№ 37
гр. Тополовград, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милена Ив. Семерджиева
при участието на секретаря К.П.П.
като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело №
20242320100326 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на
Е. Д. А. от ***********, подадена чрез пълномощник адв.Г. П. Д. от АК-
Ямбол ПРОТИВ М.П. гр. ***********.
Твърди се в исковата молба, че въз основа на издаден изпълнителен лист
по възз.гр.д.№ 534/2022 г. на ЯОС, ищцата е депозирала молба до ДСИ при
ЕРС за образуване на изпълнително производство против „***********“
ЕООД с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр.П., за
предаване владението върху земеделски земи, находящи се в землището на
с.Лесово, общ.Елхово. С постановление от 09.03.2023 г. на ДСИ при ЕРС е
образувано изпълнително дело № 56/2023 г., по което с разпореждане от
20.04.2023 г. е насрочен въвод във владение на недвижимите имоти, като е
определена дата за въвода 16.05.2023 г. Въвода е проведен на тази дата и
продължен на 19.05.2023 г. За образуване на производството и извършване на
въвода ищцата е заплатила сумата общо от 2575 лева, включваща държавни
такси, възнаграждение за вещото лице и разноски по реалното изпълнение на
трасирането. В последствие длъжника е сезирал ЯОС с жалба против
1
извършения въвод, посочвайки доводи, че е нарушена процедура по
уведомяването, респ. правата му. По жалбата е образувано възз.гр.д.№
440/2023 г. на ЯОС, по което с Решение от 07.11.2023 г. е отменен въвода във
владение на недвижимите имоти извършен от ДСИ.
Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК, разноските
по изпълнението са за сметка на длъжника, което е дало основание на ищцата
да депозира в изпълнителното производство молба за събирането им и
въпреки, че изпълнителните действия на ДСИ са били отменени, то
разноските извършени от ищцата не са възстановени, макар да са били
дължими от длъжника. Твърди се, че причини за това са действия на ДСИ
отменени от съда като незаконосъобразни и е налице непозволено увреждане
от негова страна. Поради допуснати нарушения от ДСИ при ЕРС, установени
с влязло в сила решение на съда, ищцата е била принудена да поиска
изпълнението да продължи при друг съдебен изпълнител и цялото
изпълнително производство е изпратено на ЧСИ И.Х. с район на действие ОС
– Ямбол. Последната е образувала изпълнително дело № 1481/2023 г. по което
е извършен въвод на същите недвижими имоти на 02.04.2024 г. Разноските
свързани с този въвод са погасени частично от суми заплатени от длъжника, а
остатъка е заплатен отново от взискателя в случая ищцата.
С оглед на това се твърди, че са налице законовите предпоставки за
ангажиране отговорността на МП по чл.49 от ЗЗД, заради причинени вреди в
размер на 2575 лева в резултат на виновните противоправни действия на ДСИ
при ЕРС.
Поради което се претендира да бъде осъдено МП на РБ да заплати на
ищцата сумата от 2575 лева, ведно със законната лихва от предявяване на
исковата молба и направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата не се явява, но вместо нея се явява
процесуалния представител адв.Д., който поддържа изцяло исковата
претенция и претендира тя да бъде уважена с всички законни последици.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, който в
законоустановения срок е подал писмен отговор на основание чл.131, ал.1 от
ГПК.
В писмения отговор е направено искане на основание чл.219, ал.1 от
ГПК за привличане на трето лице – помагач на страната на МП на ДСИ С. К.
2
С., който е извършил спорните изпълнителни действия, както и е предявен с
писмения отговор за съвместно разглеждане в настоящото производство
обратен иск от МП срещу ДСИ С. С..
С Определение № 346/22.11.2024 г. е допуснато до участие третото лице-
помагач, както и е допуснат за съвместно разглеждане в условията на
обективно евентуално съединяване с главния иск предявения обратен иск с
посочено правно основание чл.54 от ЗЗД. Със същото определение съдът е
постановил да се изпрати препис от исковата молба, уточняващата такава, от
писмения отговор на ответника и препис от обратния иск на третото лице за
писмен отговор по чл.131 от ГПК. В законоустановения едномесечен срок е
постъпил отговор от С. К. С. чрез пълномощник адв.П. Д. от САК с вх.№
1559/27.12.2024 г.
В писмения отговор на ответника по главния иск се оспорва изцяло
исковата претенция на ищцата като се твърди, че тя е неоснователна и
недоказана, тъй като не са налице предпоставките за ангажиране на търсената
отговорност, в конкретния случай не е налице незаконосъобразно действие на
ДСИ, негова вина, както и не е налице вреда и причинна връзка като елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане. Поради което се
претендира неговото отхвърляне със всички законни последици.
