№ 12521
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.А
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110136589 по описа за 2022 година
Със заявление вх. № 57068/23.03.2022 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. К. К., ЕГН ********** и К. П. В.,
ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 518,68 лева, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. -
30.04.2020 г., до имот, представляващ апартамент № 56, находящ се в гр. София,
ж.к. Лев Толстой, бл. 57, вх. Г, ет. 1, абонатен № 56207, ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 23.03.2022 г. до окончателното изплащане
на вземането; 2/ сумата от 43,66 лева, представляваща мораторна лихва за периода
15.09.2019 г. - 14.03.2022 г., върху главницата за цена на доставена топлинна
енергия; 3/ сумата от 8,55 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.03.2019 г. - 30.09.2020 г., за имот, представляващ
апартамент № 56, находящ се в гр. София, ж.к. Лев Толстой, бл. 57, вх. Г, ет. 1,
абонатен № 56207, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано
от 23.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 4/ сумата от 1,04 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 01.05.2019 г. - 14.03.2022 г., върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение. На 31.03.2022 г. е издадена
заповед по чл. 410 ГПК, като е разпоредено, че В. К. К., ЕГН ********** дължи
5/6 части от горепосочените суми, а К. П. В., ЕГН ********** 1/6 част от
горепосочените суми /съобразно волята на заявителя, обективирана в цитираното
заявление и при спазване нормата на чл. 6, ал. 2 ГПК/. Заповедта е връчена на
1
ответниците, като в законоустановения срок същите са депозирали възражения
срещу издадената заповед. Ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за
установяване на вземането си на 13.06.2022 г. Исковата молба е подадена на
06.07.2022 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
В исковата си молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че има
договорни отношения с ответниците. Поддържа, че същите имат качеството
клиенти на топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че
сградата-етажна собственост, в която се намира процесният имот, е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
„Техем Сървисис” ЕООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155,
ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
Поддържа, че ответниците са използвали доставяна топлинна енергия през
процесния период и не са погасили задължението си, като са изпаднали и в забава
по отношение на последното.
Поддържа, че ответниците дължат и цената на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, която не били заплатили за процесния
период, поради което и изпаднали и в забава по отношение изпълнението на това
си задължение, респективно дължат лихва за забава върху непогасената сума,
представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Моли се, за постановяване на решение, с което да бъде признато за
установено в производството, че В. К. К., ЕГН ********** и К. П. В., ЕГН
********** дължат разделно в полза на Т, ЕИК ****** суми, както следва: 1/
сумата от 518,68 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., до имот, представляващ
апартамент № 56, находящ се в гр. София, ж.к. Лев Толстой, бл. 57, вх. Г, ет. 1,
абонатен № 56207, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано
от 23.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 43,66
лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. - 14.03.2022 г.,
върху главницата за цена на доставена топлинна енергия; 3/ сумата от 8,55 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.03.2019 г. -
30.09.2020 г., за имот, представляващ апартамент № 56, находящ се в гр. София,
2
ж.к. Лев Толстой, бл. 57, вх. Г, ет. 1, абонатен № 56207, ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 23.03.2022 г. до окончателното изплащане
на вземането; 4/ сумата от 1,04 лева, представляваща мораторна лихва за периода
01.05.2019 г. - 14.03.2022 г., върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение, за които суми на 31.03.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 15174/2022 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав. От В. К. К., ЕГН ********** се претендират
5/6 части от горепосочените суми, а от К. П. В., ЕГН ********** - 1/6 част от
горепосочените суми /съобразно волята на ищеца, обективирана в исковата молба
и при спазване нормата на чл. 6, ал. 2 ГПК/. Претендират се разноски и се прави
възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение в производството.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника К. П.
В. е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените
искове. Не се оспорва обстоятелството, че ответникът К. П. В. е собственик на 1/6
идеална част от процесния недвижим имот, респективно, че през процесния
период е имал качеството клиент на топлинна енергия, доставяна и използвана в
същия имот. Поддържа се, че с извършеното в хода на заповедното производство
по ч.гр.д. № 15174/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, плащане на сума в
размер на 80,00 лева, са погасени изцяло задълженията на К. П. В. към ищцовото
дружество, касаещи процесните имот и период. В останалата част вземанията на
ищеца били погасени по давност, за което се прави изрично възражение.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника В. К.
К. е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените
искове. Оспорва се акцесорната претенция за лихва за забава върху
претендираната главница за цена на доставена и потребена в процесния имот
топлинна енергия. Оспорват се и исковете за цена на услуга дялово разпределение
на топлинна енергия, както и акцесорната претенция за лихва за забава върху
претендираната главница. Прави се възражение за погасяване по давност на
претендираните с исковата молба вземания.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са за разглеждане искове, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК
вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
3
86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност
на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение
за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за
обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността
на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти:
съществуването на договорни отношения между него и ответниците с предмет
доставка на топлинна енергия, в това число и качеството им „клиент на топлинна
енергия“, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за
исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е
носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за
ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да
докажат, че са погасили претендираното вземане, за което не сочат доказателства.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
В тежест на ищеца, при релевираните с депозираните от името на
ответниците отговори на исковата молба възражения за погасяване по давност на
претенциите, заявени с исковата молба, е да докаже настъпването на факти и
обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок
по отношение на претендираните в настоящото производство вземания.
Възраженията на ответниците за недопустимост на предявените за
разглеждане в настоящото производство искове, настоящият съдебен състав
намира за неоснователни.
Същевременно, следва да се посочи, че в подаденото от името на ответника
К. П. В. възражение в производството по ч.гр.д. № 15174/2022 г. по описа на СРС,
II ГО, 160 състав, същият изрично е заявил, че оспорва частично /а не в цялост/
дължимостта на сумите, предмет на издадената в производството по ч.гр.д. №
15174/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, като са представени и доказателства за
4
извършено в полза на Т плащане в размер на 80 лева, с което се сочи, че са
погасени вземанията, чиято дължимост не е оспорена от К. П. В.. В тази връзка е
посочено, че се оспорва единствено дължимостта на сума, представляваща
стойност на доставена и потребена в процесния имот топлинна енергия за периода
01.05.2018 г. – 23.03.2019 г., като погасена по давност /в производството по ч.гр.д.
№ 15174/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав се претендират суми за
стойност на доставена топлинна енергия, за мораторна лихва върху главницата за
стойност на доставена топлинна енергия, за стойност на цена на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия и за мораторна лихва върху главницата за
цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като видно от
изложеното в заявлението, подадено от името на Т, единственото вземане, което
попада в периода, който е изрично оспорен от длъжника в заповедното
производство К. П. В., е това за стойност на доставена и потребена топлинна
енергия/. Във връзка с горното и предвид обстоятелството, че от К. П. В. е
подадено възражение само по отношение на част от сумите, предмет на
издадената в производството по ч.гр.д. № 15174/2022 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че за ищеца не е налице правен интерес от
предявяване на искове, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД срещу
К. П. В. за сумите: 1/ сумата от 71,12 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода 24.03.2019 г. - 30.04.2020 г., до имот,
представляващ апартамент № 56, находящ се в гр. София, ж.к. Лев Толстой, бл.
57, вх. Г, ет. 1, абонатен № 56207, ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 23.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/
сумата от 7,28 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. -
14.03.2022 г., върху главницата за цена на доставена топлинна енергия; 3/ сумата
от 1,43 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода
01.03.2019 г. - 30.09.2020 г., за имот, представляващ апартамент № 56, находящ се
в гр. София, ж.к. Лев Толстой, бл. 57, вх. Г, ет. 1, абонатен № 56207, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 23.03.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането; 4/ сумата от 0,17 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 01.05.2019 г. - 14.03.2022 г., върху главницата за цена
на услугата дялово разпределение, доколкото в тази част не е депозирано
възражение от К. П. В. срещу издадената заповед за изпълнение на парично
5
задължение в производството по ч.гр.д. № 15174/2022 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав, поради което и заповедта за изпълнение е влязла в законна сила в
горепосочените части, респективно, исковете в същите части са недопустими и
производството по тях следва да бъде прекратено. В тази връзка, следва да се
посочи, че изрично в подаденото от името на К. П. В. възражение в
производството по ч.гр.д. № 15174/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
същият е посочил, че счита, че не е дал повод за завеждане на делото, поради
което и не дължи разноски в заповедното производство.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
производството по гр.д. № 36589/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
следва да бъде прекратено по предявените обективно кумулативно съединени
исковес правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от
ЗЗД срещу К. П. В. за сумите, както следва: 1/ за сумата от 71,12 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
24.03.2019 г. - 30.04.2020 г., до имот, представляващ апартамент № 56, находящ се
в гр. София, ж.к. Лев Толстой, бл. 57, вх. Г, ет. 1, абонатен № 56207, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 23.03.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането; 2/ за сумата от 7,28 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. - 14.03.2022 г., върху главницата за цена
на доставена топлинна енергия; 3/ за сумата от 1,43 лева, представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.03.2019 г. - 30.09.2020 г., за имот,
представляващ апартамент № 56, находящ се в гр. София, ж.к. Лев Толстой, бл.
57, вх. Г, ет. 1, абонатен № 56207, ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 23.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 4/ за
сумата от 0,17 лева, представляваща мораторна лихва за периода 01.05.2019 г. -
14.03.2022 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.
По отношение на исковете, предявени срещу ответника В. К. К. и по иска
срещу К. П. В. за сумата от 15,33 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. - 23.03.2019 г., до имот,
представляващ апартамент № 56, находящ се в гр. София, ж.к. Лев Толстой, бл.
57, вх. Г, ет. 1, абонатен № 56207, ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 23.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането,
производството е допустимо и същите следва да бъдат разгледани по същество.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
6
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
7
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.ето на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
8
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа
енергия и други дейности обслужващи основните.
От представения и приобщен към доказателствения материал договор за
продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за продажба на
жилища от държавния жилищен фонд се установява в производството, че през
1969 г. Костадин В. К. и Славка Димитрова Конакчийска са придобили
собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент № 56, находящ
се в гр. София, ж.к. Толстой, бл. 57, вх. Г, ет. 1. Доколкото в договора не са
посочени квотите, при които Костадин В. К. и Славка Димитрова Конакчийска са
придобили собствеността върху горепосочения недвижим имот и по аргумент от
разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗС, следва да се приеме извод, че по силата на
договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за
продажба на жилища от държавния жилищен фонд, Костадин В. К. и Славка
Димитрова Конакчийска са придобили по ½ идеална част от процесния недвижим
имот, представляващ апартамент № 56, находящ се в гр. София, ж.к. Толстой, бл.
57, вх. Г, ет. 1.
От представеното и приобщено към доказателствения материал
удостоверение за наследници на лицето Славка Димитрова Конакчийска, ЕГН
**********, се установява в производството, че същата е починала на 03.09.2010
г., като е оставила за свои наследници съпругът си Костадин В. К., ЕГН
**********, сина си В. К. К., ЕГН ********** и внука си К. П. В., ЕГН
********** /по право на заместване на неговия наследодател Пламен К. В. – син
на Славка Димитрова Конакчийска, починал на 08.10.2000 г., т.е. преди открИ.ето
на наследството на Славка Димитрова Конакчийска/, върху които лица е
преминала, по реда на наследственото правоприемство, собствеността върху
притежаваната от Славка Димитрова Конакчийска ½ идеална част от процесния
недвижим имот. Следователно след смъртта на Славка Димитрова Конакчийска
собственици на процесния имот, представляващ апартамент № 56, находящ се в
гр. София, ж.к. Лев Толстой, бл. 57, вх. Г, ет. 1, са били Костадин В. К., ЕГН
**********, притежаващ 4/6 идеални части от имот, В. К. К., ЕГН **********,
притежаващ 1/6 идеална част от имот и К. П. В., ЕГН **********, притежаващ 1/6
9
идеална част от имота.
От представения и приобщен към доказателствения материал нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 54, том I, рег. № 2325, дело № 44/2013 г. на
нотариус Евгения Петрова, рег. № 379 в НК, се установява в производството, че
на 22.03.2013 г. Костадин В. К. е дарил на сина си В. К. К., собствените си 4/6
идеални части от процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 56,
находящ се в гр. София, ж.к. Лев Толстой, бл. 57, вх. Г, ет. 1, като си е запазил
пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху дарените 4/6 идеални части от
имота. Следователно, след 22.03.2013 г. собственици на процесния имот,
представляващ апартамент № 56, находящ се в гр. София, ж.к. Лев Толстой, бл.
57, вх. Г, ет. 1, са били В. К. К., ЕГН **********, притежаващ 5/6 идеални части
от имота и К. П. В., ЕГН **********, притежаващ 1/6 идеална част от имота.
От представеното и приобщено към доказателствения материал по делото
удостоверение за наследници на лицето Костадин В. К., ЕГН **********, се
установява в производството, че същият е починал на 11.05.2016 г., т.е. преди
началния момент на процесния период, като считано от смъртта на Костадин В. К.
/т.е. считано от 11.05.2016 г./, учреденото в полза на същия пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху 4/6 идеални части от процесния недвижим
имот е погасено.
От гореизложеното се налага извод, че през процесния период ответниците
В. К. К. и К. П. В. е следвало да отговарят за заплащане стойността на
потребената в процесния имот топлинна енергия, в качеството си на собственици
на същия, като В. К. К. е следвало да отговаря за заплащането на 5/6 части от
стойността на потребената в имота топлинна енергия, а К. П. В. – за заплащането
на 1/6 части от стойността на потребената в имота топлинна енергия
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2016 г., като се установи от прието
заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в производството
съдебно-техническа експертиза, че ищецът е доставял енергия в сградата етажна
10
собственост, в която се намира процесния имот, поради което съдът приема за
установено по делото, че през процесния период страните са били обвързани от
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна
собственост, чието съдържание се определя в Общите условия от 2016 г., както и
от действащата към съответния момент нормативна уредба, а именно Закон за
енергетиката и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2018 г. – м. 04.2020 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
период е извършвано от дружеството „Техем Сървисис“ ЕООД. Установява се
също, че са взети предвид и технологичните разходи в абонатната станция за
процесния период, които са за сметка на топлопреносното предприятие, като
същите са изчислени по Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са
били отчислявани ежемесечно от отчетената от общия топломер топлинна
енергия, преди нейното разпределение между абонатите. Установява се, че през
процесния период в посочения в исковата молба недвижим имот е имало
монтирани 2 бр. отоплителни тела, прикачени към отоплителната инсталация на
блока, с монтирани на тях уреди за дялово разпределение на топлинна енергия,
както и че в банята в имота има монтирана 1 бр. щранг-лира. Установява се още,
че за отчет на потребената енергия за битово горещо водоснабдяване има
монтиран и узаконен водомер. Установява се също, че и през двата отчетни
периода, включени в процесния период /01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. и 01.05.2019
г. – 30.04.2020 г./ е осигурен достъп за извършване на отчет на монтираните в
имота уреди за дялово разпределение на топлинна енергия и 1 бр. монтиран и
узаконен водмер.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява в производството, че през процесния период
в посочения в исковата молба имот е доставяна и потребявана топлинна енергия,
както следва: 1/ топлинна енергия за отопление на имот, която е начислявана по
отчет на показанията на монтираните в имота уреди за дялово разпределение на
топлинна енергия върху намиращите се в същия имот 2 бр. отоплителни тела и 1
бр. щранг-лира; 2/ топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, която е
разпределяна пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект, като за
процесния апартамент отопляемия обем по проект е 149,00 кубически метра; 3/
11
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, определяна по отчет на
монтирания и узаконен в имота 1 бр. водомер за топла вода. От заключението на
вещото лице по приетата в производството съдебно-техническа експертиза се
установява още, че за процесния период за топлоснабдения имот е начислена
топлинна енергия за отопление на имот на обща стойност от 641,54 лева, топлинна
енергия отдадена от сградна инсталация на обща стойност от 239,81 лева и
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на обща стойност от 297,54
лева. Установява се също, че през процесния период дружеството „Техем
Сървисис“ редовно и на конкретна дата е изготвял изравнителни сметки за реално
потребеното количество топлинна енергия от имота на ответника – общо и по
компоненти, а именно топлинна енергия за отопление на имот, топлинна енергия
отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване, като общо за процесния период е налице изравнена сума за
„доплащане“ в размер на 204,64 лева, която е прибаване към общия размер на
стойността на доставена до процесния имот топлинна енергия. От заключението
на вещото лице по приетата в производството съдебно-техническа експертиза се
установява още, че абонатната станция в сградата етажна собственост, в която се
намира процесния топлоснабден имот е била в експлоатация към процесния
период, като няма данни за увреждане и/или нефункциониране на абонатната
станция спрямо проектните размери, както и че редовно е приспадана топлинна
енергия за технологични разходи от отчетената ежемесечна енергия за сметка на
ищеца, съгласно нормативните изисквания. Установява се също, че в абонатната
станция през процесния период е функционирал 1 бр. общ топломер, както и че
общият топломер в абонатната станция е от одобрен тип и е преминавал
задължителни метрологични проверки.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза е установено в производството, че
през процесния период, за топлоснабдения имот потребената топлинна енергия е
на стойност от общо 1178,89 лева, за чието заплащане е следвало да отговарят
ответниците В. К. К. и К. П. В., като В. К. К. е следвало да отговаря за
заплащането на 5/6 части от горепосочената сума, а К. П. В. е следвало да
отговаря за 1/6 част от горепосочените суми.
В отговорите на исковата молба, подадени от името на ответниците В. К. К. и
К. П. В. са релевирани възражения за погасяване по давност на сумите начислени
от ищеца през исковия период.
12
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия
са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна
вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то
произтича от повтарящи се еднородни задължения, с посочен в Общите условия
падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да намери приложение
тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито
са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение). В частност задълженията на ответниците за заплащане на
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение /13.05.2020 г./ спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г.,
които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението.
Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът
приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и началният момент
на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от
момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 45 дни след
месеца, за който е възникнало задължението.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото
на срока на погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента
на осъществяването на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани
ежемесечните фактури. Издаването на обобщена фактура през юли 2019 г. за
13
вземания възникнали за период 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., които са по
изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци през целия
отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не
е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната давност
за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен
месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не
е от естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност
за него тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме
обратното би означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на
кредитора да зависи началният момент на погасителната давност, което
противоречи на целите на института на погасителната давност. Моментът, от
който започва да тече погасителната давност е определен от законодателя в
зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на
вземането и изпадането в забава на плащането на същото са различни факти, от
тях произтичат и различни последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2016 г.
сочи изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната
сметка, поради което и обвързването от ищеца на началния момент на
погасителната давност за месечните задължения с издаването на обобщена
фактура по изравнителната сметка е неоснователно.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 23.03.2022 г., и по
съображения изложени по-горе за началния момент на погасителната давност на
вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г., то съдът приема, че
погасени по давност са вземанията на ищеца за доставена и потребена топлинна
енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.11.2018 г., доколкото изискуемостта на
вземането за месец ноември 2018 г. е настъпила считано от 15.01.2019 г., като при
съобразяване на разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, и обстоятелството, че за периода
13.03.2020 г. – 13.05.2020 г., течението на давностния срок е било спряно, то 3-
годишния погасителен давностен срок е бил изтекъл преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 23.03.2022 г., респективно е обхванато от
погасителната давност /3-годишния погасителен давностен срок за вземането за
месец октомври 2018 г. е следвало да изтече на 15.03.2022 г./. Изискуемостта на
вземането за месец декември 2018 г. е настъпила считано от 15.02.2019 г., като
при съобразяване на разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията
14
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, и обстоятелството, че за
периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г., течението на давностния срок е било спряно,
то 3-годишния погасителен давностен срок не е бил изтекъл преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 23.03.2022 г., респективно не е обхванато от
погасителната давност /3-годишния погасителен давностен срок за вземането за
месец декември 2018 г. е следвало да изтече на 15.04.2022 г./. Следователно,
погасени по давност са вземанията за периода 01.05.2018 г. – 30.11.2018 г.,
респективно, непогасени по давност са вземанията за периода 01.12.2018 г. –
30.04.2020 г., в размер на 970,59 лева, за което заплащане е следвало да отговарят
ответниците. За вземанията, които са обхванати от погасителната давност не
следва да отговарят ответниците.
Същевременно от заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена,
неоспорена от страните и приета в производството съдебно-счетоводна
експертиза, се установи по делото, че за дължими суми за потребена през
процесния период топлинна енергия са извършвани плащания в общ размер от
666,55 лева /едно плащане в размер на 0,16 лева и едно плащане в размер на
666,39 лева/, които следва да бъдат приспаднати от общия дължим размер на
стойността на потребената в процесния имот, през заявения в исковата молба
период.
Следователно се налага извод, че за процесния период е останала незаплатена
стойност на потребена в процесния имот топлинна енергия в размер на 304,04
лева, като ответникът В. К. К. дължи 5/6 част от горепосочената сума, т.е. 253,37
лева, а К. П. В. дължи 1/6 част от горепосочената сума, т.е. 50,67 лева, до които
размери предявените искове за главници за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия до имот, представляващ апартамент № 56, находящ се в гр.
София, ж.к. Лев Толстой, бл. 57, вх. Г, ет. 1, абонатен № 56207, се явяват доказани
по основание и размер.
Следователно за целия претендиран в производство период /както в
заповедното, така и в исковото производство/ ответникът К. П. В. дължи сума,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия до имот,
представляващ апартамент № 56, находящ се в гр. София, ж.к. Лев Толстой, бл.
57, вх. Г, ет. 1, абонатен № 56207 в размер от 50,67 лева. Същевременно от
ответника К. П. В. не е депозирано възражение срещу заповедта за изпълнение в
частта за сумите: 1/ за сумата от 7,28 лева, представляваща мораторна лихва за
периода 15.09.2019 г. - 14.03.2022 г., върху главницата за цена на доставена
15
топлинна енергия; 2/ за сумата от 1,43 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода 01.03.2019 г. - 30.09.2020 г., за имот,
представляващ апартамент № 56, находящ се в гр. София, ж.к. Лев Толстой, бл.
57, вх. Г, ет. 1, абонатен № 56207, ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 23.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 3/ за
сумата от 0,17 лева, представляваща мораторна лихва за периода 01.05.2019 г. -
14.03.2022 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение,
следователно се налага извод, че не е оспорена и дължимостта на тези суми.
Следователно ответникът К. П. В. дължи в полза на Топлофикация суми, както
следва: 1/ сумата от 50,67 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия до имот, представляващ апартамент № 56, находящ се в гр.
София, ж.к. Лев Толстой, бл. 57, вх. Г, ет. 1, абонатен № 56207, ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 23.03.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането /която за периода от 23.03.2022 г. до 26.05.2022 г. –
датата на плащнето на сумата от 80,00 лева в полза на ищцовото дружество,
изчислена посредством лихвен калкулатор на НАП, е в размер на 0,91 лева/; 2/
сумата от 7,28 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. -
14.03.2022 г., върху главницата за цена на доставена топлинна енергия; 3/ сумата
от 1,43 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода
01.03.2019 г. - 30.09.2020 г., за имот, представляващ апартамент № 56, находящ се
в гр. София, ж.к. Лев Толстой, бл. 57, вх. Г, ет. 1, абонатен № 56207, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 23.03.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането /която за периода от 23.03.2022 г. до
26.05.2022 г. – датата на плащнето на сумата от 80,00 лева в полза на ищцовото
дружество, изчислена посредством лихвен калкулатор на НАП, е в размер на 0,03
лева/ и 4/ сумата от 0,17 лева, представляваща мораторна лихва за периода
01.05.2019 г. - 14.03.2022 г., върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение. От ответникът К. П. В. са представени доказателства за извършено
плащане в полза на ищцовото дружество в размер на 80,00 лева. С която сума
настоящият съдебен състав намира, че са погасени в цялост дължимите от
ответника К. П. В. суми по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение в производството по ч.гр.д. № 15174/2022 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав, чиято дължимост се установи и в настоящото исково производство
/противно разбиране и тълкуване на събраните по делото доказателства би довело
до получаване от ищцовото дружество на сума в размер по-голям от реално
дължимия от ответника К. П. В., респективно до обогатяване на ищцовото
16
дружество за сметка на К. П. В., за което няма да е налице законово основание/.
Следователно предявеният срещу ответника К. П. В. иск за сумата от 15,33
лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.05.2018 г. - 23.03.2019 г., до имот, представляващ апартамент № 56,
находящ се в гр. София, ж.к. Лев Толстой, бл. 57, вх. Г, ет. 1, абонатен № 56207,
следва да се отхвърли, като погасен по давност за периода 01.05.2018 г. –
30.11.2018 г. и като погасен, чрез извършено от ответника плащане в хода на
производството в останалата част за периода от 01.12.2018 г. – 23.03.2022 г.
Предявеният срещу ответника ответникът В. К. К. иск за сумата от 432,23
лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., до имот, представляващ апартамент № 56,
находящ се в гр. София, ж.к. Лев Толстой, бл. 57, вх. Г, ет. 1, абонатен № 56207,
следва да бъде уважен за сумата от 253,37 лева и за периода 01.12.2018 г. –
30.04.2020 г., като за разликата над уважения размер от 253,37 лева до пълния
предявен размер от 432,23 лева и за периода 01.05.2018 г. – 30.11.2018 г., искът
следва да се отхвърли.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу
ответника В. К. К. за сумата от 36,38 лева, представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва за периода 15.09.2019 г. – 14.03.2022 г., върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Установява се също, че през процесния период страните са били
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София, приети с
Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
“Топлофикация София” ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се
налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в
17
уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от
ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи условия са
приложими за вземанията за главница за топлинна енергия, считано от 01.07.2016
г. Т.е. лихва за забава се дължи единствено за вземанията за главница за доставена
и потребена в процесния имот топлинна енергия възникнали след 01.07.2016 г., по
отношение на който са приложими ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с
изтичането на определения в чл. 33 срок.
Следователно ответникът е изпаднал в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от 253,37 лева и дължи лихва за тази забава
за периода от 15.02.2019 г. до 14.03.2022 г. Доколкото от ищеца се претендира
лихва за забава за по-кратък период, а именно 15.09.2019 г. – 14.03.2022 г., то при
спазване принципа на диспозитивно начало в гражданското производство, съдът
следва да приеме, че ответникът дължи лихва за забава именно за посочения от
ищеца по-кратък период, която съдът определя в размер на 21,33 лева /изчислена
по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен калкулатор/.
От ответника В. К. К. не са представени доказателства или наведени
твърдения за извършени плащания на сумите за лихва за забава върху главницата
за доставена и потребена топлинна енергия.
Предвид горното искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия срещу ответника В. К. К.
се явява основателен и доказан за периода 15.09.2019 г. – 14.03.2022 г. и за размер
от 21,33 лева и следва да бъде уважен за тези период и размер, като за разликата
над уважения размер от 21,33 лева до пълния предявен размер от 36,38 лева, искът
следва да бъде отхвърлен.
Предвид горното, съдът следва да разгледа направеното от ответника В. К. К.
с отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на
претенциите на ищеца, включително за лихви за забава.
В разглеждания случай и по отношение на претенцията за вземания за лихва
за забава, следва да намери приложение тригодишният давностен срок, установен
в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Предвид гореизложените съображения и като съобрази установения в
Общите условия на ищцовото дружество падеж на задълженията, касаещи
процесния период и датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
18
изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 23.03.2022 г., настоящият съдебен състав
намира, че възражението за погасяване по давност на вземанията, предмет на
претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, се явява неоснователно.
По отношение на претенцията срещу ответника В. К. К. за главница за цена
на услугата дялово разпределение за сумата от 7,13 лева за периода 01.03.2019 г. –
30.09.2020 г., съдът намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение. По делото се установи, че фирмата за
дялово разпределение точно и в уговорените срокове е извършвало услуга дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се
намира процесния имот, поради което и претенцията за главница за цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.03.2019 г. – 30.09.2020 г. се явява
основателна, като от страна на ответника не са наведени възражения относно
размера на претендираната сума за извършената услуга дялово разпределение,
поради което, съдът намира, че за извършената услуга през процесния период се
дължи възнаграждение в размер на 8,55 лева /посочен от вещото лице по
допуснатата, изготвена, приета и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза при съобразяване на представения и приобщен към материалите
Договор рег. Индекс Д-0-67/03.06.2020 г. за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за енергетиката,
сключен между Т и Техем сървисис ЕООД и представляващия Приложение № 2
към него ценоразпис на дейностите, включени в минималния пакет за услугата
„Дялово разпределение“/.
Ответникът В. К. К. следва да отговаря за 5/6 части от горепосочената сума, а
именно за сумата от 7,13 лева.
Следователно претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.03.2019 г. – 30.09.2020 г. е основателна и доказана за
пълния предявен размер.
От ответника В. К. К. не са представени доказателства или наведени
твърдения за извършени плащания на сумите за главница за цена на услугата
19
дялово разпределение.
Възражението за погасяване по давност на главницата за цена на услугата
дялово разпределение е неоснователно и не следва да бъде уважавано, доколкото
това вземане не е с периодичен характер, респективно по отношение на него е
приложим общият 5-годишен давностен срок, който не е изтекъл към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в съда. Дори да е приложим краткият 3-годишен
давностен срок, то възражението отново се явява неоснователно, предвид
изложените по-горе съображения, касаещи наведеното от името на ответника
възражение за погасяване по давност на претенциите на ищцовото дружество, и
при съобразяване на разпоредбата на на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, и
обстоятелството, че за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г., течението на
давностния срок е било спряно.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за признаване за установено, че ответникът В. К. К. дължи на ищеца сума,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за процесния
топлоснабден имот, се явява основателен и доказан до размера от 7,13 лева и за
периода 01.03.2019 г. – 30.09.2020 г. и следва да бъде уважен. Върху главницата
следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в съда /23.03.2022 г./ до окончателното й изплащане.
По отношение на на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу
ответника В. К. К. за сумата от 0,87 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за цена на услуга дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. –
14.03.2022 г., настоящият съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
20
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат,
както ищеца, така и ответниците в производството.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/
за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 175,00 лева;
2/ за заплатена държавна такса в заповедното производство по гр. д. № 15174/2022
г. по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 25,00 лева; 3/ за заплатен депозит
за вещо лице по допуснатата, изслушана и приета в производството съдебно-
техническа експертиза в размер на 300 лева; 4/ за заплатен депозит за вещо лице
по допуснатата, изслушана и приета в производството съдебно-счетоводна
експертиза в размер на 300 лева; 5/ за юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство по гр. д. № 15174/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав в размер на 50,00 лева. От ищеца се претендират и разноски за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Съдът намира, че с извършеното плащане от 80,00 лева от ответника К. П. В.
са погасени дължимите от същия разноски в заповедното производството по
ч.гр.д. № 15174/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав в размер на 11,22 лева
/припадащи се именно на този ответник, съобразно извършеното плащане в хода
на процеса, като за частта от главницата за цена на доставена и потребена
топлинна енергия, която е погасена по давност, ответникът В. не следва да дължи
разноски в полза на ищцовото дружество/. Оспорването, направено от името на
ответника К. П. В., с подаденото от него възражение в заповедното производство,
че не дължи разноски в заповедното производство, доколкото не е дал повод за
завеждане на делото, настоящият съдебен състав намира за неоснователно.
Плащането на дължимите от ответника К. П. В. суми е извършено едва след
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в съда. Изискуемостта на сумите, предмет на
издадената в производството по ч.гр.д. № 15174/2022 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав заповед за изпъление по чл. 410 ГПК, е настъпила още преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, респективно и преди
извършване на плащането, поради което ответникът К. П. В. е дал повод за
завеждане на делото и дължи разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
15174/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, които следва да се считат
21
погасени с извършеното плащане в размер на 80,00 лева /с това плащане са
погасени сумите за главници, чиято дължимост от ответника В. се установи в
производството – в размер на общо 52,10 лева; сумите за мораторни лихви в общ
размер от 7,45 лева и сумите за законни лихви върху дължимите главници в общ
размер от 0,94 лева; сумите за разноски в производството по ч.гр.д. № 15174/2022
г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав в размер на 12,50 лева, като след погасяване
на горепосочените суми остава сума в размер на 7,01 лева/. Съдът намира, че
доколкото е дал повод за завеждане на делото и доколкото плащането на сумите,
предмет на издадената в поризводството по ч.гр.д. № 15174/2022 г. по описа на
СРС, II ГО, 160 състав заповед за изпълнение, е извършено след завеждане на
делото, в полза на ответника се дължат разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № 15174/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав единствено съразмерно
на частта от иска за главница за цена на доставена и потребена топлинна енергия,
погасен по давност, а именно в размер на 30,68 лева.
Предвид горното, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът Т,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: *************, следва да бъде
осъден да заплати в полза на ответника К. П. В., ЕГН ********** с адрес: в
*********************, сумата от 30,68 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 15174/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав, съразмерно на частта от иска за главница за цена на доставена и потребена
топлинна енергия, погасен по давност.
От името на ответника В. К. К. не е направено искане за присъждане на
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 15174/2022 г. по описа на СРС,
II ГО, 160 състав и не са представени доказателства за извършването на такива,
поради което и не следва да му се присъждат разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 15174/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Предвид горното, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът В. К. К., с адрес: в гр. София, бул. Александър Стамболийски № 134,
ет. 6, офис 11, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца Т, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: *************, сумата от 36,96 лева,
представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство по гр.д. № 15174/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав, съразмерно на уважената част от исковете срещу ответника В. К. К..
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от
ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед изхода на
22
спора, на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково
производство, което съдът определя в размер от 100 лева.
Предвид горното, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът В. К. К., с адрес: в гр. София, бул. Александър Стамболийски № 134,
ет. 6, офис 11, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца Т, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: *************, сумата от 266,10 лева,
представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 36589/2022 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете срещу
ответника В. К. К..
От името на ответника В. К. К. е направено искане за присъждане на
разноски в исковото производство по гр.д. № 36589/2022 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав, но не са представени доказателства за извършването на такива,
поради което и не следва да му се присъждат разноски в исковото производство
по гр.д. № 36589/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Съразмерно на частта от погасените в хода на производството вземания, с
извършеното от ответника К. П. В. плащане в размер на 80,00 лева, последният
дължи в полза на ищцовото дружество разноски в исковото производство по гр.д.
№ 36589/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав в размер на 21,95 лева. От тази
сума следва да се приспадне сумата от 7,01 лева, оставаща от извършеното
плащане в размер на 80,00 лева, след погасяване на дължимите главници, ведно
със законните лихви върху тях, дължимите мораторни лихви и разноски в
заповедното производство /съобразно изложеното по-горе/.
Предвид горното, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът К. П. В., ЕГН ********** с адрес: в *********************, следва
да бъде осъден да заплати в полза на ищеца Т, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление: *************, сумата от 14,94 лева, представляваща разноски в
исковото производство по гр.д. № 36589/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на частта от претенцията за главница за цена на доставена и потребена
топлинна енергия, погасена чрез плащане, извършено в хода на производството.
От името на ответника К. П. В. е направено искане за присъждане на
разноски в исковото производство по гр.д. № 36589/2022 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав, като са представени и доказателства за извършване на
претендираните разноски, а именно за заплатен депозит за вещо лице по
допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-счетоводна експертиза
и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева.
23
От името на ищеца своевременно е релевирано възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение в настоящото производство. Съдът, като съобрази
фактическата и правна сложност на делото и извършените от процесуалния
представител на ответника активни процесуални действия намира, че
възражението с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК ****** следва да бъде осъдено да заплати в полза на К. П. В.,
ЕГН ********** с адрес: в *********************, сумата от 376,59 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. №
36589/2022 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, съразмерно на
отхвърлената част от исковете срещу ответника К. П. В., поради погасяване по
давност на претенцията за главница за цена на доставена и потребена топлинна
енергия и съразмерно на прекратената част от производството по гр.д. №
36589/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
От името на конституираното на страната на ищеца трето лице помагач –
Техем Сървисис ЕООД не са претендирани разноски в настоящото производство,
а и такива не му се следват по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на Т, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б
против на В. К. К., ЕГН ********** с адрес: в гр. София, бул. Александър
Стамболийски № 134, ет. 6, офис 11, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415,
ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че В. К. К., ЕГН ********** дължи в полза на
Т, ЕИК ******, сумата от 253,37 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода 01.12.2018 г. - 30.04.2020 г., доставена до имот,
представляващ апартамент № 56, находящ се в гр. София, ж.к. Лев Толстой, бл.
57, вх. Г, ет. 1, абонатен № 56207, ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 23.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 31.03.2022 г. по
гр.д. № 15174/2022 г. по описа на СРС, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК
24
вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД
за разликата над уважения размер от 253,37 лева до пълния предявен размер от
432,23 лева и за периода 01.05.2018 г. – 30.11.2018 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на Т, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б
против В. К. К., ЕГН ********** с адрес: в гр. София, бул. Александър
Стамболийски № 134, ет. 6, офис 11, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415,
ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. К. К., ЕГН **********,
дължи в полза на Т, ЕИК ****** сумата от 21,33 лева, представляваща мораторна
лихва за периода 15.09.2019 г. – 14.03.2022 г., дължима върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 31.03.2022 г. по гр.д. № 15174/2022 г. по
описа на СРС, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над уважения размер от 21,33 лева до пълния предявен размер от 36,38
лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на Т, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б
против В. К. К., ЕГН ********** с адрес: в гр. София, бул. Александър
Стамболийски № 134, ет. 6, офис 11, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415,
ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че В. К. К., ЕГН **********, дължи в полза на
Т, ЕИК ******, сумата от 7,13 лева, представляваща цена на услуга дялово
разпределение за периода 01.03.2019 г. - 30.09.2020 г., за имот, представляващ
апартамент № 56, находящ се в гр. София, ж.к. Лев Толстой, бл. 57, вх. Г, ет. 1,
абонатен № 56207, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано
от 23.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 31.03.2022 г. по гр.д.
№ 15174/2022 г. по описа на СРС, 160 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на Т, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б против В. К. К., ЕГН ********** с
адрес: в гр. София, бул. Александър Стамболийски № 134, ет. 6, офис 11, иск с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за признаване за установено, че В. К. К., ЕГН **********, дължи в полза на
Т, ЕИК ****** сумата от 0,87 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за цена на услуга дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. –
25
14.03.2022 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 31.03.2022 г. по гр.д. № 15174/2022 г. по описа на СРС, 160 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на Т, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б против К. П. В., ЕГН ********** с
адрес: в *********************, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2
вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката
(ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, за признаване за установено, че К. П. В., ЕГН **********
дължи в полза на Т, ЕИК ****** сумата от 15,33 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. - 23.03.2019
г., до имот, представляващ апартамент № 56, находящ се в гр. София, ж.к. Лев
Толстой, бл. 57, вх. Г, ет. 1, абонатен № 56207, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 31.03.2022 г. по гр.д. № 15174/2022 г. по
описа на СРС, 160 състав, като погасен по давност и поради плащане, извършено
в хода на процеса.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 36589/2022 г. по описа на СРС,
II ГО, 160 състав, в частта по предявените обективно кумулативно съединени
исковес правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от
ЗЗД срещу К. П. В. за сумите, както следва: 1/ за сумата от 71,12 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
24.03.2019 г. - 30.04.2020 г., до имот, представляващ апартамент № 56, находящ се
в гр. София, ж.к. Лев Толстой, бл. 57, вх. Г, ет. 1, абонатен № 56207, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 23.03.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането; 2/ за сумата от 7,28 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. - 14.03.2022 г., върху главницата за цена
на доставена топлинна енергия; 3/ за сумата от 1,43 лева, представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.03.2019 г. - 30.09.2020 г., за имот,
представляващ апартамент № 56, находящ се в гр. София, ж.к. Лев Толстой, бл.
57, вх. Г, ет. 1, абонатен № 56207, ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 23.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 4/ за
сумата от 0,17 лева, представляваща мораторна лихва за периода 01.05.2019 г. -
14.03.2022 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА В. К. К., с адрес: в гр. София, бул. Александър Стамболийски №
134, ет. 6, офис 11 да заплати в полза на Т, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: *************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 36,96 лева,
представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
26
заповедното производство по гр.д. № 15174/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав, съразмерно на уважената част от исковете срещу ответника В. К. К..
ОСЪЖДА В. К. К., с адрес: в гр. София, бул. Александър Стамболийски №
134, ет. 6, офис 11 да заплати в полза на Т, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: *************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 266,10
лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 36589/2022 г.
по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете срещу
ответника В. К. К..
ОСЪЖДА К. П. В., ЕГН ********** с адрес: в ********************* да
заплати в полза на ищеца Т, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
*************, сумата от 14,94 лева, представляваща разноски в исковото
производство по гр.д. № 36589/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на частта от претенцията за главница за цена на доставена и потребена
топлинна енергия, погасена чрез плащане, извършено в хода на производството.
ОСЪЖДА Т, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
************* да заплати в полза на К. П. В., ЕГН ********** с адрес: в
*********************, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 30,68 лева,
представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 15174/2022 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на частта от иска за главница за
цена на доставена и потребена топлинна енергия, погасен по давност.
ОСЪЖДА Т, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
************* да заплати в полза на К. П. В., ЕГН ********** с адрес: в
*********************, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, сумата от 376,59
лева, представляваща адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. №
36589/2022 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, съразмерно на
отхвърлената част от исковете срещу ответника К. П. В., поради погасяване по
давност на претенцията за главница за цена на доставена и потребена топлинна
енергия и съразмерно на прекратената част от производството по гр.д. №
36589/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице
помагач - „Техем сървисис” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Решението, в частта, с която се прекратява частично производството по гр.д.
№ 36589/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, има характер на определение
27
и подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в едноседмичен сорк от
връчване препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
28