№ 172
гр. Ловеч, 19.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на деветнадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ИВАН ИВАНОВ
като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20224300600186 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази :
Постъпил е протест от Вена Димитрова Стефова-Прокурор в
Районна прокуратура-Ловеч, ТО-Тетевен,в който е посочено,че е за проверка
на определение №30/30.03.2022 г. по ЧН дело №277/2021г.на Районен съд-
Луковит
В протеста се сочи,че с определение №30/30.03.2022 г. по ЧН дело
№277/2021г. състав на Луковитски районен съд-съдия Мая Кирчева,е отменил
Постановление от 16.04.2021г. на прокурор Вена Стефова - Районна
прокуратура-Ловеч, ТО-гр.Тетевен, за прекратяване на наказателно
производство по досъдебно производство № 34/ 2020 г. по описа на ОСлО-
Ловеч,пр.вх.№ 196/2020 г.на РП-Тетевен , водено за престъпление по чл. 159
б, ал. 2, вр. чл. 159 а, ал. 2, т. 2 от НК.
Счита,че определението е незаконосъобразно,поради следните
причини: Съдът е приел, че са били наЛ. противоречиви показания на
свидетели, които не са обсъдени в постановлението за прекратяване.Намира,
че именно свидетелските показания са обсъдени с подробности в отмененото
постановление и от там е направен извод за липса на престъпление.Що се
отнася до непроизнасянето дали са били наЛ. признаците на състав по
чл.159а, ал.1 от НК, то намира, че такива са липсвали още по време на
образуване на досъдебното производство, именно поради което ДП е
образувано по чл. 159 б, ал. 2, вр. чл. 159 а, ал. 2, т. 2 от НК.
Счита,че отмяната на постановление за прекратяване на наказателно
1
производство от 16.04.2021 г., с определение от 30.03.2022 г., и то за деяние,
станало на 10.01.2020 г., по никакъв начин няма да допринесе за разкриване
на обективната истина, която считам че е установена и на базата на това
наказателното производство е прекратено.
Поради това и на основание чл.243,ал.6 от НПК моли Окръжен съд-
Ловеч, да отмени определение №30/30.03.2022 г. по ЧН дело №277/2021г. на
Луковитски районен съд, с което е отменено постановление от 16.04.2021г. на
прокурор Вена Стефова- Районна прокуратура-Ловеч, ТО-гр.Тетевен, за
прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 34/
2020 г. по описа на ОСлО-Ловеч,пр.вх.№196/2020г.на Районна Прокуратура -
Тетевен , като незаконосъобразно, и остави същото постановление в сила.
Въззивната инстанция като взе предвид събраните по делото
доказателства,изложените в постановлението за прекратяване на
наказателното производство съображения и определението на Районен съд –
Луковит,приема протеста за подаден в законно установения срок,от Л. имащо
право да подаде такъв,но разгледан по същество като неоснователен и като
такъв следва да бъде оставен без уважение .Следва да бъде посочено,че
същия е бланкетен,тъй като не са изложени правни съображения в какво се
състои необосноваността е незаконосъобразността на протестираното
определение и поначало само това е достатъчно същия да бъде оставен без
уважение.Въпреки това и с оглед процесуална пълнота на съдебния
акт,въззивната инстанция счита,че следва да се изложат мотиви относно
обосноваността и законосъобразността на протестираното определение на РС-
Луковит.
В смисъл,че възражението в протеста,че отмяната на постановление за
прекратяване на наказателно производство от 16.04.2021 г., с определение от
30.03.2022 г., и то за деяние, станало на 10.01.2020 г., по никакъв начин няма
да допринесе за разкриване на обективната истина, не е базирано на каквито и
да е доказателства,респективно на направени правни изводи и настоящата
инстанция приема,че се касае за бланкетно възражение, като обосноваността
на същото не може да бъде проверена от въззивната инстанция,тъй като не е
ясно на базата на кои доказателства прокурора прави този извод.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
2
С постановление от 16.04.2021 г.Вена Димитрова Стефова - Прокурор
в Районна прокуратура Ловеч, ТО Тетевен ,е прекратила досъдебното
производство по ДП № 34/ 2020 г. по описа на ОСлО-Ловеч,пр.вх.№196/2020
г.на РП-Тетевен.
По-конкретно на 10.04.2020 година в Районна прокуратура- гр. Тетевен
е образувано досъдебно производство № 40/2020 година по описа на РУ на
МВР- Я. за това, че на 10.01.2020 година в с. З., Ловешка област, набирал
отделно Л.- И.М. Ц. от същото село , с цел да бъде използвана за развратни
действия, и я транспортирал, като я превел през границата на страната на
10.01.2020 година в 03,20 часа с лек автомобил *********, като я въвел в
заблуждение и чрез използване на принуда, -престъпление по чл. 159 б, ал. 2,
вр. чл. 159 а, ал. 2, т. 2 от НК.
С Постановление от 19.10.2020 година на Окръжна прокуратура-
Ловеч, разследването по делото е възложено на следовател, като делото е
преобразувано в следствено дело № 34/2020 година по описа на Окръжен
следствен отдел- Ловеч.
По преписката е имало данни за извършителя- Г.П. Г.ев
ЕГН********** от с.З.,Лов.обл.По ДП не било повдигнато обвинение, няма
налагани мерки за процесуална принуда.
При извършеното разследване е установено следното:
В качеството на свидетел е разпитана И.М. Ц.. Видно показанията й, тя
не е имала с Г.П. никакви отношения, но се познавали. На 09.01.2020 година в
центъра на с. З. тя случайно срещнала Г.П.. Тя била с джипа си марка
„*********. П. я помолил да изчака, тъй като искал да ползва нейния
автомобил. При него имало кафе и кока-кола, които й дал да пие. Той
помолил да шофира нейния джип. Поради което И.М. седнала на предната
седалка до него, а П. шофирал в посока гр. Я.. По пътя той заключил вратите
автомобила. После от джоба си извадил някакъв предмет и тя си помислила,
че това е оръжие. П. я заплашил, че ще я гръмне, ако не мълчи. Като стигнали
в гр. София, Г. взел от колата плик, в който били златните накита на И.М..
Спрял пред една заложна къща и след малко се върнал с пари в ръка.
Потеглили отново с колата. На границата И. видяла, че Г.П. взел личната й
карта, която била между седалките, и я показал на униформен служител. И.
твърди, че е била замаяна и не знае колко дълго са пътували.
По пътя Г.П. спирал колата, преместил Ц. на задната седалка и по
3
нейни думи на няколко пъти я изнасилил. При едно от спиранията, когато П.
излязъл от автомобила, И. взела телефона си и се обадила на мъжа си И.И.Г..
Казала му, че Г.П. я е отвлякъл и я вози насила за Германия. П. през цялото
време я заплашвал, че има хора навсякъде и ако направи нещо, ще убие нея и
децата й. По време на пътуването тя заспала, като се събудила, видяла, че Г.П.
е спрял колата на един паркинг, до който имало сграда. Г. казал на И., че това
е публичен дом и ще отиде да я уреди да работи там като проститутка. Той
излязъл от колата. И. се заключила в колата и легнала на задната седалка, за
да чака мъжа си, за когото знаела, че бил тръгнал за Германия . След около
два часа съпругът на И. дошъл с лек автомобил „******". В автомобила били
и свидетелите М.И. Г.ев, К.П.К. К.Б.М. и К.П.И.. И. излязла от джипа си и
казала на мъжа си, че трябва да бягат. Отпътували с двете коли. И. и И.
стигнали до Виена, където отседнали в дома на кръстника им. След няколко
дни се върнали в България със самолет.
И.И.Г. бил разпитан в качеството на свидетел като показанията му не
се различават от тези на И.М.. Свидетелите Г. И.ов Х. и И. Р. И.ов са заявили
при разпита им, в качеството на свидетели, че изобщо не са останали с
впечатление, че И. е отвлечена.Посочили са,че тя е била накарала Г. да
заминат за Германия, за което той, след това, е изразил съжаление пред тях,
тъй като се е страхувал какво може да му направи мъжа й И..
Видно от показанията на св. Г.П. Г.ев, той и И. Ц. са имали интимна
връзка от пет години. Двамата, често са се срещали тайно. От известно време
И. го молила да избягат в чужбина. Уговорили се да заминат двамата на
09.01.2020 година, с нейния автомобил „****". Трябвало да се чакат в
центъра на селото, в 23,00 часа. Св. Г.П. отишъл в уречения час в центъра с
автомобила си „****" . Оставил автомобила си в центъра на селото и се
качили с И. в нейния автомобил. Разбрали се да продадат златните й накити,
тъй .като нямали пари. В град София спрели пред заложна къща и И. му дала
да продаде накитите й. Той продал неговия златен ланец за **** лева, а
нейните накити- за **** лева. На 1001.2020 година минали границата през
ГКПП „Калотина". Проверили им документите и автомобила. И. гледала и
нищо не казала. Тя си изключила телефона, за да не й се обажда мъжът й. Във
Виена търсили банки, за да обменят пари, но не намерили. Отишли в гр.
Щраубинг.
Г.П. познавал Я.К.Г., И. Р. И.ов и Г. И.ов Х., за които знаел, че работят
4
в Германия. Г.П. се обадил на И. Р. и го помолил да му даде пари в евро
срещу български лева. И. Р. казал, че ще изпрати човек, който ще дойде близо
до Щраубинг. П. отишъл на уговореното място, където го чакал негов познат,
изпратен от И. Р.. Човекът дал на П. пари в евро. Потеглили отново с И.. По
пътя И. говорила в мъжа си по телефона. И.И.Г. молил И. да се върне при
него, но тя не искала. Стигнали до заведение „Макдоналдс" в Щутгарт,
където П. се разбрал с другите да се чакат. Там И. и Г.П. влезли в
заведението, където ги чакали И. Р., Г. Х. и Я.К.Г.. Те казали на П., че мъжът
на И. е говорил с тях и си иска колата . Г.П. вече искал да се отърве от И.,
затова я оставил в заведението и излязъл навън заедно с другите трима
свидетели. Наговорили се да закарат И. с колата до паркинг в близост до
Щутгарт и да я оставят там, за да може мъжът й да дойде и да я вземе.
Тръгнали в посока към паркинга. И. Р. шофирал неговата кола, а Г.П.
управлявал след него джипа на И.. Стигнали на паркинга, до който се
намирал публичен дом в Бьоблинген . И. Р. уговорил с И. И.ов да се срещнат
там. След малко И.И.Г. пристигнал на паркинга с „******". Слязъл от колата
и отишъл до джипа на И., която спяла вътре. Г.П. бил скрит в близките
храсти. Когато И. Г.ев влязъл в джипа, И. се събудила и се развикала, тъй
като не искала да вижда мъжа си. В джипа бил и Г. Х.. Джипът потеглил и
след пет минути Г. Х. се обадил по телефона на Г.П., като включил камерата.
На екрана се виждала И., която питала П. защо я е изоставил. Казвала на мъжа
си, че не го иска. Питала П. дали е добре. И. Р. дошъл да прибере П., който
останал в Германия няколко дни и се върнал в България с бус. На 01.03.2020
година през нощта И.И.Г. чакал с други мъже пред дома на Г.П., за да го
нападне. Когато П. дошъл, го нападнали и намушкали с нож. По случая имало
образувано досъдебно производство.
Видно от справка за пътувания на Л., И.М. Ц. е излязла от Р. България
на 27.07.2019 година през ГКПП Калотина по шосе заедно с лицата В.И.И.,
И.И.Г. и Г. И.ов Х.. Влязла е в България на 01.08.2019 година заедно с В.И.И.
и И.И.Г.. На 10.01.2020 година Ц. е излязла от България през ГКПП Калотина
по шосе заедно с Г.П. Г.ев. Двамата са излезли с лек автомобил БМВ с per. №
*****. И.М. Ц. е влязла в България на 16.01.2020 година със самолет през
ГКПП Аерогара- София заедно с И.И.Г..
Видно от справка за пътувания на Л., И.И.Г. е излязъл от България на
27.07.2019 година през ГКПП Калотина по шосе заедно с И.М. Ц. В.И.И. и Г.
5
И.ов Х.. Влязъл е в България на 01.08. 2019 година заедно с И.М. Ц. и В.И.И..
И.И.Г. е излязъл от България на 10.01.2020 година през ГКПП Калотина по
шосе с лек автомобил „Фолксваген" с per. № ****, заедно с лицата К.П.К.,
К.Б.М. , М.И. Г.ев и К.П.И.. Влязъл е в България на 16.01.2020 година със
самолет през ГКПП Аерогара София, заедно с И.М. Ц.. Видно от справка за
пътувания на Л. , Г.П. Г.ев е влязъл в България на 16.07.2019 година през
ГКПП Калотина по шосе заедно с Д.С.Б.. Излязъл е от България на 10.01.2020
година през ГКПП Калотина по шосе с лек автомобил „БМВ" с per. № *****,
заедно с И.М. Ц.. Влязъл е в България на 15.01.2020 година през ГКПП Видин
Дунав мост с товарен автомобил „Пежо" с per. № ***** заедно с лицата
П.Б.М. и Р.Л.М..
Видно от справка за пътувания на Л., И. Р. И.ов има множество
влизания и излизания от Р. България заедно с Л.то И.Б.В.- ЕГН-**********.
Видно от справка за пътувания на Л., Я.К.Г. има множество влизания и
излизания от Р. България заедно с Л.Г.П.- ЕГН- **********.
Видно от писмо per. №А-33957/30.12.2020 година на
Дирекция„Международно оперативно сътрудничество"- София , от
ИНТЕРПОЛ Висбаден са предоставили информация, че в германските
информационна системи съществува информация за следните лица: 1. Г. Г.ев,
роден на 05.01.1987 година в гр. Тетевен. Регистриран е като пребиваващ в
93415 Straubing, Rosengasse 11, от 27.05.2019 година до 01.09.2019 година.
Няма друга поЛ.йска информация за това Л.. 2.Н.Н., родена на 08.06.199А
година в Етрополе. На 10.06.2019 година същата има обвинение за шофиране
без шофьорска книжка, за възпрепятстване на наказателното правосъдие и за
упълномощаване. На 08.03.2019 година Н. е била проверена заедно с друга
проститутки , в публичен дом в Нюрнберг. На 15.11.2018 година тя е била
идентифицирана в Нюрнберг по време на проверка, извършена в нощен клуб
FKK Sylt. Н. често е забелязвана с лицата Г. Х., роден на 20.10.1996 година,
П.Г., роден на 12.10.1991 година, Ф.П., родена на 06.06.1985 година и Т.П.,
родена на 10.06.2000 година в Ловеч. На 21.08.2019 година Т.П. е била
проверена на магистрала A3, заедно с И.В., родена на 25.03.1997 година . На
08.03.2019 година е установена да работи като проститутка. Уелнес клуб
Sakura съществува на посочения адрес- Wolf-Hirth-Strasse 38 в 71034
Бьоблинген, близа до Щутгарт, и е-публичен дом. Германските власти не са
установили никакви връзки между горепосочените лица и клуба Sakura.
6
По делото са изискани справки от мобилните оператори да бъдат
предоставени данни на основание чл. 251г, ал. 1 от ЗЕС за входящ и изходяц
трафик и номера на СИМ карти с № **********, ********* и № ****** \ №
****** установяване на данни за абонатите и клетките, обслужвали
мобилните телефони за периода от 00,00 часа на 10.01.2020 година до 0,00
часа на 12.01.2020 година. Видно от писмо от „Теленор България" АД от
10.08.2020 година, мобилни номера са собственост на: ****- Г. И.ов Х. и
номер *****- на Г. И.ов Х.- ЕГН- **********. Видно от писмо от „Виваком"
АД от 03.08.2020 година, номер ********** е собственост на Д.С.Б., а номер
********* - на И.М. Ц. - ЕГН- **********.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така установената фактическа обстановка прокурора е приел,че
липсват данни за престъпление по чл. 159 б, ал. 2, вр. чл. 159 а, ал. 2, т. 2 от
НК.Посочил, е че Г. не е „набирал отделно Л. - И.М. Ц., с цел да бъде
използвана за развратни действия", тъй като данните са че тя доброволно е
тръгнала с него за чужбина.Както и че „я транспортирал, като я превел през
границата на страната на 10.01.2020 година в 03,20 часа с лек автомобил ****
- per. № *****, като я въвел в заблуждение и чрез използване на принуда" .
Не е спорно,че придвижването е станало със собствения на И. джип
**** - per. № *****,както и че двамата са пропътували не по-малко от 2100
км, преминавайки през няколко граници на държави, на които са били
подлагани на щателна документална проверка.
Не е спорно,както приема прокурора, че И. Ц. неколко кратно е имала
възможност да заяви това,че е „отвлечена" на съответните длъжностни лица-
гранични полицаи и др., но не е сторила това,както и че не е заявила и нещо
подобно и на лицата, с които са се срещнали в Германия и които тя е
познавала.
Не е ясно за въззивната инстанция на базата на кои доказателства
прокурора приема,че“.. Г. не е имал умисъл да „отвлича" И. и то със
специалната цел „да бъде използвана за развратни действия",тъй като такива
не са посочени от страна на прокурора.
Както РС-Луковит,така и настоящата инстанция приема,че в
постановлението на прокурора липсва пълен и задълбочен анализ на
7
събраните по делото доказателства и наличните между тях противоречия. При
противоречиви гласни доказателства прокурорът е следвало да посочи на кои
дава вяра,като ги съпостави с останалите по делото доказателства,като
изложи съображения в тази насока,респективно кои не кредитира и поради
какви съображения,което,както е посочил и РС-Луковит в конкретния казус
не е сторено,поради което и постановлението за прекратяване на
наказателното производство е необосновано ./арг. Чл.305,ал.3,изр.2./
В конкретния казус събраните гласни доказателства са противоречиви.
В едната група са показанията на пострадалата И. Ц., подкрепени от
показанията на съпруга й И.И.Г. и свидетелите М.И. Г.ев, К.Б., К.П.К. и
К.П.И., К.М.Г. и Б.А.В..
В другата група са показанията на сочения от пострадалата за
извършител Г.П. Г.ев и подкрепящите го показания на свидетелите Г. И.ов Х.,
И. Р. И.ов и Я.К.Г..
НаЛ. са противоречия относно едни и същи факти между показанията
на пострадалата и съпруга й, от една страна, и показанията на Г. И.ов Х., И. Р.
и Я.К.Г., от друга страна относно редица обстоятелства. Така например И.Г.
твърди, че не се е срещала с посочените лица на територията на Германия, че
тя е съобщила на съпруга си по телефона, че е отвлечена от Г.П. и че се
намира в Щутгарт, като му е изпратила по Вайбър снимки на паркинга и
сградите около него и така той я е намерил; след това съпругът й се качил да
управлява джипа, тя била на предната седалка, а на задната седалка се качил
К.Б.. В същия смисъл са и показанията на И. Г.ев, който изобщо не споменава
за някаква комуникация и съдействие от страна на Г. И.ов Х., И. Р. и Я.К.Г. и
присъствието на същите на мястото, на което се е намирал джипа със
съпругата му. Свидетелите М.И. Г.ев, К.Б., К.П.К. и К.П.И., които са
пристигнали с И. Г.ев също не споменават, че на мястото, на което са
намерили джипа с И., са присъствали и горепосочените лица.
Свидетелите Г. И.ов Х., И. Р. И.ов и Я.К.Г. твърдят, че са се срещнали
с И. и Г.П., като са вечеряли заедно в заведение „Макдоналдс" в Щутгарт; че
те през цялото време са комуникирали по телефона със съпруга на И. - И.
Г.ев; уговорили са с него и с Г.П. последният да остави джипа с И. на
паркинга при публичния дом в близост до Щутгарт, като Г. Х. лично е
изпратил на И. Г.ев локацията на мястото; тримата свидетели са присъствали
при пристигането на И. Г.ев и останалите на посоченото място, като Г. Х.
8
дори се е качил в джипа при И. Г.ев и И., за да ги изведе до магистралата, в
тяхно присъствие набрал по телефона Г.П., който разговарял с И. по видео-
връзка.
Всички тези противоречия в свидетелските показания е следвало да
бъдат отстранени чрез съответните очни ставки, което в хода на
разследването не е извършено. Изясняването на противоречията е необходимо
с оглед установяване на обективната истини по делото,респективно даване на
обоснован отговор на кои показания се дава вяра,на тези на пострадалата или
на Г.П..
На л.85 от ДП е приложен протокол за очна ставка между Г.П. и И.
Г..Останал е неизяснен въпроса за събитията на 10.01.2020г.,респективно не е
отстранено противоречието относно един от основните факти, а именно
доброволно ли е пътувала Г. с П.,или е била принудена от него.Т.е.следва да
бъде извършена нова очна ставка между двамата като бъде изяснен този
въпрос.Все в тази връзка в показанията си на 02.12.2020г.,л.180 и сл.от ДП Г.
сочи,че е чула разговор между Г.П. и Я.К., при който П. му е казал,че ще
остави Г. да работи като проститутка в публичния дом.За такъв разговор и
такива обстоятелства свидетеля Я.К. не сочи да е провеждан между тях./л.122
ДП/.Също така свидетеля И. Р. И.ов в показанията си сочи,че Г. е заявила,че
иска да работи като проститутка,а не както тя сочи,че Г.П. я карал да работи
като такава./л.209 ДП/.
В разпита си на 03.11.2020г. Г. е съобщила данни и за извършено
изнасилване от страна на Г.П../л.184/.И този въпрос е останал неизяснен и
следва при нова очна ставка м-у нея и Г.П. също да бъде
поставен,респективно прокурора да изложи съображения дали приема,че не е
осъществено и/или е осъществен такъв престъпен състав.
В зависимост от резултата от очната ставка,такава следва да бъде
извършена и между Г. и Г. И.ов Х., И. Р. и Я.К.Г..Така например св-ля И. Р.
твърди,че е възприел разговор между И. Г. и съпруга й,при който тя е
заявила,че не го иска и не желае да се връща при него.Нещо повече свидетеля
сочи,че Г. е искала да остане в Германия и да работи като проститутка,както е
посочил и че знае,че между нея и Г.П. е имало интимни отношения от поне 10
години./л.113 ДП/ .За такива интимни отношения сочи и св-ля К.К../л.68/.
Процесуално издържан е и извода на РС-Луковит,че в постановлението
са изложени доводи за липсата на признаците на квалифицирания състав по
9
чл. 159б, ал. 2 вр. чл. 159а, ал. 2, т. 2 от НК /тъй като пострадалата е тръгнала
доброволно с Г.П. за чужбина, придвижването е станало със собствения й
автомобил/,но не е обсъдено обаче дали не са наЛ. признаците на основния
състав на трафик на хора по чл. 159а, ал. 1 НК при форма на изпълнителното
деяние „набиране", за реализирането на който е без значение наличието на
съгласие от страна на жертвата, дори и когато активната страна е жертвата, а
не деецът /ТР № 2/16.07.2009 г. по т.д. № 2/2009 г. на ВКС, ОСНК/.
Неоснователно в тази връзка е възражението в протеста,че данни за
престъпление по чл.159а, ал.1 от НК, липсвали още по време на образуване на
досъдебното производство, именно поради което ДП е образувано по чл. 159
б, ал. 2, вр. чл. 159 а, ал. 2, т. 2 от НК,тъй като от страна на прокурора не са
изложени съображения защо приема,че липсват такива данни,още повече,че
както вече се посочи и по-горе към настоящия момент са налични
противоречиви гласни доказателства в тази насока.
С оглед посочените съображения,въззивната инстанция приема
протеста за неоснователен и като такъв следва да бъде оставен без уважение
,а определението на РС-Луковит потвърдено като законосъобразно и
обосновано .
След отстраняването на подробно посочените противоречия в
настоящото определение и определението на РС-Луковит,според въззивната
инстанция може да се направи обоснован извод за наличието и/или липсата
на състав на престъпление от общ характер,което от своя страна да бъде
основание за прекратяване на наказателното производство .
Водим от гореизложеното и на основание чл.243 ал.8 НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №65 от 30.03.2022 год. по ЧНД
№20214320200277/2021 год. по описа на PC Луковит, с което е отменено
постановление от 16.04.2021г. на Районна прокуратура Ловеч - ТО Тетевен, за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство
№34/2020 год. по описа на ОСлО-Ловеч.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11