№ 183
гр. гр.Несебър, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Административно
наказателно дело № 20232150200261 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от И. Г. Г. срещу наказателно постановление № 22-0304-
001429 от 04.11.2022г. на началник сектор в ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на
жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на
2000 лв. и „Лишаване от право” да управлява МПС за 24 месеца. Жалбоподателят сочи, че в хода
на производството не е установено мястото на нарушението в нарушение на чл. 42, т. 3 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Развива подробни съображения в подкрепа на тези свои доводи. Твърди, че
проверката е извършена на територията на комплекс „******“ и на основание чл. 2, ал. 3, изр. 2 от
ЗДвП отговорността на жалбоподателя не следвало да бъде ангажирана. С тези доводи моли да се
отмени обжалваното НП. Претендира разноски.
Ответната страна в производството – РУ Несебър при ОД на МВР Бургас, чрез
процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на жалбата. Моли НП да бъде
потвърдено. Отправя възражение за прекомерност на претенцията за разноски на жалбоподателя.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От постъпила по делото информация от Община Несебър, ведно със Заповед № 193 от
23.10.2017г. на кмета на Община Несебър (на л. 42 – л. 53) се установява, че пътният участък пред
комплекс „******“ попада в трасето на Общински път с местно значение, който свързва гр. Свети
Влас с комплекс „******“, като същият е отворен за обществено ползване и сигнализиран
съгласно условията на ЗДвП и наредбите на МРРБ.
На 05.09.2022г., около 02:10 часа, в гр. Свети Влас, на ул. „*******“, пред комплекс
„**********“, след като излязъл от комплекса и с посока на движение от комплекс „**********“
към к. к. „Слънчев бряг“, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Ауди А6”, с рег. №
1
**********. Автомобилът бил спрян за проверка от св. В. П. – служител в охранителна полиция
при РУ Несебър. Водачът на автомобила бил установен като И. Г. Г. и на св. П. направило
впечатление, че той е употребил алкохол или наркотици, тъй като имал неадекватно поведение.
Поради тази причина св. П. се обърнал за съдействие към свои колеги в РУ Несебър, в това число
св. М. – младши автоконтрольор. Св. М. пристигнал на място, като поискал да изпробва водача на
автомобила за употреба на алкохол и наркотични вещества. За целта на Г. било указано да даде
съдействие за употреба на наркотични вещества с техническо средство Дрегер „Дръг Тест 5000“,
номер ARJJ-0041. Жалбоподателят отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с
посочения дрегер. Поради тази причина св. М. съставил талон за изследване № 131420 от
05.09.2022г., в който вписал отказа на лицето да бъде тестван с техническо средство Дрегер и му
предписал да се яви до 120 минути във ФСМП гр. Несебър, за да даде кръв за анализ. Г. отказал да
подпише и попълни талона за изследване, поради което същият му бил връчен при отказ – с
полагане на подпис от един свидетел. При тези данни от св. М. бил съставен АУАН № 786523 от
05.09.2022г. – за отказ на жалбоподателя, да бъде тестван за употреба на наркотични вещества,
който му бил връчен лично. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП, предмет на проверка
в настоящото производство.
Видно от постъпила по делото справка (на л. 27) с оглед периода на съхранение, не могат да
бъдат предоставени записи от камерите за видеонаблюдение, монтирани в служебния автомобил
във връзка с процесния случай.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
писмени доказателства: АУАН № 786523 от 05.09.2022г., талон за изследване № 131420 от
05.09.2022г., заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, писмо от
РУ Несебър, информация от Община Несебър, ведно със Заповед № 193 от 23.10.2017г. на кмета
на Община Несебър, показанията на свидетелите П. и М.. Всички доказателства са еднопосочни и
установяват фактическата обстановка по посочения по-горе начин, като не са събрани
доказателства, които да разколебават фактическите изводи на съда.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, при спазване на
предвидения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН срок, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган
(оправомощен да издава НП със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на
вътрешните работи, писмо от РУ Несебър) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Съдът констатира, че в
хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения,
като АУАН и НП съдържат необходимите реквизити по смисъла на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Липсват сочените в жалбата нарушения на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, свързани
с мястото, на което е извършено нарушението, тъй като в текста на АУАН и НП мястото е
означено по ясен и недвусмислен начин - в гр. Свети Влас, на ул. „*******“, пред комплекс
„**********“. Налице са достатъчно индивидуализиращи белези, които установяват както
улицата, на която е извършено нарушението, така и конкретния участък от нея – пред комплекс
„**********“, а така също и посоката на движение на автомобила.
2
Санкционната норма на чл. 174, ал. 3 ЗДвП предвижда задължение за съответния водач на
моторно превозно средство да съдейства при извършване на проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или да изпълни предписанието за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. На
наказание по реда на чл. 174, ал. 3 ЗДвП подлежи лице, което откаже да даде необходимото
съдействие за установяване употребата на наркотични вещества. Такова съдействие може да бъде
дадено по два начина – чрез съгласие на лицето да бъде изпробвано с тест или чрез изпълнение на
предписание за медицинско изследване и даване на проби за химико-токсикологично лабораторно
изследване. Това са и методите за установяване на употребата наркотични вещества и техни
аналози от водачите на МПС, предвидени в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Всеки от тези методи е
годен да удостовери дали съответният водач е употребил наркотични вещества. Следователно ако
водачът окаже съдействие за реализирането на който и да е от посочените в чл. 174, ал. 3 ЗДвП
методи, той на практика ще е изпълнил задължението, вменено с чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Нарушението
на чл. 174, ал. 3 ЗДвП е едно и се изразява в липса на съдействие от водача, което води до
невъзможност да бъде установено дали е употребил наркотични вещества или техни аналози.
Независимо от методите, които водачът е отказал да бъдат приложени спрямо него, нарушението е
едно. В случая водачът е отказал да бъде изпробван с тест за употреба на наркотични вещества, а
впоследствие е отказал да даде кръвна проба за химико-токсикологично лабораторно изследване.
С това си поведение той безспорно е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, поради което с
извършеното в АУАН и НП описание нарушението е описано по ясен и пълен начин. Тук следва
да се отбележи, че съобразно Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021г. по тълк. дело № 1/2021г.
по описа на Върховен административен съд отказите по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по
пътищата на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта са
две самостоятелни административни нарушения, като в този случай е приложима нормата на чл.
18 от Закона за административните нарушения и наказания. Ето защо фактът, че жалбоподателят е
отказал и проба за алкохол няма отношение към настоящия случай, в който предмет на делото е
отказът за проба за употреба на наркотични вещества.
Съдът намира, че е спазена и процедурата по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози. По арг. от чл. 3а, т. 1 от Наредбата установяването на употребата на наркотични
вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест. В
случая безспорно Г. е отказал да бъде тестван за наркотични вещества по предложения от св. М.
начин – с Дрегер Дръгтест 5000 № ARJJ - 0041. При това положение самото изследване се
извършва по реда на чл. 11 – чл. 17 от Наредбата, като задължителна предпоставка за извършване
на изследване е съставянето на талон по реда на чл. 6 от Наредбата, с който съответното лице да се
яви (в дадения му срок по чл. 6, ал. 6 от Наредбата) в съответното медицинско заведение (арг. от
чл. 15, ал. 6 от Наредбата). В случая е издаден талон, който съдържа всички реквизити по чл. 6 от
Наредбата. Жалбоподателят е отказал да положи подписи в този талон и да попълни съответните
реквизити, като е отказал да получи екземпляр от талона, което е удостоверено от един свидетел
по реда на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Следователно талонът е връчен надлежно –
при отказ, като в него са вписани мястото, където жалбоподателят следва да се яви за изследване и
3
срокът за това, който е съобразен с чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредбата. С отказа да получи екземпляр от
талона и да се яви във ФСМП Несебър в дадения срок, на практика жалбоподателят е отказал и
другото възможно съдействие за установяване на употреба на наркотични вещества – чрез даване
на кръв за анализ.
Обжалваното НП е и материално законосъобразно, като съображенията за този извод са
следните:
В чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му,
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв. От
фактическа страна по делото се установява, че жалбоподателят, като водач на МПС, е отказал да
бъде изпробван с тест за употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и че е
отказал да даде кръвна проба за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване.
Т.е. поведението му безспорно попада в обхвата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Нормата на чл. 174, ал. 3
ЗДвП има характер и на санкционна, като наказанието в нея е фиксирано и за наказващия орган не
съществува възможност да се отклонява от него. При правилно определена квалификация на
извършеното от Г. административно нарушение наказващият орган му е наложил и наказание в
съответствие с разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което НП напълно съответства на
материалния закон и следва да бъде потвърдено. Не се установяват и фактическите възражения на
жалбоподателя, че е спрян на територия, на която не действат правилата на ЗДвП, тъй като от
фактическа страна безспорно се установява (от разпита на свидетелите, показанията на които не са
оборени с други доказателствени средства), че проверката е извършена на пътния участък пред
комплекс „******“, който попада в трасето на Общински път с местно значение, свързващ гр.
Свети Влас с комплекс „******“ и същият е отворен за обществено ползване и сигнализиран
съгласно условията на ЗДвП и наредбите на МРРБ
С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че наказателно постановление следва
да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на спора на жалбоподателят не се дължат разноски, а на наказващия орган
не следва да се присъждат, тъй като не са поискани.
Така мотивиран и на основание чл. 63, чл. 2, т. 5 вр. ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0304-001429 от 04.11.2022г. на
началник сектор в ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на И. Г. Г., ЕГН **********, с адрес в
гр. ********, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на 2000
лв. и „Лишаване от право” да управлява МПС за 24 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
4
датата на получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5