Р Е Ш Е Н И Е
№...
20.07.2022г. Гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН
СЪД XI Граждански състав
На 06.07.2022г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар ..., като
разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело
№6320 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3, във връзка с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР за заплащане на сумата от общо 1682,24лв., представляваща неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от месец декември 2016г.
до месец февруари 2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен
труд с коефициент 1.143, както и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за
заплащане на мораторна лихва за неизплатени възнаграждения за положен
извънреден труд за периода 01.02.2017г. до 02.12.2019г. в размер на 395,41лв.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на сумите. Претендират се и разноски по
делото.
Исковете са предявени от Р.Г. *** срещу Главна дирекция
“Пожарна безопасност и защита на населението” МВР гр.София. С исковата молба се
твърди, че ищецът е служител на РСПБЗН при МВР от 1997г., като от 01.07.2001г.
до пенсионирането си на 09.02.2019г. бил на длъжност Началник Дежурна смяна при
РСПБЗН „Мини Марица изток“ ЕАД гр.Раднево, при РДПБЗН Стара Загора, при Главна
дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” МВР гр.София. Изпълнявал
служебните си задължения на сменен режим на работа, на смени по график с
продължителност от 12 часа. Така положеният труд на смени бил както през
светлата част на деня, така и през нощта. Счита, че е налице полагане на нощен
труд от 22.00 часа до 06.00 часа на следващия ден. Служебното му правоотношение
се уреждало от ЗМВР, който се явявал специален по отношение на ЗДСл по аргумент
от чл.142, ал.2 ЗМВР. Разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР регламентира, че
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
Според чл.187, ал.5 ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение
за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на
ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени. С оглед
характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът счита, че
отработеното работно време се е изчислявало сумарно и отношенията следвало да
се уреждат съобразно разпоредбите на чл.187, ал.5-6 ЗМВР, предвиждащи
компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за
извънреден труд за служителите на смени. Следвало да приложи разпоредбата на
чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
предвиждаща преизчисление на положения нощен труд.
Редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определяли с
наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния период са действали
няколко наредби, в които липсвала изрична регламентация за преизчисляване на
нощния труд в дневен. Поради тази причина следвало субсидиарно да се приложи
разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, а именно, че при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент
1,143. Тъй като основното трудово възнаграждение на ищеца било в размер на
900.00лв., а почасовото му възнаграждение било в размер на 05.36лв., същият
счита че от страна на работодателя е налице неизплатено възнаграждение за
положен извънреден труд, формиран след преизчисляването на положения нощен труд
с коефициент 1.143 и съответното му увеличаване с 50% /чл.187, ал.6 ЗМВР/,
както и мораторна лихва за същия период предвид, разпоредбата на чл.33, ал.1 от
Наредба 8121з-776/29.07.2016 г. от края на месеца, следващ месеца в който е
положен труда. Счита, че за месец декември 2016г. е положил нощен труд в размер
на 56 часа, като след прилагане на коефициента е налице извънреден труд от 8
часа. При почасовото възнаграждение, увеличено с 50 % се получавало почасово
възнаграждение в размер на 8,04лв. или за 8 часа – 64,00лв. допълнително
трудово възнаграждение за извънреден труд. Счита, че за целия период от месец
януари 2017г. до месец януари 2019г. през всеки от месеците е полагал нощен
труд в размер на 56 часа, като след прилагане на коефициента е налице
извънреден труд от 8 часа. При почасовото възнаграждение, увеличено с 50 % се
получавало почасово възнаграждение в размер на 8,04лв. или за 8 часа – 64,00лв.
допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд. За месец февруари
2019г. е положил нощен труд в размер на 16 часа, като след прилагане на коефициента
е налице извънреден труд от 2,28 часа. При почасовото възнаграждение, увеличено
с 50 % се получавало почасово възнаграждение в размер на 8,04лв. или за 2,28
часа – 18,24лв. допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд. Общият
размер на дължимото възнаграждение за извънреден труд възлизало на 1684,24лв.
Освен това всяко от допълнителните възнаграждения било дължимо до последния ден
на месеца, следващ положения труд, от когато ответникът изпадал в забава и
дължал мораторна лихва за всяко от възнагражденията. Общият размер на
мораторната лихва за всяко от възнагражденията възлизал на 395,41лв. Това
породило правен интерес за ищеца да предяви настоящите искове.
Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумите за трудово
възнаграждение за положен труд над установеното, както следва: за месец
декември 2016г. в размер на 64.00лв.; за месец януари 2017г. в размер на
64.00лв.; за месец февруари 2017г. в размер на 64.00лв.; за месец март 2017г. в
размер на 64.00лв.; за месец април 2017г. в размер на 64.00лв.; за месец май
2017г. в размер на 64.00лв.; за месец юни 2017г. в размер на 64.00лв.; за месец
юли 2017г. в размер на 64.00лв.; за месец август 2017г. в размер на 64.00лв.;
за месец септември 2017г. в размер на 64.00лв.; за месец октомври 2017г. в
размер на 64.00лв.; за месец ноември 2017г. в размер на 64.00лв.; за месец
декември 2017г. в размер на 64.00лв.; за месец януари 2018г. в размер на
64.00лв.; за месец февруари 2018г. в размер на 64.00лв.; за месец март 2018г. в
размер на 64.00лв.; за месец април 2018г. в размер на 64.00лв.; за месец май
2018г. в размер на 64.00лв.; за месец юни 2018г. в размер на 64.00лв.; за месец
юли 2018г. в размер на 64.00лв.; за месец август 2018г. в размер на 64.00лв.;
за месец септември 2018г. в размер на 64.00лв.; за месец октомври 2018г. в
размер на 64.00лв.; за месец ноември 2018г. в размер на 64.00лв.; за месец
декември 2018г. в размер на 64.00лв.; за месец януари 2019г. в размер на
64.00лв.; за месец февруари 2019г. в размер на 18.24лв.,
ведно със законнната лихва върху тези суми считано от подаване на исковата
молба в съда до окончателното им изплащане.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
мораторна лихва за неизплатените възнаграждения за положен труд над
установеното работно време, както следва: за възнаграждението за месец декември 2016г. -
мораторна лихва от 01.02.2017г. до 02.12.2019г. в размер на 24.86лв.; за
възнаграждението за месец януари 2017г. - мораторна лихва от 01.03.2017г. до
02.12.2019г. в размер на 24.19лв.; за възнаграждението за месец февруари 2017г.
- мораторна лихва от 01.04.2017г. до 02.12.2019г. в размер на 23.45лв.; за
възнаграждението за месец март 2017г. - мораторна лихва от 01.05.2017г. до
02.12.2019г. в размер на 22.73лв.; за възнаграждението за месец април 2017г.-
мораторна лихва от 01.06.2017г. до 02.12.2019г. в размер на 21.98лв.; за
възнаграждението за месец май 2017г. - мораторна лихва от 01.07.2017г. до
02.12.2019г. в размер на 21.26лв.; за възнаграждението за месец юни 2017г. -
мораторна лихва от 01.08.2017г. до 02.12.2019г. в размер на 20.52лв.; за
възнаграждението за месец юли 2017г. - мораторна лихва от 01.09.2017г. до
02.12.2019г. в размер на 19.77лв.; за възнаграждението за месец август 2017г. -
мораторна лихва от 01.10.2017г. до 02.12.2019г. в размер на 19.05лв.; за
възнаграждението за месец септември 2017г. - мораторна лихва от 01.11.2017г. до
02.12.2019г. в размер на 18.31лв.; за възнаграждението за месец октомври 2017г.
– мораторна лихва от 01.12.2017г. до 02.12.2019г. в размер на 17,58лв.; за
възнаграждението за месец ноември 2017г. – мораторна лихва от 01.01.2018г. до
02.12.2019г. в размер на 16,84лв.; за възнаграждението за месец декември 2017г.
- мораторна лихва от 01.02.2018г. до 02.12.2019г. в размер на 16.09лв.; за
възнаграждението за месец януари 2018г. - мораторна лихва от 01.03.2018г. до
02.12.2019г. в размер на 15.42лв.; за възнаграждението за месец февруари 2018г.
- мораторна лихва от 01.04.2018г. до 02.12.2019г. в размер на 14.68лв.; за
възнаграждението за месец март 2018г. - мораторна лихва от 01.05.2018г. до
02.12.2019г. в размер на 13.96лв.; за възнаграждението за месец април 2018г.-
мораторна лихва от 01.06.20178. до 02.12.2019г. в размер на 13.21лв.; за
възнаграждението за месец май 2018г. - мораторна лихва от 01.07.2018г. до
02.12.2019г. в размер на 12.49лв.; за възнаграждението за месец юни 2018г. -
мораторна лихва от 01.08.2018г. до 02.12.2019г. в размер на 11.75лв.; за
възнаграждението за месец юли 2018г. - мораторна лихва от 01.09.2018г. до
02.12.2019г. в размер на 11.00лв.; за възнаграждението за месец август 2018г. -
мораторна лихва от 01.10.2018г. до 02.12.2019г. в размер на 10.28лв.; за
възнаграждението за месец септември 2018г. - мораторна лихва от 01.11.2018г. до
02.12.2019г. в размер на 9.54лв.; за възнаграждението за месец октомври 2018г.
– мораторна лихва от 01.12.2018г. до 02.12.2019г. в размер на 8,81лв.; за
възнаграждението за месец ноември 2018г. – мораторна лихва от 01.01.2019г. до
02.12.2019г. в размер на 8,07лв.; за възнаграждението за месец декември 2018г.
- мораторна лихва от 01.02.2019г. до 02.12.2019г. в размер на 7.33лв.; за
възнаграждението за месец януари 2019г. - мораторна лихва от 01.03.2019г. до
02.12.2019г. в размер на 6.65лв.; за възнаграждението за месец февруари 2019г.
- мораторна лихва от 01.04.2019г. до 02.12.2019г. в размер на 1.68лв.
Претендира разноските по делото.
В законоустановения срок ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
предявените искове. Твърди, че по отношение на държавните служители по ЗМВР
приложението на Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове по неговото
приложение е изключено с разпоредбата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, съгласно която
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, т. е. не са
налице предпоставките за субсидиарното приложение на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, на която се позовавал ищецът. За нощния
труд на държавните служители в МВР, предвиден и уреден в чл.187, ал.1 и ал.3 от ЗМВР не би следвало да се прилага субсидиарно посочената разпоредба на чл. 9 от
тази наредба, тъй като съгласно чл.187, ал.1 и ал. 3 от ЗМВР дневното и нощното
работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и не е налице работа
по трудови норми за определяне на трудовото възнаграждение по КТ. Неоснователно
било твърдението на ищеца, че е налице празнота в уредбата и следва да се
приложи по аналогия Наредба за структурата и организацията на работната
заплата. В конкретния случай това не било така, тъй като по отношение на нощния
труд имало подробна уредба в ЗМВР и редица подзаконови нормативни актове. За
периода, визиран от ищеца е действала Наредба №8121з-776/29 юли 2016г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи ( обн. ДВ, бр.60 от 2 август 2016г., в сила от 02.08.2016г.),
която съответствала на регламентацията на чл.187, ал.3 ЗМВР. Нямало основание
за приложението на общата разпоредба за структурата и организацията на
работната заплата. За държавните служители по смисъла на ЗМВР положеният нощен
труд не се трансформира в дневен, а се заплаща по 0,25лв. на час съгласно
Заповед №8121з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи. Твърди, че
положените часове като нощен труд не могат да се квалифицират като извънреден
труд. В чл.187, ал.5 ЗМВР било посочено, че извънреден труд представлява работа
извън редовното работно време до 280 часа годишно. Извънредният труд се заплаща
по различен начин от нощния. Полагането на нощен труд не било извънреден труд
по смисъла на закона. Ответникът твърди, че цялото отработено време е правилно
заплатено на ищеца и не се дължи никакво допълнително възнаграждение за нощен
или за извънреден труд.
Поради тази причина претенцията на ищеца била неоснователна.
Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като
взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната
фактическа и правна обстановка:
Страните не спорят, че в
процесния период - от 01.12.2016г. до 09.02.2019г., са били в служебно правоотношение, като ищецът е
заемал длъжността Началник Дежурна смяна при РСПБЗН
„Мини Марица изток“ ЕАД гр.Раднево, при РДПБЗН Стара Загора, при Главна
дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” МВР гр.София. Това обстоятелство се установява от приетото
като писмено доказателство копие на Служебна бележка с
рег.№123900-31/08.01.2020г. на РДПБЗН - Стара Загора, и е установено от вещото
лице при проверка на личното досие на ищеца. Ищецът е полагал труд на 12-часови
работни смени, по график, включително за времето от 22.00 часа до 06. 00 часа.
Положеният от ищеца нощен
труд от 22.00 часа до 06.00 часа за процесния период също се установява от
заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза, като вещото
лице имаше задължение да извърши проверка на Протоколите за отчитане на
отработеното време и графиците за дежурства, съставяни при ответника. Видно от
заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда като
добросъвестно и компетентно изготвено, за периода от 01.12.2016г. до 09.02.2019г.
положените от ищеца часове нощен труд са общо 1192 часа, които не са превръщани
в дневен труд и не са умножавани по коефициент 1.143. При преизчисляване с
коефициент 1.143, се получава положен извънреден труд общо 170.46 часа, чиято
стойност е 1136,13лв. (брутен размер) или 1022,52лв. (нетен размер), описани
подробно по месеци в заключението на вещото лице, които не са заплатени на
ищеца. Вещото лице е изчислило и мораторната лихва върху главниците общо в
размер на 181.22лв., по периоди и размери, също подробно посочени.
Ищецът е направил
изменение на размера на предявените искове съобразно заключението на вещото
лице, като претендира осъждане на ответника за сумите, както следва: Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец декември 2016г. в
размер на 42,32лв.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за
месец януари 2017г. в размер на 43,89лв.; Трудово възнаграждение за положен
труд над установеното за месец февруари 2017г. в размер на 43,89лв.; Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец март 2017г. в размер
на 43,89лв.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец
април 2017г. в размер на 25,08лв.; Трудово възнаграждение за положен труд над
установеното за месец май 2017г. в размер на 6,27лв.; Трудово възнаграждение за
положен труд над установеното за месец юни 2017г. в размер на 45,45лв.; Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец юли 2017г. в размер на
29,78лв.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец
август 2017г. в размер на 50,16лв.; Трудово възнаграждение за положен труд над
установеното за месец септември 2017г. в размер на 37,62лв.; Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец октомври 2017г. в
размер на 12,54лв.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за
месец ноември 2017г. в размер на 50,16лв.; Трудово възнаграждение за положен
труд над установеното за месец декември 2017г. в размер на 39,18лв.; Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец януари 2018г. в размер
на 52,51лв.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец
февруари 2018г. в размер на 35,25лв.; Трудово възнаграждение за положен труд
над установеното за месец март 2018г. в размер на 37,60лв.; Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец април 2018г. в размер
на 31,96лв.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец
май 2018г. в размер на 28,20лв.; Трудово възнаграждение за положен труд над
установеното за месец юни 2018г. в размер на 52,64лв.; Трудово възнаграждение
за положен труд над установеното за месец юли 2018г. в размер на 31,96лв.;
Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец август 2018г.
в размер на 58,28лв.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец септември 2018г. в размер на 37,60лв.; Трудово възнаграждение за
положен труд над установеното за месец октомври 2018г. в размер на 52,64лв.;
Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец ноември 2018г.
в размер на 52,64лв.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец декември 2018г. в размер на 37,60лв.; Трудово възнаграждение за
положен труд над установеното за месец януари 2019г. в размер на 43,44лв.;
Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец февруари
2019г. в размер на 18,24лв., или общо трудово възнаграждение след преизчисляване
на нощния труд с коефициент 1,143 в общ размер от 1136,13лв. Претендира и осъждане
на ответника да му заплати мораторна лихва в общ размер от 181,22лв., както
следва: за възнаграждението за
месец декември 2016г. - мораторна лихва от 01.02.2017г. до 01.12.2019г. в
размер на 12.16лв.; за възнаграждението за месец януари 2017г. - мораторна
лихва от 01.03.2017г. до 01.12.2019г. в размер на 12.27лв.; за възнаграждението
за месец февруари 2017г. - мораторна лихва от 01.04.2017г. до 01.12.2019г. в
размер на 11.89лв.; за възнаграждението за месец март 2017г. - мораторна лихва
от 01.05.2017г. до 01.12.2019г. в размер на 11.52лв.; за възнаграждението за
месец април 2017г.- мораторна лихва от 01.06.2017г. до 01.12.2019г. в размер на
6.37лв.; за възнаграждението за месец май 2017г. - мораторна лихва от
01.07.2017г. до 01.12.2019г. в размер на 1.54лв.; за възнаграждението за месец
юни 2017г. - мораторна лихва от 01.08.2017г. до 01.12.2019г. в размер на 10.77лв.;
за възнаграждението за месец юли 2017г. - мораторна лихва от 01.09.2017г. до 01.12.2019г.
в размер на 6.80лв.; за възнаграждението за месец август 2017г. - мораторна
лихва от 01.10.2017г. до 01.12.2019г. в размер на 11.04лв.; за възнаграждението
за месец септември 2017г. - мораторна лихва от 01.11.2017г. до 01.12.2019г. в
размер на 7.95лв.; за възнаграждението за месец октомври 2017г. – мораторна
лихва от 01.12.2017г. до 01.12.2019г. в размер на 2,55лв.; за възнаграждението
за месец ноември 2017г. – мораторна лихва от 01.01.2018г. до 01.12.2019г. в
размер на 9,75лв.; за възнаграждението за месец декември 2017г. - мораторна
лихва от 01.02.2018г. до 01.12.2019г. в размер на 7.28лв.; за възнаграждението
за месец януари 2018г. - мораторна лихва от 01.03.2018г. до 01.12.2019г. в
размер на 9.35лв.; за възнаграждението за месец февруари 2018г. - мораторна
лихва от 01.04.2018г. до 01.12.2019г. в размер на 5.97лв.; за възнаграждението
за месец март 2018г. - мораторна лихва от 01.05.2018г. до 01.12.2019г. в размер
на 6.06лв.; за възнаграждението за месец април 2018г.- мораторна лихва от
01.06.2018г. до 01.12.2019г. в размер на 4.87лв.; за възнаграждението за месец
май 2018г. - мораторна лихва от 01.07.2018г. до 01.12.2019г. в размер на 4.07лв.;
за възнаграждението за месец юни 2018г. - мораторна лихва от 01.08.2018г. до 01.12.2019г.
