МОТИВИ към ПРИСЪДА № 19 от 22.06.2020г. по НЧХД № 1478/2019г.
по описа на НРС, VI състав,
Валери Събев.
Г.С.М.
е подал тъжба срещу Х.С.И. за това,
че на 22.08.2019г., около 10:30 часа, в двора на хотел „А“ в к.к. Слънчев бряг, го нарекъл в негово присъствие с унизителни за честта и достойнството му думи
- „Педераст, ще ти еба майката“ – престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, както и
за това, че на 22.08.2019г., около 10:30 часа, в двора на хотел „А“ в к.к. Слънчев бряг, му нанесъл три-четири юмручни удара в
областта на лицето и му причинил кръвонасядане по лицето и охлузване по
устната, довели до болка и страдание - престъпление по чл. 130, ал. 2 НК.
С тъжбата и допълнителна молба към нея са предявени и граждански искове: за
присъждане на сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за нанесени
неимуществени вреди от престъплението по чл. 146, ал. 1 НК, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 22.08.2019г., за присъждане на сумата от 1500
лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди от
престъплението по чл. 130, ал.2 НК, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 22.08.2019г. и за присъждане на сумата от 2000 лева, представляваща
обезщетение за нанесени имуществени вреди от престъплението по чл.130, ал.2 НК,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.08.2019г.
Повереникът
на тъжителя сочи, че са
събрани достатъчно доказателства, макар и по-голямата част косвени, които
доказват извършените две деяния. Счита, че свидетелите, включително и очевидецът
В.Х., изнасят своите възприятия по отношение на престъплението по чл. 146, ал. 1
от НК. Намира за доказано, че подсъдимият е напсувал тъжителя, или е употребил
спрямо него думата „педераст“, която има унизително въздействие. По отношение
на леката телесна повреда счита, че свидетелските показания на В.Х. не следва
да се кредитират в пълна степен, тъй като са противоречиви. Развива
съображенията си в тази насока. Обръща внимание, че възприятията на другия свидетел
- Д.Я., са последователни и правдоподобни. Акцентира върху обстоятелство, че
този свидетел е видял Г. в недобро душевно състояние, плачещ, с белези от удари
в дясното слепоочие и с кръв, течаща от носа. Счита, че тези белези кореспондират
на съдебномедицинското удостоверение, издадено от д-р Косьо Я.. Обръща внимание
на полицейската преписка по случая. Сочи, че на подсъдимия е наложено
административно наказание, тъй като е извършил действия, нарушаващи обичайните
норми на морал и поведение на обществени места. Намира обвинението за доказано
по несъмнен начин. Моли съда да наложи на подсъдимия справедливо наказание и да
уважи гражданския иск в размерите, посочени в частната тъжба.
Защитникът
на подсъдимия счита обвинението за недоказано. Сочи, че свидетелят очевидец - В.Х.,
не потвърждава да е видял нанасяне на удари в лицето от подсъдимия спрямо
тъжителя. Излага, че същите показания свидетелят е дал и по полицейската
преписка. Не отрича, че се установява конфликт, но той бил взаимен - обидните
реплики били отправяни и от двете страни. Акцентира върху обстоятелството, че
полицейската преписката е приключила единствено с констатации, че е нарушен
общественият ред и моралът. Намира, че подсъдимият вече е понесъл съответната
отговорност за действията си. Счита, че следва да бъде оправдан. Намира гражданския
иск за недоказан и недопустим. Сочи, че не са представени доказателства за
претърпени неимуществени вреди, още по-
малко за претърпени имуществени вреди.
Подсъдимият
сочи, че не е извършил вмененото му деяние. В последната си дума моли да бъде
признат за невиновен.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното:
По делото се установя следното от фактическа страна:
Подсъдимият Х.С.И. е роден на ***г***,
турчин, български гражданин, женен, неосъждан, средно образование постоянен и
настоящ адрес:***, с ЕГН **********.
Към месец август 2019г. тъжителят М. работел като
градинар за комплексите „А” и „С.д.” в к. к. „Слънчев бряг”. Подсъдимият Х.И.
работел като поддръжка на комплексите. Свидетелят Я. бил охрана на комплекс „С.д.”,
а св. Х. – охрана на комплекс „А”. Отношенията между М. и Х. били влошени, като
тъжителят споделял пред св. Х., че не иска да го командва никой. На
22.08.2019г., около 10:30 часа, св. Х. се намирал пред ресторанта в комплекс „А”.
До него се приближил тъжителят М. и започнал да говори против подсъдимия.
Тъжителят казал на св. В.Х., че подсъдимият Х. е „педераст”. По същото време
подсъдимият се намирал на около 60-70 метра от двамата – пред фоайето в
комплекса. Тъжителят М. в разговора си със свидетеля В.Х. ръкомахал и сочел към
подсъдимия. Това привлякло вниманието на Х.И. и той се насочил към двамата
разговарящи. Когато пристигнал той се озовал от лявата страна на св. Х., а
тъжителят М. бил от неговата дясна страна. Тъжителят и подсъдимият започнали да
си разменят реплики, като Г.М. псувал Х.И. и му викал, че излизал от банята гол
пред него. Тъжителят казал на св. В.Х., че подсъдимият говорил нещо и за него.
Размяната на реплики между двамата продължила и в един момент подсъдимият
напсувал тъжителя и се насочил към него, за да го удари. Тъжителят се опитал да
се предпази с ръце, вследствие на което очилата му паднали на земята. В този
момент св. В.Х. хванал и избутал подсъдимия, като зад гърба на свидетеля
останал тъжителят. При схватката подсъдимият нанесъл удар в рамото на тъжителя,
но след това бил избутан от В.Х., който му казал „Няма да те оставя”. Това
принудило подсъдимия да си замине, като се насочил към фоайето на комплекс „А”.
Св. В.Х. дал очилата на тъжителя и той си заминал, като се насочил към комплекс
„С.д.”. Там се срещнал със св. Д.Я. и му казал „Х. ме би”. В този момент от
лявата страна на лицето на тъжителя имало червенина, а от носа му течала кръв.
Тъжителят М. споделил на св. Я., че подсъдимият го ударил в слепоочието и го
нарекъл „педераст”. Впоследствие тъжителят отишъл да потърси помощ от
управителката на комплекс „С.д.”. От лекар при съдебна медицина в гр. Бургас
бил извършен преглед на тъжителя М., при който се установило кръвонасядане на
лицето и охлузване по устната. Заключението на съдебния медик било, че е
възможно травмите да са причинени по време и начин, както се съобщава, а именно
от удари с юмруци в лицето на 22.08.2019г.
По случая била образувана преписка вх. №
304зм-1472/27.08.2019г. по описа на РУ Несебър, водена от полицейски служител в
РУ Несебър – св. Б.. Св. Б. снела сведения по случая от Г.М., В.Х. и Х.И.. След
това издала протокол за предупреждение от 30.08.2019г., с който предупредила Х.И.
да не отправя закани и заплахи към Г.М., да не влиза във физическа саморазправа
с него. Съставила на И. и АУАН бл. № 0714121 за това, че на 22.08.2019г., в
комплекс „А” извършил действия, нарушаващи обичайните норми на морал и
поведение на обществени места. Въз основа на АУАН било издадено и НП № 557 от
09.09.2019г. на заместник-кмет на община Несебър, с което на И. била наложена
глоба в размер на 100 лв. С постановление от 14.10.2019г. на прокурор при РП
Несебър бил постановен отказ да се образува досъдебно производство във връзка с
материалите по цитираната полицейска преписка.
Така
установената фактическа обстановка съдът прие за установена като кредитира в
пълнота показанията на свидетелите Х., Я. и Б.. По отношение на показанията на
св. Х. следва да се има предвид, че напълно съответстват на дадените от него
сведения по време на полицейската проверка. В сведенията си той е посочил, че
между тъжителя и подсъдимия е имало словесен спор, в резултат на който Х.
бутнал Г. по рамото, но след това двамата били разтървани от Х. и всеки си
отишъл на работното място. В същата насока са и показанията, дадени от Х. при
разпита му като свидетел. При този разпит свидетелят отново потвърждава, че не
е бил очевидец на удари с юмруци, нанесени от подсъдимия в лицето на тъжителя.
Потвърждава и тезата си, че може да е нанесен удар в рамото на тъжителя, но
свидетелят е възпрял по-нататъшен конфликт. Ето защо показанията му се
кредитират от съда, като не са налице доказателствени източници, които да ги
поставят под съмнение. От показанията на този свидетел се установява, че между
страните е имало словесен спор, при който си разменили псувни, но не се
установя подсъдимият да е използвал изразите „Педераст, ще ти еба майката”. Не
се установяват и сочените в тъжбата удари с юмруци в областта на лицето на
тъжителя.
Действително
са налице данни, че тъжителят е претърпял травми – синкаво-бледозеленеещо
кръвонасядане на левия клепач и малки повърхностни охлузвания по долната устна
– срединно, покрити с корица (видно от
съдебномедицинско удостоверение № 218/2019г.). Подобни травми (червенина в
лявата страна на лицето и кръв в областта на носа) са възприети и от св. Я.,
при който тъжителят отишъл след инцидента. Липсва обаче каквото и да е пряко
доказателство, че тези рани се дължат на удари с юмруци в областта на лицето,
нанесени от подсъдимия на тъжителя. Показанията на св. Я. пресъздават
единствено твърденията на тъжителя, които са изложени и в частната тъжба. Ето
защо по отношение на механизма на нанесените удари тези показания са вторично
доказателство за процеса и не се базират на независим източник, различен от
страните по делото.
От
материалите по образуваната полицейска преписка също не се установяват различни
факти. От показанията на свидетелката Б. не се установяват различни факти от
тези, събрани в рамките на преписката. В самата преписка е събрано сведение от
св. Х., което съответства на показанията му пред съда. В рамките на преписката
единствено от тъжителя М. са изнесени данни за отправени към него псувни и
нанесени спрямо него удари. Ето защо и изводите на полицейския служител по
преписката също се основават единствено на твърдения на тъжителя. Именно тези
твърдения са послужили за издаване на протокол за предупреждение и съставянето
на АУАН. Следва да се обърне внимание обаче, че в текста на тези два документа
липсва каквато и да е фактическа конкретика. Ето защо не може да се приеме, че
в тях се съдържат установявания, направени от полицейския служител, на фактите
в тъжбата.
Налага
се краен извод, че всички доказателствени източници (извън показанията на св. В.Х.)
се основават на твърденията на тъжителя и представляват вторични доказателства.
Същите не установяват по пряк начин описаното в тъжбата. Липсва каквото и да е
пряко доказателство на тъжителя да са нанесени ударите, посочените в тъжбата и
спрямо него да са отправени конкретните изрази, цитирани в тъжбата. Точно
обратното – единственото пряко доказателство за инцидента (показанията на св. В.Х.)
е в насока, че подсъдимият не е нанасял удари в лицето на тъжителя и не се е
обръщал към него с изразите „Педераст, ще ти еба майката”.
Както
се посочи обективният факт на получени от тъжителя травми в областта на лицето
е доказан по делото, но по никакъв начин не се доказва причината за тези травми
да са юмручни удари, нанесени от подсъдимия.
Съвкупният
анализ на обсъдените писмени и гласни доказателствени средства наведе съда на
извод, че фактическата обстановка се е реализирала по описания по-горе начин.
На
базата на установените горепосочени фактически положения съдът достигна до
извод, че не е доказано подсъдимият да е извършил спрямо тъжителя
престъпленията по чл. 146, ал. 1 от НК и чл. 130, ал. 2 от НК, за които са му
повдигнати обвинение.
Както
се установи от фактическа страна М. очевидно е получил синкаво-бледозеленеещо
кръвонасядане на левия клепач и малки повърхностни охлузвания по долната устна
– срединно, покрити с корица. Остана недоказано обаче твърдението му, че тези наранявания са
получени вследствие на удари, нанесени от подсъдимия на посочените в тъжбата
дата и част. Съществен елемент от обективната страна на деянието по чл. 130,
ал. 2 от НК е подсъдимият да е причинил на пострадалото лице наранявания, които
да са довели до болки и страдания. Не се доказа, че Х.С.И. е причинил на Г.М.
наранявания, като твърдението, че му нанесъл 3-4 удара с юмрук в областта на
лицето, остана недоказано. Същевременно по делото остана неустановен начинът,
по който тъжителят е получил нараняванията си. Ето защо един от обективните
елементи на претендираното деяние – нанасянето на удари от подсъдимия на тъжителя,
не се установява по делото. След като единият от елементите от обективната страна на
престъплението, за което е повдигнато обвинение, остава недоказан по делото, то
деянието е несъставомерно и въз основа на този извод съдът прие, че подсъдимият
следва да бъде оправдан по повдигнатото обвинение. По делото са събрани данни
единствено за нанесен удар от подсъдимия в областта на рамото на тъжителя, но
този удар на първо място не съответства на повдигнатото с тъжбата обвинение, а
освен това не е от такова естество, че да причина описаните в тъжбата
наранявания по лицето на М..
Същото
важи и за деянието по чл. 146, ал. 1 от НК. По делото не се доказа подсъдимият
да е използвал срещу тъжителя репликите „Педераст, ще ти еба майката”.
Установява се единствено, че подсъдимият и тъжителят си разменяли реплики,
включително и псувни, но същите не се конкретизират (в показанията на
единствения очевидец – В.Х.). Дори и да е имало нанесени обиди, конкретните им
измерения не са доказани по делото, а е доказано единствено, че такива са се
разменяли между двамата участници в конфликта – тъжителя и подсъдимия.
Последното е допълнително основание да се приеме, че не е доказано съставомерно
поведение от страна на подсъдимия спрямо тъжителя (арг. от чл. 146, ал. 2 от НК).
Всичко
изложено до тук мотивира съда да постанови присъда, с която да признае подсъдимия
за невиновен и на основание чл. 304 от НПК да го оправдае за извършването на
престъпленията, за които са му повдигнати обвинения.
С оглед
оправдаването на подсъдимия за извършване на престъпленията по чл. 130, ал. 2
от НК и чл. 146, ал. 1 от НК, то и предявените граждански искове се явяват
неоснователни. Фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, при реализирането на който
следва да бъде уважен искът, включва следните елементи: противоправно и виновно
деяние на подсъдимия, в причинна връзка с което са настъпили вреди за
пострадалия. По делото не се доказва подсъдимият да е нанесъл обида и удари на тъжителя,
следователно не е доказано негово противоправно поведение. Поради тази причина предявените
граждански искове: за присъждане на сумата от 1500 лева, представляваща
обезщетение за нанесени неимуществени вреди от престъплението по чл. 146, ал. 1 НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.08.2019г., за
присъждане на сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за нанесени
неимуществени вреди от престъплението по чл. 130, ал.2 НК, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 22.08.2019г. и за присъждане на сумата от
2000 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди от
престъплението по чл.130, ал.2 НК, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 22.08.2019г., бяха отхвърлени.
Съгласно
чл. 190, ал. 1 НПК когато подсъдимият бъде признат за невинен по дела,
образувани по тъжба на пострадалия до съда, разноските се възлагат на частния
тъжител. От защитника на подсъдимия е направено искане за присъждане на
разноски (в отговор на тъжба на л. 31 от делото), но подсъдимият не е доказал
да е осъществил такива, поради което с присъдата не му бяха присъдени.
Така
мотивиран съдът произнесе присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: