Решение по дело №514/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Р Е Ш Е Н И Е

град Ловеч, ….09.2019 год.

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

1. СЕВДА ДОЙНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

2. ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

секретар , като разгледа докладваното от съдия СТАНЧЕВСКА в.гр.дело № 514 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:

Постъпила е въззивна жалба от адв. И., процесуален представител П.Ц. ***, срещу Постановление от 10.04.2019 г. по изпълнително дело № 20158790400603 с правно основание чл. 435, ал. 2, т. 6 и т. 7 и сл. от ГПК.

Излага, че П.Ц. е солидарен длъжник по изпълнителното дело и с уведомление с изх. №06346/12.03.2019 г. и съобщение с изх. №06873/18.03.2019 г., ЧСИ е уведомил Ц., че дължи различни по вид и размер такси и разноски, въпреки, че Ц. на 26.02.2019 г. сключва споразумение взискателя „Райфазен банк” и погасява изцяло задължението си, за което е образувано самото изпълнително дело.

Посочва, че са подали възражение от 09.04.2019 г. до ЧСИ, регистрирано при тях с вх. № 13065/19 г., с което са посочили, че не дължат исканите от ЧСИ такси и разноски по изпълнението, тъй последното изпълнително действие спрямо него е от дата 03.07.2015 г. и от тогава до 09.04.19 г. са минали повече от две години, поради което е следвало изпълнителното дело да бъде прекратено от ЧСИ на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Позовава се на трайната съдебна практика на ВКС, съгласно която, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради т. нар. „перемпция", която настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Налага довод, че в тази връзка и на основание чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК длъжника не дължи разноските по изпълнителното дело.

Излага, че на 26.06.2019 г. му е било връчено постановление от 10.04.2019 г. на ЧСИ Петров, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство с мотив, че когато длъжника доброволно е извършил частични плащания, взискателя е освободен от задължението да иска извършване на изпълнителни действия, както и че тези частични плащания водят до прекъсване на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Изразява несъгласие с извода на ЧСИ и посочва, че в изпълнителен лист №237/27.04.2015 г. на PC - Троян,
издаден в полза на „Райфайзен банк", на базата на което е образувано изп. дело, изрично е записано, че солидарни длъжници са ЕТ „Цветелина - П.Ц.", със законен представител доверителя му П.Ц. ***, както и лицата Стефан Павлов Стефанов от град Троян и Бистра Добринова Стоева. Сочи, че на 03.07.2015 г. ЧСИ е издал запорно съобщение до ОДМВР - КАТ - Ловеч с peг. №08657/15 г., с което запорира лек автомобил собственост на Ц., като това се явява последното изпълнително действие спрямо него по делото. На 04.06.2015 г. единия солидарен длъжник - Стефан Стефанов - подава молба до ЧСИ Петров да му бъдат изтеглени от запорираната му банкова сметка *** -Троян сумата от 4000 лева за погасяване на част от задължението. Посочва, че това е станало през 2015 г. и са минали повече от две години.

Позовава се на трайната съдебна практика на ВКС /Решение № 83 от 11.04.2018 г. по гр. д. № 1667/2017 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение и Решение № 48 от 14.07.2016 г. по т. д. № 404/2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. Отделение/, според която предприемането на изпълнителното действие по отношение на един от солидарните длъжници по изпълнителното дело не води до прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на останалите длъжници. Посочва се още, че инициираното изпълнително производство от посочения в изпълнителния лист кредитор, може да бъде прекратено в случай, че не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години от взискателя по отношение на един от солидарните длъжници в рамките на посочения в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК процесуален преклузивен срок, съответно - прекратяването на изпълнителното производство по отношение на този длъжник по силата на закона. Срокът за прекратяване на изпълнителното производство по перемция започва да тече (респ. - и изтича) от последното валидно изпълнително действие спрямо всеки един от длъжниците, предвид различните изпълнителни правоотношения, и след неговото изтичане може да бъде инициирано образуването на ново изпълнително дело.

Налага довод, че частичното доброволно плащане по изпълнителното дело, предприето само от единия солидарен длъжник - Стефан Стефанов, не касае законните права на неговия доверител да иска прогласяване спрямо него на прекратяване на изпълнителното производство, което е настъпило по силата на закона.

Съгласно посоченото в Определение № 241 от 09.03.2016 г. по гр. д. № 6040/2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение, разноските по принудителното изпълнение са винаги за сметка на длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или делото се прекрати на основание по чл. 433 ГПК. Налага довод, че Ц. не дължи и посочените от ЧСИ такси и разноски по изпълнението, след прекратяване на изпълнителното дело на това основание.

Моли да се отмени Постановление от 10.04.2019 г. по изпълнително дело №20158790400603, издадено от Велислав Петров – ЧСИ, с район на действие ОС - Ловеч, вписан под № 879 в регистъра на КЧСИ, с което е отказал да прекрати производството по изпълнителното дело №20158790400603.

По делото са постъпили и мотиви от ПЧСИ Христо Христов при ЧСИ Велислав Петров, peг. № 879 в КЧСИ, с която счита, че подадената жалба е допустима, но следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Налага довод, че доброволните плащания безспорно представляват признаване на задължението и прекъсват както погасителната давност, така и т.нар. „перемпция”, визирана в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Позовава се на решение на ОС Пловдив по гр.д. 1928/2019 г., с което е прието, че независимо, че извън изпълнителното дело, а по сметки на взсикателите се извършва плащане на задълженията на длъжника, за които е образувано изпълнителното производство, то това плащане следва да се счита за признаване на вземането от длъжника, по смисъла на чл. 116, б. „а" от Закона за задълженията и договорите, при което всяко плащане следва да прекъсва давността, и съответно, от следващата дата следва да се счита, че е започнал да тече нов двугодишен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Посочва, че в тази връзка е и решение на СГС по ч.гр.д. № 13571 /2018 г., а именно, че извършеното от длъжника доброволно плащане на част от дълга в хода на изпълнението е факт, който води до прекъсване на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Когато длъжникът доброволно е извършил частични плащания, взискателят е освободен от задължението да иска извършване на изпълнителни действия, които да поддържат висящността на изпълнителното производство.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата въззивна жалба, становищата на страните, заявени пред нас и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

В кантората на Частен съдебен изпълнител ВЕЛИСЛАВ ПЕТРОВ, peг. № 879, с район на действие Окръжен съд Ловеч, по молба на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 27.4.2015 г., по гр.д. № 316/ 2015 г. по описа на Районен съд Троян, 5 състав, въз основа на заповед за изпълнение от 27.4.2015 г. е образувано изпълнително дело № 20158790400603 срещу ЕТ "ЦВЕТЕЛИНА - П.Ц." ЕИК *********, Стефан Павлов Стефанов, Бистра Добринова Стоева, П.Ц.Ц. и ЕТ "ЕНИГМА - СТЕФАН СТЕФАНОВ", с ЕИК *********, за заплащане на парично задължение.

Покана за доброволно изпълнение с изх. № 06654/27.05.2015 г. до Бистра Добринова Стоева е връчена лично на длъжника на 05.06.2015 г.

Покана за доброволно изпълнение с изх. № 06655/27.05.2015г. до П.Ц.Ц., лично и в качеството на ЕТ „Цветелина - П.Ц.", е връчена лично на жалбоподателя на 05.06.2015 г.

Покана за доброволно изпълнение с изх. № 06656/27.05.2015 г. до Стефан Павлов Стефанов, лично и в качеството на ЕТ „Енигма - Стефан Стефанов" е връчена лично на длъжника на 05.06.2015 г.

След образуване на изпълнителното дело са наложени запори на банковите сметки на длъжниците във всички търговски банки, действащи на територията на Република България, към момента на налагането им.

Впоследствие след снабдяване със справка от ОД на МВР - Ловеч, сектор „Пътна Полиция" са наложени запори на МПС съгласно посочената в справката собственост на длъжниците.

На 27.02.2019 г. на електронната поща на ЧСИ е постъпила молба с вх. № 07777/27.02.2019 г. от взискателя по изпълнителното дело за прекратяване на изпълнителното производство, поради пълно погасяване на задълженията към "РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ" ЕАД.

Към молбата е приложено и споразумение от 26.02.2019 г., сключено между представител на взискателя и г-жа Иванка Петкова Цанкова, която е майка на П.Ц.Ц. и представител на ЕТ „Цветелина - П.Ц.”. Към 25.02.2019 г. общият размер на задължението към взискателя е в размер на 3 865.78 лева, като в т. 4 е записано, че длъжникът се задължава да заплати и дължимите такси и разноски към съдебния изпълнител. Видно от въпросното Споразумение е посочена и дължимата сума към взискателя, като преди това към "РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ" ЕАД е преведена сумата в размер на 3 913.83 лева.

След получаване на молбата за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело № 20148790400603 по описа на ЧСИ Велислав Петров, peг. № 879 в КЧСИ са изискани нови справки в НАП на осн. чл. 458 от ГПК за наличие или липса на публични задължения.

Изготвени са Уведомления до длъжниците за дължими такси по Закона за частните съдебни изпълнителни и ТТРЗЧСИ.

Уведомление за дължими такси по ЗЧСИ до Бистра Добринова Стоева, ведно с приложено Удостоверение от НАП, с изх. № 06334/12.03.2019 г. й е връчено лично на длъжника на 13.03.2019 г. съгласно обратната разписка на лист 181 от изпълнителното дело.

Уведомление за дължими такси по ЗЧСИ до Стефан Павлов Стефанов, лично и в качеството на ЕТ „Енигма - Стефан Стефанов", ведно с приложено Удостоверение от НАП, с изх. № 06344/12.03.2019 г., е връчено лично на длъжника на 13.03.2019 г., съгласно обратната разписка на лист 182 от изпълнителното дело.

Уведомление за дължими такси по ЗЧСИ до П.Ц.Ц., лично и в качеството на ЕТ „Цветелина - П.Ц.", ведно с приложено Удостоверение от НАП, с изх. № 06346/12.03.2019 г. е връчено лично на длъжника на 13.03.2019 г. съгласно обратната разписка на лист 183 от изпълнителното дело.

След получаване на Уведомление за дължими такси, Стефан Павлов Стефанов представя молба с вх. № 09788/15.03.2019 г. с платежни нареждания към НАП, въз основа на които Държавата е заличена като присъединен взискател само по отношение на дължимите публични задължения на Стефан Павлов Стефанов, лично и в качеството на ЕТ „Енигма - Стефан Стефанов”.

След постъпване на Възражение с вх. № 13065/09.04.2019 г. от П.Ц.Ц., чрез адв. И., е изготвено Постановление, с което се отказва прекратяването на изпълнителното производство по ИД 20158790400603 по описа на ЧСИ Велислав Петров, peг. 879 в КЧСИ.

Постановлението е получено от П.Ц.Ц. на 26.06.2019 г.

Жалбата е подадена от длъжника в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК и разгледана по същество е основателна по отношение на Постановление, с което се отказва прекратяването на изпълнителното производство по ИД 20158790400603 по описа на ЧСИ Велислав Петров, peг. 879 в КЧСИ.

По делото е установено, че в периода 2015 г. - 27.02.2019 г., когато на електронната поща на ЧСИ е постъпила молба с вх. № 07777/27.02.2019 г. от взискателя по изпълнителното дело за прекратяване на изпълнителното производство, поради пълно погасяване на задълженията към "РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ" ЕАД, не са извършване изпълнителни действия и е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В тази връзка е т. 10 от ТР № 2/2013 г. по тълк дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, като изтичането на този срок води само до прекратяване на започналото изпълнително производство, но не и до погасяване на материалното право. Прекратяването на изпълнителното производство поради переменция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Предприемането на изпълнително действие по отношение на един от солидарните длъжници по изпълнителното дело не води до прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК. В тази връзка е т. 10 от ТР № 2/2013 г. по тълк дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и Решение № 83/11.04.2018 г. на ВКС по гр.д. № 1667/2017 г. , IV г. о.

Жалбата е неоснователна по отношение на възражението за разноски, които се дължат по изпълнителното дело от жалбоподателя. Уведомление за дължими такси по ЗЧСИ до П.Ц.Ц., лично и в качеството на ЕТ „Цветелина - П.Ц.", ведно с приложено Удостоверение от НАП, с изх. № 06346/12.03.2019 г. е връчено лично на длъжника на 13.03.2019 г. съгласно обратната разписка на лист 183 от изпълнителното дело.

Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 от ЗЗД разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство. В настоящия казус плащането е извършено след образуване на изпълнителното дело. Погасяването на задължението е извършено в хода на изпълнителното производство и с поведението си жалбоподателят е станал причина за образуване на изп. дело, поради което следва да понесе отговорността за разноските.

П.Ц.Ц. е депозирал молба в кантората на ЧСИ с вх. № 11965/04.06.2015 г. лично и в качеството на ЕТ "ЦВЕТЕЛИНА - П.Ц.", в която заявява намерението на длъжниците за сключване на споразумение с взискателя "РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ" ЕАД, както и съгласие за служебно превеждане на сумата в размер на 5 000. 00 лева и вдигане на запора на банковата сметка, както и заплащане ежемесечно на сумата в размер на 400. 00 лева за срок от осемнадесет месеца. Изпълнителното производство не е било спряно. От представеното по изп. дело споразумение от 26.02.2019 г., сключено между представител на взискателя и г-жа Иванка Петкова Цанкова, която е майка на П.Ц.Ц. и представител на ЕТ „Цветелина - П.Ц.”, се установява, че към 25.02.2019 г. общият размер на задължението към взискателя е в размер на 3 865.78 лева, като в т. 4 е записано, че длъжникът се задължава да заплати и дължимите такси и разноски към съдебния изпълнител. В споразумение е посочена и дължимата сума към взискателя, като преди това към "РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ" ЕАД е преведена сумата в размер на 3 913.83 лева.

В тази връзка е Определение № 241/09.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6040/2015 г., IV г. о „С решение № 266/19.12.2013 г. по гр. дело № 1427/2012 г.

на ВКС, IV г. о. Съдът е разрешил правния въпрос в кои случаи, в какъв размер и от кого се дължи таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. Прието е, че разноските по принудителното изпълнение са винаги за сметка на длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или делото се прекрати на основание по чл. 433 ГПК, но не и поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство - чл. 79 ГПК. Според съдебния състав плащането е направено след започване на изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител. Прието е, че единствено изключение от принципа, че таксите по принудителното изпълнение се дължат от длъжника е по чл. 53, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс - държавният съдебен изпълнител не събира такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. Прието е също, че когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи всички такси, дори и когато изпълни в срока за доброволно изпълнение - дължи платените от взискателя авансови такси, разноските за извършените необходими действия по изпълнителното дело, разноските на взискателя за процесуално представителство и окончателната такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. Прието е, че по общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК, таксата върху събраните суми за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители винаги е за сметка на длъжника. Според съдебния състав сумата е събрана, когато третото задължено лице е платило на съдебния изпълнител, както и когато обявените купувачи при осребряване на имуществото са внесли по сметка на съдебния изпълнител предложената от тях цена, че макар да не е постъпила по сметката на съдебния изпълнител, а по сметка на кредитора, платените от трето задължено лице суми направо на кредитора, както и даденото от длъжника пряко на кредитора следва се счита събрана сума, доколкото съдебният изпълнител е запорирал или възбранил имущество на съответната стойност.

С решение № 640/04.10.2010 г. по гр. дело № 920/2009 г. на ВКС, IV г. о., постановено по чл. 290 ГПК е разрешен правния въпрос по приложението на чл. 26 от Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ и в частност: дължи ли се такса по чл. 26 от Тарифата по всяко изпълнително дело за парични притезания, независимо от начина, по който е събрана сумата - платена директно на взискателя или чрез сметка на съдебен изпълнител. С това решение е прието, че съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Плащането е направено след започване на изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител - съгласно чл. 426, ал. 1 ГПК, изпълнението започва, когато взискателят поиска писмено от съдебния изпълнител да пристъпи към изпълнение на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Изключение от този принцип се съдържа в чл. 53, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, съгласно който текст държавният съдебен изпълнител не събира такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. Прието е, че в случаите, когато изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи такса и при плащане в срока за доброволно изпълнение. Прието е също, че таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, по общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. В същата насока е разрешението на правния въпрос, дадено в решение № 82/08.05.2012 г. по гр. дело № 1891/2010 г. на ВКС, IV г. о., постановено по чл. 290 ГПК”.

При този изход на процеса въззивната инстанция приема, че следва да се остави без уважение въззивна жалба от П.Ц. ***, срещу Уведомление за дължими такси по ЗЧСИ до П.Ц.Ц., лично и в качеството на ЕТ „Цветелина - П.Ц.", ведно с приложено Удостоверение от НАП, с изх. № 06346/12.03.2019 г. е връчено лично на длъжника на 13.03.2019 г., като неоснователна. Жалбата е основателна относно Постановление, с което се отказва прекратяването на изпълнителното производство по ИД 20158790400603 по описа на ЧСИ Велислав Петров, peг. 879 в КЧСИ, тъй като атакуваното действие е незаконосъобразно.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 437, ал. 1 от ГПК, Ловешкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна жалба от П.Ц. ***, срещу Уведомление за дължими такси по ЗЧСИ до П.Ц.Ц., лично и в качеството на ЕТ „Цветелина - П.Ц.", тъй като атакуваното действие е законосъобразно, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТМЕНЯ Постановление, с което се отказва прекратяването на изпълнителното производство по ИД 20158790400603 по описа на ЧСИ Велислав Петров, peг. 879 в КЧСИ, тъй като атакуваното действие е незаконосъобразно.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :