10 ч. до 16 ч., всяка четвърта
събота от 10 ч. до 16 ч. в неделния ден с преспиване при бащата.
След навършване на 14 – годишна възраст на детето, бащата да го взема
всяка втора и четвърта събота от месеца от 10 ч. до 16 ч. в неделния ден с
преспиване, както и две седмици през лятото, определено по взаимно съгласие
на родителите и по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на
майката, или ако споразумение не бъде постигнато – бащата да взема детето
от 1-ви до 14-ти август.
Ако родителите не постигнат съгласие за режима на детето по повод
официалните празници, съдът постановява следния режим:
Бащата да взема детето всяка четна календарна година - за майските и
новогодишните празници, а всяка нечетна календарна година - за
великденските и коледни празници.
РАЗПОРЕЖДА на родителите Д. П. И. и Е. Г. М. , както и на техните
близки, и на детето Д.И. да оказват съдействие на служителите при Дирекция
„Социално подпомагане” – Кюстендил .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8