Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен,
08. 07. 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, тринадесети граждански състав, в открито заседание на двадесет и
първи юни две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря
Наталия Николова, като разгледа докладваното от съдия Светла
Замфирова гр. д. №
2259 по описа за 2019 г, за да се произнесе, взе предвид следното:
В районен съд гр. ***
е постъпила искова молба от М.И.Б., ЕГН **********,
против ***ГР. ***, представлявано от ******, с която е
предявен иск с правно основание чл. 225,
ал. 3 и чл. 224, ал. 1 от КТ и цена на иска 3651 лв.
В срока по чл.131 от ГПК от ответната
страна е депозиран писмен отговор. От името на *** „***" - гр. ***,
представлявано от ***- господин ***, са оспорени по основание и по размер, предявените искове от името на ищцата - М.Б.,
на основание чл. 225, ал. 3 от КТ и чл. 224, ал.1 от КТ, да й бъдат заплатени
обезщетения така, както са посочени в петитума на исковата молба.
За ИЩЕЦА М.И.Б. - редовно призована,
явява се лично и с адв.
А.Д. от ПлАК.
За ОТВЕТНИКА ***„***” - гр.***, редовно
призован, се явява директорът *** и с адв.
***от САК с пълномощно по делото.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.Х.В. – явява се лично.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за
установено следното:
Предявеният иск е по чл.
225, ал. 3 и чл. 224, ал. 1 от КТ. Не
е спорно между страните, че с влязло в сила съдебно решение е отменено уволнението на ищцата и тя
е възстановена на работа.
*** „***" - гр. ***, в качеството
си на ответник в настоящото производство, не дължи заплащане на претендираните по вид обезщетения от ищцата, тъй като не са
налице кумулативно изискуемите от закона за това предпоставки. Освен това,
изложената фактическа обстановка в исковата молба по конкретния казус не
отговаря на действителната такава, като вероятно съвсем целенасочено се
затаяват част от фактите по случая.
Не отговаря на истината и твърдението
на ищцата в исковата молба, че на 31.01.2018 г, ищцата се е явила в ***, за да
подаде писменото си заявление до работодателя
с искане да започне работа при ответника. Не отговаря на истината
твърдяното от ищцата, че работодателят е забранил да приемат заявлението й. Не
отговаря на истината и твърдението, че изрично е било заявено на ищцата ( без
да е посочено изрично от кого), че директорът
на ***отказва да контактува с нея, както и че е забранил да се приемат
документи, подадени от нея.
Невярно е твърдението на ищцата в исковата молба, че
през процесния период - 01.02.2018г. - ***, ищцата е
направила многократни опити - лично и чрез различни куриерски служби да връчи
на ***на ***заявлението си на основание чл. 327,
ал.1, т.12 КТ, за пенсиониране поради придобиване право на пенсия за ОСВ, но
последният отказва да го получи.
Становище относно допустимостта и
основателността на иска по чл. 225, ал. 3 от КТ. Касае се за предявен иск, с
правно основание чл. 225, ал. 3 от КТ, като заедно с това ищцата е направила
искане, съдът да постанови решение, с което да бъде осъдено представляваното от
***- господин *** ***, да й заплати
обезщетение в резултат на недопускането й до работа за периода от 01.02.2018г.
до ***, като се твърди че същата не била допусната от работодателя си да
изпълнява трудовите си функции. Претендира да й бъде заплатено обезщетение в
размер на 3111 лв.
Така предявеният иск е неоснователен по
основание и размер на претенциите, по следните съображения:
Представляваното от ***- господин *** ***
„***" - гр. ***, в качеството си на работодател, не дължи заплащане на претендираното от ищцата обезщетение, тъй като не са налице
кумулативно изискуемите от закона за това предпоставки.
За да са налице достатъчно основания на
ищеца да бъде присъдено обезщетение по реда на чл. 225, ал.3 от КТ, той
следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване, че противоправно не е
допуснат на работата, на която е възстановен от страна на работодателя или длъжностно лице
в предприятието на работника или служителя, като пряка и непосредствена
последица, от което работникът да е претърпял вреда - пропуснатото трудово
възнаграждение.
Недопускане до работа по смисъла на
тази разпоредба има, когато невъзможността работника да изпълнява работата, на
която е възстановен, се дължи на виновно и непозволено действие от страна на
длъжностните лица, които представляват работодателя при изпълнение на
задължението му да допусне работника на предишната работа.
Такова виновно поведение от страна на
работодателя или негови служители, не се твърди от ищцата в исковата молба, а
също така - не е било налице в конкретния случай.
На първо място, не е спорно, че между
страните се е водило предходно дело с предмет: оспорване законосъобразността на
Заповед № РД – 13 - 1300 / 24. 06. 2016 г, издадена от ***на *** ,,***" -
гр. ***, с която е прекратеното трудово правоотношение на ищцата Б..
Образувано е гр. д. №
5855 / 2016 г, по описа на Районен съд -
гр. ***, ГК - VII състав. Първоинстанционният съд е постановил решение, с което е оставил в
сила заповедта за прекратяване трудовото
правоотношение с ищцата Б.. На свой ред, Окръжен съд - *** е отменил първоинстанционното
решение в тази му част и отменил заповедта, като е възстановил Б. на заеманата от нея длъжност до
уволнението.
Не е спорно, че с Определение № 1198 /
22. 12. 2017 г, постановено по гр. д. №
1719 / 2017 г, по описа на ВКС, IV г. о., съдебният състав на ВКС не е допуснал
касационно обжалване на въззивно решение № 42 от 10.
02. 2017 г. по в. гр. дело № 924 / 2016 г. по описа на ***ския
окръжен съд и обжалваната заповед, с която е прекратено трудовото
правоотношение на ищцата Б. е отменена като незаконосъобразна.
С исковата си молба в настоящото
производство, ищцата Б., съвсем целенасочено затаява пред съда, че ответникът
се е възползвал от законовата възможност, като за целта е депозирана молба за
отмяна на съдебното решение, по реда на чл. 303, ал.1, т.1 от ГПК (вх. № 1473 /
01. 02. 2018 г.).
Молбата за отмяна на постановеното
Решение № 42 от 10.02.2017 г. по в. гр.д. N 924 по описа за 2016 г. на ***ския Окръжен съд, ГО, 4 гр. състав е администрирана по
законоустановения ред от Районен съд - ***, включително е заплатена държавна
такса за разглеждането й, на ищцата в настоящото производство е връчен препис,
като същата е дала отговор в законоустановения срок.
Успоредно с това и във връзка с
депозираната молба за отмяна по реда на чл. 303 ГПК, от името на ***е
депозирана молба до ВКС, ГК, за спиране изпълнението на съдебното решение на
Окръжен съд - ***, цитирано по - горе. (вх.
№ 1174 / 02. 02. 2018 г. по
регистъра на ВКС).
На второ място, оспорва твърдението в
исковата молба, че на 31. 01. 2018 г, ищцата
- Б. се е явила в ***, за да подаде писменото си заявление до
работодателя да започне работа.
Ищцата Б. твърди в исковата молба, че
работодателят е забранил да приемат заявлението й, без да посочи изрично от
къде е получила подобна информация и кой точно я е информирал за подобно
намерение на работодателя. Подобни голословни твърдения от страна на ищцата
целят единствено оклеветяване на институцията *** „***" - гр. ***.
В средата на месец февруари 2018 г. в
резултат на извършена проверка в ***от служители на ***- град ***, директорът е
разбрал, че М.Б. е депозирала жалба.
С оглед дадените от закона правомощия, са предоставени на проверяващите цялата административна
преписка по случая с госпожа Б., за запознаване. Отделно от това с изх.
№ РД - 17 - 74 / 16. 02. 2018 г. са дадени
допълнителни обяснения по случая.
Не
е оспорено твърдението на ищцата в
исковата молба, че на 01. 02. 2018 г. се е явила в ***, и е депозирала
заявление, с вх. № РД – 17 -38 / 01. 02. 2018 г. в 08. 35 ч., с което е уведомила
работодателя, че желае да започне работа на длъжност „***".
До
01. 02. 2018 г. директорът на *** „*** " - гр. *** не е уведомен по надлежен ред от съда, че решението
на ОС - ***, с което е отменено уволнението на Б., е влязло в сила.
Още същия ден - 01. 02. 2018 г, след
като се е информирал от заявлението и
приложеното към него съобщение от РС - ***, е депозирал молба за отмяна по реда на чл. 303 от ГПК, чрез
Окръжен съд - *** до Върховния Касационен съд - вх. № 1473 / 01. 02. 2018 г.
Съвсем целенасочено, ищцата Б. пропуска
и факта, че на 12.02.2018г., на електронната поща на *** „***" - гр. *** -
известен в публичното пространство, от нейно име е получен и - мейл, с приложени и подписани от М.Б. и от адвокат А.Д.
документи. Заявлението, изпратено на електронната поща на ***- подписано от М.Б.,
съдържа искане трудовото й правоотношение да бъде прекратено на основание чл.
327, ал. 1, т. 12 от КТ, във връзка с
чл. 69, ал.1 от КСО, без предизвестие
поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от
01.02.2018г.
Във втория документ, изпратен на
електронната поща, подписан от адвокат Д., даваше допълнителна информация,
относно направеното второ искане от името на М.Б., което по своята същност
противоречи на първото депозирано в ***лично на 01.02.2018г.
След направени консултации по
конкретния казус, директорът е уведомен, че не може да предприема какви да е действия
до произнасяне на съдебен състав на ВКС по вече депозирана молба за отмяна.
С оглед изпратените два документа на
електронната поща на ***, е възприето становището, че Б. е променила първоначалното си намерението,
като същата желае считано от 01.02.2018г., трудовото й правоотношение да бъде
прекратено на основание чл. 327, ал.1, т.12 КТ, във връзка с чл. 69, ал.1, КСО,
без предизвестие поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
В този смисъл и, остават безпочвени и
неоснователни твърденията на ищцата Б. в исковата молба, че същата е имала
намерение да бъде възстановена на длъжността *** и да започне да изпълнява
служебните си задължения.
Във връзка с така депозираното второ
заявление от госпожа Б. за прекратяване на трудовото й правоотношение на
основание чл. 327, ал.1, т.12 КТ, във връзка с чл. 69, ал.1, КСО, без
предизвестие поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
е отправено запитване до НОИ - Дирекция
„Пенсии", как да се процедира в
конкретния случай.
С
вх. № РД – 17 – 80
/ 21. 02. 2018 г, е получено писмо,
подписано от ***на Дирекция „Пенсии" - НОИ, с подробни разяснения по
поставените от въпроси, касаещи
придобиването право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от Б., по реда на чл. 69, ал.1 от КСО.
За периода от 12. 02. 2018 г. до 09. 05. 2018 г, Б. не се е явявала лично в *** *** -
гр. ***, за да потвърди намеренията си по второто заявление, което е изпратено
на електронната поща на ***.
Твърдяното от ищцата в исковата молба,
че за периода от 01.02.2018 г. до 09. 05. 2018г. ищцата
е правила многократни опити да депозира заявление с искане трудовото й
правоотношение да бъде прекратено на основание чл. 327, ал.1, т.12 КТ, във
връзка с чл. 69, ал.1, КСО, без предизвестие поради придобиване право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.02.2018, . но работодателят е
отказал да получи същото е неоснователно. Такова заявление е получено на
електронната поща на ***, но ищцата не се е явила лично да потвърди това си
желание, а е искала успоредно с това и да бъде възстановена на длъжността ***.
Налице
са две различни, коренно противоречиви и взаимно изключващи се заявления, с
посочен в текста им една и съща начална датата
- 01. 02. 2018 г. и двете изходящи и подписани от М.Б..
На четвърто място, едва на 09.05.2018
г, в поредно свое заявление, вх. № РД -
17 – 190 / 09. 05. 2018 г. Б. е потвърдила,
че желае трудовото й правоотношение да бъде прекратено на основание чл. 327,
ал.1, т.12 КТ, във връзка с чл. 69, ал.1, КСО, без предизвестие поради
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В тази връзка, още същия ден
директорът на *** *** -
гр. ***,
е издал Заповед №
РД - 13 – 883 / 09. 05. 2018 г, с която в изпълнение
на влязло в сила съдебно решение на ОС - ***,
М.Б. е възстановена на заеманата от нея длъжност ***, считано от датата
на заявлението - ***.
В същия ден е издадена и Заповед № РД
- 13 – 888 / 09. 05. 2018 г, с
която на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ, във връзка с чл. 69, ал.1, КСО,
без предизвестие поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, трудовото правоотношение с госпожа Б. е прекратено.
Твърдението на ищцата Б. в исковата
молба, че не е била допусната от работодателя си да изпълнява трудовите си
функции за процесния период от 01.02.2018г. до ***. не
отговаря на действителната фактическа и правна обстановка по случая. В
конкретния случай, не е налице противоправно
недопускане от страна на работодателя или длъжностно лице в предприятието на
работника или служителя на работата, на която е възстановен. Както сама ищцата Б.
твърди в исковата си молба, това й възстановяване на длъжност от съда е
поредно. За това и същата е запозната достатъчно добре с установения от закона
ред при възстановяване на длъжност от съда, сроковете за това и необходимите
документи, които следва да представи на работодателя.
В ***
*** - гр. *** са установени
правила и норми на поведение - съгласувани с училищното настоятелство. Тези
правила са известни и следва да се спазват, както от страна на ***те,
служителите и помощния персонал, които правила
важат и за ***и посетителите в сградата на ***.
За безопасността и сигурността на ***и ***в
***, както и за осигуряване несмущавано провеждане на ***е въведен пропусквателен режим в сградата и специализиран
видеоконтрол, при спазване разпоредбите на Закона за частната охранителна
дейност. За въведените мерки за безопасност на ***и ***в ***предварително са
уведомени служителите в ***, ***на ***, а същото така са поставени
предупредителни стикери и надписи на и в сградата.
Изключение няма за никого, тъй като
сигурността, здравето и безопасността на ***за времето на престоя им в сградата
на ***стои на първо място.
В този смисъл не е налице твърдяното от ищцата М.Б. противоправно недопускане от страна на работодателя или
длъжностно лице в предприятието на работника или служителя на работата, на
която е възстановен.
Не е налице противоправно
и виновно поведение от страна на работодателя - *** „***" - гр. *** и в
частност неговия директор, тъй като възстановяването е извършено в сроковете и
при спазване изискванията на Кодекса на труда.
Становище относно допустимостта и
основателността на иска по чл. 224, ал. 1 от КТ.
Касае се за предявен иск, с правно
основание чл. 224, ал. 1 от КТ, като заедно с това ищцата е направила искане,
съдът да постанови решение, с което да бъде осъдено ***да й заплати обезщетение
за неползван платен отпуск за периода от
01. 02. 2018 г. до 09. 05. 2018 г, който според ищцата е 13 работни дни,
а дължимото обезщетение е в размер на 540 лв.
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на сумата.
Така предявеният иск по чл. 224, ал. 1 от КТ е неоснователен и
недоказан по основание и размер. Като акцесорен на
главния иск, неоснователен е и искът за присъждане на законна лихва върху
същия.
Правото на работника за обезщетение по
чл. 224, ал. 1 от КТ се поражда при прекратяване на трудовото правоотношение,
ако работникът или служителят не е ползвал полагаемия му се платен годишен
отпуск.
Периодът от уволнението до отмяната му
по съдебен ред и възстановяването на работника на предишната му работа се
признава за трудов стаж, макар да не е съществувало трудово правоотношение -
законова фикция, създадена с разпоредбата на чл. 354, ал. 1 КТ.
През този период работникът реално не престира труд, какъвто е и случаят с ищцата М.Б., и поради
това за нея не възниква право на платен годишен отпуск и не й се дължи
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Това е така, тъй като правото
на платен годишен отпуск е последица от работа по трудово правоотношение, то е
в зависимост от характера и тежестта на работата и има за цел възстановяване на
работната сила. При възстановяване на работника на заеманата преди уволнението
работа, платеният годишен отпуск се определя отново, с оглед на реално
положения труд занапред. В този смисъл е Решение № 948 / 21. 12. 2009 г. на ВКС по гр. д. 63128 / 2008 г., III г. o, ГK.
*** „***" - гр. ***, в качеството
си на ответник в настоящото производство, не дължи заплащане на претендираните по вид обезщетения от ищцата, тъй като не са
налице кумулативно изискуемите от закона за това предпоставки. Освен това,
изложената фактическа обстановка по конкретния казус не отговаря на
действителната такава изложена в исковата молба, като вероятно съвсем
целенасочено се затаяват част от фактите по случая.
Приложени са: Молба за отмяна по реда
на чл. 303 ГПК, с вх. № 1473 / 01. 02.
2018 г. по регистъра на Окръжен съд - ***;
Молба за спиране изпълнението на Решение
№ 42 / 10. 02. 2017 г. по в. гр. д. № 924
/ 2016 г, на Окръжен съд - ***, ГО, 4гр.
състав, с вх. № 1174 / 02. 02. 2018
г, по регистъра на Върховен Касационен съд. писмо, с изх. № РД – 17 – 74 / 16. 02. 2018
г. до ***на „Инспекция по труда" - ***; отговор, с вх. №
РД – 17 – 80 / 21. 02. 2018 г. от
директор на Дирекция „Пенсии" – НОИ на запитване; Уведомление от адвокат А.Д.,
получено на електронната поща на 12. 02. 2018 г.; заявление от М.И.Б., получено
на електронната поща на 12.02.2018 г.;
Ищцата Б. е назначена при ответника
през 1995 г. и основните й функционални
задължения са били да води индивидуални часове на ***- ***. До преди повече от
десет години такива часове били включени в учебния план на паралелки от I до IV
клас, с разширено изучаване на ***. С влизане в сила на нов учебен план за ***от
началния етап на основно образование (I до
4 клас) тези индивидуални часове
преминали под формата на свободно избираема подготовка. През последните четири учебни години такива
учебни часове няма, поради липса на
интерес от страна на ***. В ***не са
налице условия за покриване на пълен норматив от часове по „***" за
четирима ***и. С последваща
Заповед № РД – 13 – 729
/ 01. 03. 2016 г , в пункт № 22 от същата, бройките за щатни длъжности „***"
са намалени от 4 щ. бр. на 3 щ. бр, считано от 02. 03. 2016г. Във връзка със Заповед № РД –
13 – 729 / 01. 03. 2016 г, с която била утвърдената промяна в щатното
разписание на ***за намаляване на бройките за щатни длъжности „***" са
намалени от 4 щ.бр. на 3 щ.бр. и на основание чл.329, ал.1 от Кодекса на труда и директорът в качеството си на работодател се
възползвал от правото си да извърши подбор между всичките 4 бр. ***по *** в ***. В този смисъл неоснователно и недоказано
остава твърдението на ищцата, че не е налице реално съкращаване на щата към
дата 24. 06. 2016 г, тъй като съкращение на щата в ***към посочената в исковата
молба дата, не е предмет на обжалваната заповед. Не отговаря на истината
твърдението на ищцата, че при прекратяване на трудовото правоотношение е
нарушена разпоредбата на чл.329 КТ - ищцата не е запозната да е налице
евентуално извършен подбор, съгласно разпоредбата на чл.329 КТ. Във връзка с извършеното намаляване на
бройките за щатни длъжности „***" са намалени от 4 щ. бр. на 3 щ.
бр, считано от 02. 03. 2016 г, Директорът е издал
Заповед № РД – 13 -1188 / 10. 06. 2016 г, с която е назначена комисия за
извършване на подбор между всичките четири служителя - ***по ***, като
определил състав на комисията и срок за работа й. В тази връзка,
на 07. 03. 2016 г , ищцата М.Б. е получила лично и срещу подпис писмо с изх. №
РД – 17 – 70 / 02. 03. 2016 г , с което е изискано от служителката да представи
информация за наличието или липсата на обстоятелства, във връзка със
специалната закрила на работниците и служителите, по чл. 333 от Кодекса на
труда. Такива писма - запитвания с
идентичен текст са получили лично всички ***и по ***, включително и ищцата. В
указания в писмото срок, ищцата е декларирала, че боледува от ***, за което е представила надлежно
документи. Ведно с това, ищцата се е
позовала на Експертно решение на ТЕЛК № ***г, видно от което е, че ищцата е с 96% намалена работоспособност, с
диагноза заболяване - „***". В
същия документ, предоставен от ищцата в графата под № 14. Противопоказни
условия на труд, изрично е посочено Системни физически усилия, психонервно напрежение. На 13. 06. 2016 г, в изпълнение на
цитираната заповед за извършване на
подбор, комисията е заседавала в пълен състав, като за целта е изготвен надлежно
протокол, в който са отразени решенията на членовете. В изпълнение на чл. 329, ал.1 от КТ, към датата
на извършения подбор, комисията е посочила служителите на длъжност „***",
между които следва да бъде извършван подборът и е определила критерии за оценка им, като
членовете на комисията са се съобразили със законовото изискване, на работа да
останат служителите, които имат по – висока квалификация и работят по - добре. К омисията се е запознала с личните трудови досиета на всичките
4 ***по *** и като са взети предвид индивидуалните професионални качества на
всеки един, както и наличието или липсата на обстоятелства, попадащи под специалната закрила на закона и е
направила своята оценка по предварително зададените критерии. За целта, членовете на комисията са изготвили персонален
оценъчен лист на всеки един от четиримата ***, участващи в подбора и на базата
на оценките, отбелязани за всеки един ***поотделно в персоналния оценъчен лист,
която е и неразделна част от протокола, комисията по подбора е предложила на ***да
бъде съкратена Б., заемаща длъжността „***",
която е получила и сумарно най - нисък брой точки – 76, 75. Назначената комисия за подбор е
извършила своята преценка при стриктно спазване разпоредбата на чл.329, ал.1 КТ, където изрично и публично е посочено
кои са законовите критерии при извършване на подбор: по - висока квалификация и
работят по - добре. Членовете на комисията са изработили критериите за подбор,
като са се съобразили със законовата разпоредба на чл. 329 КТ и ТР № 3 / 16. 01.
2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3 / 2011 г. Това свое
предложение са обективирали в протокол, който е
представен на работодателя с предложение. Твърдението на ищцата, че е налице неправилна преценка на комисията
по подбор е условно и недоказано, без да са посочени конкретни факти в подкрепа
на това твърдение. По отношение
твърдението, че е налице злоупотреба с
право от страна на работодателя, като се позовава на текста на чл. 8, ал. 3 КТ,
съдът е взел под внимание факта, че
ищцата не е посочила по какъв критерий работодателят осъществява дискриминация
спрямо нея, като отрича твърденият от ищцата факт, че работодателят осъществява
злоупотреба с право при извършеният подбор по отношение на ищцата. Твърдението на ищцата, че обжалваната
заповед е издадена в нарушение на чл.10 ал.1 от Наредбата за преподавателската
работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на
народната просвета, не е конкретно. В правомощията на ***на
*** е да определя самостоятелно числеността на персонала и съответно да утвърди
ново / променено щатно разписание,
съобразно утвърдения бюджет. Новото или променено щатно разписание влиза
в сила след утвърждаването му от ***на учебното заведение, като за настъпването
на тази промяна не е необходимо съгласуване с началника на РИО. Във връзка с
направеното от комисията по подбор предложение и декларираните от ищцата
обстоятелства, които попадат в специалната закрила на нормата на чл.333, ал. 1
и ал.2 от КТ и в качеството си на работодател, ответникът с писмо изх. № РД – 17 – 74 / 09 .03. 2016 г.
изпратил запитване до ТЕЛК - гр. *** за мнение, с оглед разпоредбата на чл.333,
ал.2 КТ. В резултат на това, с писмо вх. № РД – 17 – 166 / 19. 04. 2016 г. е
получил експертно решение № 1239 / 12. 04.2016г. на ТЕЛК- I състав, с мнение,
че лицето попада под закрила от уволнение, съгласно разпоредбите на закона. За
целта изпратил запитване и до ***на дирекция „Областна инспекция по труда"
- гр. ***, при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда", с което
било поискано предварително съгласие за прекратяване трудовото правоотношение. Дирекция „Инспекция
по труда" - гр. ***, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда",
е дала предварително разрешение на основание чл.333, т. 2 и т.3 от КТ, във
връзка с чл.328, т.2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с М.И.Б.. Предявените
претенции са неоснователни и недоказани.
Направеното искане за изплащане на обезщетение поради оставане без работа е
неоснователно.
Не
е спорно, че с влязло в сила решение по гр. д. № 175 / 2015 г. по описа на ПлРС,
е била отменена като незаконосъобразна Заповед № РД – 13 – 325 / 25. 11. 2014 г.
и възстановена ищцата на заеманата преди уволнението
длъжност „***“ при ***- *** със
Заповед № РД – 13 – 707 / 01. 03. 2016 г, при спазване на 14 дневния
срок. Представено е и ДС № РД – 12 – 707 / 01. 03. 2016 г. към ТД № 16 / 01. 09.
1998 г. Определено е основно месечно трудово възнаграждение в размер на 625 лв.
Не се спори между страните, че
трудовото правоотношение на ищцата по делото с ответника е прекратено със
Заповед № РД – 13 – 1300 / 24. 06. 2016 г, считано от 24.06.2016г. на основание чл.328, ал.1, т.2, поради
съкращение в щата, след извършен подбор.
Установява се от Заповед № РД – 13 – 728
/ 01. 03. 2016 г., издадена от ***на ответното ***, че във връзка с
възстановяването ва М.Б. на заеманата преди уволнението
длъжност, е увеличена щатната численост на длъжността“***“ от 3 на 4 щатни бройки.
Установява се от Заповед № РД – 13 – 729
/ 02. 03. 2016 г., издадена от ***на ответното ***, че във връзка с
недостатъчния брой часове по *** за 2015 / 2016 г. е намалена щатната численост на длъжността“***“
от 4 на 3 щатни бройки.
Не се спори между страните и се
установява от ЕР 2783 / 147 / 11. 09. 13 г , че на ищцата е определена трайно намалена работоспособност 96 % без чужда помощ поради ***, ****** ***за
срок от три години. Посочено е, че поративопоказни
условия на труд са системни физически усилия, психонервно
напрежение. Може да работи като ***.
Установява се от Писмо № РД – 17 – 70 /
02. 03. 2016 г., че от ищцата е изискана информация, дали попада под предварителната закрила на чл.333 КТ, в резултат на което ищцата ***Б. е посочила с писмо № РД – 17 – 97
/ 08. 03. 2016г., че е ***и страда от ***, като приложение са посочени
медицински документи, удостоверяващи твърдените обстоятелства.
Установява се от извършената
кореспонденция между ответника и ТЕЛК, че е отправено запитване с писмо изх. № РД
– 17 – 74 / 09. 03. 2016 г , с оглед разпоредбата на чл.33, ал.2 от КП и е
получен отговор вх. № РД – 17
– 166 / 19. 04. 2016 г, че М.Б. попада под закрилата на чл.333 КТ.
Видно от Писмо изх. № 16244920 / 15. 06.
2016г. е
поискано предварително съгласие от ИТ, във връзка с казуса на ищцата. Представено
е писмо № 16199582 / 21. 06. 2016 г. от
Дирекция “Инспекция по труда“, като е дадено предварително съгласие за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата М.Б. с ответното ***.
Установява се от Заповед № РД – 13
– 1188 / 10. 06. 2016 г., издадена от ***на ответното ***, че е назначена комисия за извършване на
подбор на ***те по ***. Заповядано е подборът да бъде извършен съобразно
критериите на чл.329, ал.1 КТ.
Видно е от Протокол от 13. 06. 2016 г,
че комисията по подбора е извършила същия измежду ***те на длъжност „***“: ***,
***, М. Б. и ***. Посочени са критериите на чл. 329, ал.1 от КТ - на работа да останат служителите,
които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Детайлизирани са
критериите и е поставена съответна тежест, в точки, на елементите от
квалификацията на включените в подбора лица, както и за изпълнението на
трудовите задължения. Направен е извод, след съставяне на персонални оценъчни
листи за всеки един от ***те, като с най – нисък бр. точки е ищцата. С оглед на
това е предложено да бъде прекратено трудовото правоотношение с М.Б. поради
съкращение в щата. От персоналния оценъчен лист на М.Б. се установява, че
комисията по подбора е дала нула точки
само за ПКС, тъй като липсва документ за това обстоятелство и максимум
брой точки по другите показатели.
Установява се от декларация и
представен оригинал за виждане на трудова книжка,че М.Б. не е реализирала
доходи от трудово правоотношение след прекратяването на трудовото й
правоотношение с ответника по делото от 24.06.2016г. до датата на съдебното
заседание.
При така установеното от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно Тълкувателно решение № 3 / 16.
01. 2012 г. на ВКС по т. д. № 3 / 2011
г. на ОСГК на ВКС точното прилагане на закона, към което е насочен съдебният
контрол за законосъобразност, не се изчерпва с констатиране на формалното
прилагане на критериите по чл. 329, ал.1 от КТ, а обхваща проверката на
приетите от работодателя и оспорени от работника/служителя оценки по същите
критерии. Като преценява обосноваността на оценките по чл. 329, ал.1 от КТ,
съдът решава дали правото на подбор е осъществено съобразно установения правен
режим. Критериите по чл. 329, ал.1 от КТ имат обективни признаци и тяхното
спазване може да бъде установено с всички доказателствени
средства по ГПК. Доказването на неговото извършване, включването в подбора на
всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното
съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените
професионални качества и квалификация (подготовка) на работника/служителя с
оглед на възложената работа, e допустимо с всички доказателствени
средства. При упражняване на правото на подбор преценката на показателите по
чл. 329, ал.1 от КТ не е субективна - безусловно основана на лични представи,
формирани от непосредствени възприятия на субекта на работодателска
компетентност и от общо познаване на всички трудови функции, а е преценка по
законосъобразност, изразяваща се в съответствие на приетите от работодателя
показатели по законовоустановените критерии с
действителните качества на работника или служителя, обоснована със събрана за
участниците в подбора информация.
В настоящия случай при работодателя
работят още трима служители на длъжността "***" и един служител на длъжност "***, начален
етап на *** /1 - 4 клас/“, който има специалност начална училищна педагогика по
***. Това вменява в задължение на работодателя преди да извърши уволнението да
проведе задължителен подбор между всички лица, заемащи засегнатата от
съкращението длъжност при спазване на критериите, посочени в чл. 329 КТ. В тази
хипотеза правото на подбор става част от правото на уволнение, тъй като то не
може да се упражни, без да се извърши подбор (Решение № 103 от 1 1.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 243/2011 г., III г. о).
Неизпълнението на това задължение води до незаконосъобразност на уволнението. Когато
подборът се извършва поради намаляване на обема на работата или съкращаване на
щата, работодателят е задължен да извърши преценка на трудовите качества на
работниците, изпълняващи идентични трудови функции. Преценката дали трудовите
функции са идентични се извършва с оглед естеството на възложената работа,
поради което изводът за идентичност не може да се изведе нито само от
наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на трудовите
задължения по длъжностна характеристика. Една и съща длъжност, в зависимост от
предмета на дейност на работодателя може да има различни трудови функции;
възможно е и работодателят да е променил наименованието на длъжността,
запазвайки естеството на основната трудова функция. В длъжностната
характеристика работодателят определя трудовите задължения за съответната
длъжност, но съдържанието на тези трудови задължения следва от естеството на
работата. Едни и същи трудови задължения могат да имат различно съдържание,
отнесени към различни трудови функции - така задължението за изготвяне на
документи; за ремонт на поверените ***; за спазване на правилата за безопасност
на труда и пр., могат да съдържат същностни различия в зависимост от
съответната длъжност; от предмет на дейност и организацията на предприятието.
Именно поради това, при преценката за
идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на
работата; от свойствените задължения за длъжността - от това има ли съществена
разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената
работа за длъжността./ Решение № 7 от 1.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 954 / 2009
г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК/.
В подбора са включени всички лица осъществяващи
идентични трудови функции. Относно ***И.,
видно от решение № 496 / 22. 10. 2015г. на ПОС по идентичен казус между
страните по предходното уволнение, е
посочено, че заема различна длъжност от включените в подбора лица, поради и
което правилно не следва да участва в подбора.
В изпълнение на чл.329, ал.1 от КТ,
към датата на извършения подбор - 13.06.2016г., комисията е посочила
служителите на длъжност „***“, между които следва да бъде извършван подбора и е
определила критерии за оценката им, като членовете на комисията са се
съобразили със законовото изискване, на работа да останат служителите, които
имат по-висока квалификация и работят по-добре. Комисията се е запознала с
личните трудови досиета на всичките 4 ***по *** и като са взети предвид
индивидуалните професионални качества на всеки един поотделно, както и
наличието или липсата на обстоятелства, попадащи под специалната закрила на
закона и е направила своята оценка по предварително зададените критерии. За
целта, членовете на комисията са изготвили персонален оценъчен лист на всеки
един от четиримата ***, участващи в подбора. Квалификацията на работника или
служителя е най - общо съвкупността от знания и умения. В нея се включват не
само знанията и уменията, придобити чрез образование, но и опитът, придобит в
резултат на трудовия и професионалния стаж.(в този смисъл е Решение № 201 / 19.
06. 2012 г. на ВКС по гр.д. № 757 / 2011 г., IV г.о.). По законовия критерий
квалификация, комисията е съобразила притежаваното от служителите образование,
като на всички четирима участници в подбора е поставена оценка от 5 т, тъй като
всички притежават еднаква образователно квалификационна степен.
Съгласно разпоредбите на ЗНП (отм.),
ППЗНП(отм.) и Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на
професионална квалификация „***“, ***те са длъжни да повишават своята
професионална квалификация. В системата на ***, ***те повишават своята
професионална квалификация, като това се удостоверява с придобиване на
професионално - квалификационни степени (ПКС). Установи се, че ищцата Б. не
притежава ПКС, за разлика от останалите трима служители - участници в подбора - за това и по този
показател тя е получила оценка 0 т.
Съдът приема, че стажът не се явява
основен критерий при извършване на подбора, а е следвало да се съобрази със
обективно заложените в закона критерии, което е и сторил. Упражняването на
подбора е насочено към определена цел - да е в интерес на работата и към
конкретно посочени резултати - да останат на работа тези, които имот по –
висока квалификация и работят по- добре. По отношение законовия критерии: кой
от служителите работи по - добре, служителите участвали в подбора са получили
еднакви оценки, за всеки един подкритерии по отделно.
Комисията е извършила оценка на цялостната работа на ***те по ***, като са
взети предвид нивото на изпълнение на служебните задължения, планиране, организиране
и провеждане на УВП и т.н. Преценката на комисията за всеки един служител,
участващ в подбора е обективна, и съответства на действителните качества на
служителите. (В този смисъл е решение № 174 / 15. 07. 2013 г. на ВКС по гр.д. №
1357 / 2012 г .). На базата на оценките, отбелязани за всеки един ***поотделно
в персоналния оценъчен лист, която е и неразделна част от протокола, комисията
по подбора е предложила на ***да бъде съкратена ищцата Б., заемаща длъжността „***”,
която е получила и сумарно най-нисък брой точки.
Предвид горното, предявеният иск по чл.344, ал.1 от КТ е
отхвърлен
като неоснователен и недоказан. За да
бъде уважен искът за обезщетение за времето, през което работникът или служителят
е останал без работа поради незаконно уволнение, е необходимо кумулативното наличие на две
предпоставки. Първата е уволнението да е
признато за незаконно и заповедта за уволнение – отменена като незаконна.
Втората – работникът или служителят да е останал без работа поради незаконното
уволнение, т.е. да е налице причинна връзка между оставането без работа и
брутното трудово възнаграждение, което работникът или служителят е получавал от
предишната работа през месеца, предхождащ незаконното уволнение.
От приложените декларации и от представена за виждане в с.з. трудова
книжка е било установено, че ищцата не е
получавала трудов доход, което не е оспорено от ответника.
Не са налице са условията по чл. 224,
ал. 1 КТ за пораждане правото на ищеца за обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск. Съгласно чл. 224, ал. 2 КТ обезщетението се изчислява по реда
на чл. 177 от КТ към деня на прекратяване на трудовото правоотношение.
Последната цитирана норма предвижда като основа за изчисляването полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния
календарен месец, предхождащ ползването на отпуска - в случая прекратяването на
трудовото правоотношение, през който са отработени най - малко 10 работни дни.
Съгласно §. 1 от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения в
брутното трудово възнаграждение по чл. 177 от КТ и чл. 228 от КТ се включват
наред с основното трудово възнаграждение за отработеното време и допълнителните
възнаграждения с постоянен характер, определени с КТД и/или Вътрешните правила
за работната заплата.
С оглед изложената фактическа и правна
обстановка по случая, след като се
запозна с направените възражения и
приложените писмени доказателства, съдът намира, че следва да постанови съдебно решение, с което да остави без уважение предявените искове с правно основание на основание чл. 225, ал.3 от КТ и чл. 224, ал.1 от КТ, на ищцата Б. да бъдат заплатени обезщетения, така
както са посочени в петитума на исковата молба, за
периода от 01.02.2018г. до ***., като неоснователни и недоказани.
По
изложените съображения, ***ският районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от М.И.Б.,
ЕГН **********, съдебен адрес ***. ***, чрез адв. А.Д.,
против ***ГР. ***, представлявано от ******, адрес гр. ***, ул. *** ***, с
правно основание чл. 225, ал. 3 и чл.
224, ал. 1 от КТ и цена на иска 3651
лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, М.И.Б., ЕГН **********,***. ***,
чрез адв. А.Д., ДА ЗАПЛАТИ
в полза на Пл РС, деловодните разноски по
делото в размер на 150 лв. за държавна такса и 100 лв. за възнаграждение
на вещо лице.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, М.И.Б., ЕГН **********,***. ***, чрез адв. А.Д., ДА ЗАПЛАТИ на ***ГР. ***, представлявано от ******, адрес гр. ***, ул. *** ***, разноските по делото в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: