№ 31703
гр. София, 11.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20231110132490 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
вписано в ТР с № *********, гр. Париж, Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А. кл. България, ЕИК *********, гр. София срещу П. Й. Ч., ЕГН 73072955334.
Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда
правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Следва да се приложи към настоящото дело заповедното производство.
Ответницата в срока по чл. 131 ГПК, чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител адв. Б. М. е подала писмен отговор.
По отношение допустимостта на исковете:
Съдът е сезиран с първоначално обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и последващо, евентуално съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав при проверка на редовността и допустимостта на
исковата молба и с оглед направения отвод за недопустимост на евентуалните искове
намира, че са налице основанията по чл. 130 ГПК, като исковата молба следва да бъде
върната в частта по предявените евентуални осъдителни искове.
Съгласно т. 11б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК „В производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК - за
изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което
произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера
1
на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това
въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване
на осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между размера на
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при
условията на чл. 210, ал. 1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство.“. В
случая не е налице друго основание на предявените евентуални осъдителни искове, а
същото каквото е в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 29.12.2020 г. по ч. гр. д. № 6095/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, 8-ми състав.
С оглед на това е налице хипотезата на чл. 130 ГПК, във вр. чл. 126 ГПК. Съгласно
правилото на чл. 126, ал. 1 ГПК, когато в един и същ съд или в различни съдилища има
висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно
заведеното дело се прекратява служебно от съда, с изключение на делата за присъждане на
първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ частичен иск.
Целта не е установена забрана за едновременно разглеждане от съда на две дела, които имат
идентични страни и спорен предмет и в рамките на които се търси идентична съдебна
защита. Целта на забраната е да се предотврати постановяването на противоречиви съдебни
решения, съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или
правоотношение. За да се избегне обвързването на страните с противоречива по съдържание
сила на присъдено нещо, съдът, пред който е образувано по-късно заведеното дело, е
длъжен да го прекрати служебно, след като констатира недопустимостта на предявения иск.
Тоест, разпоредбата по своята правна същност е антиципиран отвод за сила на пресъдено
нещо – така Решение № 119 от 17.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3368/2014 г., IV г. о., ГК;
Решение № 471 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1522/2010 г., IV г. о., ГК. В случая е без
значение обстоятелството, че формално по главните искове петитумът на ищеца за
установителни искове, тъй като същите са предявени при условието на чл. 422 ГПК, като се
цели да се установят вземанията инкорпорирани в заповедта за изпълнение, която е
изпълнително основание – арг. чл. 404, т. 1 ГПК. Идентичен е резултатът при постановяване
на осъдително съдебно решение, което също представлява изпълнително основание – арг.
чл. 404, т. 1 ГПК. Тъй като производството по предявените установителни искове, при
условията на чл. 422 ГПК не е приключило, а евентуално съединените осъдителни искове са
предявени между същите страни, на същото основание и същото искане, то последните се
явяват процесуално недопустими.
За пълнота е необходимо да се изясни и обстоятелството, че дали вземанията са
обявени за предсрочно изискуеми не обуславя различно основание на иска – така Решение
№ 15/09.05.2017 г. по т. д. № 60034/2016 г. на ВКС, I г. о; Решение № 139/5.11.2014 г. на І-во
т. о. по т. д. № 57/2012 г.; Решение № 7/19.05.2017 г. по гр. д. № 60053/2016 г. на ВКС, ГК, II
г. о. „... не може да се игнорира, че съществува валидна облигационна връзка по договора за
кредит при условията договорени от страните кредитор и кредитополучател. Липсата на
точно изпълнение по тях, без настъпилите последици на надлежно обявената предсрочна
изискуемост на цялото задължение по договора за кредит, съобразно договореното по
актуален погасителен план, подписан от страните за погасяване на задължението – главница
2
и лихви, следва да бъде съобразено в рамките на исковото производство по чл. 422 ГПК.
Длъжникът – ответник по иска дължи изпълнение макар и само до онази част, по отношение
на която е настъпил падежът, договорен от страните. „. Тоест, предсрочната изискуемост се
касае единствено за изгубване от длъжника на предимството на срока – арг. чл. 71, ал. 1 ЗЗД.
Извод в противна насока не би могъл да се направи и от възприетото в Решение №
139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о. В тази насока настоящият съдебен
състав е съобразил и постановките на Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по
тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК, вр. чл. 126, ал. 1 ГПК искова молба с вх. №
14631/10.06.2022 г., подадена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., вписано в ТР с №
*********, гр. Париж, Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. кл. България,
ЕИК *********, гр. София срещу П. Й. Ч., ЕГН 73072955334 , в частта по отношение
последващо обективно, евентуално съединените осъдителни искове с правно основание чл.
9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 5452.10
лева – вземания по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 29.12.2020 г. по ч. гр. д. № 6095/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, 8-ми състав,
състоящи се от 3247.61 лева – главница, представляваща предоставена сума по договор за
потребителски кредит № PLUS-14535325 от 27.12.2017 г, ведно със законната лихва от
23.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, 1618.49 лева – възнаградителна
лихва за периода от 20.12.2018 г. до 20.02.2022 г. и 586 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от 20.01.2019 г. до 15.12.2020 г., като ПРЕКРАТЯВА производството
по гр. д. № 32490/2023 г. по описа на СРС, 65-ти състав, в тази му част.
Определението в тази му част подлежи на обжалване от страните пред СГС в
едноседмичен срок от съобщаването му
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА за послужване ч. гр. д. № 6095/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, 8-
ми състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.11.2023 г. в
11,15. часа, за която дата и час страните да бъдат своевременно и надлежно призовани.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, съдът съобщава на страните проекта си за доклад по
делото:
Предявени са от ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., вписано в ТР с №
*********, гр. Париж, Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. кл. България,
ЕИК *********, гр. София обективно кумулативно съединени установителни искове с
3
правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за установяване съществуването на вземане спрямо ответницата П. Й. Ч., ЕГН
73072955334 на сумата от 3247.61 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит № PLUS-14535325 от 27.12.2017 г., ведно със законната лихва от
23.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, на сумата от 1618.49 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.12.2018 г. до 20.02.2022 г. и 586
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 20.01.2019 г. до
15.12.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 29.12.2020 г. по ч. гр. д. № 6095/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, 8-ми
състав. Ищецът твърди, че на 27.02.2017 г. страните сключили договор за потребителски
кредит № PLUS-14535325, по силата на който предоставил на ответницата сумата от 4000
лева за срок от 60 месеца от подписване на договора до 20.02.2022 г. Сумата била предадена
с уговорката да бъде върната на 60 равни месечни вноски в размер на 144.30 лева – всяка.
Длъжникът преустановил плащанията на 20.12.2018 г. като към тази дата били погасени 21
месечни вноски. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи
процесните суми. Претендира разноските в заповедното и в настоящото производство. При
условията на евентуалност предявява осъдителен иск за същите суми.
Ответницата в срока по чл. 131 ГПК, чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител адв. Б. М., подава отговор на исковата молба. Взема становище за
неоснователност на исковете. Възразява, че е налице надлежно предварително уведомяване
на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост. Оспорва наличието на валидно
облигационно отношение между страните. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност за всички дължими вноски до получаване на исковата молба, в евентуалност – до
деня на подаване на исковата молба. Счита, че процесният договор бил нищожен поради
липса на съгласие и поради накърняване на добрите нрави, както и че същият е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради неравноправност на процесните договорни
разпоредби, като излага подробни юридически съждения в тази насока. Претендира
разноски.
Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно правоотношение между
страните по договор за потребителски кредит № PLUS-14535325 от 27.12.2017 г., усвояване
на предоставената сума от ответницата, размера на главницата, уговорената между страните
възнаградителна лихва, както и размера на задължението за същата за претендирания
период, както и че оспорените клаузи на договора са действителни, включително са
договорени индивидуално.
С оглед възражението за изтекла погасителна давност ищецът следва да докаже и
наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
В тежест на ответницата и при доказване на горните факти е да установи
положителния факт на плащане, както и правоизключващите, правоунищожаващите или
4
правопогосяващите си възражения, в т.ч. че оспорените клаузи на договора са
неравноправни клаузи, което води до тяхната нищожност.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да
докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответницата в забава, както и размерът на
лихвата.
В тежест на ответницата и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга на падежа.
Няма факти и обстоятелства, които да бъдат обявени за безспорни.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им указва, че в случай че постигнат такава,
на ищеца ще му бъде възстановена половината внесена държавна такса.
УКАЗВА на страните, че към Софийския районен съд действа Център по медиация,
към който страните могат да се обърнат за разрешаване на спора извънсъдебно.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ПРЕПИС от настоящото определение да се изпрати на страните, а на ищеца - и
препис от писмения отговор на ответницата.
Определението може да бъде обжалвано в частта с която исковата молба е върната и
производството е прекратено, имаща характер на разпореждане, в едноседмичен срок от
съобщението пред Софийски градски съд с частна жалба, а в останалата част е окончателно
и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5