Р Е
Ш Е Н
И Е №
260803
гр. Пловдив, 15.06.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският окръжен
съд, гражданско отделение – осми граждански
състав, в публично заседание
на деветнадесети май, през две
хиляди, двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при секретаря
Елена Димова, като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№736 по описа на ПОС
за 2021г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба с вх.№269182/16.03.2021г депозирана от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ при Министерство на
правосъдието, с адрес: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21, представлявана
от главен директор И. Й., чрез ст. юрк. Т.Ч., против Решение №20 от 12.01.2021 г., постановено по гр. дело № 10617/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII гр. с., с което Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ при Министерство на
правосъдието е осъдена да заплати на П.З.П. с ЕГН-********** *** сумата от
785.01 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 72 часа извънреден
труд, положен през периода от 01.10.2017 г. до 30.06.2019 г., мораторната лихва
върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – 26-то
число на следващия месец до 24.08.2020 г. в размер общо на 146.77 лева, ведно
със законната лихва върху главницата от 25.08.2020 г., окончателното й изплащане, както и
направените разноски за производството по делото в размер на 500 лева, а в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Пловдив –
100 лева държавна такса и 130 лева депозит за ССчЕ.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и необоснованост на решението
и противоречие на същото с материалния закон. Твърди се, че при приложението на
чл. 16а, ал. 2 и ал. 5 и чл. 16е, ал. 1, т. 3, ал. 3 и ал. 4 ППЗИНЗС и с оглед
събраните по делото доказателства, не се установява незаплащане на положен
извънреден труд от ищеца. Твърди се, че на служителя е била осигурявана
законоустановената почивка за хранене при всяко дежурство, като времето за
обедна почивка и почивките за хранене не са работно време. Моли се за отмяна на
решението и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски,
юрисконсултско възнаграждение. Моли да се остави без уважение искането за
присъждане на разноски на другата страна.
Въззиваемата страна П.З.П. с ЕГН-**********, чрез процесуалния представител адв. Н.П., оспорва жалбата като неоснователна
по съображения подробно изложени в отговора. Моли да се потвърди
първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен. Претендира разноски,
съгласно представения списък с направени такива.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:
Жалбата
са подадена в
законния срок, от
страна имаща правен интерес да
обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде
разгледана по същество.
При извършената служебна проверка на
решението съобразно правомощията
си по чл.269,
изр. първо от ГПК, съдът
намира, че същото
е валидно и допустимо.
Предвид горното и
на основание чл.269, изр.2
от ГПК следва
да бъде проверена
правилността на решението единствено по
изложените във възззивната
жалба доводи.
Районен съд – Пловдив е сезиран с иск от П.З.П. за
осъждане на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието за заплащане на възнаграждение за положен
извънреден труд, получен вследствие на неотчетено, но отработено времето за
инструктажи, разводи, отводи, приемате и сдаване на дежурства от ищеца, както
следва – 40 минути извънреден труд за всяко 24-часово дежурство по наряд и 1
час извънреден труд за всяко 12-часово дежурство по охрана на външни постове.
По делото не се спори, че за процесния
период страните са били в служебни правоотношения, по силата на които ищецът е
изпълнявал длъжността надзирател при ответната държавна институция с
местоизпълнение на служебните задължения - Затвора в гр. П., като същия е
полагал труд на смени при 8-, 12- и 24-часови дежурства. Тези обстоятелства се
установяват от приетите от районния съд документи и справки от трудовото досие
на работника.
Установява се от събраните по делото
гласни доказателства на свидетелят П. Ч., служител на ГДИН и полагащ труд в Затвора в
гр. П., които показания съдът кредитира като основани на непосредствени
възприятия, подробни, последователни и кореспондиращи с останалия събран
доказателствен материал, че минималната реална продължителност на едно 24-часово дежурство, започващо в 08,00
часа сутринта, е 24 часа и 40 минути,
тъй като служителите са длъжни да се явят и приготвят за наряд най-късно 10
минути преди дежурството за развод, инструктаж и приемане на стария наряд. Служителите
от стария наряд пък, могат най-рано в 08,30 часа да си тръгна след сдаването на
наряда. По отношение на 12-часовите
дежурства – от 08,00 часа сутринта, респ. 20,00 часа вечерта, които се дават на външни охраняеми постове, служителите
следва да се явят на работа най-късно в 07,30
часа сутринта, респ. 19,30 часа вечерта, за инструктаж, подготовка и транспорт до
болничното заведение, където трябва да са в съответния час. При пристигането на
поста отново има приемане и сдаване на наряд, след което старият надзирател е длъжен да се върне до затвора за доклад и едва в 08,30 часа, респ. 20,30 часа
може да си тръгне от работа. т.е. 12-часовите дежурства на външни охраняеми
постове траят минимум 13 часа.
Установява се от приетата и неоспорена съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като
компетентно изготвена, че при 24-часовите дежурства в затвора и
12-часовите дежурства на външни постове, работното време реално е по-дълго -
съответно с 40 минути поради приемане и предаване на дежурството, и 1 час за развод от и до външните постове и
отчет. Положеният от ищеца и незаплатен от ответника извънреден труд е в общ размер от 72 часа, за който се следва възнаграждение от 785.01 лв. главница и
мораторна лихва от 146.77 лв.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка, въззивният съд направи следните правни изводи:
Уредбата на държавната служба в ГДИН и
териториалните й поделения е регламентирана
в част трета от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража (ППЗИНЗС). Съгласно чл. 18 ППЗИНЗС за неуредените в
част трета на този правилник въпроси за държавната служба в ГДИН и териториалните й
служби се прилагат разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните
работи. В тази връзка по силата на препращането и на основание разпоредбите на
чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 7 ЗМВР е предвидена възможност за полагане
на извънреден труд от служителите на ГДИН, който труд да се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение. Извънреден е трудът, който се полага извън установеното
за служителя работно време и със знанието на неговия работодател. В този смисъл са чл. 143, ал. 1 КТ и чл. 187,
ал. 7 ЗМВР. Съгласно чл. 16а, ал. 2 ППЗИНЗС за дейностите, чието изпълнение изисква
непрекъсваем работeн процес (както е по делото), работното време на държавните
служители в ГДИН и териториалните й служби се организира в 8-, 12- или 24-часови наряди по утвърден
график със заповед на главния директор на ГДИН или на началника на съответната
териториална служба. По силата на чл. 16е, ал. 3 и ал. 4 ППЗИНЗС при 12-часов график на наряд или дежурство се
отчитат и заплащат 12 часа отработено време по ал. 1, а при 24-часов график на наряд или дежурство се
отчитат и заплащат 24 часа отработено време по ал. 1. Съгласно ал. 1 на същия
член отработеното време включва: 1. работните часове в рамките на установеното
редовно работно време; 2. удълженото работно време; 3. времето за инструктаж,
приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство; 4. времето за
физиологични почивки; 5. времето за отдих; 6. времето за хранене; 7. фактически
извършената работа по време на разположение (активен период на разположение в
поделението); 8. времето за провеждане на професионално обучение; и 9. времето
на дежурство. На основание чл. 16е, ал. 2 ППЗИНЗС времето за обедна почивка и
почивките за хранене не са работно време.
С оглед установената по делото
фактическа обстановка, въззивният съд намира, че времето за инструктаж,
приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство, реално не е отчетено
от ответника като отработено от ищеца време, доколкото за всяко 24-часово
дежурство на същия е отчитано и заплащано възнаграждение за предварително
установените по график 24 работни часа. По делото се установи, че всяко 24-часово дежурство
фактически е продължавало 24 часа и 40 минути, като тези минути в повече, представляват отработено време по
смисъла на чл. 16е, ал. 1, т. 3 ППЗИНЗС, а трудът по това време е положен извън
рамките на установения наряд, т.е. представлява извънреден труд. Последният не
е отчетен и не е заплатен от работодателя.
Касаещо 12-часовите дежурства се
установи, че същите фактически продължават 13 часа. Този 1 час в повече се
дължи на времето, необходимо за подготовка и пътуване до и от външния обект, и
сдаването на дежурството, т.е. също представлява отработено време по смисъла на
чл. 16е, ал. 1, т. 3, т. 8 и т. 9 ППЗИНЗС, а трудът, положен през него –
извънреден. Същият отново не е отчитан и заплащан. В тази насока искът се явява
основателен, доколкото допълнителните 40 минути, респ. 1 час, са време, през
което въззиваемият не само е бил на разположение на работодателя, но и
ефективно е изпълнявал служебните си задължения и то извън установеното работно
време, заради което му се дължи възнаграждение за извънреден труд в размера по
чл. 187, ал. 7, изр. 2-ро ЗМВР.
Неоснователно се навеждат твърдения във
въззивната жалба за изключване на почивките за хранене от отработеното време
при дежурствата, с оглед текста на чл. 16е, ал. 2 ППЗИНЗС. При непрекъсваемите
работни процеси се осигурява нормативно определеното време за хранене, което се
включва в работното време, ако работникът или служителят е длъжен да присъства физически на мястото,
определено от работодателя, като тогава
цялото дежурство, включително и неактивната част (време за спане, хранене,
физиологични нужди), се счита за работно време. В този смисъл е съдебната
практика – Тълкувателно решение № 8 от 14.11.2014 г. по т.д. № 8/2013 г. на
ОСГК на ВКС и Решение № 237 от 19.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 781/2014 г., IV
г. о., ГК. Това се извежда и от приложимия закона. Съгласно § 1, т. 5 от ДР на
ППЗИНЗС „Обедна почивка“ или „Почивка за хранене“ е период от време в рамките
на утвърденото работно време, през който служителят не изпълнява служебните си
задължения, а според т. 6 „Време за хранене“ е период от време през наряда,
което ръководителят определя на служителите за хранене, без да бъдат прекъсвани
изпълняваните задължения, и се зачита за отработено време.
Доколкото в конкретният случай се касае за служебни задължения, осъществявани по наряд,
без прекъсване на тяхното изпълнение, то в случая работниците не разполагат с
почивка за хранене, а с време за хранене, което се зачита за отработено време и
се включва в продължителността на съответното дежурство. Това е така, тъй като надзирателите в затвора са непрекъснато на
разположение на прекия си ръководител и не напускат сградата на затвора или на
външния обект през времето за хранене. В аналогичен на настоящите мотиви смисъл
е и практиката на СЕС, видно от постановеното на 09.03.2021 г. решение по дело
C‑344/19.
Мотивиран от гореизложеното предявеният
иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен в пълния предявен
размер. Предвид основателността на вземането за главница, то претенцията за
мораторна лихва, представлявайки акцесорно вземане, също следва да се уважи.
Ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока за заплащане на
възнаграждението за положения извънреден труд, тъй като в рамките на същия не е
изпълнил задължението си да плати това възнаграждение.
Първоинстанционният съд е достигнал до
правилни и законосъобразни изводи, поради което обжалвания акт следва да бъде
потвърден, а жалбата като неоснователна
оставена без уважение.
Предвид изхода на спора, на
въззиваемият следва да бъдат присъдени разноски за един адвокат в размер на 500 лв. съобразно
представените списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие,
представляващ доказателство за заплащане на възнаграждението. Възражението на
жалбоподателя за неприсъждане на разноски на въззиваемия, съдът намира за
неоснователно, с оглед осъществена от
процесуалния представител на въззиваемия
защита пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №20 от 12.01.2021 г., постановено по гр. дело № 10617/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII гр. с.,
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, с адрес: гр. София,
бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21, представлявана от главен директор И. Й., да
заплати на П.З.П. с ЕГН-********** *** сумата от 500
лв. /петстотин лева/, представляващи направени разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: