№ 1322
гр. София, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В.ТР.Ж.О.
при участието на секретаря Н.СТ.Т.
като разгледа докладваното от В.ТР.Ж.О. Гражданско дело №
20211110142729 по описа за 2021 година
Предявени са обективно и субективно съединени искове от „Топлофикация София”
ЕАД - гр. София против КР. М. АЛ. с ЕГН ********** и Б. М. АЛ. с ЕГН ********** за
приемане за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца разделно – всеки
по ½ част от сумите, както следва: сумата от 431.14 лв. – главница, представляваща
стойност на консумирана, незаплатената топлинна енергия за периода от м.07.2017г. до
м.04.2020г. вкл., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. Хемус № 29, вх.А, ет.1,
ап.1, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението –
19.04.2021г. до окончателното плащане, сумата от 64.89 лв. – законна лихва за забава,
считано от 15.09.2018г.-09.04.2021г., сумата от 31.34 лв. – главница за дялово разпределение
за периода м.03.2018г.-м.04.2020г. и сумата от 5.40 лв. – лихва за забава плащането й за
периода 01.05.2018г.-09.04.2021г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 23.04.2021г. по ч.гр.д. № 22158/2021г. по описа на СРС, 77 състав.
Претендира се и присъждането на направените съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78 ГПК.
В подкрепа на иска са ангажирани писмени доказателства и експертизи.
Като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството „Техем
Сървисис” ЕООД-София.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК от ответниците не е постъпил писмен такъв. Във
възраженията по чл. 414 ГПК е направено възражение за погасяване част от вземанията по
давност.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че е
сезиран с обективно съединени претенции с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Релевантните по спора факти, подлежащи на доказване от ищеца, са следните: 1/ по
1
иска за главницата – че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за
доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна
енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума
и 2/ по иска за обезщетението за забава в размер на законната лихва – че главното парично
задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на
обезщетението за забава възлиза именно на спорната сума.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно
срещу изискуемостта им.
Предвид процесуалните позиции на страните, съдът е приел за безспорни по делото и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че сградата, в която се намира имота е
топлоснабдена, че той също е топлоснабден, че ответниците са собственици на имота при
равни права, както и количествата и стойността на доставената топлинна енергия за
процесния период.
Спорно е погасени ли са по давност вземанията и в какъв размер.
Като собственици на имота, ответниците имат качеството потребители на топлинна
енергия. Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция
на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42
от ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна
енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена
такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна
енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване. Горната законова уредба настоящият състав на съда намира да сочи за
потребител по силата на закона на доставяната топлинна енергия за битови нужди
собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху имота има учредено
ограничено вещно право на ползване, в който последен случай потребител по законова
дефиниция е ползвателят. Без значение за валидното възникване на облигацията е
сключването на нарочен писмен договор за доставка на топлинна енергия, доколкото
Законът за енергетиката не придава правно значение на това обстоятелство. Съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които
не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява
ответниците да са се възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Предвид изложеното, между страните за процесния период е сключен действителен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.
На следващо място - не се спори по делото, че третото лице-помагач е поело
задълженията на топлинен счетоводител за процесната сграда по силата на Договор. Когато
договорът с лицето по чл. 139 б ЗЕ е прекратен, съгл. чл. 58 от Наредба № 2 от 2004г. за
топлоснабдяването/отм./ и чл. 61 от Наредба № 16-334/2007г., действаща понастоящем,
разпределението на топлинната енергия между потребителите в сграда-етажна собственост
се извършва само от топлопреносното предприятие или от доставчика, т.е. от ищеца,
съобразно Методиката към Наредбата. Следователно - липсата на договор с лице по чл. 139б
ЗЕ няма отношение към съществуването на задължението за заплащане на топлинна
енергия.
Доказани са основанията за съществуване задължението на ответниците и
2
неизплащането от тяхна страна на цената на потребена топлинна енергия за отопление на
жилище, сградна инсталация и топла вода на падежите е достатъчно основание за
предявяване претенции от ищеца по съдебен ред – без да е необходима покана за
доброволно плащане. Няма данни при получаване на доставката ответниците да са
направили възражения относно качеството й.
Единственото възражение на ответниците е, че вземанията са погасени по давност.
Няма спор, че давностният срок по отношение процесните вземания е три годишен.
Заявлението по чл. 410 ГПК, прекъсващо давността, е подадено на 19.04.2021г., поради това
погасени по давност са вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 19.04.2018г.
Изискуемостта на вземанията на ищеца за процесния период настъпва при действието
на Общи условия, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на
директорите на “Топлофикация София” ЕАД и са одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016
г. на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката – чл. 33, ал.1 и ал.2 -
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Т.е. погасени по
давност са вземанията за периода м.07.2017г.-м.02.2018г., а непогасени по давност са
вземанията за периода м.03.2018г.-м.04.2020г.
Видно от представените съобщения към фактури, дължимата сума за периода
м.07.2017г.-м.04.2018г. е в размер на 125.93 лв. след изравняването от ФДР след отчитане на
уредите. За периода м.07.2017г.-м.02.2018г. вкл. дължимата стойност по фактури е 101.22
лв. Поради това дължимата сума за периода м.03.-м.04.2018г. е разликата между двете, или
сумата от 24.71 лв. За периода м.05.2018г.-м.04.2019г. дължимата сума е в размер на 159.23
лв. За периода м.05.2019г.-м.04.2020г. дължимата сума е в размер на 154.49 лв. Така, за
периода м.03.2018г.-м.04.2020г. потребената от ответниците топлинна енергия е на стойност
338.43 лв., в какъвто размер искът за главница за ползвана топлинна енергия е основателен
и доказан. Над него – до предявения от 431.14 лв. и за периода м.07.2017г.-м.02.2018г.
следва да се отхвърли.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Непогасената по давност дължима главница е за периода м.03.2018г.-м.04.2020г. Лихва за
забава се начислява едва след изтичане срока за плащане по издадените Общи фактури за
всеки отоплителен сезон. И за трите сезона общите фактури са издадени на 31.07., видно от
съобщенията към фактури, като изискуемостта и по трите настъпва при действието на Общи
условия, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
“Топлофикация София” ЕАД и са одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съобразно чл. 33, ал.2 от тях, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. При забава плащането
потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва. 45 дневния срок за първия
отоплителен сезон – м.03.2018г.-м.04.2018г., след издаване на общата фактура на
31.07.2018г. е изтекъл на 14.09.2018г., поради което ответникът е в забава от 15.09.2018г. и
дължи обезщетение за забава плащането на главницата за потребена енергия в размер на
24.71 лв. за периода 15.09.2018г.-09.04.2021г., което, изчислено от съда с помощта на
електронен калкулатор за лихви възлиза на 6.44 лв. За втория отоплителен сезон м.05.2018г.-
м.04.2019г. общата фактура е издадена на 31.07.2019г и за периода 15.09.2019г.-09.04.2021г.
законната лихва върху сумата от 159.23 лв., изчислена от съда с помощта на електронен
калкулатор за лихви е в размер на 25.35 лв. За последния отоплителен сезон м.05.2019г.-
м.04.2020г. обезщетението за забава за периода 15.09.2020г.09.04.2021г. върху дължимата
главница от 154.49 лв. възлиза на сумата от 8.88 лв. Така общият размер на обезщетението
за забава за периода 15.09.2018г.-09.04.2021г. е в размер на 40.67 лв., в който размер искът е
3
основателен, а над него – до предявения от 64.89 лв. следва да се отхвърли.
Основателна е претенцията за заплащане на главница за такса за услугата дялово
разпределение, която е начислена по фактури за периода м.03.2018г.-м.04.2020г. и видно от
представената справка е на стойност 31.34 лв. Съгласно чл. 12 от Общите условия, клиентът
е длъжен да заплаща дължими суми и за дялово разпределение в сроковете и начините,
определени в тях. Съгласно чл. 22, ал.2 от Общите условия, одобрени от КЕВР
м.6.2016г., клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно разпоредбите на чл. 36, ал.1 от ОУ клиентите заплащат цена за услугата
“дялово разпределение”, извършвана от избран от Клиентите Търговец; а според чл. 36, ал.3
редът и начинът на заплащане на услугата “дялово разпределение” се определя от
Продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се
обявява по подходящ начин на Клиентите. Съгласно чл 36, ал.3 от ОУ на Клиентите се
издава документ за платената сума. Т.е. в Общите условия, приложими в облигационните
отношения между страните е предвидено, че слиентите заплащат цената на услугата дялово
разпределение на продавача – т.е. на ищеца по делото, поради което по никакъв начин не
може да се приеме, че е предявено чуждо вземане. Щом тези задължения са уговорени в
договора между страните и не е посочено, че плащането следва да се извърши другиму, а не
на продавача, като страна по него, видно е, че това са вземания, който принадлежат на
продавача – ищеца по делото. Съгласно Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при
спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. Видно е, че съобразно така
цитираните разпоредби, Топлофикация е длъжна да заплаща на Търговеца цена за услугата
дялово разпределение, която възстановява доказани от него пред Топлофикация разходи за
услугата и обоснована норма на възвръщаемост на капитала, съобразно изискванията на ЗЕ
и договора, като преди това клиентите заплащат на продавача стойността на тази услуга.
Размерът на вземанията не е оспорен от ответниците.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответника покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК, поради което акцесорните претенции в тази част – за сумата от 11.77 лв. лихва, се
явяват неоснователни.
Всеки от ответниците дължи половината от установените задължения, предвид
липсата на спор между страните, че са съсобственици на имота при равни права.
По разноските:
Ищецът е направил разноски по делото в размер на общо 275 лв. – 175 лв. заплатена
държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, което съдът следва да определи
съобразно чл. 78 ал.8 ГПК. Съдът определя дължимото по конкретното дело възнаграждение
в размер на 100 лв., предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото. В
заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 75 лв.
На основание чл. 78 ал.1 и ал.8 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски,
съобразно изхода от делото в размер на 211.86 лв. за исковото производство и в размер на
57.78 лв. за заповедното производство.
Ответниците не претендират разноски.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД, че КР. М. АЛ. с ЕГН ********** и Б. М. АЛ. с ЕГН ********** дължат на
„Топлофикация София” ЕАД - гр. София, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. Ястребец № 23 Б разделно – всеки по ½ част от сумите, както
следва: сумата от 338.43 лв. – главница, представляваща стойност на консумирана,
незаплатената топлинна енергия за периода м.03.2018г.-м.04.2020г. вкл., за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ул. Хемус № 29, вх.А, ет.1, ап.1, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението – 19.04.2021г. до окончателното
плащане, сумата от 40.67 лв. – законна лихва за забава, считано от 15.09.2018г.-09.04.2021г.,
сумата от 31.34 лв. – главница за дялово разпределение за периода м.03.2018г.-м.04.2020г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.04.2021г. по ч.гр.д. №
22158/2021г. по описа на СРС, 77 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над уважения
размер до предявения от 431.14 лв. и за периода м.07.2017г.-м.02.2018г., за мораторна лихва
над уважения размер до предявения от 64.89 лв., и за сумата от 5.40 лв. – лихва за забава
плащането на главницата за дялово разпределение за периода 01.05.2018г.-09.04.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК КР. М. АЛ. с ЕГН ********** и Б. М.
АЛ. с ЕГН ********** да заплатят на „Топлофикация София” ЕАД - гр. София разделно –
всеки по ½ от сумата от 211.86 лв., представляваща разноски в настоящото производство и
сумата от 57.78 лв. за разноски в заповедното производство, съразмерно с уважената част
от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца
- дружеството „Техем Сървисис” ЕООД-София.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5