В писмения отговор по обратния иск подаден от ДСИ С. също се
оспорва като неоснователен и недоказан главния иск, като се твърди, че не са
налице законовите предпоставки за търсене на отговорност, а също така се
твърди, че е неоснователен и обратния иск на МП, като се навяват доводи, че в
отношенията между работодателя и работника по учредената трудово-правна
връзка действие имат разпоредбите на чл.203 – 206 от КТ за евентуално
търсене на ограничена имуществена отговорност, а не на пълна такава,
поради което е неприложима разпоредбата на чл.54 от ЗЗД. Поради което в
писмения отговор се претендира отхвърляне както на главния, така и на
обратния иск и присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание ответника по главния иск МП – София, чрез своя
процесуален представител подържа изложените в писмения отговор
възражения, като доразвИ. последните и претендира за отхвърляне изцяло на
исковата претенция и съответно в случай на уважаването й, претендира да
бъде уважен предявения обратен иск срещу третото лице – помагач ДСИ С..
3
В съдебно заседание третото лице – помагач не се явява и не изпраща
представител.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Въз основа на издаден изпълнителен лист по възз.гр.д.№ 534/2022 г. на
ЯОС, ищцата е депозирала молба до ДСИ при ЕРС за образуване на
изпълнително производство против „***********“ ЕООД с ЕИК ***********,
със седалище и адрес на управление гр.П., за предаване владението върху
земеделски земи, находящи се в землището на с.Лесово, общ.Елхово. С
постановление от 09.03.2023 г. на ДСИ при ЕРС е образувано изпълнително
дело № 56/2023 г., по което с разпореждане от 20.04.2023 г. е насрочен въвод
във владение на недвижимите имоти, като е определена дата за въвода
16.05.2023 г. На длъжника на посочения по делото адрес, който е вписания в
ТР адрес на управление на Търговското дружество е изпратена призовка за
принудително изпълнение в която е посочена датата за насрочения въвод и
призовката е връчена на адв.Десислава Табанлиева като пълномощник.
Връчването на призовката е извършено на 28.04.2023 г. в ПОС с отбелязване
от страна на връчителя, че на адреса на дружеството няма офис, нито
служители на които да бъде връчена призовката. Върху разписката ДСИ е
поставил резолюция, че длъжника следва да се счита редовно уведомен.
Установено е, че за представителната власт на адв.Табанлиева по отношение
на длъжника по изпълнителното дело не е представено пълномощно. Такова
последната има единствено и само в гражданското производство до
приключването му в последната инстанция, видно от писмо на ЕРС, по което
всъщност е издаден изпълнителния лист въз основа на който е образувано
изпълнителното дело. След като е приел, че длъжника следва да се счита за
редовно уведомен ДСИ при РС-Елхово е провел насрочения въвод на
16.05.2023 г., който е бил продължен на 19.05.2023 г. С протоколи за въвод във
владение взискателя – ищца по настоящото производство А. е въведена във
фактическо владение на имотите.
Длъжника „***********“ ЕООД е обжалвал извършения въвод като е
сезирал ОС-Ямбол с доводи, че е нарушена процедурата по уведомяването,
респ.правата му. По жалбата е образувано възз.гр.д.№ 440/2023 г. на ЯОС, по
което с Решение № 349/07.11.2023 г, влязло в законна сила на 07.11.2023 г.,
4
ЯОС е отменил въвода във владение на недвижимите имоти извършен на
16.05.2023 г., продължен на 19.05.2023 г. по изп.дело № 56/2023 г. на ДСИ при
ЕРС, като в мотивите съдът приема, че е нарушена процедурата по
уведомяване на длъжника и ДСИ незаконосъобразно е приел, че длъжника е
бел редовно уведомен.
По това изпълнително дело ищцата видно от заключението на вещото
лице е внесла сума в размер на 2602,60 лева, включваща държавна такса за
образуване на делото, други такси свързани с издаване на удостоверения,
справки, такса по чл.49 от ГПК, възнаграждение за вещо лице с чието
съдействие имотите са трасирани и обозначени на терена, както и разноски по
реалното изпълнение на трасирането. За тази сума е изготвена сметка от ДСИ
Елхово за размера на дълга /Приложение №1/16 към заключението на вещото
лице/.
След влизане в сила на съдебното решение, на 21.11.2023 г. е подадена
молба от взискателя – ищцата по настоящото дело А. до ДСИ за препращане
на изпълнителното дело на ЧСИ И.Х. с район на действие ЯОС, за
продължаване на изпълнителните действия, след което ДСИ е разпоредил
незабавно делото да се прехвърли на ЧСИ. Съответно при ЧСИ И.Х. е
образувано изпълнително дело № 1481/2023 г. по което принудителното
изпълнение е продължило като е извършен отново въвод във владение на
02.04.2024 г.
При прехвърляне на делото при ЧСИ от последното е издадено
Постановление за приемане на разноски/Приложение №2/5 към заключението
на вещото лице/, съгласно което от ДСИ при ЕРС по банкова сметка на ЧСИ
И.Х. е преведена сумата и тя е приела в размер на 2810,60 лева. Тази сума е
била платена от длъжника на основание сметка размера на дълга с изх.№
2759/26.07.2023 г. по И.Д.№ 56/2023 г. В горецитираното постановление на
ЧСИ от 09.04.2024 г. е записано, че в изпълнителното производство по
образуваното при ЧСИ И.Д. тя е приела разноски за сметка на длъжника общо
в размер на 3617,40 лева, от които е приспаднала сумата от 2810,60 лева –
авансово внесена от взискателя по И.Д.№ 56/2023 г. на ДСИ и възстановена от
длъжника по това И.Д. и остатъка – сума в размер на 806,80 лева са били
платени от взискателя – ищцата по делото.
По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза от
5
която се установява с оглед уточнението в съдебно заседание, че общия размер
на платеното от взискателя – ищец по делото и длъжника по двете
изпълнителни дела, респ. приетите и внесени суми са както следва: от Е. А. -
3988,56 лева, от длъжника „***********“ ЕООД - 4406,61 лева, като с
платежни нареждания от 03.10.2024 г. и 26.03.2025 г., ЧСИ е възстановила на
взискателя А. ищца по делото обща сума в размер на 1385,96 лева. В
заключението си вещото лице посочва също при отговорите на поставените
му въпроси, че сумата в размер на 2810,60 лева първоначално внесена от
ищцата по изпълнителното дело при ДСИ авансово и съответно преведена на
ЧСИ след изпращане на делото от ДСИ не е била възстановена на ищцата –
взискател по изпълнителното дело от ЧСИ, а с нея е платена на 14.05.2024 г.
на фирмата извършила трасирането на имотите за въвода във владение по
новообразуваното изпълнително дело при И.Д. при ЧСИ въз основа на
издадена фактура № 719/08.04.2024 г.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са
документи съставени по съответния ред и в съответната форма и неоспорени
от страните. Съдът дава вяра и на заключението на вещото лице което е пълно,
обективно, мотивирано и подкрепено и в съответствие с другите събрани по
делото писмени доказателства.
С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът
достигна до следните правни изводи:
С исковата молба е предявен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД във
вр. с чл.441, ал.1, предл.2-ро от ГПК за присъждане на обезщетение за
причинени вреди от процесуално незаконосъобразно принудително
изпълнение.
При условията на обективно евентуално съединяване с главния иск е
предявен и обратен иск от ответника, против третото лице-помагач, с правно
основание чл.54 от ЗЗД.
По отношение на главния иск:
Предявения главен иск е осъдителен, с правно основание чл.441 от ГПК
във вр. с чл.49 от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба, отговорността на ДСИ за
вреди причинени от процесуално незаконосъобразно принудително
6
изпълнение се ангажира по реда на чл.49 от ЗЗД, като работодателя по смисъла
на чл.278 във вр. с чл.265 от ЗСВ – М.П. е легитимираната ответна страна в
процеса, тъй като се касае за действия – държавен съдебен изпълнител – в
трудовоправни отношения с него по силата на трудов договор сключен с
Министъра на правосъдието.
Поначало, в общия случай за да се ангажира гражданската недоговорна
отговорност за непозволено увреждане на ответника като юридическо лице
следва да се установи едновременното наличие на всички, само обективни
елементи на сложния фактически състав на деликта, въведени в хипотезата на
чл.49 от ЗЗД, а именно – деяние – действие или бездействие; вреда; причинна
връзка между тях; противоправност на деянието и авторство на лице, на което
е възложена определена работа, като вината на последното се презумира.
Отговорността на ответника като юридическо лице е с идентичен фактически
състав на общия по чл.45 от ЗЗД, като отклонението е само относно
опосредяването на отговорността на носителя й, чрез пораждането й заради
действия на други физически лица на които е било възложено от отговарящия
субект, извършването на определена работа при и по повод на която са
причинени вредите. Така тя има характер на обективна, безвиновна и
гаранционно обезпечителна – субектът й отговаря за виновно поведение на
друго лице, без самият той да е носител на вина в юридическия смисъл.
Нормата на чл.441 ал.1 от ГПК, прецизира основанието за отговорността
като дефинира противоправното деяние като „процесуално незаконосъобразно
принудително изпълнение“. В случая, ключовия аргумент на ищцата се състои
в твърдението, че въвода във владение който е извършен от ДСИ при ЕРС е
отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение именно
поради това, че не е извършено законосъобразно надлежно уведомяване на
длъжника за този въвод, а ДСИ е приел, че той е надлежно уведомен и в
противоречие със законовите разпоредби и е извършил последния въпреки
това като е събрал и съответните такси авансово от взискателя – ищца по
делото. А предвид разпоредбата на чл.79 ал 1 т.2 от ГПК разноските по
изпълнението не могат да бъдат за сметка на длъжника когато изпълнителните
действия са отменени от съда.
В конкретния случай съдът счита, че са налице като установени и
доказани по безспорен начин всички предпоставки за ангажиране на
7
отговорността на ответника.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че е
налице процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, касаещо
извършен въвод от ДСИ при ЕРС. С влязлото в сила съдебно решение на ЯОС
приложено по делото, което съгласно разпоредбата на чл.297 от ГПК е
задължително и за всички съдилища, учреждения и общини в РБ е прието, че
поради това, че длъжника по изпълнителното производство не е бил редовно
уведомен за въвода съобразно изискванията на ГПК и въпреки това ДСИ е
извършил процесния въвод като е приел, че е редовно уведомен в
противоречие на тези законови изисквания, последния се явява изцяло
незаконосъобразен и като такъв е отменен по подадената жалба на длъжника.
Съдът в настоящия си състав счита, че е неоснователно твърдението на
ответника, че в това производство следва наново да се преценя
законосъобразността на действията на ДСИ и да се пререшава този
въпрос/какъвто аргумент се излага в писмения отговор на ответника/.
Съдебното решение както се посочи по-горе следва да се зачита , има своите
предели на действие и не е допустимо наново да бъде пререшаван спор решен
с влязло в сила решение, а и настоящия съдебен състав напълно споделя
изводите и констатациите на решаващия съд изложени в процесното съдебно
решение.
С оглед на изложеното съдът счита, че е установено и доказано
незаконосъобразното действие на ДСИ, което е довело до нанасяне на вреда на
ищцата и последната е в причинна връзка с действието на ДСИ. Съгласно
разпоредбата на чл.79, ал.1, т.2 от ГПК, разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника, освен в случаите когато изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. В случая е налице
втората алтернатИ., налице е отменено изпълнително действие на ДСИ, което
по безспорен начин е установено, че е противоправно и именно поради това
направените от ищцата разноски по изпълнението не могат да й бъдат
възстановени от длъжника и в това се изразява нанесената й вреда. Ищцата в
случая, макар и добросъвестно да е заплатила всички такси и разноски в
изпълнителното производство не би могла да ги претендира от длъжника
поради отмяна действията на ДСИ, макар, че тази отмяна не е по нейна вина,
нито по причина изхождаща от нейното поведение, а единствено поради
допуснато нарушение на закона от страна на ДСИ, което е установено с
8
влязлото в сила решение на ЯОС. За това и съдът счита, че е налице причинна
връзка между действията на ДСИ и причинената вреда.
Относно размера на причинената вреда съдът счита, че следва да се има
предвид изцяло заключението на вещото лице по съдебно-икономическата
експертиза, както и уточнението му при разпита му в съдебно заседание и
приема, че размера на вредата се равнява на разликата между общия размер на
платеното от взискателя по изпълнителните дела – ищца по настоящото дело
А. и възстановената й сума от ЧСИ И.Х. на основание платежни нареждания
от 03.10.2024 г. и от 26.03.2025 г. Вещото лице уточнява, че общо платеното от
взискателя по изпълнителните дела на ДСИ и ЧСИ е в размер на 3988,56 лева,
включващо и адвокатското възнаграждение от 400 лева, което не е упоменато
в експертното заключение, но е уточнено в с.з. и са налице доказателства за
това. А общо възстановеното й с горепосочените платежни нареждания е в
размер на 1385,96 лева. Т.е. получава се разлика от 2602, 60 лева. Тъй като
ищцата в исковата молба претендира сума от 2575 лева и не е поискано
увеличение размера на иска на основание чл.214 от ГПК, съдът не може да
присъди повече от претендираното и за това исковата претенция следва да
бъде уважена в претендирания размер – 2575 лева, а не в размер на по-
голямата сума установена от вещото лице.
Освен наличието на безспорно установено процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение, вреда, причинна връзка между
тях и противоправност на действието безспорно установено със съдебното
решение, съдът счита, че е налице и субективния елемент като вината на
лицето на което е възложена определената работа в случая ДСИ се презумира
и тази презумирана вина не е опровергана по никакъв начин от събраните по
делото доказателства. Напротив последователността на установените факти
показва, че ДСИ е действал contra lege без да има уважителни причини за това,
тъй като е разполагал с процесуална възможност изцяло да предотврати
незаконосъобразния резултат като приложи процесуалния ред уреден в чл.50
от ГПК за връчването на съобщения на търговци и юридически лица и след
това да извърши процесния въвод.
В обобщение настоящия състав намира, че еднозначно са доказани
всички елементи на фактическия състав на чл.49 от ЗЗД и специалната
хипотеза на чл.441, ал.1 от ГПК, поради което следва да се ангажира
9
гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника. Искът е изцяло
основателен и доказан и следва да се уважи в пълния предявен размер, който
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата, като сумата се
присъди със законната лихва от предявяване на иска до окончателното й
изплащане.
По отношение на обратния обективно съединен иск предявен от
ответника срещу третото лице - помагач:
Съдът счита, че и този иск е основателен и доказан и следва да се уважи.
Ответника има регресно притезание спрямо което правото на ищеца по
първоначалния иск е преюдициално. Доколкото обратния иск основаващ се на
разпоредбите на чл.54 от ЗЗД във вр. с чл.219 ал.3 от ГПК е обусловен от
основателността на първоначалния иск против ответника и има пълно
съвпадение между фактите подлежащи на установяване, основанията, размера
и приложимите правни норми по двете претенции, обратния иск на ответника
като лице отговарящо за виновните действия на привлечения от него помагач в
процеса е изцяло основателен и доказан и следва да се уважи в пълния
предявен размер от 2575 лева.
При този изход на делото следва да се уважи искането за присъждане на
разноски в полза на ищцата, които са в общ размер на 703 лева включващи
адвокатско възнаграждение 600 лева и държавна такса в размер на 103 лева.
Също така следва да се уважи искането за присъждане на разноски в
полза на МП, направено в предявения обратен иск по отношение на третото
лице-помагач които са в размер на 680 лева – платено възнаграждение за
вещо лице.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М.П. гр. *********** ДА ЗАПЛАТИ на Е. Д. А. с ЕГН
********** от *********** сумата 2575 лв./две хиляди петстотин
седемдесет и пет лева/ - представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от процесуално незаконосъобразно принудително
10
изпълнение по изпълнително дело № 56/2023 г. на ДСИ при ЕРС, осъществено
от ДСИ С. К. С., изразяващо се в извършване на незаконосъобразен въвод във
владение, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 17.09.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски
в общ размер на 703,00 лв./седемстотин и три лева/.
ОСЪЖДА С. К. С. с ЕГН ********** с адрес за призоваване по
месторабота: *********** ДА ЗАПЛАТИ на М.П. гр. *********** на
основание чл.54 от ЗЗД във вр. с чл.441, ал.1 от ГПК сумата 2575 лв./две
хиляди петстотин седемдесет и пет лева/ - представляваща регресно вземане
за платеното от него на Е. Д. А. обезщетение за причинени имуществени
вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по
изпълнително дело № 56/2023 г. на ДСИ при ЕРС, осъществено от ДСИ С. К.
С., изразяващо се в извършване на незаконосъобразен въвод във владение,
ведно със законната лихва от предявяване на иска – 17.09.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата, след като М.П. гр. София изпълни
постановеното срещу него осъдително решение по предявения от Е. Д. А. иск.
ОСЪЖДА С. К. С. с ЕГН ********** с адрес за призоваване по
месторабота: *********** ДА ЗАПЛАТИ на М.П. гр. ***********
направените по делото разноски в размер на 680,00 лв./шестстотин и
осемдесет лева/.
На основание чл.223, ал.1 от ГПК, постановеното решение има
установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна
и съгласно ал.2 това което съдът е установил в мотивите на решението си е
задължително за третото лице в отношенията му със страната на която помага
или която го е привлякла.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен
срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
11