в размер на 7.14лв.; за възнаграждението за месец юли 2018г. - мораторна лихва
от 01.09.2018г. до 01.12.2019г. в размер на 4.06лв.; за възнаграждението за
месец август 2018г. - мораторна лихва от 01.10.2018г. до 01.12.2019г. в размер
на 6,91лв.; за възнаграждението за месец септември 2018г. - мораторна лихва от
01.11.2018г. до 01.12.2019г. в размер на 4.14лв.; за възнаграждението за месец
октомври 2018г. – мораторна лихва от 01.12.2018г. до 01.12.2019г. в размер на 5,35лв.;
за възнаграждението за месец ноември 2018г. – мораторна лихва от 01.01.2019г.
до 01.12.2019г. в размер на 4,90лв.; за възнаграждението за месец декември
2018г. - мораторна лихва от 01.02.2019г. до 01.12.2019г. в размер на 3.18лв.;
за възнаграждението за месец януари 2019г. - мораторна лихва от 01.02.2019г. до
01.12.2019г. в размер на 3.33лв.; за възнаграждението за месец февруари 2019г.
- мораторна лихва от 01.04.2019г. до 01.12.2019г. в размер на 1.68лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Ищецът е
държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР и съгласно ал.2 от същата норма статутът му се урежда със ЗМВР.
Съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР, в редакцията му към процесния период, нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица, а съгласно ал.3 от същата разпоредба за
работещите на 8, 12 или 24-часови смени (както е ищецът), работното време се
изчислява сумирано, за тримесечен период, вкл. при полагане на труд и през
нощта между 22.00 часа и 06.00 часа, като в този интервал от време работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. За
служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение – ал. 5 и ал. 6 от цитираната по – горе
разпоредба. В ал.7 на чл.187 ЗМВР е въведена забрана извънредният труд да
надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, а съгласно ал.9 на чл.187 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи. В различните периоди от време са действали
няколко наредби, уреждащи тези отношения: Наредба №8121з-407/11
август 2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи (отм. с Наредба №8121з-592/25 май 2015г., в
сила от ДВ, бр. 40/2015г., в сила от 01.04.2015г.); Наредба №8121з-592/25 май
2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, (обн. ДВ, бр. 40 от 2015г., в сила от
01.04.2015г., отменена с Решение №8585 от 11 юли 2016г. по административно дело
№5450 от 2016г. на ВАС - ДВ, бр. 59/2016г., в сила от 29.07.2016г.); Наредба
№8121з-407/11 август 2014г., след отмяната на Наредба №8121з-592/25 май 2015г.
- от 29.07.2016г. (отмяната с решение на ВАС) до 02.08.2016г. (влизането в сила
на сега действащата Наредба № 8121з-776/29 юли 2016г.); Наредба №8121з-776/29
юли 2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи (обн. ДВ, бр.60 от 2 август 2016г., в сила
от 02.08.2016г.); Наредба №8121з-908/02.08.2018г. за условията и реда за
изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през
нощта от 22,00 до 6,00ч, за полагане на труд на официални празници, за времето
на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности (обн. ДВ бр. 67
от 14.08.2014г., в сила от същата дата).
От посочените наредби, единствено в разпоредбата на
чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407/11 август 2014г. било предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22,00ч и 6,00ч. за отчетния период се умножава по 1.143. Полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В другите наредби,
относими към процесния период е предвидено при отчитане на часове нощен труд,
техният брой да се посочва само в цяло число. В ЗМВР и в Наредба №
8121з-908/02.08.2018г. е предвидено, че за полагане на труд през нощта от 22,00
до 6,00ч. на държавния служител се изплаща допълнително възнаграждение (чл.179,
ал.1 от ЗМВР и чл.1, т.2 от посочената наредба). Законодателят императивно е
предвидил заплащане на допълнително възнаграждение за положен нощен труд, а не
преизчисляване на часовете нощен труд с числото 1.143, като служителят няма
правна възможност да избира как да му бъде заплатен положеният от него нощен
труд. В чл.26 от действащата към
процесния период Наредба е посочено още, че при сумирано отчитане на работното
време общият брой на отработените часове по график се сравнява с нормата
работни часове за отчетния период, получена от броя календарни работни дни за
периода, умножени по цифрата осем и че получените часове над тази норма се
отчитат като положен труд извън редовното работно време. От анализа на
цитираните разпоредби от трите Наредби, приети на основание чл.187, ал.9 ЗМВР,
действали през различен период от време, следва извода, че отчитането на нощния
труд на държавните служители по ЗМВР е било уредено като броя часове се
умножава по коефициент за един кратък период от време, съгласно Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014г. (отм.), като след това този начин на изчисление вече
не е възпроизведен от последвата уредба. Този факт не следва да се тълкува като
празнота в уредбата, в каквато насока са доводите на процесуалния представител
на ищеца, която да се нуждае от преодоляване и попълване чрез прилагане на
чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, обн.
ДВ, бр.9 от 26.01.2007г. Неприложима е Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата и предвиденото в
чл.9 от нея правило, доколкото същата касае уредбата на трудови правоотношения
по КТ, но не и служебни правоотношения по ЗМВР, който се явява специален закон
съгласно чл.142, ал.2 от ЗМВР. Специалната норма дерогира приложението на
общата норма. В този смисъл е и Решение №55 от 7.04.2015г. на ВКС по гр. д.
№5169/2014г., III г. о., ГК, в което е прието, че отношенията между страните
във връзка със заплащането и компенсирането на извънредния труд се уреждат от
специалния закон - ЗМВР, поради което общите разпоредби на КТ са неприложими. При
условие че чл.187, ал.9 ЗМВР изрично предвижда делегация на министъра на вътрешните работи за приемане
на наредба относно редът за организацията, разпределянето, отчитането на работното
време на държавните служители в МВР и че такава е приета, не може да се говори
за празнота, която следва да бъде запълнена от чл. 9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Допълнителен аргумент за неприложимостта на тази
разпоредба се извежда от самия текст на нормата, който предвижда да са
изпълнени кумулативно четири предпоставки: 1. подневно отчитане на работното
време 2. работа на смени 3. продължителност на нощно работно време по-малка от
продължителността на дневното 4. трудово възнаграждение, заработено по трудови
норми. От посочените предпоставки две не са налице: по точки 3 и 4, тъй като
съгласно чл.187, ал.1 и ал.3 от ЗМВР дневното и нощното работно време са с една
и съща продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми за
определяне на трудовото възнаграждение по КТ. А съгласно чл.140 КТ нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до
7 часа. Именно тази разлика в общата и в специалната нормативната уредба
относно продължителността на нощния труд обяснява и предвиденото правило в
чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и получаващия се коефициент от 1.143, с който се
умножава броя часове нощен труд на работниците по трудово правоотношение, който
алгоритъм на преизчисляване е неприложим към служебното правоотношение на ищеца
по ЗМВР.
Разпоредбата на чл.188,
ал.2 ЗМВР, на която се позовава процесуалният представител на ищеца, не променя
и не е в противоречие с горепосочения правен извод на съда. Разпоредбата на
чл.188, ал.2 ЗМВР гласи, че държавните служители, които полагат труд за времето
между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда, т.е. налице е конкретно препращане към специалната закрила по КТ, но не и
на специалните правила за продължителността и заплащането на нощния труд. Тази
специална закрила, предвидена в КТ е в съответствие с разпоредбите на Директива
2003/88/ЕО, като възпроизвежда буквално текстове от същата, на която също се
позовава ищецът. При внимателния прочит на текстовете й не може да бъде изведен
соченият от ищеца аргумент за приравняване на положението на работниците по КТ
и служителите по ЗМВР относно полагането, отчитането и заплащането на нощния и
извънредния труд. Различното уреждане на служебното правоотношение на ищеца,
регламентирано в ЗМВР и приетите въз основа на ЗМВР подзаконовите нормативни
актове е логично, с оглед спецификата на полагания труд от тези служители. Тази
специфика налага и специална уредба, дерогираща приложението на общата такава.
Доводът, че по този начин служителите на МВР се поставяли в по – неблагоприятно
положение от останалите работници и това било дискриминационно, не може да бъде
основание за неприлагане на специалния закон и механичното пренасяне на общи
норми към служебното правоотношение на ищеца. По отношение на статута и служителите
по ЗМВР е налице отделна специална уредба, която предвижда различни правила за
полагането на труд, за пенсиониране, за трудово възнаграждение, за здравно и
социално осигуряване, за отпуски, и изследването на въпроса за различното
отношение към работниците по трудово правоотношение и служителите по ЗМВР и
дали е налице дискриминация, не може да се извършва само за един от елементите
на служебното правоотношение – а именно изчисляването и заплащането на нощния
труд, както се претендира в настоящия случай. Действащата приложима специална
нормативна уредба не урежда преизчисляването на нощния труд с умножаване с
коефициент 1.143 очевидно не поради пропуск, а поради различен начин на
уреждане на отношенията в тази сфера.
Този извод не се променя
и след тълкуването, извършено от СЕС по повод преюдициалното запитване от
РС-Луковит във връзка с аналогичен казус, съгласно което чл.8 и чл.12 от
Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003г.
относно някои аспекти на организацията на работното време също не налага да се
приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като
полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност
на труда пред деня – Решение от 24.02.2022г. по дело С-262/20 на СЕС. В тази
връзка следва да се посочи, че чл.20 и чл.31 от Хартата на основните права на
ЕС допускат определената в законодателството на държавата членка нормална
продължителност на нощния труд от 7 часа за работниците от частния сектор да не
се прилага за работниците от публичния сектор, вкл. полицаите и пожарникарите,
ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий,
т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съразмерна с тази цел – така в решение от 24.02.2022г. по дело С-262/20 на СЕС.
В случая е налице именно такава допустима от закона цел, свързана с разликата в
третирането, и тя изхожда от спецификата на дейността на органите на МВР,
насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на
престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и
пожарна безопасност и защита на населението – чл. 2 ЗМВР, както конкретно от
спецификата на някои от основните дейности, извършвани в МВР -
оперативно-издирвателна; охранителна; разследване на престъпления и осигуряване
на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации.
Именно затова няма как да не се приеме, че различното третиране е основано на
обективен и разумен критерий, т.е. напълно съразмерен, съответстващ на
обществено значимата цел, към която е насочена дейността на органите на МВР.
Предвид гореизложеното,
предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски
за процесуално представителство, а именно сумата от 150,00лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл.78, ал.7,
изр.второ от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Стара
Загора сумата от 250,00лв., представляваща разноски за вещо лице.
Воден от гореизложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.Г.Г., ЕГН **********,*** срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” МВР гр.София,
ул.“Пиротска“ №171А, искове за осъждане на ответника да
заплати на ищеца: Възнаграждение за положен извънреден труд в общ размер на 1136,13лв., както следва: Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец декември 2016г. в
размер на 42,32лв.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за
месец януари 2017г. в размер на 43,89лв.; Трудово възнаграждение за положен
труд над установеното за месец февруари 2017г. в размер на 43,89лв.; Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец март 2017г. в размер
на 43,89лв.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец
април 2017г. в размер на 25,08лв.; Трудово възнаграждение за положен труд над
установеното за месец май 2017г. в размер на 6,27лв.; Трудово възнаграждение за
положен труд над установеното за месец юни 2017г. в размер на 45,45лв.; Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец юли 2017г. в размер на
29,78лв.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец
август 2017г. в размер на 50,16лв.; Трудово възнаграждение за положен труд над
установеното за месец септември 2017г. в размер на 37,62лв.; Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец октомври 2017г. в
размер на 12,54лв.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за
месец ноември 2017г. в размер на 50,16лв.; Трудово възнаграждение за положен
труд над установеното за месец декември 2017г. в размер на 39,18лв.; Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец януари 2018г. в размер
на 52,51лв.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец
февруари 2018г. в размер на 35,25лв.; Трудово възнаграждение за положен труд
над установеното за месец март 2018г. в размер на 37,60лв.; Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец април 2018г. в размер
на 31,96лв.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец
май 2018г. в размер на 28,20лв.; Трудово възнаграждение за положен труд над
установеното за месец юни 2018г. в размер на 52,64лв.; Трудово възнаграждение
за положен труд над установеното за месец юли 2018г. в размер на 31,96лв.;
Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец август 2018г.
в размер на 58,28лв.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец септември 2018г. в размер на 37,60лв.; Трудово възнаграждение за
положен труд над установеното за месец октомври 2018г. в размер на 52,64лв.;
Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец ноември 2018г.
в размер на 52,64лв.; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец декември 2018г. в размер на 37,60лв.; Трудово възнаграждение за
положен труд над установеното за месец януари 2019г. в размер на 43,44лв.;
Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец февруари
2019г. в размер на 18,24лв., както и мораторна лихва върху главниците в общ
размер от 181,22лв., както следва: за възнаграждението за месец декември 2016г. -
мораторна лихва от 01.02.2017г. до 01.12.2019г. в размер на 12.16лв.; за
възнаграждението за месец януари 2017г. - мораторна лихва от 01.03.2017г. до 01.12.2019г.
в размер на 12.27лв.; за възнаграждението за месец февруари 2017г. - мораторна
лихва от 01.04.2017г. до 01.12.2019г. в размер на 11.89лв.; за възнаграждението
за месец март 2017г. - мораторна лихва от 01.05.2017г. до 01.12.2019г. в размер
на 11.52лв.; за възнаграждението за месец април 2017г.- мораторна лихва от
01.06.2017г. до 01.12.2019г. в размер на 6.37лв.; за възнаграждението за месец
май 2017г. - мораторна лихва от 01.07.2017г. до 01.12.2019г. в размер на 1.54лв.;
за възнаграждението за месец юни 2017г. - мораторна лихва от 01.08.2017г. до 01.12.2019г.
в размер на 10.77лв.; за възнаграждението за месец юли 2017г. - мораторна лихва
от 01.09.2017г. до 01.12.2019г. в размер на 6.80лв.; за възнаграждението за
месец август 2017г. - мораторна лихва от 01.10.2017г. до 01.12.2019г. в размер
на 11.04лв.; за възнаграждението за месец септември 2017г. - мораторна лихва от
01.11.2017г. до 01.12.2019г. в размер на 7.95лв.; за възнаграждението за месец
октомври 2017г. – мораторна лихва от 01.12.2017г. до 01.12.2019г. в размер на 2,55лв.;
за възнаграждението за месец ноември 2017г. – мораторна лихва от 01.01.2018г.
до 01.12.2019г. в размер на 9,75лв.; за възнаграждението за месец декември
2017г. - мораторна лихва от 01.02.2018г. до 01.12.2019г. в размер на 7.28лв.;
за възнаграждението за месец януари 2018г. - мораторна лихва от 01.03.2018г. до
01.12.2019г. в размер на 9.35лв.; за възнаграждението за месец февруари 2018г.
- мораторна лихва от 01.04.2018г. до 01.12.2019г. в размер на 5.97лв.; за
възнаграждението за месец март 2018г. - мораторна лихва от 01.05.2018г. до 01.12.2019г.
в размер на 6.06лв.; за възнаграждението за месец април 2018г.- мораторна лихва
от 01.06.2018г. до 01.12.2019г. в размер на 4.87лв.; за възнаграждението за
месец май 2018г. - мораторна лихва от 01.07.2018г. до 01.12.2019г. в размер на 4.07лв.;
за възнаграждението за месец юни 2018г. - мораторна лихва от 01.08.2018г. до 01.12.2019г.
в размер на 7.14лв.; за възнаграждението за месец юли 2018г. - мораторна лихва
от 01.09.2018г. до 01.12.2019г. в размер на 4.06лв.; за възнаграждението за
месец август 2018г. - мораторна лихва от 01.10.2018г. до 01.12.2019г. в размер
на 6,91лв.; за възнаграждението за месец септември 2018г. - мораторна лихва от
01.11.2018г. до 01.12.2019г. в размер на 4.14лв.; за възнаграждението за месец
октомври 2018г. – мораторна лихва от 01.12.2018г. до 01.12.2019г. в размер на 5,35лв.;
за възнаграждението за месец ноември 2018г. – мораторна лихва от 01.01.2019г.
до 01.12.2019г. в размер на 4,90лв.; за възнаграждението за месец декември
2018г. - мораторна лихва от 01.02.2019г. до 01.12.2019г. в размер на 3.18лв.;
за възнаграждението за месец януари 2019г. - мораторна лихва от 01.02.2019г. до
01.12.2019г. в размер на 3.33лв.; за възнаграждението за месец февруари 2019г.
- мораторна лихва от 01.04.2019г. до 01.12.2019г. в размер на 1.68лв., ведно със законната лихва върху главниците от
датата на подаване на исковата молба – 02.12.2019г. до окончателното им
изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Р.Г.Г., ЕГН **********,***
да заплати на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” МВР гр.София,
ул.“Пиротска“ №171А, сумата в размер
на 150,00лв. (сто и петдесет лева),
представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Р.Г.Г., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на РС-Стара
Загора сумата от 250,00лв. (двеста и
петдесет лева), представляваща разноски за вещо лице.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: