РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 21.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публичното заседание на
двадесет и четвърти две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря
Теодора Вутева, като разгледа докладваното от младши съдия ВАСИЛЕВ в. гр. дело № 749 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на „С.Р.А К.“ ООД, подадена чрез адв. И.Б.
против решение № 209/14.08.2019 г., постановено по гр. дело № 1051/2018 г. по
описа на Районен съд – Ботевград, 5-ти състав, с което е отхвърлен предявеният
от „С.Р.А К.“ ООД против П.Р.Д. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1,
пр. 2 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба на
лек автомобил, сключен с ответника на 04.05.2017 г., поради липса на съгласие.
С въззивната
жалба въззивникът обжалва първоинстанционното
решение като неправилно. Твърди, че процесният
договор за покупко-продажба е нищожен, тъй като липсва неговото съгласие.
Посочва, че договорът не е подписван от него и липсва негово волеизявление.
Посочва, че първоинстанционният съд не се е
произнесъл и по алтернативното им искане договорът да бъде обявен за нищожен
поради липса на форма. По изложените съображения моли съда да отмени първоинстанционното решение. Претендира присъждане и на
разноски.
Въззиваемият П.Р.Д.
е получил препис от въззивната жалба на 26.09.2019
г., като се е възползвал от възможността да подаде отговор на въззивната жалба. Счита, че по делото не се установява
твърденият от ищеца порок на сделката. Моли решението на първоинстанционният
съд да бъде потвърдено. Претендира разноските по делото.
СОФИЙСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид подадената въззивна
жалба, съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства,
основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана с правен интерес от
обжалването страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В тази връзка и след
осъществената проверка съдът намира, че оспореното решение е валидно и
допустимо. Съгласно чл. 271, ал. 1 от ГПК, когато констатира, че оспореното
решение е валидно и допустимо, въззивният съд следва
да реши спора по същество, като потвърди, отмени изцяло или отчасти първоинстанционното решение съобразно доводите, изложени
във въззивната жалба.
Първоинстанционното
производство е образувано по искова молба на „С.Р.А К.“ ООД, с която е предявен
против П.Р.Д. главен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ЗЗД
за прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба на лек автомобил,
сключен с ответника на 04.05.2017 г., поради липса на съгласие и
евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 3 от ЗЗД за
прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба на лек автомобил,
сключен с ответника на 04.05.2017 г., поради липса на форма. За да постанови своето решение, районният съд е приел, че
по делото не е установено процесният договор да е бил
сключен при липса на съгласие поради което е отхвърлил предявения главен иск. Решението на първата инстанция се обжалва в
неговата цялост, като по съществото на спора и с оглед наведените доводи,
настоящият състав на въззивния съд намира следното:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1,
пр. 2 от ЗЗД
Според чл. 26, ал.
2, изр. 1 от ЗЗД нищожни са договорите, при които липсва съгласие. Следователно предпоставките за предявяване на иска
са: 1. да е налице договор между ищеца и ответника; 2. да е липсвало съгласие
на ищеца за сключването на договора.
По делото е
представен договор за покупко-продажба на МПС, сключен на 04.05.2017 г. между ищеца „С.Р.А К.“ ООД, представляван от
управителя Й.А. /в
качеството му на продавач/ и ответника П.Р.Д. /в качеството му на купувач/. По силата на този договор страните са уговорили
продавачът да прехвърли на купувача собствеността върху притежавания от него
лек автомобил марка „М.“, модел „………..“, с рег. № …………… срещу цена от 300 лева, която
продавачът е декларирал, че е получил преди подписването на договора. Договорът
е сключен с нотариална заверка на подписите с рег. № ….. от ……… г. на нотариус
Савина Иванова, с рег. № 016 на Нотариалната камара и с район на действие
Районен съд – П. От писмо с изх. № 20 от 11.03.2019 г. на Нотариус С. И. се установява,
че след извършена справка за нотариалните удостоверявания в Общия регистър е констатирано,
че няма извършено нотариално удостоверяване на процесния
договор за покупко-продажба на МПС.
Липса на
съгласие като основание за нищожност на един договор е налице когато е изразена
изрично воля за сключването му, но тази воля не може да породи правни последици
поради определени обстоятелства – малолетие или пълно запрещение на страната,
упражнено спрямо нея насилие и т.н. Липсата на съгласие следва да се преценява
към момента на сключване на договора. В Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014
г. на ВКС, ОСГТК, се посочва, че липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал.
2, пр. 2 от ЗЗД е тежък порок на правната сделка, който е налице, когато
волеизявлението е направено при т. нар. „съзнавана липса на съгласие“ /например
– изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване – на шега, като
учебен пример и др./ Всяка нищожност по чл. 26 ЗЗД, включително и тази по чл.
26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД /поради липса на съгласие/ е абсолютна – не само изначална,
а и окончателно водеща до пълна невъзможност опорочената сделка да породи
правни последици, т.е. – непоправима, неоздравима, без
възможност за саниране.
От заключението
на вещото лице по допуснатата от въззивния съд
съдебна почеркова експертиза се установява, че
подписът положен в графата продавач в процесния
договор за покупко-продажба на МПС не е положен от управителя на „С.Р.А К.“
ООД – Й.А., а от
друго лице. В случая въобще не е изразено волеизявление от представителя на
дружеството за сключването на договора, което следва да бъде приравнено на
липса на съгласие. Когато волеизявлението не изхожда
от страната, а от някой, който се е представил за страната, то договор няма. По
тези съображения настоящият състав счита, че предявеният иск за прогласяване на
нищожността на договор за покупко-продажба на МПС от 04.05.2017
г. е основателен, тъй като договорът е нищожен като сключен при липса на
съгласие.
По разноските:
При този изход
на въззивното производство на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, на въззивника „С.Р.А К.“ ООД се дължат разноски в пълен размер. Той е заплатил 120
лева за държавна такса за въззивно обжалване, 200
лева за депозит за вещо лице по допуснатата от въззивния
съд експертиза и 240 лева за държавна такса за първоинстанционното
производство. Ето защо въззиваемия следва да му
заплати разноски в общ размер от 560 лева за двете съдебни инстанции. Вещото
лице е поискало увеличение на възнаграждението му и е представило
справка-декларация за сумата от 425 лева. Съдът счита искането на вещото лице
за основателно и затова ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на съда сумата от 225 лева за възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 209/14.08.2019 г., постановено по гр. дело № 1051/2018 г. по
описа на Районен съд – Ботевград, 5-ти състав, като вместо това
ПРОГЛАСЯВА
нищожността на договор за
покупко-продажба на МПС, сключен на 04.05.2017 г. между ищеца „С.Р.А К.“ ООД, представляван от управителя Й. А. /в качеството му на
продавач/ и ответника П.Р.Д. /в качеството му на купувач/ на основание чл. 26,
ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ЗЗД като сключен
при липса на съгласие.
ОСЪЖДА П.Р.Д., адрес: *** да заплати на „С.Р.А К.“ ООД,
ЕИК: ………, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата
от 560 лева – представляваща разноски за двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА П.Р.Д., адрес: *** да заплати по сметка на
Софийски окръжен съд сумата от 225 лева – допълнително за възнаграждение за
вещо лице.
Решението е окончателно
и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.