№ 357
гр. София, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100514055 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №14055/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Т.С.” ЕАД ЕИК
**** гр.София срещу решение №2478 от 03.09.2021 г постановено по гр.д.№44365/20 г на
СРС , 82 състав ; с което на основание чл.439 ГПК е признато за установено срещу
въззивника , че Д. Н. Д. ЕГН ********** от гр.София не дължи сумите по изпълнителен
лист от 10.02.2016 г издаден по гр.д.№32485/15 г на СРС , 37 състав – 760,52 лева
незаплатена топлинна енергия за периода м.10.2012 г – м.04.2014 г , ведно със законната
лихва от 09.06.2015 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 136,85 лева лихви
за забава за периода 30.11.2012 г – 01.06.2015 г ; въз основа на който изпълнителен лист е
образувано изп.дело №20168410409031 на ЧСИ №841 Н.М. ; като погасени по давност .
Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като вземанията не
са погасени по давност .На 09.01.2019 г въззивникът е поискал извършване на изпълнителни
действия , а изпълнителното дело не е перемирано . Запорни съобщения без постъпили суми
не прекъсват давността , както и насрочване на опис на движими вещи .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .
Изпълнителното дело се е перемирало и вземанията са погасени по давност
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 10.09.2021 г
и е обжалвано в срок на 24.09.2021 г. Налице е правен интерес на въззивника за обжалване
1
на решението на СРС .
След преценка на доводите във въззивната жалба и доказателствата по делото, въззивният
съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая
не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи исковете СРС е приел , че след образуване на изпълнителното дело ЧСИ е
наложил на 06.10.2016 г и на 03.11.2017 г запори върху банкови сметки на ищеца-длъжник
и с това е прекъснал давността .От друга страна процесното вземане за главница е
периодично и се погасява с 3-годишна погасителна давност , като такава е давността е за
вземането за лихви за забава . Вземанията са се погасили на 03.11.2020 г – след подаване на
исковата молба .
Решението на СРС е неправилно . Процесният изпълнителен лист е издаден въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение , поради което по аналогия на чл.117 ал.2 ЗЗД
погасителната давност за вземанията е 5-годишна ; независимо дали става въпрос за
вземания , които принципно се погасяват с 3-годишна /периодични вземания , лихви за
забава/ , 5-годишна или 10-годишна давност . В този смисъл са Постановление №2 от
21.12.1981 г, Пленум на ВС, Тълкувателно решение №51 от 01.04.1966 г по гр.д. №17/1966 г
на ОСГК на ВС , решение №235 от 21.09.2012 г по гр.д. № 1762/2011 г, ГК , ІІІ ГО на ВКС и
решение №51 от 21.02.2019 г по гр.д.№2917/18 г на ВКС , IV ГО . Това важи и след спиране
и/или прекъсване на давността - решение №2106 от 28.12.1998 г по гр.д. № 1571/1998 г, V
ГО на ВКС .
В случая е налице възлагане от взискателя по реда на чл.18 ал.1 ЗЧСИ , поради което
извършените от ЧСИ запори на вземания от 03.10.2016 г и от 03.11.2017 г са прекъснали
погасителната давност , като е без значение дали по запорите са постъпили парични суми .
Няма и перемиране по чл.433 ал.1 т.8 ГПК, защото взискателят е подал молба от 09.10.2019
г за извършване на изпълнителни действия . Отделно , на 05.02.2019 г и на 06.03.2019 г са
постъпили – според отбелязване върху гърба на изпълнителния лист – плащания на суми
по изпълнителното дело , които също са действия прекъсващи давността . Взискателят
няма основание да иска нови изпълнителни действия , а ЧСИ да предприема такива ако по
изпълнителното дело постъпват плащания . Следователно , дори да се възприемат водещите
мотиви на първоинстанционния съд , че давността върху вземанията е 3-годишна , то същата
отново не е изтекла . На още по-голямо основание не е изтекла и 5-годишна давност върху
тези вземания .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени и исковете да се отхвърлят .
Пред СРС ищецът дължи на ответника 50 лева разноски / юрисконсултско възнаграждение/ ,
2
а пред СГС – 75 лева разноски /50 лева юрисконсултско възнаграждение и 25 лева държавна
такса / .
Поради материален интерес по всеки от обективно съединените искове под 5000 лева
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №2478 от 03.09.2021 г постановено по гр.д.№44365/20 г на СРС , 82
състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете на Д. Н. Д. ЕГН ********** от гр.София срещу „Т.С.” ЕАД ЕИК
**** гр.София , които искове са с правно основание чл.439 ГПК , да се признае за
установено , че Д.Д. , не дължи сумите по изпълнителен лист от 10.02.2016 г издаден по
гр.д.№32485/15 г на СРС , 37 състав – 760,52 лева незаплатена топлинна енергия за периода
м.10.2012 г – м.04.2014 г , ведно със законната лихва от 09.06.2015 г до окончателното
заплащане на сумата ; и сумата от 136,85 лева лихви за забава за периода 30.11.2012 г –
01.06.2015 г ; въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп.дело
№20168410409031 на ЧСИ №841 Н.М. ; като погасени по давност .
ОСЪЖДА Д. Н. Д. ЕГН ********** от гр.София да заплати на „Т.С.” ЕАД ЕИК ****
гр.София сумата от 50 лева разноски пред СРС и 75 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3