МОТИВИ по НОХД № 853 от 2016 г.
на РС - Габрово:
Габровска районна прокуратура е повдигнала обвинение
против С.Т.К. за това, че на 29.09.2010 г. пред П.К.Г. – системен оператор в
„Отчет водачи” в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Габрово, съзнателно се
ползвала от неистински официален документ за завършено образование – копие на
изготвено на нейно име Свидетелство за завършено основно образование Серия ДН,
№ 00560, рег. № 1633-0040/18.08.2009 г., на което е придаден вид, че е издадено
от Директора на СОУ „Васил Априлов” – гр. Долна Митрополия, като за самото
съставяне на документа не може да и се търси наказателна отговорност -
престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
В хода на съдебното производство подсъдимата С.К. се
представлява от договорния си защитник адв. Павлин Дончев от ГАК. Със
съгласието на подсъдимата и в присъствието на нейния защитник производството е
стартирано по реда на съкратеното съдебното следствие – чл. 372, ал. 4 във вр.
чл. 371, т. 2 от НПК.
Представителят на Районна прокуратура -
Габрово моли за осъдителна присъда и определяне на наказание с приложение на
чл. 58а, ал.4 във вр. с чл. 55, ал.1, т.2, б. „б” от НК, а именно „Пробация” със
следните порбационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от една година” с периодичност два пъти седмично и „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от Една година.
Адв. Дончев не оспорва
установената по делото фактология, като намира обаче отсъствието на
предпоставки за замяна на предвиденото наказание „Лишаване от свобода” с
„Пробация”. Акцентира също така и че първата от двете санкции ведно с
приложението на чл. 66, ал.1 от НК е по – подходяща за налагане в случая с оглед
трудовата заетост на неговата подзащитна извън пределите на Република България.
Подсъдимата декларира съжаление
за постъпката си и моли за условно наказание.
СЪДЪТ,
като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното:
Подсъдимата
С.Т.К. е родена на *** ***, общ. Севлиево, български гражданин, без
образование, неосъждана /реабилитирана/,
работи, ЕГН: **********. Същата признава вината си и всички факти, написани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява категорично съгласие да
не се събират доказателства за тези обстоятелства.
Предвид горното СЪДЪТ прие за
установена следната фактическа обстановка:
С.К.
никога не се е обучавала в СОУ „Васил Априлов” – гр. Долна Митрополия и не притежава валидно
свидетелство за завършено основно образование от това учебно заведение.
През 2010 г. подсъдимата се
записала на обучителен курс за придобиване на СУМПС в автошкола „Д. ***, където
към този момент като инструктор работел и свидетелят Д.Д.. За явяването си на
теоретичен изпит и с цел установяване наличието на минимално допустимото за
придобиване на правоспособност като водач на МПС образование на 05.08.2010 г. подсъдимата
представила на свидетеля Д.Д. набор от документи, в т.ч. и копие
на изготвено на нейно име Свидетелство за завършено основно образование Серия
ДН, № 00560, рег. № 1633-0040/18.08.2009 г. с посочен автор Директорът на СОУ
„Васил Априлов” – гр. Долна Митрополия. Впоследствие след преминаване на
необходимите изпити С.К. придобила правоспособност като водач на превозни
средства от категория „В”.
На 29.09.2010
г. подсъдимата отишла в сградата на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР –
Габрово, където подала пред свидетелката П.К.Г. – системен оператор в „Отчет водачи”,
заявление за издаване на СУМПС с вх. № 8653, към което приложила отново копие
на изготвено на нейно име Свидетелство за завършено основно образование Серия
ДН, № 00560, рег. № 1633-0040/18.08.2009 г. с посочен автор Директорът на СОУ
„Васил Априлов” – гр. Долна Митрополия. С оглед наличието на всички изискуеми
документи на подсъдимата било издадено и СУМПС № *********.
На
22.12.2015 г. С.К. се явила в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Габрово и
подала заявление вх. № 3674 за издаване дубликат на притежаваното от нея СУМПС,
като в приложената ведно с него декларация по чл. 17, ал.1 от Правилника за
издаване на българските лични документи посочила, че е изгубила оригинала на
този документ в Испания. Въз основа депозираните заявление и декларация е
образувано и настоящето наказателно производство, финализирано с внасяне на процесния
обвинителен акт в съда.
Достоверността на гореизложената фактическа
обстановка се извежда от признанието на С.К., направено в съдебно заседание,
което се подкрепя от събраните в досъдебната фаза на процеса и присъединени по
реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, съдържащи се в материалите по досъдебно производство № 20/2016 година по описа на ОД на
МВР - Габрово.
При
така приетото за установено от фактическа и правна страна, въз основа разпоредбата
и на чл. 373, ал. 2 от НПК, СЪДЪТ призна подсъдимата С.Т.К. за ВИНОВНА в това, че на 29.09.2010 г. пред П.К.Г. – системен оператор
в „Отчет водачи” в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Габрово, съзнателно
се ползвала от неистински официален документ за завършено образование – копие
на изготвено на нейно име Свидетелство за завършено основно образование Серия
ДН, № 00560, рег. № 1633-0040/18.08.2009 г., на което е придаден вид, че е
издадено от Директора на СОУ „Васил Априлов” – гр. Долна Митрополия, като за
самото съставяне на документа не може да и се търси наказателна отговорност -
престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
За процесното
деяние законодателят е предвидил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ДО ОСЕМ ГОДИНИ,
като в процеса на индивидуализацията му съдът констатира преимущественото
наличие на смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства – изключително
младата възраст към инкриминираната дата, затрудненото социално и финансово
състояние, както и декларираното съжаление за извършеното. Факт е обаче, че
посочените обстоятелства не могат да се квалифицират нито като многобройни,
нито като изключителни до степен, обуславяща приложението на чл. 58а, ал.4 във
вр. с чл. 55, ал.1, т.2, б. „Б” от НК. Нещо повече, към 29.09.2010 г. С.К. все
още не е била реабилитирана за предишното си осъждане и несъмнено това дава
отражение върху нейното наказателноправно положение. Ето защо съдът не намира
основания за преминаване към исканата от страна на представителя на държавното
обвинение замяна на предвиденото наказание „Лишаване от свобода” с „Пробация”,
като единствено констатира превес на облекчаващите вината на подсъдимата данни,
поради което намира наказание в близост до законовия минимум, а именно - „Шест
месеца лишаване от свобода”, за максимално точен и законосъобразен отговор на
обществената опасност на извършеното и неговия автор. Веднага след това съдът
премина и към императивната редукция на горната санкция с 1/3 по чл. 58а, ал.1
от НК и достигане до окончателен размер на санкция от „Четири месеца лишаване
от свобода”.
Следва
да се отбележи и наличието на предпоставките на чл. 66, ал.1 от НК за отлагане
изпълнението на определеното наказание на преден план поради неговата
продължителност и неналагането му преди на подсъдимата. Нещо повече, за
превъзпитанието на привлеченото към наказателна отговорност лице към настоящия
момент не се явява необходимо изолирането му в местата за лишаване от свобода,
напротив – именно с приложението на този диспозитивен правен институт на С.К. ще
се даде адекватна възможност да прецени противоправния характер на извършеното и
да съобрази поведението си занапред с установения в страната правов ред за
минимално възможния за това изпитателен срок, а именно Три години, считано от
влизане в сила на настоящия съдебен акт.
При
тези доводи СЪДЪТ постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: