№ 11919
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело №
20231110161426 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на Г. Н. Г., М. Д. П., П. Д. П. и Р. К.
Г. срещу Л. М. А., с която са предявени претенции за признаване за установено
по отношение на ответницата, че саморъчно завещание от **.**.**** г. на Г.
М. Г. е нищожно, тъй като не е написано и подписано от него, евентуално – за
унищожаване на същото поради грешки във волята на завещателя, и също
така – за признаване по отношение на ответницата, че всеки от ищците е
собственик на по 1/4 идеална част от наследствен имот – апартамент с площ
47,48 кв.м. – самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1505.2239.2.25, и административен адрес: С., ж.к. „Д.“ * ,бл. ***, вх. *,
ет. *.
В исковата молба се твърди, че четиримата ищци са роднини по
съребрена линия на починалия на **.**.***** г. Г. М. Г. – деца на чичо му К. Г.
Г. и леля му по бащина линия К. Г. Б., и негови наследници по закон. След
смъртта на наследодателя си на **.**.***** г. те узнали, че за него е вписано
саморъчно завещание от **.**.**** г., което било обявено на 23.12.2022 г. при
н. И. И. в П., като в завещанието се установявали и редица поправки. Поради
това ищците смятат, че завещанието не е написано и подписано от
наследодателя им, освен това не ставала ясна волята на завещателя, тъй като
едновременно се завещавало цялото имущество, и части от него, а освен това
в него било вписано, че ответницата като бенефициер по завещанието е
роднина на наследник на починалия по закон, какъвто няма. В завещанието
изрично като такова лице е посочен М. А., а той не е имал роднинска връзка
със завещателя. Поради това се иска обявяване на завещанието за нищожно,
1
евентуално – унищожаването му поради грешка или измама. Твърди се, че
приживе наследодателят е придобил недвижим имот – апартамент с адрес: С.,
ж.к. „Д.“ * ,бл. ***, вх. *, ет. *, и данъчна оценка 22 902,10 лева, който ищците
владеят, поради което се иска от съда да ги признае за собственици след
обявяване на прекратяването на правния ефект на завещанието. Претендират
се разноски.
В законоустановения срок (започнал да тече на 17.04.2024 г.) не е
подаден отговор от ответницата – Л. М. А..
В съдебното заседание ищците се представляват от адвокат М., която
поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени. Представя
списък на разноските. Ответницата не се явява и не се представлява.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно саморъчно завещание, представена на лист 17 по делото, за
което е посочено, че е съставено на 08.08.2021 г. от Г. М. Г., същият завещава
цялото си имущество на Л. М. А., с ЕГН: **********, а именно: имот,
находящ се в гр. С., община „И.“, ж.к. „Д.“, бл. ***, ет. *, вх. *, ап. **,
партиден номер *******; имотите си в гр. П., местност „Т. ч.“ с площ от 777
кв.м. и с площ от 1822 кв.м.; всички парични суми в банковите си сметки на
територията на Република България, която да се представлява от баща си М.Д.
А., ЕГН: ********** и майка си Гергина Нинова Нинова, с ЕГН: **********.
В завещанието е посочено, че това е последната воля на наследодателя и се
оставя за пазене на неговия наследник М.Д. А..
Съгласно Препис – извлечение от акт за смърт (на лист 7 от делото) Г. М.
Г. е починал на **.**.***** г. в гр. София, като преписът е издаден въз основа
на Акт за смърт № 0703/08.09.2021 г., съставен в гр. София, район „Искър“.
Съгласно Протокол за обявяване на саморъчно завещание, съхранявано
вън от нотариата, представено на лист 18 от делото, на 03.05.2022 г. пред
нотариус Иван Иванов, вписан под № 007 на Нотариалната камара, с район на
действие – района на Плевенския районен съд, се е явил неу„астващият по
делото М.Д. А., и е поискал да обяви оставеното при него за съхранение
саморъчно завещание на Г. М. Г., починал на **.**.***** г. Нотариусът е
констатирал, че завещанието е написано на бял лист голям формат на една
страница, датирано в началото и в края си след завещателните разпореждания.
Написано е с поправки на първи ред на буква „е“ на думата „М.“, на четвърти
ред в цифрата * в блок ***, на шести ред поправка на буквата „а“ в *. и
цифрата * в ЕГН: **********, на ред 10 буквата „И“ в думата „Искър“, на ред
11 поправка на буквата „т“ в думата „имотите“, букви „т“ и „н“ в думата
„местност“, на ред 12 буквата „б“ в думата „Т.“, на ред 20 удебелените думи
„Н.Н.“ и на ред 25 поправка на буквите „г“ и „и“ в думата „Г.“. Посочено е, че
думата е написано без добавки и зачерквания, както и че нотариусът е прочел
завещанието, след което същото било приподписано от представилия
завещанието и от нотариуса. Посочено е, че протоколът е съставен в
присъствието на молителя, който след като бе прочетен и одобрен, се е
2
подписал от молителя и от нотариуса.
Съгласно представеното на лист 8 – 10 от делото удостоверение за
наследници, изх. № РИС23-УГ51-4273/22.05.2023 г., издадено от Столична
община, район „Искър“ наследници по закон на Г. М. Г., починал на
**.**.***** г., със семейно положение „неженен“, са ищците Г. Н. Г. и Р. К. Г.,
които са деца на К. Г. Г., чичо на починалия, починал преди него, както и
ищците М. Д. П. и П. Д. П., които са деца на К. Г. Б., леля на починалия по
бащина линия, починала преди него.
Съгласно Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти, представен на лист 11 от делото, на
11.07.1986 г. Г. М. Г. е придобил правото на собственост върху следния
недвижим имот: апартамент № 60, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба II“,
бл. 205, вх. Б, ет. 7 със застроена площ от 47,84 кв.м., заедно с избено
помещение № 25, с полезна площ 2,78 кв.м., с идеални части от общите части
на сградата и 2,082 % идеални части от правото на строеж върху мястото при
съседи на жилището: изток: тревна площ, запад: стълбище, север: държавен
апартамент 50, юг: държавен апартамент № 61, отгоре: държавен апартамент
№ 64, отдолу: държавен апартамент № 56, а на избеното помещение –
държавно мазе № 24, тревна площ, коридор, тревна площ.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация –
първа група искове – относно действителността на завещание – главен за
обявяване на нищожност на завещанието по чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК
във връзка с чл. 42, б. „б“ ЗН и чл. 25, ал. 1 ЗН, и евентуален – за унищожаване
на завещание – по чл. 44, ал. 1 ЗН във връзка с чл. 43, ал. 1, б. „в“ ЗН, и втори,
обективно кумулативно съединен главен установителен иск за установяване
на право на собственост по наследство с правна квалификация по чл. 124, ал.
1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 8, ал. 4 ЗН.
Първите два иска се разглеждат, ако ищците установят роднинска
връзка, която ги прави наследници по закон на починалия, и се уважава, ако
съдът установи, че завещанието не е написано или подписано от починалия,
или в същото има добавки не от него, или волята му е опорочена поради
грешка.
Главният иск за право на собственост се уважава, ако се уважи един от
първите два иска и ищците установят, че имат роднинска връзка с починалия,
която би ги направила наследници по закон, както и че починалият е бил
собственик на апартамента.
Съгласно чл. 8, ал. 4 ЗН, когато починалият не е оставил възходящи от
втора и по-горна степен, братя и сестри, или техни низходящи, наследяват
роднините по съребрена линия до шеста степен включително. От
представеното удостоверение за наследници се установява, че всички ищци по
делото са първи братовчеди на починалия, поради което същите се явяват
негови наследници основание чл. 8, ал. 4 ЗН като негови роднини по
3
съребрена линия от четвърта степен.
Предвид изложеното, предявените искове следва да бъдат разгледани.
При оспорване на саморъчно завещание с твърдения, че то не е написало
и подписано от завещателя, страната, която се позовава на него следва да
установи неговата истинност, като в този смисъл е налице и трайна практика
на Върховния касационен съд – вж. напр. Решение № 123/07.04.2014 г. по гр.
дело № 2393/2013 г., IV ГО.
В настоящия случай, въпреки че съдът е указал на ответницата, че тя
носи доказателствената тежест да установи, че завещанието в нейна полза е
написано от завещателя, същата не е ангажирала никакви доказателства за
установяване на този факт. В тази връзка ответницата не е внесла определения
от съда депозит за назначаване на съдебна графическа експертиза и не е
обжалвала определението, с което е постановен отказ за освобождаване от
заплащането на разноски, поради което определението, с което е назначена
експертизата, е отменено от съда.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявения иск за установяване
нищожността на завещанието е основателен и следва да бъде уважен.
Поради уважаването на главния установителен иск не следва да бъде
разглеждан предявения при условията на евентуалност иск за унищожаване на
завещание, но следва да бъда разгледан предявения главен иск за собственост.
Както беше посочено по-горе, от представеното удостоверение за
наследници се установява, че всички ищци са наследници на починалия по
съребрена линия от четвърта степен, поради което го наследяват на основание
чл. 8, ал. 4 ЗН при равни квоти, доколкото всички са роднини от четвърта
степен (първи братовчеди на починалия) и са деца на негови леля и чичо. От
представения Договор за продажба на държавен недвижим имот се
установява, че техният наследодател Г. М. Г. е придобил правото на
собственост върху процесния апаратамент № 60, находящ се в гр. С., ж.к. „Д.“
* ,бл. ***, вх. *, ет. *, като с оглед нищожността на завещателното
разпореждане, по делото няма данни същият да се е разпореждал със своя
имот.
Предвид изложеното, главният иск за собственост е основателен и
следва да бъде уважен.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ищците на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ищците са доказали разноски в размер на 229,02 лева – държавна такса,
и 1500 лева адвокатско възнаграждение, или общо 1729,02 лева, които
ответницата следва да бъде осъдена да им заплати, както и държавна такса по
установителния иск за собственост в размер на 229,02 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Г. Н. Г., с ЕГН:
**********, и адрес: Ш., ул. „Л.“ № **, М. Д. П., с ЕГН: **********, и адрес:
Б., бул. „Т. м.“ № **, П. Д. П., с ЕГН: **********, и адрес: К., ул. „Р. К.“ № *, и
Р. К. Г., с ЕГН: **********, с адрес: Н. З., ж.к. „З.“, бл. **, ет. *, ап. **, искове
с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 42, б.
„б“ ЗН, по отношение на Л. М. А., ЕГН: **********, с адрес: П., ул. „М.“ № *,
ет. *, ап. *, че саморъчно завещание от **.**.**** г. на Г. М. Г. , вписано под
№ 100441/23.12.2022 г. в Службата по вписвания – гр. София, е нищожно, тъй
като не е написано и подписано от него.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Г. Н. Г., М. Д. П., П.
Д. П. и Р. К. Г. искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК
във връзка с чл. 8, ал. 4 ЗН, по отношение на Л. М. А., ЕГН: **********, с
адрес: гр. П., ул. „М.“ № *, ет. *, ап. *, че всеки от Г. Н. Г., с ЕГН: **********,
и адрес: Ш., ул. „Л.“ № **, М. Д. П., с ЕГН: **********, и адрес: Б., бул. „Т.
м.“ № **, П. Д. П., с ЕГН: **********, и адрес: К., ул. „Р. К.“ № *, и Р. К. Г., с
ЕГН: **********, и адрес: Н. З., ж.к. „З.“, бл. **, ет. *, ап. **, е собственик на
по ЕДНА ЧЕТВЪРТ идеална част от апартамент с площ 47,48 кв.м. –
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1505.2239.2.25, и
административен адрес: С., ж.к. „Д.“ * ,бл. ***, вх. *, ет. *, като наследник по
закон на починалия на **.**.***** г. Г. М. Г..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. М. А., ЕГН: **********, и
адрес: П., ул. „М.“ № *, ет. *, ап. *, да заплати на Г. Н. Г., ЕГН: **********, с
адрес: Ш., ул. „Л.“ № **, сумата от 432,30 лева (четиристотин тридесет и два
лева и 30 стотинки) – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. М. А., ЕГН: **********, и
адрес: П., ул. „М.“ № *, ет. *, ап. *, да заплати на М. Д. П., с ЕГН: **********,
и адрес: Б., бул. „Т. м.“ № **, сумата от 432,30 лева (четиристотин тридесет и
два лева и 30 стотинки) – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. М. А., ЕГН: **********, и
адрес: П., ул. „М.“ № *, ет. *, ап. *, да заплати на П. Д. П., с ЕГН: **********,
и адрес: К., ул. „Р. К.“ № *, сумата от 432,30 лева (четиристотин тридесет и
два лева и 30 стотинки) – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. М. А., ЕГН: **********, и
адрес: П., ул. „М.“ № *, ет. *, ап. *, да заплати на Р. К. Г., с ЕГН: **********, и
адрес: Н. З., ж.к. „З.“, бл. **, ет. *, ап. **, сумата от 432,30 лева (четиристотин
тридесет и два лева и 30 стотинки) – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5