Решение по дело №46/2021 на Районен съд - Ботевград

 

                    Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                                   № 260084

                                             гр.Б., 26.07.2021г.

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен състав, в публичното заседание на двадесет и  пети май през  две хиляди двадесет и първа година,  в състав :

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц. П.

 

при секретаря И. Т., като разгледа докладваното от
съдия  П. НАД №46 по описа за 2021година                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                               и за да се произнесе, взе предвид следното :

                   Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

                  П.Д.П.  с ЕГН**********,***, чрез адв.В. В. от САК е обжалвал в законния срок  наказателно постановление *от 29.10.2020г., издадено от  Началник група към ОДМВР - С., РУ – гр.Б., упълномощен със заповед * от 14.05.2018г. на МВР, с което за нарушение на чл.104б,  т.2 от ЗДвП на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП му  е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000.00лева  и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.  В жалбата се  излагат  съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици, включително  и присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение.

                   В хода на разглеждане на делото пред настоящата инстанция, жалбоподателя се представлява от  адв.В. В. от САК, който  поддържа жалбата, на основанията изложени в нея, като твърди и  недоказаност на административно-наказателното обвинение.

                   Въззивната страна – РУ - Б., редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

                   Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

                   Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

                   Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства:  АУАН */16.07.2020г.; докладна записка – 2 броя; заповед */14.05.2018г.   и  събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите И.И.И.– актосъставител, на длъжност “мл. автоконтрольор ” РУ – Б., М.М.М., С.И.И.  и Т.И.Б., М. С. Й. и В. М. В., се установява следната фактическа обстановка:

 На 16.07.2020г. около 12.15ч. в гр.Б., обл.Софийска  П.Д.П. управлявал лек автомобил м.“Х. С.“ с рег.№ *, като се движел по ул.“П. Е.“. При навлизането на управлявания от П. автомобил в кръстовището с бул.“Ц. О.“  той завил наляво, като задната му част на автомобила се унесла към десния тротоар, след което автомобила възстановил правилната си траектория на движение и продължил по булеварда. Това било възприето от   свидетелите М.М.М., С.И.И.  и Т.И.Б. – полицейски служители при РУ- Б., които познавали П.. За случилото се, същият ден св.М. изготвил докладна записка, св.И.И. – мл.автоконтрольор след запознаване с нея съставил АУАН */16.07.2020г. срещу П.П., като квалифицирал деянието му като нарушение по чл.104б, т.2  от ЗДвП. Акта бил съставен в присъствието на свидетелите И. и М., както и на П., който бил запознат със съдържането му и го подписал.  Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление *от 29.10.2020г от  Началник група към ОДМВР - С., РУ – гр.Б..  

                  Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на разпитаните по делото свидетели – М.М., Т.Б., И.И. и  частично от тези  на  С.И. както и от писмените доказателства по делото.

                 Съдът кредитира изцяло показанията, дадени от св.М., св.Б. и св.И.И., като намира, че същите са логични, подробни  и  непротиворечиви както вътрешно така и помежду си. Видно от показанията на св.И.И. е видно, че той не е очевидец на твърдяното нарушение, а единствено актосъставител, като акта е съставен въз основа на изготвената докладна записка по случая от св.М.. От свидетелските показания на св.М. и св.Б. се установява, че при управлението на автомобила от страна на П. на процесната дата и място, при завиването на ляво, задницата на превозното средство се е унесла на дясно и веднага  след това то се е върнало в права посока по движението си по бул.“Ц. О.“, като не е продължил да усуква автомобила и не е превъртал гуми.

                 Съдът не кредитира показанията на св.Св. И. единствено в частта им, в която сочи, че жалбоподателя след завиването си с управляваното от него МПС  е продължил да усуква автомобила, като същото не се потвърждава от показанията на другите свидетели - очевидци, както и на отразеното в докладната записка.

                 Съдът не кредитира показанията на разпитаните по искане на адв. В. свидетели - С. Й. и В. М. В., като намира, че същите са неконкретни и не могат да се счетат за относими към процесната дата и твърдяното нарушение.

        Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по  чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

                   Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.

       Съдът намира, че по делото не се събраха безспорни доказателства, че на процесната дата и място жалбоподателят е осъществил нарушение по  чл.104б, т.2  от ЗДвП. За да приеме, че жалбоподателят не използва пътя в съответствие с неговото предназначение,  АНО е взел предвид само констатациите в съставения акт за установяване на административно нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, които обаче се опровергават от събраните в съдебната фаза на административно-наказателното производство доказателства. В АУАН и атакуваното НП се твърди, че  жалбоподателят на 16.07.2020г. в гр.Б. на кръстовището на ул.“П. Е.“ и бул.“Ц. О.“  е  използвал  пътното платно за дрифтене, като е усуквал автомобила на дясно и на ляво и е превъртал предните гуми на платното за движение. От събрания по делото доказателствен материал – показанията на св.М., св.Б. и частично от тези на  св.Св.И. и изготвената по случая  ДЗ не се установи, П. да е осъществил отразените в НП деяния, като не се доказа да е усуквал автомобила надясно и наляво и да е превъртал гуми. В хода на производството, единствено се установи по безспорен начин поднасяне на автомобила /със задната му част/ вдясно при навлизане в кръстовището, което съдът намира че само по себе си не може  да съставлява използване на пътя не по неговото предназначение. Наличието на такова залитане на автомобила само по себе си,  в никакъв случай не може да се квалифицира като неправомерни действия на водача, които да обосновават наличието на хипотезата на  чл.104б, т.2  от ЗДвП .  

                 С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че  обжалваното НП е неправилно и  следва да бъде отменено изцяло.

Предвид изхода на спора и на осн.чл.63, ал.3 от ЗАНН/ред. ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г. / на П.Д.П.  с ЕГН**********,*** се дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото. С жалбата се  претендира  заплащане на разноски за процесуално представителство в размер на 600,00 лв.

   От РУ – Б. не е направено възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение.

   Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 600, 00 лв. в полза на  адв. В.В. от САК, като е удостоверено, че същото е заплатено в брой. В случая, платеното от П.Д.П.  с ЕГН**********,*** адвокатско възнаграждение е над   минималния размер, определен в   чл.18, ал.2  и  чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но до приключване на делото не е постъпвало възръжение за прекомерността му.

 Предвид  гореизложеното, ОДМВР- С. следва да заплати на П.Д.П.  с ЕГН**********,*** разноски в размер на 600,00 лв. /шестстотин лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 46/2021г. пред Районен съд Б., с оглед направеното възражение от въз. страна, както и с липсата на  фактическа и правна сложност на делото.

         Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът  

 

Р   Е   Ш   И   :

 

                   ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление *от 29.10.2020г., издадено от  Началник група към ОДМВР - С., РУ – гр.Б., упълномощен със заповед * от 14.05.2018г. на МВР против П.Д.П.  с ЕГН**********,***, като неправилно.

                  ОСЪЖДА ОДМВР-С. да заплати на  П.Д.П.  с ЕГН**********,*** разноски в размер на 600,00 лв. /шестстотин лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 46/2021г. пред Районен съд Б..

                   РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – С. ОБЛАСТ.          

 

                                                               РАЙОНЕН  СЪДИЯ  :