№ 5927
гр. София, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110104553 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на А. Г. А. с ЕГН ********** с
постоянен адрес АДРЕС, съдебен адрес: АДРЕС Търговски комплекс „СМ“, офис 14,
адвокатска кантора „М и З.“, чрез адв. Б. З. срещу „ФИРМА” ООД, с ЕИК: 1111, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС, представлявано от СПП, с която се моли съда да:
- признае за установено в отношенията между страните, че чл.1 ал.3 - клаузата, с която
се начислява такса експресно разглеждане от сключения между тях договор за
потребителски кредит 111111 е нищожна.
- признае за установено в отношенията между страните, че чл.4 ал.2 – неустоечната
клаузата от сключения между тях договор за потребителски кредит 111111 е нищожна.
- осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 113,68 лв., представляваща
недължимо платени суми по договор за потребителски кредит № 111111, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 19.09.2022г. А. А. е сключил договор за паричен заем № 111111
с „ФИРМА” ООД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 500
лева, видът на вноската да е двуседмична, а броят на погасителните вноски да е 7. В
договора е посочено, че годишният лихвен процент ще бъде в размер на 40.32 %, а ГПР в
размер на 49.39 %. В чл. 1 ал.3 от Договора са уговорени че кредиторът предоставя на
потребителя допълнителна услуга по експресно разглеждане на искането за заем, съгласно
която на кредитополучателя ще бъде начислена допълнителна такса в размер на 106.47 лв.,
която ще бъде разсрочена за изплащане заедно с погасителните вноски по заема. В чл. 4 ал.
1 страните са уговорили, че заемателят се задължава в срок до 3 три дни от сключване на
договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: Поръчител физическо
лице, което да отговаря на определени от кредитора условия или банкова гаранция. В ал. 2
на чл. 4 е уговорено, че в случай на непредставяне на обезпечението, потребителят дължи
неустойка в размер на 70,98лв. Уговорено е също така тази неустойка да бъде заплащана
разсрочено, като в този случай дължимата вноска ще бъде в размер на 101.28 лв., а общото
задължение по кредита ще е в размер на 708.96 лв.
1
Твърди се, че А. А. е погасил изцяло процесния кредит, чрез извършването на следните
плащания – на 19.09.2022г. сумата от 5 лева такса за отпускане на заем, на 21.09.2022г.
сумата от 200 лева и на 23.09.2022г. сумата от 408,68 лева.
Твърди се, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1, във вр. чл. 22
от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, на основание чл. 11, ал. 1, т. 10
вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а
именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита
Поддържа се, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер
на ГПР, а действителният такъв е в пъти по-висок от посочения, което е над максимално
установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Излагат се съображения за нищожност на клаузата, с която в процесния договор за
паричен заем е уговорено, че заемателят дължи неустойка, в случай че не предостави
обезпечение -поръчител, който отговаря на определени съответно към този момент да бъде
направена преценката дали да бъде отпуснат кредит, както и при какви условия вкл. и дали
ще е необходимо обезпечение/. Сочи се, че неустойката накърнява добрите нрави. Сочи се,
че в нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
„ФИРМА” ” ООД не е включило в ГПР разходите за заплащане на „неустойка“, която по
своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се
плаща периодично, поради което трябва да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и
ГПР. Поддържа се, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на
хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият
договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Сочи се, че клаузата с която се уговаря заплащане на възнаграждение за експресно
разглеждане за нищожна и противоречаща на закона, в пряко противоречие на чл.10а, ал.1
ЗПК.
Твърди се, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 1 1, ал.
1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителната
лихва /ГЛП/ е нищожна поради противоречие с добрите нрави- надвишаваща трикратния
размер на законната лихва.
Сочи се, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК, съгласно който
договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество,
с който исковите претенции се оспорват по основание и размер. Изложени са съображение
за недопустимост на установителните искове.
Поддържа се, че не е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като в
договора е посочен годишен фиксиран лихвен процент по кредита, която информация
заедно с уговорения срок на договора съдържа и условията за прилагането му.
Сочи се, че ЗПК не въвежда лимит на възнаградителната лихва по договорите за
потребителски кредит. Единственото ограничение, предвидено в чл. 19, ал. 4 ЗПК, е ГПР да
не е по-висок от петкратния размер на законната лихва. Дружеството е спазило това
ограничение, като ГПР съгласно Договора възлиза на 49,35 %.
Като неоснователни се определят твърденията на ищеца, че процесният договор
противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Сочи се, че посочената
разпоредба изисква посочване на годишния процент на разходите по кредита, както и на
2
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора,
което изискване в случая, видно от съдържанието на приложения договор, е спазено.
Поддържа се, че единственият компонент, който определя ГПР е възнаградителната лихва,
посочени са в т. 8 и допусканията при които това ГПР се изчислява.Прави се позоваване на
чл. 19, ал. 3 от ЗПК, съгласно който при изчисляване на годишния процент на разходите по
кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора за потребителски кредит. Оспорват се твърденията, че
договорената неустойка е следвало да бъде включена в ГПР по кредита, като невключването
й представлявало нарушение на чл. 5, чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК.
Като неоснователни се определят и твърденията на ищеца за противоречие на договора
с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК
Поддържа се, че преценката за накърняване добрите нрави по отношение на
неустойката следва да се направи при комплексна оценка и отчитане на фактори като
свободата на договаряне, равнопоставеността между страните, функциите на неустойката,
както и възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението,
за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване. Дори и се
приеме, че неустойката е прекомерна, то това не я прави a priori нищожна поради
накърняване на добрите нрави, а следва да се намали нейният размер.
Поддържа се, че услугата експресно разглеждане на документи е доброволна услуга,
която няма нищо общо с такса за отпускане на кредита. Експресното разглеждане на
документи не е действие по усвояване или управление на кредита, тъй като го предхожда
времево.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Приложен по делото е Договор за паричен заем “Standard 14” №111111, сключен на
19.09.2022 г. между “ФИРМА“ ООД, ЕИК 1111 и А. Г. А..
Видно от договора заемодателят е предоставил на ищеца заем в размер на 500 лева при
размер на двуседмична погасителна вноска от 91.14 лева, срок на договора 14 седмици,
годишен лихвен процент 40.32 %, ГПР 49,39 % и общ размер на всички плащания 627.98
лева.
В чл. 1, ал. 3 от договора е посочено, че за извършената от кредитора допълнителна
услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 106.47 лева.
В чл. 4 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от
подписване на договора да представи на заемодателя едно от следните обезпечения: 1/
физическо лице, което да представи на Заемодателя бележка от работодателя си, издадена не
по - рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е
навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален
стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на
1000 лв.; през последните 5 (пет) години да няма кредитна история в Централен кредитен
регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочне от 0 до 30
дни“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за
паричен заем в качеството си на заемател, или 2/Банкова гаранция, която е издадена след
усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора,
валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Банковата гаранция се изпраща от
заемателя в срока по предходното изречение в оригинал на адреса за кореспонденция на
Заемодателя.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение
3
на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1, заемателят дължи
неустойка в размер на 70.98 лева. Страните се уговарят, неустойката да се разсрочи и да се
заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл. 2, ал. 1, т.4 като
в този случай дължимата вноска е в размер на 101.28 лева, а общото задължение по
Договора става в размер на 708.96.
Представен по делото е разходен касов ордер от „ФИРМА“ ООД за сумата от 500 лева
с отбелязване „отпускане на кредит 111111“ на дата 19.09.2022 г. Същият е подписан от А.
Г. А. като получил сумата.
Представени са и приходни касови ордери към „ФИРМА“ ООД с вносител А. Г. А.,
които удостоверяват заплащане на 21.09.2022 г. и на 23.09.2022 г. на сумите 200 лева и
408.68 лева и 408.68 лева с отбелязване, че плащанията са по номер 111111.
Приложен е и приходен касов ордери към „ФИРМА“ ООД с вносител А. Г. А. с дата
19.09.2022 г. за сумата от 5 лева – такса кандидатстване и посочен номер 111111.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е
изслушано и прието в съдебно заседание и се кредитира като компетентно изготвено и
следва да бъде поставено в основите на доказателствените изводи на съда. Вещото лице е
констатирало, че съгласно предоставената от „ФИРМА“ ООД информация, общата сума,
която А. А. е изплатил по Договор за паричен заем № 111111 е в размер на 608. 68 лв.
/шестстотин и осем лв. и 68 ст./, в това число платени на дати: 21.09.2022г.-200 лева, на
23.09.2022г.- 408.68 лева.
Вещото лице е констатирало, че с постъпилата сума в размер на 200.00 лв. на дата
21.09.2022г. са погасени : Първа вноска: 85,60 лв., в т.ч. главница 68.18 лв.; лихва 2.21 лв.;
такса 15.21 лв., Втора вноска : 84.44 лв., в т.ч. главница 69.23 лв.; лихва 0.00 лв.; такса 15.21
лв., Трета вноска : 29.96 лв., в т.ч. главница 29.96 лв.; лихва 0.00 лв.; такса 0.00 лв. или Общо
: 200.00 лв., в т.ч. главница 167.37 лв.; лихва 2.21 лв.; такса 30.42 лв.
С постъпилата сума в размер на 408.68 лв. на дата 23.09.2022г. са погасени : такса
експресно разглеждане : 76.05 лв. -5 вноски от №3 до № 7 вкл./5 x 15.21 = 76.05/ и главница
: 332.63 лв. - от вноска № 3 до вноска № 7 вкл.
Установено, е че заемът е усвоен на дата 19.09.2022г. и е погасен предсрочно на
23.09.2022г. Заемната сума е ползвана общо 4 /четири/ дни, за които са платени лихва 2.21
лв. и такса за експресно разглеждане 106.47 лв. За определяне на годишния процент на
разходите е необходимо направените разходи да се преизчислят за 365 дни.
Ползваната лихва в размер на 2.21 лв., преизчислена към 365 дни е в размер на 201.66
лв. /2.21 : 4x365 = 201.66/ Таксата за експресно разглеждане, преизчислена към 365 дни е в
размер на 9 715.39 лв. / 106.47 : 4 х 365 = 9 715.39 / Общо преизчислени разходи за 365 дни :
9 917.05 лв. ГПР при посочените условия е в размер на 1983.41 %.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че в случай, че сумата по кредита е
ползвана за срока от 98 дни, така както е уговорено, а не за 4 дни поради предсрочното
погасяване, ГПР следва да е 155.65 %.
Съдът е указал на страните, че следи служебно за неравноправни клаузи в
потребителски договори.
Начислената в договора такса за експресно разглеждане на заявката за отпускане на
кредита е свързана с усвояване на кредита и е начислена в противоречие с разпоредбата на
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Правната норма на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК установява забрана за
начисляване на такси и разноски, свързани с усвояване и управление на кредита, поради
което начисляването на такава в противоречие със закона и е недължима от ответника.
Неравноправността на клауза в посочената хипотеза представлява частен случай на
противоречие с добрите нрави, а като допълнителен аргумент за това е и обстоятелството, че
размерът й е несъвместим и с краткия срок за погасяване на задължението за връщане на
4
заетата сума. Затова такава също е неоснователно начислена в тежест на ищеца като част от
платените от него за погасяване кредита суми. Таксата за тази услуга, дължима отделно от
главницата и възнаградителната лихва по договора за кредит, би следвало да представлява
възнаграждение за извършена от кредитора конкретна дейност или услуга и би следвало
дължимостта й да е обусловена от това дали кредиторът е изпълнил насрещното си
задължение - да извърши дейността или да предостави услугата, като освен това както
възнаграждението за това е следвало да се включи в ГПР, а в случая това видно от
правилото, посочено в общите условия не е сторено.
В случая в чл. 1, ал. 3 от договора само формално е уговорена такса, а СРС намира, че
фактически се дължи не такса, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на
кредитора. Същата такса е включена изначално в бланков договор. За съда е неясно как
кредитополучателя би могъл да избегне заплащането на тази такса в рамките на
автоматизирания процес за предоставяне на финансови услуги, организиран дружеството,
отпускащо кредита. Налага се извода, че таксата за т.н. „услуга“ не е нито допълнителна
нито незадължителна. Напротив, във всички случаи вземането за тази такса ще възникне в
сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се
заплаща, заедно с общата дължима сума по кредита.
Фактически не се касае за такса за извършване на допълнителна услуга, а за вземане,
което се плаща заедно с вноската за главница и лихва, което вземане представлява
допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата. В конкретния случай фактически е
уговорена допълнителна договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за
кредитора. След като тази такса е нищожна, тя не се дължи от ответника. След като това е
така, налага се извод, че договорът за заем противоречи на част от императивните
постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна.
По отношение на неустойката: В случая в чл.4 от договора формално е уговорена
неустойка за неизпълнение за задължение на ищеца, но СРС намира, че фактически се дължи
не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Това
е така, доколкото за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица
условия, които са кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок,
поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът е дал
възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави поръчител, който
обаче трябва да отговаря на множество изисквания – за работа по трудов договор, за
сравнително висок осигурителен доход, да не е заемател или поръчител по друг договор, да
няма лоша кредитна история. Налагането на толкова къс срок за ангажиране на поръчител,
въобще препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията.
Той обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчител, още по-малко да
намери такъв, които следва да отговаря и на всички посочени условия. Всички тези
кумулативно дадени условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и
невъзможно тяхното изпълнение. Що се отнася до алтернативната опция за обезпечение, то
СРС намира, че тя също поставя мъчно преодолими пречки пред заемателя. Касае се за
снабдяване с банкова гаранция, в размер за цялото задължение, валидна за срока на
договора. Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва 3 дни, предвид
практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова обезпечение,
фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция. Налага се извод, че и
двете опции по чл.4 от договора всъщност не дават възможност на длъжника да избегне
плащането на неустойка, тъй като са много трудно изпълними. След като това е така, във
всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора. Тя затова е
уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, на равни
части, заедно с всяка погасителна вноска.
5
При тези трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за неустойка,
както и предвид размера от 70.98 лева/ съобразно общия размер на дълга/, СРС счита, че
неустойката излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и наказателна
функции и се превръща само в средство обогатяването на кредитора. Ето защо тя е
нищожна. Фактически не се касае за дължима неустойка, а за вземане, което се плаща заедно
с вноските за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за
кредитора, освен лихвата. В конкретния случай фактически е уговорена допълнителна
договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за кредитора. След като
неустойката е нищожна, тя не се дължи от заемателя.
След като това е така, налага се извод, че договорът за заем противоречи на част от
императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който
гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната
хипотеза в този процент трябва да е включено и възнаграждението за „неустойка“ и „такса
за експресно разглеждане“, които са сигурна печалба за кредитора. Следователно годишният
лихвен процент няма да е 40.32%, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него
участва и вземането от 70.98 лева, формално уговорено като неустойка и вземането от
106.47 лева, формално уговорено като такса за експресно разглеждане. Нарушен е чл.11,
ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент.
Освен това, доколкото тези суми са част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер
на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участват и сумите от 70.98
лева и 106.47 лева, изразени като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК. С включването й размера на ГПР надвишава законовия максимум- 50 % -
пет пъти размера на законна лихва -/чл.19, ал.4 ЗПК/ и от изводите на вещото лице той е
155.65 %., т.е. патнадесет пъти размера на законната лихва или 3 пъти над допустимия от
закона лимит.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10
ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК. На
основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят заплаща само чистата стойност на кредита- в процесния случай 500 лева, като
не дължи лихва или други разходи по кредита.
В процесният случай нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл.
26, ал. 4 от ЗЗД от императивни правила досежно максимално допустимия размер на
договорната лихва, нито да бъде прието, че единствено частично недействителна е клаузата
на чл. 4 от договора за заем. Ако съдът изменя съдържанието на неравноправните и
нищожните клаузи, съдържащи се в потребителски договор, това ще навреди на постигането
на дългосрочната цел, предвидена в член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би
способствало за премахването на възпиращия ефект, упражняван върху продавачите и
доставчиците чрез самото неприлагане на такива неравноправни клаузи спрямо потребителя,
тъй като продавачите и доставчиците биха останали изкушени да използват посочените
клаузи, ако знаят, че дори и последните да бъдат обявени за недействителни, договорът все
пак ще може да бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се
гарантират интересите на тези продавачи и доставчици. / в т. см. решения от 14 юни 2012 г.,
Banco Español de Crédito, C‑618/10, EU:C:2012:349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kásler и
Káslerné Rábai, C‑26/13, EU:C:2014:282, т. 79 и от 26 март 2019 г., Abanca Corporación
Bancaria и Bankia, C‑70/17 и C‑179/17, EU:C:2019:250/.
Както без посочено след като на основание чл.23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита- в процесния случай 500 лева, като не дължи лихва или други разходи
6
по кредита.
Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване на нещо без основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание
за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална
липса на основание е налице и в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен
акт.
В процесния случай страните не спорят, че ищеца е заплатил в полза на ответника
сумата от общо 113.68 лева - 106.47 лева- такса за „експресно разглеждане“ и 5 лева- „такса
кандидатстване“. Всичко посочено по-горе касаещо таксата за експресно разглеждане важи
и за такса „кандидатстване“, като същата е нищожна поради противоречие със чл. 10а, ал. 2
от ЗПК, установяващ забрана за начисляване на такси и разноски, свързани с усвояване и
управление на кредита.
В хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже само предаването
на вещта, съответно плащането на съответната парична сума. Същият не е задължен да
доказва обстоятелството, че предаването на вещта, съответно плащането на сумата е
извършено без правно основание. Задължението да докаже, че е налице правно основание за
даването или плащането е на ответника, тъй като именно наличието на това основание му
дава възможност да задържи полученото и предявения срещу него иск да бъде отхвърлен./
Решение № 148 от 10.09.2019 г. по гр. д. № 2183 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то
гр. Отделение/
В рамките на процеса ответникът доказа единствено основание да задържи сумата от
500 -чистата стойност на недействителния, на основание чл. 23 от ЗПК, Договор за паричен
заем № 111111.
Въз основа на горния извод на съда сумата от 113.68 лева е заплатена от заемателя без
основание- по нищожна договорна клауза. Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, както
когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание,
така и когато ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът
докаже и репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без
основание./ в т.см. Решение № 227 от 22.03.2019 г. по гр. д. № 896 / 2018 г. на Върховен
касационен съд, 3-то гр. Отделение/
Доколкото се установява, че сумата от 113.68 лева е платена при начална липса на
основание, то иска за тази сума следва да бъде уважен.
Основателна е и претенцията за законната лихва върху даденото без основание,
начиная от предявяване на иска – 27.01.2023 г., до окончателното плащане.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника, следва да
бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото,
Ищецът е освободен от държавна такса. Същата е в размер на 150 лева и на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК следва да се заплати в полза на съда. Дължи се и възнаграждение за вещо
лице е размер от 300 лева.
Тъй като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА,
възнаграждението по обективно съединените искове следва да се присъди в полза на
адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на по 400 лева, определен по реда на чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения или в
общ размер от 1200 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
7
ПРОГЛАСЯВА СПРЯМО „ФИРМА” ООД, с ЕИК: 1111, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, представлявано от СПП, по предявените искове от А. Г. А. с ЕГН
********** с постоянен адрес АДРЕС, НИЩОЖНОСТТА на чл.1 ал.3 - клаузата, с която
се начислява такса експресно разглеждане от сключения Договор за паричен заем
“Standard 14” №111111/19.09.2022 г. и НИЩОЖНОСТТА на чл.4 ал.2 – неустоечната
клауза от сключения Договор за паричен заем “Standard 14” №111111/19.09.2022 г.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ООД, с ЕИК: 1111, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС, представлявано от СПП, да заплати на А. Г. А. с ЕГН ********** с постоянен
адрес АДРЕС, сумата от 113.68 лв., представляваща недължимо платени суми по
Договор за паричен заем “Standard 14” №111111/19.09.2022 , ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба/27.01.2023 г./ до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ООД, с ЕИК: 1111, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС, представлявано от СПП, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 450
лева по сметка на Софийския районен съд.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ООД, с ЕИК: 1111, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС, представлявано от СПП, да заплати на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за
адвокатурата на адв. Б. С. З. от САК адвокатски хонорар в размер на 1200 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8