№ 574
гр. София, 13.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
засеД.е на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Николай Николов
Членове:С. Б. Русева
Михаела П. Михова
при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова
като разгледа докладваното от С. Б. Русева Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20251100601376 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
Инициирано е от подадената от подс.Й. Д. Б., чрез адв. С. К. – нейн
служебен защитник, въззивна жалба срещу Присъда на СРС № 20118343 от
15.03.2024г., постановена по НЧХД № 5626/21г., по описа на СРС, НО, 108
състав, с която подсъдимата е призната за виновна в това, че:
На 16.02.2021г., в гр.София, приписала престъпление на частния
тъжител С. Г. Б., чрез изразите: „През 2000та година имаше блудствени
действия със С.Г., която беше на 14г ученичка в сградата, в която е и
спортният клуб“, като клеветата е извършена по друг начин - чрез изпращане
на електронно писмо от електронна поща *************@***.** до
електронните пощи на „Сдружение българска конфедерация по кикбокс и
муай-тай", представлявано от Г.Д. – престъпление по чл.148,ал.2,вр. с
ал.1,т.2,пр.2,вр. с чл.147,ал.1 НК, поради което и на основание чл.378,ал.4,т.1
НПК, вр. с чл.78а,ал.1 НК, СРС, НО, 108 състав я е освободил от наказателна
отговорност, налагайки й административно наказание „Глоба“ в размер на
1 200 /хиляда и двеста/ лева, като на основание чл.304 от НПК, я е оправдал да
е извършила деянието и чрез изпращане на електронното писмо до
електронните пощи на Спортен клуб по кик-бокс и муай-тай „ЦСКА“,
представлявано от И.В. и Сдружение „Спортен клуб“Френдс“,
представлявано от Д.Т., както и за това, чрез изразите: „С. е човек с
изключително грозно минало, непристойно поведение, нисък морал и
извратено сексуално влечение към непълнолетни момичета.“ да е разгласила,
за частния тъжител С. Г. Б., неистински позорни обстоятелства.
1
Във въззивната жалба срещу присъдата, с която подс. Б. е призната за
виновна в извършване на престъпление по чл. 148, ал.2, вр. с чл. 147, ал.1 от
НК и е освободена от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „Глоба“, на основание чл.78а от НК, се навеждат доводи, че
атакувания първоинстанционен акт е незаконосъобразен, неправилен и
необоснован, като молбата е СГС да го отмени и да постанови присъда, с
която Б. да бъде призната за невинна и оправдана по повдигнатото й
обвинение, а в алтернативност – СГС да намали размера на наложеното й
административно наказание „Глоба“, тъй като размерът на наложената й глоба
не отговаря на финансовото състояние на подсъдимата.
В допълнението към въззивната жалба, изготвено след запознаване на
жалбоподателката й и защитникът й с мотивите на атакуваната присъда, се
твърди, че неправилно, от фактическа страна, е установеното от СРС, че на
16.02.2021г., подс.Й. Д. Б. е изпратила, от личната си електронна поща -
„dbahchevanova@ abv.bg“, електронно писмо и така е разгласила, за частния
тъжител С. Г. Б., в гр. София, неистински позорни обстоятелства, чрез
изразите „През 2000та година имаше блудствени действия със С.Г., която беше
на 14г., ученичка в сградата, в която е и спортния клуб“, като клеветата е
извършена „по друг начин“ - чрез изпращане на електронно писмо от
електронна поща „dbahchevanova@ abv.bg“ до електронните пощи на
„Сдружение на българска федерация по кикбокс и муай - тай“,
представлявано от Г.Д., Спортен клуб по кикбокс и муай - тай „ЦСКА“,
представлявано от И.В. и сдружение „Спортен клуб „Френдс“ ,
представлявано от Д.Т. - престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.2, пр.2, вр.
чл.147, ал.1 от НК, по следните съображения:
От анализа на събраните писмени и гласни доказателства по делото, не
се установява авторът на текста на писмото да е подс.Б., тъй като законът
придава значение на подписан саморъчно документ само на този електронен
документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл.13,ал.4
ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят, в отношенията помежду си, да
придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен.
Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на
подписания писмен документ, като, ако се касае за частен документ, той се
ползва с такава сила, само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК), а в
случай, че това авторство бъде оспорено, тежестта за доказване истинността
на документа се разпределя съобразно специалното правило на чл.193 ГПК.
Според подсъдимата и защитата й, след като писмото, изпратено чрез
електронна поща (e-mail), е електронен документ, то представлява електронно
изявление. Следователно, всеки имейл следва да бъде подписан с КЕП.
Неподписаният с КЕП e-mail, не може да бъде валидно електронно изявление,
което да породи необходимите процесуални последици, тъй като няма
изискуемата от закона форма. КЕП на документ, изпратен с имейл цели да
удостовери авторството на изявлението (формална доказателствена сила),
установяване на съгласието на автора с извършеното изявление, като
установява и времето на подписване. Подписът и изявлението са неразривно
обективирани върху един носител и по този начин се създава сигурност, че
волята на автора е именно тази, доколкото и докъдето авторът се е подписал.
Простото изписване на две имена не може да се приеме, че е с материална
доказателствена тежест, че изявлението е направено от дадено лице - в
конкретния случай от подс. Б..
Предвид горното, подсъдимата и защитата й не са съгласни, че
получаване на електронно писмо с подател, изписан с две имена, дори и
съвпадащи с тези на подсъдимата, водят до категоричен извод, че авторството
на изявленията, съдържащи се в писмото са именно на подс.Б..
2
В жалбата се твърди още и, че първата съдебна инстанция неправилно е
анализирала свидетелските показания на свидетелите И.В. и Д.Т., като считат,
че от показанията на последните не могат да се установят конкретни факти, от
които да се изведат правни изводи.
Не са удовлетворени и от мотивите към атакуваната присъда, тъй като от
тях не става ясно защо СРС се е доверил на приетите по реда на чл.283 от
НПК писмени доказателства и защо е приел, „…че са обективни, достоверни
и в преимуществената си част са създадени за цели, извън процеса“. Считат за
неправилно и възприето от съда, че от представеното от тъжителя извлечение
на процесния имейл се установяват съществени за предмета на доказване по
делото обстоятелства, а именно: неговото съдържание, адресати, дата и час на
изпращането му.
Считат за неправилни изводите на първия съд относно авторството на
процесния документ и поради следното:
Представената справка „извлечение от „Нет Инфо“АД“ съдържа данни
за заявление за регистрация на абонат в платформата на „abv.bg“ с
потребителско име “dbahсhevanova”. Според защитата и подсъдимата,
незаконосъобразни са изводите на СРС, че справката съдържа данни, които
потребителят е предоставил при регистрацията си на 01.07.2010г. и, които
данни съвпадат с тези на подс. Б. - име, пол, населено място и страна на
произход, телефонен номер, датата и месец на раждане, тъй като не може по
категоричен начин да се установи, кое е било точно лицето ползващо имейл-
адреса, а не са събирани и категорични доказателства за установяване на IP-
адреса, както и, че този адрес и съответното устройство се полза от подс. Б..
Считат и, че дори и да са били събрани такива доказателства, те сами по себе
си също не биха могли да доведат до категоричен извод, че именно
подсъдимата е автор на процесното електронно писмо, тъй като всеки имейл-
адрес може да се ползва и от трето лице, разполагащо с парола за достъп, още
повече, че по делото няма съдебно-техническа експертиза, а всички правни
изводи относно авторството на процесния документ се обосновават именно на
справката от „Нет инфо" АД.
Подсъдимата и защитата не са съгласни и с анализа, направен от
първоинстанционния съд, на свидетелските показания на св. В., на базата на
които, СРС е приел за установено авторството на процесното електронно
писмо, тъй като намират показанията му за „изключително несвързани“ и,
представящи вътрешното субективно възприятие на свидетеля, поради което и
не могат да служат за установяване на факти по делото.
В съдебното засеД.е, пред въззивната инстанция, подс. Б. не се явява,
като защитата й заявява, че следва да се даде ход на делото. СГС, като приема,
че подсъдимата е знаела за часа и датата на съдебното засеД.е, тъй като е
упълномощила нови защитници за него и те са се явили в съдебната зала,
уведомени за съдебното засеД.е от подсъдимата, е приел, че тя е била
надлежно уведомена за датата и часът на засеД.ето пред СГС,поради което е и
дал ход на делото.
Частният тъжител и повереникът му - адв. Н., редовно призовани, също
не се явяват в засеД.ето пред въззивната инстанция.
СГС е счел, че за изясняване обективната истина по делото, не се налага
да се проведе въззивно съдебно следствие.
В съдебно засеД.е, защитата на подс. Б. в лицето на адвокатите Д. и
Г., поддържа въззивната жалба с изложените в нея и допълнението към нея
съображения, като считат, че атакуваната присъда е неправилна и
3
незаконосъобразна, акцентират върху обстоятелството, че авторството на
престъплението, в което е била обвинена Б., е останало недоказано, поради
което молят въззивният съд да я признае за невинна в извършване на
деянието, за което е обвинена и да я оправдае или, в алтернативност – ако СГС
я признае за виновна, да намали размера на наложеното й административно
наказание „Глоба“.
Считат още, че деянието на Б. не е съставомерно за престъпление по
чл.147 НК и, че не е доказана субективната му страна.
СГС, в настоящия въззивен състав, след като обсъди становищата на
страните, доказателствата по делото и, в рамките на пределите на проверката
по чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Производството по НЧХД № 5626/2021 г., по описа на СРС, НО, 108
състав, е образувано въз основа на депозирана от страна на С. Г. Б., чрез
повереника му адв. И. Н., частна тъжба. С нея е повдигнато обвинение срещу
подс.Й. Д. Б. с ЕГН: **********, за това, че:
На 16.02.2021г., в гр. София, е разгласила, за частния тъжител С. Г. Б.,
неистински позорни обстоятелства, чрез изразите: „С. е човек с изключително
грозно минало, непристойно поведение, нисък морал и извратено сексуално
влечение към непълнолетни момичета.“ и му приписала престъпление чрез
изразите: „През 2000та година имаше блудствени действия със С.Г., която
беше на 14г ученичка в сградата, в която е и спортният клуб“, като клеветата е
извършена по друг начин - чрез изпращане на електронно писмо от
електронна поща *************@***.** до електронните пощи на
„Сдружение българска конфедерация по кикбокс и муай-тай", представлявано
от Г.Д., спортен клуб по кик-бокс и муай-тай „ЦСКА“, представлявано от И.В.
и сдружение спортен клуб „Френдс“, представлявано от Д.Т. - престъпление
по чл. 148, ал.2 вр. ал. 1, т. 2, пр.2 вр. чл. 147, ал.1 НК.
По делото, СРС не е приел за съвместно разглеждане предявеният от
тъжителя срещу подсъдимата граждански иск за сумата от 5 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие
на деянието - предмет на тъжбата.
Доколкото обвинението спрямо Б. не е за тежко престъпление, то пред
първата инстанция, делото е разгледано в отсъствие на подсъдимата и с
участие на неин служебен защитник.
4
СГС, намери, че първата съдебна инстанция правилно е установила
фактическа обстановка по делото, която накратко ще упомене:
Подсъдима е Й. Д. Б. с ЕГН: **********, родена на **** г. в с. Синдел,
общ. Аврен, българка, българска гражданка, с адрес: гр. Варна, ул. ****,
неосъждана и неосвобождавана от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по чл. 78а от НК, с добри характеристични данни.
Частният тъжител С. Б. и подсъдимата Й. Б. са бивши съпрузи, като в
миналото двамата живеели съвместно в град Варна, където били основали
спортен клуб „Йорк“, в който се повеждали занимания, свързани с бойните
изкуства „кик-бокс" и „муай- тай“, като и фитнес- занимания и боди билдинг.
Към 2017 г., частният тъжител и подсъдимата били окончателно
разделени, като след раздялата си с Б., частният тъжител се преместил да
живее в гр. София, където основал сдружение „Спортен клуб „Б. файт
академи“, едновременно работейки и като треньор по кик-бокс и муай- тай на
деца в спортен клуб „ЦСКА“, чийто председател бил свидетелят И.В..
В периода от време - от 01.03.2020 г. до 31.12.2020 г., тъжителят бил
треньор по муай -тай към сдружение „Българска конфедерация по кик- бокс и
муай- тай“ /БККБМТ/.
На 16.02.2021 г., в 11:16 часа, подсъдимата Й. Б. изпратила, от личната си
електронна поща - „dbahchevanova@ abv.bg“, имейл до електронната поща
на сдружение „Българска конфедерация по кик- бокс и муай- тай“-
*******@***.**, чрез която електронна поща оперирал председателят на
БККБМТ - свидетелят Г.Д., както и до електронните пощи на останалите
членове на УС с електронни адреси *************@***.**,
***************@*******.***, ********@***.**,
*************@***.**, *******@****.** и *****@***.**, със следното
съдържание: „ДО УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКА
КОНФЕДЕРАЦИЯ ПО КИКБОКС И МУАЙ ТАЙ
УВАЖАЕМИ ГОСПОДА ЧЛЕНОВЕ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА
БЪЛГАРСКА КОНФЕДЕРАЦИЯ ПО КИКБОКС И МУАЙ ТАЙ
Обръщам се с молба да бъде извършена проверка на документите на СК
„Б. файт академи“ с председател С. Б., който е ваш колега и член на
управителния съвет към настоящия момент. Намерих имейлите ви от вашия
5
сайт и пиша на всеки един от вас, за да съм сигурна, че ще получите писмото
ми.
Като дългогодишен член на СК „Йорк" установих, че през 2019г. уж се е
състояло събрание на което е гласувано моето изключване от клуба и
преименуването му.
Искам да ви обърна внимание, че аз съм в този клуб от основаването му
през 1999г. и имам имущество, което е лично мое, вложени финансови
средства и съм заинтересована какво се случи с тях и защо съм отстранена без
да съм била уведомявана за подобно нещо и никой по никакъв начин не се е
свързвал с мен да присъствам на засеД.е на общото събрание на клуба.
Изказвам съмненията си относно спазването на процедурите по свикване на
общо събрание съгласно устава на клуба и легитимността на действията от
страна на С. Б.. Моля да бъде извършена проверка кога, къде и кой е
присъствал на това събрание, както и да се проверят подписите на всички
присъствали. Прилагам и снимка на поканата за събранието и присъствения
списък със съмнителните подписи.
С. Б. неведнъж си е позволявал да разписва членовете на клуба и не бих
се учудила ако представи и документ, в който самата аз уж съм се разписала
или съм се отказала от нещо.
През 2019та година е попълнил декларация по закона за счетоводството,
в която декларира че през 2018та година сдружението не е извършвало
дейност по смисъла на §1, т. 30 от допълнителните разпоредби на закона за
счетоводството. Това разбира се не е истина. Клубът си функционираше
нормално и се явяваше на състезания. Още през 2018г. ми бе ограничен
достъпа до спортната зала, в която се намира и моето имущество. По този
повод вече съм се обърнала към полицията.
Искам също така да ви съобщя, че постоянно през 2020г. на адреса ми
идваха писма от колекторски фирми за неизплатени негови задължения.
Позволявал си е да заплашва мен и сина ми по телефона да не се занимаваме с
него. В публичното пространство и социалните мрежи не веднъж си е
позволявал да клевети мен и федерацията, която представлявам и да уронва
престижа ми в качеството ми на национален треньор и известен състезател
към БФКФ.
С. е човек с изключително грозно минало, непристойно поведение,
6
нисък морал и извратено сексуално влечение към непълнолетни момичета.
Петното, което остави върху мен и моите близки никога няма да бъде
заличено. През 2000 та година имаше блудствени действия със С.Г., която
беше на 14 години ученичка в сградата, в която е и спортния клуб. Живееше
точно до залата в бл. 3, ет.6. По този повод се стигна дори до съд, защото бях
потърпевша и ми беше запалена колата от приятеля на С. - И. Р..
Смятам, че това ако излезе в медиите ще повлияе негативно на вашата
организация, защото такъв човек с нисък морал и извратено сексуално
влечение не би трябвало да има какъвто и да е достъп до деца в качеството си
на треньор. Ако той продължи да ме тормози ще се обърна и чрез моя адвокат
към полицията и ще потърся всички медии.
С Уважение:
/Д. Б./
Й. Б.“.
След получаване на посоченото електронно писмо, същото било
препратено и до електронната поща на свидетеля Д.Т., който се запознал с
него, а скрийншот на част от електронното писмо бил изпратен и на свидетеля
И.В..
По повод получения от Българската конфедерация по кик-бокс и муай -
тай имейл от Й. Б., на 25.02.2021 г., на засеД.е на Управителния съвет, било
взето решение да се извърши проверка на обстоятелства, касаещи
организационното състояние и спортната дейност на СК „Б. файт академи“,
като за целта била назначена временна комисия, която да изготви доклад за
получените резултати. Нарочната комисия изискала, от тъжителя С. Б., в
качеството му на председател на спортен клуб „Б. файт академи“, да
представи документи и информация, но тъжителя отказал да го изпълни, не
намирайки правно основание, на което да му се изискват такива документи и
информация от комисията. След отказа на тъжителя да представи
документите и информацията, последващи действия от страна на комисията
или на управителния съвет на БККБМТ не били предприети срещу тъжителя
Б..
С. Б. счел, че с гореописаните действия подсъдимата е извършила
спрямо него престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия,
7
поради което и подал тъжба до Софийски районен съд. Въз основа на
последната е образувано наказателното производство пред първата инстанция
– НЧХД №
5626/2021 г., по описа на СРС, НО, 108 състав, делото е разгледано и по него е
постановена атакуваната Присъда на СРС № 20118343 от 15.03.2024г.,
постановена по НЧХД № 5626/21г.
Настоящият състав на СГС се солидаризира с първата инстанция по
отношение на посочените гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, въз основа на които СРС е установил приетата фактическа
обстановка, а именно: показанията на свидетелите И.Г.В., Д.О.Т., Г.Г.Д.,
В.С.В., електронно писмо до ръководството на БККБМТ, граждански договор
№ 3 от 01.03.2020 г., устав на ЮЛНЦ Спортен клуб „Б. файт академи“ - Варна,
удостоверение за актуално състояние на Сдружения „Спортен Клуб Френдс“ и
„Спортен клуб кикбокс и муай тай ЦСКА“, справки от БККБМТ, протокол от
25.02.2021 г. от засеД.е на УС на БККБМТ, искане за представяне на
документи и отговор по него, удостоверение за завършена специализация от
Национална спортна академия „Васил Левски“, справка за съдимост и
характеристика на Й. Б., справка от Районна прокуратура - Варна, справка от
„Нет Инфо“ ЕАД относно регистрация на електронна поща и препис-
извлечение от заявление за регистрация на нов абонат, както и заключението
на изготвената съдебно-медицинска експертиза и медицински документи на
подсъдимата.
Въззивния съдебен състав намира и, че СРС, за да изведе фактическата
обстановка по делото, е направил задълбочен, прецизен и верен анализ и
съпоставка на събраните доказателства и доказателствени средства.
СГС се съгласява и с решението на първата инстанция да кредитира
показанията на св. Г.Д. – Председател на Българска конфедерация по кик-бокс
и муай-тай, досежно включените в предмета на доказване факти, касещи
процесното електронно писмо, въпреки влошените отношения между Д. и
тъжителят, чийто показания са изключително важни за установяване на
обективната истина по делото. Свидетелят Д., в качеството си на председател
на БККБМТ, е лицето, което оперира с имейла на БККБМТ - ******@***.** и
същият сочи, че е проверявал входящата поща ежедневно - сутрин и вечер,
като потвърждава получаването на процесното електронно писмо на
8
електронната поща на Конфедерацията с посочен подател Й. Б., както и, че то
е било адресирано до всички членове на управителния съвет и пресъздава
съдържанието му. Св. Д. е заявил и, че е чул слух, според който Б. е имал
сексуални отношения с непълнолетно момиче, чийто брат е запалил
автомобила на Б.и, но правилно СРС е счел, че слуховете не могат да бъдат
източник на достоверна информация, на базата на която да се приеме за
доказано твърдението в електронното писмо за извършени блудствени
действия от страна на тъжителя с негова ученичка, а и св. Д. не излага
никакви по-конкретни данни в тази насока, напротив – свидетелят заявява, че
в периода, в който е тренирал в залата на Б.и, не е забелязал тъжителят да
прави сексуални намеци на състезателите или да е било видимо, че има
сексуални отношения с някои от тях.
Свидетелите И.В. и Д.Т., които са в близки отношения с частния
тъжител, в показанията си пред първата инстанция, са изразили много
положително мнение за него, изтъквайки високите му професионални
качества. Всеки от свидетелите е разказал пред СРС за начина, по който е
узнал за изпратения имейл - свидетелят В. сочи, че скрийншот на част от
полученото, на имейла на БККБМТ, електронно писмо е бил качен в група за
комуникация, в която той е участвал, а свидетелят Т. сочи, че имейлът му е бил
препратен от имейла на БККБМТ -******@***.**.
Правилно СРС се е кредитирал приетите от него, по реда на чл. 283 от
НПК, писмени доказателства, считайки ги за обективни, достоверни и в
преимуществената си част създадени за цели извън процеса.
И СРС и СГС кредитират представеното от тъжителя извлечение от
процесния имейл, тъй като от него се установяват съществени за предмета на
доказване по делото обстоятелства – съдържанието му и неговите адресати,
датата и часът на изпращането му. Видно от изпратеното писмо, същото е
било адресирано до няколко различни имейл- адреса, администрирани от
членовете на УС на БККБМТ, сред които и този, ползван от председателя на
Конфедерацията - свидетеля Д. /******@***.**/. Получаването му на адрес
*******@***.** е било потвърдено от свидетеля Д.. Видно от представеното
извлечение, имейлът съдържа и инкриминираните с тъжбата изрази: „С. е
човек с изключително грозно минало, непристойно поведение, нисък морал и
извратено сексуално влечение към непълнолетни момичета“,както и: „през
9
2000-та година имаше блудствени действия със С.Г., която беше на 14 години
ученичка в сградата, в която е спортния клуб“.
За да формира изводите си относно авторството на процесния имейл,
СРС правилно е кредитирал, представеното от „Нет Инфо“ АД, извлечение от
заявление за регистрация на абонат в платформата „abv.bg“ с потребителско
име „dbahchevanova“, тъй като в него действително се съдържат данните,
които потребителят е предоставил при регистрацията на 01.07.2010 г. и, които
данни съвпадат с тези на подсъдимата - нейното име, пол, населеното място и
страната на произход, телефонен номер, датата и месеца на раждането й. В
този смисъл, напълно неоснователно е възражението на защитата и
подсъдимата относно неправилността на решението на СРС да кредитира,
представеното от „Нет Инфо“ АД, извлечение.
Правилна е и преценката на СРС да се довери на представените от
Българската конфедерация по кик-бокс и муай- тай писмени документи и най-
вече на този, удостоверяващ факта на взетото решение за назначаването на
временна нарочна комисия, която да извърши проверка на председателствания
от частния тъжител спортен клуб, нейния персонален състав, възложените й
задачи, изисканите от Б. документи и неговия отказ да ги представи на
проверяващите.
От получените от Районна прокуратура - Варна справки пък, СРС е
установил липсата на повдигнати обвинения по неприключили наказателни
производства срещу частния тъжител, както и на постъпили жалби за
извършени блудствени действия с пострадало лице С.Г..
От приетите по първоинстанционното дело справки за съдимост, за СРС
са станали известни обстоятелствата, че подсъдимата не е осъждана и не е
освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
Въз основа на правилно изведената фактическа обстановка, СРС е
направил верният правен извод, подкрепен и от настоящата въззивна
инстанция, че подсъдимата Й. Д. Б. е осъществила, от обективна и субективна
страна, състава на престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл.
147, ал. 1 от НК.
Клеветата е престъпление, при което деецът довежда до знанието на
поне едно трето лице обстоятелства, които са позорни за другиго. За
10
обективната съставомерност на деянието е необходимо разгласените
обстоятелства да са позорящи, петнящи честта и доброто име на този, за
когото се отнасят (недостойни от гледище на общоприетите морални
разбирания и, предизвикващи еднозначна негативна оценка от страна на
обществото). Правната теория и съдебната практика трайно приемат, че
позорното обстоятелство е твърдение на дееца за съществуването на
определен факт, който се отнася до укоримо от гледище на морала поведение
на пострадалия и, който е от естество да накърни доброто му име в
обществото. Приписването на неизвършено престъпление е частен случай на
разгласяване на неистински позорни обстоятелства, като за да е налице
приписване на престъпление, същото следва да бъде достатъчно
конкретизирано. Разгласяването, като форма на изпълнително деяние, изисква
неистинските позорни обстоятелства да бъдат доведени до знание на поне
едно трето лице извън дееца и тъжителя. Изисква се изложените факти да не
отговарят на истината, в противен случай извършеното деяние ще се яви
несъставомерно и за поведението си деецът няма да носи наказателна
отговорност, тъй като законодателят, в разпоредбата на чл. 147, ал. 2 от НК, е
предвидил деецът да не се наказва, ако бъде доказана истинността на
разгласеното позорящо обстоятелство или приписано престъпление, в който
смисъл е и разрешението на Върховния съд в ТР № 12/1971 г.
Престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от
НК представлява квалифициран случай на клевета и изисква позорните
обстоятелства да бъдат разгласени „по друг начин“, като правилно СРС е
приел, че изпращането им по електронната поща, чрез електронно писмо, е
именно такъв „друг начин“, доколкото се визира средство за разпространение
на данни в електронна среда, при създаване на възможност за възприемането
им от по-широк кръг лица.
От обективна страна и СРС и настоящият състав на СГС намират, че в
процесния случай безспорно е установено, че на 16.02.2021 г., подсъдимата Й.
Д. Б. е изпратила, от имейл „*************@***.**“ до електронната поща на
сдружение „Българската конфедерация по кикбокс и муай тай“ *******@***.**
/и до всички членове на управителния съвет / електронно писмо, чрез
съдържанието на което е приписала на частния тъжител С. Б. неизвършено в
действителност от престъпление. В изпратеното електронно писмо се
съдържат изразите: „С. е човек с изключително грозно минало, непристойно
11
поведение, нисък морал и извратено сексуално влечение към непълнолетни
момичета“, както и: „През 2000- та година имаше блудствени действия със
“
С.Г., която беше на 14 години ученичка в сградата, в която е спортния клуб.
Правилно СРС е приел за несъстоятелно възражението на адв. К., че не
е доказано електронно писмо с посочените изрази изобщо да е било
изпращано и получавано, респ. някой да се е запознавал с неговото
съдържание, тъй като от показанията на свидетеля Г.Д. се установява
получаването на писмото на електронната поща на сдружение „Българската
конфедерация по кикбокс и муай тай“, както и факта, че той се е запознал със
съдържанието му, което е обсъдил и с друг член на УС - адв. Ш., а в
приобщените по делото копия на протокол от засеД.е на УС на „Българска
конфедерация по кик- бокс и муай- тай“ и писмо до С. Б. с искане за
представяне на документи от нарочна комисия се цитира изрично процесното
електронно писмо, датата на получаването му, автора и съдържанието му, т.е.
липсва и най-малко съмнение, че процесното електронно писмо е било
изпратено от подс. Б. и получено на електронната поща на сдружение
„Българската конфедерация по кикбокс и муай тай“, както и, че съдържанието
му е установено по несъмнен начин от представеното извлечение.
По делото не са събрани никакви доказателства, на инкриминираната
дата, някой друг да е изпратил процесния имейл от електронната поща на
подс.Б.. Няма и никаква житейска логика в твърденията на защитата, че това
може да е направил самият тъжител, който да се самоуличава и да
разпространява в професиналната си среда нелицеприятни твърдения за себе
си, нито пък са събрани доказателства в тази насока.
На базата на всичко горе посочено, правилно и резонно
първоинстанционният съд е приел, че от събраните доказателства по делото
безспорно се е установило, че именно подсъдимата Й. Б. е изпратила
процесното електронно писмо от своята електронна поща
„dbahchevanova@abv. bg" до електронната поща на председателя на УС на
БККБМТ с адрес: „*******@***.**“ /а така също и до електронните поще на
още 6 /шест/ лица - членове на УС на БККБМТ/. Първоинстанционния съд е
приел, че авторството на деянието се установява, не само от персоналното
обозначение в края на електронното писмо сочещо поименно подсъдимата, но
и от посочените данни при регистриране на потребителския профил
12
„*************@***.**“ в платформата „abv.bg“ – извод, който се споделя и
от настоящата въззивна инстанция,по следните съображения:
Безспорно е доказано, че този електронен адрес е бил регистриран в
системите на платформата „abv.bg“ още през 2010 г., много преди изпращане
на процесното електронно писмо, т.е. не може да се приеме, че електронната
поща е била създадена, за да бъде използвана за злепоставяне и мнимо
изобличаване на подсъдимата Б.. Видно от справката от „Нет Инфо“ АД -
дружеството, което е собственик на платформата „abv.bg“, при регистриране
на електронния адрес „dbahchevanova@abv. bg" са посочени данни,
съответстващи на тези на подсъдимата - посочено е име „Д. Б.“, дата на
раждане „19.08.“ /съвпадаща с тази на подсъдимата/, населено място „Варна“,
а през 2015 г. е добавен и телефонен номер „****“, на който подсъдимата е
призовавана за участие по делото пред първата съдебна инстанция през 2022г.,
2023г. и 2024 г. Посоченото на азбука „Латиница“ име „Д.“, в българския
език, традиционно се използва за съкращаване и за „галено“ наименоване на
лица с името „Й.“ и „Й.“, още повече, че именно така, самата подсъдимата се е
самонарекла в края на процесния имейл – „Д. Б.“, а в характеристиката й,
дадена от Я. Б. /вероятно лице, което добре я познава и регулярно контактува с
нея, така че я наименова с „галеното“ име, с което тя е свикнала да я наричат
приятелите й и по-близките й познати/, подсъдимата е неколкократно
наречена „Д.“. Посоченият електронен адрес е бил с активен статус и към
момента на проверката, с отразено последно влизане в него - на 06.03.2024г.
Очевидно е, че този електронен адрес е действителен, реално съществуващ, не
е съставен, за да бъде изпратено едно-единствено писмо, а напротив, 3/три/
години след изпращане на процесното електронно писмо, неговият ползвател
все още има достъп до него и на практика го достъпва и ползва регулярно.
Правилно е постъпил първоинстанционния съд и, като е приел за
несъстоятелни и недоказани твърденията на защитника, че стационарният
компютър, намиращ се в сградата на спортния клуб, основан от подсъдимата и
частния тъжител, е останал във владение на последния и, тъй като той е знаел
паролата за достъп до имейла на подсъдимата, именно самият тъжител е
изпратил процесния имейл, по следните съображения:
Ирелевантно е обстоятелството в чие владение е бил останал посочения
компютър при раздялата на подсъдимата и частния тъжител, доколкото не е
13
било установено в хода на делото от кое точно електронно устройство е
изпратен процесният имейл, а дори и действително електронната поща на
подсъдимата да е била ползвана от много лица - служители в клуба и частния
тъжител за уреждане на състезания, както сочи свидетеля В., то е напълно
житейски нелогично, след раздялата на тъжителя и подсъдимата през 2017 г.,
особено, ако, както тя твърди, действително е била изгонена от клуба /както е
и според св.В./,тъй като при така влошените отношения с тъжителя,
немислимо е подс.Б. да не е предприела действия по смяна на паролата за
достъп до електронната си поща.
Както вече беше посочено, престъпният състав на клеветата може да
бъде изпълнен с осъществяването на две форми на изпълнително деяние –
„разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за другиго“ или
„приписване на престъпление, което лицето не е извършило“. Доколкото
частното обвинение обхваща и двете разновидности на престъплението,
правилното изясняване на обстоятелствата по делото налага тяхното
диференцирано разглеждане.
И СРС и настоящият състав на СГС приемат, че чрез изпращането на
електронното писмо от 16.02.2021г., съдържащо изразите: „През 2000-та
година имаше блудствени действия със С.Г., която беше на 14 години ученичка
в сградата, в която е спортния клуб“, отнесени към тъжителя, подсъдимата е
приписала на частния тъжител Б. неизвършено от него в действителност
престъпление. Тази форма на изпълнително деяние се осъществява чрез
довеждане на твърдения до знанието на трети лица, че пострадалият е
извършил конкретно престъпление, което той в действителност не е извършил.
Това е особен случай на разгласяване на позорно обстоятелство, при който се
засягат честта и достойнството на пострадалия, като се навеждат твърдения за
негови престъпни прояви, които обаче не отговарят на реално произтеклото в
действителността.
В настоящия случай, безспорно описаното в имейла поведение
съответства по своите фактически параметри на престъпление от раздел
„Разврат“ на глава II от НК, а именно -“блудство“, т.е. подс.Б. е визирала
инкриминирано деяние и то такова с относително висока степен на
обществена опасност и силно укоримо от гледна точка на морала в
обществото, още повече, че се твърди, че е осъществено срещу лице на 14
14
години. Подсъдимата е описала обстоятелствено визираното от нея поведение
на частния тъжител, конкретизирайки пространствените и времевите му
параметри, като дори е индивидуализирала и пострадалото лице, което
недвусмислено сочи на твърдение за конкретно осъществен престъпен състав
от страна на тъжителя.
В хода на производството пред първата инстанция обаче е останало
недоказано извършването на каквито и да било блудствени действия от страна
на частния тъжител С. Б. спрямо посоченото непълнолетно лице С.Г. /или,
което и да е друго лице/, т.е. не е била установена истинността на изложените
в процесния имейл твърдения за позорящи обстоятелства или приписвано
престъпление, като от представената от Районна прокуратура-Варна справка е
видно, че за извършени от него каквито и да било престъпни действия, срещу
тъжителя С. Б., не са повдигани обвинения, нито са подавани жалби срещу
него.
Клеветата е резултатно престъпление, като за довършеността му е
нужно твърденията за позорящите обстоятелства или приписаното
престъпление от страна на дееца да са доведени до знанието на поне едно
трето лице,извън самия извършител и тъжителя, което в случая е налице -
свидетеля Г.Д. е заявил в показанията си, че ежедневно проверява
електронната поща, чрез която оперира Конфедерацията и потвърждава, че
лично е прочел изпратения имейл с подател Й. Б..
От обективна страна е налице и квалифициращият признак на чл. 148, ал.
2, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НК, доколкото клеветата е разпространена „по друг
начин“ - чрез изпращане на електронно писмо до електронната поща
bulkick@abv. bg на Конфедерацията, до която достъп има свидетелят Д..
Действително, инкриминираните изрази, вписани в процесното
електронно писмо, изпратено до членовете на УС на „Българска
конфедерация по кик- бокс и муай тай“, ако са били целенасочено изпратени
единствено с искане за извършване на проверка на документите на СК „Б.
файт академи“ и подаването на сигнали за нередности, направено с цел
извършване на проверка от компетентния за това орган, изключват
субективната страна на престъплението по чл. 147 от НК, т.е. целта лицето, за
което се отнася сигнала да бъде оклеветено. В случая обаче, в електронното
писмо, изпратено от подсъдимата, освен твърдения, свързани с дейността на
15
спортния клуб, председателстван от тъжителя С. Б., се съдържат и твърдения,
свързани с извършено престъпление – „блудство“ от негова страна, по които
твърдения с категоричност членовете на УС на „Българска конфедерация по
кик- бокс и муай тай“ не са компетентни да извършат проверка или
разследване и това е ноторно известно обстоятелство /тъй като разследвания
за престъпления извършват прокуратурата и разследващите органи/ и няма
как подс.Б. да не го е знаела, тъй като такова познание е присъщо дори и на
децата, както и на неособено образовани и осведомени хора. Тоест,
инкриминираните твърдения, за извършени през 2000 година от тъжителя
блудствени действия с непълнолетна ученичка в сградата на спортния клуб, не
могат да бъдат възприети като твърдения, изнесени пред членовете на УС на
БККБМТ с цел проверка на тяхната истинност, тъй като е ноторно известно,
че това не е от тяхната компетентност, а напротив, същите са доведени до
знанието на тези лица именно с цел уронване на честта и доброто име на
частния тъжител, още повече, че е направено в професионалните спортни
среди, където той е най- обществено известен и има авторитет и популярност
и моралните щети за него биха били най-съществени.
И според СРС и според СГС, при извършване на престъплението,
подсъдимата е действала с „пряк“ умисъл – в съзнанието й е имало представи
за противоправния характер на деянието й, както и конкретни представи за
неистинността на изложените от нея твърдения относно приписаното на Б.
престъпление „блудство“, като пряко е целяла по този начин да го злепостави
пред колектива в работната му среда и да изгради негативна обществена
оценка за неговите професионални, морални и етични качества. В съзнанието
на подс. Б. е имало и представи, че върши горното „по друг начин“ , а именно
изпращайки процесното електронно писмо от своята електронна поща
„*************@***.**" до електронната поща на председателя на УС на
БККБМТ с адрес „*******@***.**“.
Наред с приписването на неизвършено престъпление, подсъдимата е
предадена на съд и за това, че е разгласила неистински позорни обстоятелства
за тъжителя в цитираното вече електронно писмо, чрез изразите: „С. е човек с
изключително грозно минало, непристойно поведение, нисък морал и
извратено сексуално влечение към непълнолетни момичета“.
Правилни са разсъжденията на СРС, както и цитираната от него съдебна
16
практика в насока, че при тази форма на изпълнително деяние на
престъплението „клевета“, извършителят разгласява за някого позорни
обстоятелства, отнасящи се до морално укоримо и неприемливо от гладна
точка на общоприетото поведение на лицето, за което се отнасят твърденията.
Общи съждения, умозаключения, мнения и предположения, които не
съдържат конкретни факти и деяния на дадено лице, което да се счете
засегнато от тях, не могат да изпълнят състава на престъплението „клевета“ –
така е и според Решение № 210 от 24.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 572/2013 г.,
III н. о., НК на ВКС. Извън обхвата на клеветата остават случаите, в които
деецът просто изказва свое мнение, субективна оценка или извод, изразяващи
негово лично становище, доколкото в тези случаи става въпрос за
упражняване на конституционно закрепени права, а отделно от това,
верността на личното мнение не подлежи на доказване. Ето защо,
изразяването на личното мнение, дори и да е негативно, за тъжителя, не
осъществява състав на престъпление по чл. 147, ал.1 НК.
И според СРС и според настоящия състав на СГС, чрез изразите: „С. е
човек с изключително грозно минало, непристойно поведение, нисък морал и
извратено сексуално влечение към непълнолетни момичета“, подсъдимата не
е изложила твърдения, за недопустимо поведение на тъжителя, нито е
посочила конкретно негово поведение, което е морално укоримо. Чрез
твърденията за „грозно минало“, „нисък морал“ и „извратено сексуално
влечение към непълнолетни момичета“, подс. Б. е изразила своето лично
негативно мнение и негативна субективна оценка за тъжителя. И според двете
съдебни инстанции използваните от подс.Б. фрази не могат да се приемат за
клеветнически, тъй като се касае за оценъчни съждения, разкриващи
отрицателното й отношение към бившия й съпруг, след прекратяване на брака
им и последвалите от това неуредици и влошени отношения между тях.
Определянето на миналото на едно лице като „грозно“, моралът му като
„нисък“, а поведението му, като „непристойно“, несъмнено е проява на
субективна негативна оценка. Тези твърдения не покриват фактическия състав
на престъплението „клевета“, доколкото не вменяват ясно определени факти, а
изразяват негативното субективно мнение и оценка на подсъдимата за
личността на бившия й съпруг. Определянето на сексуално влечение към лица
от противоположния пол /непълнолетни момичета/ като „извратено“ също
представлява изцяло лична негативна субективна оценка на подс. Б..
