Р Е
Ш Е Н И Е
№...
04.01.2019г. Гр.
Гълъбово
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИ РАЙОНЕН СЪД Граждански състав
На 17.12.2018г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Белослава Колева,
като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №603 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.49 от СК.
Искът е предявен от Р.Г.К. *** срещу Х.И.К. ***. С исковата молба се твърди, че страните са съпрузи от 29.05.1983г. От брака си имали едно дете, което било пълнолетно. Страните се разделили преди около 10 години, тъй като ответницата заживяла в чужбина, и оттогава не поддържали контакти. Между страните настъпило отчуждение, всички връзки, присъщи за едно семейство се разпаднали. Това довело до дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Страните постигнали споразумение да се разведат по взаимно съгласие, но поради отсъствието на ответницата от страната, това не се осъществило.
Излагайки тези обстоятелства ищецът счита, че бракът им с ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен и моли да бъде прекратен без съдът да се произнася по въпроса за вината. Моли семейното жилище, находящо се в *** да бъде предоставено за ползване на ищеца. Моли съда да постанови след прекратяване на брака ответницата да носи брачното си фамилно име - К.. Не претендира издръжка.
Ответницата в срока за писмен отговор изразява становище, че искът е допустим и основателен. Страните били постигнали споразумение относно всички обстоятелства по развода, като не възразява искът да бъде уважен.
Съдът разгледа предявения иск по реда на особеното производство по брачни дела – чл.318-чл.330 ГПК.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:
Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №171/29.05.1983г. на гр.Димитровград, страните са сключили граждански брак на 29.05.1983г. в гр.Димитровград.
От представената по делото Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на ищеца, се установява, че страните нямат непълнолетни деца от брака си.
За изясняване на делото от фактическа страна, бяха допуснати гласни доказателства.
Съгласно свидетелските показания на свидетелката З.В.Д., страните имат граждански брак и имат пълнолетна дъщеря от брака си. В годините на прехода ответницата е заминала да работи в чужбина, а ищецът е останал в България. Това довело до отчуждение между страните, макар същите да не са имали конфликти. Отношенията между тях изстинали. И ищецът и ответницата споделяли със свидетелката, че вече не могат да живеят заедно. При последното гостуване на ответницата в България, тя дори не е пребивавала в семейното им жилище, а е отседнала при дъщеря си. Страните са разделени от повече от 10 години и не могат повече да живеят заедно като семейство. Дори са уговорили споразумение за развод по взаимно съгласие, но поради отсъствието на ответницата не са успели да се разведат по този ред.
Съдът кредитира с доверие свидетелските показания, тъй като кореспондират с останалите доказателства по делото и изявленията на страните, и разпитаната свидетелка излага свои непосредствени впечатления.
Като взе предвид описаната фактическа обстановка, съдът счита, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Липсват нормални отношения между съпрузите, същите са отчуждени един от друг, налице е безразличие относно емоционалното, физическо и духовно състояние на партньора. Тези обстоятелства се потвърждават, както от изразеното от страните становище и свидетелските показания, така и от безспорно установеното състояние на фактическа раздяла, която е довела до окончателното задълбочаване на брачното разстройство. Трайна е и съдебната практика на ВС, че фактическата раздяла може да се прояви чрез фактическо разделение между съпрузите или чрез пълното физиологическо и интелектуално отчуждение при формално съжителстване. Това поведение е трайно установено между страните. Ето защо, в този вид бракът между тях не би бил в интерес на съпрузите, тъй като липсва нормална семейна среда.
Предвид на това, съдът счита, че брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена и следва да се прекрати.
ОТНОСНО ВИНАТА ЗА РАЗСТРОЙСТВОТО НА БРАКА
Ищецът е изявил желание съдът да прекрати брака му с ответницата без да се произнася по въпроса за вината. Такова е становището и на ответницата. Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 СК “С решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.” В случая никой от съпрузите не е поискал произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
В хода на съдебното производство се установи, че страните са постигнали съгласие семейното жилище на страните да се ползва от ищеца. Ответницата е изразила съгласие с това негово искане, поради което съдът следва да предостави ползването на семейното жилище на ищеца.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ
Съгласно разпоредбата на чл.53 от СК “След развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак.” Ищецът е изразил съгласие ответницата да продължи да носи брачното си фамилно име. Ответницата също е направила токова искане. Поради тази причина съдът намира, че следва да постанови след прекратяване на брака ответницата да носи брачното си фамилно име – К..
Никоя от страните не претендира издръжка, поради което съдът не следва да присъжда такава.
Воден от горните мотиви и на основание чл.49, ал.1 от СК съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Р.Г.К. ***, с ЕГН ********** и Х.И.К. с постоянен адрес *** с ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на
семейното жилище, находящо се в ***на съпруга Р.Г.К. с п.а. и ЕГН.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи брачното си фамилно име – К..
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 50.00лв.,
като осъжда Х.И.К. с п.а. и ЕГН да ЗАПЛАТИ държавна
такса в размер на 25.00 лв. /двадесет и пет лева/, по сметка на РС
Гълъбово.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: