№ 727
гр. П........., 25.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20215220103961 по описа за 2021 година
Подадена е искова молба за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 от
ищеца АНДР. Р. М., ЕГН-********** от гр. П., ул. „М.“№90, срещу ЕЛМ.
АХМ. М. , ЕГН-********** от с. Ч.., ул.“...“№30, обл.П..
Твърди се в исковата молба, че страните по делото сключили
граждански брак на 24.03.2011г. След сключването на гражданския брак
заживели в с.Ч... Заявява, че от брака си нямат родени деца. Твърди се в
исковата молба, че в началото се разбирали добре и бракът им протичал
нормално. С течение на времето, обаче, между тях възникнали дълбоки и
неразрешими противоречия. Въпреки многократните опити в началото на
брака им, не успели да постигнат съгласие относно съпружеския им живот.
От началото на 2016г. се разделили. От тогава са във фактическа раздяла, като
няма изгледи отново да заживеят като семейство. Ищецът твърди, че не
поддържа връзка и не знае какво се случва с ответницата по делото. От общи
познати разбрал наскоро, че същата живее в Република Германия.
Оформен е петитум, с който се иска от съда да постанови решение, с
което да прекрати брака между страните, без да се произнася по въпроса за
вината. Произнасяне по семейното жилище не се дължи, тъй като нямат
такова. Моли съдът, след прекратяването на брака ответницата да възстанови
1
предбрачното си фамилното име, а именно Али. Не се претендира
присъждане на издръжка между ищеца и ответницата. Към исковата молба са
приложени писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
назначения особен представител на ответника, с който счита, че искът е
допустим. Сочи, че поради това, че няма връзка с ответницата, не може да
вземе становище относно дали тя желае прекратяването на брака с ищеца.
Сочи се, че в исковата молба на ищеца има само твърдения за брачни
провинения от страна на ответницата довели до завеждане на настоящия иск.
Не може да се твърди, че семейството е живяло сравнително нормално с едни
добри взаимоотношения и изведнъж се появяват дрязги и отчуждение между
съпрузите. Явно, поради различни причини бавно и постепенно е настъпвало
отчуждението и всеки един от тях е поел самостоятелен начин на живот без
другия да е намерил място в него. Но причините за това тяхно поведение не
би могла да коментира, поради липса на връзка с нейната доверителка. И ако
всеки един от тях живее самостоятелен живот, без да се съобразява с другия и
двамата са се дезинтересирали изцяло един от друг, то този брак е изпразнен
от съдържание и съществуването му е само формално. Ако съдът приеме, че
между страните съществуването на брака е само формално и е налице
дълбоко и непоправимо разстройство, се моли същият да бъде прекратен по
вина на двамата съпрузи. Не се противопоставя съдът да прекрати бракът без
да изследва причините на дълбокото и непоправимо разстройство между
страните и същия бъде прекратен без вина.
Заявява, че не може да посочи свидетел, поради липса на какъвто и да
било контакт с доверителката й. Не се обсъжда въпросът относно
упражняване на родителски права, издръжка, режим на лични отношения тъй
като от бракът страните нямат деца. Жилището, в което са живели съпрузите
като семейство явно не съществува или е било чужда собственост и поради
тази причина не взема отношение на кого да бъде предоставено. Относно
фамилното име на съпругата, предоставя на съда.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, намери за установено следното:
Видно от представеното Удостоверение за сключен граждански брак,
страните са сключили граждански брак на 24.03.2011г. в гр.П.........,
2
обл.П........., в подкрепа на което е приложено Удостоверение за сключен
граждански брак, издадено от Община П.......... От брака си съпрузите нямат
родени деца.
От представените по делото документи и от приетите доказателства е
видно, че съпрузите се намират във фактическа раздяла считано от 2016г.
Към момента на входиране на исковата молба в съда, ищецът М. живее в гр.
П........., а ответницата М. се е установила да живее в Германия.
Съпрузите не поддържат и не желаят да имат каквито и да е отношения
помежду си.
По делото е бил разпитан в качеството си на свидетел Н.....Ст...М.. /
майка на ищеца/, от показанията на която се установява, че считано от 2016г.
съпрузите живеят отделно и не поддържат отношения помежду си.Всеки от
тях е поел самостоятелен път в живота и нямат намерения да продължат
заедно и да закрепят брачната си връзка. Ответницата е напуснала семейното
жилище без да уведоми съпруга си нито за причините за това, нито за това
къде отива и как смята да уреди живота си оттук нататък.
Гореизложените обстоятелства се установяват и от разпита на св.
М....Г... М...., която е заживяла на съпружески начала с ищеца през 2018г. Св.
М.... посочва, че от този момент ответницата никога не е търсила съпруга си,
не е имала възражения против връзката им, като двамата не поддържат
никакви контакти, а бракът им съществува само формално.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, същите са
пълни, обективни и непротиворечиви помежду си.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
брака между страните е дълбоко и непоправимо разстроен.
Разкъсани са окончателно брачните връзки, изчезнало е взаимното
доверие, обич и привързаност и между съпрузите са установени отношения на
отчуждение. Това налага извода, че брака съществува само формално и
запазването му не е в интерес на съпрузите и на обществото. Разстройството
на брака е непоправимо, тъй като е изключена всякаква възможност за
неговото преодоляване и същото е намерило израз в съществуваща
фактическа раздяла, която е задълбочила отчуждението между съпрузите. От
приетите по делото доказателства и от становищата на страните в хода на
съдебното производство, е видно, че отношенията помежду им са влошени до
3
необратимост, Поради изложеното съдът счита, че запазването на брака е
невъзможно и същият следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо
разстроен.
По въпроса за вината - съдът не следва да се произнася по въпроса за
вината, доколкото желанието на страните е такова, поради което съдът не
дължи произнасяне.
По отношение на родителските права, личните отношения на
роденото от брака дете с родителите му и издръжката на децата -
съпрузите нямат родени от брака деца, поради което съдът не следва да се
произнася по тези въпроси
По отношение на фамилното име на ответницата - Според
разпоредбата на чл.53 от СК, съгласието на съпруга не е необходимо, за да
може другият съпруг да продължи да носи фамилното му име след развода.
Цитираната норма следва да се тълкува в смисъл, че ако съпругът, приел
името на другия съпруг при сключване на брака, не заяви желание за
възстановяване на предбрачното си фамилно име, той запазва брачното си
фамилно име /Решение №245/17.05.2012г. по гр.дело №1058/2011г. - IVг.о.
ВКС; Определение №172/15.02.2012г. по гр.дело №1058/2011г. - IVг.о. ВКС/.
По действащия СК е отпаднала възможността при изменение на
обстоятелствата съпругът-титуляр на фамилията да поиска преустановяване
на използването на фамилното име,като остава общата възможност за
промяна на името по ЗГР, но само по инициатива на съпруга, който е запазил
брачното си фамилно име. В настоящия случай съпругата, която при
сключването на брака е приела фамилното име на своя съпруг, не е заявила
желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, поради и което
същата следва да запази това име. Въпреки липса на изявление от страна на
ответницата по въпроса, съгласно чл.326 от ГПК, съдът е служебно задължен
да се произнесе по въпроса за фамилното име, поради което следва да бъде
постановено запазване на фамилното име на съпругата, прието след
сключване на брака, а именно М..
По въпроса за семейното жилище- от приетите по делото
доказателства се установява, че съпрузите не разполагат със свое собствено
семейно жилище, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
По отношение на разноските - Съгласно разпоредбата на чл. 329 от
4
ГПК съдебните разноски по брачните дела са възлагат върху виновния или
недобросъвестния съпруг. Когато няма вина или недобросъвестност или и
когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските
остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. По изложените по –
горе съображения разноските остават за страните така, както са ги
направили.
Страните следва да заплатят дължимата държавна такса поравно при
решаване на делото, която съдът определя в размер на 20.00 лв. на основание
чл.6,т.2 от Тарифата за държавни такси.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между АНДР. Р. М., ЕГН-
********** от гр. П........., ул. „М.“№90, и ЕЛМ. АХМ. М. , ЕГН-**********
от с. Ч.., ул.“...“№30, обл.П......... , сключен на 24.03.2011г.. в гр.П.........,
обл.Пазарджик , като дълбоко и непоправимо разстроен
ПОСТАНОВЯВА съпругата ЕЛМ. АХМ. М. , ЕГН-********** от с.
Ч.., ул.“...“№30, обл.П........., след развода, да носи брачното си фамилно име –
М.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 20.00 лева.
ОСЪЖДА АНДР. Р. М., ЕГН-********** от гр. П........., ул. „М.“№90,
да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт - по сметка
на РС гр.Пазарджик, сумата от 10.00лв. /десет лева/, представляваща
държавна такса на осн. чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси .
ОСЪЖДА ЕЛМ. АХМ. М. , ЕГН-********** от с. Ч.., ул.“...“№30,
обл.П........., да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт
- по сметка на РС гр.Пазарджик, сумата от 10.00лв. /десет лева/,
представляваща държавна такса на осн. чл.6,т.2 от Тарифата за държавните
такси .
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
пред Окръжен съд – Пазарджик
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5