17
По изложените съображения и СРС и настоящият състав на СГС,
приемат, че употребените изрази: „С. е човек с изключително грозно минало,
непристойно поведение, нисък морал и извратено сексуално влечение към
непълнолетни момичета“ не представляват твърдения за осъществени от него
морално укорими действия, а изразяват личното негативно мнение на
подсъдимата Б. за личността на тъжителя и са обективно несъставомерни за
престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НК, осъществено чрез
тези изрази, поради което и първата инстанция е признала подс. Б. за невинна
и я е оправдала, чрез тези изрази, тя да е разгласила, за частния тъжител Б.,
неистински позорни обстоятелства – извод напълно споделен и от въззивната
инстанция.
СРС е намерил, че подсъдимата следва да бъде призната за невинна по
повдигнатото й обвинение за това, да е извършила деянието и чрез изпращане
на електронното писмо до електронните пощи на спортен клуб по кик-бокс и
муай -тай „ЦСКА“, представлявано от св.И.В., и сдружение спортен клуб
„Френдс“, представлявано от св.Д.Т., тъй като, видно от разпечатката от
процесното електронно писмо, същото е изпратено, освен до bulkick@abv. bg
/достъп до който имейл е имал свидетелят Д./ и до още 6 /шест/ други имейла,
сред които обаче не са имейл -адресите, за които свидетелите В. и Т. са
заявили пред съда, че ползват. Даже свидетелят В., в показанията си, е
посочил, че е узнал за съдържанието на имейла от изпратен скрийншот в обща
група за комуникация, на която бил член, а свидетелят Т. - че електронното
писмо му е било препратено от имейла на Конфедерацията - „*******@***.**“.
Доколкото, по делото пред първоинстанционния съд, не се е установило, че
подсъдимата е изпратила процесния имейл, с който е приписала извършено от
тъжителя престъпление „блудство“ на електронните пощи на свидетелите В. и
Т., а същите са узнали за съдържането му по различни други начини, то
правилен е и извода на първата инстанция, че наказателната отговорност на
подс. Б. не следва да се ангажира за това, че лично, чрез свои действия, е
довела до знанието на посочените свидетели В. и Т. приписаното
престъпление, за което СРС я е признал за невинна и я е оправдал – извод
напълно споделен и от въззивната инстанция.
Относно индивидуализацията на наказателната отговорност:
Санкционната част на разпоредбата на чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2,
18
вр.чл. 147, ал. 1 от НК е изменена с ДВ бр.67/04.08.2023 г., като наказанията,
които предвижда законът са „Глоба“ от хиляда до петнадесет хиляди лева и
„Обществено порицание“. В редакцията на разпоредбата, в сила към датата на
инкриминираното деяние обаче, специалният минимум на наказанието
„Глоба“ е бил пет хиляди лева, тоест правилна е била преценката на СРС, че с
измененията от 04.08.2023г., вече е бил действащ по-благоприятен за подс. Б.
закон, което първата инстанция справедливо е отчела.
Правилен е и изводът на СРС, че по отношение на подс. Б. са били налице
материалноправните предпоставки за прилагането на чл. 78а от НК, тъй като
към датата на извършване на инкриминираното си деяние, тя е била
пълнолетна, неосъждана и не е била освобождавана от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а НК, а
с деянието й няма причинени съставомерни имуществени вреди, подлежащи
на възстановяване. При кумулативното наличие на материалноправните
предпоставки, необходими за приложението на чл. 78а от НК, правилно СРС е
отчел, че подсъдимата Й. Б. следва да бъда освободена от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание „Глоба”.
Като обстоятелства, които отегчават отговорността на подсъдимата, СРС,
с чийто изводи се съгласява и настоящият въззивен съдебен състав, е отчел
обстоятелството, че твърденията за неизвършеното реално от тъжителя
престъпление са изложени в електронно писмо, изпратено до множество лица,
като начинът, на обективиране на твърденията е относително траен и
позволяващ същото да бъде препрочитано многократно и лесно препращано
на широк кръг лица, видът на приписаното на тъжителя престъпление –
изключително обществено укоримо - свързано с половата неприкосновеност и
то на непълнолетно момиче, в спортния клуб, в който частният тъжител е
треньор на деца.
Като обстоятелства, смекчаващи отговорността на подсъдимата,
правилно СРС е отчел добрите й характеристични данни, трудовата й
ангажираност, както и липса на други противообществени прояви от нейна
страна.
Настоящият въззивен състав се солидаризира и с индивидуализацията и
оразмеряването на административното наказание „Глоба“, определено от СРС
за подс. Б. в размер, близък до минимума, но малко над него, а именно - 1 200
19
(хиляда и двеста) лева. Именно този размер на административното наказание
и според настоящата съдебна инстанция, е годен да постигне целите на
индивидуалната - спрямо Б. и генералната превенция, възпирайки останалите
членове на обществото, едновременно, с което възпирайки и превъзпитавайки
подсъдимата към бъдещо правомерно поведение, без същевременно да
ограничава непропорционално личната сфера на подсъдимата.
При този изход от делото, законосъобразно и закономерно, СРС е
възложил разноските по него в тежест на подс. Б., като на основание чл. 189,
ал. 3 от НПК, първоинстанционният съд я е осъдил да заплати в полза на
държавата, по сметка на Софийски районен съд, сумата от 340.80 /триста и
четиридесет лева и осемдесет стотинки/ лева, представляваща направени
разноски за съдебно-медицинска експертиза.
След извършената цялостна служебна проверка на правилността на
атакувания съдебен акт и с оглед солидализирането на двете съдебни
инстанции, въззивният съд не констатира основания, налагащи отмяна или
изменение на атакувания първоинстанционен акт, поради което същият следва
да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 334, ал.1,т.6, вр, чл. 338 от НПК,
Софийски градски съд, XVI въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда на СРС № 20118343 от 15.03.2024г.,
постановена по НЧХД № 5626/21г., по описа на СРС, НО,108 състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
20
Членове:
1._______________________
2._______________________
21