№ 2366
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. Г.А
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20251110201515 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б. Ю. Й., ЕГН **********, с адрес *** против наказателно
постановление № 24-4332-025115/23.10.2024 г., издадено от Началник Група в СДВР, Отдел
„Пътна полиция” СДВР, за нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 1 ЗДвП, за което му е
наложено административно наказание глоба размер на 2 000 /две хиляди/ лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
В жалбата са изложени твърдения за допуснати при съставянето на АУАН и издаването
на НП съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон. Поддържа се, че нарушението е неясно описано, доколкото са посочени
всички хипотези на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и не става ясно за какво именно е ангажирана
отговорността на Й.. Оспорва се фактът на извършването му, като се твърди, че направил
многократни опити да бъде тестван. Прави се искане атакуваното НП да бъде отменено.
За проведеното на 10.06.2025 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Наказващият орган се представлява от юрк. М., а жалбоподателят Й. се явява
лично и с адв. С..
В дадения ход по същество жалбоподателят поддържа, че не знае защо са му написали
акт за отказ да даде проба, доколкото дал такава няколко пъти. Отрича да е употребявал
алкохол в процесния ден.
Адв. С. пледира наказателното постановление да бъде отменено по съображенията,
релевирани в жалбата. Застъпва, че от видяното при извършения оглед на веществено
доказателство няма отказ от даване на проба.
Юрк. М. моли жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление -
потвърдено. Намира нарушението за доказано, а санкцията - за законосъобразна. Пледира за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
1
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
На 24.06.2024 г. в гр. София свидетелите В. П. и Н. Х., полицейски служители при 09
РУ-СДВР, изпълнявали служебните си задължения по охрана на обществения ред в
прилежащия район на 09 РУ-СДВР. Правели обход на кв. „***“, когато били спрени от
гражданин, който им съобщил, че в квартала се движи лек автомобил „***“, чийто водач
видимо е употребил алкохол. Свидетелите продължили да патрулират, при което засекли
въпросния автомобил и предприели извършването на полицейска проверка на водача - Б. Й..
Констатирали, че последният силно лъхал на алкохол и бил нестабилен, поради което
извикали за оказване на съдействие екип на ОПП-СДВР. На място пристигнали свидетелите
Р. С. и И. И., младши автоконтрольори при ОПП СДВР, и Й. бил поканен да даде проба за
употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARPM-
0407. Въпреки че полицейските служители му дали конкретни указания и многократно му
обяснили процедурата по даване на проба, Й. съзнателно не изпълнявал разпорежданията
им и прекратявал подаването на въздух, преди да достигне достатъчно въздух в уреда, за да
отчете резултат. Освен това в хода на проверката жалбоподателят се държал арогантно и
отправил нецензурни изрази и заплахи спрямо полицейските служители.
След седемнадесет извършени опита от страна на Й., при които не изпълнявал
разпорежданията и указанията на свидетелите, с което възпрепятствал извършването на
проверката относно употреба на алкохол в кръвта, свидетелят П. му съставил АУАН Серия
GA № 778137/24.06.2024 г., в който описал обстоятелствата по извършеното нарушение по
чл. 174, ал. 3, предл. 1 ЗДвП. При връчване на АУАН жалбоподателят посочил, че има
възражения. Писмени възражения били депозирани и в законоустановения срок.
Издадени и връчени на Й. били талон за медицинско изследване № 288756/24.06.2024 г.
в МБАЛ „Св. Анна“ гр. София, ЗППАМ № 357/24.06.2024 г. и ЗППАМ № 360/24.06.2024 г.
Същият не се явил в болничното заведение и не предоставил кръв за изследване.
Във връзка със случая свидетелите П., Х., С. и И. написали писмени сведения, в които
подробно описали обстоятелствата относно извършената проверка и поведението на водача.
Същите били приложени по образуваната преписка № 4332р-54713/2024 г., която била
изпратена на СРП, заедно с видеозаписите от боди-камерите на полицейските служители.
Образувана била пр. пр. № 37597/2024 г. по описа на СРП, като след преглед на
постъпилите материали, сред които справка-картон на Б. Й. и копие от НП № 22-4332-
00914/23.05.2022 г., бил постановен отказ да се образува досъдебно производство. Препис от
постановлението, ведно с оригиналите на съставените при полицейската проверка
документи, били изпратени на ОПП-СДВР за преценка ангажиране
административнонаказателната отговорност на Й..
На 23.10.2024 г. Началник Група в СДВР, ОПП СДВР, запознавайки се с материалите
по преписката и преценявайки депозираните възражения като неоснователни, издал
атакуваното наказателно постановление за извършено от Й. нарушение по чл. 174, ал. 3,
предл. 1 ЗДвП, с което му наложил глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелите В. П., Н. Х., Р. С. и И. И., писмени - талон за
медицинско изследване № 288756/24.06.2024 г.; ЗППАМ № 357/24.06.2024 г.; ЗППАМ №
360/24.06.2024 г.; справка-картон на водач; разпечатка от паметта на техническо средство
2
„Алкотест Дрегер 7510“, фабричен № ARPM-0407; данни за извършена периодична
проверка на техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, фабричен № ARPM-0407;
писмени сведения от свидетелите П., Х., С. и И.; информационна карта; доклад до
Началника на 09 РУ-СДВР; доклад за проверени лица и превозни средства; справка относно
собственост на МПС; заповед № 513з-4536/31.05.2022 г.; заповед № 8121к-13180/23.10.2019
г.; заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., и веществени - находящият се по преписката
компактдиск.
Съдебният състав кредитира цитираната доказателствена съвкупност, намирайки
приобщените доказателствени източници за относими, обективни и допринасящи за
правилното изясняване на фактическата обстановка.
Обстоятелствата, касаещи времето и мястото на извършената полицейска проверка и
неизпълнението от страна на жалбоподателя на дадените му от полицейските служители
разпореждания и указания относно необходимите действия, за да бъде изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство, явяващи се отказ от извършване на проверката,
се установяват еднопосочно посредством показанията на свидетелите П., Х., С. и И.,
издадения талон за медицинско изследване и изготвените писмени сведения. Показанията на
полицейските служители са последователни, подробни, логически издържани и в корелация
с писмените доказателства, като изясняват в детайли обстоятелствата при проверката,
действията на жалбоподателя и състоянието, в което се намирал. Доколкото свидетелите са
изпълнявали рутинните си служебни задължения, свързани с охраната на обществения ред,
съдебният състав прецени, че показанията им са добросъвестно депозирани и не са налице
основания, поради които достоверността и обективността им да бъдат поставяни под
съмнение. И четиримата свидетели-очевидци са категорични, че Й. съзнателно не
изпълнявал указанията им, като при всички опити целенасочено преждевременно
преустановявал подаването на въздух в техническото средство, с цел да възпрепятства
извършването на пробата, предвид което съдебният състав прие съответните факти за
доказани и изяснени в пълнота.
До опровергаване на свидетелските показания досежно горните обстоятелства не води
и видеозаписът от боди-камерите, находящ се по делото, от огледа на който в съдебно
заседание се потвърждава фактът на проверката и многократните действия на Й.,
препятстващи отчитането на резултат от техническото средство „Алкотест Дрегер 7510“.
Техническата изправност на техническото средство се установява от представените
доказателства за премината периодична проверка.
Материалната компетентност на свид. П. по съставяне на АУАН и компетентността на
административнонаказващия орган по издаване на наказателното постановление следват
съгласно заеманите длъжностни качества и изводимите от тях правомощия, предоставени им
по силата на заповед № 513з-4536/31.05.2022 г., заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г. и
заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление са съставени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, от компетентни
органи, и в законоустановените ред и форма. Налице е идентитет между фактическото
описание на вменото в отговорност на жалбоподателя нарушение и правната му
квалификация, и ясно, точно и подробно описание на обстоятелствата при извършването му
в АУАН и НП, в това число с фактическо описание на нарушената хипотеза на чл. 174, ал. 3
ЗДвП. Поради това съдът прецени, че АУАН и НП съдържат всички законоустановени
съгласно чл. 42, ал. 1 ЗАНН и чл. 57, ал. 1 ЗАНН реквизити.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП съдържа няколко самостоятелни състава на
административно нарушение, един от които е отказ за тестване с техническо средство /тест/
3
за установяване употребата алкохол от страна на водач в процес на управляване на моторно
превозно средство, като в този случай е без значение дали съответният водач е обективирал
или не воля да даде кръвна проба за химическо изследване. В случая се касае до отказ на
жалбоподателя да бъде тестван за употребата на алкохол, като правната квалификация на
нарушението е точна, ясна и съответна на фактическото описание. Релевираните в жалбата
възражения в съответната насока са неоснователни.
Предвид това настоящият съдебен състав прие, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са нарушили правото на защита на жалбоподателя и да се
явяват формални основания за отмяна на санкционния акт.
По отношение материалноправната законосъобразност на наказателното
постановление, съдът констатира следното:
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП е едновременно санкционна и предписваща
правило за поведение, като съгласно нея се санкционира водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химикотоксикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Фактическата обстановка по делото е правилно изяснена. Въз основа събраните в хода
на производството и кредитирани от съда доказателства се установи по категоричен начин,
че на инкриминираните в АУАН и НП време и място жалбоподателят Й., като водач на
МПС, е отказал извършването на проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта, с което е осъществил от обективна страна състава на
вмененото му нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. 1 ЗДвП.
При извършването му е действал с пряк умисъл като форма на вината, доколкото в
качеството на водач на МПС съзнателно е отказал извършването на проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, което задължение му е изрично
вменено с инкриминираната законова норма.
Ирелевантно в случая и с оглед конкретното основание, въз основа на което е
ангажирана административнонаказателната му отговорност, е дали е бил употребил алкохол,
или не. Изцяло в правомощията на полицейските органи е да преценят дали дадено лице да
бъде изпробвано с техническо средство за употреба на алкохол/наркотични вещества и/или
техни аналози. Отказвайки да бъде изпробван със съответното техническо средство, като
целенасочено е възпрепятствал извършването на проверката, Й. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на административното нарушение, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Доводът, че отказ не е налице, доколкото Й. направил многократни опити да подаде
въздух в техническото средство, не се споделя от настоящия състав, доколкото от
показанията на свидетелите-очевидци П., Х., С. и И. еднопосочно се доказа обратното - че
съзнателно не е изпълнявал указанията и разпорежданията им, при което е възпрепятствал
извършването на пробата.
Последното е изрично приравнено на отказ да бъде извършена проверка съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози.
Чл. 174, ал. 3 ЗДвП императивно обвързва отказа на водачите на МПС да бъдат
4
изпробвани за употреба на алкохол в кръвта с техническо средство с налагане на глоба в
размер на 2 000 /две хиляди/ лв. и лишаване от право да управляват МПС за срок от 24
/двадесет и четири/ месеца. Следователно наложеното на Й. кумулативно наказание е
правилно индивидуализирано в регламентирания от закона абсолютен размер.
Основания за приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН и квалифициране на
осъщественото нарушение като маловажен случай категорично не се констатираха,
доколкото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обичайното проявление на нарушенията от съответния вид. Напротив, предвид показанията
на свидетелите в насока физическото състояние, в което се намирал Й., и арогантното му
поведение спрямо тях, въпреки качеството им на полицейски органи, обществената опасност
на осъщественото нарушение се явява в значителна степен завишена.
По изложените съображения съдът прие, че атакуваното наказателно постановление е
законосъобразно и обосновано - постановено при правилно приложение на материалния
закон, при изяснена фактическа обстановка и при съобразяване с процесуалните правила.
Като такова следва да бъде потвърдено, а депозираната жалба - оставена без уважение.
При този изход на делото е основателно искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР. Претенцията следва да бъде уважена в минималния
размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 80
/осемдесет/ лв. за представителството пред настоящата инстанция.
Вещественото доказателство - компактдиск, находящо се в материалите по
административната преписка, следва да остане по делото до изтичане на срока за
съхранението му, след което да бъде унищожено, като вещ без стойност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН
и чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-025115/23.10.2024 г.,
издадено от Началник Група в СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР против Б. Ю. Й. за
извършено нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 1 ЗДвП, за което му е наложено
административно наказание глоба размер на 2 000 /две хиляди/ лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
ОСЪЖДА Б. Ю. Й., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Столична дирекция на
вътрешните работи /СДВР/ сума в размер на 80 /осемдесет/ лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред настоящата инстанция процесуално
представителство.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО компактдиск да остане по делото до
изтичане на срока за съхранението му, след което да бъде унищожено, като вещ без
стойност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5