Решение по адм. дело №715/2025 на Административен съд - Велико Търново

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Жалбоподателят Ю. М. Х. от [населено място], общ. Велико Търново, действащ чрез упълномощения адвокат Р. И. от ВТАК, със съдебен адрес в [населено място], [улица], ет. 2, оспорва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM - 1277451/10.08.2025г. на инспектор към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Велико Търново, с която за нарушение по чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП и на основание чл. 171, т. 1, буква “б“ от същия закон му е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.

В подадената жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на заповедта поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. Навеждат се доводи, че след като показанията на техническото средство за употреба на наркотични вещества са оспорени и е била дадена кръвна проба за анализ, то определящ е резултатът от химичния анализ. При липса на резултати от изследването на кръвта на водача, намира за недоказано твърдението на органа за шофиране след употреба на упойващи вещества, а издадена ПАМ е в нарушение на закона. Уточнява, че в АУАН от проверката липсвали вписани външни признаци за употреба на наркотични и упойващи вещества.

В о.с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. В депозирана по делото молба, процесуалният му представител моли за даване ход на делото. Посочва, че поддържа жалбата и няма доказателствени искания. Иска се отмяна на ЗППАМ. Не претендира разноски.

 

Ответникът по жалбата, инспектор към Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – В.Търново, не се явява и не се представлява. В депозиран писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Намира заповедта за законосъобразна - издадена от компетентен орган, при липса на съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с изискванията за форма на акта и целта на закона, както и без противоречие с материалноправни разпоредби. Моли за отхвърляне на жалбата. Не претендира разноски.

 

Съдът като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от правна страна следното:

На 10.08.2025г., около 04:00 часа, в град В. Търново, по ул. „Христо Ботев“ до № 62 в посока на движение към ЮПВ, Ю. М. Х. управлявал собствения си лек автомобил [Марка], с рег. № ***, образец Великобритания, като е спрян за проверка от полицейските органи. При проверката му е извършен тест с техническо средство Д. А. 5000 с фабр. № ARRС - 0077, като взетата проба отчита положителен резултат за амфетамин. Издаден е талон за медицинско и химическо изследване с бл.№ 273178 от 10.08.2025г. и водачът е съпроводен до С. на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, гр.В. Търново, където е дал кръвна проба и урина за химичен анализ с амб. № 17473 от 10.08.2025 година.

Посочените обстоятелства са установени и вписани в АУАН № 4266356/10.08.2025г. издаден от инспектор сектор „ПП“ при ОД на МВР – Велико Търново, обстоятелствената част на който съдържа същите факти и обстоятелства, като посочените в заповедта за прилагане на ПАМ. Актът за установяване на административно нарушение е подписан без възражения от жалбоподателя.

Въз основа на цитирания по – горе АУАН е издадена оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка, в която като правно основание за издаването й е посочена разпоредбата на чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП. Същата е подписана от нарушителя на 10.08.2025г.

В административната преписка се съдържа докладна записка с рег. №366р-17768/10.08.2025г. относно установен водач на МПС след употреба на наркотични вещества.

Недоволен от заповедта, Халимов я е оспорил с жалба, подадена чрез ответника на 15.08.2025 г. и въз основа на нея е образувано настоящото съдебно производство.

Като писмени доказателства по делото са приети писмените доказателства, приложени към жалбата, както и материалите, съдържащи се в административната преписка, изпратена с писмо вх. 3932/29.08.2025г. от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Велико Търново, както и допълнително представените с писмения отговор на ответника доказателства за компетентността на органа - Заповед № 366з-2605/ 28.06.2022 г. на директора на ОД на МВР – Велико Търново и Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, часови график за работа на нарядите за 16.08.2025г.

С определение от закрито заседание № 2879/11.09.2025 година съдът е задължил ответника да представи изготвения по реда на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 година протокол от лабораторно изследване за химическо или химико-токсикологично изследване за определяне концентрация на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози ведно с получения резултат, какъвто не е представен нито с писмения отговор вх. № 4199/18.09.2025 година от полицейски инспектор в сектор ПП при ОД на МВР-Велико Търново, нито по време на съдебното дирене на проведеното съдебно заседание.

Въз основа на така установеното от фактическа страна и като взе предвид констатациите, становищата на страните, и представените по делото доказателства, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интереси са засегнати от оспорения акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и пред компетентния да я разгледа съд, съгласно чл. 133, ал. 1 от същия кодекс. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът намира, че издадената заповед е валиден акт, издаден от компетентен орган. Според разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП „Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от приложената Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г., на основание чл. 165 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1.1 Главна дирекция „Национална полиция“; 1.2. Главна дирекция „Гранична полиция“; 1.3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи, в рамките на обслужваната територия. Същевременно, според представената Заповед № 366з-2605-28.06.2022г. на Директора на ОД на МВР - В.Търново, последният на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и цитираната по-горе заповед на министъра на вътрешните работи, е оправомощил различни служители при ОД на МВР – гр. В. Търново да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, и т. 6 от ЗДвП. Конкретно, в т.1.7 от заповедта като компетентни да налагат ПАМ от вида на изброените са посочени полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция, отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново за цялата територия, обслужвана от ОДМВР – В. Търново. Оспорената ЗППАМ е издадена от инспектор И. Г. Г., полицейски орган в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, който е компетентен орган, издал оспорената ЗППАМ в кръга на вменените му правомощия, поради което същата е валиден ИАА.

Оспорената заповед е издадена в предписаната от закона писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити, включително фактически и правни основания за издаване. В оспорения административен акт са посочени изчерпателно установените от прилагащия мярката фактически обстоятелства, от които се установява, че на посочената в заповедта дата и място собственото на жалбоподателя МПС е било управлявано от него самия като водачът е употребил наркотични вещества или техни аналози. Формулирана разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Независимо от горното, настоящият състав намира, че оспорената заповед е постановена при неправилно приложение на материалния закон.

С нормата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е предвидено налагането на принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Видно е, че законът предвижда два начина за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози – медицинско изследване или тест. Нормата на закона следва да се прилага съобразно регламентацията, съдържаща се и в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, към която препраща чл. 174, ал. 4 от ЗДвП.

Според обстоятелствената част на обжалваната заповед нарушението, за което се прилага процесната ПАМ, е управлението от Ю. М. Х. на собственото му МПС след употреба на наркотично вещество – амфетамин, което е установено с техническо средство Д. Д. 5000 с фабричен номер ARRC – 0077. Следователно правното основание за издаване на процесната заповед е управлението на МПС от собственика му след употреба на наркотично вещество, което следва да бъде доказано по предвидения за това ред.

В случая не се спори, че на посочената в заповедта дата и час жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил [Марка] с рег. № АЕ660WG, образец Великобритания, когато е спрян за проверка от полицейските органи. Не е спорно и че Д. Д. 5000 с фабричен номер ARRC – 0077 е годно техническо средство за измерване, съгласно Протокол за сервизна проверка от 28.03.2025г., и с него е установено наличие на амфетамин при Ю. М. Х.. Показанията на полевия тест са били оспорени от собственика и водач на МПС, което е наложило провеждане на процедурата по провеждане на химико-токсикологично изследване на биологичен материал. За такова медицинско изследване от органа е издадено съответно направление – талон за изследване /л.17 от делото/, като от съдържащите се в приложените по делото доказателства данни се установява, а и не се оспорва от страните, че от жалбоподателя е дадена кръвна проба за анализ на 10.08.2024г. в С. на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, [населено място].

Видно от разпоредбата на чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017г., установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършването на тест; 2. лицето не приема показанията на теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на тест. Отнесено към настоящия случай, при който водачът не е приел резултатите от техническото средство и му е взета биологична проба, е налице хипотезата на чл. 3а, т. 2 от Наредбата и съобразно последното изречение на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, при наличие на изследване на кръвна проба, установените при нея стойности са определящи. След като поведението на водача покрива хипотеза от нормата на чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. и не е налице някоя от хипотезите на чл. 6, ал. 10 от същия подзаконов нормативен акт, тогава показанията на полевия тест не могат да се считат за доказващи употребата на наркотични или упойващи вещества за целите на прилагането на принудителната мярка, а са необходими и определящи резултатите от проведеното медицинско изследване.

Към момента на разглеждане на делото по същество и въпреки дадените от съда указания с определение № 2879/11.09.2025г., резултати от медицинското изследване не са представени от ответника, поради което настоящият състав приема, че не е налице изготвено експертно заключение с резултати за употреба на наркотични вещества или техните аналози от жалбоподателя. При това положение, противоправното поведение на жалбоподателя Ю. М. Х. като основание за налагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП се явява недоказано. В тежест на административния орган е да установи наличието на материалноправната предпоставка за прилагането на ПАМ, а в конкретния случай това не е извършено с предвиденото от закона и избрано от водача доказателствено средство – химико-токсикологично лабораторно изследване на дадените от него биологични проби от кръв и урина, поради което и съществуването на правно релевантния юридически факт за възникването на публичното право на органа да наложи ПАМ по чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП се явява фактически и доказателствено необосновано. След като законът дава възможност на водача на МПС да оспорва резултата от направения му тест с техническо средство, като даде биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване, и жалбоподателят се е възползвал от тази възможност, административният орган е бил длъжен да съобрази посоченото обстоятелство.

Предвид така установените по делото факти съдът намира, че необосновано от гледна точка на доказателствата и неправилно от гледна точка на закона административният орган е приел, че към датата на издаване на обжалваната заповед по отношение на жалбоподателя по безспорен и несъмнен начин е установено и доказано съществуването на основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като законово регламентираната материалноправна предпоставка за налагане на ограничението. В този смисъл оспореният административен акт се явява постановен в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.

Обжалваната заповед е издадена и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, довели до фактическа, правна и доказателствена необоснованост на направения от правоприлагащия орган извод за наличието на основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП по отношение на жалбоподателя. Преди постановяването на заповедта не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, включително не е съобразено, че водачът е дал биологични проби за изследване, а именно резултатът от назначеното химико-токсикологично лабораторно изследване, по аргумент от законовата разпоредба и тази на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1/19.07.2017 г. на МЗ и МВР, е определящ за съществуването на материалноправната предпоставка за прилагането на процесната ПАМ.

Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл.171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на нарушенията. От друга страна, обаче, разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и 5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерността, че административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. В случая, освен че прилагането на обжалваната ПАМ е необосновано и недоказано от гледна точка наличието на материалноправната предпоставка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, същата не се основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел.

 

С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата е основателна. Оспорената ЗППАМ следва да бъде отменена.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, пети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Ю. М. Х. от [населено място], общ. Велико Търново Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1277451 от 10.08.2025г., издадена от полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Велико Търново.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП.