Р
Е Ш Е Н
И Е
№ …………../………………2022г., гр.Варна.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
- ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни 2022г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ДИМИТРОВА
ВАСИЛ
ПЕЛОВСКИ
при участието на секретаря Камелия Александрова
и прокурора С.И.,
като разгледа докладваното от с-я Желязкова КАНД № 1252/2022г.
по описа на съда, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „З.С.Г. “ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ № 30,
представлявано от управителя Б.И.Я., против Решение № 518/15.04.2022г.
на ВРС, постановено по АНД
№ 41/2022г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № 23-0001368/09.09.2021г. на Главен инспектор в отдел
„Контрол“ в РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с
което за нарушение на чл.91в, т.2,
пр.2 от ЗАвПр и на основание чл.104, ал.7 от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/
на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв.
В касационната жалба и в уточнение към същата, подадено
чрез пълномощник-адв.Н.Я., се твърди, че решението на ВРС е незаконосъобразно,
като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и при
неправилно приложение на материалния закон, както и че е необосновано.
Конкретно се сочи, че: 1.Съдът не е съобразил, че в
административнонаказателното производство /АНП/ не е изследвано дали
информацията е била извлечена, за да бъде съхранена, съответно за да е налице
невъзможност да бъде отказана за предоставяне, което е един от съставомерните
признаци на нарушението. Не са взети предвид наведените в тази връзка твърдения
и представени доказателства, че трудовото правоотношение с водача е прекратено,
поради неявяването му на работа и със същия дружеството няма контакт, респ. и
достъп до картата му; 2.Оспорват се изводите на съда за яснота на повдигнатото
обвинение. Излага се, че разпоредбата на чл.104 ал.7 от ЗАвтП съдържа две
хипотези, които са различни по фактически състав, поради което и липсата на
конкретно описание води до нарушаване правото на защита. Отделно се твърди и
това, че описаните в процесното НП факти, не осъществяват нито една от тези
хипотези, тъй като посоченото деяние „не представя“ не сред възможните форми на
изпълнително деяние; 3.Неправилно е определена датата на нарушението, доколкото
както е приел и въззивния съд същата следва да е 26.05.2021г., когато изтича
7-дневния срок за представяне на исканата информация. Сочи се, че това е
самостоятелно основание за незаконосъобразност на НП, но не е обсъдено от съда.
На изложените основания се моли отмяна на въззивното
решение и постановяване на друго, с което да се отмени НП. Претендира се
присъждане на съдебно-деловодни разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба – Главен инспектор в
Отдел Контрол“ в РД „Автомобилна администрация“ – Варна, редовно призован, не
се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.
Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност
на жалбата. Счита, че решението е постановено при спазване на процесуалните
правила и закона и няма основание за неговата отмяна.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. По
нейната основателност съдът съобрази следното:
Производството пред районния съд е образувано по жалба
на „З.С.Г. “ ЕООД,
против гореописаното НП, с което е ангажирана административно-наказателната му отговорност за нарушение по чл.91в,
т.2, предл.2
от ЗАвПр,
като му е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 на основание чл.104, ал.7 от ЗАвПр. За да се произнесе
по спора въззивният съд е приел от фактическа страна, че при извършена комплексна проверка на дейността на „З.С.Г. “ ЕООД от служители към ОО “АА”
Варна, е установено, че превозвачът е лицензиран за извършване на обществен
превоз на товари. От същия, с покана изх.№ 82-00-51-801/05.05.2021г. била
изискана информация на магнитен носител, извлечена от дигиталната карта на
водачите, един от които бил и Г. Р. А.. Определен бил 7-дневен срок за
подготвяне на документите. Поканата била получена на 17.05.2021г. Част от
изисканата информация постъпила в РД “АА“, за което бил съставен приемо -
предавателен протокол от 31.05.2021г. Сред постъпилата информация не била
такава на магнитен носител, извлечена от дигиталната карта на водача А..За
установеното на дружеството бил съставен АУАН, срещу който проверяваното лице
възразило, че е в невъзможност да се снабди с информацията, тъй като А. спрял
да ходи на работа, поради което е бил уволнен, а дигиталната карта е останала в
него. Информацията от същата му е била поискана писмено, но лицето не е
осъществило контакт.
Административнонаказващият орган /АНО/ като възприел
описаната фактическа обстановка и дадената правна квалификация в акта, а
наведените срещу него възражения за неоснователни, издал процесното НП.
Въззивният съд е приел, че описаната по делото фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства – писмени такива приобщени с
административнонаказателната преписка и допълнително събрани в хода на съдебното
производство свидетелски показания на свид. Б.И.-
актосъставител, които e кредитирал.
В решението си съдът е изложил мотиви, че АНП
е проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН; същото е
започнало въз основа редовно съставен АУАН, издаден от компетентен орган; НП е
мотивирано; съставено е от компетентен орган, в законоустановения по чл.34 от ЗАНН срок; отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН.
ВРС е направил пълно описание на приложимата
нормативна уредба и е счел, че установената по делото фактическа обстановка,
отнесена към същата безспорно установява, че деянието, за което е санкционирано
дружеството, съставлява нарушение, доколкото „З.С.Г. “ ЕООД, имащо качеството
на превозвач, не е предоставило в нормативно установения и указан му срок
всички необходими за проверката данни, а именно - информация, извлечена от
паметта на дигитална карта на водача А., за периода от
01.06.2020г.-15.04.2021г., през който същият е извършвал международен превоз на
товари.
По възраженията на жалбоподателя въззивният
съд е изложил в мотивите, че от описаното в АУАН и НП изпълнително деяние –
непредоставяне на поискана информация на магнитен носител, става ясно, че АНО е
имал предвид втората форма на изпълнително деяние по чл.104 ал.7 от ЗАвтП, а
имнно - отказ за предоставянето на информация на контролните органи. Посочил е,
че не е необходимо този отказ да е непременно изричен. В този смисъл е направил
извод, че действието може да се изрази и в мълчаливото бездействие на
превозвача да предостави поисканите данни, като при това АНО не е необходимо да
изследва и доказва причините на отказа. Съдът е приел за неоснователно и
възражението, че в поканата не е посочен срок за изпълнение. Посочил е, че в
същата е даден седмодневен такъв, който изтича на 25.05.2021г., като от
следващия ден - 26.05.2021г. дружеството вече е в нарушение. Доколкото обаче
част от изисканата информация е предоставена на 31.05.2021г., правилно АНО е
приел същата за дата на нарушението.
Настоящата инстанция намира оспореното решение за
неправилно като постановено както при допуснато съществено процесуално
нарушение, така и поради нарушение на материалния закон. Въпреки пространно
изложените теоретични мотиви, съдът е пропуснал да се произнесе по възражението
на жалбоподателя за причините поради които не е могъл да предостави исканата от
проверяващите органи информация, конкретно за водача А.. В преписката се
съдържат редица доказателства, подкрепящи твърдението на наказаното лице, за
уволнението на този водач, липсата на контакт със същия, както и положените
усилия да се изиска от водача информация от картата му. Тези документи са
надлежно описани от съда, но не са обсъдени. Не е ясно дали съдът ги кредитира
и съответно ако да – дали отсъствието, респ. уволнението на А., е станало в
рамките на 28 дневния срок по чл.38 от Наредба № Н-3/07.04.2009г., след
последното извличане на информация и в този смисъл да се прецени дали изобщо
има нарушение.
Въпреки това, съдът намира, че не следва да връща делото
за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като противно на
възприетото от въззивния съд, още при постановяване на процесното НП са
допуснати пороци, които не могат да бъдат санирани в съдебното производство. НП
е издадено в нарушение на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН,
поради следното:
С
обжалваното НП е наложено административно наказание на основание чл.104, ал.7
ЗАвП за извършено нарушение по чл. чл.91в, т.2 от ЗАвП.
Съгласно чл.91в,
т.2 от ЗАвтП превозвачите, ръководителите на
предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да
съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за
проверка от контролните органи: информацията, извлечена от паметта на
дигиталния тахограф и от картата на водача.
На основание чл.104, ал.7 от
ЗАвтП - на превозвач или на лице по
чл.12б, ал.1, извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват
тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф
или картата на водача за период 365 дни или отказват да ги
предоставят за проверка от контролните органи, се налага имуществена
санкция 2 000 лв.
Изпълнителното деяние, съгласно описанието в НП, е непредоставяне на контролните органи
на информация, извлечена от картата на конкретен водач. Такова деяние не е
предвидено сред хипотезите на чл.104, ал.7
ЗАвП. Изпълнителните
деяния в двете хипотези, които са уредени в чл.104, ал.7 от
ЗАвП се различават по
своя фактически състав, поради което и
следва да са описани пълно и точно
фактите и обстоятелствата, които определят едно
деяние като съставомерно по цитираната разпоредба. Волята на АНО следва да е
ясна и недвусмислена. Недопустимо е съдът да извлича от фактите по делото каква
евентуално е същата. Основателно е и наведеното в жалбата възражение, че в
случая фактите в НП не осъществяват нито една от хипотезите
на чл.104, ал.7 от
ЗАвП поради липса на
съставомерни елементи в описанието на деянието. От описанието в НП не става ясно съхранена ли е
информацията, за чието непредставяне е наказано дружеството или е налице отказ
от страна на дружеството да я предостави.
Порокът - неяснота, непълнота и непрецизност
в словесното описание и правна квалификация на извършеното е винаги съществен,
тъй като внася неопределеност в обвинението, предмет на АУАН и НП и нарушава
правото на защита на посочения извършител. Процесуалният пропуск е съществен,
защото в хода на съдебното следствие не могат да се установяват факти, с които
да се допълва административнонаказателното обвинение. Съдът не разполага с
правомощията да внася съществено изменение в описанието на нарушението, като го
попълва или коригира.
Внимание заслужава и фактът, че с поканата
дружеството е уведомено, че ако не представи за проверка документи, свързани с
превозната дейност, носи административнонаказателна отговорност по реда на чл.97
ал.1 от ЗАвтП. Имено тази норма съдържа в себе си изпълнителното деяние „не
представи за проверка..“, описано в процесното НП. Т.е. независимо от
дадените в поканата указания и описано деяние, осъществяващо състав на друго
нарушение, с процесното НП е повдигнато обвинение и е наложена санкция по реда
на чл.104 ал.7 от ЗАвтП. Ето защо, следва да се направи извод, че процесното НП
е постановено и при неправилно приложение на материалния закон, поради
неправилна квалификация на деянието.
Като е приел, че АНО е издал НП при спазване на
процесуалните норми и на материалния закон, въззивният съд е постановил едно
незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. На отмяна подлежи и
потвърденото с него НП.
За пълнота на изложението, с оглед
поддържаните от касатора възражения, следва да се посочи, че въззивният съд
правилно е определил датата на нарушението, като е обвързал същата с датата на
Приемо –предавателния протокол от 31.05.2021г.,
доколкото даденият в поканата 7-дневен срок не е за представяне, а за
„подготовка“ на документи.
С оглед изхода на делото и направеното своевременно
искане от страна на процесуалния представител на касатора за присъждане на
разноски, съдът намира същото за основателно. На осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр.
чл.143, ал.1 от АПК от АПК на касатора се дължи сумата от 370 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение, уговорено в Договор за правна защита
и съдействие от 03.05.2022г. и платено в брой.
Воден от горното и на осн. чл.221 ал.2 изр.1 предл.2 от АПК вр. чл.63в
от ЗАНН, съдебният
състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Решение № 518/15.04.2022г. по АНД
№ 41/2022г. по описа на на ВРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0001368/09.09.2021г.
на Главен инспектор в отдел
„Контрол“ в РД „Автомобилна администрация“ гр.Варна, с
което на „З.С.Г. “ ЕООД, ЕИК **, със седалище
и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ № 30, представлявано от
управителя Б.И.Я., за нарушение на
чл.91в, т.2, пр.2 от ЗАвПр и на основание чл.104, ал.7 от ЗАвтП е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
да заплати в полза на на „З.С.Г. “ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ № 30,
представлявано от управителя Б.И.Я., съдебно-деловодни
разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 370 /триста и седемдесет/
лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.