Р Е Ш Е Н И Е
№ 09.05.2019г. гр.Царево
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Царевският районен съд наказателен състав
На двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Мария
Москова
секретар Стефка Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Москова НАХД № 92/2019г. по описа на РС-Царево, за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството е от административно наказателен характер, с правно
основание по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И.С.А. с ЕГН ********** *** против Наказателно
постановление № *******, с което за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1, вр. чл.
190 ал. 2 т.1 вр.чл.104 ал.1 т.5 от Закона за горите, вр. чл. 50, ал. 5 от
Наредба № 8 за сечите в горите, му е наложено наказание глоба в размер на 300
лева на основание чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ.
В жалбата се излагат съображения за необоснованост и неправилност на
атакуваното наказателно постановление, постановено при нарушение на материалния
и процесуалния закон, поради което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от упълномощен
представител- адвокат Д., който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата, се представлява от гл.ю.к.С., която пледира за
потвърждаване на атакуваното НП.
Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 21.01.2019 год. актосъставителят Ат.И. и неговите колеги Д.Д. и Л.П. /всички
служители на *****/, извършили проверка в подотдели *** **** , находящи се в
териториалния обхват на *****“, землището на гр.*****, при която установили сеч
на общо 35 броя сухи дъбови дървета, немаркирани с КГМ в основата на пъна, от
които 2 броя сухи дъбови дървета в
подотдел 354ж, като налична дървесина на място нямало и за процесните пододели
нямало регистрирано в публичния регистър на **** издадени позволителни за сеч.
Констатациите на проверяващите били обективирани в Констативен протокол №******
/л.11/.
На 23.01.2019г. жалбоподателят И.А. в качеството си на ***** при община ****
охранителен участък „****“ депозирал обяснения във връзка с констатациите на
проверяващите, с които заявява, че констатираните нарушения най-вероятно са
били извършени в периода 23.12.2018г. -21.01.2019г., през който не е обхождал
насажденията и не е знаел за извършените нарушения, като на 23.01.2019г.
установил кои са извършителите на нарушенията/л.26/. На 25.01.2019г.
жалбоподателят А. депозирал допълнителни обяснения, в които заявява, че нарушенията били извършени в периода, в който
ползвал отпуск, а именно: от 15.01.2019г. до 18.01.2019г., тъй като преди
15.001.19г. многократно е обхождал районна, но не е констатирал
нарушения/л.27/.
Във връзка с така депозираните обяснения от А., на 31.01.2019г. разширена
комисия в състав Л.П., Д.Д., Ат.И., М. М. и К.А. извършила повторна обстойна
проверка на място на процесните терени и по документи, като констатациите на
комисията са обективирани в Протокол от *****. /л.25/.
Въз основа на така установеното, на 04.02.2019г. Ат.И. съставил Акт за установяване на
административно нарушение със сериен № **** от 04.02.2019г. против И.С.А. за
това, че на неустановена дата в периода от 01.10.2018г. до 31.12.2018, в
землището на гр.**** ***, подотдел **** в качеството си на длъжностно лице - ****,
определен със Заповед № **** от 02.06.2017г. на **** да отговаря за опазването
на * ** „**“ на територията на ****“, не изпълнява задължения си по опазване на
поверените му горски територии от незаконно ползване на дървесина като допуска сеч
на 2 бр. дъбови дървета немаркирани с
контролна горска марка в основата на пъна, като приел, че с деянието си жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл.
257, ал. 1, т. 1, вр. чл. 190 ал. 2 т.1 вр.чл.104 ал.1 т.5 от Закона за горите,
вр. чл. 50, ал. 5 от Наредба № 8 за сечите в горите /л.10/. Препис от акта е
връчен на жалбоподателя и подписан от него с възражения, че не е извършил
посоченото нарушение.
Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на събраните по
преписката документи, Директорът на ****, издал обжалваното наказателно
постановление, в което административното нарушение е описано и квалифицирано по
същия като в АУАН и на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лева на
основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ.
Препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 05.03.2019г.,
видно от известието за доставяне /л.8/, а жалбата против НП е подадена на 07.03.2019г.,
видно от входящия регистрационен номер на АНО.
Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин от
събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази
разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е
процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана. Разгледана по
същество, същата е основателна като съображенията на съда са следните:
Настоящото производство е от административно- наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние
извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като
нарушител, както и дали деянието е извършено от това лице виновно. Следва и да
се отбележи, че актовете за установяване на административни нарушения нямат
обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за
доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на
НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното
лице/ се счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./.
Това от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е
да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен
това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е
необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето
на акта и издаването на наказателното постановление.
В настоящия случай, съдът съобрази следното:
Актът за установяване на нарушението е съставен от служител на ****, а
атакуваното наказателно постановление е издадено от Директор на ****, надлежно
упълномощен, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН - от
оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност. При
издаването на НП обаче са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и на материалния закон, тъй като:
На първо място, атакуваното НП е издадено при неизяснена фактическа
обстановка, касаеща времето на извършването на твърдяното нарушение по чл.257
ал.1 т.1 от ЗГ. Както в АУАН, така и в атакуваното наказателно постановление се
твърди, че нарушението е извършено на неустановена дата в периода от 01.10.2018г. до 31.12.2018 г. Актосъставителят посочи в съдебно заседание,
че е приел за период на извършване на нарушението времето от 01.10.2018 год. до
31.12.2018 г., тъй като от една страна си личало по физическите следи на терена
/липса на трици, липса на следи от автомобил, липса на коловози и др. подобни/,
че сечта била извършена „поне преди месец и половина – два месеца“, а от друга
страна в този период от време се е извършвала кампанията за снабдяване на местното население
с дърва. Или с други думи, актосъставителят заявява, че посоченият от него
период на извършване на нарушението е
избрана от него въз основа на предположения, а не въз основа на обективни
доказателства. Доколкото преди процесната проверка, извършена на 21.01.2019г.,
друга проверка от служители на **** не е била извършвана в подотдела преди
датата 01.10.2018г. – посочена като начало на периода, през който е извършено
нарушението, която да установи наличието на процесните 2 броя дъбови дървета,
то напълно възможно е тези процесни дървета да са били отсечени при предишни
сечища, извършвани назад във времето. Напълно е възможно незаконната сеч да е
била извършена и на неустановена дата през посочения от АНО период от време. Също
така напълно е възможно незаконната сеч да е била извършена във време, различно
от работното време на жалбоподателя, определено с трудовия му договор, както и
във времето, когато жалбоподателят е ползвал разрешения му платен годишен
отпуск. Поради това съдът приема, че АНО не успя да докаже времето на
извършване на нарушението, което води до недоказаност на извършване въобще на
нарушение. Нещо повече, не е доказано и че жалбоподателят е „допуснал“
извършване на незаконна сеч, т.к. не е установено по несъмнен начин, че той е
знаел, че друго лице осъществява такова деяние, а няма нормативно задължение да
охранява подотделите, за които отговаря, денонощно на място за да не осъществи
някой в тях неправомерно деяние, като е
желаел постигането на установения резултат или се е дезинтересирал от същия.
От съдържанието както на АУАН, така и на издадено въз основа на него НП, е
видно, че жалбоподателя е привлечен към административно-наказателна отговорност
за това, че не е изпълнил задължения си
по опазване на поверените му горски територии от незаконно ползване на
дървесина, като е допуснал сеч на 2
броя дъбови дървета немаркирани с контролна горска марка в основат на пъна,
като нарушението е квалифицирано от АНО
като такова по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, съгласно която разпоредба се наказва
с глоба от 300 до 5000 лв. ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно
лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което, не изпълни или изпълни
несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон,
подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани
на тях. Видно обаче от текста на посочената разпоредба, същата не съдържа
допустителството като форма на изпълнително деяние, а съгласно чл.10 от ЗАНН допустителството като форма на изпълнително деяние се санкционира само в
предвидените от закона случаи.
Като извод от изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че
допуснатите от АНО процесуални нарушения и неправилното приложение на
материалния закон водят до отмяна на атакуваното НП като неправилно и
незаконосъобразно.
Водим от горното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № ********, с което на И.С.А. с ЕГН ********** ***, за нарушение
на чл. 257, ал. 1, т. 1, вр. чл. 190 ал. 2 т.1 вр.чл.104 ал.1 т.5 от Закона за
горите, вр. чл. 50, ал. 5 от Наредба № 8 за сечите в горите, му е наложено
наказание глоба в размер на 300 лева на основание чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване чрез РС-Царево по реда на АПК на основанията предвидени в НПК пред
Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: