Р Е Ш Е Н И Е
№ 260095 12.04.2021г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и първи януари
две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Георгиева
Секретар: Радостина Менчева
като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Георгиева
гражданско дело № 579
по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по повод постъпила искова молба от
„О.Т.” ООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от управителя Е.И., подадена чрез процесуални
им представител – адв.К.А. ***, със съдебен адрес:*** против А.Г.М. с ЕГН **********, с адрес: *** и „Е.А.****“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
с управител М.В.М., с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК. В исковата молба се сочи, че
срещу ищеца е образувано изпълнително дело № 82/2020г. по описа на ЧСИ Делян
Николов, с рйон на действие – Окръжен
съд – Бургас, с взискател А.Г.М., въз основа на два
изпълнителни листа, издадени от РС-Бургас за сумата
общо в размер на 21224,40 лева. Изпълнителните листи са издадени на
„Е.А.****“ ЕООД, които с Договор
за цесия, прехвърлили вземанията си към „О.Т.” ООД на А.Г.М.. Ищецът твърди, че бил
уведомен за прехвърлянето на вземанията от А.М., при което на
основание чл.103, ал.3 от ЗЗД уведомили последния, че не са
съгласни с договора за цесия. Причина
за това били
вземанията на „О.Т.” ООД от „Е.А.****“ ЕООД произтичащи от присъдените им разноски по
влезли в сила решения на РС-Бургас,
общо в размер на 6154 лева. С оглед последното, на основание чл.104 вр. чл.103 от ЗЗД, ищцовото дружество отправило към ответника
М. изявление за прихващане на вземането
им към предишния
кредитор /цесионер/ „Е.А.****“
ЕООД възлизащо в размер на 6154 лева, с цедираното вземане на М. в размер на 21224,40 лева. Ищецът твърди, че след извършеното
прихващане, размера на задълженията му възлизал общо
в размер на 15070,40 лева, която сума
била преведена на цесионера на
05.02.2020г. по посочената
в уведомлението за прехвърляне на вземанията банкова сметка. ***, ищецът счита, че не
дължи сумата в размер на 6184 лева, предмет на
изпълнително дело №
82/2020г. по описа на ЧСИ Делян Николов
и то още преди образуване на изпълнителното дело, за която
сума е получил покана за доброволно
изпълнение.
Гореизложеното е мотивирало ищеца да поиска
от съда да
постанови решение, с което да признае
за установено, че „О.Т.” ООД не дължи на А.Г.М. и „Е.А.****“ ЕООД
сумата в размер на 6184 лева по
издадените в полза на последното дружество
изпълнителни листи и сключения между ответниците договор за цесия от
30.01.2020г., въз основа на които е образувано
изп.дело № 82/2020г. на ЧСИ
Делян Николов. Представя писмени доказателства. Прави искане за изискване
и прилагане на заверено копие на изп.дело № 82/2020г. на ЧСИ Делян Николов,
с район на действие – ОС-Бургас.
С Определение № 434 от
28.07.2020г., съдът на основание чл.389 вр. чл.397, ал., т.3 от ГПК допусна обезпечение в полза на „О.Т.” ООД на предявения от
него иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК против ответните
страни, чрез налагане на обезпечителна
мярка – „спиране на изпълнението“ по изп.дело № 82/2020г. на ЧСИ Делян Николов,
с рег.№ 804 на КЧСИ, с район на действие
– Окръжен съд – гр.Бургас.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответните страни са депозирали
идентични писмени отговори, с които оспорват ищцовата претенция, като неоснователна и недоказана, поради което молят
същата да бъде оставена без
уважение. Не оспорват, че с Договор за цесия
от 30.01.2020г., ответникът
М. е изкупил вземането на „Е.А.****“ ЕООД срещу ищеца, възлизащо общо в размер на
21 224,40 лева, основаващо
се на два
изпълнителни листа, издадени по ЧГД № 7241/2018г. и гр.д. № 8770/2018г., и двете по описа на
РС-Бургас. Сочи се, че изпълнителните
листи са издадени на 07.02.2020г. и на 11.02.2020г., а договора за цесия е с предхождаща
дата, тъй като е било налице
влязло в сила решение по воденото
между двете дружество дело, по което вземането
било установено по основание и размер. Наред с горното се твърди,
че между „О.Т.” ООД и „Е.А.****“
ЕООД се водят дела и към настоящия
момент, по които ищецът би
могъл да направи възражение за прихващане към
последното дружество. Предвид гореизложеното се моли съда
да отхвърли ищцовата претенция и да им присъди
заплатените по делото разноски. Не сочат доказателства.
В съдебно
заседание, процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа исковата молба от името на доверителя си. Не сочи нови доказателства.
Пледира за уважаване на предявения иск, като основателен. Претендира присъждане
на заплатените по делото разноски. Уточнява, че размера на претенцията им е 6154 лева, а не посочения в
исковата молба размер от 6184 лева, което намира за техническа грешка.
За ответните страни в съдебно заседание представител не се явява.
Изпращат молби, с които молят делото да се гледа в тяхно отсъствие, като заявяват, че поддържат подадените от тях отговори. Молят съда да
отхвърли ищцовата претенция, като неоснователна, като
им присъди направените по делото разноски.
Исковата молба е допустима –
подадена е от лице, което има правен
интерес от решаване на казуса
пред надлежната инстанция и съдържа необходимите по закон реквизити.
Несебърският районен съд, като взе
предвид исканията на страните, събрания
по делото доказателствен материал и като съобрази закона,
намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Настоящата инстанция е сезирана с отрицателен установителен иск. В тази връзка, както е указано с определението
по чл.140 от ГПК, тежестта на доказване е обърната, т.е. ответника следва да
проведе пълно и главно доказване, че в негова полза
е възникнало спорното право, т. е. наличието на задължение, както и дадено от длъжника /ищец в настоящото производство/ съгласие с извършване на прехвърлянето на вземането.
По делото не се спори, че
между ответниците А.Г.М. и „Е.А.****“
ЕООД е сключен Договор за цесия
от 30.01.2020г., с който ответникът М. е изкупил вземането на „Е.А.****“ ЕООД срещу ищеца, възлизащо
общо в размер на 21 224,40 лева /л.15/.
Ищецът бил уведомен, както от цедента, така и
от цесионера за прехвърлянето на вземанията /л.18-19 вкл./, при което
на основание чл.103, ал.3 от ЗЗД „О.Т.” ООД уведомили цесионера А.Г.М., че не са съгласни
с договора за цесия /16/. Причина за това
били вземанията на „О.Т.” ООД от „Е.А.****“ ЕООД /цедент/, произтичащи от присъдените им разноски по
влезли в сила решения на РС-Бургас,
общо в размер на 6154 лева. С оглед последното, на основание чл.104 вр. чл.103 от ЗЗД, ищцовото дружество отправило към ответника
М. изявление за прихващане на
вземането им към предишния кредитор
„Е.А.****“ ЕООД възлизащо общо в размер на 6154 лева /л.11-14 вкл./, с цедираното на М. вземане в размер на 21224,40 лева. Ищецът твърди, че след извършеното
прихващане, размера на задълженията му възлизал общо
в размер на 15070,40 лева, която сума
била преведена на цесионера на
05.02.2020г. по посочената
в уведомлението за прехвърляне на вземанията банкова сметка /***.6 по
приложеното изпълнително дело/. С оглед
гореизложеното, се моли съда да приеме за установено по отношение на ответните
страни, че ищецът не дължи на цесионера М. сумата в размер на 6154 лева, предмет на изпълнително дело № 82/2020г. по описа на ЧСИ Делян
Николов.
За да се
произнесе, съдът съобрази:
Упражняването
на потестативното право на извънсъдебно прихващане е
обусловено от наличие на насрещни, изискуеми и ликвидни парични вземания или
вземания за еднородни и заместими вещи. Законодателят
е предвидил редица изключения от изискването за насрещност
на двете вземания, предмет на компенсацията, сред които е и установеното
в чл.103, ал.3 от ЗЗД право на длъжника да извърши прихващане на задължение към
цесионера с вземане, което има към цедента.
Правото на длъжника при
съобщена му по чл.99, ал.3 от ЗЗД цесия да прихване по чл.103, ал.3 ЗЗД задължението си към цесионера
със свое вземане към цедента не е обусловено от
изразяване на несъгласие с цесията от длъжника. За упражняването на това право
на компенсация е достатъчно длъжникът да не е изразил съгласие с извършеното
прехвърляне на вземането от предишния кредитор, като непротивопоставянето на
длъжника на цесията не се приравнява от закона на изразено съгласие с нея. В
този смисъл Решение № 247 от 02.03.2018г. на ВКС по т.д.№ 1873/2016г.,
ТК, II т.о.
В настоящият случай, безспорно е
налице изрично писмено несъгласие на длъжника-ищец с извършеното прехвърляне на вземането от предишния му кредитор /л.16/,
което е достигнало до цесионера на 07.02.2020г. /л.17/, непосредствено след
сключване на договора за цесия на 30.01.2020г. и преди образуване на изпълнително
дело № 82/2020г. по описа на ЧСИ Делян Николов /на 27.03.2020г./. Частичното плащане на цесионера на сумата в размер на 15 070,40
лева, извършено на 06.02.2020г. /преди образуване на № 82/2020г. по
описа на ЧСИ Делян Николов/, не би могло да се
квалифицира като изрично съгласие с цесията по смисъла на чл.103, ал.3 от ЗЗД. Тези
действия на ищеца-длъжник могат да се определят като изпълнение от страна на
последния на задължението му по договора за цесия. Те обаче не могат да бъдат
приравнени на дадено съгласие от длъжника с прехвърлянето, което следва да е
изрично манифестирано, оправено до цедента, съответно
до цесионера, с оглед и на неговата противопоставимост. В
съдебната практика няма спор, че изискването на чл.103, ал.1 от ЗЗД за
изискуемост и ликвидност на вземането, с което се иска да се извърши
компенсация, касае възникването и упражняването на потестативното
право на извънсъдебно прихващане, като правопогасяващият
ефект настъпва с факта на отправяне на изявление по чл.104, ал.1, пр.1 ЗЗД. С
оглед на това, съдът намира, че с отправеното от ищеца до цесионера
М. изявление за прихващане по чл.104, ал.1, пр.1 ЗЗД, извършено преди
образуване на горепосоченото изпълнително дело, е било погасено задължението му
по издадените срещу него изпълнителни листи от 07.02.3030г. по ч.гр.д. №
7241/2018г. и от 11.02.2020г. по гр.д. №
8770/2018г., двете на Районен съд – гр.Бургас /л.10-11 вкл./ до размера от 6154
лева, част от предмета на изпълнително дело № 82/2020г. по описа на ЧСИ Делян
Николов.
Предвид гореизложеното, съдът намира за
основателна исковата молба, поради което същата следва да бъде изцяло уважена.
С оглед на този
резултат и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят
заплатените по делото разноски общо в размер на 1226,16 лева /хиляда двеста
двадесет и шест лева и шестнадесет стотинки/, включващи заплатена държавна такса в
размер на 246,16 лева и сумата от 980 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното,
Несебърският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „О.Т.” ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Е.И., със съдебен адрес:*** /чрез процесуалния им представител – адв.К.А. ***/ не дължи на А.Г.М. с ЕГН **********,
с адрес: *** и „Е.А.****“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
с управител М.В.М., сумата в размер на 6154 лева /шест хиляди сто петдесет и четири лева/ по издадените в полза на последното дружество
изпълнителни листи от 07.02.3030г. по ч.гр.д. № 7241/2018г. и от 11.02.2020г. по гр.д. № 8770/2018г., двете на Районен
съд – гр.Бургас и сключения между ответниците Договор за цесия от 30.01.2020г., въз основа на които
е образувано изп.дело №
82/2020г. на ЧСИ Делян Николов, поради извънсъдебно прихващане на вземанията.
ОСЪЖДА А.Г.М. с ЕГН **********, с адрес:
*** и „Е.А.****“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, с управител М.В.М. да
заплатят на „О.Т.” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Е.И., със съдебен адрес:*** /чрез процесуалния им представител – адв.К.А. ***/, сумата общо в размер на 1226,16 лева /хиляда двеста двадесет и шест лева и шестнадесет стотинки/, представляващи заплатени
по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: