№ 682
гр. Горна Оряховица, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:П. М. Дойков
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от П. М. Дойков Гражданско дело №
20244120102255 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството по делото образувано по исковата молба на П. П. Х.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна , ж.к. **** чрез адв. И. В., АК Варна, със
съдебен адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 55, ет. 2, офис 1
срещу ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура“, ЕИК:
*********, с адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 110,
представлявана от генералния директор М.Г..
В исковата си молба Х. твърди, че от 01.10.2002г. работи в системата на
Българските железници. През 2011г. бил преназначен в ДП „Национална
компания „Железопътна инфраструктура“ ЦУ, като с допълнително
споразумение № 698/02.05.2017г. трудовият му договор за длъжността
„Инженер железопътен транспорт/ревизор безопасност на движението“ (с код
по НКПД 21446045, клас С), на която бил преназначен на 01.11.2016г., станал
постоянен, считано от 02.05.2017г. Твърди се, че по допълнително
споразумение № 505/01.11.2016 г. работното му място било определено на
„приемно здание на гара Варна - гр. Варна, площад Славейков №1А“, където
престирал труда си. С допълнително споразумение № 24000230/22.01.2024г.
основната му заплата, определена съгласно таблица №1 с основните заплати
на длъжностите в ЦУ на ДП НКЖИ, в сила от 01.01.2024 г., била уговорена
между страните в размер на 2080.00 лв. месечно, към която се начислявало и
допълнително възнаграждение за прослужено време в размер на 24% в размер
на 499.20 лв. всеки месец.
Ищецът сочи, че на 08.02.2024г. му била връчена Заповед №
2/08.02.2024г., с която на Х. било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и трудовият му договор бил прекратен на основание чл. 330, ал.2,
т.6 от КТ, считано от датата на връчване на заповедта. Фактическото
основание за уволнението му било посоченото в заповедта - неявяване на
1
работа за периода от 09.04.2023г. до 08.06.2023г., или 61 последователни
календарни дни, което е било прието за неизпълнение на трудовите
задължения на ищеца по чл.187, ал.1, т.1, пр. 3 от КТ „неявяване на работа“, и
за нарушение на трудовата дисциплина по см.на чл. 186 от КТ.
Ищецът намира дисциплинарното уволнение, извършено със заповед №
2/08.02.2024г., на Генерален директор на ДП НКЖИ, за незаконосъобразно.
Излагат се следните правни и фактически съображения.
Ищецът сочи, че в уволнителната заповед било посочено, че считано от
11.10.2022г. до 11.10.2023г. и от 31.10.2023г. до 28.12.2023г. е бил в отпуск
поради временна неработоспособност, за която са представени описаните
подробно в заповедта болнични листи.
П. твърди, че поради влошеното му здравословно състояние е било
издадено ЕР на ТЕЛК II състав при МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД, № 91479 от
08.06.2023г., от което било видно, че страда от „неинсулинов захарен диабет, с
множество усложнения, хипертонично сърце без застойна сърдечна дейност,
увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на
гръбначния стълб с радикулопатия, други видове стенокардия“ и бил
трудоустроено лице със 76% ТНР, от които 60% с пожизнен срок. Решението
било със срок до 01.06.2025г. Х. твърди, че работодателят бил уведомен за
това заболяване и за трудоустрояването му с посоченото ЕР, като същото било
изпратено по служебен път от ТЕЛК и по и- мейл от ищеца в служебната поща
на личния състав до г-жа Камелия Найденова. Това било направено също и с
писмо вх.№ ЖИ- 4968/12.02.2024г. Х. бил попълнил и декларация, в която бил
декларирал тези обстоятелства. Ищецът твърди, че се ползва от закрилата по
чл. 333, ал.1, т.2 и т. 3, но преди уволнението му работодателят не бил поискал
и получил предварително разрешение от Инспекцията по труда. Ищецът се
позовава на разпоредбата на чл. 333, ал. 2 от КТ и на Наредба № 5 от
20.02.1987г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат
особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда. Х. сочи, че се
ползва от закрила при уволнение, като служител, боледуващ от захарна
болест, от която страда от години. Според ищецът само на това основание
искът за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна следва да
бъде уважен, без делото да се разглежда по същество.
На следващо място Х. претендира, че срокът за налагане на
дисциплинарното уволнение е изтекъл. Сочи се, че още с писмо изх. № ЖИ-
19087/02.05.2023г. са му поискани от работодателя писмени обяснения за
непредставянето на болнични листи за периода от 09.04.2023г. до 08.06.2023г.
Х. заявява, че е представил писмени обяснения вх. № ЖИ-20686/11.05.2023г.,
като с тях е уведомил работодателя, че на 06.06.2023г. му предстои явяването
на ТЕЛК, когато ще му бъде издаден болничен лист за периода от 09.04.2023г.
до 06.06.2023г. вкл., тъй като болничните му листи са превишили 180 дни, а
това налагало болничните му листи над тези 180 дни да бъдат издадени след
явяването му пред ТЕЛК. Х. твърди, че се е явил пред ТЕЛК на 06.06.2023г.,
бил е освидетелстван от нея на 08.06.2023г., но произнасянето за болничните
листи било отложено.
Ищецът твърди, че още на 11.05.2023г. с поисканите му обяснения
работодателят е бил уведомен, че към този момент все още не са му били
издадени болнични листи за периода от 09.04.2023г. до 08.06.2023г., като от
началото на този период до датата на уведомяването са изминали повече от
два работни дни. От писмо изх. № ЖИ- 19087/02.05.2023г. било видно, че от
2
този момент е стартирала процедурата за дисциплинарното му уволнение,
поради неявяването на работа за повече от два работни дни в същия период,
във връзка с което му били поискани обяснения. От тогава до датата на
връчване на уволнителната заповед били изтекли повече от 2 месеца от
откриване на нарушението, след които възможността за налагане на
дисциплинарно наказание от работодателя била преклудирана на осн. чл.194,
ал.1 от КТ.
Ищецът Х. претендира също, че заповедта е издадена при нарушение и
на чл.193, ал.1 от КТ, тъй като работодателят не бил събрал и оценил
посочените от него доказателства. В писмено обяснение на писмо изх. № ЖИ-
364/04.01.2024 г. Х. бил посочил, че до 08.04.2023г. е имал издаден валиден
болничен лист, окончателно влязъл в сила, а за периода 08.04.2023г. до
07.06.2023г. на дата 12.06.2023г. бил изпратен от ЛКК № ********** за
явяване пред ТЕЛК за потвърждаване на временната неработоспособност за
този период поради превишаване на допустимите 180 дни отпуск поради
временна неработоспособност в една календарна година. Х. заявява, че е
посочил и причината за непроизнасянето до този момент на ТЕЛК за издаване
на болничен лист за периода 08.04.2023г. до 07.06.2023г., а именно
обжалването от страна на работодателя на болничните листи в периода от 180
дни, предхождащи 08.04.2023г., което обстоятелство било известно на
ответника. Със същото обяснение ищецът бил приложил и протокола на ЛКК,
който не е бил оценен и съобразен от работодателя, не били събрани в тази
връзка и допълнителни доказателства. Посочените доказателства не били
събрани и оценени от работодателя, същите липсвали и в мотивите на
уволнителната заповед, като по никакъв начин не били съобразени и оценени
в нея.
Ищецът претендира, че уволнението му е извършено при злоупотреба с
работодателска власт. Х. сочи, че през м.10.2022г., по време на дежурството
му в гр. Горна Оряховица, бил изпратен от прекия си ръководител инж. Т. Н.
на разговор при гл. ревизор инж. Кирил Костадинов. Тогава от страна на
работодателя чрез Костадинов върху Х. бил осъществен натиск да подаде
молба за понижение в длъжност, което следвало да стане с подаване на молба
за напускането й. Х. поискал да разбере каква е причината за това и му било
отговорено, че въпреки обстоятелството, че главният ревизор бил доволен от
неговата работа, така би разпоредил генералния директор. Х. бил отказах да
пусне молбата за напускане на длъжността и се върнал да продължи
дежурството си. Ищецът твърди, че този натиск го довел до нервна криза и
влошаване на здравословното му състояние. След този отказ бил направен
първия опит от страна на работодателя за дисциплинарното му уволнение,
като с писмо № АП-73/01.11.2022г. от Х. били поискани обяснения за
нарушения на трудовата дисциплина по време дежурството му в гр. Горна
Оряховица, каквито ищецът твърди, че не бил извършил и за които дал
обяснения вх. № ЖИ- 7870.1/22.11.2022г.
На Х. му станало известно и това, че този момент е било искано съгласие
за уволнението му от Синдикалната организация към КНСБ, на която бил
член, но такова не е било дадено. Ищецът сочи, че поради продължителния му
отпуск за временна неработоспособност, работодателят изчакал връщането му
на работа и използвайки липсата на издаден болничен лист за периода
09.04.2023г. до 08.06.2023г., което било по негова вина поради обжалванията
му, ответникът бил издал уволнителната заповед. Твърди се, че използвайки
привидно законови норми от КТ, чийто фактически състав обаче не бил
3
налице, работодателя се бил домогнал до единствената цел - уволнението на
Х.. Ищецът възприема обжалванията на болничните листи с цел да остане
период, в който поне за известно време да няма издаден болничен лист.
Ищецът отрича да е извършил описаното в уволнителната заповед
нарушение. Отсъствието му в периода от 09.04.2023г. до 08.06.2023г. не
представлявало нарушение на трудовата дисциплина, тъй като не било
извършено виновно, а се дължало на невъзможността на ТЕЛК, вкл. и към
датата на предявяване на иска, да издаде болничен лист за този период.
Причината за това било обжалването на болничните листи. Х. счита, че
обжалването на тези болнични листи било извършено от работодателя, с което
ответникът е станал причина за забавянето на издаването им за този период.
Х. твърди, че неколкократно бил уведомил за това работодателя, както с
писмени обяснения вх.№ ЖИ-20686/11.05.2023г., така и с обясненията вх. №
ЖИ- 1023/11.01.2024г. Наред с това ищецът бил уведомил за същото и гл.
инсп. Т. Н. (устно и писмено), както и ст. инсп. Петър Къртичев (по телефона).
Във всички тези случаи бил посочил, че на 06.06.2023г. предстои явяването му
на ТЕЛК, когато ще му бъде издаден болничен лист за периода от 09.04.2023г.
до 08.06.2023г. вкл. Поради обжалването на част от болничните листи от
работодателя, ТЕЛК отложила произнасянето за издаването на болнични
листи за периода от 09.04.2023г. до 08.06.2023г., тъй като от потвърждаването
или отмяната на обжалваните болнични листи щяло да зависи дали са изтекли
180 дни и дали се налага болничните листи след това да бъдат издадени от
ТЕЛК. Ищецът сочи, че последните болнични листи, които били оспорени от
работодателя, били върнати от НЕЛК на ТЕЛК за ново произнасяне. Х. сочи и
решения за последното.
На следващо място Х. мотивира искането си с това, че заповедта не била
мотивирана, тъй като не били обсъдени посочените от него доказателства,
дадените обяснения, нямало никакви мотиви защо работодателят е приел, че
деянието е извършено виновно. Изложената от Х. фактическа обстановка не
била анализирана, оценена и взета предвид при налагане на наказанието.
Твърди се, че изцяло били игнорирани доказателствата, свързани с нея. Ако
това било сторено, щяло да се достигне до извода, че Х. не е извършил
нарушение на трудовата дисциплина. Погазването на императивната норма на
чл.193, ал.1 от КТ водело до извода за незаконосъобразност на уволнението.
При определяне на дисциплинарното наказание не били взети предвид
тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
цялостното поведение на наказания. Дисциплинарно уволнение се налагало за
тежки нарушения на трудовата дисциплина, каквито Х. не бил извършил.
Описаната фактическа обстановка категорично изключвала както фактически
състав на чл.186 от КТ, така и този на чл.190, ал.1, т.2 от КТ. Обстоятелствата,
свързани с отсъствието на Х. от работното му място категорично сочели на
липсата на нарушение.
Ищецът претендира също, че работодателят не бил преодолял и
закрилата му като член на КНСБ, предвидена в КТД, при дисциплинарното му
уволнение.
Х. сочи, че съгласно чл. 48, ал.2 от КТД, подписан на 16.05.2022г. между
работодателя и КНСБ - Синдикат на железничарите в България, на
работници/служители със загубена работоспособност 50 и повече %, се полага
30 дни платен годишен отпуск. От тях работодателят не му бил изплатил
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 10дни за 2023г., 10 дни за
4
2022 г., 1 ден за 2024г., или общо за 21 дни.
Твърди се също, че не е изплатен и полагащия се отпуск по чл.48, ал.1 от
КТД в увеличен размер, като при неговия стаж повече от 20 години му се
полагали още 4 дни платен годишен отпуск. Работодателят не бил платил
обезщетението по чл. 224 от КТ за неползван отпуск по този член, както
следва - за 4 дни за 2022г. и 4 дни за 2023г. или общо 8 дни. Ищецът
претендира, че следва да му се заплати обезщетение по чл. 224 от КТ за 29 дни
неползван платен годишен отпуск.
Х. сочи, че брутното трудово възнаграждение, което следва да бъде
взето като база за определяне на претендираните обезщетения, е в размер на
2579.20лв. и включва основно месечно възнаграждение в размер на 2080лв.,
както и допълнително възнаграждение за прослужено време в размер на
499.20 лв. На тази база Х. бил изчислил исковите си претенции, но понеже не
разполагал с фиш за работна заплата, счита че към него следвало да се добавят
и други допълнителни възнаграждения с постоянен характер - ваучери за
храна и други.
Прави се искане да се постанови решение, с което да се признае
дисциплинарното уволнение, извършено със Заповед № 2/08.02.2024 г. на
Генералния директор на ДП НКЖИ за незаконно и същото да бъде отменено
отмените. Х. претендира със съдебното решение да бъде възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност „Инженер железопътен
транспорт/ревизор безопасност на движението“. Претендира се да бъде
присъдено обезщетение за оставането му без работа в резултат на това
уволнение за срок от 6 месеца, като общата сума счита, че следва да е в размер
на 15475.20 лева, считано от датата на уволнението, ведно с лихвата от деня
на подаване на исковата молба до окончателното му изплащане. Х. иска да се
осъди ответника да му заплати неизплатеното обезщетение по чл. 224 от КТ за
неползван платен годишен отпуск за 29 работни дни в общ размер от 3561.78
лв., ведно с лихвата от деня на подаване на исковата молба до окончателното
му изплащане. Претендират се направените по делото разноски. Представени
са писмени доказателства. Правят се доказателствени искания.
Ответникът ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“,
ЕИК: *********, с адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 110,
представлявана от М.Г. – генерален директор, депозира писмен отговор в
срока по чл. 131 от ГПК.
Ответната страна намира иска за допустим, но неоснователен.
На първо място се взема отношение за наличието на основания по чл.
333, ал.1, т. 3 от КТ. Ответникът сочи, че в исковата молба, ищецът твърди, че
поради влошеното му здравословно състояние му е било издадено ЕР на
ТЕЛК II състав при МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД, с № 91479 от 08.06.2023г. От
него било видно, че страда от „неинсулинов захарен диабет, с множество
усложнения, хипертонично сърце без (застойна) сърдечна дейност,
увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на
гръбначния стълб с радикулопатия, други видове стенокардия“, за което е
трудоустроено лице със 76%ТНР, от които 60% с пожизнен срок. Решението
било със срок до 01.06.2025г., като за това бил уведомен работодателя по
служебен път от ТЕЛК, по ел. поща от Х. и отново лично от ищеца с писмо вх.
№ЖИ-4968/12.02.2024г. Х. бил посочил, че е попълнил и декларация, в която е
декларирал тези обстоятелства.
5
Ответната страна твърди, че Заповед № 2/08.02.2024г. на Генералния
директор на ДП НКЖИ е законосъобразна, тъй като към момента на
връчването й закрилата по чл. 333 от КТ била преодоляна. Излагат се следните
съображения.
За периода от 01.11.2022г. до 04.01.2024г. работодателят ДП НКЖИ бил
поискал три пъти обяснения от ищеца по реда на чл.193 от КТ. Първото такова
било след извършена проверка от инспекция „Вътрешна сигурност и
гражданска защита“ чрез система за контрол на достъп до административната
сграда на ДП НКЖИ в гр. Горна Оряховица, в административната сграда,
находяща се на ул. „Цар Освободител“ № 97. Твърди се, че са били установени
извършени нарушения от страна на ищеца, за което на 24.10.2022г. бил
изготвен доклад от Главния ревизор по безопасността до генералния директор
на ДП НКЖИ, вследствие на което е започнато дисциплинарно производство
срещу П. Х.. От ищеца били поискани обяснения за извършените нарушения
на трудовата дисциплина. Сочи се, че това са: В периода от 04.10.2022г. до
09.10.2022г. включително, съгласно одобрен график за работното време и
график за полагане на домашни дежурства, ищецът е бил дежурен, както
следва: от 05- 07.10.2022г. от 07:00 ч. до 16:45 ч. и 08-09.10.2022 г. от 08:00 ч.
до 16:45 ч. При направена проверка от инспекция „Вътрешна сигурност и
гражданска защита“ чрез система за контрол на достъп до административната
сграда на ДП НКЖИ в гр. Горна Оряховица било установено следното: 1. На
05.10.2022г. нямало регистрирано влизане от Х., но имало регистрирано
излизане в 14:44 часа. На същата дата било регистрирано влизане в 15:22 часа
- регистрирано излизане нямало; 2. на 06.10.2022г. нямало регистрирано
влизане или излизане; 3. на 07.10.2022г. било регистрирано влизане в 17:38
часа и регистрирано излизане в 17:42часа; 4. на 08.10.2022г. било
регистрирано влизане в 07:48часа и регистрирано излизане в 07:57 часа; 5. на
08.10.2022 г. нямало регистрирано влизане, но имало регистрирано излизане в
15:49 часа. На същата дата имало регистрирано влизане в 16:17 часа, но няма
регистрирано излизане; 6. на 09.10.2022 г. Х. бил посетил стратегическата
зона на 7-ми етаж в Административната сграда на ДП НКЖИ - гр. Горна
Оряховица, без да има право на това, тъй като разрешението му за достъп било
изтекло през 2015г. и от тогава няма издавано ново разрешение.
Ответникът сочи, че съгласно ПМС № 181/20.07.2009 г. и заповед №
983/16.05.2018 г. на Генерален директор на ДП НКЖИ, административната
сграда, находяща се на ул. „Цар Освободител“ № 97 в гр. Горна Оряховица,
била определена за стратегическа зона на стратегически обект: „ЖП възел
Горна Оряховица“. На основание чл. 4, ал. 4 от ЗДАНС, във връзка с чл. 40, ал.
1, т. 2 от ППЗДАНС се издавало разрешение за работа в стратегическите зони
на стратегическия обект по утвърден от генерален директор на ДП НКЖИ и
съгласуван с ДАНС списък с длъжностите, изискващи достъп до
стратегическите зони.
Ответникът сочи, че към месец октомври 2022г. Х. не е имал издадено
разрешение за работа в стратегическата зона поради факта, че не бил
предоставил необходимите за това документи в инспекция „Вътрешна
сигурност и гражданска защита“, които документи били изискани от него през
месец февруари 2022 г. Във връзка с изпълнението на ППЗДАНС, за сградата
бил въведен контрол на достъпа, задължаващ стриктното му изпълнение от
всички служители и посетители. Същият се изпълнявал по утвърден
Правилник за пропускателния режим, съобразен с вътрешните правила на
6
компанията. Х. бил длъжен да спазва установения в сградата пропускателен
режим като за тази цел му е предоставена карта № 145:18312.
При проведен разговор между ищеца и Главния ревизор по
безопасността на транспорта относно причината да не предоставя документи
за издаване на разрешително, било установено, че през 2017г. ищецът бил
осъден за контрабанда на цигари, като към 2022г. бил реабилитиран.
Ответникът твърди, че ищецът не го бил уведомил за това обстоятелство.
След справка със сайта на РС Провадия било установено НОХД, по което Х.
бил сключил споразумение за налагане на наказание за престъпление от общ
характер.
Ответникът сочи, че в т. 2 „Основни задължения“ , подточка 2.2. на
подписаната от ищеца длъжностна характеристика, било предвидено, че Х.
следва да осъществява контрол върху спазване на нормативните актове по
безопасността на железопътните превози в системата на ДП НКЖИ, от
превозвачите и други организации на определения район от железопътната
инфраструктура. Този контрол включвал и посещения в места, които са
включени в списъка на стратегически зони, включително посещаване на
работното място на дежурните влакови диспечери, които също са в този
списък. Това било регламентирано и в т. III. „Подчиненост, връзки и
взаимоотношения“.
Съгласно раздел VII, т.4, от последната длъжностна характеристика,
подписана от Х. на 12.10.2021г., озаглавена „Изисквания за заемане на
длъжността“, относно нивото на достъп до класифицирана информация, било
посочено, че при необходимост от изпълнение на задачи, съгласно
Приложение № 1 към чл. 25 от Закона за защита на класифицираната
информация (информация, свързана с държавна тайна), за лицето се извършва
проучване за съответното ниво на достъп до класифицирана информация.
Това показвало, че към момента на подписване на длъжностната
характеристика ищецът бил реабилитиран, съгласно чл. 86, ал. 1, т. 1 от
Наказателния кодекс, но съгласно чл. 40, ал. 1, т. 4 от Закона за защита на
класифицираната информация, разрешение за достъп до класифицирана
информация се издавало на лице, което не е осъждано за умишлено
престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията.
След дадени обяснения била извършена допълнителна проверка от
работодателя, която установила, че твърденията на служителя не отговаряли
на действителното положение, поради което с писмо рег. № ЖИ -
53494/16.12.2022г. главният ревизор по безопасността предложил на П. П. Х.
да му бъде наложено най- тежкото дисциплинарно наказание - уволнение.
Ответникът твърди, че непосредствено след проведените проверки и
разговори с ищеца, във връзка с провежданото спрямо него дисциплинарно
производство, Х. започнал да представя поредица от болнични листи за
временна неработоспособност, които в последствие били подробно описани в
Заповед №2/08.02.2024 г., на Генералния директор на ДП НКЖИ. Тези листи
били, както следва:
БЛ (първичен) № Е20200979412, издаден на 11.10.2022г. от „Медицински
център I – Лясковец“ ЕООД - гр. Лясковец с диагноза: „Камъни на
жлъчния мехур с остър холецистит“ с режим на лечение „домашен-
амбулаторен“ за времето от 11.10.2022г. до 24.10.2022г., който не бил
7
обжалван от ответника;.
БЛ (продължение) № Е20223431472, издаден на 27.10.2022г. от МЦ
„Света Варвара“ ООД - гр. Горна Оряховица с диагноза: „Камъни на
жлъчния мехур с остър холецистит“ с режим на лечение „домашен-
амбулаторен“ за времето от 25.10.2022г. до 13.11.2022г. (обжалван пред
ТП на НОИ - София-град със заявление вх. № 5001-21-646/11.11.2022 г.) и
потвърден с писмо отговор на ТП на НОИ - София град № 5001-21-646
#4/16.05.2023 г.);
БЛ (първичен) № Е20223431536, издаден на 14.11.2022г. от МЦ „Света
Варвара“ ООД - гр. Горна Оряховица с диагноза: „Латерален
епикондилит“ и режим на лечение „домашен- амбулаторен“ за времето от
14.11.2022г. до 03.12.2022г. (обжалван пред ТП на НОИ - София- град със
заявление вх. № 5001-21-668/23.11.2022г.) и непризнат с писмо отговор
на ТП на НОИ - София град № 5001-21-668 #4/16.05.2023г.);
БЛ (продължение) № Е20223190103, издаден на 05.12.2022г. от МЦ
„Невромедикс“ - гр. Велико Търново с диагноза: „Латерален
епикондилит“ и режим на лечение „домашен- амбулаторен“ за времето от
04.12.2022г. до 23.12.2022г. (обжалван пред ТП на НОИ - София- град със
заявление вх. № 5001-21-720/16.12.2022 г.) и непризнат с писмо отговор
на ТП на НОИ - София град № 5001-21-720 #4/16.05.2023 г.);
БЛ (продължение) № Е20223551307, издаден на 12.12.2022г., от
Многопрофилна болница за активно лечение „Бургасмед“ ЕООД - гр.
Бургас с диагноза: „Увреждания на междупрешленните дискове в
поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“ за
провеждане на „болничен“ и „домашен-амбулаторен“ режим на лечение
за периода от 08.12.2022г. до 11.01.2023г. (обжалван пред ТП на НОИ -
София-град със заявление вх. № 5001-21-737/30.12.2022 г.).
БЛ (продължение) № Е20230119609, издаден на 23.01.2023г. от
Медицински център „Невромедикс“ ЕООД - гр. Велико Търново,
диагноза - „Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и
другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“ за провеждане на
„домашен-амбулаторен“ режим на лечение за периода от 12.01.2023г. до
10.02.2023г. (обжалван пред ТП на НОИ - София-град със заявление вх.
№ 5001-21-106/10.02.2023 г.) и потвърден с писмо отговор на ТП на НОИ
- София град № 5001-21-106 #3/16.05.2023 г.);
БЛ (продължение) № Е20230119676, издаден на 13.02.2023г. от
Медицински център „Невромедикс“ ЕООД - гр. Велико Търново,
диагноза - „Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и
другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“ за провеждане на
„домашен-амбулаторен“ режим на лечение за периода от 11.02.2023г. до
12.03.2023г. (обжалван пред ТП на НОИ - София-град със заявление вх.
№ 5001-21-184/02.03.2023 г.) и непотвърден с писмо отговор на ТП на
НОИ - София град № 5001-21-184 #5/15.05.2023 г.);
БЛ (продължение) № Е20230119811 от 20.03.2023г. за провеждане на
8
„домашен- амбулаторен“ режим на лечение за периода от 13.03.2023г. до
08.04.2023г. от Медицински център „Невромедикс“ ЕООД - гр. Велико
Търново, диагноза „Увреждания на междупрешленните дискове в
поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“.
(обжалван пред ТП на НОИ - София-град със заявление вх. № 5001-21-
247/04.04.2023 г.).
Ответникът сочи, че след като ищецът предоставя на 23.03.2023г. на главен
инспектор РИБП Горна Оряховица болничен лист продължение с №
Е20230119811, издаден на 20.03.2023г. от Медицински център „Невромедикс“
ЕООД гр. Велико Търново за временна нетрудоспособност от 13.03.2023г. до
08.04.2023г., включително, считано от 09.04.2023г. до 02.05.2023г., ищецът не
се е явил на работа и не е представил документ за отсъствие.
Ответникът сочи, че във връзка горното и на основание чл. 193, ал.1 от КТ
с писмо peг. № ЖИ-19087/02.05.2023г. на ищеца отново било поискано
обяснение, като в този случай - за неявяването му за периода от 09.04.2023г. до
02.05.2023г.
В писмените си обяснения с peг. № ЖИ-20686/11.05.2023г. ищецът бил
посочил, че на 06.06.2023г. му предстои явяването на ТЕЛК, когато ще му
бъде издаден болничен лист за периода от 09.04.2023г. до 06.06.2023г.,
включително.
Ответната страна твърди, че съобразявайки се с това, работодателят бил
прекратил дисциплинарното производство без да наложи наказание за
извършено дисциплинарно нарушение, като от този момент до момента на
връчване на Заповед № 2/08.02.2024г., на Генералния директор на ДП НКЖИ,
ищецът не бил предоставял каквито и да са оправдателни документи за
неявяването си на работа за периода от 09.04.2023 г. до 08.06.2023 г.
включително.
На следващо място се сочи, че след даване на обяснение на 11.05.2023г.
ищецът предоставил отново поредица от болнични листи, както следва:
БЛ № Е20230802573 от 09.06.2023г. за провеждане на „домашен-
амбулаторен“ режим на лечение за периода от 09.06.2023г. до 23.06.2023г.
от АМЦСМП ТМЦ ЕООД - гр. Варна, диагноза „Световъртеж от
централен произход“ (обжалван пред ТП на НОИ - София-град със
заявление вх.№ 5001-21-435/21.06.2023г.);
БЛ № Е20230802594 от 26.06.2023г. - продължение за провеждане на
„домашен- амбулаторен“ режим на лечение за периода от 24.06.2023г. до
08.07.2023г. издаден от АМЦСМП ТМЦ ЕООД - гр. Варна, диагноза
„Световъртеж от централен произход“ (обжалван пред ТП на НОИ -
София-град със заявление вх. № 5001-21-483/10.07.2023г.);
БЛ № Е20231839724 от 14.07.2023г. за провеждане на „домашен-
амбулаторен“ режим на лечение за периода от 09.07.2023г. до 28.07.2023г.
издаден от ДКЦ Света Клементина ЕООД - гр. Варна, диагноза „Синдром
на вертебробазиларната артериална система“ (обжалван пред ТП на НОИ
- София-град със заявление вх. № 5001-21-516/26.07.2023 г.);
БЛ № 20232373763 от 31.07.2023г. - продължение за провеждане на
„домашен- амбулаторен“ режим на лечение за периода от 29.07.2023г. до
9
10.08.2023г. издаден от ДКЦ Света Клементина ЕООД - гр. Варна,
диагноза „Синдром на вертебробазиларната артериална система“
(обжалван пред ТП на НОИ - София-град със заявление вх. № 5001-21 -
534/09.08.2023г.);
БЛ № 20232373879 издаден на 11.08.2023г. - продължение за провеждане
на „домашен-амбулаторен“ режим на лечение за периода от 11.08.2023г.
до 30.08.2023г. издаден от ДКЦ Света Клементина ЕООД - гр. Варна,
диагноза „Синдром на вертебробазиларната артериална система“
(обжалван пред ТП на НОИ - София-град със заявление вх. № 5001-21-
571/23.08.2023г.);
БЛ № Е20232374088 издаден на 08.09.2023г. - продължение за
провеждане на „домашен-амбулаторен“ режим на лечение за периода от
31.08.2023г. до 17.09.2023 г. издаден от ДКЦ Света Клементина ЕООД -
гр. Варна, диагноза „Синдром на вертебробазиларната артериална
система“ (обжалван пред ТП на НОИ - София-град със заявление вх. №
5001-21- 635/20.09.2023г.);
БЛ № Е20232374187 издаден на 20.09.2023г. - продължение за
провеждане на „домашен-амбулаторен“ режим на лечение за периода от
18.09.2023г. до 07.10.2023г. издаден от ДКЦ Света Клементина ЕООД -
гр. Варна, диагноза „Синдром на вертебробазиларната артериална
система“ (обжалван пред ТП на НОИ - София-град със заявление вх. №
5001-21- 667/05.10.2023 г.).
След представяне на поредния болничен лист (продължение) с №
Е20232374187, издаден на 20.09.2023г. за периода от 18.09.2023г. до
07.10.2023г., работодателят бил забелязал тенденция, че въпреки документите
за влошено здравословно състояние на Х., същият се снабдявал с болнични
листи от различни болничните заведения от различни градове в голям
периметър от мястото, където е посочил, че живее - гр. Варна.
Според ответника било видно, че в периода от 11.10.2022г. до
25.09.2023г., П. П. Х. представял пред работодателя поредица от болнични
листове за временна неработоспособност, издадени за различни заболявания
от различни градове в страната. Началото на този период съвпадал с началото
на първоначално инициираното срещу него дисциплинарно производство за
нарушаване на трудовата дисциплина, което формирало в ответника
убеждението, че се касае за действия от страна на Х., целящи възпрепятстване
на това производство.
Сочи се, че на 09.10.2023г. П. Х. е депозирал заявление за ползване на
платен годишен отпуск вх. № ЖИ- 43455/11.10.2023г. за периода от
11.10.2023г. до 27.10.2023г., като със Заповед № 23003386/11.10.2023г.
работодателят му разрешил ползването на такъв.
На 11.10.2023г., независимо, че твърдял пред работодателя, че очаква да
му бъде издаден оправдателен документ за отсъствието му от работа за
периода от 08.04.2023 г. до 07.06.2023г. по здравословни причини, ищецът П.
П. Х. бил внесъл заявление, вх. № ЖИ-43468/11.10.23г. с искане за
разрешение на неплатен отпуск в размер на 60 работни дни точно за периода
от 08.04.2023г. до 07.06.2023г., който му бил отказан от работодателя.
10
На 24.10.2023г. било постъпило следващо заявление за ползване на един
ден платен годишен отпуск на 30.10.2023г., който със заповед №
23003520/25.10.2023г. бил разрешен.
На 01.11.2023г. ищецът П. Х. представил пореден болничен лист с №
Е20232835831, издаден на 31.10.2023г. - първичен за провеждане на „домашен
амбулаторен“ режим на лечение за периода от 31.10.2023г. до 13.11.2023г.,
издаден от ЕТ д-р Руска И. АИППМП МЕДИКА 55, гр. Дългопол (обжалван
пред ТП на НОИ - София-град със заявление вх. № 5001-21-737/14.11.2023 г.).
На 21.11.2023г. ищецът П. Х. представил пореден болничен лист с №
Е20233391785, издаден на 20.11.2023г. - първичен за провеждане на
„домашен- амбулаторен“ режим на лечение за периода за периода от
14.11.2023г. до 03.12.2023г., издаден от ДКЦ Чайка ЕООД гр. Варна, диагноза
„Абсцес на кожата, фурункул и карбункул на крайниците“ (обжалван пред ТП
на НОИ - София-град със заявление вх. № 5001-21-769 от 30.11.2023г.).
На 07.12.2023г. и на 08.12.2023г. ищецът П. Х. представил болничен лист
(продължение) с № Е20233391945, издаден на 04.12.2023г. за периода от
04.12.2023г. До 02.01.2024г. и болничен лист (първичен) с № Е20233391968,
издаден на 06.12.2023г. за периода от 04.12.2023г. до 28.12.2023 г.
Според ответника поведението на ищеца и обстоятелството, че повече от
десет месеца, служителят не бил предоставил оправдателни медицински
документи за неявяването си на работа за периода от 08.04.2023г. до
07.06.2023г., както и поискания от него неплатен отпуск за този период,
водело до извода, че се касае за осъществено дисциплинарно нарушение от
страна на ищеца.
С писмо № ЖИ-364/04.01.2024г. на Х. било поискано писмено
обяснение. В писмения си отговор с писмо № ЖИ - 1023/11.01.2024г. ищецът
отново посочил, че поради обжалване от страна на работодателя на част от
издадените му болнични листи, ТЕЛК не се произнасяли по отпуска му за
периода от 08.04.2023г. до 07.06.2023г. Отново не били предоставени исканите
от работодателя документи.
С доклад, одобрен на 26.01.2024г., главният ревизор по безопасността на
ДП НКЖИ предложил на П. Х. да бъде наложено най- тежкото
дисциплинарно наказание - уволнение, предвид тежестта на извършеното от
него нарушение.
Ответникът сочи, че Заповед № 2/08.02.2024г. на Генералния директор
на ДП НКЖИ била връчена на ищеца на 08.02.2024г., като му била
предоставена бланкетна декларация, с която ищецът да декларирал дали се
ползва от защита по чл. 333 от КТ. Служителят не бил попълнил и
предоставил декларацията, като едва на 12.02.2024г. входирал документа в
деловодството на работодателя писмо с вх. № ЖИ- 4968/12.02.2024г., с което
приложил медицинска документация и декларация за защита по чл. 333 от
КТ, в която е вписал дата 08.02.2024г.
Не отговаряло на истината твърдяното от ищеца в исковата молба, че за
ЕР на ТЕЛК II състав при МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД, с № 91479 от
08.06.2023г. работодателят е уведомен от него по служебен имейл и служебно
- от ТЕЛК.
Оспорва се и твърдението и ответникът заявява, че не е получавал от
ТЕЛК или от ищеца решение № 91479 от 08.06.2023г. Работодателят бил узнал
11
за наличието на това решение едва четири дни след връчване на заповедта за
дисциплинарно уволнение от входираното писмо с вх. № ЖИ- 4968/12.02.2024
г.
Сочи се също, че работодателят е получил Заключение от 06.02.2024г. за
пригодността на работещия да изпълнява даден вид работа въз основа на
условията на труд и периодичния медицински преглед на основание
Приложение № 4 към чл.11, ал.5, част Б на Наредба № 3 от 25.01.2008г. за
условията и реда за осъществяване дейността на службите по трудова
медицина. Съгласно заключението П. Х., на длъжност „инженер железопътен
транспорт/ревизор безопасност“, въз основа на данните от картата за
задължителен периодичен медицински преглед от 06.02.2024г. и предвид
условията на труд, е посочено, че ищецът може да изпълнява посочената
длъжност в съответното предприятие. В приложената карта за задължителен
периодичен медицински преглед от 06.02.2024г., било посочено, че П. Х. няма
медицински противопоказания и може да полага нощен труд.
Взема се становище, че предвид обстоятелството, че на работодателя към
момента на връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение не е бил
предоставян какъвто и да е документ, удостоверяващ заболяване и
респективно закрила по чл. 333 от КТ, то процедурата била спазена, като към
момента на връчване на заповедта закрилата е преодоляна. Сочи се съдебна
практика на ВКС - Решение № 559 от 9.07.2010 г. по гр. д. № 650/09г. на I г.о.
на ВКС.
На следващо място се оспорва и твърдението, че са налице основания по
чл. 333, ал.1, т.2 от КТ. Не отговаряло на истината, че ищецът трудоустроен.
Х. не бил трудоустрояван и от 2011г. до момента на прекратяване на
трудовите правоотношения с него със Заповед № 2/08.02.2024г., е заемал
длъжността „Инженер железопътен транспорт/ ревизор безопасност на
движението“, като е полагал труд при едни и същи условия.
Сочи се, че съгласно чл. 314 от КТ работник или служител, който поради
болест или трудова злополука не може да изпълнява възложената му работа,
но без опасност за здравето си може да изпълнява друга подходяща работа или
същата работа при облекчени условия, се трудоустроява на друга работа или
на същата работа при подходящи условия по предписание на здравните
органи. Наред с това се сочи, че необходимостта от преместване на работника
или служителя с намалена работоспособност на друга подходяща работа или
на същата работа при облекчени условия, характерът на работата, условията
на труда и срокът на преместването се определят по предписание на здравните
органи, съгласно чл. 317 от КТ. Здравните органи определят здравния статус
на лицето и в съответствие с него - противопоказните условия на труд и
необходимостта работникът или служителят да бъде преместен на друга
работа при облекчени условия на труд или може да продължи да изпълнява
същата работа. В чл.1, ал.4 от Наредбата за трудоустрояване било предвидено
при вземане на решение за издаване на предписание за временно
трудоустрояване задължително да участват предварително уведомените
писмено от здравните органи представител/представители на работодателя.
Ответникът заявява, че НКЖИ, като работодател не е бил уведомяван за
предприета от здравен орган процедура по трудоустрояване на ищеца, не е
изисквана от здравен орган, каквато и да е информация във връзка с такава
процедура, както и не са получавани от ответника предписания за
12
трудоустрояване на ищеца.
Оспорва се и твърдението, че са налице основания за закрила по силата на
КТД на работодателя. Сочи се, че в чл. 82, т. 3 от действащия в НКЖИ КТД -
2022 било предвидено, че работодателят не следва да налага дисциплинарно
уволнение на синдикални членове, преди съгласуване със съответното
синдикално ръководство в поделението, като изключение правят случаите при
доказани кражби на съоръжения и материали, собственост на ДП НКЖИ,
употреба на алкохол и при действия или бездействия, създали предпоставки за
причиняване на катастрофа.
С писмо peг. № АП - 6/ 05.02.2024г. било направено искане от страна на
работодателя с подробни мотиви за даване на предварително писмено
съгласие по реда на чл. 82, т. 3 от КТД 2022 за прекратяване на ТПО с ищеца
П. Х.. С писмо изх. № 07/08.02.2024г. от председателя на Синдикален комитет
на Основна синдикална организация на СЖБ - „Съюз на диспечерите“ - град
Горна Оряховица ответната страна била уведомена, че след проведено на
08.02.2024г. извънредно заседание, на което било разгледано направеното
искане от работодателя и след обсъждане на мотивите в него, било взето
решение, съгласно което се дава съгласие по смисъла на чл.82, т. 3 от КТД -
2022 да бъде прекратено трудовото правоотношение на П. П. Х. на основание
чл. 188, т. 3 от КТ във връзка с чл. 187, ал. 1,т. 1, предл. 3 и чл. 190, ал. 1,т.2 от
Кодекса на труда.
Мотивите на Синдикален комитет на Основна синдикална организация
на СЖБ - „Съюз на диспечерите“ - град Горна Оряховица били, че всеки член
на СЖБ трябва да спазва законодателството на Република България, да се
съобразява с правилата и нормите при възникване и изпълнение на трудовите
отношения, и не на последно място - да бъде лоялен към работодателя, да не
злоупотребява с неговото доверие, да не уронва доброто му име. СЖБ не
толерирал и нямало да защитава свои членове, които проявявали негативно
отношение към трудовата дисциплина.
Ответникът оспорва и твърдението за не спазен срок за налагане на
дисциплинарното наказание. Според ДП НКЖИ несъстоятелни и неправилни
били твърденията на ищеца, че е изтекъл срокът за налагане на
дисциплинарно наказание.
На първо място се сочи, че работодателят е инициирал дисциплинарно
производство срещу ищеца за неявяването му на работа за периода от
08.04.2023 г. до 07.06.2023г. с доклад от 26.01.2024г. на Главния ревизор по
безопасността, който се явявал ръководител на Х.. Докладът бил адресиран до
Генералния директор на ДП НКЖИ.
Докладът бил изготвен, след като за ръководството станало ясно, че Х.
няма да представи оправдателен документ за този период на отсъствие от
работа. Мотивът за това било депозираното на 11.10.2023г. от ищеца заявление
с вх. № ЖИ- 43468/11.10.23г., с искане да му бъде разрешен неплатен отпуск
от 60 работни дни точно за периода от 08.04.2023 г до 07.06.2023г.
Ответникът сочи, че поради непрекъснатите отсъствия на ищеца от работа,
искането за обяснения по реда на чл.193 от КТ са били връчени едва на
05.01.2024г., след което бил изготвен и доклада от 26.01.2024г. на Главния
ревизор по безопасността. Твърди се, че след цялостна преценка на събраните
по дисциплинарната преписка доказателства, включително и обясненията на
ищеца, била издадена и обстойно мотивирана Заповед № 2/08.02.2024г. на
13
Генералния директор на ДП НКЖИ, с която на Х. било наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“.
Ответната страна се защитава и с това, че съгласно чл. 194, ал. 1 от КТ,
дисциплинарните наказания се налагат не по- късно от 2 месеца от откриване
на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му, като в ал. 3 на
същия член било предвидено, че сроковете по ал. 1 не текат през времето,
когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва в
стачка.
Ответникът сочи, че от 07.06.2023г. (крайната дата на периода, за който
ищецът не бил представил оправдателен документ за неявяването си на
работа) до 08.02.2024г. - датата на връчване на заповедта за дисциплинарно
уволнение, Х. е имал 16 присъствени дни на работното си място. През
останалото време същият е бил в законоустановен отпуск по болест или
платен годишен отпуск.
Оспорва се и твърдението, че заповедта е издадена при нарушение и на
чл.193, ал.1 от КТ. Всички представени по делото доказателства сочели, че
работодателят повече от една година е бил толерантен към ищеца. Ответникът
твърди, че на Х. била дадена възможност, след запознаване с обясненията му,
да предостави необходимата медицинска документация, доказваща заявеното
в тях. Работодателят събирал обяснения и от други служители, предоставял
платен отпуск при поискване, не предприемал действия по ангажиране на
дисциплинарната отговорност на ищеца в дните, в които той е бил на работа.
Заявява се, че работодателят бил предприел действия по обжалване на
болничните листи, тъй като видно от представените такива се установявало,
че са издадени за различни заболявания от различни градове в страната,
поради което в ответника се формирало убеждението, че се касае за действия
от страна на Х., целящи препятстване на инициираното срещу него
дисциплинарно производство с доклада от 24.10.2022г. от Главния ревизор по
безопасността до генералния директор на ДП НКЖИ. Твърди се, че заповедта
е мотивирана, издадена и връчена при спазване на всички нормативни
изисквания.
Оспорва се и претенцията за обезщетение по чл.224 от КТ за 29 дни
неползван платен годишен отпуск. Ответникът твърди, че съгласно чл.48, ал.1
от КТД на работниците и служителите се осигурява основен платен годишен
отпуск при до 20 години трудов стаж - 22 работни дни, а над 20 години - 24
работни дни. На работници и служители със загубена работоспособност 50 и
над 50 на сто, работодателят бил преценил, че следва да им се осигури 30 дни
основен платен годишен отпуск, който поглъща предоставения отпуск по ал.1.
Сочи се, че ако ищецът своевременно, преди връчване на Заповед
№2/08.02.2024г., е предоставил на работодателя медицински документи, от
които да е видно, че влиза в категорията работници и служители със загубена
работоспособност 50 и над 50 на сто, независимо от годините трудов стаж,
той е следвало да ползва общо 30 дни платен годишен отпуск. Предвид на
това претенцията по чл. 224 от КТ се явявала неоснователна.
Ответникът представя писмени доказателства, прави доказателствени
искания и претендира за присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. И. В., АК Варна.
Исковата молба се поддържа изцяло. Представени са писмени доказателства.
Иска се постановяване на съдебно решение, с което да се уважат изцяло
14
предявените искове. Претендират се разноски.
Ответната страна не изпраща представител, като се депозира изрична
молба по хода на делото. Исковата молба се оспорва, поддържа се
представения писмен отговор. Представят се писмени доказателства.
Работодателят иска постановяване на решение, с което исковете да се
отхвърлят изцяло и да му бъдат присъдени разноските по делото.
В хода на съдебното дирене е назначена и изслушана ССчЕ. Вещото
лице К. М. сочи, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение
08.02.2024г. , начисленото възнаграждение на ищеца П. Х. за м. февруари е в
брутен размер от 1305.60лева, при основна заплата 2080.00лева. Определянето
на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ във вр. чл. 228 от КТ , изчислено на
база НСОРЗ за период от шест месеца е с размери: в брутен размер
15350.40лева и в нетен размер 13815.36лева. Вещото лице е направило и
изчисление по правилото на чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ , като
заключава, че сумата за период от шест месеца следва да е в брутен размер на
11492.58лева и нетен размер от 10343.32лева. Вещото лице сочи, че няма
неизплатено обезщетение по реда на чл. 224, ал. 1 от КТ за неползван платен
годишен отпуск. В допълнително заключение вещото лице М. изчислява, че
при 30 дни платен годишен отпуск за 2023г. на ищеца следа да се начисли за 6
работни дни обезщетение в размер на 574.62лева брутно или 517.16лева нетен
размер.
В съдебно заседание, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, адв. И. В., е
направила изменение на размера на претендираните искови суми – иска се
осъждане на ответника за сумата в размер на 15350.40лева , представляваща
обезщетение за оставането на Х. без работа в резултат на уволнението за срок
от шест месеца , ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба до изплащането на сумата, както и за сумата в размер на
574.62лева обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на шест
дни. За останалите суми над тези посочени и до първоначалния размер на
исковата претенция се прави отказ по реда на чл. 233 от ГПК.
Предявената искова молба е процесуално допустима. Предявени са
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ,
чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 от КТ вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 224, ал. 1 от КТ.
От събраните доказателства се установи следното.
По делото се установи, а и не се спори от страните, че между ищеца и
ответника е било налице трудово правоотношение. П. П. Х. е заемал
длъжността „Инженер железопътен транспорт/ревизор безопасност на
движението“ (с код по НКПД 21446045, клас С) при Регионална инспекция
Безопасност на превозите – Горна Оряховица към Инспекция Безопасност на
превозите и технически спецификации за оперативна съвместимост при
Централно управление на ДП НКЖИ. Представена е и длъжностната
характеристика, според която мястото на работа на лицето е административна
сграда на ДП НКЖИ, гр. Горна Оряховица, ул. „Цар Освободител“ № 97. С
допълнително споразумение № 24000230/22.01.2024 г. основната му заплата,
определена съгласно таблица №1 с основните заплати на длъжностите в ЦУ на
ДП НКЖИ, в сила от 01.01.2024 г., била уговорена между страните в размер на
2080.00 лв. месечно, към която се начислявало и допълнително
възнаграждение за прослужено време в размер на 24% в размер на 499.20 лв.
всеки месец. Страните не спорят, че на 08.02.2024г. на П. е била връчена
15
Заповед № 2/08.02.2024г., на Генерален директор на ДП НКЖИ, с която било
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовият му договор бил
прекратен на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ, считано от датата на връчване
на заповедта. Фактическото основание за уволнението му било посоченото в
заповедта - неявяване на работа за периода от 09.04.2023г. до 08.06.2023г., или
61 последователни календарни дни, което е било прието за неизпълнение на
трудовите задължения на ищеца по чл.187, ал.1, т.1, пр. 3 от КТ „неявяване на
работа“, и за нарушение на трудовата дисциплина по см.на чл. 186 от КТ. По
делото се установи, че за ищеца има издадено ЕР на ТЕЛК № 91479 от
08.06.2023г., II -ри състав при МБАЛ „Св. Анна- Варна“ АД, от което било
видно, че Х. страда от „неинсулинов захарен диабет, с множество усложнения,
хипертонично сърце без застойна сърдечна дейност, увреждания на
междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с
радикулопатия, други видове стенокардия“ и бил трудоустроено лице със 76%
ТНР, от които 60% с пожизнен срок. Решението е със срок до 01.06.2025г.
По делото е представена и не се спори от страните, че е подписана от
ищеца П. П. Х., декларация за това, че ищецът се ползва от закрилата по чл.
333 от КТ. Декларацията е свързана със заболяванията описано от Наредба №
5/ 20.02.1987г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях , имат
особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ, като с ръкописно положен текст
в края на документа Х. изрично е вписал, че страда от захарна болест и
исхемична болест на сърцето. Декларацията носи дата 08.02.2024г. – датата на
прекратяване на трудовото правоотношение. Твърдението на ответника е, че
при връчване на заповедта за уволнение, декларацията е била предоставена на
П. за попълване, но той не бил сторил това и едва на 12.02.2024г. същата била
получена при ответника, като в нея били вписани заболявания, които се
ползвали със закрилата на чл. 333 от КТ.
Във връзка горните обстоятелства е разпитан св. Т. С. Н., гл. инспектор
към РПБ НК «ЖИ» гр. Горна Оряховица. Н. разказва, че е бил пряк
ръководител на ищеца. На 08.02.2024г. Н. бил повикан на единадесетият етаж
в административната сграда, в която работели с ищеца, като при П. Х. влезли
той и още двама човека, които свидетелят не сочи поименно. Пред Н. на
ищеца била връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.
Единият от връчителите уведомил Х., че ако ищецът представел последното
си медицинско, заповедта отпадала. Н. не се запознал с връчваните
документи, като Х. първо се консултирал по телефона с някого, а след това
попълнил връчените му документи. Ищецът подписал и издадената заповед.
Свидетелят разказва, че медицинското свидетелство, за което разбрал, че се
говори, по думи на ищеца щяло да се издаде по – късно. Н. заявява, че не е
запознат с издадено решение на ТЕЛК. През свидетелят преминавали
издадените за ищеца болнични листове, които се предавали в гр. София. Н. не
помни да е получавал копия на документи на мобилния си телефон. Пред
свидетелят Х. бил заявил, че ще постъпи в болница, понеже имал захарен
диабет. Н. знаел, че Х. има и високо кръвно налягане, като приемал лекарства
за това.
Настоящият състав намира предявените искови претенции за
основателни по следното съображение.
Съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, в случаите по чл. 328,
ал. 1, точки 2,3,5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само
с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен
16
случай, работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба
на министъра на здравеопазването. Посочената разпоредба препраща към
Наредба № 5/ 20.02.1987г. за болестите, при които работниците, боледуващи
от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ. В чл. 1, т. 1 и т. 6 от
Наредба № 5/ 20.02.1987г. е посочено, че две от тези заболявания са
исхемичната болест на сърцето и захарна болест. С Решение № 191 от
25.04.2012г., ВКС, IV г. о., е възприето, че предварителната закрила при
уволнение по чл. 333 от КТ има обективен характер и цели да запази
работника или служителя от неблагоприятните последици на уволнението по
социални и хуманни критерии. Същите съображения са изложени и в
Решение № 355/ 17.06.2010г. на ВКС по гр.д. № 1845/2010г. на IV г.о., като
също е посочено, че „за нейното приложение няма значение дали работникът е
изпълнил задълженията си по чл. 2 от Наредба № 5 от 1987 г. за болестите, при
които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333,
ал. 1 от КТ, а има единствено значение дали към датата на връчване на
заповедта за уволнение работникът е страдал от заболяване, посочено в чл. 1
от Наредбата. Практиката допуска само едно изключение от принципа, че
закрилата има обективен характер и то е когато работникът умишлено е въвел
работодателя в заблуждение, че не страда от заболяване, за което се
предвижда закрила. Във всички други случаи неизпълнението на
задълженията на работника да уведоми работодателя за заболяването или да
представи документи за него няма правно значение за действието на закрилата
по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ. Тя се прилага независимо от това, дали
работодателят е бил уведомен за заболяването на работника и дали са
представени медицински документи за него.“ В хипотезата по чл. 333, ал. 1, т.
3 от КТ тази закрила се прилага поначало във всички случаи, когато към
момента на връчването на заповедта (или друг писмен акт на работодателя) за
уволнението (чл. 333, ал. 7, във вр. с 335, ал. 1 от КТ) работникът или
служителят страда от някое от заболяванията, посочени в чл. 1, ал. 1 от
Наредба № 5/ 20.02.1987г. При тази хипотеза работодателят може да уволни
работника или служителя само с предварително (дадено преди връчването на
писмения акт за уволнението) разрешение на инспекцията по труда за всеки
отделен случай, като следва (също преди връчването на писмения акт за
уволнението) да е взето и мнение на ТЕЛК ( чл. 333, ал. 2 от КТ). С чл. 1, ал. 2
от Наредба № 5/ 20.02.1987г. е вменено изрично задължение в тежест на
работодателя да събере предварителна информация от работниците, които са
определени за уволнение, страдат ли от болестите, посочени в ал. 1. Предвид
обективния характер на закрилата при уволнение, нито разпоредбата на чл.
333, ал. 1 от КТ, нито тази на чл. 1 от Наредба № 5/ 20.02.1987г. не вменява на
работника или служителя задължение да уведомява работодателя си
предварително дали страда от болестите по посочената разпоредба, нито да
представя медицински документи, удостоверяващи наличието на някое от
визираните заболявания. Съгласно чл. 2 от наредбата, такова задължение за
работника или служителя възниква, само когато работодателят направи
изрично искане за това – с оглед изпълнение на своето задължение по чл. 1, ал.
1. По настоящото дело се установи, че ответникът е поискал от П. П. Х. да му
е предостави информация дали са налице предпоставки да се ползва от
закрилата по този ред, но това е станало с връчване на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение. Самият ответник признава това с
подадения писмен отговор, като сочи, че на Х. е връчена бланка, която той е
следвало да попълни, но ищецът не бил сторил това веднага, а бил изпратил
17
документа по – късно и същият бил входиран при ответника на 12.02.2024г.
Ответникът не е изпълнил задължението си да събере информация дали Х. се
ползва със закрилата по чл. 333 от КТ и предварително да поиска разрешение
от инспекция по труда. В представеното от ищеца ЕР на ТЕЛК II състав при
МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД, с № 91479 от 08.06.2023г. е видно, че Х. страда
от „неинсулинов захарен диабет, с множество усложнения, хипертонично
сърце без (застойна) сърдечна дейност, увреждания на междупрешленните
дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия,
други видове стенокардия“, за което е трудоустроено лице със 76%ТНР, от
които 60% с пожизнен срок. Посочените заболявания са включени в обхвата
на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ и чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 6 от Наредба № 5/ 20.02.1987г.
Тези болести са посочени в Приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 на Наредба № 42 /
08.12.2004г. за въвеждане на Международната статистическа класификация на
болестите и проблемите, свързани със здравето – десета ревизия ( част II и
част III), издадено от Министъра на здравеопазването ( обн. ДВ бр. 111/
21.12.2004г., посл. изм. и доп. бр. 33/ 29.04.2022г.) – МКБ Е11.7, I 11.9 и I 20.8.
Работодатлят е прекратил трудовото правоотношение без да предприеме
указаните от КТ действия. ДП „Национална компания „Железопътна
инфраструктура“ не е поискало мнение на трудово- експертна лекарска
комисия, както и последващото разрешение от съответната инспекция по
труда за прекратяване на трудовото правоотношение. Безспорно ответникът
не следва да изпълнява функциите на медицинско лице и да установява
медицински диагнози, като за това законът му е указал да се допита до ЛКК и
след това да предприеме действия да поиска и разрешение от инспекция по
труда. В тази връзка е редно да се отбележи, че при множеството представени
болнични листове от П. Х., е било възможно да се предположи, че е възможно
да са налице обстоятелства по чл. 333 от КТ. При представени множество
болнични листове работодателят е следвало дори при съмнение или неяснота
за здравословното състояние на ищеца да изиска предварително Х. да посочи
страда ли от някое заболяване описано в Наредба № 5/ 20.02.1987г., като при
положителен отговор да изиска мнение на ЛКК и евентуално след това
разрешение на инспекция по труда. В този смисъл са и други решение на ВКС
– Решение № 60092/07.06.2021г. на ВКС по гр.д. № 2605/ 2020г., IV г.о.;
Решение № 364/ 04.04.2014г. на ВКС по гр.д. № 1514/ 2013г., IV г.о., ГК;
Решение № 177/ 19.07.2017г. на ВКС по гр.д. № 3777/2016г. IV г.о. По всички
тези съображения настоящият състав намира исковите претенции за
основателни само по това съображение, без да е нужно по същество да
обсъжда останалите доводи свързани със съществото на спора между страните
( чл. 344, ал. 3 от КТ).
При този изход на делото следва да се признае за незаконно и
уволнението на П. П. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна , ж.к. **** от
длъжността му „Инженер железопътен транспорт/ревизор безопасност на
движението“ (с код по НКПД 21446045, клас С) при Регионална инспекция
Безопасност на превозите – Горна Оряховица към Инспекция Безопасност на
превозите и технически спецификации за оперативна съвместимост при
Централно управление на ДП НКЖИ по Заповед № 2/08.02.2024 г. на
Генералния директор на ДП НКЖИ и П. да бъде възстановен на посочената
длъжност.
Съдът приема, че с оглед изложените по-горе обстоятелства
предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 от
КТ също се явява основателен и доказан в настоящия случай. Правото на
18
обезщетение за работника или служителя възниква при наличието на три
кумулативно дадени предпоставки – признаване на уволнението за незаконно
и неговата отмяна от съда или по почин на работодателя, наличие на
подлежаща на обезщетяване вреда, причинна връзка между незаконното
уволнение и оставането на работника или служителя без работа. Предвид
изхода на делото по главния иск, предявен от П. Х., съдът приема, че в
настоящия случай е налице първата предвидена от закона предпоставка –
незаконно уволнение. Видно от данните по делото, ищецът удостоверява по
делото с представеният от него препис- извлечение от трудова книжка, че след
извършеното уволнение не е работил и не е получавал доходи от трудово
възнаграждение. В трудовата книжка е вписано, че след прекратяване на
трудовото правоотношение при ответника ищецът е започнал работа на
09.08.2024г. като главен готвач в „Мъшруумс МНМ“ ЕООД гр. Аксаково.
Наред с това, безспорно се установява и наличието на третата кумулативно
дадена от закона предпоставка, а именно: причинна връзка между оставането
на ищеца без работа и незаконното му уволнение. Наред с това, по безспорен
начин се установява и размерът на претендираното обезщетение чрез
изслушване на съдебно-икономическа експертиза, видно от която размерът на
обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ е в брутен размер от 15350.40 лв.
Предвид изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск за
присъждане в полза на ищеца на обезщетение по реда на чл. 344, ал. 1, т. 3 във
вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което е останал без работа, но не за
повече от шест месеца, се явява основателен и доказан в пълния предявен
брутен размер от 15350.40 лв., заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяването на исковата молба – 20.02.2024г. до
окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ. Предявеният иск е
допустим, а по същество е и основателен. Видно от събраните писмени
доказателства се установи, че с ЕР на ТЕЛК № 91479 от 08.06.2023г., II -ри
състав при МБАЛ „Св. Анна- Варна“ АД е прието, че Х. страда от
„неинсулинов захарен диабет, с множество усложнения“, хипертонично сърце
без застойна сърдечна дейност, увреждания на междупрешленните дискове в
поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, други видове
стенокардия“ със 76% ТНР, от които 60% с пожизнен срок. Решението е със
срок до 01.06.2025г. В посоченото решение е вписано, че лицето Х. може да
изпълнява настоящата си длъжност при спазване на противопоказаните
условия на труд упоменати в т. 14 на решението – тежък физически труд,
нервнопсихическо напрежение, очен травматизъм, натоварване на долните
крайници. Горното сочи, че Х. е бил с установена загубена работоспособност
50 и над 50 на сто, като съгласно чл. 48 , ал. 2 от КТ между ДП НК
„Железопътна инфраструктура“, КНСБ : Синдикат на железничарите в
България, Съюз на транспортните синдикати в България и КТ „Подкрепа“ :
Национален железничарски синдикат, Федерация на транспортните
работници, на Х. са се полагали 30дни основен платен годишен отпуск. Наред
с това чл. 319 от КТ сочи, че работниците и служителите с трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен
отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни. В случая работодателят
твърди, че не е бил известен за постановения ТЕЛК, но размерът не дължимия
отпуск е свързан с обективен критерий, а именно наличие на загубена
работоспособност 50 и над 50 на сто. Ответникът сам сочи, че е получил
решението на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Анна- Варна“ АД, но въпреки това , а и
19
дори след предявяване на исковата молба, не е направил постъпки да изплати
останалата част от полагащия се на Х. отпуск. Съгласно изслушаната ССчЕ
дължимата сума е в размер на 574.62лева неползван платен годишен отпуск за
шест дни през 2023г., за която ответникът следва да бъде осъден, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до изплащане на
сумата. ( в този смисъл Решение № 1145/04.07.2017г. на ОС гр. Варна по
в.гр.д. № 1155/ 2017г., Решение № 88/ 19.04.2016г. на ОС гр. Сливен по в.гр.д.
№ 82/ 2016г., Решение № 4527/ 24.06.2015г. на СГС по в.гр.д. № 17182/
2014г.).
Съдът счита, че при този изход на делото ответната страна Община
Лясковец следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на ищцата
сторените разноски за водене на делото, съответно в размер на 2800.00лева
(две хиляди и осемстотин лева) за адвокатски хонорар. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцата, съдът намира за
неоснователно.
Следва, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът да заплати и
дължимите държавни такси върху уважените искове – два такива неоценими
предявени, като определя обща държавна такса в размер на по 80.00лева за
всеки или общо 160.00лева, както и по двата иска за присъждане на
обезщетение за оставане без работа – общо държавна такса в размер на
614.02лева и по иска за неползван платен годишен отпуск – сумата в размер на
50.00лева, както и сумата от 5.00лева за издаване на изпълнителен лист за
събиране на посочените суми в полза на бюджета на съда. Общо дължимите
държавни такси са в размер на 824.02лева. Ответникът следва да бъде осъден
да заплати и сумата в общ размер на 375.00лева за изготвените ССчЕ и
допълнителна ССчЕ.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, за
НЕЗАКОННО уволнението на П. П. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна ,
ж.к. **** от длъжността „Инженер железопътен транспорт/ревизор
безопасност на движението“ (с код по НКПД 21446045, клас С) при
Регионална инспекция Безопасност на превозите – Горна Оряховица към
Инспекция Безопасност на превозите и технически спецификации за
оперативна съвместимост“ при Централно управление на ДП НКЖИ,
извършено със Заповед № 2/08.02.2024 г. на Генералния директор на ДП
„Национална компания „Железопътна инфраструктура“, ЕИК: *********, с
адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 110 и ОТМЕНЯ Заповед №
2/08.02.2024г. на Генералния директор на ДП „Национална компания
„Железопътна инфраструктура“, ЕИК: *********, с адрес: гр. София, бул.
„Княгиня Мария Луиза“ № 110 , като неправилна и незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда,
П. П. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна , ж.к. **** на заеманата преди
уволнението длъжност „Инженер железопътен транспорт/ревизор безопасност
на движението“ (с код по НКПД 21446045, клас С) при Регионална инспекция
Безопасност на превозите – Горна Оряховица към Инспекция „Безопасност на
превозите и технически спецификации за оперативна съвместимост“ при
20
Централно управление на ДП „Национална компания „Железопътна
инфраструктура“, ЕИК: *********, с адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария
Луиза“ № 110.
ОСЪЖДА ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура“,
ЕИК: *********, с адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 110 , на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, да заплати на П. П. Х.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна , ж.к. ****, сумата в размер на 15350.40
лева ( петнадесет хиляди триста и петдесет лева и четиридесет стотинки),
представляваща брутно обезщетение за времето, през което ищецът е останал
без работа в резултат на уволнението, за период от шест месеца, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска – 20.02.2024г. до изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура“,
ЕИК: *********, с адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 110, на
основание чл. 224, ал. 1 от КТ, да заплати на П. П. Х., ЕГН: **********, с
адрес: гр. Варна , ж.к. **** сумата в размер на 574.62лева ( петстотин
седемдесет и четири лева и шестдесет и две стотинки) обезщетение за
неползван платен годишен отпуск в размер на шест дни за 2023г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска – 20.02.2024г. до изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ДП „Национална компания
„Железопътна инфраструктура“, ЕИК: *********, с адрес: гр. София, бул.
„Княгиня Мария Луиза“ № 110 да заплати на П. П. Х., ЕГН: **********, с
адрес: гр. Варна , ж.к. **** сумата в размер на 2800.00лева (две хиляди и
осемстотин лева) представляваща разноски за водене на производството за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ДП „Национална компания
„Железопътна инфраструктура“, ЕИК: *********, с адрес: гр. София, бул.
„Княгиня Мария Луиза“ № 110 да заплати на Районен съд гр. Горна Оряховица
сумата от 824.02лева (осемстотин двадесет и четири лева и две стотинки)
представляваща държавна такса върху уважените искове, както и сумата от
5.00лева (пет лева) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ДП „Национална компания
„Железопътна инфраструктура“, ЕИК: *********, с адрес: гр. София, бул.
„Княгиня Мария Луиза“ № 110 да заплати на Районен съд гр. Горна Оряховица
сумата от 375.00лева ( триста седемдесет и пет лева), представляваща
разноски за изготвените по делото съдебни експертизи, както и сумата от
5.00лева (пет лева) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Велико
Търново, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
21