МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД №1393/2020год. по описа на РРС, втори наказателен състав.
Русенска
районна прокуратура е обвинила:
И.В.К., ЕГН
**********, в това, че:
на 16.02.2020г. в гр.Русе, по
хулигански подбуди, причинил на Г.Н.П.,***, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
пета дланна кост на
лявата ръка, довело до трайно
затрудняване на движенията на левия
горен крайник, за срок
повече от тридесет дни –
престъпление по чл.131 ал.1, т.12, вр. чл.129 ал.1, вр.ал.2 от НК
Прокурорът
поддържа обвинението.
Подс.К. не се явява. Защитникът му оспорва квалификацията „хулигански
подбуди”.
Съдът,
след преценка на събраните по делото обстоятелства, приема за установено от
фактическа страна:
Подс.И.В.К., ЕГН **********, е роден на ***г***. С българско
гражданство, средно образование, неженен, работи като професионален наставник в
"Монтюпе"ЕООД. Неосъждан (реабилитиран).
Св.Г.Н.П. към момента на деянието бил
непълнолетен, поради което и с разрешението на родителите си, се уговорил със
своя пълнолетен приятел - св.Б.А.П., на 15.02.2020г. да посетят дискотека „Шоурум”.
Вечерта на 15.02.2020г. св.Г.П. и св.Б.П.
посетили дискотека „Шоурум" в гр.Русе, където консумирали алкохол, но не
били пияни, а по-скоро развеселени. Заведението напуснали около 04:30 часа -
05:00 часа на 16.02.2020г. и тъй като нямало таксита вървели пеша по ул.”Потсдам"
в гр.Русе, в посока кръговото движение до Млечна кухня. Двете момчета докато
вървели, говорили на висок тон, крещели, шегували се помежду си, ръкомахали с
ръце.
В същото време подс.И.К. се движел с лекия си
автомобил "Мерцедес Ц 320", рег. № Р 1262 КН по ул.Потсдам" в
гр.Русе, посока към кръговото движение. В колата си държал бухалка. В района на
бившия „Хлебозавод" подс.К. минал с бавна скорост покрай двамата младежи, видял
и чул, че св.П. ръкомаха с ръце и говори на висок тон. Помислил, че свидетелите
го коментират и решил да нанесе побой на последния. Подминал ги, скрил се в
близката уличка и малко след това се върнал отново. Ускорил автомобила си,
започнал да прави дрифтове, насочил се към двете момчета и по-точно към св.П.,
като малко останало да го удари. Виждайки заплашителното поведение на
подсъдимия св.П. започнал да записва случващото се с мобилния си телефон. Подс.
К. набил спирачки, излязъл от автомобила, взел от него бухалката си и се
насочил към св.П.. Замахнал с нея към главата на св.Г.П., който вдигнал лявата
си ръка, за да се предпази. Така ударът с бухалката попаднал в областта на китката на
лявата ръка св.П.. Последният почувствал силна болка и тръгнал назад, за да се
отдалечи от нападателя, но се подхлъзнал и паднал по гръб на земята, без да се
подпира на ръце. В същото време подс.И.К. забелязал, че св.Б.П. заснема
случващото се с мобилния си телефон и се насочил към него. Св.П. спрял да
записва и започнал да отстъпва. Подс.К. се насочил отново към св.Г.П., крещейки
да изтрият записа, след което се качил в
лекия си автомобил и заминал.
Св.Г.П. и св.Б.П. се прибрали по
домовете си. Пострадалият разказал на майка си - св.З.П., какво се е случило,
като споделил че го боли лявата ръка, за което тя направила компрес на ръката
му, но болката не отшумявала. С оглед на това на 16.02.2020г. св.З.П. и св.Г.П.
посетили Спешно отделение на УМБАЛ "МЕДИКА РУСЕ"ООД, където било установено,
че св.П. има счупване на пета метакарпална кост. Момчето обяснило на лекарите
как е получил увреждането и в тази връзка бил подаден сигнал в полицията.
Впоследствие било образувано процесното
наказателно производство, в хода на което били извършени разпознавания на лице,
по време на които св.Г.П. и св.Б.П. разпознали подс.И.К. като лицето, което е
ударило с бухалка първия от тях.
Била изготвена техническа експертиза,
при която били възпроизведени на хартиен носител кадри от видеозаписа, направен
от св.Б.П., заснел стореното от подс.И.К..
Заключението съдебномедицинската
експертиза установила, че св.Г.П. получил счупване на пет дланна кост.
Експертът заключил, че увреждането е
резултат на действието на твърд тъп предмет в областта на гръбната повърхност
на лявата ръка в основата на пети пръст и може да бъде получено при инцидента
на 16.02.2020г. В заключението си
посочил, че констатираното увреждане довело до трайно затрудняване движенията
на левия горен крайник, за срок повече от тридесет дни - средна телесна
повреда.
Съдът
намира, че са събрани достатъчно доказателства сочещи, че на 16.02.20год., в
гр. Русе, подс.И.К. извършил
престъплението по чл.131 ал.1, т.12, от НК, с пострадал от него св.Г.П..
На пъро място преки
доказателства се съдържат в показанията на св.Г.П.. Чрез тях по безспорен начин се установява, че на процесната дата подсъдимият го ударил по лявата ръка с
бухалка и причинил увреждане - счупване на пет
дланна кост, което обосновава наличието
на СТП по смисъла на чл.129 ал.1 от НК. Обективните признаци на последната се
обосновава от заключението на в.л. С., изготвил неоспорената и приета съдебномедицинска експертиза установила, че в резултат на
удара пострадалият получил горепосочените увреждания, причинили му трайно затрудняване движенията на левия горен крайник,
за срок повече от тридесет дни. Съдът
кредитира показанията на пострадалия, не само поради наличието на обективните
находки, отразени в СМУ, а и защото същите кореспондират с тези на свидетеля Б.П.,
очевидец на физическото насилие упражнено върху него. Последният изцяло
потвърждава казаното от св.Притомнов, като определя
поведението на подсъдимия като „неадекватно”, „пиян” или „дрогиран”, като
отбелязва реалната опасноста за пострадалия да бъде
ударен от автомобила на подсъдимия, в
резултат на начина му на умишлено шьофиране, чрез „дриф”. В
допълнение, уличаващи доказателствени средства са приложените
протоколи за разпознаване на лица и предмети, в които свидетелите Б.П. и Г.П.
разпознали подс.К. като лице, нанесло увреждането на пострадалия.
Съдът дава вяра на преждепосочените
гласни доказателства, тъй като те изцяло кореспондират и се допълват с приетата
като неоспорена техническа експертиза, при която са възпроизведени фотоснимки
от инцидента на 16.02.20год., една от които индивидуализира регистрационния
номер на автомобила, управляван от подс.К., косвено
уличаващ го в авторство.
Косвени,
производни докзателства се съдържат в показанията на
полицейските служители – свидетелите И. И. и И.И., последният извършил проверка по
случая, снел обяснения от свидетелите, които пред него изложили факти и
обстоятелства, идентични с тези заявени в съдебното заседание. Същият
свидетелства и за отказа на подс.К. да се яви в полицейското управление за
обяснения по случая, както и за предоставената справка от ЦПЗ – Русе,
съобщаваща наличие на една хоспитализация за периода 08.02.2018год. –
27.03.2018год., с диагноза „Специфични разстройства на личността – Емоционално
нестъбилна личност”. Показанията му се потвърждават и от приложената на
досъдебното производство справка от ЦПЗ – Русе, ЕООД. Св.И. посетил пострадалия
в УМБАЛ „Медика”, който пред него разказал изложил същинте обстоятелства,
заявени и в съдебното заседание, явяващо се своеобразна положителна проверка за
достоверност. От същият порядък са и показанията на св.П., майка на
пострадалия. Освен факта на увреждане, получено от сина й, свидетелката сочи и емоционалното
му състояние – „беше много изплашен”, „каза „мамо сигурно щях да умра””.
Освен посочените гласни доказателства за наличието на насилие,
упражнено от подс.К. сочат и регистрираните в
съдебномедицинското освидетелстване увреждания, както и приложените медицински
документи, които ги доказват. Няма спор досежно авторът
на последните – гласните доказателства на посочените свидетели и заключението
на техническата експертиза категорично сочат подсъдимия за такъв.
Направеното възражение от защитникът
на подсъдимия, че липсват хулигански подбуди при осъществяване на телесната
повреда, тъй като подсъдимият „бил провокиран от поведението на двете момчета”,
съдът не споделя, по следните съображения:
В Постановление 2/74 г. на Пленума
на ВС на РБ
върховните съдии изясняват понятието "хулиганство". В една от точките
на Постановлението - I.4. са пояснени
формите на хулиганските действия, сред които и такива,
"свързани с посегателства
срещу личността, нанасяне на обида
или телесна повреда". В т.I.3 е изяснен умисъла на престъплението- "евентуален", дори и когато е нанесена телесна повреда с личен мотив, но
действията по характера си са
такива, че да нарушават грубо
обществения ред и да изразяват явно
неуважение към обществото. Т.е. разума в цитираните две точки от
Постановлението напълно покрива, че телесните увреждания на св.П. са
причинени по хулигански подбуди. Съдът не намира доказателства и за наличието
на личен мотив,
защото гласните такива по
категоричен начин сочат, че приповдигнатото настроение, ръкомахането и т.н на
двете момчета не било адресирано към
подсъдимия, а било израз на начинът на забавление на двама млади. Наличието на
квалифициращото обстоятелство се доказва и от факта, че подсъдимият
първоначално ги подминал с автомобила си, скрил се в близка улица, след което
се върнал, чрез т.нар.”дрифт” и извадена бухалка и
без да си изясни поведението на пострадалия и неговия приятел, тръгнал да нанася
удар към първия, след което се опитал да удари и св.Б. П., но той успял да се
отдръпне навреме. Дори и да се приеме, че подс.К.
приел поведението на свидетелите за насочено към себе си, това обстоятелство е ирелевантно за отговорността му, като в случая не е налице
хипотезата на т.нар. "грешка", което да изключва умисъла на
подсъдимия поради посочения институт. В редица свои решения ВКС е посочил, че макар
последното да може да бъде определено като личен мотив за посегателството,
следва да се подчертае, че това не винаги изключва определянето на подбудите
като "хулигански". Съчетаването на личния мотив с "хулиганските
подбуди" по смисъла на чл. 131, ал.
1, т. 12 от НК, не само е възможно от психологическа гледна точка,
но е свързано и с евентуалния умисъл за престъпното хулиганство, който е
възможен, вкл. според даденото тълкуване с ППВС № 2/1974
г., т. 3 (в този смисъл вж. и ППВС № 2/1957
г., т. 19, р. № 65/2010
г. на ВКС, I НО, р. № 441/2011
г. на ВКС, I НО и др.). При телесните повреди, извършени по
хулигански подбуди, деецът цели да покаже явното си неуважение към обществото,
а умисълът по отношение на телесното увреждане може да бъде както пряк, така и
косвен. /Решение № 441 от 7.11.2011 г. на
ВКС по н. д. № 2198/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена
Керанова /. Неправивилно защитата на подсъдимият
счита, че хулиганските подбуди следва да
се проявят при всички случаи в хулигански действия, различни от действията, в
които се е изразило причиняването на телесното увреждане (в този см. виж и т.
19 от ППВС № 2/57 г., изм. с ППВС № 7/87 г. по отношение на
убийството).
При така направения
анализ на доказателствата, съдът намира, че с деянието си от обективна и
субективна страна подсъдимият И.В.К. осъществил престъплението по чл.131
ал.1, т.12, вр. чл.129 ал.1, вр.ал.2
от НК, тъй като на 16.02.2020г. в гр.Русе, по
хулигански подбуди, причинил на Г.Н.П.,***, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
пета дланна кост на
лявата ръка, довело до трайно
затрудняване на движенията на левия
горен крайник, за срок
повече от тридесет дни.
От
обективна страна елементите на изпълнителното
деяние са налице: подсъдимият нанесъл удар с бухалка, попаднал върху лявата ръка
на св.П., вследствие на
което последният получил: счупване на пета дланна кост, довело
до трайно затрудняване на движенията на левия
горен крайник, за срок
повече от тридесет дни – увреждания които обективират
състава на СТП по
смисъла на чл.129 ал.1 НК. Този вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка с поведението на подсъдимия.
Налице е и квалифициращото обстоятелство
–т.12 на чл.131 ал.1 НК – средната
телесна
повреда е нанесена по “хулигански подбуди” – нанасяйки физическа агресия на
св.П.,
подсъдимият
едновремено с желанието си да стори това,
целял
и друго - да покаже
своето неуважение към обществото, пренебрежение към нормите на морала,
към човешката личност и телесна непрекосновеност.
Деянието осъществили умишлено – с
ясното съзнание за противоправността на извършеното, за опасността от
увреждания, които може да получи св.П. при нанесения му удар, насочен към главата и попаднал в ръката му, с която се предпазил, съзнавал и се стремял към
тези увреждания, воден от желанието да се саморазправи с него, да демонстрира
надмощието си, да
прояви
своето явно и грубо неуважение към обществото, в частност
да противопостави себе
си на последното, на
неговите норми,
да прояви груба
сила и
издевателство над личността на пострадалия и се съгласил с този резултат. Умисълът
на деянието се извлича от упоменатите обективни действия на подсъдимия - не
може да се действа по гореописания начин, да се държи бухалка в автомобила и да
не се съзнава, че с това се засяга обществения интерес - той включва в себе си
освен всичко останало и подобаващо етично и възпитателно оношение
към останалите членове на обществото. Съдът не може да приеме едно такова
поведение за друго освен за скандално и престъпно, противното би означавало, че
в моралните и правни норми на обществото е допустимо по-силните да се държи
унизяващо и силово с по-слабите.
Предвид изложеното, съдът признава подс. И.В.К. за ВИНОВЕН в
извършване на престъплението по чл.131
ал.1, т.12, вр. чл.129 ал.1, вр.ал.2 от НК и
му налага наказание при индивидуализацията, на което съобрази: отегчаващи отговорността обстоятелства: висока степен на обществена опасност на конкретното деяние,
обусловена от начина на извършване – използване на бухалка и удар, насочен към
главата на непълнолетния, който успял да избегне, предпазвайки се с ръка; подбудите, стоящи в основата на деянието – саморазправа с
по-слабия, даващи отрицателна оценка на личността на подсъдимия и определяща го
като такъв, с по-висока степен на обществена опасност, към която следва да се
причислят и лошите характеристични данни, извлечени от факта на предишни
осъждания, едно от които по чл.325 ал.1 от НК; смекчаващи: чисто съдебно минало; полагане на обществено-полезен труд; не-добро психично
здраве – установена диагноза
„Специфични разстройства на личността – Емоционално нестъбилна личност”.
Отчитайки изложеното съдът му налага наказание при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства – лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
За поправянето и превъзпитанието на осъдения към спазване
на законите, съдът намира, че така определеното наказание не следва да се търпи
ефективно – налице са условията за приложението на института на условното
осъждане, и целите на личната и генерална превенция биха се постигнали с
неговото налагане. От друга страна, отчитайки горепосочените лоши
характеристични данни съдът преценява, че следва да се определи максимално
предвидени в чл.66 от НК изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ,, който би
спомогнал за поправянето на подс.К. и ще бъде
проверка за бъдещото му поведение.
На основание чл.67 ал.2 от НК следва да се възложи на
полицейския инспектор по местоживеенето на подс.К. да
полага възпитателни грижи за последния по време на изпитателния срок .
Подсъдимият дължи направените по делото разноски: 271,14лв.
по сметка на ОДМВР – Русе и 50лв. по сметка на РРС.
Причини
за извършване на престъплението: ниски
морално-волеви задръжки и липса на изградена ценностна система.
В
този смисъл съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:........................................