№ 621
гр. Варна, 12.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на десети ноември през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Е. Ян. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело №
20253100900179 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:31 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК:
ИЩЦАТА С. Н. Д., редовно уведомена, не се явява, представлява се от
адв. М. Р., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
ОТВЕТНИКЪТ ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, представлявано заедно от Н. И. С. и
Р.Ц.Д., редовно уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не изпращат
представител, депозирали са молба.
ТРЕТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ НА СТРАНАТА НА ОТВЕТНИКА: С.
И. Б., редовно уведомено, не се явява, представлява се от адв. Ел. Е., редовно
упълномощена и приета от съда отпреди.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. Б. П., редовно призована, явява се лично,
депозирала заключение в срок.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. А. Д., редовно призован, явява се лично, депозирал
заключение в срок.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 32347 от 10.11.2025 г. от
Застрахователно дружество „Дженерали Застраховане“ АД, с която заявяват,
че не са в състояние да изпратят процесуален представител и молят да се даде
ход на делото. Задават уточняващи въпроси по съдебно – психологичната
експертиза. Нямат въпроси по съдебномедицинската експертиза. Молят за
1
отхвърляне на предявените претенции и представят списък с разноски.
Адв. Р.: Да се даде ход на делото.
Адв. Е.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ констатира, че производството по делото е отложено за
изслушване на изготвените съдебно – психологична и съдебномедицинска
експертизи, както и за събиране на допуснатите гласни доказателства.
Адв. Р.: Свидетелят ни е служебно ангажиран, явява се и тъй като ще е
много кратък разпита, ще помоля да мине пръв, за да не чака.
В. л. Д.: В 10:00 часа в Районен съд – Варна имам изслушване на
комплексна експертиза и трябва да отида там, поради което моля да бъда
разпитан пръв.
СЪДЪТ докладва постъпило заключение вх. № 26761 / 19.09.2025 г. на
допуснатата съдебномедицинска експертиза, като констатира, че същото е
депозирано в границите на срока по чл. 199 ГПК.
Адв. Р.: Нямам възражение относно изслушването.
Адв. Е.: Нямам възражение по изслушването на заключението.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на допусната съдебномедицинска
експертиза, с оглед, на което сне самоличността на вещото лице, както следва:
Д. А. Д., 58 г.; българин; български гражданин; неосъждан; без родство
със страните; предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 НК,
след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно
заключение.
Вещото лице Д. Д.: Представил съм писмено заключение, което
поддържам.
На въпросите на адв. Р.:
В. л. Д.: Обичайно след извършване на оперативна интервенция, се
предполага, че в рамките на няколко дни той трябва да почне да бъде
вертикализиран, за да може да извършва самостоятелни движения с помощта
2
на помощни средства, в рамките на няколко месеца. Целта на тази операция е
по – бързото вертикализиране на постраД.. Преди тридесетия ден, крайникът
трябва да се щади, не може да се натоварва.
Влиянието на хроничните съпътстващи заболявания върху протичането
на лечебно – възстановителен период са облагоприятствали настъпването на
смъртния изход, тъй като са тежки хронични заболявания засягащи сърдечно
– съдова, мозъчно – съдовата система, ендокринната система с наличието на
неинсулинова зависимост – захарен диабет. От друга страна е имало и
хронична обструктивна белодробна болест, която сама по себе си води до
нарушено дишане. Всички това се е влошило с развитието на хипостатичната
пневмония, която е непосредствена причина за смъртта.
Появяването на декубиталните рани много зависи от това как се
провежда самото лечение. Но при наличие на съпътстващо заболяване,
каквото е диабета, едно продължително залежаване, ще доведе до притискане
на нисколежащите части, които най – често са петите и кръстеца. Тези
декубитални рани трудно ще зараснат. Често се срещат при такива
заболявания. Веднъж образували се повлияването им е бавно и изисква
продължителни грижи.
При аутопсията не е изолиран патогенен микроорганизъм от бял дроб и
от обходните рани. Такъв анализ не е извършван.
Адв. Р.: Нямам други въпроси.
На въпросите на адв. Е.:
В. л. Д.: В продължение на месец, пациентът трябва да бъде щаден при
възстановяването му, но това не означава, че се изключва вертикализиране,
движение с помощни средства, масажи. Раздвижване може да има.
Вертикализиране, изправяне, придвижване с помощни средства, примерно с
патерици, за да не натоварва крайника. Това е препоръчително. Затова е
извършена тази операция, за да може по – бързо възстановяване,
вертикалициране на пациента и всички тези неща са препоръчителни, при
условие, че има налице достатъчно хронични заболявания и то с тежък ход.
Извършено е оперативно лечение. Назначена е антитромботична
профилактика с цел да не се образуват усложнения, каквито се наблюдават
при счупването на бедрена кост, а именно тромбози и последвали
3
тромбоемболии, тoй е изписан без такива усложнения, без данни за нещо,
което е налагало по –продължително лечение от тези дни, които той е престоял
в болницата.
Адв. Е.: Можем ли да кажем, че неправилнияt подход при
рехабилитацията на пациента е довела до залежаването или може да има
друга причина, като грип, някакъв друг вид болест?
Адв. Р.: Възразявам срещу въпроса. Нека да се преформулира.
СЪДЪТ приканва адв. Е. да преформулира въпроса си.
На въпросите на адв. Е.:
В. л. Д.: Декубиталните рани се получават при продължително
залежаване на пациента. Увреждат се местата, които са подложени на най –
силен натиск. Това са кръстеца на пациента и задната част на петите. В
конкретният случай нямаме данни кога са възникнали тези декубитални рани,
защото няма такава документация. Това е първото. И второ – имаме един
увреден терен, в смисъл такъв, че са налице тежки хронични заболявания. От
една страна от сърдечно – съдовата система, а от друга страна от захарния
диабет. Захарният диабет в своята еволюция води до увреждане на малки и
големи съдове, и при такова продължително залежаване най – малките
артериални съдове, които са подложени на натиск, могат да доведат до:
запушване и развитие, нарушено хранене на околните места и така да се и
така да се развие декубиталната рана. Нямаме данни кога са установени
декубиталните рани. Декубиталните рани при нас са установени по време на
аутопсията. А кога са възникнали? При едно залежаване, те могат да
възникнат в рамките на от три до пет – десет дни. При него лошото е този
захарен диабет. Веднъж възникнали лечението им е много бавно, много
трудно и изисква своевременни грижи.
Адв. Е.: Нямам повече въпроси.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че представеното заключение на вещото лице изчерпва
задачите на допуснатата съдебномедицинска експертиза и е от значение за
изясняване на спора, поради което следва да бъде приобщено към
доказателствения материал по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
4
ПРИЕМА и ПРИЛАГА заключението на вещото лице по
съдебномедицинската експертиза към доказателствата по търговско дело №
179/2025 г. на ОС – Варна.
СЪДЪТ докладва Справка–декларация по Наредба № 2/29.06.2015 г.
представена със съдебномедицинска експертиза, за сумата от 600.00 лева.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице в размер на
600.00 /шестстотин/ лева, за изготвяне на експертизата, което е в рамките на
първоначално определения депозит.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ сумата от 400.00 /четиристотин/ лева /изд. РКО –
„УниКредит Булбанк“ от 18.07.2025 г. от 800.00 лева/.
ЗАДЪЛЖАВА ответното дружество да внесе допълнителен депозит в
размер на 200.00 /двеста/ лева, в едноседмичен срок считано от получаване на
съобщението и представи доказателства за това в същия срок.
УКАЗВА на ответното дружество, че при липса на представени
доказателства, съдът ще пристъпи към принудително събиране на сумата по
реда на чл. 77 от ГПК.
СЪДЪТ като взе предвид направеното доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства намира, че следва да бъде допуснат
воденият в днешното съдебно заседание от ищцовата страна свидетел, за
установяване полаганите грижи за Н.М.Т., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в днешното съдебно заседание като свидетел
лицето Н. П.К., като вписва същия в списъка на лицата за призоваване.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля, с оглед на което сне
самоличността му, както следва: Н. П.К., ЕГН: **********, българин,
български гражданин, неосъждан, предупреден за наказателната отговорност
по чл. 290 НК, след което обеща да говори истината.
На въпросите на адв. Р.:
Свидетелят К.: През 2020 година извършвах операция на Н.М.Т..
Помня такъв пациент.
След изписване му от лечебното заведение полагах грижи по молба на
двете дъщери – С. и М., бях помолен да отидем в един хоспис, който се
5
намира в Галата. По повод Covid в такива заведения бяха допускани само
здравни лица. До там отидохме със С. и с М.. Те ме заведоха до там.
Н.М. беше в една стая, в хоризонтално положение, където с помощта на
рехабилитаторите го завъртяхме на една страна, и се установи, че има
декубитални рани в областта на сакрума. Разбира се, че предприех действия
във връзка с лечение на тези декубитални рани. Правят се специални
превръзки. Тогава ги нямаше. Сега вакуум се използва. Тогава Грануфлекс,
който поставяхме на декубиталните рани. Това е. Тогава през 2020 година това
се правеше. Това се направи от моя страна. Два пъти ходих – още един път.
Вече раните бяха с кожата и некрозата я свалихме и остана гранулираща
повърхност. Не мога да кажа дали тези рани са били с форма на подобрение,
защото това е по– специфична работа, в зависимост от вертикализацията на
пациента, кога и как е осъществена.
Аз пари не съм вземал. Отидох по молба на двете сестри. Този човек го
познавам и отпреди това. Аз съм го оперирал през 2015 година по повод
ревизионно протезиране на другата тазобедрена стана. След операцията през
2015 година той се възстанови.
Адв. Р.: Нямам други въпроси.
На въпросите на адв. Е.:
Свидетелят К.: Втората операция не беше по – сложна от първата. Това
е протеза, която се слага на възрастни пациенти, с цел веднага да може да бъде
изправен и да тръне. Да не губи мускулна маса. Още повече, че той е на 90
години.
Не мога да кажа колко време след операцията отидох в дома за стари
хора. Вече беше изписан. Естествено след дехоспитализацията, но на кой ден
точно, не мога да кажа.
Адв. Е.: Нямам други въпроси.
На въпросите на адв. Р.:
Свидетелят К.: Във връзка с декубиталните рани препоръчах на
семейството да закупи дюшек. Това е превантивна мярка за ограничаване, но
дали са закупили не мога да кажа. Сигурно са купили.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и напусна залата.
6
СЪДЪТ докладва постъпило заключение вх. № 26776 / 23.09.2025 г. на
допуснатата съдебно – психологична експертиза, като констатира, че същото е
депозирано в границите на срока по чл. 199 ГПК.
Адв. Р.: Нямам възражение относно изслушването.
Адв. Е.: Нямам възражение по изслушването на заключението.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на допусната съдебно –
психологична експертиза, с оглед, на което сне самоличността на вещото лице,
както следва:
Д. Б. П., 62 г.; българка; българска гражданка; неосъждана; без родство
със страните; предупредена за наказателната отговорност по чл. 291 НК,
след което същата обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно
заключение.
Вещото лице Д. П.: Представила съм писмено заключение, което
поддържам.
На въпросите на адв. Р.:
В. л. П.: Няма база за сравнение в документите по делото, т.е. няма
медицински документ, който да удостоверява състоянието на ищцата преди
2020 година, съответно и след това. Към момента има една леко завишена
тревожност, която не е диагностицирана от лекар, а е извод от психологичните
методики.
Запознала съм се със свидетелските показания от предходно съдебно
заседание, но основното, на което винаги се базирам е това дали има
медицински документи по делото, които да удостоверяват състоянието.
Даже и да е има данни за настъпила при ищцата остра реакция на стрес
в резултат на загубата на нейния баща, това е по показанията на самата ищца.
Това не е документирано по никакъв начин. На тази база, аз не мога да кажа
категорично дали е имало или не е имало. Освен това, това се диагностицира
от психиатър, като поставяне на диагноза и се прави към момента. Тази остра
стресова реакция отшумява в рамките на часове, на до две – три денонощия
максимум и е нормална реакция при настъпването на една такава значима
загуба.
Ако едно лице по една или друга причина не прибегне до
специализирана помощ от психолог, в резултат на едно такова стресогенно
7
събитие, не казвам, че означава, че той не е претърпял никакви нарушения или
смущения в психичната сфера, но и да е претърпял има едни нормални
времеви граници определени като т. нар. „норма от психологична реакция при
загуба“, които са в рамките до шест месеца от събитието, т.е. в този период
може да очакват понижено настроение, нарушение на съня, нарушение на
храненето, които да повлияват функционирането. След изтичането на тези
шест месеца настъпва постепенна адаптация към събитието и когато всички
тези симптоми са отшумели в рамките на една година, отново говорим, че е
нормална реакция на загуба и няма патология. Бива патология, ако това
продължи след една година от смъртта. В случай няма данни за патология.
Аз съм обяснила, че тези сънища са отшумели в рамките на няколко
месеца като не става ясно тяхната честота. Възможно е непосредствено след
събитието /казвам „възможно“, защото това е информацията, която имаме
от самата ищца и от документите по делото/ те да се били по – интензивни
и впоследствие да отшумяват. Това е възможно. Нарушенията на съня също
могат да се свържат с повишена тревожност и тревожно – депресивна
реакция, но такава нямаме установена. Могат, но няма установена. Нямало е
установена и тогава. Под „установена“ разбирам за медицински документ –
медицински документ, където е написано, че страда от тревожно разстройство
или има тревожно – депресивна реакция, вследствие на загубата, ако бъде
обвързано със самото събитие, което коментираме.
Адв. Р.: Нямам други въпроси.
На въпросите на адв. Е.:
В. л. П.: Лекарствата Клонарекс и Велаксин, които ищцата приема, не
можа да обясни дали ги приема преди или след ПТП. Това са нейни показания
и аз съм ги цитирала. Аз също се опитвах да ги уточня. Единствено, което
уточних е, че те са предписани от невролог, но по каква причина, в каква
връзка? Следващото, което трябва да добавя, че самата тя не можа да цитира и
не ги обвързва с конкретно събитие, с конкретен повод, след който да е
посетила невролога и да са изписани тези медикаменти.
Период от две години не е малък и както казах преди няколко минути,
когато една „реакция на загуба“, така ще нарека най – общо, че ако
продължава над една година, тя вече е патологична и влиза в сферата на
поставянето на диагноза. Но, че не могат да бъдат ограничени в общия случай,
8
не могат. И въпреки всичко са минали две години, а не една година.
Адв. Е.: Нямам повече въпроси.
На въпросите поставени от ответното дружество,
обективирани в молба с вх. № 32347 от 10.11.2025 г.:
В. л. П.: Не мога да кажа, за какво се използват приеманите от ищцата
отпреди процесното събитие психотропни медикаменти Клонарекс и
Велаксин, няма документ. То е бензодиазепин и психиатрите ги изписват
понякога самостоятелнос, понякога и с други лекарства, както е в момента, но
за какво ги е изписал неврологът, не мога да се ангажирам.
Не са налице данни по делото, какво е било психическото състояние на
ищцата преди смъртта на баща и, което състояние е наложило предписването
́
на посочената медикаментозна терапия.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че представеното заключение на вещото лице изчерпва
задачите на съдебно – психологична експертиза и е от значение за изясняване
на спора, поради което следва да бъде приобщено към доказателствения
материал по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА заключението на вещото лице по съдебно –
психологичната експертиза към доказателствата по търговско дело №
179/2025 г. на ОС – Варна.
СЪДЪТ докладва Справка–декларация по Наредба № 2/29.06.2015 г.
представена със съдебно – психологичната експертиза, за сумата от 472.00
лева.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице в размер на
472.00 /четиристотин седемдесет и два/ лева, за изготвяне на експертизата,
което е в рамките на първоначално определения депозит.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ сумата от 472.00 /четиристотин/ лева /изд. РКО –
платими от Бюджета на Съда/.
Адв. Р.: Поддържам искането за психиатричната експертиза, със
задачите, които бяха поставени на съдебно – психологичната експертиза.
Желая да бъде отговорено от лекар психиатър. Още повече с изявлението на
9
вещото лице П. в днешно съдебно заседание, че тя не е специалист в сферата
на психиатрията, а пък има обстоятелства, които следва да са подложени
именно на експертен коментар от страна на такъв специалист. Това е.
Адв. Е.: Във въпроса зададен в исковата молба е посочено психично,
психологично състояние. Считам, че ако става въпрос за тях вещото лице
отговори достатъчно компетентно и обхвана всички аспекти на това
състояние. Отделно от това вещото лице потвърди, че няма каквато и да била
документация във връзка с някакви психиатрични отклонения на
обследваното лице. Ето защо считам, че не са налице данни, заради които да
бъде допусната такава експертиза към психиатър.
Що се касае до това, че тя е зададена още в исковата молба, същата е
допустима.
СЪДЪТ намира по така отправеното доказателствено искане следното:
Не са налице предпоставките по чл. 201 от ГПК, за допускане на
повторна съдебно – психологична или психиатрична експертиза, за отговор на
въпросите поставени вече пред съдебно – психологичната експертиза, като:
На първо място, вещото лице Д. П. е специалист по „клинична
психология“, като нейното заключение беше в насока, че по делото не са
налични данни за каквато и да е поставена психиатрична диагноза към датата
на настъпване на събитието, както и до настоящия момент. А отговор на
въпрос към минал момент, вещото лице няма как да даде без наличие на
надлежни писмени доказателства.
На следващо място при допускане на заключението, СЪДЪТ е посочил
вещото лице специалист, като от страна на ищеца не е направено надлежно
възражение, че заключението следва да бъде изготвено от лекар психиатър и
при липса на конкретни твърдения за поставена психиатрична диагноза,
СЪДЪТ намира, че не следва да допуска изготвяне на повторно заключение.
С оглед на горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
ищцовата страна за допускане на повторна съдебно – психиатрична
експертиза, която да бъде изготвена от вещо лице лекар психиатър.
Адв. Р.: Нямам други искания. Представям и моля да приемете списък с
10
разноските, ведно с доказателства за извършването им.
Адв. Е.: Нямам други искания.
СЪДЪТ констатира, че списък с разноски от страна на ответника е
представен с молба с вх. № 32347 от 10.11.2025 г.
Адв. Е.: Правя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищцовата страна, с оглед материалния интерес по делото,
както и с оглед фактическата и правна сложност на спора, като моля съдът
служебно да се произнесе в тази насока.
По отношение на списъка на ответното дружество, моля да имате
предвид, че там липсва допълнителния депозит, който указахте на ответника
да внесе в днешно съдебно заседание.
СЪДЪТ по списъците с разноски
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите по делото, представения в
днешно съдебно заседание от процесуалния представител на ищцата Списък
на разноски, ведно с Договор за правна защита и съдействие, както и копие от
преводно нареждане за кредитен превод от 17.06.2025 г.
СЪДЪТ съобразява списък за разноските от ответното дружество,
обективиран в молба с вх. № 32347 от 10.11.2025 г.
СЪДЪТ констатира, че споразумение към настоящия етап няма как да
бъде постигнато, с оглед отсъствието на ответната страна.
СЪДЪТ като взе предвид поведението на страните намира, че са налице
предпоставките за даване ход на устните състезания, поради което и на
основание чл. 149, ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Р.: Моля на база съвкупен анализ на доказателствата да направите
извод за основателност на предявения иск и да приемете, че не само са налице
предпоставките свързани с неговата основателност, но са и налице
категорични такива, които сочат доказаност и на неговия размер. Няма
какъвто и да спор между страните, че е налице валидно застрахователно
правоотношение и инцидентът довел до уврежданията на Н.М., а
11
впоследствие и на неговата смърт е покрит застрахователен риск, което е дало
на застрахователя да заплати частично дължимото обезщетение извънсъдебно.
Предмет на настоящата претенция е действителния размер на претърпения от
ищцата – негова дъщеря неимуществени вреди свързани със загубата на своя
баща и родител. Именно тази сума, ведно със заплатеното извънсъдебно
обезщетение, ще представлява един адекватен и справедлив размер на
цялостно обезщетение на претърпените от ищцата вреди, които са доказани от
ангажираните гласни доказателства и назначените по делото експертизите,
които бяха приети и изслушани в днешно съдебно заседание. Няма да
преповтарям аргументите ни в тази насока, които на практика са залегнали в
исковата молба, които са доказани.
Ще спра вниманието Ви единствено и само в посока на възраженията,
които са релевирани в процеса от застрахователното дружество, като считаме,
че същите са неоснователни и Ви моля да не ги уважавате. Те са в няколко
групи:
На първо място, твърденията се свеждат до това, че Н.М., с факта, че се е
движил по локалното платно на бул. Владислав е допринесъл за настъпване на
пътния инцидент. Възражението на ответника е несъстоятелно по следните
съображения:
Инцидентът настъпва в момент, в който Н.М. се движи по локалното
платно, по което не е имало обособен тротоар за движение. Той се е движил в
лявата част на пътното платно за движение, което се свежда до една
единствена лента за движение, като по нея нито вляво, нито вдясно, не е
имало обособени, респективно свободни тротоарни площи, което да
позволява придвижването му по тротоара на безопасно място. За това и
именно с оглед изискванията на 108 от ЗДвП, той се е движил в лявата част на
платното за движение, срещуположно на движението, така както повелява
материалния закон. В момента, в който той е предприел „пресичане“ го
наричам, условно пресичане на тази пресечка на платното за движение, в
която се е намирал спрелия автомобил на С. Б., този автомобил е бил
неподвижен и ориентиран със задната част на автомобила си. Съвсем
нормално и закономерно е всеки един участник в движението да очаква от
останалите, от другите участници в движението адекватни и правомерно
поведение. И когато този автомобил е бил ориентиран към подхода и входа на
12
паркинга, който е обособен пред жилищния блок, нормално е Н.М. той да
продължи движението си посока паркинга, а не на заден ход. Но по – важното
е, че към момента, в който той е започнал пресичането си по тази пресечка,
автомобилът е бил в неподвижно състояние, което се удостоверява от една
страна от извършения от съда съдебен оглед на видофайла, документирал
пътния инцидент. От друга страна от неговия експертен анализ извършен от
вещото лице Й. М., който сочи именно това, че една след като вече Н.М. е
започнал и предприел това пресичане, тогава С. Б., без да се ориентира за
пътната обстановка и без да вземе всички мерки за безопасност е потеглила на
заден ход като нейното внимание е било привлечено към друг пешеходец,
който е пресичал срещуположно на движението на Н.М. и по този начин, тя
въпреки, че е имала възможност не е възприела вече започналото пресичане
на пресечката от страна на Н.М., което е довело до съприкосновение с нейната
задна част на автомобила с Н.М.. Поваляното му на платното за движение,
довело до травматизма обусловил неговото лечение на първо място в
специализирано лечебно заведени в болницата „Св. Анна“, а в последствие и в
хоспис, където за жалост, въпреки положените за него грижи, той е починал.
Налице е пряка причинно – следствена връзка, видно от назначената
съдебномедицинска експертиза, а и разбира се от влязлата в сила присъда на
наказателния съд, с която е установено, че именно неправомерното поведение
на С. Б. е довело до настъпване на смъртния резултат.
На второ място – Твърди се, че не е бил пресичал по пешеходна пътека.
Тук мястото да се отбележи, че не се касае за типично пресичане на
кръстовище, а за движение на пешеходеца по платното за движение, където
именно той е ударен срещуположно на движението. Това, че идващият от
странична пресечка автомобил на заден ход не го е възприел своевременно, за
което не е имало каквито и да е пречки, не сочи на каквото и да е правомерно
поведение от страна на пешеходеца. А отделно от това, възраженията на
ответника не кореспондират и с нормата на § 6, т. 54, където е налице
разпоредбата на това, които са местата, които се свързват с пресичане на
платното и кое е пешеходна пътека.
На последно място, считам, че не се доказа, каквато и да форма на
съпричиняване на резултата, в резултат на неполагане грижи от стана на
ищцата С. Донев по отношение на своя баща. Точно обратното. Тези
13
възражения бяха категорично опровергани от ангажираните, включително и
гласни доказателства и писмени такива. Именно предвид състоянието на
Cоvid в страната и изключително затруднената обстановка по лечение на лица
след болнични условия, от каквото несъмнено се е нуждаел Момчилов, той е
бил настанена от С. Д. и нейната сестра в хоспис, на база сключения договор с
дома за стари хора, където изрично този хоспис е поел ангажимент за
специализирани грижи, в това число, каквито са полагани включително в
аспекта рехабилитация, а самите негови дъщери са ангажирали и специалисти,
и лекари, които да полагат допълнително медицински грижи по неговото по –
бързо възстановяване, до което за жалост не се е стигнало, предвид неговата
кончина. По никакъв начин съпътстващите заболявания на Н.М. не могат да се
приемат като фактор, който да даде основание за редуциране размера на
претендираното обезщетение.
Моля Ви, да уважите иска в пълен размер, ведно със законната лихва,
съобразно уточнение начален момент за нейното претендиране.
Моля Ви, за присъждане и на разноските, за което съм ангажирали и
доказателства.
Адв. Е.: Считам, че претенцията остана недоказана по основание и
размер в настоящото производство. Считам, че се установиха по безспорен
начин възраженията на ответника, включително и нашите присъединени към
него, за фактори които могат да бъдат посочени като съпричиняване към
вредоносния резултат.
В днешно съдебно заседание, свидетелят, който е специалист и доктор
посочи, че неговите предходни, тежки заболявания, също са допринесли за
вредоносния краен резултат, както захарния диабет, сърдечната
недостатъчност и други такива. Като непосредствена причина за смъртта,
докторът посочи и подчерта, че именно пневмонията засягаща долно –
задните участъци на двата бели дроба е причина за леталния изход. Много
интересно разискваше възможностите за вертикализиране, рехабилитации и
тем подобни. За колко дена се образуват декубитални рани, т.е. от три до десет
дена, в които от три до десет дена той е трябвало да бъде оставен на легло, т.е.
да залежи толкова, за да ги получи. Самият свидетел, когато е пристигнал в
лечебното заведение, е установил, че пациентът е вече с такива декубитални
рани, т.е. той не посочи някакви грижи преди възникването им.
14
Непосредствените грижи, които той лично е положил, това е почистване на
самите рани.
Моля Ви, за възможност за кратки писмени бележки в тази връзка. Не
претендираме разноски.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 149,
ал. 2 ГПК обявява устните състезания за приключили и посочва, че ще обяви
решението си в законоустановения срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на третото лице помагач на страната на
ответника С. И. Б., да представят писмена защита, в седемдневен срок,
считано от днес.
ДА СЕ ИЗПРАТИ съобщение на ответното дружество Застрахователно
дружество „Дженерали Застраховане“ АД, с което да се уведоми за
необходимостта от внасяне на допълнително определения депозит за вещото
лице Д. Д..
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в
10:17часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
15