Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
12.01.2021г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря
Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 14228 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 5652 от 09.01.2019г. по гр.д. № 32005/2017г. Софийски районен
съд, 47 състав признал за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И.Б.А., ЕГН **********, дължи на ищеца сумата 959.82
лв. - главница, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за
периода от м. 05.2014г. до м. 04.2016г., както и 148.67 лв. - лихва за забава
за периода от 15.09.2014г. до 12.10.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 22.11.2016г., до окончателното плащане, за които
суми е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 66510/2016г. на СРС, 47 състав.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата
675 лв. – разноски за исковото производство, и сумата 75 лв. – разноски за
заповедното производство. Решението е постановено при участието на „Т.“ ООД, като
трето лице помагач на страната на ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата И.Б.А., която го
обжалва изцяло с оплаквания за неправилност
– неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Неправилно първостепенният съд приел, че
процесният имот е топлоснабден. Ищецът не представил договор, сключен между
страните по делото, поради което не било доказано облигационно отношение.
Неправилно съдът приел, че след като с приложения договор за покупко-продажба
на недвижим имот ответницата е закупила жилището, се явява потребител на
топлинна енергия по смисъла на ЗЕ и е страна по валидно облигационно
правоотношение. Неясен оставал и досега въпросът на договорно, извъндоговорно основание
или на отпаднало такова се претендира плащането на суми за доставка на топлинна
енергия. В обжалваното решение не били коментирани наведените с отговора на
исковата молба доводи за процесуални пропуски в хода на заповедното и исковото
производство. Искът следвало да бъде отхвърлен, тъй като в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не било посочено основанието, на което се
претендират сумите. Неправилно също съдът приел, че въззивницата е получавала
услуга от ищеца, същата не била ползвала процесния имот, за да получи
твърдяната доставка, и съответно не дължала цената й. Поради това моли съда да
отмени атакуваното решение, вкл. в частта за разноските и вместо това постанови
друго, с което да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД не е депозирала отговор на жалбата в срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК. С молба от 03.11.2020г. чрез процесуален представител моли
съда да отхвърли въззивната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на
чл. 78, ал. 5 ГПК на евентуално претендирано от въззивницата адвокатско
възнаграждение.
Третото лице помагач „Т.“ ООД не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове:
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 959.82 лв. - главница, представляваща цена на
доставена топлинна енергия в топлоснабден имот на адрес: гр. София, бул. „******,
с аб. № 005508, за периода м. 05.2014г. – м. 04.2016г., и
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 148.67 лв., представляваща
лихва за забава за периода 15.09.2014г. - 12.10.2016г.
Претендирана е и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 22.11.2016г., до окончателното плащане. За сумите
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.дело
№ 66510/2016г. на СРС, 47 състав.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Несъстоятелни са доводите в
жалбата по делото да не било ясно на какво основание се претендират сумите от
ищеца (които касаят допустимостта, а не правилността на решението). Както в
заявлението по чл. 410 ГПК, така и в исковата молба ищецът е твърдял, че
ответницата е потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла
на ЗЕ, а следователно претенциите му са за ангажиране на договорната
отговорност на ответницата. Тази правна квалификация е дадена и от СРС с
доклада по делото, срещу който ответницата не е възразила. Противно на
твърдяното в жалбата, с отговора на исковата молба не е релевиран довод за
нередовности на заявлението по чл. 410 ГПК. Видно от приложеното заповедно
производство, заявлението е било редовно, но това е въпрос, който не подлежи на
проверка от исковия съд. Съдът, сезиран с иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, извършва проверка, освен за
общите процесуални предпоставки за допустимост на иска, още и налице ли са
условията за допустимост на установителния иск - издадена заповед за
изпълнение, подадено в срок от длъжника възражение срещу заповедта, предявяване
на иска в законовия срок, както и дали вземането – предмет на иска е същото, за
което има издадена заповед за изпълнение. В исковото производство не се
предвижда възможност за контрол относно правилността на действията на районния
съд по издаване на заповед за изпълнение, включително и относно преценката за
редовност на подаденото заявление. В случая тези предпоставки са налице. Възражението
на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за исковите суми е постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а
установителните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени в срока по чл. 415,
ал. 1 (сега ал. 4) ГПК, същите имат за предмет същите вземания, които са
предмет и на издадената заповед за изпълнение, поради което са допустими.
Настоящият състав намира, че при
постановяване на решението не са нарушени императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата следва
да бъде потвърдено по следните съображения:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора
редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.
1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3.
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от КЕВР, в които се определят правата и задълженията на
топлопреносното предприятие и на клиентите; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при
неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и
прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните
тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и
пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от клиентите. Според ал. 3 на чл. 150 ЗЕ, в срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от
топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени
допълнителни споразумения. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ,
клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.
Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен
договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди, какъвто е и „битовият клиент”, който според легалното определение
в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г.) е клиент,
който купува енергия за собствени битови нужди. Присъединяването на
топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа,
както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа
на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на
вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради
това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия
те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване,
за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие.
В този смисъл е и приетото в мотивите на решението от
09.12.2019г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17 на СЕС, с които, след
преценка на нормите на чл. 133, ал. 2, чл. 153, ал. 1 и ал. 6 ЗЕ е прието, че доставката
на отопление в сграда — етажна собственост е резултат от писмено искане,
направено за сметка на всички етажни собственици в съответствие с предвидените
в националното право особени правила за етажната собственост.
В случая с отговора на исковата молба ответницата не е
оспорвала факта, че процесната сграда – етажна собственост е присъединена към
топлопреносната мрежа, поради което
доводът в жалбата в тази връзка е преклудиран. Той е и по същество
неоснователен, той като този факт се установява от приетото и неоспорено
заключение на СТЕ, както и от приетите и неоспорени документи за главен отчет и
изравнителни сметки.
Ответницата не е оспорвала, че е собственик на имота –
обратно, в отговора на исковата молба се съдържат твърдения, че апартаментът е
нейна собственост. Че това е така се установява по безспорен начин от приетия и
неоспорен нотариален акт № 142 по нот.д. № 336/1999г. на нотариус с рег. № 053
на НК. Няма наведени твърдения и представени доказателства трето лице, ползващо
имота на облигационно основание, да е сключило договор директно с
топлопреносното предприятие, поради което неотносимо за спора е дали
ответницата е ползвала имота лично. Относимите към процесния период Общи
условия на ищеца от 2014г. са публикувани във вестник „24 часа”, в брой от 10.02.2014г., и
същите са влезли в сила с изтичане на 30 дни от публикацията. Ответницата не
твърди и не установява да е подала заявление по реда и в срока по чл. 150, ал.
3 ЗЕ, с което да е предложила специални условия, нито да е сключено допълнително
писмено споразумение между нея и ищеца, поради което същата е обвързана от
влезлите в сила ОУ на договора. Поради това ответницата,
в качеството й на собственик на топлоснабдения имот, е клиент на топлинна
енергия за битови нужди и дължи цената на доставената в имота ТЕ.
Доводите в жалбата са неоснователни, в същата няма
наведени доводи във връзка с отчитането на доставената в имота топлинна енергия
и нейната стойност, както и във връзка с акцесорния иск за лихви, поради което,
и доколкото при постановяване на решението не са нарушени императивни
материалноправни норми, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
няма правомощието да провери правилността на изводите на районния съд, а следва
да потвърди решението.
При този изход, разноски за въззивното производство се
следват на въззиваемия, който е заявил претенция за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Освен подаването на молбата, с която е
претендирал юрисконсултско възнаграждение, упълномощеният от въззиваемия
юрисконсулт не е извършил никакви процесуални действия в настоящата инстанция -
не е подал отговор на въззивната жалба, не се е явил в проведеното открито
съдебно заседание, поради което юрисконсултско възнаграждение не се присъжда.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5652 от 09.01.2019г., постановено по гр.д. № 32005/2017г. на
Софийски районен съд, 47 състав.
Настоящото въззивно решение е
постановено при участието на Т.“ ООД, като трето лице помагач на страната на
ищеца-въззиваем „Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.