РЕШЕНИЕ
гр. Лом,5.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, гражданска колегия, трети
състав, в открито заседание на двадесет
и пети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Боряна А.
при секретаря Веселка Младенова, като разгледа
докладваното от съдията А. гражданско дело № 327 по описа за 2019
година и за да се произнесе, СЪДЪТ взе предвид следното:
Искове с правно основание – чл. 422 ГПК, вр.чл.415,ал.1 ГПК
Предявен е иск от ”В и К “ООД-гр.Монтана,
срещу: А.С.Г. за признаване на установено, че ответника следва да заплати суми,
посочени в ИМ, представляващи – консумирана, но незаплатена вода, претенция за
лихви и разноски .
Ищеца твърди, че ответника е неизправен
длъжник-потребител на вода, от дружеството. Твръди също така, ме срещу
ответника било образувано производство по реда на чл.410 ГПК, издадена била и
заповед,по която той възразил, което дало повод на ищцовото дружество от
предявяване на настоящият иск. За това иска от съда: да бъде признато от съда,
че ответника дължи сумата от общо 1201,38 лв.
На основание чл. 131, ал. 1 от ГПК, съдът е
изпратил препис от исковата молба ведно с приложенията на ответника, които в
указания едномесечен срок не е подал писмен отговор. Явява се в с.з. и
признава исковете изцяло.
В първото по делото съдебно заседание, страните редовно призовани,
като ищеца се явява ю.к. Владимирова, а
ответника – лично ,като същият заявява,че признава исковете изцяло.
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА са писмени.
Изготвена е ССЕ, където в.л. е дало своето заключение, което е прието от
съда като компетентно и незаинтересовано изготвено.
СЪДЪТ, като прецени всичките доказателства по делото и
доводите на страните според своето вътрешно убеждение (чл.12 ГПК),
съобразявайки и разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 ГПК приема за установено от
фактическа и от правна страна следното:
По делото няма спор, че ищовото дружество е снабдявало
ответника с питейна вода, съгласно Закона за водите. Няма спор между страните,
че ответника поради финансови затруднения не е плащал редовно консумираната от
него вода.
Както вече се посочи по-горе, на проведеното по делото
открито съдебно заседание ответника
заявява изрично, че същият признава предявения иск, за процесните суми, така както е предявен.
Поначало признанието иска е процесуално
действие на ответника, с което същият заявява, че се отказва от защитата срещу
иска, защото той е основателен. По същество едно такова признание винаги
съдържа заявление на ответника, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска
отговаря на действителното фактическо положение и в този смисъл всяко признание
на иска води до съвпадане на правните твърдения на двете страни пред съда.
Тоест, налице е едностранно изявление за знание, което ответникът отправя до
съда относно факти, релевантни за спорно право и което е явно неизгодно за
самия него.
Спрямо съда признанието на иска съставлява важно и
ценно доказателствено средство и по силата на чл.237, ал.2 ГПК е
достатъчно в мотивите към решението си съдът да укаже, че то се основава на
едно такова признание.
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
При условията на чл.237, ал.1 ГПК ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.С.Г. ЕГН **********, че вземането на “В и К” ООД ЕИК *****, с адрес на
управление гр.Монтана, ул.Ал.Стамболийски №11, представляван от управителя В.Д.И.,
произтичащо от неизплатена от длъжника консумирана питейна вода, въз основа на
което е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 2637 по описа на съда за
2018 година на дата 20.12.2018 година по чл. 410 от ГПК, СЪЩЕСТВУВА, като длъжникът А.С.Г. следва
да ЗАПЛАТИ на
кредитора “В и К” ООД ЕИК
***** , сумата от 1068.44 лева главница и сумата от 132.94 лева лихва за забава,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.12.2018г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА А.С.Г. ДА ЗАПЛАТИ на
“В и К” ООД - Монтана / със снети по горе данни/ сумата от 25 лв., разноски по
заповедното производство , както и сумата от 155 лв., разноски по исковото
производство от които: 80 лв. за вещо лице и 75 лв. държавна такси.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: