Решение по дело №1486/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от В. Т. В., [ЕГН] от гр. Варна, подадена чрез адв. М. Д., против Решение № 519 от 29.04.2025 г. на Районен съд – Варна (РС - Варна) по АНД № 23/2025 г., с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 24-8703-001502 от 30.10.2024 г., издадено от Началник група в сектор „Специализирани полицейски сили“ към ОД на МВР – Варна. С потвърденото НП, на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на касатора са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

С жалбата се настоява, че решението на районния съд е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и несъответствие с процесуалните правила, а и е необосновано. Сочи се, че е неправилно тълкуването и прилагането на текстовете от ЗДвП и Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, вследствие неправилно възприемане от решаващия състав на събраните и установени по делото доказателства, като не са обсъдени или взети предвид изложените от наказаното лице доводи. Според касатора следва да се отбележи безспорният факт, потвърден и от гласните доказателства по делото, че актосъставителят не е разполагал с техническо средство за изпробване на водача и е нямало как да извърши каквото и да е било тестване, поради което всичко заявено от него не следва да бъде кредитирано. Изтъква се, че за да пристъпи актосъставителя към дерегистриране на МПС, следва лицето освен да е отказало тестване с „дръг тест“, да е отказало и даване на биологични проби за изследване, като се настоява, че налагането веднага на ПАМ говори за тенденциозност по отношение на наказаното лице. Твърди се, че в тази посока са и другите събрани доказателства, а именно: липсва отразяване и в дежурната част на СПС за твърденията, изложени от актосъставителя. Касаторът счита, че развитите доводи на въззивния съд относно какво би се случило, ако наказаното лице било направило нещо или не, представлява предположение, което подкрепя изложената теза на защитата. На следващо място се настоява, че ако актосъставителят беше извикал екип за съдействие, щеше заявеното от него в съдебно заседание да отговаря на истината и отразеното в акта също, което обаче се различава с установената фактическа обстановка. Изтъква се, че наказаното лице е декларирало желание да бъде тествано и е тестван за алкохол, какъвто уред му е предложен. Искането е да се отмени обжалваното решение на РС – Варна и да се отмени НП. В съдебно заседание касаторът поддържа изложените в жалбата доводи и направените искания, като акцентира на обстоятелството, че няма как наказаното лице да откаже дръг тест при положение, че полицейските служители не са разполагали с дръг тест и настоява, че проверката е тенденциозна.

Ответникът по касация – ОД на МВР Варна, с писмени бележки на процесуален представител – ст. юриск. К. Л.-А., застъпва становище за неоснователност на жалбата, като се излагат доводи за правилност и законосъобразност на решението на РС - Варна. Поддържа се, че решението е постановено при пълно и всестранно установяване на относимите факти по делото, като детайлно са изследвани и обсъдени всички относими доказателства и доводите на наказаното лице и правилно е установена фактическата обстановка. Изтъква се, че правилно РС – Варна приема, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – посочени са дата и място на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, като е налице пълно съответствие между правното и фактическо описание на нарушението, което нарушение е индивидуализирано в пълна степен. Ответникът счита за правилна и преценката на въззивния съд за неприложимост на чл. 28 ЗАНН. Искането е да се остави в сила обжалваното решение на РС – Варна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и алтернативно, а ако се уважи жалбата и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение – да се присъдят такива в минималния размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на касационната жалбата, като заявява, че споделя възраженията в касационната жалба, доколкото установените факти и събраните доказателства не са достатъчни да установяват категорично извършеното нарушение. Пледира се за отмяна на решението на РС - Варна като неправилно и отмяна на издаденото НП.

Съдът, като прецени доводите на страните и фактите, изведени от РС - Варна от събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от касатора касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, определяща обхвата на служебната проверка, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна, с правен интерес от обжалване на решението като неизгодно за нея.

С НП, обжалвано пред РС - Варна на касатора са наложени предвидените в чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП фиксирани като вид и размер наказания. Според НП административното нарушение се състои в следното: На 02.10.2024 г. в 14:50 часа, в гр. Варна, на бул. „Сливница“, срещу Мебелна палата, в посока бул. „Република“, В. Т. В., управлявайки личния си лек автомобил Хонда Акорд с рег. № [рег. номер], отказва да бъде изпробван за установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство Drager Drug Test 5000 с фабричен № ARSD-0013. Посочено е в НП, че на лицето е издаден талон за медицински изследване № 276650, като при извършена допълнителна проверка се установява, че лицето не е изпълнило предписанието за медицинско изследване с Талон № 276650/02.10.2024 г. за вземане на кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 ЗДвП. С оглед алтернативната форма на двете хипотези на чл. 174, ал. 3 ЗДвП е прието, че лицето следва да бъде санкционирано за нарушение, състоящо се в отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство, установено с АУАН сер. GA № 1380197. В НП е възпроизведен текстът на посочената за нарушена норма на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

За да потвърди НП, въззивният съд приема, че НП е издадено от компетентен орган, както и че АУАН е съставен от компетентно лице, спазена е процедурата за издаване на АУАН и НП, съобразени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, както и АУАН, и НП съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението, вменено във вина на въззивника, посочени са дата и място на извършване, както и нарушените законови норми, т.е. установяват се изискуемите реквизити. Направен е извод, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила. С оглед на коректното словесно описване на нарушението и неговата квалификация, районният съд счита, че се касае за допусната техническа грешка при изписване цифрово на административнонаказващата норма чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП (която съдът сочи, че касае неизпълнение на предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози), вместо чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, но тъй като се касае за еднакви административни наказания по вид и размер при нарушения и на двете хипотези, съдът счита, че не се налага изменение на наказателното постановление в тази му част.

Позовавайки се на писмените доказателства и на свидетелските показания по делото, от фактическа страна РС - Варна приема, че се установява извършването на вмененото с НП административно нарушение – отказ да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества. Направен е извод, че правилно е квалифицирано процесното нарушение като такова по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, а наложените наказания са законосъобразно определени като вид и размер.

За неоснователно е прието възражението на въззивника по отношение невъзможността да му се извърши проверка за употреба на наркотични вещества, тъй като е липсвало техническо средство за извършване на такава проверка на мястото. РС – Варна отбелязва, че наличието на техническо средство за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества на мястото на проверката е без значение за извършване на самото нарушение – отказ от проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества. Този извод въззивната инстанция обосновава с това че: 1/ ако лицето е било декларирало съгласие за такава проверка, процедурата е щяла да се развие по създадения в такива ситуации ред – обаждане от проверяващия полицейски екип в дежурната част на сектора, осигуряване на мястото на проверката на служебен автомобил с техническо средство за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества и извършване на такава проверка с техническото средство; 2/ именно отказът на В. от такава проверка е възпрепятствал развитието на такава процедура.

На следващо място, районният съд посочва, че не възприема и възражението на въззивника по отношение на фактическата обстановка, отразена в АУАН и НП, която се твърди, че не отговаря на действителната обстановка с оглед на противоречието в свидетелските показания на полицейските служители, дадени в съдебно заседание. Въззивната инстанция посочва, че е изложила съображения относно свидетелските показания, като не е кредитирала част от показанията на свидетеля И., поради противоречието им с показанията на свидетеля З., а и фактът, че актосъставителят не е съставил и приложения по делото талон за медицинско изследване не влияе върху законосъобразността и достоверността на изготвените документи.

Позовавайки се на чл. 189з ЗДвП, въззивният съд приема, че в случая не са налице основанията за прилагане на чл. 28 ЗАНН.

Обжалваното решение на РС - Варна е правилно и законосъобразно.

Релевантните за решаване на правния спор доказателства са анализирани от въззивния съд подробно, поотделно и в съвкупност, а изведените факти правилно са отнесени към правото. Направените изводи съответстват на приложимия материален закон и се споделят от настоящия касационен състав, като на основание чл. 221, ал. 2 АПК касационната инстанция препраща към мотивите на въззивния съд.

Правилно РС - Варна приема, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, както и че извършването на вмененото с НП нарушение безспорно се установява по делото. Правилни са и изводите за законосъобразно определяне на административните наказания като вид и размер.

За безспорно установен следва да се приеме фактът, че извършилите проверката служители на ОД на МВР Варна – И. и З. не са разполагали с техническото средство Drager Drug Test 5000 с фабричен № ARSD-0013, за да извършат проверка на касатора за установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози. Както обаче правилно районният съд приема, този факт е ирелевантен, доколкото безспорно се установява, че В. е направил отказ да му бъде извършена проверка за употребата на наркотични вещества и техните аналози, предвид категорично заявеното и от двамата свидетели по делото, а и предвид липсата на възражение от страна на В. при съставяне на АУАН или в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, а и с оглед липсата на твърдения от страна на наказаното лице с жалбата до районния съд и в хода на делото, че не е направил такъв отказ.

В съответствие с правилата за извеждане на фактите от доказателствения материал, правилно и обосновано РС – Варна не е кредитирал частично свидетелските показания на актосъставителя.

В случай, че В. е декларирал при проверката, че иска да бъде проверен с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози, но не му е осигурено техническо средство за извършване на такава проверка, то наказаното лице е имало възможност да впише това обстоятелство като възражение при съставяне на АУАН. Същевременно при изричен отказ на лицето за извършване на проверка за употребата на наркотични вещества или техните аналози е безпредметно ангажирането на екип за съдействие с оглед предоставяне на техническо средство за извършване на такава проверка.

Не се установява да е налице разминаване между отразената в АУАН фактическа обстановка и установената по делото такава във връзка с процесната проверка, при която е установено въпросното административно нарушение.

Независимо от обявяването на разпоредбата на чл. 189з ЗДвП за противоконституционна с решение на Конституционния съд на РБ, ДВ, бр. 38/09.05.2025 г. в частта „чл. 28 и“, настоящият състав на съда не намира процесното деяние да е с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените такива деяния.

Извън горното следва само да се посочи, че разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП действително съдържа няколко отделни състава на административни нарушения при отказ на водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, да му бъде извършена проверка, от една страна, за употребата на алкохол, а от друга – за употребата на наркотични вещества или техните аналози. Отделните състави/хипотези/предложения, според нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП са следните:

1/ отказ за извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта;

2/ отказ за извършване на проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози;

3/ неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор;

4/ неизпълнение на предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта;

5/ неизпълнение на предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Процесните състави са дадени алтернативно или кумулативно осъществими, поради което посочването в НП, че в случая е налице както отказ за извършване на проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, така и неизпълнение на предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, не води до неяснота за какво нарушение е санкциониран В.. Ясно и недвусмислено в НП и словесно, и цифрово е посочено, че т.к. е алтернативна формата на двете хипотези на чл. 174, ал. 3, следва В. да бъде санкциониран за нарушение, състоящо се в отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, т.е. за осъществения състав на чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП.

Не се установява наличието на посочване в АУАН, че проверяваното „лицето е отказало и кръвен тест“, както твърди касаторът в пледоарията си в хода на устните състезания.

Достигайки до извод, че административнонаказателната отговорност на В. е ангажирана основателно и законосъобразно, при спазване на процесуалните и материалноправните разпоредби, доколкото и не са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН, а и законосъобразно са определени наказанията като вид и размер, РС - Варна е приложил правилно материалния закон и не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да са основания за отмяна на съдебния му акт.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожността му.

Касационната жалба се явява неоснователна и следва да се остави в сила обжалваното решение на РС - Варна.

В полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Спорът не се отличава с висока степен на фактическа и правна сложност, приключил е след провеждането само на едно открито съдебно заседание, в което касационният ответник не е участвал, а е представил само писмени бележки.

На основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 519 от 29.04.2025 г. по АНД № 23/2025 г. на Районен съд – Варна

ОСЪЖДА В. Т. В., [ЕГН] да заплати на ОД на МВР Варна сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски по КАНД № 1486/2025 г. на АдмС - Варна за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.