РЕШЕНИЕ
№ 483
гр. Дупница, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ели Д. Анастасова Мицевска
при участието на секретаря Росица К. Кечева
като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело
№ 20251510100392 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявен от З. К. Ш., с ЕГН **********, И. Й. К., с ЕГН
**********, З. Д. П., с ЕГН **********, П. Д. К., с ЕГН ********** срещу И. В. К., с
ЕГН *** положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици /З. К.
Ш. – на 1/3 ид. ч.; И. Й. К. – на 1/3 ид. ч.; З. Д. П. – на 1/6 ид. ч. и П. Д. К. – на 1/6 ид.
ч./ на реална част от 382 кв. м., намираща се в дясната част от Поземлен имот с
идентификатор 65379.501.6 /землище шестдесет и пет хиляди триста седемдесет и
девет, кадастрален район петстотин и едно, имот шест/ по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Сапарево, общ. Сапарева баня, обл. Кюстендил, одобрени
със заповед № РД - 18 - 247/22.12.2022 година на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
поземления имот: няма данни за изменение, адрес на поземления имот: село Сапарево,
общ. Сапарева баня, ул. „Хаджи И." Ме 41, целия имот с площ от 799 кв.м.
/седемстотин деветдесет и девет квадратни метра/, трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м./,
предишен идентификатор няма, номер по предходен план: 2246 /две хиляди двеста
четиридесет и шест/, квартал 1а /едно буква а/, парцел XIV /четиринадесети/, при
съседи: поземлени имоти с идентификатори: 65379.501.414, 65379.501.5, 65379.501.7,
1
65379.501.423, на основание наследствено правоприемство.
Релевират се доводи, че ищците са наследници на В.Х. К., роден на 12.06.1896
година, който е техен дядо, бивш жител на с. Сапарево, общ. Сапарева баня, починал
на 09.10.1975 година. Релевират, че ответникът И. В. К. не е техен роднина,
независимо от съвпадението на имената и не попада в кръга на наследниците на общия
им наследодател. Посочват, че техният дядо е притежавал земеделски имот в
местността „Старио камък“, в землището на село Сапарево, с площ от 600 кв. м. като
имотът е бил предоставен за ползване на ТКЗС. С решение на ПК - гр. Сапарева баня
№ 2268Р от 07.10.1993 година за възстановяване правото на собственост на земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на село Сапарево,
процесният имот бил възстановен на наследниците на В.Х. К.. С решение на Общинска
служба по земеделие и гори – гр. Сапарева баня № 06 от 09.11.2006 година за
възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими
стари реални граници в землището на село Сапарево, процесният имот бил
възстановен частично на наследниците на В.Х. К.. Нивата била разделена на две части:
едната с площ от 264 кв. м., представляваща земеделска земя била възстановена на
наследниците на В.Х. К., а другата – с площ от 382 кв.м. попадала в жилищната
територия на село Сапарево.
Ищците заявяват, че описаният по-горе имот представлявал част от поземлен
имот с идентификатор 65379.501.6 /землище шестдесет и пет хиляди триста
седемдесет и девет, кадастрален район петстотин и едно, имот шест/ по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. Сапарево, общ. Сапарева баня, обл. Кюстендил,
одобрени със заповед N9 РД - 18 - 247/22.12.2022 година на Изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри,засягащо поземления имот: няма данни за изменение, адрес на поземления
имот: село Сапарево, общ. Сапарева баня, ул. „Хаджи И." № 41, целия имот с площ от
799 кв.м. /седемстотин деветдесет и девет квадратни метра/, трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м./,
предишен идентификатор няма, номер по предходен план: 2246/две хиляди двеста
четиридесет и шест/, квартал 1а /едно буква а/, парцел XIV /четиринадесети/, при
съседи: поземлени имоти с идентификатори: 65379.501.414, 65379.501.5, 65379.501.7,
65379.501.423.
Ищците сочат, че от доста години се опитват да уредят документите за
процесния имот с площ от 382 кв.м., но през годините срещали доста трудности от
различно естество – и финансови, и административни, но никога не се отказвали от
намерението да своят, притежават и да владеят този имот, останал им от техния дядо.
В един от поредните си опити да се снабдят с документи за имота за започване
на нова процедура по узаконяване, с изненада установили, че ответникът И. В. К. се е
2
снабдил с Нотариален акт за удостоверяване право на собственост на недвижим имот,
придобит по давностно владение № 133, том II, рег. № 2495, дело № 327/07.06.2024 г.,
издаден от С.С., нотариус с район на действие РС - Дупница, вписан в рег. на НК под
N9 293, съгласно който ответникът бил вписан като собственик на имот с площ от 799
кв.м., в чиито граници попадал и собственият на ищците наследствен имот с площ от
382 кв.м.
В ИМ се релевира, че ответникът не попада в кръга на наследниците на общия
наследодател на ищците В.Х. К.. Заявяват, че посоченият нотариален акт бил издаден
неправилно и в противоречие на
законовите разпоредби, тъй като ответникът никога не се бил държал като
изключителен собственик на процесния имот. Заявят, че ответникът никога не е
оспорвал тяхната собственост открито и никога не е имал абсолютно владение върху
имота, за да има законово основание издаването на процесния нотариален акт, с който
е признат за собственик.
С оглед изложените съображения намира предявения иск за основателен и
доказан.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като недопустим като в тази връзка се релевират следните
възражения: не е налице завършена процедура за възстановяване на собствеността по
ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му като в случая същата не е довършена,
доколкото представеното с ИМ Решение № 2268Р/07.10.1993г. на ПК Сапарева баня не
е представено в цялост. В условията на евентуалност оспорва иска като неоснователен,
поради следните съображения: претенцията на ищците не е доказана; изтекла е
придобивна давност в полза на ответника; процесният имот ответникът е придобил въз
основа и на наследствено правоприемство от починалия си дядо Й.Н. К.. С оглед
изложените съображения намира предявения иск за неоснователен и недоказан.
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен e установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Настоящият състав намира, че предявеният иск е допустим, поради следните
съображения: съдът намира, че в случая е предявен иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК, като в установителната си част предметът на настоящото дело е идентичен с
предмета на дело по предявен иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В тази връзка
следва да се посочи, че искът по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР (първоначална редакция),
сега чл. 54, ал. 2 от ЗКИР (Изм. с ДВ, бр. 57 от 2016г.) цели да установи безспорно
пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в
3
кадастралната карта. Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални
регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във
вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната
карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 от ЗКИР оборима презумпция за вярност, но
неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение
или погасяване на правото. Що се отнася до данните за носителите на вещни права,
записани в кадастралния регистър, тази презумпция съществува доколкото следва да
бъде зачетен легитимиращият ефект на акта за собственост. Отсъствието или
наличието на запис или записи в кадастралния регистър не може да има
доказателствено значение или легитимиращ ефект, по-големи от тези на актовете за
собственост.
С Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016г. по тълк. д. № 8/2014г. на ОСГК на
ВКС, е прието, че в производството по иск с правно основание чл. 53, ал. 2, изр. 2 от
ЗКИР (понастоящем чл. 54, ал. 2 от ЗКИР), установяването както на спорното право на
собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право, по принцип е към
момента на предявяване на иска, респективно - на приключване на съдебното дирене в
инстанцията по същество.
Във връзка с допустимостта на предявения иск, следва да се вземе предвид
следното: реалното съществуване на определена вещ е предпоставка за
съществуването на вещни права върху нея, защото без обект, към който да са насочени,
е невъзможно възникването и упражняването на вещни права. Собствеността като
вещно право винаги се свързва с реалното съществуване на конкретна вещ като обект,
по отношение на който субектът на правото влиза в правоотношения с други лица. С
пар. 5, т. 2 от ДР на ЗУТ и чл. 24, ал. 2 ЗКИР е дадено определение на понятието
„поземлен имот”. Това е част от територията /земната повърхност/, включително и
тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на
собственост. С т. 2 ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС е
прието, че за да бъде разграничен един поземлен имот от друг имот, не е нужно
границите му да бъдат нанесени материално, чрез поставяне на ограда или други
гранични знаци или чрез нанасяне в кадастрален или регулационен план или в
кадастралната карта. Достатъчно е един юридически акт да ги посочва така, че те
да могат да бъдат определени. С тълкувателния акт е прието още, че липсата на
техническо отразяване на границите на един реституиран имот в действащите
подробни устройствени планове и/или в кадастралната карта, не прави имота негоден
обект на правото на собственост, респективно негоден предмет на иск за защита на
вещни права, когато границите на имота могат да бъдат определени въз основа на
посоченото в акта за собственост. /в този смисъл е и Решение № 145/30.10.2018г. по гр.
д. № 779/2018г. по описа на ВКС, I ГО/.
Спорният момент по делото е дали е налице юридически факт, който да
посочва процесната реална част по начин, че да може да бъде определена.
В случая от представеното по делото Решение № 2268Р/07.10.1993г. за
възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими
стари реални граници в землището на село Сапарево на ПК – гр. Сапарева баня /л. 9/
се установява, че нива с площ от 600 кв. м., находяща се в с. Сапарево, местност
„Старио камик“ била възстановена на наследниците на В.Х. К..
От представеното по делото Решение с № 06/09.11.2006г. за възстановяване
4
правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални
граници в землището на село Сапарево на ОСЗГ – гр. Сапарева баня /л. 10/ се
установява, че нива с площ от 264 кв. м., находяща се в с. Сапарево, местност „Старио
камик“ била възстановена на наследниците на Васил Х. К., като въпросната нива
представлява десета категория, имот с № 031566 по картата на землището, при
следните съседи: имот с № 000056 – жилищна територия, находяща се в с. Сапарево и
имот с № 031560 – пасище, мера на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ.
От представеното по делото писмо от ОСЗГ – гр. Сапарева баня /л. 12/ се
установява, че при изпълнение на техническите дейности от „Благоевградски
териториален кадастър“ ЕООД е установено, че част от показания от ищеца имот в м.
„Старио камък“ с площ от 382 кв. м. попада върху имот с № 000056 – жилищна
територия, находяща се в с. Сапарево.
От представения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давностно владение с № 133, том II, рег. № 2495, дело № 327/2024г. /л.6/
се установява, че ответникът е признат за собственик на поземлен имот с
идентификатор 65379.501.6, на основание давностно владение.
От приетата по делото СТЕ /л. 109 и сл./, кредитирана от съда като
компетентно и обективно изготвена се установява, че имот 566 по бившето КВС засяга
ПИ с идентификатор 65379.501.414 с площ 97 кв.м. /л. 111/; предполагаем имот в м.
„Старио камък“ засяга ПИ с идентификатор 65379.501.414 с площ 91 кв.м.;
предполагаем имот в м. „Старио камък“ засяга ПИ с идентификатор 65379.501.6 с
площ 295 кв.м. При изслушване на вещото лице в откритото съдебно заседание /л.
114, стр. 2 и сл./ същото посочва следното: използвало е термина „предполагаем имот“,
тъй като по делото е представена скица от ПК от 2006г., в която има с пунктир указана
част, може би от имота, който е бил показан при възстановяването, която попада в
строителните граници; по КВС имотът е бил обозначен с т. 1, 5, 6, и 2 и затова
експертът счита, че останалата част, която е с точки 5, 9, 10 и 6, отбелязана с пунктир,
е предполагаема част от имота, описана в решението на ПК; от решението на ПК е
видно, че няма представена скица от извършеното заснемане и определянето на имота
на място, тъй като това е техническа дейност, извършваща се от поддържаща фирма
към момента на възстановяване на имота; вещото лице е посочило, че най – вероятно,
съдейки от собствения си опит, при определянето на имота, показан от наследниците
на собственика, се е получило така, че част от имота попада в строителните граници
на населеното място и тъй като попада в тези строителни граници, тази част от имота
не се възстановява; вещото лице е посочило, че в този случай се прави отказ и се
възстановява само частта от имота, която е в земеделската част; имот с означение 3,4, 5
и 6, показан в Приложение 1 към експертизата представлява частта от имота 31.566
преди одобряването на кадастралната карта за урбанизираната зона.
По отношение на представеното Решение № 2268Р/07.10.1993г. за
възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими
стари реални граници в землището на село Сапарево на ПК – гр. Сапарева баня /л. 9/,
от което се установява, че нива с площ от 600 кв. м., находяща се в с. Сапарево,
местност „Старио камик“ била възстановена на наследниците на В.Х. К., следва да се
посочат следните съображения: решението на поземлената комисия /ОСЗ/ за
възстановяване правото на собственост в стари реални
граници има конститутивно действие, тъй като с него възниква правното качество на
5
обособеност на обекта на собствеността чрез индивидуализацията му, което действие
важи и за двата вида решения на общинските поземлени комисии за определяне на
реалните граници на земеделските земи - решенията по чл. 18ж, ал. 1 и по чл. 27, ал. 1
ППЗСПЗЗ. Действието на решението на комисията е еднакво независимо от различието
в способа за определяне на реалните граници - чрез възстановяване на старите граници
или определяне на нови граници с план за земеразделяне. Производството по ЗСПЗЗ е
административно и постановеното решение поражда конститутивно действие само ако
са били налице предпоставките по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ и е издаден валиден
административен акт за възстановяването на правото на собственост. Действието на
решението на органа по поземлената собственост е за в бъдеще и се разпростира,
както по отношение на обекта (земеделската земя), така и по отношение на субекта
(титулярите на правото на собственост).
Не всяко позитивно решение на органа по поземлената собственост, обаче, има
значението на придобивно основание и поражда правото на собственост върху
конкретния недвижим имот, а както вече се посочи такова действие пораждат две
категории решения, а именно - решението, с което се възстановява правото на
собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници върху
индивидуално определен имот (чл. 18ж, ал. 1 ЗСПЗЗ) и решението по чл.27, ал.1
ППЗСПЗЗ, с което се възстановява собственост върху индивидуално определен имот от
влезлия в сила план за земеразделяне.
B TP №1 пo гp. д. №11/1997 г. нa OCГK нa Bъpxoвния cъд e пpиeтo, чe
peшeниятa нa oбщинcĸитe пoзeмлeни ĸoмиcии пo чл. 18ж, aл. 1 и чл. 27, aл. 1
ΠΠЗCΠЗЗ зa възcтaнoвявaнe нa пpaвoтo нa coбcтвeнocт въpxy зeмeдeлcĸи зeми в
cъщecтвyвaщи или възcтaнoвими cтapи peaлни гpaници или в нoви peaлни гpaници
имaт ĸoнcтитyтивнo дeйcтвиe. B мoтивитe нa тълĸyвaтeлнoтo peшeниe e пocoчeнo, чe
peшeниятa нa пoзeмлeнитe ĸoмиcии ca нeoбxoдимитe пpaвни aĸтoвe зa oпpeдeлянe нa
peaлнитe гpaници нa зeмитe и eднoвpeмeннo c тoвa юpидичecĸи фaĸти c
гpaждaнcĸoпpaвнo дeйcтвиe. C peшeниeтo нa пoзeмлeнaтa ĸoмиcия възниĸвa пpaвнoтo
ĸaчecтвo нa oбeĸтa нa coбcтвeнocттa – индивидyaлизaциятa, зaтoвa тo имa
ĸoнcтитyтивнo дeйcтвиe. Излoжeнoтo paзбиpaнe зa ĸoнcтитyтивнoтo дeйcтвиe нa
peшeниятa нa пoзeмлeнитe ĸoмиcии, ceгa OCЗ, e зacтъпeнo бeзпpoтивopeчивo и в
пocтoяннaтa пpaĸтиĸa нa BKC – peшeниe №413 oт 01.07.2009 г. пo гp. д. №1751/2008 г.
нa ІІ ГO; peшeниe №584/29.09.2009 г. пo гp. д. №2949/2008 г. нa BKC, І ГO; peшeниe
№26/13.02.2012 г. пo гp. д. №706/2011 г. нa ІІ ГO; peшeниe №366/19.12.2011 г. пo гp. д.
№100/2011 г. нa ІІ ГO и дp. Бeз влязлo в cилa пoзитивнo peшeниe нa пoзeмлeнaтa
ĸoмиcия, ceгa OCЗ, cъдът нe мoжe дa пpизнae пpaвo нa coбcтвeнocт въpxy зeмитe,
пoдлeжaщи нa възcтaнoвявaнe пo peдa нa ЗCΠЗЗ. Cpeщy peшeниятa нa пoзeмлeнитe
ĸoмиcии, c ĸoитo ce oтĸaзвa възcтaнoвявaнe нa coбcтвeнocттa, мoгaт дa ce пoдaвaт
жaлби пpeд cъдa пo чл. 14, aл. 3 ЗCΠЗЗ. B cлyчaй, чe тeзи peшeния нe бъдaт oбжaлвaни
и влязaт в cилa, дopи дa ca нeзaĸoнocъoбpaзни, ce пpeпятcтвa възмoжнocттa бившитe
coбcтвeници и тexнитe нacлeдници дa ce лeгитимиpaт ĸъм нacтoящия мoмeнт ĸaтo
6
coбcтвeници нa пpитeжaвaнитe няĸoгa зeмeдeлcĸи зeми. Имeннo в тoвa ce cъcтoи
eфeĸтът нa ĸoнcтитyтивнoтo дeйcтвиe нa peшeниятa нa пoзeмлeнитe ĸoмиcии зa
възcтaнoвявaнe нa coбcтвeнocттa.
В настоящия случай видно от представения заверен препис от Решение №
2268Р/07.10.1993г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи
или възстановими стари реални граници в землището на село Сапарево на ПК – гр.
Сапарева баня /л. 102/ се установява, че решението е влязло в сила, поради което
същото, съобразно TP №1 пo гp. д. №11/1997 г. нa OCГK нa Bъpxoвния cъд
юpидичecĸи фaĸти c гpaждaнcĸoпpaвнo дeйcтвиe.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че е налице юридически акт,
който посочва процесната реална част така, че да може да бъде определена. С
оглед достигнатото заключение, настоящият състав намира, че предявеният иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е допустим, доколкото са налице условията,
посочени в т. 2 ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС.
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК се
обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: установяване чрез
пълно и главно доказване правопораждащия правото на собственост на ищците върху
процесния имот факт, в рамките на посоченото в исковата молба придобивно
основание – наследствено правоприемство, както и да докажат, че са собственици на
имот с площ от 382 кв. м., кв. м., нанесен като реална част от имот с идентификатор
65379.501.6, вместо в техния имот.
При анализа на предпоставките от фактическия състав на предявения иск
следва да се посочи следното: възстановяването на правата на собствениците върху
земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ не настъпва по силата на закона, а след изпълнение
на предвидената в този закон и правилника за приложението му административна
процедура, която завършва или с решение на общинската служба по земеделие по чл.
18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ - когато собствеността се възстановява в съществуващи /
възстановими/ стари реални граници, или с решение по чл.27 ППЗСПЗЗ - когато
собствеността се възстановява в нови реални граници с план за земеразделяне, или със
заповед по § 4к, ал.4 ПЗР на ЗСПЗЗ на кмета на общината- когато се възстановява
собственост върху земеделски земи, попадащи в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Тези
административни актове имат конститутивно действие и легитимират лицата, в полза
на които са издадени, като собственици на конкретни недвижими имоти,
индивидуализирани в тях по площ, местонахождение, граници. Едва след приключване
на процедурата по възстановяване на собствеността върху земеделските имоти с
постановяване на такъв акт, правоимащите могат да предявят иск срещу трети лица за
защита на правото си на собственост. Обобщеният анализ на законодателните
изменения на разпоредбите на 18 ж ал.1 ППЗСПЗЗ сочи:
7
В действащата редакция, изм.с ДВ. бр. 31 от 2003 г., текста на закона установява
, че „ Общинската служба по земеделие /ОСЗ/ постановява решение за възстановяване
правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в
което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение,
границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях,
като към решението се прилага скица на имота, заверена от общинската служба по
земеделие, а за имоти в границите на урбанизираните територии - и от техническата
служба на общината. Влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява
правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за
собственост върху имота, освен в случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ”.
Чл. 18ж ал.1 ППЗСПЗЗ е приет с изменението с ДВ. бр.34/1992 година. В
първоначалния си вариант, текстът установява , че с това решението на ПК за
възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари
реални граници, в които се описва размера и категорията на имота, неговото
местоположение, граници съседи, както и ограниченията на собствеността, не съдържа
изискването да е придружено със скица.
Едва с изменението на разпоредбата с ДВ. бр.48/1995 година, законодателят е
предвидил, че за осъществяване на процедурата по възстановяване собствеността на
земеделските земи в съществуващи или възстановими стари реални граници „към
решението на ПК се прилага скица на имота, заверена от ПК, а за имоти в
строителните граници на населените места- от техническата служба на общината. Тази
редакция ,с незначително изменение, е запазена и при изменената редакция на текста с
ДВ. бр.122/1997 година.
С измененията на ППЗСПЗЗ, приети с ДВ. бр.18/1999 година в разпоредбата на
ал.1 няма изменение, но е изменена разпоредбата на ал.6 на чл. 18ж ППЗСПЗЗ, в
смисъл, че следва да е налице влязъл в сила план за земеразделяне и одобрена Карта
със съществуващи и възстановими в стари реални граници имоти, с който план и карта
всеки земеделски имот получава номер, единствен за територията на страната.
Предвид на така посочените изменения на разпоредбата на чл. 18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ,
тълкувана в контекста на ТР 1/1997 година на ОСГК на ВКС, следва, че не може да
има еднозначно разрешение на въпроса от кой точно момент се поражда
конститутивния ефект на решението на ПК/ ОбСЗГ , тъй като всяко решение е
издадено при действието на различната редакция на законодателя. Моментът на
проявление на конститутивното действие на административния акт – решение на ПК/
ОбСЗ по чл. 18ж ал.1 ППЗСПЗЗ се свързва с момента на завършената процедура по
възстановяване на собствеността на земеделските имот. /в този смисъл е Решение №
248/21.07.2010 година по гр. дело № 58/2009г. по описа на ВКС, II ГО/.
В настоящия случай към датата на подаването на заявлението за възстановяване
8
на имота – 04.03.1992 г. /л. 9/ не е имало изискване в чл. 13 ППЗСПЗЗ за прилагане
към заявлението за възстановяване на земи в строителните граници на населените
места удостоверение от техническата служба на общината, че имотът е нанесен в
кадастралния план. Решението на поземлената комисия , от което ищецът извежда
правото си на собственост, е постановено при действието на чл. 18ж ППЗСПЗЗ в
редакция от ДВ, бр. ДВ, бр. 72 от 1993 г.), съгласно която то трябва да съдържа
размера и категорията на имота, неговото местоположение, граници, съседи, както и
ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях. В случая
решението /л. 9, стр. 2/ не съдържа категорията на имота, границите, съседите, както и
ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях. Решението на
поземлената комисия, постановено преди изменението на чл. 14 ал.1 т.1 ЗСПЗЗ ДВ бр.
45 / 1995 г., в което имотът, подлежащ на възстановяване не е индивидуализиран нито
с граници, нито според заснемането му по стар кадастрален план има характер на
предварително решение, с което се признава правото на възстановяване на
собствеността. Органът на поземлената собственост следва да довърши процедурата
по възстановяване на собствеността и да индивидуализира възстановения имот според
сегашните му граници респ. заснемането му по плана на възстановената собственост.
До приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността,
е недопустимо предявяване на положителен установителен иск за собственост от
правоимащите лица поради липсата на положителната процесуална предпоставка да е
налице реституиран обект в реални граници /в този смисъл са решение № 410 по гр.д.
№ 397/1993г. на ВС, петчленен състав, решение № 24 по гр.д.№ 1912/1997г. на ВС, ІV
г.о. и определение №7 по ч.гр.д.№ 1416/2008г. на ВКС, ІІ г.о., Решение №
58/17.05.2018г. по гр. дело № 2781/2017г. по описа на ВКС, I ГО/.
В случая видно от представеното Решение с № 06/09.11.2006г. за
възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими
стари реални граници в землището на село Сапарево на ОСЗГ – гр. Сапарева баня /л.
10/ се установява, че нива с площ от 264 кв. м., находяща се в с. Сапарево, местност
„Старио камик“ била възстановена на наследниците на В.Х. К., като въпросната нива
представлява десета категория, имот с № 031566 по картата на землището, при
следните съседи: имот с № 000056 – жилищна територия, находяща се в с. Сапарево и
имот с № 031560 – пасище, мера на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ.
С оглед представеното влязло в сила Решение с № 06/09.11.2006г. за
възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими
стари реални граници в землището на село Сапарево на ОСЗГ – гр. Сапарева баня /л.
10/ следва да се обоснове извода, че административната процедура по възстановяване
на собствеността е приключила с влязъл в сила съдебен акт като ОСЗГ – гр. Сапарева
баня е възстановил правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими
стари реални граници в землището на село Сапарево на ОСЗГ – гр. Сапарева баня
само по отношение на нива с площ от 264 кв. м., находяща се в с. Сапарево, местност
„Старио камик“.
Във връзка с гореизложеното, следва да се съобрази и обстоятелството, че
9
индивидуализацията на възстановения имот е извършена по кадастрален план, чието
изработване за териториите по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ е предвидено с изменението на чл.28
ППЗСПЗЗ от ДВ бр.34 от 24.04.1992 г. и позволява точното установяване на
местонахождението и границите на реституирания имот, а доколкото решението на ПК
от 1993г. има характер на предварително решение, то ищците няма как да се
легитимират като собственици на процесната реална част от имота. Изменението на
чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ и § 4к ПЗР ЗСПЗЗ от ДВ бр.68 от 30.06.1999 г. рефлектират върху
вече неприключилата реституционна процедура за процесната реална част.
Предвид изложените съображения следва да се обоснове извода, че по
отношение на процесната реална част не е проведена успешна реституционна
процедура. Същевременно ищците не са ангажирали каквито и да било доказателства,
че техният наследодател е бил собственик на процесната реална част на друго
основание. В случая не е извършена законосъобразна индивидуализация на
възстановения имот с Решение с № 06/09.11.2006г. за възстановяване правото на
собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в
землището на село Сапарево на ОСЗГ – гр. Сапарева баня /л. 10/, поради което ищците
не се легитимират като собственици, тъй като реституцията в тяхна полза не е
завършена. В тази връзка следва да се посочи, че и приетата по делото СТЕ не доказва
по категоричен начин, че процесната реална част попада в Поземлен имот с
идентификатор 65379.501.6. Напротив – вещото лице е използвало термина
„предполагаем имот“ по отношение на процесния имот, тъй като по делото е
представена скица от ПК от 2006г., в която има с пунктир е указана част, която според
експерта е възможно да е част от имота, който е бил показан при възстановяването
като въпросната част попада в строителните граници на населеното място.
Същевременно е налице разминаване между размера на реалната част – 382 кв. м. и
посоченото в заключението, че предполагаемият имот засяга ПИ с идентификатор
65379.501.6 с площ 295 кв. м.
Предвид обстоятелството, че реституционната процедура не е довършена и
ищците не доказаха с категоричност при условията на пълно и главно доказване, че
процесната реална част е част от възстановения с Решение № 2268Р/07.10.1993г. за
възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими
стари реални граници в землището на село Сапарево на ПК – гр. Сапарева баня /л. 9/
имот, то съдът намира предявеният иск за неоснователен и недоказан, като счита, че е
безпредметно обсъждането на доказателствата, касаещи твърдяното от ответника
владение върху имота.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
възниква за ответника като ищецът следва да бъде осъден да заплати сумата от 800.00
лева – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното РС – Дупница
РЕШИ:
10
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. К. Ш., с ЕГН **********, И. Й. К., с ЕГН
**********, З. Д. П., с ЕГН **********, П. Д. К., с ЕГН **********, с общ съдебен
адрес: гр. Дупница, ул. „Солун“ 2, ет. 2 срещу И. В. К., с ЕГН ***, с адрес: с. ***
положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване
за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици /З. К. Ш. – на 1/3
ид. ч.; И. Й. К. – на 1/3 ид. ч.; З. Д. П. – на 1/6 ид. ч. и П. Д. К. – на 1/6 ид. ч./ на реална
част от 382 кв. м., намираща се в дясната част от Поземлен имот с идентификатор
65379.501.6 /землище шестдесет и пет хиляди триста седемдесет и девет, кадастрален
район петстотин и едно, имот шест/ по кадастралната карта и кадастралните регистри
на с. Сапарево, общ. Сапарева баня, обл. Кюстендил, одобрени със заповед № РД - 18 -
247/22.12.2022 година на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни
за изменение, адрес на поземления имот: село Сапарево, общ. Сапарева баня, ул.
„Хаджи И." Ме 41, целия имот с площ от 799 кв.м. /седемстотин деветдесет и девет
квадратни метра/, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на
трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор няма, номер
по предходен план: 2246 /две хиляди двеста четиридесет и шест/, квартал 1а /едно
буква а/, парцел XIV /четиринадесети/, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори: 65379.501.414, 65379.501.5, 65379.501.7, 65379.501.423, на основание
наследствено правоприемство.
ОСЪЖДА З. К. Ш., с ЕГН **********, И. Й. К., с ЕГН **********, З. Д. П., с
ЕГН **********, П. Д. К., с ЕГН **********, с общ съдебен адрес: гр. Дупница, ул.
„Солун“ 2, ет. 2 да заплатят на И. В. К., с ЕГН ***, с адрес: с. ***, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сума в размер 800.00 лева – разноски за производството пред РС – Дупница.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Кюстендил в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
11