РЕШЕНИЕ
№ 995
гр. София, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Административно
наказателно дело № 20231110213679 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/, вр. чл. 189, ал. 8 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/.
Образувано е по жалба на А. М. А. ЕГН ********** срещу електронен фиш серия К №
3908650, издаден от СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП и
на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП му е наложена „глоба” в размер на
400 лева.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш
поради противоречие с материалния закон и допуснати процесуални нарушения, които
ограничавали правото на защита на санкционираното лице. Моли се ел.фиш да бъде
отменен.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата
на основанията, изложени в нея. Претендира присъждането на разноски.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител. В писмени бележки
от 23.11.2023г. процесуалният представител на СДВР поддържа становище и излага доводи
за законосъобразност на атакувания електронен фиш. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото доказателства
и направените доводи, намира следното:
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуални легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените в нея доводи и
материалите по делото, намира за установено следното от фактическа страна:
На 23.08.2020г. следобед в района на гр. София, бул. „Ботевградско шосе” до магазин
„**”, полицейски екип от ОПП-СДВР в състав Т** изпълнявали служебните си задължения,
като осъществявали контрол по спазване правилата за движение, в частност измервали
скоростта на движение на автомобилите в района, движещи се по бул. „Ботевградско шосе”
в посока от бул. „Владимир Вазов” към ул. „Околовръстен път“. Измерването на скоростта
се извършвало с АТСС ARH CAM S1 № 11743f0. Към посочената дата ** бил преминал
обучение за работа със стационарна преносима система за контрол на скоростта модел ARH
CAM S1/
Ограничението на скоростта в района била 50 км./ч., въведено с пътен знак В-26.
В 17:25ч. на същата дата и място била засечена скорост на движение на МПС – марка
„**, 88 км./ч. (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 км./ч.при скорост до
100 км./ч.). Автомобил бил собственост на жалб. А. М. А..
Въз основа на тези данни от СДВР бил издаден процесния електронен фиш за налагане
на глоба в размер на 400 лева на жалбоподателя А..
Към датата на нарушението – 23.08.2022г. АТСС ARH CAM S1 № 11743f0 била
преминала последваща проверка за техническа годност на 30.09.2019г. със срок на
валидност една година.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени
доказателства, а именно: снимков материал относно измерената скорост; протокол за
използване на техническо средство; ежедневна форма на отчет; протокол за преминал
технически преглед на техническо средство; удостоверение за одобрение на типа уред за
измерване; справка за собствеността на автомобила; писмо на СО ведно с приложена пътна
схема на процесния участък; справка – картон за водач; сертификат на името на Тихомир
Неделчев за преминато обучение за работа със стационарна преносима система за контрол
на скоростта.
Изводи относно екипът на ОПП-СДВР, извършвал проверка за спазване на ЗДвП,
измервайки скоростта на движение в процесния ден и час, както и мястото на извършване
на проверката, съдът направи на база ежедневната форма за отчет, протокола за използване
на АТСС и снимковия материал, съдържащ сведение относно координатите на мястото на
измерване на скоростта.
Изводи относно ограничението на скоростта в района и обстоятелството, че се касае за
ограничение, въведено с пътен знак В-26, съдът направи на база приобщения по делото
протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта, в
който изрично е посочено, че става въпрос за ограничение на скоростта, въведено с пътен
2
знак В-26, снимковия материал, съдържащ самия пътен знак, въвеждащ ограничение на
скоростта 50 км./ч., както и от справката от СО ведно с пътната схема.
Изводи относно собствеността на лекия автомобил, с който е извършено нарушението,
съдът направи на база справката за собственост предоставена от ОПП-СДВР.
При така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП - при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система без човешка
намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективния човешки фактор. В
процеса по издаването на ел. фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административнонаказателното производство.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015г., законът беше
съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. на ВАС становища
относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията
на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът
"автоматизирано техническо средство или система“. Съгласно § 6, т. 65 от допълнителните
разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", тоест
контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо
средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява
поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.
Използването на АТСС е автоматизиран процес, при който единствената намеса на
контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното
техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните
средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са
преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в това число и
софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при
стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко
техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по метрология,
осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия материал, което
3
е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на
действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ: измерване на
скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща измерването,
респективно превозното средство. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата
вида системи е от централизирана информационна система.
Съдът ще посочи, че в случая приложение не намира разпоредбата на чл. 34 ЗАНН.
Действително, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен
фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Самият електронен фиш е
приравнен от законодателя на наказателно постановление, тъй като с него освен, че се
установява нарушението, се налага и конкретно наказание за това нарушение. Т.е., тук
процедурата е различна от тази по ЗАНН, като нямаме отделен АУАН и НП, а двата акта са
инкорпорирани в електронния фиш. Следователно не може да се приложи разпоредбата на
чл. 34 от ЗАНН, относно сроковете за издаване на АУАН и НП, тъй като ел. фиш е
приравнен на наказателно постановление, а за дата на издаването му се счита датата на
извършеното нарушение.
В тази насока съдът ще посочи, че неоснователно се явява и възражението на
жалбоподателя за връчване на електронния фиш след изтичане на тригодишната
погасителна давност по чл. 82, ал. 3 ЗАНН. Тази разпоредба касае давностния срок за
изпълнение на наложено административно наказание глоба. Съгласно чл. 82, ал. 2 ЗАНН
този срок започва да тече от влизане в сила на съответния акт, с който е наложена глобата, и
доколкото в конкретната хипотеза електронният фиш е връчен едва на 06.09.2023г., а освен
това е и обжалван, то не може да се говори за изтичане на абсолютната давност за
изпълнение на наложената глоба.
В случая нарушението е установено от АТСС, надлежно калибровано, при което
измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-
камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира
техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да
въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че процесната
система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с
което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява
човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Именно по тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй
като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.
Съдът приема за доказано авторството на деянието, тъй като автомобилът е заснет с
АТСС за превишена скорост и снимката е приложена по делото, като върху нея са посочени
датата и часът на нарушението. Върху снимковия материал се вижда регистрационния
номер на автомобила, като по делото по безспорен начин се установява и мястото на
нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е
предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение,
4
като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
Собственикът на автомобила разполага с възможността след получаване на
електронния фиш да подаде декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, в която да посочи лицето, на
което е предоставило автомобила в релевантния ден, като в този случай електронният фиш
издаден срещу него подлежи на обезсилване. В случая такава декларация не е подадена от
собственика на автомобила, поради което правилно е ангажирана именно неговата
административнонаказателна отговорност.
Електронният фиш съдържа всички необходими реквизити във връзка с извършеното
нарушение, визирани в чл. 189, ал. 4 ЗДвП а именно: дата, място, начин на извършване на
нарушението и самоличност на нарушителя, като възраженията и в тази насока се явяват
неоснователни.
Възражението за липса на снимков или видеоматериал, който да е бил предявен на
нарушителя, по никакъв начин не ограничава правото му на защита, доколкото
санкционираното лице разполага с възможността да обжалва атакувания акт по надлежния
ред. Подобно връчване на снимков материал или видеоклип не е и предвидено в ЗДвП, като
част от процедурата по издаване на електронния фиш.
Тук съдът ще посочи, че възраженията, свързани с липса на посочен срок и орган, пред
който да се обжалва електронния фиш са ирелевантни, доколкото видно от материалите по
делото, жалбоподателят е обжалвал електронния фиш в законоустановения срок.
Разликата в засечената скорост от 91 км./ч. и посочената в ел. фиш скорост от 88 км./ч.
се дължи на така наречения "толеранс", който представлява възможната процентна грешка
при засичането на скоростта. Този толеранс е 3 км/ч от засечената скорост и се отчита в
полза на нарушителя, като засечената от радара скорост се намалява именно с тези 3 км/ч,
когато скоростта на автомобила е под 100 км./ч. Точно заради това не може да се говори за
нарушаване правата на жалбоподателя, поради неяснота или противоречия в издадения ел.
фиш. Напротив, правата му са напълно защитени, тъй като евентуално възможната грешка
при отчитането на скоростта е изчислена в негова полза.
Приложеният към преписката протокол от проверка на АТСС, се установява, че
система за видеоконтрол е одобрена да служи за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение, надлежно калибрована и технически годна към датата на нарушението за
осъществяване на посочения видеоконтрол. Мястото на извършване на проверката е мястото
на позициониране на системата, а мястото на позициониране е именно мястото, където е
установено нарушението.
В конкретния случай нарушението е безспорно установено, доколкото при разрешена
скорост на движение до 50 км./ч., въведена с пътен знак В-26 в населено място, съгласно
нормата на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, водачът се е движел със скорост 88 км./ч.,
превишавайки допустимата скорост с 33 км./ч.
Нарушението е извършено виновно при форма на вината непредпазливост. Водачът е
5
съзнавал задължението си да спазва ограничението на скоростта за населени места, въведени
с пътен знак, но не го е спазил, проявявайки небрежност.
При това положение законосъобразно за това нарушение му е наложена глоба в размер
на 400 лева на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП. Съгласно последния текст на закона -
водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както
следва: ...т. 4 - за превишаване от 31 до 40 км./ч. - с глоба 400 лв. Размерът на глобата е
фиксиран такъв, поради което обсъждането на въпроса за нейното намаляване се явява
безпредметно.
С оглед на горното, електронният фиш се явява издаден съобразно правилата на
материалния и процесуалния закон и като такъв следа да бъде потвърден.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по
извършените от страните разноски, съобразявайки изрично отправеното искане в очертаната
насока, като с оглед изхода на делото, въззиваемата страна има право на юрисконсултско
възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът счита,
че юрисконсултското възнаграждението следва да се определи в предвидения в
разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ минимален размер, а
именно 80 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, НО, 114 състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 3908650, издаден от СДВР.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 ЗАНН А. М. А. ЕГН ********** да
заплати на СДВР разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 /осемдесет/
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София
град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-
дневен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6