Присъда по дело №1618/2024 на Районен съд - Варна

Мотиви към присъда № 223 от 03.10.2024 год. по НОХД № 1618 по описа за 2024 г. на
Районен съд гр. Варна, 45-ти наказателен състав
Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство №
1354/2018 год. по описа на 03 РУП Варна срещу подсъдимата Д.В.В. с ЕГН **********
затова, че за периода от месец юли 2011г. до месец януари 2024г., включително, в гр. Варна,
след като с решение № 3060/11.07.2011г. по гр. дело № 8954/2011г. по описа на PC -Варна,
ХХ-ти състав, влязло в законна сила на 11.07.2011г. е била осъдена да издържа свой
низходящ дъщеря си Е.Т.Д., родена на ***г., чрез нейния баща и законен представител
Т.П.Д., съзнателно не изпълнила задължението си за издръжка в размер на повече от две
месечни вноски, а именно в размер на 139 месечни вноски, всяка от по 60 лв., възлизащи
общо на стойност 8 340 лева - престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК.
В разпоредително съдебно заседание подсъдимата при обсъждане на въпросите по
чл.248,ал.1 от НПК изявява желание да се възползва от диференцираната процедура уредена
в глава 27 по НПК / съкратено съдебно следствие /, поради което след влизане в сила на
определението по чл.248,ал.6, вр. ал.1,т.3 и 6 от НПК ход на делото е даден в условията на
Глава ХХVІІ-ма на осн. чл. 370, ал. 1 НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК.
В хода на съдебните прения представителят на РП Варна, поддържа така повдигнатото
обвинение, като предлага с оглед представените в хода на съдебното следствие писмени
доказателства, подсъдимата да бъде призната за виновна, като по отношение вида на
наказанието предоставя на съда.
Защитникът на подсъдимита - адв. П. Н., АК Варна пледира за определяне на наказание
спрямо подзащитната му при условията на чл.55 от НК.
Подсъдимата изрично е заявила, че желае делото да се приключи чрез съкратено съдебно
следствие в производството пред първата инстанция при условията на чл.371, т.2 от НПК.
Заявила е, че се признава за виновна в извършване на престъплението, за което и е
повдигнато обвинение, признава фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и дава съгласието си да не се събират доказателства за тези факти. В хода
на съдебните прения твърди, че е давала пари на ръка, изпращала е и по Уестърн
Юнион,плащала сметки, но не може да представи доказателства.Твърди, че в известен
период от време детето е било при нея и се е грижила за него.
В последната си дума моли за справедливо наказание.
Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Св. Т.П.Д. и подс. Д.В.В. били съпрузи, като имат едно дете Е.Т.Д., родена на ***г. През
2011г. се развели. По гражданско дело гр. дело № 8954/2011г. по описа на PC -Варна
родителските права са присъдени на бащата св.Д., като подс.Владимирова е осъдена да
изплаща издръжка на дъщеря си в размер на 60 лева месечно, считано от влизане в законна
сила на решението - 11.07.2011г. Тъй като от постановяване на решението до 14.08.2018 год.
не била изплатена нито една вноска, св.Д. подал жалба в РП Варна, въз основа на която било
образувано ДП № 1354/2018 год. по описа на 03 РУП Варна.
С постановление от 26.11.2019 год. досъдебното производство е било спряно на осн.чл.244
ал.1т.3 от НПК, като е било възобновено на 26.02.2020 год..
На 28.04.2020 год., Владимирова е била привлечена в качеството на обвиняема за извършено
престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
Делото е било отново спряно с постановление от 15.03.2021 год. и възобновено на
15.03.2022 год.
С постановление от 02.12.2022 год. на ВОП на наблюдаващия прокурор са дадени конкретни
указания по разследването.
1

На 19.02.2024 год. Владимирова отново била привлечена като обвиняема за извършено
престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
Разпитана в качеството на обвиняема Д.В. разбира повдигнатото й обвинение, като е
посочила, че има и друго дете за което се грижи и работи на минимална работна заплата.
От приложената по делото справка за съдимост се установява, че подс. Владимирова не е
осъждана.
Срещу Владимирова не е било образувано изпълнително дело за събиране на суми по
издръжката.
Предвид горното съдът приема, че по-горе описаната фактическа обстановка, отразена и в
обстоятелствената част на обвинителния акт, е доказана с оглед изискването на чл.373, ал.3
от НПК въз основа на самопризнанията на подсъдимата и доказателствата, събрани в хода
на досъдебното производство и приобщени по делото, прочетени и приети от съда по реда
на чл.283 от НПК.
Събраните гласни и писмени доказателства са непротиворечиви помежду си, взаимно се
подкрепят и допълват като всестранно и пълно изясняват всички релевантни за делото
обстоятелства.
По делото е безспорно установена дължимостта на присъдената на Е.Т.Д., родена на ***г.
издръжка и нейния размер.
Подсъдимата не оспорва, че в инкриминирания продължителен период от време не е
изпълнявала задължението си. Самопризнанието и се подкрепя от приетите писмени
доказателства и се потвърждава от показанията на св.Д., поради което съдът приема
релевантните за делото факти за безспорно установени от горепосочените доказателства,
които поотделно и в съвкупност кредитира с доверие.
С оглед приетата фактическа обстановка, установяваща се от събраните доказателствени
материали, съдът прие, че Д.В.В. е осъществила от обективна и субективна страна
фактическия състав на чл.183 ал.1 от НК, тъй като в периода от месец юли 2011г. до месец
януари 2024г., включително, в гр. Варна, след като с решение № 3060/11.07.2011г. по гр. дело
№ 8954/2011г. по описа на PC -Варна, ХХ-ти състав, влязло в законна сила на 11.07.2011г. е
била осъдена да издържа свой низходящ дъщеря си Е.Т.Д., родена на ***г., чрез нейния баща
и законен представител Т.П.Д., съзнателно не изпълнила задължението си за издръжка в
размер на повече от две месечни вноски, а именно в размер на 139 месечни вноски, всяка от
по 60 лв., възлизащи общо на стойност 8 340 лева.
Изпълнителното деяние се състои в това, че деецът като е осъден да издържа свои низходящ
и съзнава напълно това свое задължение, не плаща ежемесечните вноски за издръжка и така
съзнателно не изпълнява задължението си за издръжка. Задължението за издръжка според
СК е периодично, тъй като нейната цел е да задоволява ежедневните нужди на лица които са
неработоспособни и не могат да се издържат от своето имущество. Именно по тази причина
неизплащането на издръжка влече освен гражданска и наказателна отговорност.
Обстоятелството, че задълженото лице не разполага с големи финансови възможности, не
може да го освободи от задължението за даване на издръжка за която е осъден за посочения
по-горе период, в който все пак е получил трудово възнаграждение. Материалното
състояние на родителя е взето предвид от гражданския съд при определяне размера на
дължимата издръжка и същата е в минимален размер. Подсъдимата е била наясно със
задължението си възникнало по силата на съдебното решение, не е поискала изменение в
постановения размер. Касае се за престъпление на просто извършване, което за да е
осъществено е достатъчен факта на неплащане за процесния период, надвишаващ повече от
2 месечни вноски, т.е. деянието е безспорно установено от обективна страна. От обективна
страна престъплението е извършено чрез бездействие - подсъдимата не е изпълнявала
задължението си да издържа своето дете, като не е заплащала определената за издръжка
2

сума повече от два месеца – общо 139 последователни месечни вноски.
От субективна страна подсъдимата е действала виновно и с пряк умисъл за посочените 139
месечни вноски – за периода от месец юли 2011 год. до мосец януари 2024 год.,
включително, като е знаела за съществуването на своето задължение и съзнателно не го е
изпълнила.
Причини за извършване на престъплението: несъобразяване в необходимата степен със
правовия ред в страната, занижено чувство на родителски дълг.
По определяне на наказанието:
Наказанието предвидено в НК за престъпление по чл. 183,ал. 1 от НК е лишаване от свобода
до една година или пробация.
При индивидуализацията на наказанието и неговото определяне по вид и размер, съдът
отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство липсата на предишна съдимост.
Самопризнанието на подсъдимата не би могло да се отчита като допълнително смекчаващо
отговорността обстоятелство, доколкото същото е условие за разглеждане на делото по реда
на гл.27 от НПК. За направеното самопризнание подсъдимия получава редукция на
наказанието с една трета, поради което съдът не може да го отчита отново при
индивидуализация размера на наказанието.
Отегчаващо вината и отговорността обстоятелство е продължителният период на
бездействие..
Съдът прие, че не са налице условия за приложение на чл.55 НК, тъй като не отчете наличие
на изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които и най-
лекото предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко.
При индивидуализиране на наказанието в рамките на чл.54 НК съдът прецени, че най-
адекватно предвид тежестта на извършеното престъпление и предвид целите на специалната
и генерална превенции би било налагането на предвиденото в закона наказание "пробация",
като при превес на смекчаващите обстоятелства,съдът наложи на подсъдимата двете
задължителни пробационни мерки по чл. 42а, ал.2, т.1 от НК: "задължителна регистрация по
настоящ адрес" за срок от 6 (шест) месеца с явяване и подписване пред пробационния
служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично, и по чл. 42а, ал.2, т.2
от НК "задължителни периодични срещи с пробационен служител" също за срок от 6 (шест)
месеца, като тази продължителност на наказанието ще способства за коригиране на
поведението на подсъдимата и нейното поправяне, като наказанието ще отговори на
степента на обществена опасност на деянието и най вече на степента на обществена
опасност на дееца и ще изпълни задачите на генералната и специалната превенции.
Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

3

Номер на акта:	223
Дата:	3 октомври 2024 г. (в сила от 19 октомври 2024 г.)
Съдия:	Стояна Илиева

Дело:	20243110201618
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 април 2024 г.

Присъда по дело №1618/2024 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите