Р
Е Ш Е Н И Е
№
260584 / 21.5.2021г.
гр. Перник, 21.05.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на двадесет и втори април, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Лили Добрева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 05958 по описа на съда за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни
искове от Ц.Г.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, с ЕИК: ********* и с адрес:
гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1, с които се иска постановяване на съдебно
решение, с което ответника да бъде осъден да заплати на ищеца, в качеството й
на притежател на ½ от правото на собственост, сумата от 9 556,20
лева, представляваща наемоподобен доход за периода от 06.11.2018г. до
06.11.2020г. включително, за имот пл. № 1559А в кв. 8 по плана на гр. Перник,
кв. „Рудничар“ с идентификатор 55871.504.976, ведно със законната лихва върху
сумата от 9 556,20 лева, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното й изплащане.
В исковата молба се сочи, че ищцата е собственик на
основание наследство, делба и придобивна давност на ½ от недвижим имот,
представляващ: 1/2 идеална част от дворно място - както е посочено в нот. акт №
170, том. V, дело № 1673/1976 г., от 1170 кв.м., находящо се в гр. Перник,
местността „Бели брег" /"Рудничар"/, което по кадастралния план
на гр. Перник е част от имот пл.№ 853, при съседи на частта: В.С., Е. С.,
наследниците на Л. В., Л. А., В.Г. и път, а въз основа на
дворищно-регулационния план, одобрен със заповеди № 1904/24.12.1986 г. и №
8699/20.11.1990 г. - дворно място с площ от 1142 кв.м., находящо се в гр.
Перник, кв. „Рудничар", образуващо имот пл.№ 1559А в кв. 8 по кадастралния
план на гр. П., кв. „", при съседи: улица, В. Г. Ж., н-ци на В. С., н-ци
на Е. С., попадащ в УПИ I - за районен център и по кадастрална карта и
кадастрални регистри на гр. Перник, одобрени със заповед № РД-18-91/13.10.2008
г. на АГКК - поземлен имот с идентификатор 55871.504.976 с адрес на поземления
имот гр. Перник, ул. „1-ва", № 20 и с площ на поземления имот 1134 кв.м.,
с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно
ползване - за друг вид застрояване, с номер по предходен план 1559а, кв. 8,
парцел I, при съседи поземлени имоти с идентификатори: 55871.504.906,
55871.504.977, 55871.504.957, 55871.504.943, 55871.504.942, 55871.504.941,
55871.504.940. Уточнява се, че собственик на останалата ½ идеална част
от описания имот е бил братът на ищцата – С. Г.С., респ. след смъртта му – на
неговите наследници.
Ищеца сочи, че повече от 40 години мястото
му е изцяло завзето от ответната страна, като без знанието на ищеца ответникът
е изградил постройки в имота, които се стопанисват и ползват от Община Перник.
Освен това, имотът, извън постройките в него, е бил асфалтиран. Сочи се, че
въпреки отправените покани до ответника, последният отказва да заплати на ищеца
обезщетение за използване на процесния недвижим имот. Ищецът твърди, че с
поведението си ответника го е лишил от полагащите му се граждански плодове за
ползваните от него части за имота му, както и за тези, които би ползвал,
представляващи месечните наемни вноски, които би получил ако последния му ги е
заплащал по пазарни цени, или които би получил, ако ги е бил отдал под наем по
пазарни цени. Намира, че ответника, без да бъде собственик, от една страна и
неплащайки какъвто и да било наем, от друга страна, се е обогатил за сметка на
ищеца, поради което следва да му заплати претендираната сума.
В
предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът, чрез
процесуалния му представител, е подал писмен отговор на исковата молба, с който
оспорва по основание и размер предявените искови претенции. Твърди, че ищцата
не е собственик на въпросните сгради, тъй като същите са собственост на Община
Перник, придобити по давност. Поради това, на основание чл. 64 от ЗС Община Перник
има право да ползва както тези сгради, така и поземления имот, в който те са
изградени, доколкто ползването на терена е необходимо, за да се ползват
сградите, съгласно тяхното предназначение. Поради това, ответника намира, че не
дължи плащане на обезщетение по чл. 59 ЗЗД.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са от страна на
ищеца обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 124 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Разпоредбата на чл.59 от ЗЗД урежда
общия състав на неоснователното обогатяване, включващ следните елементи:
обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняване на друго лице, свързано със
съответното обогатяване, отсъствие на основание за обогатяването и липса на
възможност за защита на обеднелия чрез друг иск. Типичен пример за такова неоснователно обогатяване е ползването на чужд
имот без основание. Съгласно установената съдебна практика ако ответникът ползва имота без правно
основание отговорността му да обезщети собственика се изразява в спестен от
него наем, който би плащал за ползване на имота, като обедняването на
собственика и обогатяването на ползвателя/държателя са една и съща сума,
измерваща се в пазарен наем за процесния имот, който би получил за спорния
период /Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на
ВС, решение № 587 от 1.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 941/2009 г., IV г. о., ГК,
решение № 55 от 28.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 652/2011 г., III г. о., ГК и
решение № 267 от 20.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 13/2013 г., III г. о., ГК, решение № 252 от 23.01.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 2858/2014 г., III г. о., ГК, решение № 276/22.10.2013г. по гр.д. № 1172/2012г.,
ІVг.о., ГК/.
По
делото, от страна на ищеца са ангажирани писмени доказателства, целящи да го
легитимират като собственик на ½ идеална част от прецесния недивжим имот,
от които се установява следното: от приетото Удостоверение за
наследници № 326/07.07.1992г., издадено от Община - Перник, се установява, че Ц.Г.Т. и Симеон Георгиев
Спасов са законни наследници па Г. С. Ж., бивш жител ***, починал през 1932г.
Като такива по силата на
чл.15, ал.1 във връзка с чл. 14 от ЗН (отм.), те се явяват наследници по право
на заместване на Л. С. Ж., бивша жителка на гр. Перник, починала на 28.11.1943
година. Същата е майка на починалия преди нея неин син Г. С. Ж. В последствие,
видно от протокол от 25.06.1959 година по гр. д. № 422/1959 година е извършена
делба на наследството па Л. С. Ж., при която в дял на Ц.Г.Т. и Симеон Г. С. са
поставени три имота, един от които е имотът, предмет па настоящото
производство. След това осъществяваното от тях владение е продължило от тях,
като през 1976 година, двамата са се снабдили с нотариален акт № 70, том V, дело № 1673/1976 година на Нотариуса при Пернишкия районен съд за право на
собственост върху имота, придобито на основание давностно владение.
От писма №
2362/31.07.1997 година и № 4305/08.12.1997 година и двете на Община Перник с
видно, че със заповед № 467/11.05.1966 година на ГНС, е открито производство по
отчуждение па процесния имот, като с
протокол от 15.03.1967 година е определен размера па обезщетенията, които да
бъдат изплатени на засегнатите лица. Сумите за обезщетение са били депозирани в
ДСК- гp. Перник с
платежно нареждане № 3670/17.03.1967 година, но липсват разписки за уведомяване
на собствениците, както и че обезщетението е получено. С молби №
55-01-28/23.08.1988 година, № ТСУ-801/l1.05.1992 година, № 47/16.03.1993 година и
ТСУ-2180/23.08.1993 година Ц.Г.Т. и С. Г. С.,
са поискали да им бъде заплащан наем за имота или да бъде извършено
надлежно отчуждаване па същия. Вследствие на тези молби със заповед №
405/17.02.1993 година па Кмета на Община Перник, е открито производство по
отчуждаването на имота. Липсват доказателства това производство да е приключило
към настоящия момент. От показанията на посочените свидетели, както и от заключението на изслушаната по делото
съдебно-техническа експертиза се установява,
че изградените в имота сгради с изключение на трафопоста, се ползват от
Община Перник, лично или чрез трети лица, на които помещенията са отдадени под
наем.
С
оглед на гореизложеното и доколкото не с
опровергана презумпцията на чл.30, ал.2 от ЗС, съдът приема за установено, че
ищцата Ц.Г.Т. е собственик на 1/2 идеална част от процесния недвижим имот. Това
право на собственост не е отречено и от Община Перник, която първоначално
извършва отчуждаване на имота, но без да изплати дължимото се на собствениците
обезщетение, а впоследствие по повод молба на С. Г.С.е започнала ново
производство за отчуждаването му по отношение на тях. Община Перник е завзела
имота, позовавайки се на извършено със заповед № 467/11.05.1966 година, на ГНС
и протокол от 15.03.1967 година отчуждение на имота. Съгласно разпоредбата па
чл. 39, ал. 1 от ЗПИНМ (отм.) в редакцията и към посочения момент за да се
счита за отчужден определен имот, то собственика му трябва да е бил реално
обезщетен. Доколкото по делото няма доказателства дължимото се на Симеон
Георгиев Спасов обезщетение за отчуждаването на имота да е било заплатено, то същото не е породило
действие и правото на собственост на имота не е било придобито от държавата.
При това положение за Община Перник не е съществувало законово основание, въз
основа на което тя да завземе имота предмет на делото.
С
оглед гореизложеното е налице хипотезата па чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ и имотът
подлежи на възстановяване, ако са налице предпоставките на чл.2, ал.3 от същия
закон. Върху така завзетия имот Община Перник е осъществила строителство, като
е изградила посочените по-горе сгради. Доколкото, обаче, имотът не е бил
държавна или общинска собственост, то Общината е могла да извършва строителство
в него само ако притежава съответно учредено право на строеж. Съществуването на
такова не е установено, поради което Община Перник е реализирала
строителството, без да има законово основание за това, така както същото е
дефинирано с разпоредбата на чл.2, ал.4 от ЗОСОИ. С оглед на това приложение
намира разпоредбата на чл.2, ал.6 от ЗОСОИ, съгласно която, ако върху
одържавената, отчуждената или незаконно отнетата земя са извършени строежи или
са направени други промени без законно основание или след 25.02.1992 година,
собствеността върху земята се възстановява реално, а отношенията между собственика
и строителя, респективно извършилия-промените, се уреждат съгласно чл.73 и
чл.74 от ЗС, като добивите и обезщетенията по първата от разпоредбите се дължат
от 25.02.1992 година. Това означава, че собствеността върху имота се
възстановява, като собственика придобива собствеността и на извършените
строежи, които заплаща на строителя, както на недобросъвестен владелец. Само
заплащане обаче не е предпоставка да бъде придобито правото па собственост
върху строежите, тъй като това става по силата на законовата разпоредба и
именно с оглед на това възникна и задължението по чл. 74 от ЗС.
От заключението на изслушната
съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният недвижим имот
представлява имот пл. № 1559а по КРП на гр. Перник - Рудничар с площ
по скица 1130 кв.м., изчислена графично и с площ 1142 км.м. по скица от цифров
модел. Установява се, че имота не е ограден и трасиран. Представлява терен с
денивелация в посока север (североизток) - юг (югозапад). В имота са построени
едноетажна масивна постройка с две пристройки към нея и трафопост. В имота
попадат и част от изградена масивна двуетажна сграда и част от масивна
едноетажна сграда. Незастроената част от имота е частично асфалтирана.
Установява се, че едноетажната масивна постройка с две пристройки към нея
(сгради с идентификатор 55871.504.976.2 и 55871.504.976.3) е предназначена в момента на огледа за
заведение. Общата застроена площ е 107 кв.м., от които 66 кв.м. търговска площ
- зала, 31 кв.м. кухня, 5 кв.м. склад и 5 кв.м. тоалетна. Към момента на огледа
не се използва.
Трафопостът (сграда с идентификатор
55871.504.976.6) е масивен, стандартен, със ЗП от 31 кв.м. Собственост е на
"ЧЕЗ Разпределение България" АД.
Частта от двуетажната масивна сграда
попадаща в процесния имот по регулационния план е 105 кв.м., а по КК и КР (част
от сграда с идентификатор 55871.504.976.5) в имота попадат 67 кв.м. Първият
етаж представлява магазин със складови помещения. Търговската площ която попада
в процесния имот по регулационния план е 18 кв.м., а складовите помещения
попадащи в процесния имот са с площ от 87 кв.м. По КК и КР в имота попадат 67
кв.м. складови помещения. Магазинът се ползва от „Естир" ЕООД. Вторият
етаж се състои от четири помещения, коридор и тоалетна. Едно от помещенията се
използва за кафе от ЕТ „Стоян Арсов". Частта попадаща в процесния имот на
втория етаж е част от кафе, част от коридор и тоалетна.
Частта от едноетажната постройка, попадаща
в процесния имот по регулационния план е с площ от 12 кв.м., от които 3 кв.м.
са търговска площ, 9 кв.м. са складово помещение. По КК и КР частта от сграда с
идентификатор 55871.940.2 попадаща в процесния имот е с площ от 32 кв.м., от
които 16 кв.м. са търговска площ и 16 кв.м. са складово помещение. Към момента
на огледа е неизползваемо.
От
допълнителното заключение на допуснатата съдебно-техническа експеритза се
установява, че общата застроена площ по регулационния план в процесния имот е
255 кв. м. Общият прилежащ терен към изградените сгради е 364 кв. м.
От
разпитаните по делото свидетели – Б. М. Б. и Л. А. Г., се установява, че
строежа на сградите, намиращи се в процесния недвижим имот е започнал и е протекъл през 60-те и 70-те години на
миналия век, като по думите на св. Б., същите са били построени за задоволяване
на културните нужди на хората, живеещи в квартала. Свидетелката Г. пък споделя,
че доколкото й е известно сградите се ползват от ответната община.
С
оглед на горното съдът намира за установено, че Ц.Г.Т. е собственик на 1/2
идеална част от имота и на изградените в него постройки. Също така е доказано,
че имотът с постройките в него, с изключение на трафопоста, се ползват от
Община Перник. Няма доказателства това ползване да се осъществява на правно
основание. Ако ползването на имота, се осъществяваше на правно основание,
собствениците би трябвало да получат стойността на същото. След като няма
такова основание ползващия си спестява разхода за стойността на ползването, като
по този начин се обогатява за сметка па собствениците. Предвид на изложеното е
налице хипотезата на чл. 59 от ЗЗД, и така предявеният иск срещу Община Перник
с доказан по основание.
Освен
по основание, ищеца следва да докаже исковите си претенции и по размер. В тази
връзка, от изслушаното по делото допълнително заключение на вещото лице Р.Н. се
установява, че пазарната стойност на наемоподабния доход по отношение на
незастроената и застроена част от имота по действащия регулационен план на гр.
Перник, кв. «Рудничар» за исковия период, за притежаваната от ищцата ½
идеална част възлиза на 11 625,00 лева. Доколкото съдът е допуснал
изменение на иска, досежно размера му, то искът с правно основание чл. 59 ЗЗД
следва да бъде уважен, така както е предявен, с направеното в съдебно заседание
изменение.
На основание чл.
86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и
законната лихва за забава върху дължимата от ответника главница в размер
на 11625,00 лева, считано от подаване на исковата молба – 09.11.2020г. до окончателното
й плащане.
По разноските:
С
оглед изхода на делото, право на разноски има само ищеца. Същия е доказал
такива в общ размер на 1665,00 лева, които и следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран
от горното, Пернишкия районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
ОБЩИНА ПЕРНИК,
пл.”Св.Иван Рилски” №1, ДА ЗАПЛАТИ
на Ц.Г.Т.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 11 625,00,
представляваща обезщетение за неоснователно ползване на 1/2 идеална част
от недвижим имот представляващ имот пл. № 1559А, в кв.8, по плана па гр.
Перник, кв.„Рудничар", с идентификатор 55871.504.976, за периода от
06.11.2018г. до 06.11.2020г., ведно със
законната лихва върху сумата от 11625,00 лева, считано от датата на предявяване
на исковата молба – 09.11.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
ОБЩИНА ПЕРНИК,
пл.”Св.Иван Рилски” №1, ДА ЗАПЛАТИ
на Ц.Г.Т.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 1665,00 лева, представляващи направени по
делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи па обжалване, пред Пернишки
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: