№ 15767
гр. София, 20.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20231110135244 по описа за 2023 година
Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 1
ЗЗК от Т. Д. П. срещу Д. Г., с който се иска да бъде установено, че в периода от 28.02.2023 г.
до 26.06.2023 г. ищецът е бил дискриминиран по признак „обществено положение“, чрез пет
деяния, изразяващи се в отказ за съобщаване на информация във връзка с подаден сигнал и
разрешение на служител от 8 РПУ да разгледа и провери процесния сигнал, подаден от
ищеца до МВР.
Ищецът твърди, че е подал сигнал № 489 700-2442/ 28.02.2023 г. до МВР, като
изрично изявил желание служителите на 8 РПУ, гр. София да не разглеждат сигнала му,
защото бил водел съдебни дела срещу тях и ги обиждал. Твърди, че ищецът го е уведомил,
че предварителната проверка по сигнала била завършена и документите са изпратени на
СРП по компетентност. Излага правни доводи, че е дискриминиран въз основа признак
„обществено положение“, което е било „на лице подаващо сигнали до МВР“. Нарушенията
се изразяват в отказ да се съобщи информация във връзка с образувания сигнал,
включително кой точно служител работи по него. Счита, че е третиран по-неблагоприятно в
сравнение с останалите лица, подали сигнали до МВР.
С допълнителна молба с вх. № 256228/15.09.2023 г. ищецът излага твърдения, че е
дискриминиран и по „личен признак“, тъй като бил обществено активен гражданин с
множество критични забележки към работата на МВР. Твърди, че бил и тормозен от
27.02.2023 г. до 26.06.2023 г., като с допълнителни молби с вх. № 20810/23.01.2024 г. и вх. №
37556/06.02.2024 г. твърди, че тормозът се изразявал и в изпращане без причина на
подадения от него сигнал до СРП, както и отказът ответникът да му издаде докладна за
причините, поради които не е бил призован за снемане на показания.
1
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба. Ответникът оспорва
предявените искове. Посочва, че същите са неоснователни и недоказани. Излага доводи, че
не е налице пряка или непряка дискриминация.
Софийски районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предмет на делото са фактите, в които се състои твърдяното от ищеца нарушение,
представляващо неблагоприятно третиране, което се дължи на някой от защитените
признаци по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. От изложените твърдения за факти и обстоятелства в
исковата молба може да се направи извод, че претендираното нарушение се квалифицира
като пряка дискриминация на основание „Обществено положение“ през периода от
28.02.2023 г. до 26.06.2023 г.
С разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр е създадена специална уредба относно
доказателствената тежест в съдебното производство за защита срещу дискриминация.
Законодателно е възприет принципът на разделяне на доказателствената тежест между
ищеца и ответника. Ищецът е длъжен да докаже фактите, въз основа на които може
основателно да се предположи, че спрямо него е налице действие и/или бездействие
представляващо дискриминация по смисъла на закона. При успешното установяване на
такива факти в тежест на ответника е пълно и главно да докаже обратното, а именно че
правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай не е нарушено и да обори
твърденията на ищеца. Неизпълнението от страна на ищеца на възложената му от закона
доказателствена тежест е достатъчно основание за отхвърляне на предявените искови
претенции. По исковете с правна квалификация чл. 71 ЗЗДискр не е достатъчно да се
установи само неблагоприятно третиране на определено лице, а и връзката между
поведението на ответника и някой от признаците по чл. 4 ЗЗДискр, който факт следва да
бъде установен в условията на пълно и главно доказване от ищеца.
Признакът, по който ищецът твърди да е дискриминиан е "обществено положение" и
"лично положение". В тази връзка е необходимо да се има предвид, че това са два от
признаците, посочени в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., но за разлика от други защитени признаци –
пол, раса, религия, увреждане, възраст, които са иманентно присъщи на човека, защитеният
признак "лично положение" няма еднозначно, прието обективно съдържание. Това
предполага и налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим,
обективен, същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който
отчита универсалния /материален и персонален/ обхват на закона и абсолютната забрана за
пряка дискриминация. Признакът "лично положение" може да включва различни
характеристики на личността: местоживеене, ръст, цвят на косата и очите, тегло, стаж,
професионален опит, съдимост, сексуалност, дали лицето получава социални помощи,
майчин език, акцент или диалект, хранителни навици, културни обичаи, дееспособност и
поставяне под запрещение, характерови особености и много други черти, които отличават
един човек от друг или група хора от останалите.
2
Защитеният признак "обществено положение" също няма легална дефиниция, но най-
общо включва професията на лицето, местоработата му, заеманата позиция и др. във връзка
с неговото социално поведение и функции. Съгласно чл. 5 ЗЗДискр. Тормозът също е форма
на дикриминация и съобразно §1 т. 1 ДР ЗЗДискр. Представлява всяко нежелано поведение
на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин,
което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на
враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Съгласно т. 8, „на
основата на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.“ следва да се разбира като на основата на
действителното, настояще или минало, или предполагано наличие на един или повече от
тези признаци у дискриминираното лице или у лице, с което то е свързано, или се
предполага, че е свързано, когато тази връзка е причина за дискриминацията.
Ищецът твърди, че в качеството му на „сигналоподател“ и „обществено активен
гражданин“ е бил неблагоприятно третиран, тъй като ответникът е отказал да му съобщи, че
подаден от него сигнал е препратен за разглеждане, както и кой служител от 8 РПУ работи
по неговия сигнал и какво е решението по проверката. Счита, че неблагоприятно третиране е
и фактът, че ответникът е разрешил на служител от 8 РПУ все пак да разгледа сигнала му,
въпреки съдебните спорове между ищеца и служителите от районното управление, както и
твърденията на ответника, че не е запознат с въпросните дела.
От събрания доказателствен материал настоящата инстанция не може да направи
основателно предположение, че спрямо ищеца е налице действие и/или бездействие
представляващо дискриминация по смисъла на закона. В хода на производството не се
установяват твърдените от ищеца факти. Макар непредоставянето на информация само по
себе си да представлява отрицателен факт, чиято доказателствена тежест се носи от другата
страна, не може да се заключи, че бездействието е във връзка с някой от защитените от
закона признаци. Качеството сигналоподател не представлява професия, месторабота или
друга регулярна дейност, свързана със социални функции, поради което и не попада в
обхвата на признака „обществено положение“. Обществено активната гражданска позиция,
трите имена и единния граждански номер също не попадат в обхвата на признака „лично
положение“, тъй като не представляват отличителни черти от характера или външността на
ищеца, различаващи го от останалите хора. Не се установява и наличието на твърдяното от
ищеца положение на тормоз, поради несъответствие с легалната дефиниция, съгласно която
това нежелано поведение, целящо или накърняващо достойнството на лицето, представлява
дискриминация, само ако е на база защитен от закона признак, какъвто в настоящето
производство не се установява.
С оглед гореизложеното настоящият състав счита, че ищецът не установи в условията
на пълно и главно доказване фактите, въз основа на които може основателно да се
предположи, че спрямо него е налице действие и/или бездействие представляващо
дискриминация по смисъла на закона, поради което искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По отговорността за разноски:
3
При този изход на делото отговорността за разноски е на ищеца. Ответникът не е
представил доказателства за направени съдебни разноски пред настоящата съдебна
инстанция.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т. Д. П., ЕГН: ********** положителен установителен
иск с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр, срещу Д. Н. Г. ЕГН: **********,в
качеството му на зам. началник на 8 РПУ - СДВР, с който се иска да бъде установено, че в
периода от 28.02.2023 г. до 26.06.2023 г. ищецът е бил дискриминиран по признаци
„обществено положение“ и „лично положение“, а също и бил подложен на тормоз, чрез
осъществени от ответника деяния, изразяващи се в отказ за съобщаване на информация във
връзка с подаден сигнал и разрешение на служител от 8 РПУ да разгледа и провери
процесния сигнал, подаден от ищеца до МВР.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4