Решение по дело №447/2023 на Районен съд - Попово

Номер на акта: 123
Дата: 29 май 2025 г. (в сила от 20 юни 2025 г.)
Съдия: Маринела Георгиева Стефанова
Дело: 20233520100447
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 август 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Попово, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Маринела Г. С.
при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова
като разгледа докладваното от Маринела Г. С. Гражданско дело №
20233520100447 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация по чл.50 от ЗЗД във вр.с чл. 79 от
ЗЛОД.
Ищецът - ЕТ „К. “, гр.П. представлявано от Н.В.К., действащ чрез адв.З.Б. от ТАК,
твърди в исковата си молба, че стопанисва и обработва земеделски земи в землището на
с.О., общ. П. и с.Ц.А., общ.П., по силата на споразумения по реда на чл. 37в от ЗСПЗЗ,
одобрени със Заповеди на Директора на ОД „Земеделие" - гр. Търговище.
През стопанската 2019/2020 г., същия засял царевица в следните блокове: Масив 8, в
землището на с. Осиково, местност „Дончов гроб", с площ 74,800 дка; Масив 19, в
землището на с. О., местност „Ч.", с площ ; Масив 19, в землището на с. О. местност „М.", с
площ 110,900 дка; Масив 3, в землището на с. О., местност „Т.", с площ 21,500 дка; Масив 7,
в землището на с. О. местност „С.", с площ 85,200 дка; Масив 11, в землището на с. О.,
местност „А.", и Масив 21, в землището на с. Ц.А., местност „Т.", с площ 146,500 дка.
На 15.07.2020г. констатирал, че върху описаните по- горе култури имало нанесени
щети от диви животни. По този повод на 16.07.2020г., депозирал уведомително писмо до
Директора на РДГ-град Шумен, с молба за съдействие и установяване на нанесените щети.
Въз основа на това със Заповед №РД05-00184/23.07.2020г. Директора на ДГ-Шумен назначил
комисия.
След оглед на обработваните и засети от ищеца площи с царевица в землище на с.О.и
с.Ц.А., с протокол от 12.08.2020г. констатирала, че действително били нанесени щети от
диви животни- благороден елен и дивя свиня. Установено било,че площите, на които били
нанесени щети били в размер на 64 дка.
Тъй като в единия от имотите засегната площ била общо 1.5 дка, т.е. под 5%, то
ищеца твърди, че засегнатите и унищожени площи от дивеча били в размер на 62.5 дка.
Ищецът твърди, че за стопанска 2019/2020г. засял общо 979.40 дка царевица. Средния
1
добив за царевица, който бил отчетен и по продажби с фактури бил около 380 кг/дка.
Средната продажна цена на реализирана продукция по фактури била по 0,33 лв. на
килограми. Така обезщетението за причинени имуществени вреди от диви животни
възлизало на7 837.50лв., която била и щетата, която претърпял.
Ищецът твърди, че независимо от проведената законова процедура за установяване на
щетите от дивеча, до днешна дата ответното Сдружение на ловците и риболовците в
гр.Попово, под чийто надзор е стопанисването на дивеча в ловно-стопанския район на
селото все още не е изплатило нанесените щети от дивеча в размер на 7 837.50лв.
Предвид изложеното, ищецът претендира от ответника да му заплати сумата от
7 837.50 лв., представляваща обезщетение от причинени имуществени вреди на имоти,
обработвани от ищеца и засети с царевица през стопанската 2019/2020г., в масив 8, в
землището на с. Осиково, местност „Дончов гроб", с площ 74,800 дка; масив 19, в землището
на с.Осиково, местност „Чешмичките", с площ 148,700 дка; масив 19, в землището на с.
Осиково, местност „Могилата", с площ 110,900 дка; масив 3, в землището на с. Осиково,
местност „Тренкетя", с площ 21,500 дка; масив 7, в землището на с. Осиково, местност
„Солучайр", с площ 85,200 дка; масив 11, в землището на с. Осиково, местност „Ададжика",
с площ 33,000 дка; масив 21, в землището на с. Цар Асен, местност „Тренкетя", с площ
146,500 дка, вследствие на унищожаването на насажденията в тези имоти от диви животни-
благороден елен и дива свиня, заедно със законната лихва от датата на увреждането -
15.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира и за направените
разноски по делото.
В съдебно заседание ищецът поддържа предявения чрез пълномощник: адв.З.Б. от
ТАК, който пледира за уважаване на предявения иск така както е предявен.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от
ответника „Сдружение на ловците и риболовците в гр. Попово“, представлявано от Димитър
Димитров, действащ чрез адв.Б.К. от ТАК, с който оспорва предявения иск като
неоснователен.
На първо място, оспорват иска по отношение на претендираният процент реално
унищожаване на посевите , а от там и числовото изражение на претърпяната вреда. В
исковата молба били посочени и претендирали щети за общо 62.5 дка . Не можело да се
изведе извода, че претендираният размер на обезщетение се базирал въз основа на среден
добив добит от ищеца от царевица за стопанската 2019/2020г. -580кг/дка.
Освен това се твърди, че имуществени вреди, ако били настъпили за ищеца по
процесиите имоти, то по никакъв начин същите не били доказани, липсвали доказателства те
да били причинени именно от диви животни (елен и дива свиня). Липсвали такива и във
връзка с това, как и но какъв начин ищеца обработвал нивите си, в какво състояние били, и в
този смисъл изпълнени ли били всички необходими агро-технически мероприятия, оран,
подготовка на почвата, по засяване, торене, пръскане, окопаване, за да можело да
претендира за среден добив от 380 кг/дка за стопанската 2019/2020 г.
Освен това оспорват иска и поради неспазване на мерките по чл.78, ал.2 ЗЛОД от
страна на ищеца, не полагане на грижа по опазване на имотите, задължения вменени му със
закона, следователно и за недължимост на претендиралото обезщетение от тяхна страна
съгласно разпоредбите на чл.80 ЗЛОД.
Твърди, че чл.16 и чл.17 от ЗОСИ задължавал земеделският стопанин да опазва
земеделските си култури, като се предвижда възможност за организиране на полска охрана
от съответната община, в случай че няма такава, да ангажира собствена полска охрана, да
ползва други способи /репеленти/за отблъскване па дивеча, ел.пастири и др.
Липсвало каквито и да било доказателства от страна на ищеца за предприети мерки
по опазване на земеделската култура.
2
Твърди се, че от тяхна страна, като стопани на дивеча били изпълнили всички
предвидени в ловно-стопанския план мероприятия за ограничаване на щети от дивеча,
организирали подхранването на дивеча осигурявайки фураж, от страна на ловните
дружинки за което са изградени ловностопански съоръжения, хранилки, чрез извършените
таксации били предприели и мерки по отстрел и намаляване на полулацията на дивеча.
Въз основа на изложените доводи, ответната страна моли съда да отхвърли така
предявения иск като неоснователен и недоказана. Претендира разноски.
В съдебно заседание за ответника се явява лично Председателя на сдружението и
пълномощник- адв.Б.К. от АК – Търговище, която поддържа изложеното в отговора.
Пледира за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски
Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
Няма спор по делото, че ищецът е земеделски производител, и като такъв обработва
земеделски земи в землищата на с.Цар Асен и с. Осиково, общ. Попово
От приложените заповед № РД-04-216/30.09.2019 г. на директора на ОД „Земеделие“ –
Търговище, заповед № РД-04-228/30.09.2019 г. на директора на ОД „Земеделие“ –
Търговище, карти на БЗС, заявление за подпомагане от 10.05.2020г. и таблица на използване
парцели се установява, че през стопанската 2019/2020 г. ищецът е обработвал Масив 8, в
землището на с. Осиково, местност „Д.г., с площ 74,800 дка, съответстващ по карта на Блок
на земеделското стопанство /БЗС/, Директни плащания 2020 г. по Схемите за единно
плащане на площ / СЕПП/ - 54208-364-2 и парцел по карта № 54208-364-2-1, с култура
царевица за зърно, с площ 7,48 ха; Масив 19, в землището на с. О., местност „Ч.", с площ
148,700 дка, съответстващ по карта на БЗС, Директни плащания 2020 г. по СЕПП- и парцел
по карта №, с култура царевица за зърно, с площ 14,87 ха; Масив 19, в землището на с.
Осиково, местност „Могилата", с площ 110,900 дка, съответстващ по карта на БЗС,
Директни плащания 2020 г. по СЕПП - и парцел по карта № с култура царевица за зърно, с
площ 11,09 ха; Масив 3, в землището на с. Осиково, местност „Тренкетя", с площ 21,500 дка,
съответстващ по карта на БЗС, Директни плащания 2020 г. по СЕПП - и парцел по карта № ,
с култура царевица за зърно, с площ 2,15 ха; Масив 7, в землището на с. Осиково, местност
„Солучайр", с площ 85,200 дка, съответстващ по карта на БЗС, Директни плащания 2020 г.
по СЕПП -и парцел по карта № , с култура царевица за зърно, с площ 8,52 ха; Масив 11, в
землището на с. О., местност „Ададжика", с площ дка, съответстващ по карта на БЗС,
Директни плащания 2020 г. по СЕПП - и парцел по карта № , с култура царевица за зърно, с
площ 3,3 ха и Масив 21, в землището на с. Цар Асен, местност „Тренкетя", с площ 146,500
дка, съответстващ по карта на БЗС, Директни плащания 2020 г. по СЕПП - и парцел по
карта № , с култура царевица за зърно, с площ 14,65 ха.
Не се спори за това, че ”Сдружение на Ловците и Риболовците в Попово”, гр.Попово
извършва стопанисването и ползването на дивеча в ЛСР, в землището на с.Осиково, и с.Цар
Асен.
Не се спори и за това, че посочените имоти били засети с царевица, през процесната
стопанска година.
За извършените агро-технически мероприятия, от страна на ищеца са представени и
приети по делото копие на дневник за проведените химични обработки и употребените
торове, подобрители на почвата и биологично активни вещества в ЕТ „Колев-Мотор-Н.
Василев“; фактури за закупени горива, торове и препарати, както и фактури за продажба на
царевица.
На 16.07.2020г. ищецът подал заявление до директора на ДЛС „Черни Лом“–Попово,
вх. № 2393/16.07.2020г., с което уведомил същия за нанесени имуществени вреди от набези
на диви животни –кошути и елени, в обработваните от него зем. имоти в землищата на
3
с.Осиково и на с. Цар Асен.
С констативен протокол от 12.08.2020г. (копие приложено на л. 9 от делото), комисия
извършила оглед в имоти по БЗС, както следва: № , с площ от 7.48ха; № , с площ 14,87 ха;
№ с площ 11,09 ха; № , с площ 2,15 ха; № с площ 8,52 ха; № с площ 3,3 ха; № , с площ
14,65 ха и №, с площ 23,3 ха,, за който имот е отбелязано, че няма претенции
Комисията установила, че имотите били засети с царевица, като във всички имоти
имало видими щети, нанесени от дивеч (благороден елен и дивя свиня), като същите се
изразявали в прехапване на метлиците над кочана. По кочана се наблюдавало прехапване, в
резултат на което били съборени на земята. Повредите били основно в периферията на
културата, като на места се наблюдавали и във вътрешността на посева.
При окомерно замерване, комисията установила, че засегнатата площ (нанесените
щети) в имот № възлизат на около 5.00 дка; в имот № щетите възлизат на около 13.00 дка;
в имот № възлизат около 8.00дка; в имот № щетите били около 6.00дка; в имот № били
около 20.00 дка; в имот № възлизали около 1.5 дка и в имот № щетите били нанесени около
12.00 дка.
От приложения протокол се установява, че комисията взела решение да се изплати
обезщетение в размер на 100% от средния добив за 64 дка, засети с царевица, като за това
следвало да се издаде втори протокол, след поискана официална информация за среден
добив и пазарна цена за стопанската година
От приложения протокол от 21.10.2019г. на ТП ДЛС „Черни Лом“ гр.Попово, рапорт,
отчет за ползване от ПЛСР Осиково за 2019г., счетоводни сметки и таблица за изчисляване
на ловностопанските мероприятия по чл.49 и чл.50 от ППЗЛОД в района на ЛРД Осиково –
СЛР Попово 2019г., се установява, че ответното сдружение предприело мерки за
подхранване на дивеча, като е закупило фуражи, изградило е необходимите съобръжения
(хранилки) в посочения ЛРС-Осиково, извършило е таксация, планирана и осъществено е
отстрел на диви животни.
От страна на ищеца са представени, доказателства за това, че същия е закупил уред за
плашене на птици, което е използвал против набези от диви животни.
Впоследствие със заявление, изх.№1806/02.05.2023г., ищецът е поискал от Директора
на ТП ДЛС „Черни лом“ гр.Попово да му изплати обезщетение за 64 дка, за нанесени вреди
от диви животни, съгласно протокола от 12.08.2020г.
С оглед изясняване на делото от фактическа страна бяха изслушани свидетели и на
двете страни. Свидетелят Василев (син на управителя на ЕТ) заяви, че процесните ниви били
засети с царевица, и като работник при ищеца обикалял нивите през ден. При извършените
обиколки установил, че преди 15.07.2020г. имало щети от дивеч о по края на нивите, на след
15.07. щетите вече били значителни.Имало отхапани растения, липсвали кочани, имало и
множество дири и пътеки от дивеч. От показанията на този свидетел се установява, че ищеца
предприел мерки за опазване на нивите от диви животни, като ходели и хвърляли пиратки,
свирели с клаксони на пикапа, закупили оръдие против дивеча, слагали и миризливи
парцали, но нямало ефект от това
От друга страна от показанията на св.Йорданов се установи, че СЛР-Попово е
предприело мерки относно таксация на дивите животни, и тяхно изхранване. Изградени
били хранилки, зимници, където слагали фураж, листник, бали, люцерна. Всички дружинки,
в т.ч. и в с.Осиково били изпълнили плана за животните По данни на свидетеля сдружението
предоставяло безвъзмездно електропастири на зем.стопани, които имали ефект. Лично той
обяснявал на стопаните за ползите от репеленти
Съдът кредитира показанията на изслушаните по делото свидетели, тъй като същите
са обективни, последователни, взаимно непротиворечиви и не са оборени от останалите
4
събрани доказателства по делото.
С оглед изясняване на делото от фактическа страна беше допусната и изслушана
съдебна агротехническа експертиза.
В заключението вещото лице е посочило, че след преглед,съпоставка, и анализ на
площите засегнати по делото, е установило, че процесиите имоти в исковата молба са
идентични с тези посочени в констативния протокол от 12.08.2020г., и същите през
стопанската 2019/2020г. били засети с царевица.
От заключението се установява, че ищеца е спазил всички агротехнически обработки
и за засети 1000 дка ищецът е направил разходи във връзка с необходимите агротехнически
мероприятия в размер на 179 540.47 лв. или по 179.54 лв./дка
По отношение на вредите вещото лице изхожда от описаните щети по въпросните
имоти в констативния протокол от 12.08.2020г., като заключение, че стойността на щетите
съобразно очаквания добив от 380 кг/дка, и съответно продажна цена от 0.33 лв., същата е в
размер на 7837.50 лв.
Посочва, че в имот № 54208-364-2-1, са нанесени щети на 5 дка- 0.66% от общата
площ; в имот № щетите са на 13 дка -8.74 % от общата площ; в имот № щетите са на 8 дка
- 7.21% от общата площ; в имот № нанесените щети са 27.9 % от общата площ; в имот №
% ат общата площ; в имот № са 4.54 %, и в имот № са 8.19% от общата площ.
Стойността на реалния добив от посочените площи възлиза в размер на 7837.50 лв.,
като за чиста печалба в случая не можело да се говори
По отношение на мерките вещото лице дава отговор, че подсяване в момента на
нанасяне на вредата, не може да се осъществи поради напредналия стадий на развитие и
липсата на време, за пълното развитие на растенията.
Физическа охрана би допринесла за опазване на посевите, но тя трябвало да бъде
денонощна, мобилна. Използването на репеленти също би дало ефект, но и двете мерки
оскъпявали в голяма степен произведената продукция. Що се отнася до ограждения на
такива големи площи, в различно разположени масиви, на практика било много трудно
осъществимо, и била скъпа инвестиция.
Според вещото лице закупения от ищеца уред за плашене на птици, GUARDIAN-2
STANDART, което било предпазно средство, не можело да спре, диви свине и елени, а
използването на електропастир, давал ефект и се използвал предимно за домашни животни.
Заключението на вещото лице прието и приложено по делото като компетентно,
обективно и неоспорено от нито една от страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правна квалификация по чл. 79 от ЗЛОД във вр. чл. 50 от ЗЗД.
Според разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД собственикът и лицето, под чийто надзор се
намира едно животно, отговарят за вредите, причинени от него. Отговорността по чл. 50 от
ЗЗД е безвиновна, т.е. горепосочените лица отговарят не поради свои виновни действия, а
само защото лицето е собственик на животното, респ. защото животното се намира под
негов надзор.
Според разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЛОД обезщетенията за щети, нанесени от
дивеча в ловностопанските райони на земеделски култури, горска растителност и на
домашни животни в разрешените за паша райони, се заплащат от лицата, стопанисващи
дивеча.
Дивечът в Република България е частна държавна собственост и се стопанисва по
ловностопански райони на популационен принцип (арг. от чл. 2, ал. 1 и 2 от ЗЛОД) от
5
следните визирани в чл. 34 от ЗЛОД лица: държавните ловни стопанства, държавните горски
стопанства, лицата по чл. 11 от ЗЛОД, ловните сдружения по чл. 30, ал. 1 и по чл. 31, ал. 1
ЗЛОД и др. ЮЛ отговарящи на изискванията на чл. 9 и чл. 36 от ЗЛОД.
Не се спори, че ответникът е ловно сдружение, което съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗЛОД
организира стопанисването, опазването и ползването в дивеча в ловностопанските райони в
т.ч. и в ЛСР, в землището на с.Осиково, и с.Цар Асен В този смисъл ответната страна
осъществява надзор над дивеча в посочения ловностопански район, като има задължение
както да го стопанисва и полза, така и да опазва, и охранява животните.
Доказано е по категоричен начин в настоящия процес, че през стопанската
2019/2020г. ищецът е обработвал земеделски имоти по БЗС, както следва: № , с площ от
7.48ха; № с площ 14,87 ха; № , с площ 11,09 ха; № , с площ 2,15 ха; № с площ 8,52 ха; № , с
площ 3,3 ха; № , с площ 14,65 ха, в землищата на с.Осиково и с.Цар Асен, общ. Попово.
Установи се, че всички тези имоти били засети със земеделска култура- царевица. Не се
спори, че посочените имоти попадат в ловностопанския район на ответното сдружение, а
следователно, и че са под негов надзор.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по
категоричен начин, че през 2020г. върху имотите, обработвани от ищеца е нанесена щета
вследствие прехапване на посевите от рапица от диви животни – елени и диви свине.
В настоящата хипотеза, предвид чл.179, ал.1 от ГПК, протоколът на комисията по
чл.82 от ЗЛОД е официален свидетелстващ документ и има обвързваща доказателствена
сила относно пряко възприетите факти при огледа относно характера, вида и размера на
нанесените щети, като констатациите са оборими и могат да бъдат опровергани с други
доказателства.В конкретния случай, констатациите за наличие на щети по царевицата се
потвърждават от показанията на разпитания по делото св. С.Василев. Съгласно
свидетелските показания, щетите са причинени от диви животни, като набезите са
установени още пред 15.07.2020г. В тази насока са и приложените писмени доказателства,
както и заключението на назначената по делото агротехническа експертиза, съгласно които
описаните в протокола имоти са идентични с обработваните от ищеца блокове.
При тези обстоятелства, следва да се приеме, че са налице описаните в протокола от
12.08.2020г. на комисията по чл.82 от ЗЛОД материални щети от дивеч, което е предпоставка
за ангажиране на имуществената отговорност на ответното сдружение, която е обективна и
се носи независимо от това, дали това сдружение, както и съответните длъжностни лица
добросъвестно са изпълнявали служебните си задължения по изхранването на дивеча, в
каквато посока са ангажирани както писмени, така и гласни доказателства от страна на
ответника.
В този смисъл независимо от това, че ответното сдружение е предприело мерки за
извършване на таксация, по изхранването на животните, както и за намаляване на тяхната
популация, то щети от дивеч са налице, и следва да се носи отговорност за причинените от
тях вреди, като следва да се прецени налице ли са предпоставки за изключване или
намаляване на отговорността по чл.80 от ЗЛОД, в каквато посока са и основаните
възражения на ответника.
На първо място според съда се поставя въпросът дали в конкретния случай
констатираната щета подлежи на обезщетяване с оглед разпоредбата на чл. 80, т. 2 от ЗЛОД.
Тази разпоредба посочва, че обезщетения за щети, нанесени от дивеча, не се изплащат в
случаите, когато щетите, нанесени на селскостопанските култури и трайните насаждения, са
до 5 на сто.
Ищецът е предявил иск за обезщетение за вреди от диви животни за седем земеделски
блока - №, с площ от 7.48ха; №, с площ 14,87 ха; № с площ 11,09 ха; № , с площ 2,15 ха; № ,
с площ 8,52 ха; № , с площ 3,3 ха; № , с площ 14,65 ха, като е сумирал общата унищожена
6
площ в размер на 62.5 дка.
Комисията, която е извършила проверка за наличието и вида на щетите, е установила,
че в първия БЗС засегната площ е 5.00 дка, като процентно съотношение това е 0.66 % от
общата площ на имота, според заключението на вещото лице. Установено е също така, че за
имот №, с площ от 3.3ха, унищожената площ е 1.5 дка, което в процентно съотношение се
равнява на 4.54% от общата площ, съгласно експертното заключение.
В този смисъл за тези два имота следва да намери приложение разпоредбата на чл.80,
т.2 от ЗЛОД, тъй като щетите са до 5 на сто от общите части на имотите. Според настоящият
състав на съда няма как да се сумират всички площи, тъй като заложения в посочената
разпоредба критерий е количествен, и се изхожда от нанесените щети в рамките на
определен земеделски блок или имот, който има ясни граници и безспорна площ. Самата
комисия, при изпълнение на процедурата по чл. 117 от ПП на ЗЛОД, е посочила засегната от
благородни елени и диви свине площ поотделно за седемте земеделски блока, които, макар и
да са в съседство, са различни, в т.ч. и в различни землища. Съдът съобразява, че блок на
земеделското стопанство е физически блок или част от него, регистриран в СИЗП,
притежаващ уникална идентификация и стопанисван от един земеделски стопанин. Всеки
БЗС има уникален идентификатор, формиран като позиционен код от три части: код на
физическия блок, в който попада, тире и пореден номер на БЗС-то в този физически блок.
При това положение е видно, че щетата в блок № , с площ от 7.48ха и блок №, с площ от
3.3ха, са под 5 на сто от общата площ, поради което за тези имоти ищецът няма право на
обезщетение. Т.е. за тези два имота иска се явява неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли.
Право на обезщетение той има само за останалите пет блока, за които е установено, че
щетите са над 5 на сто, а именно : № , с площ 14,87 ха; № , с площ 11,09 ха; № , с площ 2,15
ха; № с площ 8,52 ха; и № , с площ 14,65 ха, за което е установено, че унищожените
площи са както следва 13.00 дка, или 8.74% за първия имот; 8.00 дка или 7.21% за втория
имот; 6.00 дка, или 27.9% за третия имот, 20.00 дка, или 23.47% за четвъртия имот и и 12.00
дка/ или 8.19% за петия имот
В този смисъл унищожените площи се равняват общо на 56 дка
Следващия въпрос, който следва да се прецени е дали в случая са налице
предпоставки за изключване или намаляване на отговорността по чл.80, т.3 във вр.с чл.78,
ал.2 от ЗЛОД, поради неизпълнение на мерките за ограничаване на щетите от страна на
земеделски производител.
Съгласно чл. 80, т. 3 ЗЛОД обезщетения за щети, нанесени от дивеча, не се изплащат в
случаите, когато не са изпълнени мерките по чл. 78, ал. 2 от ЗЛОД, т. е. когато земеделският
производител не е изпълнил предвидените в Закона за опазване на селскостопанското
имущество, Закона за горите и в други нормативни актове мерки, с цел ограничаване на
щети, които може да нанесе дивечът.
Разпоредбите на Закона за опазване на селскостопанското имущество предвиждат
възможност за организиране на полска охрана от съответната община, както и начина, по
който се финансира издръжката й, при което е предвидена и възможността съответната
организация да организира собствена полска охрана. Изпълнението на предвидената в
ЗОСИ мярка по включване в организирана от общината полска охрана обаче е възможно да
бъде изпълнена само когато такава общинска полска охрана е организирана и по реда на чл.
10 от закона са назначени полски пазачи, респ. за съответната община по реда на чл. 11 от
ЗОСИ са определени доброволни сътрудници. Същото важи и за организираните по реда на
чл. 13 от ЗОСИ моторизирани групи. Когато такава охрана от страна на общината не е
организирана, всяка селскостопанска организация, респ. всеки земеделски производител
следва да организира такава охрана за обработваната от него земеделска, включваща най-
7
подходящите мерки за опазване на реколтата по начин, който да може да се приеме за
ефективен с оглед особеностите на съответната местност, в която се намират обработваните
от него земеделски земи.
Когато обработваните земеделски земи се намират в район, граничещ с
ловностопански район, земеделският производител следва да избере подходящите мерки за
опазване на засетите култури, които ефективно да отблъсват и предотвратяват набезите на
дивите животни, които мерки могат по правилата на науката, както и на формалната
житейска логика да дадат целения резултат при нормална за съответния регион популация за
съответния вид диви животни. Необходимо е също така в производството по предявения по
реда на чл. 79 ЗЛОД иск да се представят доказателства, установяващи ефективността на
взетите мерки за охрана на реколтата – да се установи дали използваният от земеделския
производител препарат, предназначен за отблъсване на диви животни, е подходящ за
съответния животински вид, обитаващ граничния ловностопански район; да се установи
доколко в съответната местност е подходящо и възможно поставянето на огради (оградни
мрежи или друг вид предпазващи ограждения), както и използването на електрически
пастири; да се установи доколко ефективни са конкретните средства, които земеделският
производител твърди, че е използвал. Следва да се отбележи, че дейността по опазване на
селскостопанското имущество в райони, в които терените се засяват от различни земеделски
производители, може да се извършва от последните и колективно чрез поставяне на общи
ограждения непосредствено до ловностопанския район, тъй като макар отговорността на
лицата, стопанисващи дивеча, да е до голяма степен обективна, следва да се отчитат и
особеностите на дивите животни и дейността по тяхното стопанисване, която не може да се
осъществява по начина, по който се осъществява стопанисването и отглеждането на
домашните животни – дивите животни обитават съответния район според особеностите,
характерни за всеки животински вид и то свободно, като стопанисващите дивеча не биха
могли да осъществяват мерки по ограничаването, различни от предвидените в чл. 37 ЗЛОД,
като се има предвид, че са длъжни да осъществяват и опазването на дивеча. В този смисъл е
Решение № 50146/25.11.2022г. по гр. д. № 677/2022г. на ВКС, I г. о.
В настоящия случай не може да се приеме за доказано, че ищецът е предприел
адекватни и ефективни мерки по опазване на засетите с царевица масиви. Съгласно
констатациите на комисията, назначена със заповед Заповед № РД-0500184/23.07.2020г. на
Директора на РДГ гр. Шумен, обективирани в приложения по делото протокол от
12.08.2020г., не е констатирано да са били взети мерки за опазване на културите от нанасяне
на щети от дивеча, и в тази част протоколът е подписан от Н.Колев- представляващ ЕТ
“Колев-Мотор-Н.Василев“ без възражения.
Показанията на св.Василев не опровергава тази констатация. Вярно е, че свидетелят
заяви, че са били предприети обиколки с кола, свирене с клаксони, хвърляне на пиратки,
слагане на парцали с миризми, ,но сам признава, че тези мерки, не са били достатъчно
ефективни, поради големия брой на животните. В този смисъл се налага извода, че
опазването на посевите е било организирано само формално, и без отчитане на конкретните
особености на съответния район, което не може да се приеме за изпълнение на мерките по
чл. 78, ал. 2 от ЗЛОД.
Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът не доказа предприетите от него мерки
да са били достатъчни за ограничаване на щетите, които може да нанесе дивечът, обитаващ
съседния на засетите с царевица имоти ловно-стопански район. Адекватни и достатъчни по
смисъла на чл. 78, ал. 2 от ЗЛОД са мерките, които са предприети при отчитане, както на
особеностите в поведението на дивите животни, обитаващи съседния ловно-стопански
район, така и вида на дивите животни, вида на засетите земеделски култури, разположението
и големината на засетите площи, както и особеностите на терена. Мерките също така следва
да бъдат предприети своевременно, вкл. при отчитане на броя и обичайното поведение на
8
дивите животни от съответния вид, обитаващи ловно-стопанския район, вкл. и периодите на
тяхната миграция.
Поради това съдът намира, че отговорността на ответното сдружение не може да бъде
ангажирана в пълния претендиран размер и следва да се приеме, че са налице предпоставки
за ограничаване отговорността му в размер на 50 % от стойността на установените вреди.
Тъй като, какво вече се посочи, отговорността на ответното сдружение е обективна, без
значение е дали същото е изпълнило задълженията си по подхранване на дивеча и
регулиране на неговата популация.
В процесния случай, за да определи размера на дължимото обезщетение, настоящият
състав взе предвид заключението на вещото лице по допуснатата агро-техническа
експертиза, която изцяло кредитира, като приема, че вредите са в размер, равен на очаквана
стойност от продажба на унищожената продукция. Вещото лице дава заключение, че
очаквания добив през тази стопанска година е бил 380кг/дка, при съответна продажна цена
от 0.33лв./кг. За 56 дка унищожени площи, съдът приема, че стойността на щетите,
съобразно очаквания добив е в размер на 7022.40лв. (56 дка х 380кг/дка х 0.33 лв./кг =
7022.40лв.)
По изложените съображения, съдът счита, че предявената искова претенция се явява
основателна до размера от 3511.20лв., което 50 % от 7022.40лв., като за разликата до пълния
претендиран размер от 7837.50лв., иска подлежи на отхвърляне.
При неизпълнение на парично задължение от ответната страна, същата дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата и тъй като вредите произтичат
от непозволено увреждане, се дължат от деня на увреждането и покана за изпълнение не е
необходима съгл. чл. 84, ал. 4 ЗЗД. С изискуемостта на задължението да обезщети вредите,
причинени чрез непозволено увреждане, длъжникът изпада в забава, а тази изискуемост
настъпва със самото увреждане. В случая се претендира законната лихва от 15.07.2020г., до
окончателното изплащане на задължението, но съдът счита, че същата следва да бъде
присъдена от дата, на която щетите са констатирани от комисията, назначена със Заповед №
РД-05-00184/23.07.2020г. на Директора на РДГ гр. Шумен – 12.08.2020г., тъй като
доказателства, вредите да са установени на посочената от ищеца по-ранна дата липсват.
И двете страни са претендирали заплащане на направените по делото разноски.
Ищецът е направил разноски в общ размер от 2563.50лв., от които 313.50лв. за заплатена
д.т., 1650.00 лв. за адвокатско възнаграждение и 600.00 лв. за заплатено възнаграждение за
в.л.
На основание чл.78, ал.1 ГПК съобразно уважената част ответника му дължи
разноски в размер на 1148.45лв.
Ответникът също е направил разноски в размер на 1644.00 лв. за адвокатско
възнаграждение, като на основание чл.78, ал.3 ГПК, също му се дължат разноски, които
съобразно отхвърлената част, съда определи в размер на 907.49 лв.
След извършено прихващане на задълженията до размера на по-малкото от тях
ответната страна следва да заплати на ищцовата страна разноски по компенсация в размер
на 240.96 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Сдружение на ловците и риболовците в Попово”, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Попово, обл. Търговище, ул. „Цар Освободител”
№1, представлявано от Димитър Михайлов Димитров - Председател на УС, ДА ЗАПЛАТИ
9
на ЕТ „К.М.-Н.В.“, ЕИК , със седалище и адрес на управление –гр.П., обл.Т., ул.“Р.Д.“ №,
вх., ет., ап., представлявана от Николай Василев Колев, СУМАТА 3511.20лв. (три хиляди
петстотин и единадесет лева и 20ст.), представляваща обезщетение за причинените му
имуществени вреди от диви животни (благороден елен и дива свиня) върху посеви от
царевица в имоти по БЗС № 54208-371-4-1, с площ 14,87 ха; №, с площ 11,09 ха; № , с
площ 2,15 ха; №, с площ 8,52 ха, находящи се в землището на с.О. общ.П.и в имот по БЗС
№, с площ 14,65 ха, находящ се в землището на с.Цар Асен, общ.Попово, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от установяване на щетите-12.08.2020г. до
окончателното плащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
претендиран размер от 7837.50 лв., включително и за имоти по БЗС № , с площ от 7.48ха и
№, с площ от 3.3ха, находящи се в землището на с.Осиково, общ.Попово.
ОСЪЖДА „Сдружение на ловците и риболовците в Попово”, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Попово, обл. Търговище, ул. „Цар Освободител”
№1, представлявано от Димитър Михайлов Димитров - Председател на УС, ДА ЗАПЛАТИ
на ЕТ „К.-М.Н.В.“, ЕИК , със седалище и адрес на управление –гр.П., обл.Т. ул.“Р.Д.“ №,
вх., ет., ап., представлявана от Н.В. К., СУМАТА 240.96 лв. (двеста и четиридесет лева и
96ст.) – направени разноски по делото, определени по съразмерност и компенсация.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на страните,
пред Окръжен съд – Търговище.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________

10