Решение по дело №93/2021 на Районен съд - Пирдоп

Номер на акта: 30
Дата: 10 май 2021 г.
Съдия: Донка Иванова Паралеева
Дело: 20211860200093
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Донка И. Паралеева
като разгледа докладваното от Донка И. Паралеева Административно
наказателно дело № 20211860200093 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Производството по делото е образувано по повод жалбата на община Ч.,
представлявана от А. И. К. в качеството му на кмет против Наказателно постановление /НП/
№ НЯСС-15/25.01.2021г., издадено от Председателя на ДАМТН, с което за неизпълнено
задължение по чл.190а, ал.2 във вр. чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите, на основание
чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв.
Жалбоподателят чрез упълномощения адв. С.Е. от САК, моли съда да отмени изцяло
като незаконосъобразно обжалваното НП. Сочи се в жалбата, че според отразеното в
Констативен протокол №*******/********г. срокът за изпълнение на дадено на община Ч.
предписание е бил 31.01.2020г. Неизпълнението на предписанието в този срок означавало,
че от следващата дата- 01.02.2020г. общината вече е в нарушение, както е посочено и в
самия Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, като нарушителят е
известен. Жалбоподателят счита, че от този момент е започнал да тече тримесечният срок по
чл.34, ал.1 ЗАНН за образуване на административнонаказателно производство чрез
съставянето на АУАН, тъй като именно контролният орган е поставил срока за изпълнение
на предписанието и след изтичането му е следвало да провери неговото изпълнение. В
конкретния случай жалбоподателят счита, че срокът по чл.34, ал.1 ЗАНН е започнал да тече
от 01.02.2020г. и на 01.05.2020г. е бил последният ден, до изтичането на който е следвало да
се състави АУАН за дадените от общината предписания, като с изтичането на този срок е
погасена правната възможност на наказващия орган да ангажира
административнонаказателната отговорност на общината, поради което издаденото НП се
явява незаконосъобразно.
1
В съдебното заседание община Ч. е представлявана от упълномощения адв. С.Е. от
САК, която поддържа жалбата и в хода по същество на делото моли съда да отмени като
незаконосъобразно обжалваното НП по подробно изложените в жалбата съображения. Моли
съда да приеме, че доколкото не е изпълнено дадено предписание с определен срок-
31.01.2020г., за контролните органи е било обективно възможно, непосредствено след
изтичане на тази дата, не само да извършат проверка на място, каквато заявили свидетелите,
че е обичайна практика, а да се извърши проверка и в деловодната система относно това
изпълнени ли са конкретно дадените предписания, свързани с депозиране на документи.
Адв.Е. счита, че се установява от представените писмени доказателства, както и частично от
разпитите на свидетелите, че на контролните органи е станало известно много по-рано
преди извършване на проверката по изпълнение на предписанията, тяхното неизпълнение и
моли съда да приеме, че ако това не е датата, следваща 31.01.2020г., така, както е посочено в
АУАН, то това е 19.02.2021г. като възможна крайна дата, към който момент контролните
органи са открили както субекта на нарушението, така и евентуално състава, от който
момент тече и срокът за съставяне на АУАН и в който смисъл са наведените възражения.
Адв.Е. счита, че Covid-ситуацията не оправдава и не може да оправдае бездействието на
контролните органи в случая, тъй като изрично и нормативно са уредени процедурите по
ЗАНН и сроковете не са спирали да текат. В тази връзка адв.Е. моли за съдебно произнасяне
и за присъждане на разноски.
За административнонаказващия орган представител не се явява в съдебното заседание.
В писмено становище заявяват, че подадената жалба е изцяло неоснователна и твърденията
в нея не отговарят нито на действителната обстановка, нито на разпоредбите на закона.
Сочи се, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, тъй като е
съобразено с изискванията на ЗАНН, включително са спазени сроковете на чл.34 ЗАНН.
Сочи се, че действително датата на нарушението е 01.02.2020г., т.е. деня следващ този, в
който крайният срок за изпълнение на предписанията е изтекъл. Контролните органи обаче
нямали задължение още на следващия ден, след изтичане на дадения срок, да проверяват
изпълнено ли е било предписанието, а и обективно това не било възможно. В разглеждания
случай нарушението било осъществено, но не е имало лице, за което са налице данни, че го
е извършило, а последното е установено с проверката, извършена на 01.07.2020г. и това е
датата, на която е открит нарушителят по смисъла на закона, а доколкото АУАН бил
съставен на 29.07.2020г., то спазен бил тримесечният срок по чл.34, ал.1 ЗАНН. Акцентира
се на сериозността на допуснатото нарушение и се сочи, че същото не представлява
маловажен случай. Иска се от съда, в случай че потвърди обжалваното НП, да присъди на
ДАМТН разноски.
В съдебно заседание Районна прокуратура-Пирдоп не изпращат представител и не
вземат становище по предмета на делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
от фактическа страна следното:
2
На 01.07.2020г. е извършена проверка от служители в дирекция „Надзор на
язовирните стени и съоръженията към тях“-Западна Централна България към ДАМТН на
воден обект- язовир „К.“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 80323.64.38, в
землището на с. Ч., местност „Качулчица“, Община Ч., собственост на община Ч., за която е
съставен Констативен протокол № 02-02-50 от 01.07.2020г. Това обстоятелство се
установява от самия констативен протокол /л.23-25 от делото/, в който е записано, че не е
изпълнено предписание от констативен протокол от дата 12.11.2019г. да се представи
работен проект за ремонт и реконструкция на съоръжения от хидротехническата
инфраструктура, прилежащи към хидровъзел яз. „К.“- със срок за изпълнение 31.01.2020г. В
хода на проверката е установено, че при предходна проверка, за която в действителност е
съставен Констативен протокол № 02-02-99 от 07.11.2019г. на Главна дирекция „Надзор на
язовирните стени и съоръженията при тях“ /л.26-27 делото/, са дадени задължителни
предписания, а именно: Да се представи в ДАМТН работен проект за ремонт и
реконструкция на съоръжения от хидротехническата инфраструктура, прилежащи към
хидровъзел яз. „К.“, със срок на изпълнение 31.01.2021г.
Видно от представено писмо изх. №******/**********г. на община Ч. до ДАМТН
/л.53 от делото/, в него е посочено, че във връзка с даденото предписание от ДАМТН по КП
№ *******/********г. от проверка и контрол на язовирната стена и съоръженията към нея и
документацията за експлоатация от ********г. за язовир „К.“, е изпратено копие от
документация, представена от „*************“ ЕАД по изготвяне на работен проект за
ремонт и реконструкция на съоръжения от хидротехническата инфраструктура, прилежащи
към хидровъзел язовир „К.“, собственост на община Ч..
В отговор на горното писмо от ДАМТН са изпратили насрещно писмо с изх.
№********/*********г. до кмета на община Ч. /л.54 от делото/, в което е посочено, че към
19.02.2020г. в ДАМТН не е изпратен работен проект за ремонт и реконструкция на
съоръжения от хидротехническа инфраструктура, прилежащи към хидровъзел яз. „К.“.
Посочено е, че в изпратения до ДАМТН Концептуален доклад от октомври 2019г. са
разгледани различни варианти с технически решения за разработване на окончателен
работен проект за ремонт и реконструкция на всяко едно от съществуващите съоръжения.
Посочено е, че за разработка на проекта във фаза „Работен проект“ община Ч. трябва да
избере вариант за работно проектиране, съгласно описаните предложения в доклада. В
писмото е посочено още, че съгласно чл.30, ал.1 от „Наредба за условията и реда за
осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на
съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние“ от 31.01.2020г.
основните ремонти и реконструкциите на съоръженията на язовирите се изпълняват по
технически или работни проекти, изготвени от проектант в съответствие с действащата
нормативна уредба и утвърдени от собственика, след одобряване на проектите и издаване на
разрешение за строеж при условията и по реда на ЗУТ. Във връзка с изложеното, в
заключение в писмото е посочено, че община Ч. следва да предприеме необходимите
действия по изпълнение на даденото предписание с КП №*******/********г.
3
С оглед направените констатации при проверката на 01.07.2020г., а именно: че не е
изпълнено предписание от констативен протокол от дата 12.11.2019г. да се представи
работен проект за ремонт и реконструкция на съоръжения от хидротехническата
инфраструктура, прилежащи към хидровъзел яз. „К.“, със срок за изпълнение 31.01.2020г.,
актосъставителят А. Б. Ш., на длъжност „инспектор“ в ДАМТН съставил против Община Ч.
Акт за установяване на административно нарушение №02-47 от 29.07.2020г. /л.18-20 от
делото/. За самото съставяне на АУАН кметът на община Ч. е бил поканен с покана изх. №
*******************г., получена на 20.07.2020г. /л.21-22 от делото/, но не се е явил нито
той, нито друг представител на община Ч.. В АУАН, като нарушена е посочена
разпоредбата на чл.190а, ал.2 от Закона за водите. Същият е подписан от актосъставителя,
един свидетел и е предявен впоследствие чрез РУ-Пирдоп на кмета на община Ч., който го е
подписал. Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно
постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с констатираното
нарушение на чл.190а, ал.2 от Закона за водите и на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за
водите на община Ч. е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв.
За случая са разпитани като свидетели актосъставителят А. Б. Ш. и свидетеля по
АУАН И. М. С. /л.66-74 от делото/. Двамата свидетели поддържат констатациите, отразени
в АУАН.
Свидетелят Ш. си спомня процесната проверка от 01.07.2020г., при която извършили
контрол на язовирната стена и съоръженията към нея, както и документацията на язовира.
При проверката имало представител на община Ч.. По време на проверката установили, че
не е изпълнено даденото предписание от предходната проверка, което се е състояло в това
да се представи в ДАМТН работен проект за реконструкция на съоръженията на яз. „К.“.
Срокът бил до 31.01.2020г. По време на проверката на документацията на язовирната стена
установили, че има сключен договор за дарение между „*************“ ЕАД и община Ч.,
т.е. договор за финансова подкрепа за предпроектно проучване, но с това по никакъв начин
не могло да се приеме, че имат работен проект. Сочи, че до края на месец януари ДАМТН
нямали нищо надлежно представено от община Ч. в изпълнение на предписанието.
Свидетелят пояснява, че адресатът на предписанието има 7-дневен срок след изпълнението
му, в който трябва да уведоми, че даденото предписание е изпълнено. В случая такова
уведомяване не било постъпило. На свидетеля е предявено писмо изх.
№******/**********г. от община Ч. до ДАМТН, като той заявява, че това писмо, заедно със
договора за дарение, го имало в досието на обекта, но нямало проект. Имало само договор за
дарение, в който се сочело, че „*************“ ЕАД финансово ще подкрепят община Ч. за
изготвянето на инвестиционен проект. Свидетелят сочи, че проверките се извършват по
график, като 2-3 дни преди самата проверка се готвят за нея. Сочи, че датите на
предписанията се водят при тях, те ги следят и знаят кога изтичат предписанията, като след
това предвиждат самите проверки. Сочи, че избягват да ходят на проверки преди датите на
изтичане на дадените предписания. В случая проверката била осъществена по-късно заради
Covid ситуацията, при която проверките били спрени и затова имало времево разкъсване.
4
Свидетелят сочи, че екземпляр от АУАН бил връчен на представител на нарушителя, макар
че при самото съставяне нямало представител. Свидетелят Ш. сочи, че имало изпратена
покана, но от община Ч. не се явили за съставяне на АУАН и затова връчили акта чрез МВР.
Свидетелят С. заявява, че е началник на РО „Надзор на язовирните стени и
съоръженията към тях- Западна и Централна България“ към ДАМТН. Спомня си за
проверката спрямо община Ч. от 01.07.2020г., която извършили заедно с инспектор Ш..
Твърди, че от прегледаните на място обстановка и досие на обекта, в което трябвало да се
съхраняват всички технически документи и всички документи, които се изработват, се
установило, че не е изпратен работен проект за реконструкция на яз. „К.“, като същото е
отразено и в констативния протокол- че не е изпълнено предписанието и на база на
неизпълнението бил съставен АУАН № *****/29.07.2020г. Неизпълненото предписание
било да се представи работен проект. Преди това си спомня, че имало „доста разправии“
дали има или няма проект и дали е изпратен или не. Оказало се, че е изпратен договор за
дарение на финансови средства за създаване на проект между община Ч. и „Дънди Прешъс
Метълс Ч.“ ЕАД, който договор нямал нищо общо с предписания работен проект.
Свидетелят сочи, че нарушението установили на датата на проверката и съгласно
вътрешните инструкции написали, че нарушението е извършено един ден след изтичане на
срока за изпълнение на предписанието. Свидетелят сочи, че практиката е такава, че първо
трябва да установят нарушението с проверка и да го отразят в констативен протокол преди
да съставят АУАН. Сочи, че по нормативно задължение преди да извършат проверката пък
трябвало да мине 7-дневният срок за уведомяване след изтичане на срока за изпълнение на
предписанието, а от около 2 години, ако има надлежно изпълнение, то се отразявало и в
електронната система на ДАМТН. Свидетелят твърди, че за съставяне на АУАН канят
представители на собственика на съоръжението, като в случая твърди, че на съставяне на
АУАН е присъствал упълномощен представител. Последната заявка на свидетеля, видно от
самия АУАН, не отговаря на действителността, тъй като представител на община Ч. при
съставяне на процесния АУАН не е имало. И на този свидетел е предявено писмо изх.
№******/**********г. от община Ч. до ДАМТН, като той заявява, че писмото вероятно е
минало през него, но не си спомня. Счита обаче, че писмото потвърждава, че това което от
община Ч. са изпратили, не е работен проект. На свидетеля е предявено и писмото отговор
от ДАМТН изх. №********/*********г. до кмета на община Ч., като той потвърждава, че
това писмо е изготвено и подписано от него на 28.02.2020г. и че към онзи момент са
установили, че представеното не отговаря на критериите за работен проект. Сочи обаче, че
нямат практика след като им бъдат изпратени писма да съставят АУАН и най-сигурният
начин да установят фактите е с Констативен протокол, какъвто в случая са създали.
Към административнонаказателната преписка е представен и документ, доказващ, че
язовир К. е публична общинска собственост на община Ч., а именно: акт № II-37 за поправка
на Акт за публична общинска собственост от 24.04.2012г. /л.31 от делото/, както и скица на
имота, в който се намира язовира /л.32 от делото/.
5
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, като подадена в 7-дневния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН (във все
още действащата редакция от ДВ бр.44 от 13.05.2020г.). НП е получено в община Ч. на
11.02.2021 г., а жалбата е изпратена по пощата на 18.02.2021г. Жалбата изхожда от
легитимирано лице- соченото за нарушител, против подлежащо на обжалване пред съд
наказателно постановление.
По компетентността:
Съдът приема, че АУАН и наказателното постановление са издадени от териториално
и материално компетентен орган, видно от представената по делото оправомощаваща
заповед № *****/***********г. на председателя на ДАМТН, от която е видно, че А. Б. Ш. е
сред длъжностите лица, оправомощени да съставят актове за установяване на
административни нарушения по чл.200, ал.1, т.13а, т.18, т.22, т.38-43 вкл. от Закона за
водите, а съгласно чл.201, ал.12 от Закона за водите Наказателните постановления по ал. 11
се издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор
или от оправомощени от него длъжностни лица. В случая обжалваното НП е издадено от
Председателя на ДАМТН.
По законосъобразността на АУАН и НП:
В настоящия случай жалбоподателят има едно основно и единствено възражение
срещу законосъобразността на АУАН и НП и то е свързано с твърдението, че АУАН е
съставен след изтичане на давностния 3-месечен срок от откриване на нарушителя, закрепен
в чл.34, ал.1 ЗАНН.
От събраните доказателства се установява, че срокът за изпълнение на дадено при
предходна проверка на ДАМТН предписание е бил до 31.01.2020г. АУАН на свой ред е
издаден на 29.07.2020г., поради което доводът, наведен от жалбоподателя, е основателен.
В административнонаказателните производства, каквото е и настоящото, намира
приложение чл.34 ЗАНН, в чиято ал.1 се съдържат описани давностни срокове, за които
съдът следи служебно – 3 месеца от откриване на нарушителя и 1 година от извършване на
нарушението, след изтичането на които се погасява възможността за осъществяване на
наказателно преследване. Съгласно чл.34, ал.1 ЗАНН не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. За конкретния
случай, първият възможен момент, от който може да бъде установен нарушителят е денят,
следващ деня, който е определен като краен срок за изпълнение на дадените задължителни
предписания, а именно: 01.02.2020г. След като дадените от контролния орган предписания е
6
следвало да бъдат изпълнени до определения от него срок - 31.01.2020г., за
административно-наказващия орган е възникнало задължение след тази дата да установи
дали са изпълнени дадените предписания, респ., считано от 01.02.2020г. е започнал да тече
3-месечния срок за упражняване на контрол по изпълнението на дадените предписание и за
констатиране факта на бездействие от страна на община Ч., в чиято тежест е било издадено
предписанието. В случая нарушението е под формата на бездействие и началният момент,
от който бездействието е релевантно за съставомерността на деянието и е налице довършено
нарушение, е денят, следващ изтичането на регламентирания срок за изпълнение на
задължението. Не може да се сподели разбирането, застъпено в становището на ДАМТН, че
нарушението било осъществено, но не е имало лице, за което са налице данни, че го е
извършило, а последното е установено с проверката, извършена на 01.07.2020г. и това е
датата, на която е открит нарушителят по смисъла на закона. Неприемливо е това схващане,
чрез което административнонаказващият орган си удължава срока за съставяне на АУАН.
Предписанията, които адресатите трябва да спазват, са дадени от представители на ДАМТН.
Следователно последните са наясно коя е крайната дата за изпълнението им и следва да
проследят дали до тази дата предписанието е изпълнено. Всъщност, според свидетеля Ш.
сроковете на предписанията се следят и на база на тях се предвиждат проверките. Той е
категоричен, че предписанията се следят в ДАМТН и от Агенцията са наясно кога едно
предписание не е изпълнено. Това е и закономерната житейска и правна логика. Щом даден
орган определя дати за изпълнение на негови указания /в случая „предписания“/, то той е
натоварен и със задачата да следи за срочното изпълнение. Смисълът на сроковете, които
въвежда чл.34, ал.1 ЗАНН, е да дисциплинират органите. Именно затова следва да се
приеме, че 3-месечният срок тече от датата, на която нарушението е осъществено, тъй като
това е и датата, на която при полагане на дължимите усилия, органът би могъл да установи
самото нарушение и неговия извършител. Обратното разбиране - че срокът по чл.34, ал.1
ЗАНН започва да тече от датата на извършената проверка, би означавало неопределеност на
времето, в което органът би могъл да извърши проверка, което не съответства на буквата и
духа на закона. В действителност свидетелят С. посочва, че практиката им е да установяват
нарушението с проверка на място и съставяне на констативен протокол. Това обаче е
практика, която е наложена по решение на ДАМТН, без да се отчете фактът, че
неизпълнението на предписание е нарушение, което би могло да бъде установено и преди
извършването на проверка. В случай, че органът толкова държи на проверката, то следва да
я извършва в 3-месечния срок от изтичане на срока за изпълнение на предписанието, за да не
допуска нарушение на сроковете по чл.34, ал.1 ЗАНН. Ето защо, след като в случая до
31.01.2020г. е следвало да бъдат изпълнени дадените задължителни предписания, срокът по
чл.34, ал.1 ЗАНН започва да тече от следващия ден - 01.02.2020г. и последният ден, до който
може да се състави АУАН е 01.05.2020г. АУАН № 02-47 е съставен след посочената дата, а
именно: на 29.07.2020г., поради което срокът по чл.34 ЗАНН вече е бил изтекъл, което е
абсолютна отрицателна предпоставка за допустимо развитие на
административнонаказателното производство. С изтичането на давностния срок
контролният орган – ДАМТН, е загубил възможността да реализира наказване на
7
извършителя на нарушението.
Като не е съобразил нормата на чл.34, ал.1 ЗАНН административно-наказващият орган
е процедирал извън установения тримесечен срок за съставяне на АУАН и е постановил
незаконосъобразно наказателно постановление, което подлежи на отмяна.
Горното е в съответствие с практиката на повечето касационни съдилища, разглеждали
подобни казуси- така напр. Решение № 121 от 21.10.2020 г. по к.адм.н.д. № 77/2020 г. на
Административен съд – Кърджали и Решение № 495 от 31.03.2021 г. по к.адм.н.д. №
286/2021 г. на XIII състав на Административен съд – Бургас.
В конкретния казус, както правилно отбелязва и процесуалния представител на
жалбоподателя, са налице и сигурни данни за разменена между страните кореспонденция по
повод неизпълненото предписание от община Ч., от която е видно, че на 28.02.2020г.
представител на ДАМТН- свидетелят И.С., е заявил по недвусмислен начин в свое писмо, че
предписанието не е изпълнено. Следователно, дори поради пропуск на 01.02.2020г. да не е
констатирано, че предписанието не е изпълнено, то към 28.02.2020г. констатацията е вече
налична. Дори да се приеме, че срокът по чл.34, ал.1 ЗАНН е започнал да тече от
28.02.2020г., то той отново бива изтекъл преди датата на съставяне на АУАН- 29.07.2020г.
Въвеждането на извънредна епидемична обстановка в Република България през 2020г.
поради епидемията от Covid-19, не може да санира допуснатото нарушение, тъй като
сроковете за съставяне на АУАН не са спирали да текат. Съгласно чл.3 от Закон за мерките
и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на Народното
събртание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците за действието му, в редакцията,
действала от 13.03.2020г. до 09.04.2020г., изрично е споменато, че сроковете по НК и ЗАНН
продължават да текат. Според последната редакция на закона, в сила от 09.04.2020г., в чл.3,
т.1 влизат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с
изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението. Касае за
производства в съдебна фаза на процеса и изпълнителни дела, но не и за срокове по
административни производства. Тези срокове са уредени в чл.3, т.2, съгласно която норма
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти. В случая са спрени сроковете в полза на частноправни субекти, а
не се удължава възможността и преклузивния срок за съставяне на АУАН, тъй като
безспорно от този срок нито се погасява, нито придобиват права за частни субекти.
По горните съображения атакуваното НП следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно, без да се обсъжда по същество извършено ли е или не вмененото на
санкционираното лице нарушение.
Съобразно чл.63, ал.3 ЗАНН (във все още действащата редакция на ДВ, бр.44 от
13.05.2020 г.) в съдебни производства страните имат право на присъждане на разноски по
АПК. В случая страната, за която решението е благоприятно, е поискала присъждане на
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., за заплащането на
8
което са представени доказателства и което съответства на минималното възнаграждение по
чл.8 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения
относно административни дела, поради което съдът следва да уважи направеното искане за
присъждане на разноски.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, предл.3 и чл.63, ал.3 ЗАНН
(във все още действащите редакции на ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.), РАЙОНЕН СЪД-
ПИРДОП
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС-15, издадено от Председател на
ДАМТН на 25.01.2021 г., с което на основание чл. 83 и чл.53, ал.2 ЗАНН във вр. с чл.201,
ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите на ОБЩИНА Ч., ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: с.Ч., обл. Софийска, пл. „Освобождение” №1, е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер 1000 лв. за неизпълнение на предписание по
чл.190а, ал.2 във вр. чл.190а, ал.1, т.3 Закона за водите.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА МЕТРОЛОГИЧЕН И ТЕХНИЧЕСКИ НАДЗОР
С., БУЛСТАТ: ********** със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.
„**************“ №52А ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА Ч., ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: с.Ч., обл. Софийска, пл. „Освобождение” №1 сумата от 300 лв.
(триста лева), представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд – С.
област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
9

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Производството по делото е образувано по повод жалбата на община Ч., представлявана от
А. И. К. в качеството му на кмет против Наказателно постановление /НП/ №
НЯСС-15/25.01.2021г., издадено от Председателя на ДАМТН, с което за неизпълнено задължение
по чл.190а, ал.2 във вр. чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите, на основание чл.200, ал.1, т.39 от
Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв.
Жалбоподателят чрез упълномощения адв. С.Е. от САК, моли съда да отмени изцяло като
незаконосъобразно обжалваното НП. Сочи се в жалбата, че според отразеното в Констативен
протокол №******/07.11.2019г. срокът за изпълнение на дадено на община Ч. предписание е бил
31.01.2020г. Неизпълнението на предписанието в този срок означавало, че от следващата дата-
01.02.2020г. общината вече е в нарушение, както е посочено и в самия Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/, като нарушителят е известен. Жалбоподателят счита, че от
този момент е започнал да тече тримесечният срок по чл.34, ал.1 ЗАНН за образуване на
административнонаказателно производство чрез съставянето на АУАН, тъй като именно
контролният орган е поставил срока за изпълнение на предписанието и след изтичането му е
следвало да провери неговото изпълнение. В конкретния случай жалбоподателят счита, че срокът
по чл.34, ал.1 ЗАНН е започнал да тече от 01.02.2020г. и на 01.05.2020г. е бил последният ден, до
изтичането на който е следвало да се състави АУАН за дадените от общината предписания, като с
изтичането на този срок е погасена правната възможност на наказващия орган да ангажира
административнонаказателната отговорност на общината, поради което издаденото НП се явява
незаконосъобразно.
В съдебното заседание община Ч. е представлявана от упълномощения адв. С.Е. от САК,
която поддържа жалбата и в хода по същество на делото моли съда да отмени като
незаконосъобразно обжалваното НП по подробно изложените в жалбата съображения. Моли съда
да приеме, че доколкото не е изпълнено дадено предписание с определен срок- 31.01.2020г., за
контролните органи е било обективно възможно, непосредствено след изтичане на тази дата, не
само да извършат проверка на място, каквато заявили свидетелите, че е обичайна практика, а да се
извърши проверка и в деловодната система относно това изпълнени ли са конкретно дадените
предписания, свързани с депозиране на документи. Адв.Е. счита, че се установява от
представените писмени доказателства, както и частично от разпитите на свидетелите, че на
контролните органи е станало известно много по-рано преди извършване на проверката по
изпълнение на предписанията, тяхното неизпълнение и моли съда да приеме, че ако това не е
датата, следваща 31.01.2020г., така, както е посочено в АУАН, то това е 19.02.2021г. като
възможна крайна дата, към който момент контролните органи са открили както субекта на
нарушението, така и евентуално състава, от който момент тече и срокът за съставяне на АУАН и в
който смисъл са наведените възражения. Адв.Е. счита, че Covid-ситуацията не оправдава и не
може да оправдае бездействието на контролните органи в случая, тъй като изрично и нормативно
са уредени процедурите по ЗАНН и сроковете не са спирали да текат. В тази връзка адв.Е. моли за
съдебно произнасяне и за присъждане на разноски.
За административнонаказващия орган представител не се явява в съдебното заседание. В
писмено становище заявяват, че подадената жалба е изцяло неоснователна и твърденията в нея не
отговарят нито на действителната обстановка, нито на разпоредбите на закона. Сочи се, че
наказателното постановление е правилно и законосъобразно, тъй като е съобразено с изискванията
на ЗАНН, включително са спазени сроковете на чл.34 ЗАНН. Сочи се, че действително датата на
нарушението е 01.02.2020г., т.е. деня следващ този, в който крайният срок за изпълнение на
предписанията е изтекъл. Контролните органи обаче нямали задължение още на следващия ден,
след изтичане на дадения срок, да проверяват изпълнено ли е било предписанието, а и обективно
това не било възможно. В разглеждания случай нарушението било осъществено, но не е имало
лице, за което са налице данни, че го е извършило, а последното е установено с проверката,
извършена на 01.07.2020г. и това е датата, на която е открит нарушителят по смисъла на закона, а
доколкото АУАН бил съставен на 29.07.2020г., то спазен бил тримесечният срок по чл.34, ал.1
1
ЗАНН. Акцентира се на сериозността на допуснатото нарушение и се сочи, че същото не
представлява маловажен случай. Иска се от съда, в случай че потвърди обжалваното НП, да
присъди на ДАМТН разноски.
В съдебно заседание Районна прокуратура-Пирдоп не изпращат представител и не вземат
становище по предмета на делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
На 01.07.2020г. е извършена проверка от служители в дирекция „Надзор на язовирните
стени и съоръженията към тях“-Западна Централна България към ДАМТН на воден обект- язовир
„К.“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 80323.64.38, в землището на с. Ч., местност
„Качулчица“, Община Ч., собственост на община Ч., за която е съставен Констативен протокол №
02-02-50 от 01.07.2020г. Това обстоятелство се установява от самия констативен протокол /л.23-25
от делото/, в който е записано, че не е изпълнено предписание от констативен протокол от дата
12.11.2019г. да се представи работен проект за ремонт и реконструкция на съоръжения от
хидротехническата инфраструктура, прилежащи към хидровъзел яз. „К.“- със срок за изпълнение
31.01.2020г. В хода на проверката е установено, че при предходна проверка, за която в
действителност е съставен Констативен протокол № 02-02-99 от 07.11.2019г. на Главна дирекция
„Надзор на язовирните стени и съоръженията при тях“ /л.26-27 делото/, са дадени задължителни
предписания, а именно: Да се представи в ДАМТН работен проект за ремонт и реконструкция на
съоръжения от хидротехническата инфраструктура, прилежащи към хидровъзел яз. „К.“, със срок
на изпълнение 31.01.2021г.
Видно от представено писмо изх. №******/28.01.2020г. на община Ч. до ДАМТН /л.53 от
делото/, в него е посочено, че във връзка с даденото предписание от ДАМТН по КП №
******/07.11.2019г. от проверка и контрол на язовирната стена и съоръженията към нея и
документацията за експлоатация от 07.11.2019г. за язовир „К.“, е изпратено копие от
документация, представена от „****************.“ ЕАД по изготвяне на работен проект за
ремонт и реконструкция на съоръжения от хидротехническата инфраструктура, прилежащи към
хидровъзел язовир „К.“, собственост на община Ч..
В отговор на горното писмо от ДАМТН са изпратили насрещно писмо с изх. №85-01-
1162/2/28.02.2020г. до кмета на община Ч. /л.54 от делото/, в което е посочено, че към 19.02.2020г.
в ДАМТН не е изпратен работен проект за ремонт и реконструкция на съоръжения от
хидротехническа инфраструктура, прилежащи към хидровъзел яз. „К.“. Посочено е, че в
изпратения до ДАМТН Концептуален доклад от октомври 2019г. са разгледани различни варианти
с технически решения за разработване на окончателен работен проект за ремонт и реконструкция
на всяко едно от съществуващите съоръжения. Посочено е, че за разработка на проекта във фаза
„Работен проект“ община Ч. трябва да избере вариант за работно проектиране, съгласно описаните
предложения в доклада. В писмото е посочено още, че съгласно чл.30, ал.1 от „Наредба за
условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните
стени и на съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние“ от
31.01.2020г. основните ремонти и реконструкциите на съоръженията на язовирите се изпълняват
по технически или работни проекти, изготвени от проектант в съответствие с действащата
нормативна уредба и утвърдени от собственика, след одобряване на проектите и издаване на
разрешение за строеж при условията и по реда на ЗУТ. Във връзка с изложеното, в заключение в
писмото е посочено, че община Ч. следва да предприеме необходимите действия по изпълнение на
даденото предписание с КП №******/07.11.2019г.
С оглед направените констатации при проверката на 01.07.2020г., а именно: че не е
изпълнено предписание от констативен протокол от дата 12.11.2019г. да се представи работен
проект за ремонт и реконструкция на съоръжения от хидротехническата инфраструктура,
прилежащи към хидровъзел яз. „К.“, със срок за изпълнение 31.01.2020г., актосъставителят А. Б.
Ш., на длъжност „инспектор“ в ДАМТН съставил против Община Ч. Акт за установяване на
2
административно нарушение №02-47 от 29.07.2020г. /л.18-20 от делото/. За самото съставяне на
АУАН кметът на община Ч. е бил поканен с покана изх. № 85-02-154/09.07.2020г., получена на
20.07.2020г. /л.21-22 от делото/, но не се е явил нито той, нито друг представител на община Ч.. В
АУАН, като нарушена е посочена разпоредбата на чл.190а, ал.2 от Закона за водите. Същият е
подписан от актосъставителя, един свидетел и е предявен впоследствие чрез РУ-Пирдоп на кмета
на община Ч., който го е подписал. Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното
наказателно постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с
констатираното нарушение на чл.190а, ал.2 от Закона за водите и на основание чл.200, ал.1, т.39 от
Закона за водите на община Ч. е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв.
За случая са разпитани като свидетели актосъставителят А. Б. Ш. и свидетеля по АУАН И.
М. С. /л.66-74 от делото/. Двамата свидетели поддържат констатациите, отразени в АУАН.
Свидетелят Ш. си спомня процесната проверка от 01.07.2020г., при която извършили
контрол на язовирната стена и съоръженията към нея, както и документацията на язовира. При
проверката имало представител на община Ч.. По време на проверката установили, че не е
изпълнено даденото предписание от предходната проверка, което се е състояло в това да се
представи в ДАМТН работен проект за реконструкция на съоръженията на яз. „К.“. Срокът бил до
31.01.2020г. По време на проверката на документацията на язовирната стена установили, че има
сключен договор за дарение между „****************.“ ЕАД и община Ч., т.е. договор за
финансова подкрепа за предпроектно проучване, но с това по никакъв начин не могло да се
приеме, че имат работен проект. Сочи, че до края на месец януари ДАМТН нямали нищо надлежно
представено от община Ч. в изпълнение на предписанието. Свидетелят пояснява, че адресатът на
предписанието има 7-дневен срок след изпълнението му, в който трябва да уведоми, че даденото
предписание е изпълнено. В случая такова уведомяване не било постъпило. На свидетеля е
предявено писмо изх. №******/28.01.2020г. от община Ч. до ДАМТН, като той заявява, че това
писмо, заедно със договора за дарение, го имало в досието на обекта, но нямало проект. Имало
само договор за дарение, в който се сочело, че „****************.“ ЕАД финансово ще подкрепят
община Ч. за изготвянето на инвестиционен проект. Свидетелят сочи, че проверките се извършват
по график, като 2-3 дни преди самата проверка се готвят за нея. Сочи, че датите на предписанията
се водят при тях, те ги следят и знаят кога изтичат предписанията, като след това предвиждат
самите проверки. Сочи, че избягват да ходят на проверки преди датите на изтичане на дадените
предписания. В случая проверката била осъществена по-късно заради Covid ситуацията, при която
проверките били спрени и затова имало времево разкъсване. Свидетелят сочи, че екземпляр от
АУАН бил връчен на представител на нарушителя, макар че при самото съставяне нямало
представител. Свидетелят Ш. сочи, че имало изпратена покана, но от община Ч. не се явили за
съставяне на АУАН и затова връчили акта чрез МВР.
Свидетелят С. заявява, че е началник на РО „Надзор на язовирните стени и съоръженията
към тях- Западна и Централна България“ към ДАМТН. Спомня си за проверката спрямо община Ч.
от 01.07.2020г., която извършили заедно с инспектор Ш.. Твърди, че от прегледаните на място
обстановка и досие на обекта, в което трябвало да се съхраняват всички технически документи и
всички документи, които се изработват, се установило, че не е изпратен работен проект за
реконструкция на яз. „К.“, като същото е отразено и в констативния протокол- че не е изпълнено
предписанието и на база на неизпълнението бил съставен АУАН № 02-47/29.07.2020г.
Неизпълненото предписание било да се представи работен проект. Преди това си спомня, че имало
„доста разправии“ дали има или няма проект и дали е изпратен или не. Оказало се, че е изпратен
договор за дарение на финансови средства за създаване на проект между община Ч. и „Дънди
Прешъс Метълс Ч.“ ЕАД, който договор нямал нищо общо с предписания работен проект.
Свидетелят сочи, че нарушението установили на датата на проверката и съгласно вътрешните
инструкции написали, че нарушението е извършено един ден след изтичане на срока за изпълнение
на предписанието. Свидетелят сочи, че практиката е такава, че първо трябва да установят
нарушението с проверка и да го отразят в констативен протокол преди да съставят АУАН. Сочи,
че по нормативно задължение преди да извършат проверката пък трябвало да мине 7-дневният
срок за уведомяване след изтичане на срока за изпълнение на предписанието, а от около 2 години,
3
ако има надлежно изпълнение, то се отразявало и в електронната система на ДАМТН. Свидетелят
твърди, че за съставяне на АУАН канят представители на собственика на съоръжението, като в
случая твърди, че на съставяне на АУАН е присъствал упълномощен представител. Последната
заявка на свидетеля, видно от самия АУАН, не отговаря на действителността, тъй като
представител на община Ч. при съставяне на процесния АУАН не е имало. И на този свидетел е
предявено писмо изх. №******/28.01.2020г. от община Ч. до ДАМТН, като той заявява, че
писмото вероятно е минало през него, но не си спомня. Счита обаче, че писмото потвърждава, че
това което от община Ч. са изпратили, не е работен проект. На свидетеля е предявено и писмото
отговор от ДАМТН изх. №85-01-1162/2/28.02.2020г. до кмета на община Ч., като той потвърждава,
че това писмо е изготвено и подписано от него на 28.02.2020г. и че към онзи момент са
установили, че представеното не отговаря на критериите за работен проект. Сочи обаче, че нямат
практика след като им бъдат изпратени писма да съставят АУАН и най-сигурният начин да
установят фактите е с Констативен протокол, какъвто в случая са създали.
Към административнонаказателната преписка е представен и документ, доказващ, че язовир
К. е публична общинска собственост на община Ч., а именно: акт № II-37 за поправка на Акт за
публична общинска собственост от 24.04.2012г. /л.31 от делото/, както и скица на имота, в който
се намира язовира /л.32 от делото/.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна
страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, като подадена в 7-дневния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН (във все още
действащата редакция от ДВ бр.44 от 13.05.2020г.). НП е получено в община Ч. на 11.02.2021 г., а
жалбата е изпратена по пощата на 18.02.2021г. Жалбата изхожда от легитимирано лице- соченото
за нарушител, против подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление.

По компетентността:
Съдът приема, че АУАН и наказателното постановление са издадени от териториално и
материално компетентен орган, видно от представената по делото оправомощаваща заповед № А-
237/08.06.2020г. на председателя на ДАМТН, от която е видно, че А. Б. Ш. е сред длъжностите
лица, оправомощени да съставят актове за установяване на административни нарушения по чл.200,
ал.1, т.13а, т.18, т.22, т.38-43 вкл. от Закона за водите, а съгласно чл.201, ал.12 от Закона за водите
Наказателните постановления по ал. 11 се издават от председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор или от оправомощени от него длъжностни лица. В случая
обжалваното НП е издадено от Председателя на ДАМТН.

По законосъобразността на АУАН и НП:
В настоящия случай жалбоподателят има едно основно и единствено възражение срещу
законосъобразността на АУАН и НП и то е свързано с твърдението, че АУАН е съставен след
изтичане на давностния 3-месечен срок от откриване на нарушителя, закрепен в чл.34, ал.1 ЗАНН.
От събраните доказателства се установява, че срокът за изпълнение на дадено при предходна
проверка на ДАМТН предписание е бил до 31.01.2020г. АУАН на свой ред е издаден на
29.07.2020г., поради което доводът, наведен от жалбоподателя, е основателен.
В административнонаказателните производства, каквото е и настоящото, намира
приложение чл.34 ЗАНН, в чиято ал.1 се съдържат описани давностни срокове, за които съдът
4
следи служебно – 3 месеца от откриване на нарушителя и 1 година от извършване на нарушението,
след изтичането на които се погасява възможността за осъществяване на наказателно преследване.
Съгласно чл.34, ал.1 ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е
съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя. За конкретния случай, първият възможен момент, от който може да бъде установен
нарушителят е денят, следващ деня, който е определен като краен срок за изпълнение на дадените
задължителни предписания, а именно: 01.02.2020г. След като дадените от контролния орган
предписания е следвало да бъдат изпълнени до определения от него срок - 31.01.2020г., за
административно-наказващия орган е възникнало задължение след тази дата да установи дали са
изпълнени дадените предписания, респ., считано от 01.02.2020г. е започнал да тече 3-месечния
срок за упражняване на контрол по изпълнението на дадените предписание и за констатиране
факта на бездействие от страна на община Ч., в чиято тежест е било издадено предписанието. В
случая нарушението е под формата на бездействие и началният момент, от който бездействието е
релевантно за съставомерността на деянието и е налице довършено нарушение, е денят, следващ
изтичането на регламентирания срок за изпълнение на задължението. Не може да се сподели
разбирането, застъпено в становището на ДАМТН, че нарушението било осъществено, но не е
имало лице, за което са налице данни, че го е извършило, а последното е установено с проверката,
извършена на 01.07.2020г. и това е датата, на която е открит нарушителят по смисъла на закона.
Неприемливо е това схващане, чрез което административнонаказващият орган си удължава срока
за съставяне на АУАН. Предписанията, които адресатите трябва да спазват, са дадени от
представители на ДАМТН. Следователно последните са наясно коя е крайната дата за
изпълнението им и следва да проследят дали до тази дата предписанието е изпълнено. Всъщност,
според свидетеля Ш. сроковете на предписанията се следят и на база на тях се предвиждат
проверките. Той е категоричен, че предписанията се следят в ДАМТН и от Агенцията са наясно
кога едно предписание не е изпълнено. Това е и закономерната житейска и правна логика. Щом
даден орган определя дати за изпълнение на негови указания /в случая „предписания“/, то той е
натоварен и със задачата да следи за срочното изпълнение. Смисълът на сроковете, които въвежда
чл.34, ал.1 ЗАНН, е да дисциплинират органите. Именно затова следва да се приеме, че 3-
месечният срок тече от датата, на която нарушението е осъществено, тъй като това е и датата, на
която при полагане на дължимите усилия, органът би могъл да установи самото нарушение и
неговия извършител. Обратното разбиране - че срокът по чл.34, ал.1 ЗАНН започва да тече от
датата на извършената проверка, би означавало неопределеност на времето, в което органът би
могъл да извърши проверка, което не съответства на буквата и духа на закона. В действителност
свидетелят С. посочва, че практиката им е да установяват нарушението с проверка на място и
съставяне на констативен протокол. Това обаче е практика, която е наложена по решение на
ДАМТН, без да се отчете фактът, че неизпълнението на предписание е нарушение, което би могло
да бъде установено и преди извършването на проверка. В случай, че органът толкова държи на
проверката, то следва да я извършва в 3-месечния срок от изтичане на срока за изпълнение на
предписанието, за да не допуска нарушение на сроковете по чл.34, ал.1 ЗАНН. Ето защо, след като
в случая до 31.01.2020г. е следвало да бъдат изпълнени дадените задължителни предписания,
срокът по чл.34, ал.1 ЗАНН започва да тече от следващия ден - 01.02.2020г. и последният ден, до
който може да се състави АУАН е 01.05.2020г. АУАН № 02-47 е съставен след посочената дата, а
именно: на 29.07.2020г., поради което срокът по чл.34 ЗАНН вече е бил изтекъл, което е абсолютна
отрицателна предпоставка за допустимо развитие на административнонаказателното
производство. С изтичането на давностния срок контролният орган – ДАМТН, е загубил
възможността да реализира наказване на извършителя на нарушението.
Като не е съобразил нормата на чл.34, ал.1 ЗАНН административно-наказващият орган е
процедирал извън установения тримесечен срок за съставяне на АУАН и е постановил
незаконосъобразно наказателно постановление, което подлежи на отмяна.
Горното е в съответствие с практиката на повечето касационни съдилища, разглеждали
подобни казуси- така напр. Решение № 121 от 21.10.2020 г. по к.адм.н.д. № 77/2020 г. на
Административен съд – Кърджали и Решение № 495 от 31.03.2021 г. по к.адм.н.д. № 286/2021 г.
на XIII състав на Административен съд – Бургас.
5
В конкретния казус, както правилно отбелязва и процесуалния представител на
жалбоподателя, са налице и сигурни данни за разменена между страните кореспонденция по повод
неизпълненото предписание от община Ч., от която е видно, че на 28.02.2020г. представител на
ДАМТН- свидетелят И.С., е заявил по недвусмислен начин в свое писмо, че предписанието не е
изпълнено. Следователно, дори поради пропуск на 01.02.2020г. да не е констатирано, че
предписанието не е изпълнено, то към 28.02.2020г. констатацията е вече налична. Дори да се
приеме, че срокът по чл.34, ал.1 ЗАНН е започнал да тече от 28.02.2020г., то той отново бива
изтекъл преди датата на съставяне на АУАН- 29.07.2020г.
Въвеждането на извънредна епидемична обстановка в Република България през 2020г.
поради епидемията от Covid-19, не може да санира допуснатото нарушение, тъй като сроковете за
съставяне на АУАН не са спирали да текат. Съгласно чл.3 от Закон за мерките и действията по
време на извънредно положение, обявено с решение на Народното събртание от 13.03.2020г. и за
преодоляване на последиците за действието му, в редакцията, действала от 13.03.2020г. до
09.04.2020г., изрично е споменато, че сроковете по НК и ЗАНН продължават да текат. Според
последната редакция на закона, в сила от 09.04.2020г., в чл.3, т.1 влизат процесуалните срокове по
съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата
и делата съгласно приложението. Касае за производства в съдебна фаза на процеса и
изпълнителни дела, но не и за срокове по административни производства. Тези срокове са уредени
в чл.3, т.2, съгласно която норма давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. В случая са спрени сроковете в полза на
частноправни субекти, а не се удължава възможността и преклузивния срок за съставяне на
АУАН, тъй като безспорно от този срок нито се погасява, нито придобиват права за частни
субекти.
По горните съображения атакуваното НП следва да бъде отменено, като незаконосъобразно,
без да се обсъжда по същество извършено ли е или не вмененото на санкционираното лице
нарушение.
Съобразно чл.63, ал.3 ЗАНН (във все още действащата редакция на ДВ, бр.44 от 13.05.2020
г.) в съдебни производства страните имат право на присъждане на разноски по АПК. В случая
страната, за която решението е благоприятно, е поискала присъждане на разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., за заплащането на което са представени
доказателства и което съответства на минималното възнаграждение по чл.8 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения относно административни
дела, поради което съдът следва да уважи направеното искане за присъждане на разноски.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6