РЕШЕНИЕ
№ 246
гр. Враца, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Тодоров
Членове:Христо Н. Христов
Пламен К. Кучев
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
в присъствието на прокурора Ц. Й. Р.
като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно гражданско дело №
20251400500364 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 153/19.06.2025 г. по гр. д. № 313/2025 г. по описа на Районен съд -
Козлодуй е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, хипотеза 2 от ЗОДОВ Прокуратурата на
Република България, със седалище гр. София да заплати на М. В. К., с ЕГН ********** и
адрес *** сумата 1 000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от незаконно водено срещу М. В. К. наказателно производство за престъпление
по чл.343б, ал.3 НК – досъдебно производство № 153/2023 г. по описа на РУ –Козлодуй,
прокурорска преписка № 2146/2023 г. по описа на Районна прокуратура – Враца, прекратено
с прокурорско постановление от 20.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
влизане в сила на постановлението за прекратяване на 29.09.2023г. до окончателното
изплащане на сумата, като е отхвърлен искът на М. В. К. за разликата до пълния предявен
размер от 3000,000 лв., като недоказан и неоснователен. С решението е осъдена на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република
България да заплати на М. В. К. сумата 236,70 лева, представляваща направени по делото
разноски за държавна такса и внесено адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част
на иска.
Постъпила е въззивна жалба от ответника Прокуратурата на Република България,
1
който обжалва решението в частта му ,в която Прокуратурата на Република България е
осъдена да заплати на ищеца сумата от 1000,00 лв. Счита, че постановеното решение е
неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила, което довело до
нарушение на материалния закон, както и необосновано. Присъденото обезщетение било
прекомерно, в нарушение на чл. 52 ЗЗД. Съдът не отчел в достатъчна степен обективните
критерии, относими към размера на присъденото обезщетение.
В мотивите съдът отчел, че не е повдигнато обвинение, но делото било водено за
престъпление, което не било за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК.
Общият период не надвишил „разумния срок“ по смисъла на ЕКЗПЧОС и НПК. По време на
производството спрямо ищеца не била вземана мярка за неотклонение, в резултат, на което
той не търпял ограничения на правата и свободите си. Не било установено наказателното
производство да се е отразило негативно и да попречило в работата на ищеца, тъй като
същият бил безработен към момента. Съдът приел, че липсват доказателства, че участието в
наказателното производство да е увредило значително или трайно здравословното и
психическото му състояние. Не били налице доказателства за настъпване на съществени
трайни и психични последици или здравословни проблеми. Не се събрали доказателства
ищецът да се е дискредитирал пред близки и познати. Прокуратурата на Република България
не била оповестявала официална информация за воденето срещу ищеца наказателно
производство и по този начин тази информация да е била станала известна в обществото и
да предизвика коментари, негативни за ищеца. Ищецът не установил по делото
неимуществени вреди включително накърняване на честта и достойнството,болки и
страдания над обичайно преживените от всеки човек.
Неправилно били кредитирани показанията на свидетеля Р. Л.,че ищецът от случая
много се е променил - спрял да се вижда и среща с приятели, търпял неудобство от
свалените номера и отнетото свидетелство за управление на МПС, като се налагало по
работа свидетелят да го вози. В пълно противоречие били тези твърдения с това, че ищеца
спрял да излиза, а същевременно се нуждаел от превоз като излизал, както и че не се срещал
с приятели с това, че почти всеки ден се виждал със свидетеля Л. , който се определял като
приятел. При тези противоречиви твърдения, съдът направил извод ,че същите били
правдиви и обективно отразявали факти релевантни за производството, а именно
състоянието на ищеца след започване на наказателно производство.
По същия начин били кредитирани като правдиви показанията на св. С. П.. Същата
твърдяла ,че познава ищеца от 20 години. На такава възраст бил ищецът към момента на
разпита на свидетелката. Близка била на семейството и го определяла като скромно и добро
дете. След случая се бил изолирал и не се срещал с приятели въпреки, че тя се е срещнала с
него след деянието. Определяла себе си като близка на семейството.За случая научила
именно от тях. Заявила, че родителите не вярвали на ищеца, че не употребява наркотици и
отношенията били влошени.
Неправилен бил изводът на съда, че ищецът е доказал вреди в размер на 1 000 лв.,
тъй като съдът неправилно кредитирал изцяло като безспорни показанията на свидетелите
2
С. П. и Р. Л. ,приемайки, за установено, че са настъпили нарушения на психическото и
емоционалното равновесие на ищеца, притеснения, да излиза извън дома във връзка с
воденото наказателно производство.
Цитира се възприетото в т. II на 111IBC №4/1968 г. Претенцията на ищеца е завишена
и не съответства на претендираните вреди, на икономическия стандарт в България и
съдебната практика в аналогични случаи, включително и тази на ЕСПЧ. Присъденото
обезщетение е прекомерно по смисъла на чл.52 ЗЗД, не било съобразено и с обществено-
икономическото развитие.
Иска се отмяна на обжалваното решение на Районен съд гр. Козлодуй в частта му, с
която са уважени исковете на ищеца М. В. К., ЕГН ********** от ***, за обезщетение на
причинени неимуществени вреди в размер на 1 000,00 лв., от предявените 3 000,00 лв. ,като
се намали размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, който да бъде
определен при спазване разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и трайната съдебна практика, както и
да се произнесе съдът по въпроса за разноските съобразно постановеното решение
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от М. В. К. чрез адв. М. С..
Счита жалбата за допустима, но неоснователна, иска се същата да бъде оставена без
уважение и обжалваното решение на Районен съд – Козлодуй да бъде потвърдено.
От събраните писмени и гласни доказателства се доказало наличието на
неимуществени вреди, които били в пряка и непосредствена връзка с предприетите действия
срещу ищеца. Не се споделят твърденията в жалбата, че съдът кредитирал неправилно
показанията на свидетелите относно психическото състояние и негативните последици,
претърпени от лицето. Прибързаното отнемане на свидетелството за правоуправление и
свалянето на регистрационните номера на лекия автомобил на ищеца довели до значителни
вреди за лицето, изразяващи се в увреждане на доброто му име в обществото и промяна в
отношението на близки и приятели към него, а това се отразило и на психиката му.
Несъстоятелен бил доводът на Прокуратурата за противоречие със залегналия в чл.52 от ЗЗД
„принцип на справедливост“. В хода на производството пред Районен- Козлодуй се събрали
множество доказателства, установяващи пряката връзка между предприетите
незаконосъобразни действия и настъпилите негативни последици за ищеца. По делото били
разпитани свидетелите Р. Л. и С. П., които заявили, че познават ищеца от дълги години. Чрез
техните показания се доказали твърденията в исковата молба, че ищецът приел
изключително тежко предприетите срещу него репресивни мерки и действия. Свидетелите
заявили, че действията на органите на досъдебното производство станали обществено
достояние, тъй като автомобилът бил паркиран пред дома на ищеца със свалени номера.
Свидетелите също така заявили, че тези действия станали достояние на приятелския му кръг
и най - вече на родителите му, които коренно пременили поведението си спрямо него.
Безспорно, положителния тест за наркотици, отнетата книжа и дългия, период на
разследване довели до влошаване на отношенията между ищеца и баща му, който загубил
доверие в сина си. Отделно, свидетелите посочили, че предприетите действия срещу ищеца
не можело да се скрият от хората живеещи в Козлодуй, тъй като градът бил малък и всичко
3
се разнася много бързо. От показанията им се доказвало, че резултатът от теста и
обвинението, че употребява наркотици довело до това, че М. К. загубил част от приятелите
си, които започнали да го отбягват и странят от него. Това довело до затварянето му в себе
си и последващо отчуждение дори от семейството му. Безспорно, тези действия са оказали
своето отрицателно отражение върху ищеца, независимо от начина му на живот и без
значение дали бил публична личност или водел изолиран начин на живот. По делото се
събрали доказателства, че ищецът е млад човек, който се ползва с добро име в обществото.
Същия не бил осъждан, нямал криминални регистрации, ползвал се с добро име в общество,
работел на постоянен договор в „Електрохолд България'’ ЕАД, като твърдението, че
употребява наркотици повлияло негативно на работата му и в отношенията му с колегите.
Не се споделя изводът на жалбоподателя, че досъдебното производство се е провело в
разумни срокове, след като същото продължило шест месеца. От страна на органите на
досъдебното производство за период от половин не били предприемани действия и не били
извършвани процесуално-следствени действия, но въпреки това лицето търпяло негативите
от лошата организация на работа в МВР и прокуратурата. В случая от отнемането на
свидетелството за правоуправление и сваляне на регистрационните табели на лекия
автомобил до окончателното приключване на делото и тяхното връщане били изминали
повече от шест месеца. През този период ищецът не само бил лишен от възможност да
управлява лек автомобил, но бил лишен и от възможността да ползва собствеността си като
я предостави на друго лице, което да го закара при нужда. Жалбоподателят игнорирал
обстоятелството, че без вина и въпреки твърденията си, че не е употребил забранени
вещества, ищецът бил задържан за срок от 24 часа, което за лице на тази възраст било
изключително стресиращо.
Иска се потвърждаване на обжалваното решение на Районен съд – Козлодуй, както и
се претендират разноски.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в
рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, въззивният съд
констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият
съдебен състав взе предвид следното:
Пред Районен съд – Козлодуй ищеца М. В. К. е предявил срещу ответника
Прокуратурата на Република България, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, хипотеза 2 от ЗОДОВ сумата 3 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от повдигнато и подържано срещу ищеца
М. В. К. наказателно преследване по досъдебно производство № 153/2023 г. по описа на
РПУ - гр. Козлодуй (прокурорска преписка № 2146/2023 г. на Районна прокуратура гр.
Враца, ТО - Козлодуй), приключило с постановление за прекратяване на наказателното
производство поради липса на извършено престъпление от общ характер.
4
В исковата молба се посочва, че при управление на МПС ищецът бил спрян за
проверка от полицейски патрул. Бил изпробван с техническо средство за употреба на
наркотични вещества, като пробата се оказал положителна за амфетамини. Бил му съставен
акт за административно нарушение, било му отнето СУМПС и талонът към него, както и
регистрационните табели на автомобила му. Ищецът дал кръвна проба, бил задържан за 24
часа. След задържането дни наред бил силно разтревожен, оплаквал се от сърцебиене,
задух, главоболие и повишено кръвно налягане. Била му връчена призовка за явяване като
обвиняем по досъдебно производство № 153/2023 г. по описа на РПУ - гр. Козлодуй. Била
му връчена заповед за прилагане на принудителна административна мярка, с която му било
отнето СУМПС, както и заповед за прилагане на принудителна административна мярка, с
ковто била прекратена регистрацията на лекия му автомобил. Това се отразило на ищеца
изключително негативно, тъй като колата му била докарана на репатрак със свалени номера
и това станало достояние на всички съседи. След това ищецът се затворил в себе си,
избягвал да излиза извън дома си и да контактува с негови познати. Негативните чувства се
засилили от дългото и ненужно забавяне на наказателното производство. На 20.09.2023 г. –
половин година след задържането му, получил по пощата постановление за прекратяване
на наказателното производство, като от прокурорския акт се установявало, че от дадените в
него биологични проби не било установено наличие на наркотични и уповайщи вещества и
поради това били налице липса на данни за извършено престъпление. След изтичане на
срока за обжалване на постановлението – на 02.10.2023 г. отишъл в КАТ- Враца, за да му
върнат книжката и регистрационните табели.
В резултат на неправомерните действия спрямо него бил лишен от възможността да
управлява МПС и да използва собствения си автомобил в продължение на шест месеца и
седем дни. Претърпял доста неудобства – трябвало да придвижва с обществен транспорт
или пеша, или да ангажира някого, който притежава автомобил.
В случая ищецът претърпял неимуществени вреди изразяващи се в появата на страх
при вида на пътни полицаи, притеснение, страдание, уплаха, срам, уронване на престижа и
доброто име. Претендира сумата от 3000 лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно
производство, което било прекратено, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила
на постановлението за прекратяване на наказателното производство до окончателното
плащане на сумата.
В срока по чл. 131 ГПК постъпил отговор на исковата молба от ответника
Прокуратурата на Република България, в който се оспорва предявения иск както по
основание, така и по размер. Ищецът не бил привлечен като обвиняем за извършено
престъпление от общ характер, а бил разпитан в качеството му на свидетел по делото. Тази
процесуална фигура – на свидетеля, не била сред изчерпателно изброените хипотези на
нормата на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Основателността на претенциите за обещетение за
вреди по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ се обуславяла от неоснователно/незаконно поддържано
обвинение. Изразът „обвинение в извършване на престъпление“ използван в чл.2, ал.1, т.3
5
от ЗОДОВ следвало да се използва в тесния му наказателно-процесуален смисъл, а не
можело да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт – както било прието в
посочените от ищеца решения на ВКС. В настоящия случай не било повдигнато и
предявено обвинение на ищеца в хода на образуваното досъдебно производство.
Алтернативно се прави възражение срещу претендираното обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 3000 лв. като завишен и в несъответствие с чл. 52 ЗЗД. За вреди от
съставения АУАН и лишаване от право да управлява МПС, както и за задържането за 24
часа по реда на чл. 72, ал.1, т. 1 ЗМВР, Прокуратурата на Република България не била
пасивно легитимирана да отговаря. Ищецът не ангажирал доказателства за твърдените
негативни последици, както и те да са пряк резултат от процесното наказателно
производство. Законната лихва се претендирала от датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство, като не била посочена
конкретна дата и поради това в тази част исковата молба не отговаряла на изискванията на
чл. 127 ГПК.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства, разпитани са и
двама свидетели.
Районният съд е осъдил на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, хипотеза 2 от ЗОДОВ
Прокуратурата на Република България да заплати на М. В. К., сумата 1 000 лв,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно водено
срешу М. В. К. наказателно производство за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК досъдебно
производство досъдебно производство № 153/2023 г. по описа на РПУ - гр. Козлодуй
(прокурорска преписка № 2146/2023 г. на Районна прокуратура гр. Враца, ТО - Козлодуй),
прекратено с прокурорско постановление от 20.09.2023 г., ведно със законната лихва от
датата на влизане сила на прокурорското постановление за прекратяване -29.09.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за неимуществени вреди за
разликата до пълния предявен размер от 3000 лв. като недоказан и неоснователен.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във
връзка с доводите на страните, настоящият съдебен състав приема за установено от
фактическа страна следното:
Установява, се от приложените пред първоинстанционния съд документи,
включително ДП № 153/2023 г. по описа на РУ - Козлодуй, пр. пр. 2146/2023г. по описа на
РП – Враца, ТО -Козлодуй, че на 26.03.2023 г. около 01:45 ч. в *** до *** на 10 метра от ***
ищецът М. В. К. управлявал лек автомобил марка „ БМВ 530 Д“, с рег. № СА*** СМ.
Ищецът бил спрян за проверка от полицейските служители Н. М. Н. и С. Д.. При
проверката на ищеца му била извършена проверка за употреба на алкохол, като уредът не
отчел наличие на алкохол. К. бил изпробван и за наркотици с техническото средство „Drug
Test 5000" с фабр. № ARJF-0011, което отчело положителна проба за употреба на
наркотични вещества - „амфетамин". На ищеца бил издаден талон за медицинско
изследване с № 095824 и бил съпроводен до ФСМП – Козлодуй.
На М. К. бил съставен АУАН с бланков № 360267/26.03.2023 г. за извършено
6
нарушение по чл. 5, ал.3, т. 1 ЗДвП. С акта били иззети като доказателства СУМПС № ***,
контролен талон № ***, свидетелство за регистрация на МПС № *** и двете
регистрационни табели на автомобила.
На 26.03.2023 г., в 01:53 ч., по отношение на ищеца М. К. и във връзка с процесния
случай била издадена заповед за задържане на лице за срок до 24 часа от полицейски
служител, с която ищеца бил задържан до 07:40 ч. на 26.03.2023 г.
На 26.03.2023 г. му била издадена ЗППАМ № 23-0288-000067/26.03.2023г., с която
временно му било отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не
повече от 18 месеца.
На 26.03.2023 г. му била издадена ЗППАМ № 23-0288-000068/26.03.2023г., с която е
прекратена регистрацията на лек автомобил марка „ БМВ 530 Д“, с рег. № СА*** СМ за
срок от 1 година.
В хода на разследването М. К. е получил призовка да се яви в качеството на
обвиняем на 30.03.2023 г. в РУП – Козлодуй, както и е налице протокол за запознаване с
правата на обвиняемо лице на основание чл.356, ал. 4 НПК, подписан от М. К..
С постановление за прекратяване на наказателно производство от 21.09.2023 г.,
прокурор при РП – Враца приел, че ищеца М. В. К. не е осъществил състав на престъпление
по смисъла на чл. 343б, ал. 3 НК и поради липса на извършено престъпление от общ
характер е прекратил досъдебно производство ДП № 153/2023 г. по описа на РУ - Козлодуй,
пр. пр. 2146/2023г. по описа на РП – Враца, ТО -Козлодуй образувано за престъпление по чл.
343б, ал. 3 НК.
От показанията на свидетелката С. П. се установява, че познава ищеца от 20 години,
тъй като е близка на семейството му. От бащата на ищеца разбрала, че на ищеца е взета
книжката заради употреба на наркотици. След случая К. се променил страшно много,
затворил се в себе си. Родителите му били раздвоени и не му вярвали.. Имало моменти, в
които ищецът не излизал въобще и не се събирал с никого. Когато ходила на гости на
семейството на ищеца, постоянно го викали да дойде да си поговори с тях, но той за тези
месеци се променил много. Това затваряне продължило докато не били получени
резултатите, че пробата е отрицателна. Чувала от негови приятели, че ищецът бил наркоман,
имало подигравки. По-възрастните комшии го сочели с пръст. В момента на задържането
ищецът не работел, не предприел лечение, не приемал лекарства. К. искал да си намери
работа, но се тормозел, че не може да работи. Когато следвало да свърши някаква негова
работа, някой го карал, като звъннял на приятели, които имали възможност да го закарат или
до града, или до болницата. Посочва, че за това М. К. си плащал. Излага още, че семейството
има друг автомобил – на баща му. Имало моменти, в които излизал, като излизал, за да се
разсее. След като бил арестуван намалил излизанията с приятели
От показанията на свидетеля Р. Л. се установява следното: свидетелят е приятел на
ищеца, като го познава от повече от 8 години. Разбрал за случило с ищеца от семейството
му, а това че пробата му била отрицателна и му били върнати докумените от самия ищец.
7
След случая ищецет станал коренно различен от това, което познавал свидетелят, станал по-
потиснат. К. драстично намалил излизанията. Отношенията на К. с баща му станали лоши,
тъй като баща му мислел, че ищецът употребявал наркотици, приятелите му също мислели
така. Към момента на случая ищецът не работел, като впоследствие започнал работа. Към
момента на случая ищецът бил на 18 години, колата, на която били свалени номерата, била
на ищеца. Посочва още, че когато К. имал нужда да отиде някъде, за да свърши някаква
работа, много пъти бил каран от свидетеля през 2-3 дни, до града например. Някой път
чувал, като карал ищецът до града, коментари, които били подигравателни.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав направи
следните правни изводи:
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, е
необходимо установяване наличието на следните предпоставки: обвинение в извършване на
престъпление, за което образуваното наказателно производство е прекратено поради това,
че извършеното деяние не е престъпление; неимуществените вреди, чието обезщетяване се
претендира и причинно - следствената връзка между настъпването на вредите и
незаконното поведение на съответния държавен орган.
Установи се по делото наличие на водено от ответника наказателно производство
спрямо ищеца, по смисъла на чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ в извършване на престъпление, което е
прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, от показанията на
свидетелите и от писмените доказателства приложени към делото. В практиката на ВКС,
например в решение № 187/13.06.2012 г. по гр. дело № 1215/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на
ВКС; решение № 353/06.11.2015 г. по гр. дело № 892/2015 г. на IV-то гр. отд. на ВКС;
решение № 397/26.11.2015 г. по гр. дело № 6047/2013 г. на IV- то гр. отд. на ВКС и други е
прието, че употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на
престъпление” трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в
тесния му наказателно процесуален смисъл. С решение № 50084 от 30.05.2023 г. по гр. д. №
1961 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение на поставения по делото
въпрос, е даден отговор, че Прокуратурата на РБ отговаря по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за
неимуществените вреди, причинени от наложените принудителни мерки - „задържане за 24
часа“ по чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР и „временно отнемане на свидетелство за управление на
МПС до решаване на въпроса за отговорността“ по чл.171, ал.1, т.1, б.“б“ ЗДвП, при
образувано наказателно производство по чл. 343“б“, ал.3 НК, което е прекратено поради
липса на доказателства за извършено престъпление, без да е повдигнато обвинение. В този
смисъл и предвид идентичността на фактите, установени по настоящото дело, с
установените по последното посочено дело на ВКС, съдът намира, че в конкретния случай
ищецът е бил незаконно обвинен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК по
ДП № 153/2023 г. по описа на РУ - Козлодуй, пр. пр. 2146/2023г. по описа на РП – Враца,
ТО -Козлодуй, за което образуваното наказателно производство е прекратено поради това,
че извършеното деяние не е престъпление. Такова тълкуване съответства и на
преобладаващата практика на ВКС, част от която е цитирана по-горе от настоящия състав, а
8
също така и в първоинстанционното решение. Посоченото от въззиваемата страна решение
на ВКС в откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция следва да се приеме за
изолирано и не може да бъде споделено от настоящият състав.
По делото се установи също така, че воденото срещу него наказателно производство
има неблагоприятно въздействие върху ищеца и същото е предизвикало негативни емоции,
изразяващи се в появата на страх при вида на пътни полицаи, притеснение, страдание,
уплаха, срам, уронване на престижа и доброто име
По делото не се събраха доказателства, които да противоречат на показанията на
свидетелите П. и Л., поради което съдът кредитира показанията на тези свидетели, като
достоверни. Така кредитираните показания на свидетелите установяват, че гореописаните
обстоятелства, свързани с негативно засягане на правата на ищеца, са възникнали именно в
хода на ДП № 153/2023 г. по описа на РУ - Козлодуй, пр. пр. 2146/2023г. по описа на РП –
Враца, ТО -Козлодуй, поради което налице е и причинно - следствената връзка между
настъпването на вредите и незаконното поведение на ответника.
В случая чрез неоснователно упражнената принуда срещу ищеца като уличено лице
са били нарушени правото му на лична свобода, засегнати са честта и достойнството му, бил
лишен от правото на управление на МПС. Ищецът е изпитал чувство на срам пред близки и
приятели, страх от възможността да получи наказание, накърнено е било чувството му за
справедливост заради неоснователно воденото досъдебно производство, по което макар и
разпитан като свидетел, същият е бил единственото възможно лице, срещу което би могло
да се повдигне обвинение. От друга страна, срещу ищеца не е било повдигнато обвинение,
не е била взета мярка за неотклонение, по заповедта за задържане под стража за срок до 24
часа, поради което преживените страдания не са били така интензивни, както в случай, че бе
привлечен като обвиняем, както и липсата на извършени процесуални действия с участие на
ищеца извън връчването на протокола и призовката на 26.03.2023 г. Общата
продължителност на производството не е голяма - около 6 месеца. При тези обстоятелства, и
с оглед на размера на средната работна заплата за страната към момента на увреждането,
следва да се определи обезщетение в размер на 3000 лв., за неимуществените вреди, пряка и
непосредствена последица от неоснователно осъществена принуда във връзка с
образуваното наказателно производство по чл. 343“б“, ал. 3 НК, въз основа на критерия за
справедливост по чл. 52 ЗЗД, но предвид това, че въззивна жалба е подадена само от
ответника, то в случая въззивният съд не намира основание да коригира размера на
определеното от районния съд обезщетение в размер на 1000 лв. .
С оглед всичко изложено съдът намери, че по делото са доказани всички елементи на
фактическия състав, от който възниква правото на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди.
Поради изложените съображения, искът е основателен, а подадената въззивна жалба
е неоснователна. С оглед съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на
районния съд, същият е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва
да бъде потвърден, като на основание чл. 272 ГПК трябва да се препрати и към мотивите на
9
първоинстанционния съд.
При този изход на делото Прокуратурата на Република България следва да бъде
осъдена да заплати по сметката на Окръжен съд - Враца сумата от 5,00 лева,
представляваща такса за въззивното производство.
С оглед изхода на спора право на разноски има въззиваемият М. В. К., като по делото
е представен договор за правна защита и съдействие от 22.07.2022г., в който е отбелязано, че
е договорено и заплатено възнаграждение в размер на 700 лв. От въззивникът Прокуратура
на Република България е направено възражение за прекомерност за претендираните от
въззиваемия разноски пред въззивната инстанция с оглед на фактическата и правна
сложност на делото. Настоящият състав намира, че така направеното възражение е
основателно и Прокуратура на Република България следва да заплати на М. В. К. разноски
пред настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
По изложените съображения, Окръжен съд - Враца
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 153/19.06.2025 г., постановено по гр. д. № 313/2025 г.
по описа на Районен съд – Козлодуй.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул. "***" ***,
да заплати на М. В. К., с ЕГН ********** и адрес ***, сумата от 400 /четиристотин/ лв.,
представляваща направени пред настоящата инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул. "***"
*** да заплати по сметка на Окръжен съд - Враца сумата от 5 /пет/ лв., представляваща такса
за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10