Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1012
гр.***, 13.07.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
***КИ
РАЙОНЕН СЪД, 46–ти
наказателен състав, в публично заседание на трети юли две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа
НАХД № 2557 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано
по повод жалба на „*** ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в
гр. ***, ж.к. „***”, бл. 17, вх.1, ет.5, ап. 23, чрез управителя – Д.У., срещу
Наказателно постановление № 982-F347176/12.02.2018г., издадено от Кирил Пологов – Зам. Директор
на ТД на НАП-***, с което за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за
счетоводството (ЗСч), на основание чл.74, ал.1 от ЗСч, на жалбоподателя е
наложена „Имуществена санкция” в размер на 800 лева
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Фактическата
обстановка и извършването на нарушението не се оспорват, но се въвеждат
твърдения за приложимост на чл. 28 ЗАНН. В тази връзка се акцентира, че
жалбоподателят е изпълнил своето основно задължение – да подаде годишна данъчна
декларация по чл. 92 ЗКПО и е декларирал пред данъчните органи резултатите от
осъществяваната от него търговска дейност през 2016г. Изтъква се, че
дружеството е било добросъвестно и по никакъв начин не е целяло нарушаване на
закона, а пропускът е неволен и несъзнателен. Поради тази причина, както и с
оглед обстоятелството, че досега търговецът стриктно е изпълнявал задълженията
си, се прави искане за квалифициране на нарушението като „маловажен случай” и
отмяна на НП.
В открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от пълномощник – адв. Милев – БАК, който
поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Още веднъж посочва, че срокът
действително не е спазен, но подчертава, че това се дължи на неволен пропуск и
неразбирателство между управителя и счетоводителя. Посочва, че от закъснението
не са последвали вреди за фиска или за трето лице, поради което и правилно би
било нарушението да се окачестви като маловажно.
За Административнонаказващия орган, се
явява юрисконсулт П., надлежно упълномощена, която оспорва жалбата. Акцентира
върху обстоятелството, че нарушението е безспорно установено, като счита, че
при издаването на АУАН и НП са спазени всички законови изисквания. Посочва, че през
2016г. дружеството е осъществявало дейност, като нарушението не е маловажно. В
заключение моли за потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от разписката на л. 8 – НП е
връчено на представител на дружеството на 11.05.2018г., а жалбата е депозирана на 15.05.2018г. Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 17.08.2017г.
при извършване на съпоставка чрез програмен продукт „СУП” и извършена справка в
Търговския регистър, св. Г.Ж. – инспектор по приходите при ТД на НАП ***,
установила, че дружеството жалбоподател, в качеството му на задължено лице по
чл. 38, ал.1, т. 1 ЗСч, не е изпълнило задължението си да публикува годишния си
финансов отчет за 2016г. в Търговския регистър, в законоустановения срок, а
именно до 30.06.2017г. Свидетелката установила, че търговецът е подал ГДД за
2016г. по чл. 92 ЗКПО на 24.01.2017г., в която е декларирал, че за 2016г. е
реализирал нетни приходи от 797135,59 лева.
Св. Ж. преценила,
че с горното е допуснато нарушение на чл. 38, ал.1, т. 1 ЗСч, поради което и на
18.08.2017г. изпратила покана до търговеца, за явяването му в ТД на НАП-***, за
съставяне на АУАН. Доколкото в предвидения 7-дневен срок упълномощен представител
на търговеца не се явил в ТД на НАП, на 25.09.2016г. св. Ж. съставила АУАН с № F347176. След съставяне на АУАН, свидетелката
пристъпила към неговото връчване. В тази връзка на 25.09.2017г. изпратила
покана до седалището на дружеството, като видно от известието за доставяне на
л. 13 – пратката била получена на 28.11.2017г., като на 04.12.2017г.
управителят на дружеството се явил в ТД на НАП, подписал АУАН и получил препис
от него. На същата дата управителят депозирал и възражение по акт, в което
посочил, че действително е допуснал нарушение, но то е неволно и неумишлено,
както и че досега никога дружеството не е допускало нарушения в близо 20 годишната
си история.
След връчване на
АУАН на 12.02.2018г. административнонаказващият орган издал и обжалваното НП, в
което пресъздал фактическата обстановка описана в акта. АНО не възприел,
изложените във възраженията доводи, а квалифицирал поведението на търговеца,
като нарушение по чл. 38, ал.1, т. 1 ЗСч, поради което и на основание чл. 74,
ал.1 ЗСч му наложил „Имуществена санкция” в размер на 800 лева.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното
производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Жалбоподателят
не оспорва фактическата обстановка, изложена в наказателното постановление и в
АУАН, а пледира единствено за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни
изводи:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от
28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият
АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Кирил Пологов – зам. директор на ТД на НАП-***, който към дата 12.02.2018г. е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед № ЗМФ-755/14.08.2017г. на МФ. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – инспектор по приходите в ТД на НАП-***, който безспорно е компетентно лице по смисъла на чл. 78, ал.1 ЗСч. Изрично със Заповед № ЗМФ-755/14.08.2017г. на МФ е отменена Заповед № ЗМФ 166/29.02.2016 г., с която са били поставени известни ограничения пред компетентните актосъставители, като към дата 25.09.2017г. компетентни да съставят АУАН следва да се считат всички органи от НАП (доколкото нормата на чл. 78, ал.1 ЗСч не поставя изискване същите да работят към точно определена структура в НАП), сред които безспорно попада и св. Ж..
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на нарушителя да разбере в какво е „обвинен” и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
По същество следва
да се посочи следното: Съгласно чл. 38,
ал.1, т.1 от ЗСч, всички търговци по смисъла на Търговския закон публикуват
годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по
глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или
съответния орган – чрез заявление за вписване и представяне за обявяване в
търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година.
Разпоредбата на
чл.74, ал.1 от ЗСч предвижда, че който е задължен и не публикува финансов отчет
в сроковете по чл.38, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лева, а на
предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от
нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася
непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лева.
В конкретния
случай няма спор, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си за
публикуване на годишния си финансов отчет за 2016г. в срок до 30.06.2017г. Няма
спор и че за 2016г. дружеството е извършвало дейност и е отчело нетни приходи
от 797135,59 лева – т.е. за него е неприложима новата редакция на нормата на
чл. 38, ал. 9, т. 2 (изм. с ДВ, бр. 92 от 2017 година, в сила от 01.01.2018
година) от ЗСч, с която е прието, че алинеи 1 – 8 не се прилагат за
предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период.
С оглед горното
съдът намира, че правилно е била ангажирана отговорността на „*** ЕООД,
доколкото с бездействието си същото е допуснало нарушение по чл. 74, ал.1 ЗСч.
Съдът не може да
сподели доводите на жалбоподателя, касаещи неразбирателство между управителя и
счетоводителя, довело до неподаването на декларацията. Следва да се посочи, че
законът не прави разлика относно причините, довели до неподаване на
декларацията в срок. Нарушителят е търговец, който следва да организира
дейността си по начин, който да му позволи да изпълнява задълженията си в срок.
Същият следва да осъществява подбор на служителите си, както и да контролира
същите при изпълняване на задълженията им, респективно да носи отговорност за
действията им при изпълнение на функциите им.
Съдът намира, че в
случая е неприложим института на "маловажен случай" по смисъла на чл.
28, ал.1, б."а" от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на
административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се
прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира,
че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не го е
приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие
със закона. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се
съдържа в чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93, т.9
от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл.28,
б."а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият
орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се
прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението,
начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, степента на
обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат
същността и целите на административно-наказателната отговорност.
В случая, извършеното
нарушение е свързано с основни обществени отношения, които са предмет на правна
уредба от ЗСч. Нарушението, извършено от дружеството е чрез
"бездействие". То е типично за
вида си и не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност за установения
ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид. Нарушението е формално - на просто извършване
и продължителността на закъснението, в случая, е без значение за обществената
опасност на деянието. Отделно, липсата на вредни последици за фиска от
несвоевременното подаване на декларация, също не може да послужи за
установяване на признаците на "маловажност", защото във фактическия
състав на нарушението вредните последици не са елемент от обективната му
страна, т.е. тяхната липса или наличие не влияе върху съставомерността на
деянието. Според настоящия съдебен състав, извършеното деяние не разкрива
признаците на "маловажност", поради което и не са налице основания за
отмяна на НП. В този смисъл е и константната практика на АдмС-*** по сходни
казуси – Решение № 1897 от 14.11.2017 г.
на АдмС - *** по к. а. н. д. № 2406/2017 г.; Решение № 973 от 17.05.2018 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 99/2018
г.; Решение
№ 1232 от 22.06.2018 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 904/2018 г.; Решение №
1767 от 30.10.2017 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 2629/2017 г. и още много други.
От друга страна
АНО е взел предвид малкия срок на закъснението, както и липсата на предишни
нарушения на жалбоподателя при индивидуализацията на имуществената санкция,
като е определил санкция в границите на минималния възможен размер (0,1% от
нетните приходи – 797135.59 лева = 797,13 лева).
С оглед всичко посочено по-горе, настоящата инстанция намира, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, а наложената санкция – справедлива, поради което и жалбата срещу него следва да се остави без уважение, а наказателното постановление да се потвърди.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
982-F347176/12.02.2018г., издадено от Кирил Пологов – Зам. Директор на ТД на
НАП-***, с което за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за
счетоводството (ЗСч), на основание чл.74, ал.1 от ЗСч на „*** ЕООД с ЕИК: *** е
наложена „Имуществена санкция” в размер на 800 лева
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.