№ 17889
гр. с., 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:д.р.
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20251110114429 по
описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от малолетното дете Д. Д. Д., ЕГН **********, действащ чрез
своята майка и законен представител Е. И. Ц., ЕГН **********, иск по чл. 150 вр. чл. 143,
ал. 2 СК срещу Д. Д. Д., ЕГН **********, за увеличаване на месечна издръжка, дължима от
родител на ненавършило пълнолетие дете, от 250,00 лв. на 1500,00 лв. месечно, считано от
подаване на исковата молба /12.03.2025 г./, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска /искане по чл. 146 СК/.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца, като същият е задължен по
силата на решение № 214082/14.09.2017 г., постановено по гр.д. № 28944/2016 г. по описа на
Софийския районен съд, 92-ри състав, да му заплаща месечна издръжка в размер на 250,00
лв. Сочат се увеличени нужди на ищеца предвид изминалия период от време от определяне
на предишния размер на издръжката и израстването му, както и променената
социалноикономическа обстановка в страната. Навеждат се твърдения за наличие на
възможност на ответника да заплаща увеличен размер на издръжка. В съдебно заседание
ищецът поддържа исковата молба. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.**********1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва иска изцяло, евентуално по размер. В съдебно заседание ответникът поддържа
отговора на исковата молба. Претендира присъждане на разноски.
По делото са постъпили социални доклади от ДСП-Младост и ДСП-Поморие, в които е
посочено, че детето се отглежда от майката, като не поддържа редовни контакти с бащата.
1
Майката на ищеца е съобщила доходи в размер на 15 000 – 20 000 лв. месечно, а бащата – в
размер на над 3412 лв. месечно, като е посочил също, че в периода на лятната ваканция на
ищеца ежедневно заплаща уроци по български език и по математика, които ищецът
посещава, на стойност от по 25,00 лв., както и заплаща за ищеца такса за тренировки по
футбол на стойност 60,00 лв.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на
качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена
изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този смисъл е
и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението
между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото
лице. И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил
възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно
намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
Между страните не е спорно, а и се установява от данните по делото, че ищецът Д. Д. Д.,
ЕГН **********, е малолетен към датата на подаване на исковата молба, а и към датата на
устните състезания по делото, като негови родители са Е. И. Ц., ЕГН **********, и Д. Д. Д.,
ЕГН **********. Следователно ответникът, като баща на ищеца по делото, е задължен да
му дава издръжка.
Съгласно решение № 214082/14.09.2017 г., постановено по гр.д. № 28944/2016 г. по описа
на Софийския районен съд, 92-ри състав, влязло в сила на 14.09.2017 г. /приложено по
делото/, ответникът е задължен да заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 250,00
лв. От определяне размера на издръжката на ищеца са изминали около осем години, като
към датата на устните състезания същият е на 10 години. Съдът намира, че израстването на
ищеца в периода от определяне предишния размер на неговата издръжка само по себе си
води до увеличаване на необходимите средства за издръжката му.
Нуждите на ищеца, обичайни за деца на неговата възраст /за храна, дрехи,
здравеопазване, обучение, спортни и други занимания и т.н./, както и общите разходи за
издръжката на домакинството на майката, в което той се отглежда, се установява от самия
факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.
Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Съгласно чл. 142, ал. 2
СК „минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата” или 269,25 лв. към момента на приключване на устните състезания. Съдът
2
намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от единия родител, доколкото
се съотнася с минималната работна заплата за страната, която представлява гарантиран
минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по трудово правоотношение лице /а не
общо за двамата родители/. Нормата, освен това, регулира масовия случай на претенция за
издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата общо. По делото не се установява
наличие на алиментни задължения на ответника. Видно от представените от страните и
постъпили по делото справки от НАП, за майката на ищеца се установява размер на обща
годишна данъчна основа от 214 864,52 лв. за 2024 година съгласно подадена данъчна
декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, включваща доходи от трудови правоотношения с работодател
„Пайнер“, друга стопанска дейност с платци на доходите – „Еф Хикс Камера“ и „м.“, както и
наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество с платец на
дохода – „Ра Мюзик“, като за същата се установяват данни за осигуряване като
самоосигуряващо се лице – в качеството на собственик на ЕООД с наименование „Ра
Мюзик“, с начало на дейност – 03.04.2023 г. По отношение на ответника се установява
наличие на сключен трудов договор с „Венид Агро“ ООД, считано от 31.01.2014 г., с
деклариран начислен месечен облагаем доход за периода от 01.01.2025 г. до 10.07.2025 г. в
размер на 21988,12 лв., както и данни за придобити в периода след определяне на
предишния размер на издръжката на ищеца недвижими имоти, както следва: земя и сграда в
гр. с., ул. „Ген. Иван Колев /489/“ № 57, с данъчна оценка от**********9935,30 лв., с
подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ на 10.01.2022 г.; земя в гр. с., кв. „с.“, район „Витоша“,
ул. 197-ма /Малинова долина/, с данъчна оценка от 3459,60 лв., с подадена декларация по чл.
14 ЗМДТ на**********.12.2021 г.; сграда в с. п., п., бл. В, ап. 2, с данъчна оценка от 5758,40
лв., с подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ на 18.05.2022 г.; сграда в с. п., п., Манастира, бл.
Б, ап.8, ет. 4, с данъчна оценка от 6440,30 лв., с подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ на
21.09.2022 г.; и сграда в с. п., п., м. Козуятак, бл. Г, вх. А, ап. 12, ет. 2, с данъчна оценка от
2862,70 лв., с подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ на 08.05.2025 г. Установяват се по
делото, извън обичайните нужди на ищеца, такива за ортодонтско лечение, за което е
заплатена на 08.07.2025 г. сума в размер на 7000 лв. Ищецът получава образованието си в
ЧОУ „Светлина“ при годишна такса за обучение от 5200 евро за учебната 2023/2024 година,
5720 евро за учебната 2024/2025 година и 4596 евро за учебната 2025/2026 година, както и
допълнителни такси за учебни помагала, сборници, материали, храна, транспорт,
извънкласни дейности и други, съобразно представените договори и касови бележки.
Установява се, че ответникът периодично предоставя парични средства по детска спестовна
сметка, открита на името на детето, с налично салдо към 22.04.2025 г. от 31818,93 лв., както
и е поръчвал за ищеца ученически униформи.
Предвид изложеното дотук и като съобрази нуждите на ищеца от издръжка с оглед
възрастта му и установените по делото потребности на същия, както и възможностите на
ответника, предвид установения по делото размер на доходите на същия, както и
имплицитното признание за наличие на възможности за заплащане на издръжка в по-висок
размер чрез захранване на детски влог, намира, че искът се явява основателен до размер от
1000,00 лв. месечно, до който размер същият следва да бъде уважен, като съответно, бъде
отхвърлен за разликата над уважения размер от 1000,00 лв. до пълния предявен такъв от
1500,00 лв. месечно. Съдът намира, че посоченият размер на месечната издръжка на ищеца
отговаря на нуждите му от издръжка предвид обичайните потребности за деца на възрастта
на същия, на възможностите на ответника да заплаща такава, отделно от това, е съобразен с
по-високите разходи за обучение на ищеца в частно учебно заведение, с което ответникът се
е съгласил, доколкото е организирал осигуряването на ученически униформи във връзка с
това обучение. Съдът намира за нужно да посочи, че упражняването или не на лични
отношения между ищеца и ответника не релевира спрямо нуждите на ищеца от издръжка и
възможностите на ответника да заплаща такава.
Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба – 12.03.2025 г., до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване. Следва да бъде
уважено искането за присъждане на законната лихва за забава по чл. 146 СК.
По изпълнението на решението:
3
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение
на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
При този изход на спора ищцовата страна има право на разноски за уважената част от
исковете, а ответникът - за отхвърлената част от тях. По отношение на ищеца се установява
направата на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2500,00 лв. /платени по
банков път, видно от преводно нареждане на л. 159 от делото/, както и заплатена държавна
такса в размер на 25,00 лв. В срок е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищеца, по което
съдът следва да се произнесе. Същото настоящият състав намира за основателно, доколкото
съгласно чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минималното възнаграждение по дело за издръжка е 500,00
лв., като настоящото дело в същото време не съставлява някаква фактическа или правна
сложност, освен това е приключило в едно открито съдебно заседание, поради което
възнаграждението на процесуалния представител на ищеца следва да бъде намалено поради
прекомерност до минималния, предвиден в цитираната по-горе наредба размер, от 500,00 лв.
Що се отнася до претендираната от ищеца държавна такса за образуване на производството
– същата е недължимо платена от същия предвид обстоятелството, че ищците по искове за
издръжка са освободени от внасяне на държавни такси и разноски /предвид разпоредбата на
чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК/, поради което и тази държавна такса подлежи на възстановяване при
поискване, но не съставлява част от отговорността за разноски по смисъла на чл. 78 ГПК,
поради което не следва да бъде възлагана в тежест на ответника. Предвид изложеното дотук
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски с оглед уважената част от иска в размер на 300,00 лв. По отношение на разноските,
дължими на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника – процесуалният представител
на същия претендира да му бъде определено и присъдено адвокатско възнаграждение на
основание предоставена на ответника безплатно правна защита и съдействие по реда на чл.
38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. Доколкото обаче по делото липсва представен договор, от който да е
видно, че адв. Б. оказва безплатна правна защита и съдействие на някое от основанията по т.
1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., нито са представени други доказателства, от които да може да се
установи видът и характерът на предоставената от адв. Б. правна защита и съдействие по
делото, съдът приема да не е доказано, че процесуалният представител на ответника е
предоставил безплатно правна защита и съдействие по делото на някое от основанията по
чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Ето защо разноски на адв. Б. на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 вр. чл. 36, ал. 2
ЗАдв. вр. чл. 78, ал. 3 ГПК не следва да бъдат присъждани. Ищците по иск за издръжка са
освободени от държавна такса, поради което държавната такса по делото за отхвърлената
част от иска следва да остане за сметка на бюджета на съда. Ответникът да бъде осъден да
заплати в полза на съда държавна такса върху изменения размер на издръжката на ищеца в
размер на 1080,00 лв.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от Д. Д. Д., ЕГН **********, определена по силата на решение №
214082/14.09.2017 г., постановено по гр.д. № 28944/2016 г. по описа на Софийския районен
съд, 92-ри състав, в полза на Д. Д. Д., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и
законен представител Е. И. Ц., ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК Д. Д. Д., ЕГН **********, да
заплаща на Д. Д. Д., ЕГН **********, чрез неговата майка Е. И. Ц., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 1000,00 лв., считано от 12.03.2025 г. /датата на подаване на
исковата молба/, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от деня на
забавата до окончателното погасяване, като отхвърля иска за разликата над уважения
размер от 1000,00 лв. до пълния предявен такъв от 1500,00 лв. месечно, като
неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение
на решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Д. Д., ЕГН **********, да заплати на Д. Д.
Д., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Е. И. Ц., ЕГН
**********, сума в размер на 300,00 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Д. Д. Д., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд сума в размер на 1080,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок, считано от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5