РЕШЕНИЕ
№ 14376
гр. ***, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110144267 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „*** срещу Е. И. К., с която са предявени
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по
отношение на ищеца, че ответникът дължи следните суми: сумата от 2780,85 лв.- главница,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се
в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, аб. № ***, за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 01.11.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата от 316,32 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху
главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.08.2021 г. до 18.10.2023 г.,
сумата от 21,84 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за
периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 01.11.2023 г. до
изплащане на вземането, и сумата от 5,18 лв., представляваща лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2020 г. до
18.10.2023 г., за които суми на 05.12.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 60314/2023 г. по описа на СРС, 61 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение
с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот –
апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх.***, ет. ***, като ответникът
има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, за имота е извършена услуга
дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия
на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответника е изпаднал в
забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната
лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово
разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху
това вземане. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Е. И. К.,
чрез назначения особен представител адв. С., с който оспорва предявените искове. Твърди, че
ответникът не е собственик или вещен ползвател на процесния недвижим имот. По делото
не са ангажирани доказателства, които да доказват наличието на облигационна връзка между
ответника и топлопреносното дружество. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ:
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същия е да установи
по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответника топлинна
енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, както и че
през процесния период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот,
а за ответника е възникнало задължението за заплащане на продажната цена.
В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи
по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
С оглед възражението за погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да
установи и наличието на обстоятелства, представляващи основание за спиране и/или
прекъсване на давността по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за
енергетиката (ЗЕ).
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
Съгласно мотивите на ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС,
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмена форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които
регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
2
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия. Това се отнася и за редакцията на чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ, действаща към процесния период.
В конкретния случай от приетия като писмено доказателство по делото Договор за
покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ от *** г., се установява, че
наследодателят на ответницата А. И. Ч. е придобила правото на собственост върху
недвижим имот – апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, ул. „***“, ет.
***.
Видно от удостоверение, изх. № *** г., издадено от ***, район „***“, стар адрес – бл.
***, ул. „***“, е идентичен на бл. ***, вх. ***.
От удостоверение за наследници изх. № *** г., издадено от ***, район „***“, се
установява, че А. И. Ч. е починала на *** г., като е оставила за наследници по закон Е. И. К.
и С. Д. А. – внучки на починалата.
От приетото като писмено доказателство по делото съдебно удостоверение, изх. №
*** г., се установява, че под № 1096/01.06.2022 г. въз основа на решение, поставено по гр.д.
№ 28112/2022 г., е вписан отказ от наследството на А. И. Ч., починала на *** г., от страна на
наследника й С. Д. А..
Съгласно чл. 48, изр. 2, вр. чл. 1 ЗН приемането на наследството произвежда
действие от неговото откриване. С арг. от същия текст и отказът от наследството
произвежда действие от смъртта на наследодателя, като се счита, че отреклият се от
наследство никога не е придобивал включени в наследството права и върху него не са
преминавали задълженията на наследодателя. Предвид разпоредбата на чл. 53 ЗН частта на
С. Д. А. уголемила дела на останалия наследник Е. И. К.. Следователно към исковия исковия
период единствен собственик на процения имот е била ответницата Е. И. К., а това означава,
че с оглед действаща нормативна уредба в областта на енергетиката тя се явява потребител,
респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди, поради което се явява задължена за
заплащане на продажната цена за доставената и потребена в нея такава.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Съгласно същото количеството
топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ
топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Етажната
собственост по местонахождение на процесния имот не е сключила договор Договор с ФДР
за извършване на монтаж на измервателните уреди – топлинни разпределители и
термостатни винтили, на дялово разпределение на доставената ТЕ и извършване на услуга
„топлинно счетоводство“. Според разясненията на вещото лице, в такъв случай дяловото
разпределение се извършва от фирмата –оператор по подаване на топлинна енергия – „***.
Ответницата не е ползвала ТЕ за отопление на имот през целия процесен период и такава не
й е била начислявана от ищеца, като е била начислявана ТЕ отдадена от сградна инсталация
и ТЕ за доставка на БГВ. Вещото лице е установило от приложените документи, че
ответницата не е разполагала в жилището си с отоплителни тела – радиатори, на които да са
монтирани топлинни разпределители и термостатни винтили, както и 1 бр. водомер за
отчитане на БГВ. ЕС по местонахождението на процесния имот е кубатурна. От м.05.2020 г.
до м.04.2022 г. не е извършвано дялово разпределение поради кубатурна сграда. За периода
от м.05.2020 г. до м.04.2021 г. потреблението на топла вода е на база „служебен отчет“,
поради „неосигурен достъп“ – брой потребители – 2 лица с нормативно определен разход в
размер на 140 л топла вода на денонощие на брой потребител. Количеството топлинна
3
енергия за сградна инсталация се изчислява на база отопляем обем на жилището, като видно
от експертното заключение в списъците с кубатурата в процесния блок, процесният обект
фигурира с кубатура 104 куб. м. Технологичните разходи в абонатната станция са
изчислявани по Наредбата и са отчислявани ежемесечно от отчетената по общия топломер
топлинна енергия, преди нейното разпределение между абонатите. През процесния период
общият топломер в абонатната станция, както и средствата за търговско измерване,
съобразно изискванията на Закона за измерванията, редовно, на всеки две календарни
години, са преминавали на метрологични проверки за определяне на техническата им
изправност и експлоатационна мощност, провеждани от лицензирани юридически лица. В
чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния
период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. При
съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен
период, съгласно експертизата стойността на реално доставеното до имота на ответника
количество топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. възлиза на 2838,82
лв., представляваща разликата между прогнозно начислените суми по фактури (3218,86 лв.)
и сумите за възстановяване на абоната по изравнителните сметки (380,04 лв.), като
посочената стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на
лихви по тях.
Тук следва да се отбележи, че пораждането на задължението за цената на потребената
топлинна енергия не е обусловено нито от изпращане и получаване от абоната на отделните
месечни фактури, нито от отправянето до него на изрична покана за това.
Съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
(редакция от 09.06.2015 г.), на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички
отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6. 5 - от приложението по чл.
61, ал. 1 (Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна
собственост), като отоплителни тела без уреди. Служебното начисляване на топлинна
енергия представлява изключение от общото правило, че количеството на потребената от
потребителите в сграда в режим на етажна собственост топлинна енергия се определя въз
основа на отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, което
изключение е обусловено от фактическата невъзможност посочените уреди да бъдат
отчетени поради причини, за които отговаря съответният потребител (т. нар. неосигурен
достъп). Същото не представлява санкция за неизпълнение на задължението на потребителя
да осигури достъп до жилището за отчитане на уредите, а механизъм за определяне на
потреблението, който замества реалното отчитане на ползваната от абоната топлинна
енергия. По силата на чл. 70, ал. 5 „клиентите, неосигурили достъп, могат да поискат
допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от
получаване на изравнителната сметка от упълномощения за сградата представител. След
изтичане на срока не се приемат нови рекламации и не се преработва изравнителната
сметка“. В конкретния случай ответникът не се е възползвал от правото да поиска
извършване на допълнителен отчет, поради което, механизмът за служебно начисляване
поради неосигурен достъп осъществява функциите си, а именно – да замести липсващия
реален отчет.
4
С оглед изложеното, съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна
енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано
коректно, стойността на доставената топлинна енергия е в размер на 2838,82 лв., изчислена
съобразно действащите през процесния период цени на КЕВР.
По отношение на релевираното в отговора на исковата молба възражение за
погасителна давност, съдът намира следното:
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г.,
ОСГТК, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение,
съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ (приложима редакция към 10.07.2016 г.) клиентите са
длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които
се отнасят.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а
съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство
относно вземането. В случая давността е прекъсната, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 01.11.2023 г. Предвид приложимост на специалната 3-годишна
давност в случая се обуславя изводът, че погасени по давност са всички задължения, чиято
изискуемост е настъпила преди 01.11.2020 г. (от м. 05.2020 г. до м.08.2020 г. включително).
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза стойността на потребеното
количество топлинна енергия за периода от м.09.2020 г. до м.04.2022 г. е в размер на 2014,10
лв. Следователно искът за главница за доставена топлинна енергия е основателен и следва
да бъде уважен за сумата от 2014,10 лв., дължима за периода от м.09.2020 г. до м.04.2022.,
като за разликата над този размер до пълния предявен размер от 2780,85 лв. и за периода от
м.05.2020 г. до м. 08.2020 г. следва да бъде отхвърлен.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят
и дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято
стойност за периода от м.09.2020 г. до м.04.2022 г. не се спори, че се равнява на посочения
от ищеца размер от 21,84 лв., която не се твърди и не се доказва да е била заплатена от
ответницата. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
5
Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност следва да се отбележи,
че в общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага - арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД.
Следователно, погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване
на задължението, при което най-ранното месечно задължението, включено в исковия период
– това за м. 09.2020 г. се счита за възникнало на 30.09.2020 г., или същото е станало
изискуемо м.10.2020 г., т. е. същото не е обхванато от института на погасителната давност.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-
горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК –01.11.2023 г., до окончателното им заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното
от страните.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „*** одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от 2016 г.,
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху
сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не
е необходима покана, за да бъде поставен ответника в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Следователно в случая е налице доказана забава на ответника за задължението за първия
отчетния период, считано от 15.09.2020 г., и за втория отчетен период, считано от 15.09.2021
г. При изчисляване на дължимата законна лихва по реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че
лихвата за забава, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия в размер на
2014,10 лв. за периода от 15.08.2021 г. до 18.10.2023 г. възлиза на сумата от 478,35 лв.
Вземанията за лихви се погасяват с изтичането на същия срок за погасяване на
главницата, когато главното вземане е погасено по давност – арг. от чл. 119 ЗЗД. В случая,
вземането за лихва, дължима за главницата, начислена от 15.08.2021 г. до 18.10.2023 г. не е
обхваната от погасителната давност.
С оглед изложеното, и при зачитане на принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
представляващ лихва за забава, дължима за главницата за топлинна енергия, се явява
основателен в пълния предявен размер от 316,32 лв.
По отношение на задължението за цена на извършена услуга за дялово разпределение
6
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което приложение следва да намери общото правило, че длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В случая, по делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда –01.11.2023 г., и касаеща процесния период, поради което в тази част
акцесорната претенция за сумата от 5,18 лв., начислена за периода от 15.11.2020 г. до
18.10.2023 г., се явява неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното
производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на
112,48 лв., от които 62,48 лв. – заплатена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. За исковото производство са представени доказателства за сторени
разноски в общ размер на 962,48 лв., от които 62,48 лв. – заплатена държавна такса, 400 лв. –
депозит за особен представител, 400 лв. – депозит съдебно-техническа експертиза, и 100 лв.
– юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК).
Съобразно уважената част от претенции и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът „*** има
право на разноски в размер на 84,69 лв. за заповедното производство и 724,67 лв. за
исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата Е. И. К. има право на направените в
производството разноски съразмерно с отхвърлената част на претенциите. Последната не е
сторила разноски, доколкото е представлявана от особен представител, назначен от съда по
реда на чл. 47 ГПК. Ето защо и разноски със съдебното решение не следва да бъдат
присъждани.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***, срещу Е. И. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, бул. „***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е. И. К. дължи на „***, сумата от 2014,10 лв.- главница,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се
в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, аб. № ***, за периода от 01.09.2020 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 01.11.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата от 316,32 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху
главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.08.2021 г. до 18.10.2023 г., и
сумата от 21,84 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за
периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 01.11.2023 г. до
изплащане на вземането, за които суми на 05.12.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 60314/2023 г. по описа на СРС, 61 състав,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за доставена и незаплатена топлинна енергия за
разликата над сумата от 2014,10лв. до пълния предявен размер от 2780,85 лв., както и за
м.05.2020 до м.08.2020 г., и искът за лихвата за забава в размер на законната лихва върху
главницата за дялово разпределение за сумата от 5,18 лв. за периода от 15.11.2020 г. до
18.10.2023 г.
7
ОСЪЖДА Е. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, бул. „***, да заплати на „***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 84,69 лв., представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 60314/2023
г. по описа на СРС, 61 състав, както и сумата от 724,67 лв., представляваща разноски в
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8